АКЦИИ (ЗЕКЯТ)

Свързани Cтатии

ИМУЩЕСТВА, КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА ЗЕКЯТ

6 Mart 2023

ЗЛАТО И СРЕБРО (ЗЕКЯТ)

6 Mart 2023

ТЪРГОВСКИ, СТОКИ

6 Mart 2023

Акциите са документ, които от правна гледна точка се считат за ценни книжа, които представляват една част от еднаквите дялове от капитала на една анонимна фирма или компания и е съставен съобразно законно-формалните изисквания. Те не са документ за дълг като облигациите, а документ за съдружие и собственост. Те носят приход на собственика си, докато фирмата съществува и печели. Този приход, който акциите осигуряват на собственика си, се нарича теметту (дивидент).

Акциите спрямо способността им за движение, печалбата на фирмата, съучастието и според това дали представляват фирмата или не, се разделят на няколко вида:

Акциите имат три вида стойност:

1. Номинална стойност. Това е писмената стойност на акцията. В някои държави акциите нямат номинална стойност.
   Когато те се представят за първи път на борсата, това става с десантната им износна цена, която е определена, въз основа на решението на учреждението, което ги предлага на борсата.

2. Емисионна стойност: и пускането на акциите на борсата със стойност, под или равна на номиналната им стойност. Това дали тези акции ще останат със същата стойност или не, ще определят с времето пазарните условия.
3. Борсова (пазарна) стойност: това е стойността, която се определя от предлагането и търсенето на пазара. Акцията е документ за собственост, който представлява част от цялото материално и духовно имущество (парцел, сграда, фабрика, машини, инвентара, парите, дълговете и кредита, дялове в други дружества в патентите й) на някой търговски обект. Човек, който купи акция на една компания, става съдружник във всяко нещо, което е в актива и пасива на тази организация.

Това нещо се променя ниво по ниво, когато се отива от затворени компании към отворени за хората компании или фирми. Съдружниците, които участват в една семейна фирма, които са 5-6 на брой, са запознати с всички права, които им дават акциите. Но когато компанията се отвори и броят на съдружниците се увеличи, акциите започват да придобиват качества, различни от първоначалните. Притежателите на акциите дори и да са ги купили с цел дългосрочна инвестиция, тези акции вече не са документ, който представлява всички имущества и правата, които са в актива и пасива на една компания, а самите те стават едно имущество.

Ако притежателят на портфейла не е инвестирал с цел дългосрочна инвестиция, а, за да се възползва от нарастването на стойността с времето, акциите се превръщат изцяло в собственост и вече не може да се мисли какво и кои права представляват те.
Въпреки че не са истински пари, в ежедневието играта с ценни книжа като акции и облигации, доста занимава съвременните ислямски учени.

По тази тема на една конференция, която се е провела през 1952 г. в Шам (Дамаск), учените са изразили следното становище:

Независимо какъв вид и с каква цел са придобити, всички акции са търговска собственост и те, подобно на търговските стоки, трябва да бъдат подложени на зекятските становища. Това е така, защото акциите и облигациите се държат в наличност, за да се разиграват на борсата и да се печели от тях. Тяхната номинална стойност и стойността им на капиталовия пазар постоянно се променят. Съобразно с това акциите и облигациите са търговска собственост и те трябва да подлежат на зекят с мярката, която се прилага за търговските стоки.

Ако акциите се държат в наличност, за да се купуват и продават на борсата, за да се търгуват и се придобива печалба, те се разглеждат като търговски стоки и подлежат на зекят в размер на 2.596 от текущата им стойност.

Ако акциите са били взети не за придобиване на печалба, а за инвестиция и за получаване на приход, също подлежат на зекят в размер на 2,5% от текущата им стойност плюс приходите от тях, но в този случай зекятът директно се удържа от фирмата.
На втората конференция, която е проведена в Кахира (Кайро) през 1965 г. темата за акциите отново била поставена в дневния ред и се е формирало следното становище: Когато акциите и облигациите са купени с цел да се търгуват, те подобно на търговските стоки, подлежат на зекят в размер на 2,5%. Ако са вложени единствено в инвестиции и са взети, за да носят печалба, то съпоставяйки ги със земеделската земя, трябва да се вземе зекят в размер на 10% от чистия им приход. Във втория случай, зекятът за акциите трябва да бъде даден от страна на фирмата. Това е така, защото фирмите могат лесно да изключат зекятските задължения на инвеститорите от печалбите им и останалото да дадат като печалба.

На “Първия зекятски конгрес”, проведен през 1984 г. в Кувейт, било препоръчано да бъдат вписани нужните разпоредби в устава на фирмата за зекята на акциите и след като се приеме решение в тази насока от фирмения съвет, взимайки съгласието на акционерите, зекятът да бъде изплатен от страна на фирмата. Това препоръчително решение се основава на съдружническия принцип на имам Шафии за об-хватността на другите видове собственост. В същото решение е препоръчано, ако компаниите не платят зекята поради една или друга причина, те трябва да обявят в своя годишен бюджет размера на зекята, който се пада на всеки акционер.

Сред препоръчителните решения на конференцията са следните:

1. Ако фирмата е платила зекята за собствеността си, не се налага акционерите отделно да плащат зекят.
2. Ако фирмата не е платила зекята за собствеността, всеки акционер трябва да плати зекята, който му се полага за дяла му по начините, посочени по-долу:

а) Ако акционерът има намерение единствено да търгува с акциите си, то зекятът е в размер на 2,5% от пазарната стойност на датата, когато той е станал задължителен.

б) Ако акционерът е купил акциите, за да му носят печалба, то според мнозинството от учени,той прибавя тази печалба към другите си приходи. След това ако са се осъществили условията за нисаб и изминаването на една година, той плаща зекят в размер на 2,5%. По този начин той се спасява от отговорност.

Някои учени съпоставяйки инвестиционния приход от индустриалния сектор със земеделската земя, смятат, че акционерът трябва да плати зекят в размер 10% от прихода веднага щом се сдобие с него.

На конференцията, организирана от Ислямско-фъкъхската академия на 6-11 февруари 1988 в град Джидде, Суадитска Арабия, след като са били обсъдени данните постъпили в Академията по темата за зекята на акциите, са били взети следните решения:

1. Изплащането на зекята за акциите е задължение на собствениците. Но ако в устава на фирмата фигурира решение на общия съвет в тази насока; ако по закон в съответната страна фирмите са задължени да изчисляват и изплащат зекята или акционерът е преотстъпил това право на управителното тяло на фирмата, изплащането на зекята става от него.
2. Както отделните личности изчисляват и обявяват зекята за имуществото си, така и управлението на компанията или фирмата обявява зекята за акциите. Тоест, цялата собственост на акционерите се приема като имущество на една единствена личност. Когато се определя техният зекят, се спазват принципите, които важат при действителната личност по отношение вида на собствеността, подлежаща на зекят, нейния нисаб, размерът и други подобни. Тези действия се основават на становището на факихите, отнасящи се за принципа за (хулта)154 на всички имущества.
   Дялът на акциите, за които не се дава зекят, като акциите на обществената хазна, на благотворителните вакъфи и учреждения и на немюсюлманите, се изключва от количеството, което ще бъде взето за основно при изчисляването на зекята.
3. Ако фирмата, поради някаква причина, не е изплатила зекята за собствеността, то акционерите трябва да дадат зекята за своите акции. Ако е възможно акционерът трябва да разбере от фирмените изчисления колко зекят ще се падне за акциите, които му принадлежат; ако фирмата е изплатила зекята за собствеността му по споменатия по-горе начин, то той, изхождайки от тази база това, дава зекята за своите дялове. При положение че акционерът не може да разбере това, съществуват следните възможности: Ако човек е станал акционер в компания не с търговска цел, а само да се възползва от годишната печалба на акциите, той изчислява техния зекят както зекята на собствеността, която носи приходи. В съответствие с решението, взето отИслямско-фъкъхската академия относно зекята на неземеделските земи и недвижимите имоти, отдадени под наем , то собственикът на акциите не е задължен да плаща зе кята за самите акции, а за печалбата от тях. А това е в размер на 1/40, една година след получаването на печалбата, ако останалите условия за зекят са налице и няма някаква пречка за даването на зекята. Ако акционерът се е сдобил с акции с търговска цел, то той изплаща зекят за тях както за търговските стоки. Ако след като мине една година, акциите са станали негова собственост, то върху пазарната стойност (ако няма пазар, според стойността, която определя вещо лице), се дава зекят в размер на 2,5%, а ако са били припечелени, той плаща в същия размер и зекята за печалбата, получена от акциите.

4. Ако акционерът е продал своите акции през годината, то той прибавя тяхната стойност към другите свои приходи и когато завърши годината, плаща общо техния зекят. Купувачът пък дава зекят за акциите, които е купил по начина описан по-горе.
   Понеже придобитата от акциите печалба е ново явление, възникнало в наши дни, сред съвременните учени са се появили различни виждания, по въпроса тази печалба с кой вид имущество или приход от класическия период да бъде съпоставена. Различните препоръки по отношение на това как и по какъв критерий да се плаща зе-кятът за акциите е вследствие на това. Това, което става ясно от тези спорове, е следното:

1. Съвременните учени са единодушни, че акциите, които са купени с цел търговия на фондовата борса с цел печалба, независимо от техния вид, подлежат на зекят в размер на 2,5%.
2. Ако акцииите не са били взети с цел търговия, а само в като инвестиция с цел възползване от годишната им печалба, единодушното мнение е, че и тези суми подлежат на зекят.
3. Дали ценните книжа ще подлежат на зекят в размер на 2,5% или не, независимо от това какъв е видът на акциите, с каква цел са придобити и какъв ще е размерът на зекята от печалбата на акциите, които са купени с такава цел, са въпроси, които са предизвикали разногласия.
   Някои учени са защитили мнението, че когато и останалите условия са налице, тази печалба трябва да подлежи на зекят в размер на 2,5%, а други смятат, че макар самите акции на индустриалната фирма да са освободени от зекят, то печалбата от тях трябва да подлежи на зекят в размер на 1/10 или 1/20.

По тази казус може да бъде дадено следното предложение:

1. Ако акциите независимо вида им, са са били взети, за да бъдат търгувани на капиталовата борса, то те трябва да подлежат на зекят в размер на 2,5% върху пазарната им стойност на датата, когато зекятът е станал задължителен. Това е така, защото който и вид имущество да се държи в наличност с цел търговия, то подлежи на становищата за зекят на търговските стоки. По този въпрос освен тези, които отесняват обсега на зекята, всички са били на едно и също мнение. Съобразно това схващане тези, които купуват и продават акции на капиталовата борса с цел спекулиране, подобно на всеки мукеллеф, който работи в търговския сектор, трябва да плащат зекят в размер на 2,5% от пазарната стойност на акциите, когато условията за нисаб и изминаване на година са налице. Това е така, защото притежателят на портфейл е взел акциите не като постоянна инвестиция, а за да се възползва от нарасналата им стойност във времето, тоест, за да търгува с акции. И така тези акции са се превърнали в истинска търговска стока. Немислимо е те да представляват нещо или някакви права.

2. Ако той е придобил акциите, за да инвестира, то от стойността на акцията, която е купил плюс печалбата от годишния баланс трябва да извади имущественото състояние на фирмата, която е пуснала акциите на пазара и това не подлежи на зекят. После от останалата сума трябва да плати зекят в размер от 2,5%, защото акцията, как-то споменахме и по-горе, е документ за собственост, който представлява определена част от цялото материално и духовно състояние на едно търговско сдружение (парцел, сгради, фабрика, машините, инвентар, пари, дългове и кредити, съдружническите дялове в други сдружения и патенти). Онзи, който купи акция от някоя фирма, става съдружник във всяко нещо, което е в актива и пасива й. Всъщност, притежателите на акции, дори и да са ги взели, за да направят дългосрочна инвестиция, вече акциите не са документ, който да представлява всички имущества и права в актива и пасива на тази компания. Но понеже се държат в наличност с цел инвестиция, те все още пазят своето качество на документ за собственост. Съобразно това, те трябва да подлежат на зекят в размер на 2,5% върху остатъка, след като от номиналната стойност плюс печалбата от акциите, се извадят доходите, които не подлежат на зекят.
   Зекятът на акциите може да дадат както фирмите, които са ги пуснали на пазара, така и техните собственици. В случай, че фирмите дават зекята за акциите, както споменахме и по-горе, това означава, че са последвалипрепоръката на имам Шафии относно зекята за общото имущество. Ако зекятът на акциите се дава от акционерите, е последвал принципът, който ханефиите са поставили в тази област. Но ако зекятът на акциите се дава от компанията, то това положение трябва ясно да е обявено в устава да е взето решение в тази насока от общия съвет и собственикът на акциите трябва да е дал пълномощно на управата на компанията за изчисляването и обявяването на зекята за неговите акции.