ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ НАМАЗИ (Нафиле)

Думата ”нафиле” изразява допълнителния ибадет, който се прави, след като се извършат ибадетите, които са ваджиб и фарз, с цел да се спечели повече севап. Освен това както ще се види и по-долу, кланя-нето на намазите суннет, които са в обхватността на нафиле, до кол-кото е възможно, е от добрите поведения от гледна точка на утвърждаването и подсилването на обичта и обвързаността ни към пратеника на Аллах (с.а.с.).

А) СУННЕТИТЕ РЕУАТИБ

Допълнителните намази, които имат определени времена, се наричат реуатиб суннети.т.е. суннетите, които имат определени времена и се кланят редовно. Те са наречени така, понеже се кланят в определен ред и начин заедно с петкратните задължителни намази. Някои от тях са муеккед, а други гайри-муеккед суннет. В ханефитската литература допълнителните намази, които са суннет-и муеккеде, са наречени накратко “суннет”, а тези, които са гайр-и муеккед, са наречени “мусте-хаб” или “мендуб”. Намазъттеравих, който се кланя след нощната молитва в месец Рамазан, също е от вида на суннет-и муеккеде и понеже специфично за Рамазан постоянно се кланя след нощната молитва, същевременно попада и в обхватността на реуатиб суннета.


а) Суннетите, които системно се кланят заедно с петкратните намази (допълнителните намази, които следват фарзовете)


Допълнителните намази, които са след фарзовете, са общо 20 ре-кята, като техния ред е следния: 2 рекята преди фарза на сутрешната молитва; 4 рекята преди фарза на обедната молитва и 2 рекята след нея; 4 рекята преди фарза на следобедната молитва; 2 рекята след фарза на вечерната молитва; 4 рекята преди фарза на нощната и 2 рекята след него. Двете групи от по 4 рекята преди и след 2 рекята фарз на петъчната молитва, също попадат в групата на допълнителните намази, които са след фарзовете. Една част от тях са муек-кед, друга – гайри муеккед.

аа) Суннетите муеккед (потвърденият суннет)

Суннетите на сутрешната, обедната, вечерната, петъчната молитва и последния суннет на нощната молитва са от муеккед суннетите. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) редовно е кланял тези суннети и рядко ги е изоставял. Те трябва да бъдат спазвани, колкото е възможно. Според мезхеба шафии суннетите муеккед са общо 10 рекята. Те са в следния ред: 2 рекята преди фарза на сутрешната молитва, по 2 рекята преди и след фарза на обедната молитва, 2 рекята след фарза на вечерната молитва и 2 рекята след фарза на нощната молитва. Кла-няните 2 рекята преди и след фарза на петъчната молитва също са муеккед суннет.

бб) Суннетите, които са гайри муеккед (непотвърдения суннет)

Суннета на следобедната и първият суннет на нощната молитва са гайр-и муеккед суннет. Пратеникът понякога ги е кланял, а понякога ги е изоставял. За тях също трябва да се полага усилие да бъдат кланяни, за да не се превръща некланянето им в навик.
Според мезхеба Шафии кланянето на обедните суннети по 4 рекята и кланянето на 4 рекята преди фарза на следобедната молитва и 2 рекята преди фарза на вечерната било сметнато за гайр-и муеккед суннет. Така е и кланянето на суннетите на петъчната молитва по 4 рекята. Като различно от ханефиите при шафиите няма 4 рекята суннет преди фарза на нощната молитва, съответно на това пък, противоположно на ханефиите, преди вечерната молитва има 2 рекята суннет.


Най-силният сред допълнителните намази е суннетът на сутрешната молитва. Поради тази причина въпреки че всички нафиле намази могат да бъдат кланяни в седнало положение, то кланянето на суннета на сутрешната молитва в седнало положение, без извинение, не е било прието за джайз. По същия начин не е сметнато за джайз кланянето на нафиле от онзи, който е дошъл в месджида след джамаа-та, и заедно с имама е започнал намаза, но за суннета на сутрешната молитва е било направено изключение. Според това когато се кланя фарзът на сутрешната молитва онзи, който е усетил,че ще свари фарза, преди имамътда е дал селям, първо кланя суннета на сутрешната молитва, по най-краткия начин, после се присъединява към имама. Четенето на сура Кяфирун в първия и на сура Ихляс във втория рекят на суннета при сутрешната молитва е прието за суннет.


Най-силният суннет след суннета на сутрешната молитва според някои учени е суннета на вечерната молитва, а след него първия суннет на обедната молитва. Други учени пък твърдят, че най-силният суннет след суннета на сутрешната молитва е първият суннет на обед-ната молитва, а останалите са еднакво силни.


Тези суннети, които не е било възможно да бъдат кланяни във времето на съответния задължителен намаз, по-късно не се отклан-ват (т.е. не им се прави каза). Но при положение, че сутрешната молитва остане за каза, понеже все още не е влезнало времето за някой друг задължителен намаз, то във времето между сутринта и обяд заедно с фарза може да бъде направена каза и на суннета. А ако този суннет не е бил откланян във времето, което е между сутринта и обеда, то вече не му се прави каза.


Този допълнителен намаз, който е започнат, трябва да бъде завършен. Ако допълнителен намаз, който е започнат, се развали поради някаква причина, то неговото откланванет, според ханефиите е ваджиб, а според маликиите – фарз. А според шафиите за проваленият допълнителен намаз, не е нужно правенето на каза. Допълнителен намаз може да бъде кланян по всяко време от денонощието извън времената, в които е мекрух да се кланя намаз. Кланянето на допълнителните намази вкъщи е по-достойно.

Кираетът е фарз във всички рекяти на допълнителните намази. Докато според шафиите даването на селям на всеки два рекята при допълнителните намази е суннет, то според ханефиите може да се дава селям веднъж на втория или на четвъртия рекят. Кланянето с един селям на повече от 4 рекята при допълнителните намази, които се кланят през деня, и на повече от 8 рекята при допълнителните намазите, които се кланят нощем, е мекрух.


Като различно от останалите суннети, които се състоят от 4 рекята, при първото сядане на суннета на следобедната и първия суннет на нощната молитва след Тахийат се четат дувите Салли и Барик и когато се стане на крака, сякаш намазът се започва отначало – се чете Субханекеллахумме….


При допълнителните намази общото възнамерение “нйййет” е достатъчно. Тоест може да се възнамери кланяне на допълнителен намаз, без да бъде правено някакво определение. При задължителните намази, каза намазите и при ваджибите трябва да се определи кой намаз се кланя и да се направи възнамерение според намаза, който ще се кланя.


Допълнителните намази различно от фарзовете могат да бъдат кланяни както върху дадено превозно средство,така и ако се пожелае в седнало положение, без да има някаква причина. Но клането прав е по-достойно. Според разказа на Айше (р.а.) пратеникът ни никога не е кланял седнал техеджуд намаза123, но когато възрастта му напреднала в допълнителните намази, той е правил кираета седнал, като преди да отиде на руку’, ставал на крака, и чел око 30-40 айета на крака, а след това е правил руку’. А и без това становището, че допълнителният намаз може да се кланя в седнало положение, е становище прието, вземайки предвид традицията за кираета (в тези намази) да бъде поддържан доста дълъг. Иначе в нормални условия разбира се, че не би било уместно допълнителен намаз състоящт се от два рекята, в който след сурата Фатиха ще бъдат четени сурите Кеусер и Ихляс да бвде кланян в седнало положение.

Идеята за продължителното четене (кирает) в допълнителените намази се отнася за намаза теравих. Впрочем теравих намаза, който пратеникът на Аллах е кланял (като имам), се състоял от осем рекята, и понякога е обхващал първата 1/3 от нощта, понякога половината от нощта, а веднъж този осемрекятов намаз продължил чак до времето на сахур124. Поради тази причина, когато се казва “че е суннет теравих намаза да се кланя като 8 рекята” би било уместно да се вземе под внимание и колкото е продължавало кланянето на тези 8 рекята по времето на Пророка (с.а.с.).


Не е било възможно да бъде категорично установено колко рекята нафиле е кланял пратеникът (с.а.с.) преди и след фарзовете. Заедно с това обаче се знае, че той систематично е кланял нафиле преди някои фарзове и след някои от тях, а при някои както преди, така и след тях.

Това нещо винаги трябва да се има предвид, и изоставяйки настрана разногласията относно броя на рекятите на допълнителните намази и спрямо това, което времето ни позволява, трябва да се стремим да кланяме тези реуатиб суннети. Важното е кланянето на допълнителните намази, които са свързани към фарзовете, а броят на рекятите идва на втори план. Например понякога Пратеника на Аллах е кланял последните суннети на вечерната молитва, които са от два рекята по четири, а суннета на вечерната молитва като 6 рекята. Поради тази причина според ханефитския мезхеб кланянето на последните суннети на обедната и нощната молитва по 4 рекята, прибавяйки още по два рекята, и кланянето на суннета на вечерната молитва като 6 рекята (намаза еввабин) е било счетено за мендуб.


Сведенията, които са преданени от пратеника относно начина на кланяне на допълнителните намази, се събират в точки като четенето на дълги сури в тези намази, нетърсенето на условието киям (да се стой прав), и това, че тези намази могат да бъдат кланяни върху животно или някое превозно средство. Когато тези становища бъдат общо оценени (заедно), значението на допълнителния намаз става още по-ясно. От това се разбира, че действия като дългото четене, мисленето върху прочетеното, размисълът (тефеккюр) и споменаването (тезеккур) са действия, които се правят особено в допълнителните намази.

А може би и поради това дълго четене, тезеккур и тефеккюр е казано, че те могат да бъдат кланяни и в седнало положение. След като е така може да се каже, че допълнителните намази сякаш са едно специално състояние за ибадет и молба за тези хора, които имат нужното време и възможност. Онези учени, които смятат за позволено правенето на дуа на други езици (освен арабския), и дългото мислене върху прочетените знамения от Корана, в тези намази, са тръгнали точно от тази точка.

б) Намазът Теравих

Думата “теравих” е множественото число на арабската дума “тер-виха”, което означава “успокояване, даване на възможност за почивка”. Сядането в края на всеки четвърти рекят на суннетския намаз, който се кланя специфично единствено в месец Рамазан, след нощната молитва, било наречено с името ”тервиха”. След това множественото число на тази дума “теравих” станала наименованието на допълнителния намаз, който се кланя в Рамазанските нощти.


Теравихъте суннет-и муеккеде. Той не е суннетът на говеенето за мъжа и жената, а суннетът на месец Рамазан. До като намазът техе-джуд не минава 12 рекята, то намазъттеравих е 20 рекята. Той се кланя, след нощната молитва И’ша и преди молитвата витъра. Кланянето на теравиха с джамаат е кифа’и суннет125. Намазът теравих се кланя с 10 селяма и се правят 5 тервиха (почивки). Тоест на всеки два рекята се дава селям, а след всеки 4-ти рекят се прави кратка почивка. След петата почивка на молитвата теравих се кланя намазът витър,който също се кланя с джамаат.


Въпреки че Пратеника на Аллах (с.а.с.) отдавал голямо значение за съживяването на Рамазанските нощти, то според това, което се разбира от преданията, това не означава, че през тези нощи пратеникът ни е кланял повече на брой допълнителен намаз, а означава, че той е прекаравал в ибадет по-голямата част от нощта спрямо останалото време.


Въпреки че мнозинството от учените приемат, че намазът тара-вих е 20 рекята и че установеният обичай сред мюсюлманите е в тази посока, то от време на време идват на дневен ред и твърения, че кланянето на 20 рекята противоречи на суннета и че по-правилно е кланянето на 8 рекята. Поради тази причина накратко трябва да хвърлим поглед върху историческия процес на практиката, която е свързана с него.
Освен няколко вечери от месеца Рамазан, пратеника на Аллах постаянно е кланял намазът теравих сам. И казвайки на сподвижни-ците си, “Онзи, който кланя рамазанския намаз (теравих), вярвайки и очаквайки севаба си единствено от Аллах, то неговите минали грехове се опрощават.”, той ги е поощрил към този намаз. (Бухари, Саляту’т-теравих, 1; Муслим, Саляту’л-мусафирин, 174)


Едно от преданията отнасящи се до тази тема е по следния начин: ”През месец Рамазан, в Месджид-и Неби пратеникът бе направил клетка (или стая) от слама за итикяф126. През няколко нощти от последните десет дни на месец Рамазан (според преданието на Ай-ше 2 или 3 нощи), излизайки от тази стая, той кланял с джамаат нощния и теравихския намаз.

Когатотой видял силния интерес на хората (към изпълнението на намаза теравих сджемаат), една нощ той, кланяйки само нощната молитва, се оттеглил в стаята си и не излязъл, да кланя намазът теравих. Хората чакали, понеже се надявали пратеника да излезне, дори започнали да кашлят и (кихат), та ако е заспал, да го събудят. Когато станал сутринта Пратеника на Аллах излязъл и казал на чакащите там: “Разбирам вашето желание относно кланянето на теравих, няма и никаква пречка, за да ви бъда имам и да водя този намаз, но понеже се страхувам този намаз да не стане фарз за вас, не излязох да го кланям заедно с вас. Ако той бъде направен фарз, то вие не ще можете да го извършвате с точност както трябва. Хайде сега отивайте си вкъщи! Освен намазите, които са фарз за вас, най-достойният намаз, който кланя човек, е намазът, който той кланя вкъщи сам.” (Бухари, Саляту’т-теравих, 2; Муслим, Саляту’л-Мусафирин, 178)

А в преданието на Ебу Зерр се казва следното: “(През месец Рама-зан) Пратеника на Аллах не кланяше заедно с нас нито един друг намаз освен фарза, докато не остане една седмица до края на Рамаза-на. След като настъпеше двадесет и третата нощ от Рамазана той кланяше заедно с нас (молитвата теравих), докато премине първата третина от нощта. Когато останаха шест нощи до края на Рамазана, той не ни кланя. А когато останаха пет нощи, той ни кланя намаз, докато премине половината от нощта. И когато аз му казах: “0, пратенико на Аллах, да ни бяхте кланяли и другата половина от нощта”, той в отговор на това повели: “Кланято на намаз заедно с имама, докато той завърши намаза, се равнява съживяването на цялата нощ ”.

Когато останаха 4 нощи до края на Рамазана, пратеникът не излезе да кланя заедно с нас намаз, въпреки че ние чакахме до първата третина на нощта. Когато останаха 3 нощи до края на Рамазан, пратеникът събра своя род, съпруги и приятели и цялата нощ ставайки имам кланя намаз заедно с нас. Намазът се удължи толкова много, че ние предположихме, че ще изпуснем сахура127. В останалите нощи от месец Рамазан, пратеникът на Аллах (с.а.с.) не кланя намаз заедно с нас, освен задължителните (фарз) намази.” (Ебу Дауд, Салят, 318)


Силните предания показват, че пратеникът е водил теравих намаза в последните няколко дни в месджида. В тези предания не е ясно колко рекята е бил този теравих намаз. Също така, поглеждайки към начина на представяне и съдържанието на тези предания, които са свързани с намаза теравих, се придобива едно впечетление, че намазът теравих е бил кланян само в последния Рамазан от живота на пратеника. Това е така, защото ако практиката относно теравиха бе продължила няколко Рамазана, тогава щеше да се придобие яснота относно броя на рекятите му.


Според израза, който минава в Бухари като отговор на въпрос, който е бил зададен относно “Нощната молитва на пратеника (с.а.с.)”, Айше (р.а.) е казала следното:
“Пратеникът не е кланял нито една вечер повече от 11 рекята допълнителен намаз, включително и през рамазанските нощи. Той кланяше такъв един четирирекятов намаз, че не питай колко дълъг и красив беше той! След него той кланяше още четири рекята по същия начин. После кланяше още три рекята. Веднъж аз му казах “О, пратенико на Аллах! Нима ще заспите, без да кланяте витър?” А той ми каза следното: О, Айше! Моите очи спят, но сърцето ми винаги е будно.” (Бухари, Саляту’т-теравих, 1)


Според едно предание ако трирекятовия витър бъде изключен, допълнителният намаз, който е кланял пратеникът през нощта, става общо 8 рекята. Ако бъдат взети под внимание и преданията относно това, че пратеникът е кланял 8 рекята теравих и после витър, то излиза, че той е кланял намазът теравих като 8 рекята. От друга страна, съществува и предание, което казва, че Пратеника на Аллах е кланял 20 рекята теравих намаз. Учените по хадис са казали, че това предание е слабо, защото то противоречи на останалите известни (мешхур) предания и в своята верига на предавани има човек, който е окачествен с джерх128.


Когато погледнем върху практиката на сахабетата по темата за Теравих намаза, се вижда, че след смъртта на пратеника (с.а.с.) в периодите когато управлявали Ебу Бекир и Омар (р.а), намазът теравих се кланял самостоятелно, и без джамаат. Една рамазанска нощ, когато Омар (р.а.) отишъл към месджида, видял как хората там кланят теравих разпръстнато един по един и помислил, че вместо да се кляна по този начин, по уместно би било да събере хората зя л един имам и теравих намазът да бъде кланя с джамаат по един по-подре-ден и по-събран начин. На другия ден той назначил за имам на тера-виха Убей ибн Ка’б.

Омар окачествил това подредено и събрано кла-няне на теравих намаза от страна на хората с думите: “Колко хубаво е това нововъведение!” Думата “бид’ат”, която ние преведохме като нововъведение, се използва за разбиранията и практиките, които не са съществували във времето на пратеника и които са възникнали след него. След като намазът Теравих вече бил кланяй с джамаат няколко пъти от страна на пратеника (с.а.с.), думите на Омар “Колко хубаво е това нововъведение!” не означават, че кланянето на теравих с джемаат е от нововъведенията въведени след смъртта на Пратеника (с.а.с.).

Следователно с тези думи Омар е имал предвид системното кланяне с джамаат на теравиха, или пък допълнението, което е било направено към броя, който пратеникът е кланял, т.е. че рекятите били увеличени на 20 или пък и двете.
От друга страна, се твърди, че по времето на сахабетата е съществувала иджма по темата, че намазът теравих се кланял по 20 рекята. Малик в своето произведение Муватта отбелязва, че Омар (р.а.) е на значил като имами за теравиха Убей ибн Ка’б и Темим Ад-Дари да кланят с джамаата 11 рекята намаз. Също така, че имамът е чел приблизително 100 айета във всеки рекят, и че една част от джамаата е имал нужда от опирането на бастуни поради удължаването на кияма, и че хората си отивали вкъщи по време, близко до зазоряването.

До-като някои учени твърдят, че това предание е грешно, то някои други са изтълкували, че практиката за кланянето на 11 рекята принадлежи на първите дни, когато теравихът започнал да се кланя и че в последствие намазът теравих се утвърдил като 20 рекята. Това тълкуване е в съответствие и с преданието, че пратеникът (с.а.с.) не е кланял нощен намаз повече от 11 рекята.


Според това, което се разбира от тези предания, намазът теравих се кланял като 8 рекята, но понеже във всеки рекят било четено приблизително по 100 айета, този намаз продължавал доста дълго. Понеже целта не е кланянето на определен брой рек’ати в намаза, а съживяването на нощта, то четеният брой айети във всеки рекят намалели и съответно на това броят на рекятите на теравиха се увеличил. С практиката на Омар (р.а.) този брой се утвърдил като 20 рекята и по този начин продължил и по времето на Осман, Али и в следващите периоди. Не съществува мезхеб, който да казва, че намазът теравих е по-малко от 20 рекята, независимо дали е сред сунитските или шиитските фъкъхски мезхеби.


Според тези разяснения излиза, че 8 рекята от намаза теравих са суннета на пратеника, а че останалите 12 (ако не бъде взето под внимание слабото предание, което казва че теравихът е 20 рекята), са суннета и традицията на сахабетата, която е продължена от ислямската общност с цел да съживи месец Рамазан. Именно поради причините, които споменахме по-горе, някои от ханефииските учени са казали, че първите 8 рекята на теравих намаза са реватиб суннет (т.е. от потвърденият суннет), а останалите 12 рекята са мустехаб.

Б) ОСТАНАЛИТЕ ДОПЪЛНИТЕЛНИ НАМАЗИ

Допълнителните намази, които са извън суннетите реуатиб, са наименовани като сунен-и регайб. Това са намази, които се кланят в оп-pеделени времена, поводи или в което и да е време на денонощие-го по желание на човека, с цел приближаване към Аллах и печелене нa севап. Базирайки се на практиките на пратеника (с.а.с.). И понеже тези намази се кланят по желание и не са задължителни, са нарече-ни “татаввуа” (т.е. допълнителни).

а) Намазът Техеджуд

Думата “техеджуд”, означава “спане и събуждане през нощта”, а като термин означава “събуждане през нощта и кланяне на нощен намаз”. В днешната терминология думата “техеджуд” се използва като израз за всички кланяни през нощта намази, извън намазите, които са фарз и ваджиб.


Според преданията, пратеника на Аллах (с.а.с.) след като кланял намазът И’ша (Ятсия) заспивал, без да кланя намазът витър. После, събуждайки се след средата на нощта, кланял намазът техеджуд, след него кланял намаза витър, а по-късно и суннета на сутрешната молитва. (Муслим, Саляту’л-мусафирин, 26)


Понеже съществуват различни мнения и предания относно броят на рекятите на техеджуд намаза, той може да бъде кланян като 2-4-6 или 8 рекята. Тоест най-малко 2 и най-много 8 рекята. Като по уместно е да се дава селям на всеки два рекята.

б) Намаза на утрото (или намазът Духа)

Съществуват много предания от пратеника на Аллах (с.а.с.) относно това, че сутринта е кланял нафиле намаз и че е съветвал своите приятели и сподвижници да кланят намаз по това време. Предава се, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: “Аллах ще изгради дворец от злато за онзи човек, който кланя 12 рекята духа намаз. (Тир-мизи-Витър/15).


Кланянето на намаза духа е мустехаб. Кланя се сутрин, след като слънцето се извиси над хоризонта колкото височината на бойно копие (т.е. 45-50 минути след изгрева на слънцето), и се кланя 2,4,8 или 12 рекята. Като най-достойно е прието да се кланя 8 рекята.

в) Намазът еввабин

След като думата “евваб” означава “покайващ се, уповаващ се”, то намазът ”еввабин” означава ”намаза на тези, които се покайват и уповават на Аллах”. Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: “Онзи, който след вечерната молитва кланя 6 рекята намаз, без да говори помежду им нещо лошо, те се равняват (т.е. техният севаб) на 12 годишен иба-дет.” (Тирмизи, “Салят”, 202)


Освен това се предава, че и самият той е кланял 6 рекята намаз след вечерната молитва. (П1евкани-Нейлю’л-Евтар”, III, 64). Заедно с това в книгите по хадис се срещат и предания, в които се споменава, че пратеникът е казал, че този намаз може да се кланя и във времето на намаза духа. (Муслим, Саляту’л-мусафирин, 19)

Шест рекятовият еввабин намаз (т.е. намазът на правещите покаяние), може да бъде кланян както с един, така и с три селяма.

г) Тахиййату’л-Месджид (Поздрав към джамията)

Изразът “тахиййату’л-месджид” дори и да означава “поздравяване на месджида или показване на уважение към него”, всъщност съдържа уважение и възхвала към притежателя на месджидите – Аллах. Поради тази причина пратеникът ни е повелил следното: “Когато някой от вас влезне в месджид, нека преди да седне, да кланя два рекята намаз.” (Муслим, “Саляту’л-мусафирин”, 11)


Според мезхеба Шафии независимо кога се влиза в месджида, кла-нянето на този намаз е мустехаб. А според Ханефиите и Маликиите онзи, който влезе в месджида във времената, които са мекрух за кла-няне, е мекрух да кланя този намаз. Като вместо това, такъв човек поздравява месджида, правейки техлил (изричането на изречението ля иляхе илляллах – Няма друг бог освен Аллах) и тесбих (възхваляване на Аллах) или правейки саляват (отправяне на приветствие и поздрав към пратеника). Онзи, който, въпреки че е влезнал в месджида в нормално време, но не може да кланя тахиййату’л-месджид, вместо това е мендуб да каже 4 пъти “Субханаллахи уе’л-хамду лилляхи уеля иляхе иллаллаху уаллаху екбер”.


Онзи, който влезе в месджида във времето за петъчната молитва, когато хатибът е на хутбето, според ханефиите и маликиите, не може да кланя тахиййату’л-месджид. А според Шафиите и Ханебелиите при условие, че не удължава намаза и не минава повече от два рекята, то в това положение, се кланя тахиййату’л-месджид.


При положение, че в месджида се влиза повече от един път на ден, то тогава кланянето на тахиййату’л-месджид един път е достатъчно. Ако след като се влезе в месджида, се седне, без да се кланя тахиййату’л-месджид, то според ханефиите и маликите този намаз пак може да се кланя, но кланянето му преди сядане е по-достойно. Според шафиите пък, ако човекът е седнал нарочно, то този намаз отпада.


Влизането в месджида за кланяне нададен намаз или възнамере-нието за кланянето на фарз заедно с имама и започването на този намаз, без да се сяда, минава на мястото на тахиййату’л-месджид.

д) Намазът след абдест и гусул

Пратеникът (с.а.с.) е повелил: “Всеки, който вземе абдест, така както аз вземам и след това кланя два рекята намаз, без да мисли за нещо (друго, освен Аллах) в тях, ще му бъдат опростени предходните грехове.” (Бухари, Вуду, 14; Муслим, Тахарет, 5,6-17)

Поради тази причина кланянето на два реката намаз, след като се вземе абдест или след като се направи гусул, е било прието като добро дело. Според ханефиите този намаз е мендуб, а според шафиите – суннет. Заедно с това ако след като се вземе абдест, веднага след това се кланя друг суннет или фарз, то кланяния намаз в същото време минава на мястото и на този намаз, който се кланя след абдест.


Сметнато е за мустехаб и кланянето на два рекята намаз за влизането в ихрам.

е) Намазът преди тръгване и след връщане от път

Предава се, че пратеника на Аллах (с.а.с.) е кланял два рекята намаз, когато е излизал на път и когато се е връщал от път. (Вж. Муслим, Мусакат, 21).


Когато се тръгва на път, този намаз се кланя за отправянето на молба към Аллах да улесни работите на хората и да ги завърне у дома живи и здрави. А когато се завръща от път, за да се благодари на Него, че ги е върнал у дома, при семейството и приятелите им. Този намаз е мендуб, и по-достойното е, когато се тръгва на път, да бъде кланян вкъщи, а когато се завръща от път, да бъде кланян в месджида.

ж) Намазът при нужда (хаджет)

През живота си хората усещат нужда от много неща и желаят да имат много неща. Това е естествено. Онзи, който има някакво желание и иска нещо – земно или отвъдно, който има нужда от нещо, за да посрещне тези свои нужди и за да постигне желанието си, първо трябва да се хване към причините, водещи към това нещо, а после той трябва да иска помощ от Аллах (с.т) за тяхното осъществяване. Пратеника на Аллах относно това е казал следното:


“Онзи, който има някакво желание от Аллах или от хората, нека вземе добре абдест, съответстващ с условията му, после нека хвали и възвеличава Аллах и да отправи приветствие и поздрав към пратеника на Аллах. После нека каже следното:


“Ля иляхе илаллаху’л-халиму’л-керим. Субханаллахи рабби’л-арши’л-азим. Елхамду лилляхи рабби’л-алемин; ес’елюке муджибати рахметике уе азаиме магфиретик; уе’л-исмете мин кулл и зенбин уе’л-ганимете мин кулли биррин уе’сселямете мин кулли исм. Ля теда’ли зенбен илля гафертех; уе ля хеммем илля ферреджтех; уеля хадже-тен хийе леке ридан илля кадайтеха. Я ерхаме’р-рахимин!” (Тирми-зи, Салят, 140-348).

Намазът Хаджет се кланя 4 или 12 рекята. При положение, че се кланя 4 рекята в първия рекят след Фатиха се чете 3 пъти Айету’л-кур-си, а в останалите три рекята след Фатиха по един път се четат сурите Ихляс, Феляк и Насс. След това кланящият чете дуата при нужда, която е известена в хадиса по-горе и отправя желанието си към Аллах.

з) Намазът Истихаре

Думата “истихаре” означава “искане на това, което ще е добро”. Когато хората искат да вземат важно за себе си решение или да правят избор между две неща, понякога поради недостатъчността на данните, които притежават или поради други различни причини, те не могат да разберат кой избор ще бъде по-благоприятен за тях – от гледна точка на земното и отвъдното – и за да разберат това, те се насочват към различни решения.

Например в периодите, когато пратеникът бил натоварен с пророчеството, когато някой от арабите искал да тръгне на път, за да разбере дали това пътуване е добро или не за него, се допитвал до предсказващите си стрели, които той хвърлял на земята и те му посочвали посоката на къде да тръгне. Пратеникът премахнал този обичай и на негово място въвел истихарето. И повелил следното:


“Когато някой от вас възнамери да направи нещо, нека кланя два рекята намаз извън фарза и да каже следното: “О, Аллах! Доверявайки се на Твоето знание, искам от Теб това, което ще е добро за мен, искам да прибавиш сила към силата ми. Искам да ме дариш от Твоята безкрайна милост. Аз не знам, но Ти знаеш, Аз не мога, но Ти можеш. О, Аллах! Ако това нещо, което мисля да направя, ще е добро от гледна точка на моята религия, земен живот и бъдеще, предопредели това нещо за мен, улесни го за мен, и го направи честито и плодородно. Ако това нещо ще е лошо за моята религия, земен живот и бъдеще, то тогава го отдалечи от мен и мен от него. И предопредели за мен онова, което ще е добро за мен. Направи ме доволен и щастлив!” (Бухари, Те-хеджуд, 25; Тирмизи, Витър, 15)


Както се разбира и от значението на дуата, на която пратеникът ни учи, истихаре от една страна означава пожелаване на даденото нещо, което ще направим да бъде благополучно за нас и в същото време допитване към Аллах за това нещо, или искане за неговото сбъдване. Онзи човек, който иска да направи истихаре,трябва най-напред да почисти сърцето си от всичко, освен Аллах, и съсредоточавайки се изцяло към това, което желае, да кланя два рекята намаз. След това той трябва да направи тази дуа, която пратеникът на Аллах (с.а.с.) ни учи по-горе. При положение, че се направи искрено, добива се надежда, че Аллах ще даде това, което е добро, и решението може да се породи в сърцето.


Ако в края на истихарето се усети спокойствие и радост в сърцето, то се тълкува, че това ще е добро. Съответно на това, ако се усети безпокойствие и теснота, се тълкува, че това е негативно. Истихарето може да се прави през деня. Но за да се постигне пълна концентрация и добро съсредоточаване, то съветства се то да бъде правено нощем преди лягане. Аллах дава някакъв знак или следа на онези, които са легнали, след като са кланяли истихаре и искат това искрено. Ако не се постигне резултат в първия път, това може да се повтори три или седем пъти. Човек може да чете тази дуа както на арабски, така и нейното значение на собствения си език. Заспиването и чакането на (някакъв) сън не са условие за истихарето.

и) Намазът за покаяние

Страненето от извършването на неща, които са зли и грешни, е заповед на религията ни. Въпреки това хората понякога вършат престъпления и грехове. В Корана и в достоверните хадиси е пояснено, че когато един човек извърши грях, той трябва веднага да направи покаяние, без да упортства в него. Също така се казва, че Аллах ще приеме искрено направените покаяния. Всъщност за да се направи покаяние и да се моли за прошка, не е нужно да си извършил грях. При положение, че е известено, че миналите и бъдещите грехове са му опростени, пратеника на Аллах (с.а.с.) е правил по 70,100 пъти на ден теубе и истигфар и молил Аллах (с.т.) за прошка.


Очаква се Великият Аллах да прости, когато човек прави покаяние и моли за опращение особено в свещените нощи, в часовете когато се съмва, и в края на намазите, които кланя преди даването на селям и след тесбиха, който се прави след селяма. Освен това пратеникът ни относно намаза за покаяние казва следното: “Ако един раб извърши грях, после ставайки вземе хубаво абдест, почисти се, и кланяйки два рекята намаз поиска прошка от Аллах, Аллах непременно го опрощава”. След това той прочел следния айет: “И за онези, които щом сторят непристойност или угнетят сами себе си, споменават Аллах и молят опрощение за своите грехове, а кой освен Аллах опрощава греховете?и не упорстват в своите деяния, знаейки.” (Ал-и Имран, 3/135)
Намазът за покаяние може да се кланя както два, така и повече рекята.

й) Намазът тесбих (възхвала, споменаване)

Намазът тесбих е намаз, който е мендуб и който се препоръчва даъде кланян поне 1 път в живота. Пратеника на Аллах (с.а.с.) е препоръчал и научил своя чичо Аббас на този намаз, казвайки следното: “Виж чичо, нека те науча на нещо, което има десет ползи. Ако направиш това, Аллах ти опрощава десет вида грехове, които си направил, първия-последния; стар-нов; онези, които си извършил незнайно и знайно; малките и големите от греховете ти; онези, които си извършил скрито и открито.” Но когато Аббас му казал: “Ние не можем да правим това всеки ден”, пратеника на Аллах (с.а.с.) пояснил, че ще е достатъчно да бъде кланян един път седмично, един път в месеца, един път в годината или един път в живота. (Ебу Дауд.Татавву, 14, Са-лят, 303; Тирмизи, Салят, 350, Витър, 19)
Тесбих-намазът е 4 рекята и се кланя по следния начин: намазът се започва, възнамерявайки да се кланя намаз заради задоволството на Аллах. След Субханеке се казва 15 пъти “Субханаллахи уе’л-хам-дулилляхи уеля иляхе илляллаху уаллаху екбер”.

После се изрича еузуто и бесмелето. След като се прочете сура Фатиха и допълнителна сура, се прави още десет пъти тесбих, тоест казва се “Субханаллахи уе’л-хамдулилляхи уеля иляхе илляллаху уаллаху екбер”. Този тесбих се казва 10 пъти, когато се отиде на руку, 10 пъти след изправяне от руку, 10 пъти на първото седжде, 10 пъти, когато се стане от седжде и 10 пъти на второто седжде. По този начин във всеки рекят се правят по 75 тесбиха. Когато се стане за втория рекят, отново се чете 15 пъти тесбих, след това останалата част се повтаря по същия начин. Така се завършват четирите рекята и са направени 300 тесбиха. Основното е всеки да кланя сам този намаз.


Ако в тесбих-намаза се случи нещо, което налага севих (поправително) седжде, то севих седждето се прави по нормалния начин. В тези седждета не се прави тесбих.

к) Дуа за дъжд

Ако в дадена местност има суша, то убитателите на тази местност, ако е възможно, трябва да излезнат на открито място извън населеното място. След като направят покаяния и молба за опрощение, те молят от Аллах да им изпрати дъжд, който да стане причиана за плодородие и берекет. Правенето на дуа за това и моленето от тяхна страна е суннет. Тази дуа се нарича “истиска”, която означава искане на дъжд, искане на вода. Когато се отиде на дуа за дъжд, преди дуата може да се кланя два рекята намаз.


Според това, което се предава от живота на Пратеника (с.а.с.), един петъчен ден, когато той четял хутбето, дошъл един човек и казал:


”0, Пратенико на Аллах, конете и стадата ни са унищожени, семействата и децата ни са гладни. Направи дуа на Аллах да ни изпрати дъжд!” Пророкът (с.а.с.) вдигнал ръцете си, и молейки се на Аллах, казал:


“Аллахумме ескина!Аллахумме ескина!” (О, Господи дай ни дъжд! Дай ни вода).
След тази дуа, въпреки, че нямало признак за дъжд, изведнъж се появили облаци и после започнало да вали дъжд. Това продължило една седмица. На другия петък дошъл един човек и казал:


“О, Пратенико на Аллах, къщите ни се срутиха, пътищата станаха непроходими, животните започнаха да се давят. Молим те направи дуа на Аллах да спре този дъжд!
Тогава пратеникът (с.а.с.) се помолил на Аллах, казвайки: “Аллахумме хауайлена уеля алейна. Алахумме! Але’л-акам уе’д-дираб ур бутуни’л еуддийе уе менабити’ш-шеджер.” (О, Аллах, изсипи дъжд наоколо, над планините, над горите, над полята, а не над нас.)” и дъждът веднага спря.” (Бухари, Истиска, 6; Муслим, Истиска, 2,8)


В някои предания се разказва, че когато се е излизало на дуа за дъжд, пратеникът е кланял (ставайки имам) два рекята намаз, и че е чел на глас в намаза, а след намаза е съблякъл горната си дреха и я облякъл обратно. После, обръщайки се към къбле, е правил дуа, вдигайки ръцете си високо, до степен, че му се виждали подмишниците. (Муслим, Истиска, 1)


Дуата за дъжд не е пречка, и за вземането на други мерки като поливането и строенето на язовири за поемане и събиране на повече дъждовна вода. Вярващите вземат както естествените и техническите мерки, така и правят дуа на Аллах, от Чиято воля зависи всяко нещо.

л) Намазите Кусуф и Хусуф (намазите при слънчево и лунно затъмнение)

В арабския език слънчевото затъмнение се нарича “кусуф”, а лунното “хусуф”. В деня, когато синът на пратеника Ибрахим починал и имало слънчево затъмнение, той казал следното: “Слънцето и луната са знаменията, които показват съществуването и мощта на Аллах. Те не се затъмняват поради смъртта или раждането на когото и да е било. Когато видите слънчево или лунно затъмнение, кланяйте намаз и праветедуа, докате се прояснят.” (Бухари, “Кусуф”, 1,15)


Когато стане слънчево затъмнение, се кланя заедно намаз най-малко два рекята без езан и без камет. Имамът чете повече от нормалните намази във всеки рекят и наглас. След намаза имамът прави дуа застанал срещу къбле накрака или седнал обърнат към джамаа-та. В положенията, когато не се кланя с джамаат, този намаз може да бъде кланян и самостоятелно.


Въпреки че има единодушие сред муджтехидите по темата, че намазът при слънчево затъмнение, е суннет и че кланянето му с джамаат, е по-достойно, то върху това дали намазът при лунно затъмнение е суннет или не и дали се кланя с джамаат или не, има разногласие между учените.


Ебу Ханифе и Малик, твърдейки, че лунното затъмнение е по-продължително от слънчевото затъмнеие, и по тази причина пратеникът не е кланял намаз, са казали, че намазът при лунно затъмнение не е суннет. Но при това положение може да се кланя 2 рекята намаз сам, като това е сметнато за мустехаб. А според Шафии и Ахмед ибн Ханбел намазът хусуф също както намазът кусуф е суннет и се кланя с джамаат.


Правенето на дуа и кланянето на два рекята намаз по този начин при положения като силен вятър, продължителен дъжд, прекален студ и подобни, за да не се те превърнат в прородни бедствия, които могат да причинят човешки и имуществени загуби, е прието за мустехаб. Когато завеел силен вятър, пратеникът е направил следната дуа:


“О, Аллах! Желая от теб най-благодеятелния от ветровете и най-доброто от това, което изпращаш с вятъра. На Теб се уповавам от злото на този вятър, от злото на тези неща, които са в този вятър и от злото на нещата, които си изпратил с този вятър.” (Тирмизи, Да’ауат, 48,88; Муслим, Истиска, 15)


Намазът и дуата в тези положения представляват искане на помощ от Аллах срещу отрицателните въздействия, които могат да причинят природните събития при хората и природата.

м) Клянянето на намаз в свещенните нощти

Съществуват много нощи, които по различни причини се считат за свещени за мюсюлманите. Петъчната нощ на месец Реджеб, който е първият от трите свещени месеца, е нощта Регайб, а 27-та нощ е нощта Мирадж. 15-тата нощ от месец Ша’бан, който е вторият от трите месеца, е нощта Берат. А 27-та нощ на месец Рамазан, който е третият от трите месеца, е нощта Кадр.


Няма специален нафиле намаз, който да се отнася за тези свещени нощти. Кланянето на допълнителен намаз, превръщайки тези вечери в мотив за ибадет, четенето на Коран и размишляването върху него и правенето на тезеккур (споменаване) и тефеккур (размишление) е от добрите и полезни за мюсюлманите дела. Когато Ай-ше (р.а.) попитала пратеника на Аллах (с.а.с.) как да прави дуа в нощта Кадр, той я посъветвал да каже следното: “Аллахумме, иннеке афуввун, тухиббу’л-афуе фа’фу анни” (О, Аллах! Ти без съмнение си Многоопрощаващ, обичаш да опрощаваш, опрости ме!) (Тирмизи, Да’ауат, 84)

относно Mustafa

Проверете Също

НАМАЗЪТ ЗА МЪРТВЕЦ (ДЖЕНАЗЕ)

За да се направи последна дуа за починалият задължително е да се кланянето на джаназе …

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir