İslamofBulgaria.Net – Вярващите са Братя Вярващите са Братя
Свързани Cтатии
Както се разбира от името им, лунните месеци са месеци, чие-то начало и край се определя спрямо движенията на луната. Понеже рамазанският оруч се държи в месец Рамазан и понеже месец Рамазан се променя всяка година спрямо лунния календар, то, за да може да се започне оруч, преди всичко трябва да бъде установено началото на месец Рамазан. Пророкът (с.а.с.) е повелил “Когапю видите (Ра-мазанския полумесец) полумесеца, започнете да говеете и когато видите полумесец (Шаввалския полумесец), направете байрям. Ако времето бъде облачно и не можете да видите полумесеца, то завършете месеца до 30-те дни на месеца, в който се намирате.” (Бухари, Саум, 5,11; Муслим, Сиям, 3-4,7- 10)
В един друг хадис пък се казва: “Не започвайте, до като не видите полумесеца, и не правете байрям, докато не видите полумесеца. Ако времето бъде облачно и не можете да видите полумесеца, то завършете месеца до 30 дни.” (Бухари, Саум, 11) За това е трябвало да се правят опити за виждане на полумесеца след 29. ден насетне от месец Шабан. По същия начин, за да се разбере кога излиза месец Рамазан и настъпва месец Шеввал и следователно за да не става така, че да се държи оруч в байрамския ден, този път пък от 29. ден на месец Рамазан се наблюдава полумесецът и се опитва да се види. Ако в 29. ден на месец Шабан времето бъде облачно и не може да се види полумесецът, то понеже лунните месеци понякога са 29, а понякога 30 дни, то съобразно със съвета на пратеника, приемайки че месец Шабан е 30 дни, трябва да се действа спрямо това.
В един отхадисите си, Пратеника на Аллах (с.а.с.) е повелил следното: Ние сме едноумми, (незнаещо да чете и пише) общество, ние не знаем да смятаме и да четем и пишем. Знаем това, че месецът или е 29 или е 30.” (Бухари, Саум, 11,13; Муслим, Сиям, 15;ЕбуДауд, Саум, 4) Според това, което се предава, когато Пратеника на Аллах (с.а.с.) видел полумесеца, правил дуа Рамазанът да мине спокойно и благополучно.
а) Времето за виждането на полумесеца
Поради мисълта, че по-лесно ще се види, след като слънцето залезе, и че пресмятането ще се проясни, повечето от учените от учените са казали, че се взема под внимание виждането на полумесеца след залязването на слънцето. Поради вероятността той да принадлежи на следващата нощ, без да гледат дали това е преди или след времето зе-вал, Ебу Ханифе и Имам Мухаммед са на мнение, че както не може да се започне рамазанския оруч,така и не може да се даде становище за завършването на рамазанския оруч. Мнението и на останалите мез-хеби е в тази насока. Ебу Юсуф пък е сметнал полумесеца, който ще се види след зевал, за принадлежащ към следващата нощ, и базирайки се на опита относно това, че полумесецът, който не е от две нощи, не може да се види преди зевал, е сметнал полумесеца, който ще се види преди зевал, за принадлежащ към предишната нощ.
б) Въпросът за Ру’йет-и хилял
Въпросът, свързан с виждането на полумесеца, е тема, върху която от отдавна се дискутира и която отваря безкрайни спорове. Същността на спора е следната: виждането с око ли трябва да се вземе под внимание във виждането на Рамазанския полумесец или е джайз да се базира на астрономическите пресмятания?
Виждането на полумесеца, след като слънцето залезе, според лунния календар, показва края на месеца, в който се намира и началото на следващия месец. Понеже в първото показване на полумесеца е много тънък и се губи след много кратко време, виждането на полумесеца на първия ден налага голямо внимание и опит. При положение, че в този момент има една лека мъгла, то не е възможно виждането на полумесеца. За това при тези положения Пратеника на Аллах (с.а.с.) е заповядал месецът, в който се намира, да бъде завършен до 30 дни.
Поради това, че земята е кръгла, то докато полумесецът се вижда на едно място, на друго може да не се види. Това се нарича “ихтиляф-ъ метали”, тоест промяната на мястото и времената на появата на луната. По отношение на това дали ще се вземе под внимение или не “ихтиляф-ъ метали”, когато се започва оручът, Шафиите са казали, че ще се вземе под внимание “ихтиляф-ъ метали” и следователно полумесецът, който се е видял на едно място, не ще бъде валиден за места, които са далеч от него. Шафиите нямат силни обосновки по тази тема. Те са оприличили вземането под внимание на “ихтиляф-ъ метали” в започването на оручана вземането под внимание на движенията на слънцето в определянето на времената за намаз. Както когато се определят времената за намаз се вземат за основни движенията на слънцето, и например вечерният намаз не се кланя по едно и също време на всяко място, то така може да е и времето за започването на говеенето. Но това е едно доста неточно оприличаване, защото движението на луната за един месец се оприличава на движението на слънцето за един ден. А и друго дори и да бъде взето под внимание “ихтиляф-ъ метали”, то това ще породи най-много един, в много правещи изключение положения два дни разлика.
Впрочем според астрономическите данни разликата във времето между мястото, където за първи път е видяна луната, и виждането на мястото, което е най-далеч оттук, е 9 часа. А иначе в движението на слънцето може би в стотици различни моменти на различни места, във всеки един момент от денонощието се кланя намаз.
Вземането под внимание на “ихтиляф-ъ метали” в периодите, когато възможностите за транспорт и комуникации са били много бавни и недостатъчни, дори да е състояние, което може да бъде разбрано, обяснено и защитено, то в наши дни, когато възможностите за комуникации са много бързи, защитаването на едно такова виждане е невъзможно. А и освен това една голяма част от мнозинството от фа-кихи са казали, че не се взема под внимание “ихтиляф-ъ метали” и че полумесецът, който е видян на едно място, ще е валиден и задругите места. Това мнение е достойно да бъде сметнато за по-точно, защото освен защитниците му и силата на доводите им, то поражда резултата всички мюсюлмани да говеят и празнуват байрям в едно и също време, и дори и да е привидно, то създава единство.
Истинският спор се съсредоточава в това дали може да се действа спрямо данните на астрономическата наука. Аргументите на тези, които защитават мнението, че по тази тема не се взема под внимание данните на астрономичната наука, изглеждат доста слаби. След като Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: “Когато видите полумесеца, държете оруч”, то значи, че основното е виждането на полумесеца, а не как е видян. Атова да се претендира, че думата “ру’йет”, която минава в хадиса е виждане “с човешко око” е едно пресилване и прес-тараване, защото тази дума в класическия арабски език има и значения като “разбирам,знам ит.н”.
От друга страна, ако оставянето на астрономическите данни се обосновава на миналите по-горе слова на Пратеника “Ние сме едноумми (незнаещо да чете и пише) общество, ние не знаем да смятаме и да четем и пишем. Знаем това, че месецът или 29 или е 30″, то тогава в това положение ще стане неизбежно изкарването на един такъв смисъл, че колкото по-невежи остават мюсюлманите, толкова по-добри мюсюлмани стават. Всъщност тези слова на Пророка (с.а.с.) показват, че знанието и опита на онова общество не е достатъчно за правенето на тънки и специфични пресмятания, но те показват и че в същността на това нещо съществува въпросът и за пресмятанията.
Това, че от страна на пратеника е била поставена една такава мярка (като това полумесецът да се види с просто око), не ес цел да се поясни, че този метод е единственият път в установяването на началото и края на лунния месец. А това може би е така, защото това (виждането с просто око) е обичайният път, който отдавна се използва, и защото този метод, който може да се използва във всякакъв вид условия и невъзможност.
В изпълнението на ибадетителеснотата е основно. Общото качество на всички ибадети в исляма е, че те са прости, лесно разбираеми и лесно приложими.
От тази гледна точка ибадетите в Исляма дори в обществата, в които не се е развила никакъв професионализъм и наука, могат лесно да бъдат изпълнени дори и от страна на най-обикновените хора. Онзи, който ще кланя сутрешната молитва, когато обърне главата си погледне към изток, може да види дали слънцето е изгряло или не. Но това, че нещата са прости и лесни по същност, никога не може да бъде разбирано, че научните данни и развитие не трябва да бъдат вземани под внимание.
Точно обратното, както по всички теми, така и в темата за ибадетите трябва да се възползва от научното развитие.
В наши дни астрономическата наука доста се е развила, определянето на движенията на луната и слънцето по един прецизен начин е станало възможно. Вече посредством детайлните астрономически изчисления могат да бъдат подготвени календари за времената на на-маз дори и за идващите няколко години. След като астрономическото изчисление взема за основно виждането на луната с просто око, то най-правното е да се действа по календарите, които са подготвени по този принцип.
Достигането до единодушие по тази тема на държавно ниво сред мюсюлманите в света и прекратяването на спора за “виждането на полумесеца”, който всяка година в месец Рамазан вкарва в съмнение мюсюлманите, които се подготвят да влезат в една дутпевна атмосфера, и който пречупва желанията им за ибадет, е общото желание на днешните мюсюлмани. По този начин ако не друго, го поне по повод на байрям и оруча мюсюлманите ще бъдат в едно единство и заедност, ще се предотврати тази тема, с която се злоопотрябва за идеологически изказвания и ще се предотврати безмисленото влизане в съперничество и групиране на ислямските държави.
Факихите от класическия период също с цел да прекретят този спор за “ру’йет-и хилял” са приели решението на обществената власт по тази тема. За да се прекратят безсмислените и ненужни спорове, които се преживяват всяка година в нашата страна, то най-правилно е да се следва календара, който е приет и оповестен, базирайки се на астрономическите данни от Министерството на религиозните дейности (Диянет), който се счита на днешно време за обществената власт в тази сфера.
По този начин ще изчезне изостреността и студенината, които ненужно са се образували сред мюсюлманите, а празнуването на байрям в един и същ ден в цялата страна ще допринесе за усилването на духа за единство и заедност. Заедно с това онези, които не се задоволяватc астрономически изчисления, а мислят, че полумесецът трябва да бъде видян с очи при условие, че не отклоняват въпроса от естествения му ход и не стават причина за раздор, могат само за себе си да приемат за основно виждането на луната с очи.
Не трябва да се забравя, че ставането на причина и средство за раздора сред мюсюлманите е голям грях. Ако трябва да бъде изразено с езика на Корана Аллах (с.т.) казва: “Да заблуждаваш е по-тежко, отколкото да убиваш. ” (ел-Бакара, 2/191,217)
