ЕЗАН И ИКАМЕТ

Езанът и каметът, които синволизират призива към молитвата, носят специално значение както в богослуженския живот на мюсюлманите, така и като се започне от музиката, архитектурата и литературата в ислямската култура и цивилизация. Тук ще се спрем единствено върху основните ислямско правни знания, свързани с езана и икамета.
Речниковото значение на думата езан е “оповестявям, известява”. А значенито й във вероучението е “познати и ясни слова”, които се четат в определени времена за задължителните молитви. Човекът, който чете езан, се нарича муеззин.


В ранните векове на исляма не се е чел езан по начина, по който ни е познат днес. Въпреки че намазът е станал фарз в Меканският период, до идването на пратеника в Медина не било мислено за никакво средство за известяването на времената за молитва, а и може би понеже не се кланяло с джамаат, не се е усещала нужда от това. Когато било направено преселението към Медина, дори и известно време по улиците да сее провиквало сдумите“ес-саляхес-салях”(на намаз.на намаз) или “ессаляту джамиа” (намазът събира и обединява хората), това не е било достатъчно. Когато през първата година от преселението в Медина било завършено строителството на Месджид-и Небеви и мюсюлманите започнали редовно да се събират и кланят намаз с джамаат, Пратеника на Аллах (с.а.с.) започнал да размишлява заедно с приятелите си какво може да се направи за известяването, че времето за молитва е дошло и че ще се кланя намаз заедно.

Накрая след като няколко сахаби видели един и същ сън, езанът, който е познат в наши дни, бил прочетен за първи път от страна на Билял Хабеши (р.а.), от покрива на една висока къща, която била собственост на жена от племето Бену Надджар, и така езанътвече станал знак и синвол на Исляма. Оттази гледна точка въпреки че езанът по същност е потвърден суннет (суннет-и муеккед), понеже съществуват твърди наредби, срещу неговото изоставяне, то се приема, че има тежест на ваджиб или фарз-ъ кифайе.


Посредством езана, както се оповестява на хората, че е дошло времето за намаз и че ще се кланя заедно с джамаат, така и се обявява величието на Аллах, и че Пророкът Мухаммед (с.а.с.) е Негов пратеник, а също така и че намазът е вратата за пътя към спасението. И понеже времената за намаз се установяват според движението на слънцето, времената за молитвата в различните райони на света се падат в различни моменти и по този начин гореспоменатата истина бива изричана безспирно и денонощно.


Словата на езана са следните:


Аллаху Екбер
Аллаху Екбер
Аллаху Екбер
Аллаху Екбер
Ешхеду ен ля иляхе илляллах
Ешхеду ен ля иляхе илляллах
Ешхеду енне Мухаммеден расулюллах Ешхеду енне Мухаммеден расулюллах Хаййе але’с-салях Хаййе але’с-салях
Хаййе але’л-фелях Хаййе але’л-фелях Аллаху Екбер Аллаху Екбер Ля иляхе илляллах


Словата на езана в (Турция) известно време били преведени и четени по начина показан по-долу, но по-късно тази практика била

отменена със закон:
Tanrı uludur
Tanrı uludur
Tanrı uludur
Tanrı uludur
Şüphesiz bilirim bildiririm Tanrı’dan başka yoktur tapacak
Şüphesiz bilirim bildiririm Tanrı’dan başka yoktur tapacak
Şüphesiz bilirim bildiririm Tanrı’nın elçisidir Muhammed
Şüphesiz bilirim bildiririm Tanrı’nın elçisidir Muhammet!
Haydin namaza
Haydin namaza
Haydin felaha
Haydin felaha
Tann uludur
Тапп uludur
Tann’dan Ьаюка yoktur tapacak.
Това ще рече следното на български език:
Бог е велик
Бог е велик
Бог е велик
Бог е велик
Без съмнение аз знам и известявам, че няма друг бог, освен Бог
Без съмнение аз знам и известявам, че няма друг бог, освен Бог
Без съмнение аз знам и известявам, че Мухаммед
е пратеник на Бог
Без съмнение аз знам и известявам, че Мухаммед
е пратеник на Бог
Хайде на намаз
Хайде на намаз
Хайде към спасението
Хайде към спасението
Бог е велик
Бог е велик
Няма друг бог, освен Бог.
В езана на сутрешната молитва, когато се каже “Хаййе але’л-фе-лях”, се казва два пъти “ес-селяту хайрун мине’н-неум” (молитвата е до-добра от съня). Онези, които слушат езан по това време, след тези думи е сметнато за хубаво да кажат “садакте уе берирте” (каза правилно и добро). Когато мъжете ще кланят молитвата сами или когато се кланят с джамаат, се прави икамет. Четат се същите думи

както при езана, само че след “хаййе але’л фелях”, се казва два пъти “Кад камети’с-салях” (молитвата започна).


За четенето на езан идването на времето е условие. Четеният преди да е навлезло времето езан, трябва да бъде възпроизведен отново, когаго настъпи времето. В останлите мезхеби е било прието, че може да се чете езана на сутрешната молитва преди да е настъпило времето за нея, защото според тях кланянето на сутрешната молитва в първото й време е по-достойно.


Този, който ще чете езан трябва, да бъдат мъж, разумен и да притежава богоязън. Четенето на езан и правенето на икамет от невежи, нечестивци, непълнолетни деца и жени е мекрух. Тези, които четат езан, трябва да бъдат с абдест; въпреки че езанът, който е четен без абдест е валиден, то четенето му без абдест е мекрух.


Муеззините трябва да бъдат с хубави и силни гласове. Пратеникът (с.а.с.) е накарал 20 човека да четат езан и ги е изслушал, а после от тях е харесал гласа на Ебу Махзуре. (Дарими, Салят, 7)


За всеки намаз се чете един езан и се прави един икамет. Единствено в петъчната молитва се четат два езана. От тази гледна точка ако в една джамия е прочетен езана за съответното време и е направен икамет, то тези, които ще кланят в същата джамия същия намаз сами или с джамаат нямат нужда да четат езан и икамет. Дори тези, които след времето на езана кланян намаза, във вкъщи или в магазите си, освен че не четат езан, те могат да не правят и икамет. Но когаго са джамаат, правенето на икамет от тяхна страна е мустехаб.


Езанът и икаметът за петкратните намази е суннет. Също така и за намазите, които са останали като каза, това е така, защото езанът и икаметът не са от суннети на вакита, а от суннетите на намаза.


Ако ще се кланя повече от един каза намаз, независимо дали мястото ще е същото или различно, въпреки че четенето на езан и икамет поотделно за всеки намаз е сметнато за по-достойно, то когато ще се кланят повече от един каза намаз, в първия от тях се чете езан, а във втория е възможно се задоволи само с икамет. Според едно друго виждане колкото и каза намази да се кланят на едно и също място, достатъчно е един езан и един камет.


В езана и камета муеззинът стой прав и се обръща към къблето. Когато казва “хаййе але’с-салях”,той се обръща надясно, а когато казва “хаййе але’л-фелях”, се обръща наляво. Ако чете езана от минарето, чете объкаляйки от дясната страна към лявата. За да излиза звукът ясен и силен, той затваря ухото си с двата пръста или с ръка.
Когато се чете езан между всяко изречение, се прави малка пауза и във вторите изречения гласът се повишава малко повече. Това се нарича терессуюл или иртисал.

А камет се чете последователно без да се прави спиране. Това се нариа “хадър”. Словата на езана и камета трябва да бъдат четени според реда и подредбата. Въпреки че безре-дово четеният езан и каметсе считат за достатъчни, казано е че ще е по-добре да бъдат възобновени (тоест да бъдат четени отново).


Ако докато сме в дажамията се чете езанът за дадена молитва, излизането от там без да се откланя молитвата е мекрух. Ако човек в такова положение кланя намазът сам и излезе, този път пак извършва керахет (нежелателно деяние) понеже е изоставил джамаата. Ако някой след като е отслужил молитвата сам, преди все още да е излезнал, застане на намаз с джамаат, този човек ако желае може да последва имама и да кланя отново. По този начин той освен че спечелва севап за груповото кланяне, но и се спасяса от вината за противопоставянето на джамаата. Но поради причината, че намазът, който ще кланя ще попадне в становището като допълнителен намаз, той може да прави това в обедния и нощния намаз, защото кланянето на нафиле след сутрешната и следобедната молитва е мекрух.


Човекът, който влиза в джамията, когато се прави икамет, за да не излеждакато разпръстнатост и индивидулно действие, трябва да не стой прав, а да седне. Той от гледна точка на идеята за единство и заедност и от съблюдаване на духа за джамаат, трябва да стане заедно с тамощния джамаат.


Откликването на езана и икамета. Повтарянето на езана и камета като муеззина от страна на човека, който ги чуе, е мустехаб. Пратеникътни повелява: “Когато чуете езана, откликнете на муеззина. ” (Буахри, Езан, 7) Казването на думите “ля хауле уеля куввете илля билляхи’л-алий’л-азим”, когато муеззинът казва “хаййе але’с-салях” и “хаййе але’л-фелях”, е мустехаб.


Откликването на муеззина може да бъде разбрано както под формата на повтаряне с език, на това което казва муеззина и усещане на тяхната правота със сърцето, така и под формата на присъединяване към джамаата. Оттази гледна точка човек може да извърши онзи начин на откликваме, който му позволява положението, в което се намира. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е оповестил, че онзи, който чете следната дуа, след като чуе езана, ще заслужи неговото застъпничеството в Съдния ден:


“Аллахумме раббе хазихи’д-даауети’т-тамме уе’с-саляти’л-кайме. Ати Мухаммеден ел-уесилете уе’л-фазилех (уе’д-дере-джете’р-рефиах). Уеб’асху макамен махмудени’ллези уа’адтех (иннеке ля тухлифу’л-миад)”.

“О, Господарю на известието без недостатък и на молитвата, която ще бъде отслужена! Дай на Мухаммед повода и достойнството (високата степен). Извиси го на възхваленото място, което си обещал (Ти не противоречиш на обещанието си).” (Бухари, Езан, 8)
Дори и езанът да се чете единствено, за да извести времето за молитвата, то той понякога може да се чете и по някакви други причини. От тях най-разпространената практика е четенето на езан на ухото на новороденото. Пратеникът ни е чел езан на ухото на вкука си Хасан. Поради тази причина четенето на езан на ухото на новороденото е мендуб.

относно Mustafa

Проверете Също

СЕДЕМ НЕЩА, С КОИТО НАФАКА УВЕЛИЧАВА

Аллах е Този, който осигурява. Всемогъщият казва: „И на небето е вашата храна (в дъжда, …

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak.