ЗАБРАНИТЕ ПРИ ГОВЕЕНЕТО

Ако трябва да бъдат казани директно забраните при говеенето;

те са ядене, пиене и влизане в полов контакт, а споменати индиректно, те са нещата, които са причина за развалянето на оруча. Както споменахме и в началото на раздела, оручът е странене от ядене, пиене и полов контакт. Следователно при положение, че се внимава с тези три неща, оручът бива държан. Заедно с това може да възникнат някои нужни или ненужни съмнения относно това дали някои действия влизат или не в категорията на тези три изброени неща. Също така понеже трябва да се внимава и за нещата, които, въпреки че не развалят оруча, не съответстват с неговия общ дух, смисъл и цел, тук ние искаме да посочим накратко някои положения, които могат да бъдат срещнати в ежедневието.

А) НЕЩАТА, КОИТО СА МЕКРУХ ПРИ ГОВЕЕНЕТО
Още от отдавна една част от нещата, които са определени като мекрух в книгите по фъкъх и вероучение, са неща, които не подобават на смисъла и целта на оруча, а друга част пък са неща, които при положение, че се отиде малко по-напред, могат да станат причина за развалянето на оруча. Например, опитването и дъвченето на нещо е мекрух, защото съществува опасност всяко нещо, което е взето в устатата бъде погълнато. Факихите отново със същия мотив са сметнали за мекрух целуването и прегръщането на човек със съпругата му. Това е така, защото това действие може да доведе до извършването на действие, което да развали оруча. Всъщност целуването на човек със съпругата му не вреди на оруча. Айше (р.а.) е разказала, че докато е бил в оруч, Пратеника на Аллах (с.а.с.) целувал съпругите си. (Ибн Мадже, Сиям, 19; Муватта, Сиям, 13)
Въпреки че съществуват и такива, които поради своята препалена прецизност са сметнали дори използването на мисвак за мекрух, то мнозинството от учени са на мнение, че това не е мекрух. Почистването на устата и зъбите с четка и паста за зъби, както е разпространено в наши дни, също не вреди на оруча. Освен това то е едно уместно действие, което не трябва да бъде пропускано. Онези, които предпочитат да не почистват зъбите и устата си през деня, трябва непременно да са направили това след сахур. Въпреки че не е мекрух държащият оруч да се изкъпе като нормално почитсване или като пречистване от положение на джунубство, то къпането с цел охлаждане е било счетено за мекрух с мотива, че противоречи с философията на оруча. Пръскането с хубава миризма от страна на говеещия или специалното помирисване на нещо, което ухае хубаво, не се счита за мекрух.
Освен това въпреки че по принцип не развалят оруча, нещата, които причиняват отпадналост и безсилие, като вземането на кръв от говеещия, са мекрух. Също онези неща, които споменахме в началото на темата, за забавянето на ифтара след навлизането на времето му и подранването при сахура, тук също са валидни.


Б) НЕЩАТА, КОИТО РАЗВАЛЯТ ОРУЧА


Яденето, пиенето и извършването на полов контакт са неща, които развалят оруча. Сега нека видим в кои положения те налагат само каза и в кои положения налагат каза и изкупление (кефарет).


а) Положения, които налагат каза и кефарет


На първо място сред нещата, които развалят рамазанския оруч и налагат както каза, така и кефарет, идва половият контакт, който е направен в ден от Рамазанския месец, докато човек е в оруч. Всъщ-тност Пратеника на Аллах (с.а.с.) е дал становището за кефарет при оруча въз основа на едно такова събитие, свързано с полов контакт, което се е случило о негово време. Това е и единственият пример и довод, който съществува относно кефарета за оруч. Поради това всички фъкъхски мезхеби са постигнали единомислие, че извършването на полов контакт в рамазански ден, докато човек говее, и искайки и осъзнавайки това, се налага както каза, така и кефарет. А темата за това дали яденето и пиенето на нещо налага или не кефарет е спорна сред мезхебите. Ханефиите, правейки кияс/ аналогия с това становище, са казали, че поемането на всякакво вещество, което е храна или има хранително свойство, знаейки и искайки, се налага както каза, така и кефарет.
Събитието, което е протекло по времето на Пратеника на Аллах (с.а.с.) и което е мотивът за кефарета при оруча, е следното:
Един човек, дошъл при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и казал, че се изгорял и погубил. Пророкът (с.а.с.) го попитал какво станало, а той признал, че през деня на Рамазан е извършил полов контакт със съпругата си. Тогава Пратеника на Аллах (с.а.с.)казал:
“Имаш ли възможност да освободиш роб?”
“Не, нямам.”
“Можеш ли да държиш оруч 2 месеца без прекъсване?” “Не. Това се случи, защото не мога да издържа/търпя.” “Имаш ли парична възможност да нахраниш 60 бедняка?” “Не.”
По това време била донесена на пратеника една кошница с фурми. Той дал тези фурми на човека и му казал да ги раздаде на бедните. Но когато човекът му казал: “Има ли по-нуждаещи се от нас, о, Пратенико на Аллах?”, пророкът се усмихнал, и казал: “Вземе ги и отивай, нахрани с тях семейството си”. (Бухари, Саум, 30; Муслим, Сиям, 81; Ебу Дауд, Саум, 37)
При положение, че оручът е развален поради някаква друга причина извън трите неща, от които трябва да се страни, знаейки и искайки (ядене, пиене и полово снушение), не се налага кефарет, а само каза.


б) Положения, които налагат само каза


Знаем, че на първо място сред забраните при говеенето идват ядене и пиене и че яденето и пиенето нарочно от страна на говещия налагат каза и кефарет. Като допълнение на това ханефитските факи-хи са казали, че при положение на ядене и пиене на неща, към които човешкото естество не е склонно, като такива, които нямат за цел и смисъл хранене и всъщност не са нормални за ядене и пиене, оручът се разваля, но това не налага кефарет. Така са яденето на суров ориз, сурово тесто, брашно, неузрял плод или поглъщането на лещник, бадем и орех с черупката. Въпреки че те са вещества за хранене, яденето им по този начин не е нормално, а и те по естеството си не са неща, към които човек ще изпита глад и ще иска да яде. Факихите са пояснили, че задоволяването на страстта извън нормалното полово снушение също може да се приеме в тази категория.
Учените са приели, че поглъщането на дъжд, сняг или град, който е влезнал в устата по желание ще развали оруча, но дъждът, снегът и градът, който е слезнал в гърлото без желанието на човек, няма да развали оруча.
Също таща, ако повръщането не е направено норочно не разваля оруча. Но когато бъде направено нарочно, разваля оручът, ако бъде в количество, колкото пълна уста.
Понеже не е възможно да бъдат изброени поотделно всички вероятни действия и случаи, които не съвпадат с идеята за държане на оруч, то би било уместно даването на следното разяснение: Смисълът от държането на оруч е странене от ядене, пиене и полов контакт, които съдържат както желание и намерение за хранене, така и за изпитване на удоволствие и вкус, заради задоволството на Аллах, накратко лишаване на душата от неща, към които изпитва страст и глад.
Всяко действие, което се счита за нарушение на тази забрана, е противоречащо на смисъла и целта на оруча. Всяко нещо, което се счита за ядене, пиене и полов контакт, разваля оруча и налага правенето на каза за него. Ако това се прави нарочно, тогава се налага както каза, така и кефарет.
Това припадакът и полудяването да се считат от нещата, които развалят оруча, всъщност не е свързано с нарушаването на забраните при оруча. А е свързано със временната или постоянна загуба на положението на съзнателност, което е предусловие във всички религиозни задължения. Това да не се иска да се прави каза за дните, които е обхванало това положение, е свързано със същата причина.
С яденето и пиенето на нещо, забравяйки, оручът не се разваля. Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал, че онези, които са яли или пили, забравяйки, че са в оруч, трябва да продължат своето говеене и че Аллах ги е нахранил и напоил. (Бухари, Саум, 26; Муслим, Сиям, 17) Но яденето по погрешка е различно от това становище и според Хане-фиите разваля оруча. Например ако някой, осъзнавайки, че е в оруч по погрешка хапне или пиине нещо ненарочно, като например ако погълне от водата, която е взел в устата си по време на абдест или ако погълне вода, докато плува в морето, то оручът му се разваля и трябва да му се направи каза.
Докато Шафиите казват, че яденето или пиенето на нещо по погрешка не разваля оруча, понеже не съществува намерение за разваляне на оруча, то Маликиите с мотива, че изчезва смисъла на оруча (имсак – въздържане), са казали, че с яденето и пиенето на нещо оручът се разваля независимо дали е в резултат на забрава или грешка.
Ако докато продължавала яде и пие онзи, който има съмнение дали е влезнало или не времето за сутрешната молитва, и по това време стане ясно, че се е появила втората зора, оручът се разваля и той трябва да направи каза, но не се налага кефарет. По същия начин ако докато се разговява, предполагайки, че слънцето е залязло, се разбере, че слънцето все още не е залязло, отново трябва каза. Това е надделяващото мнение в мезхеба Ханефи. Но има и такива, които казват, че в това положение се налага и кефарет.
Тъй като човекът във всяко едно от двете положения е действал с предположението си, то дори и да излезе, че се е излъгал, то нивото на силата на предположенията не е едно и също. Предположението в първото положение е силно, защото основното е това, че нощта продължава. А предположението във второто положение обратно на това е слабо, защото основното е, че денят продължава. Поради тази причина онзи, който се съмнява дали слънцето е залязло или не, не трябва да прави веднага ифтар, а трябва да изчака да се изясни положението.


В положения, в които няма календар и часовник, които да покажат времената за имсак и ифтар, човек прави иджтихад със собственото си знание и опит и действа спрямо това.
След като е било предположено, че оручът е бил развален след като, забравейки, е било ядено и пито, то яденето и пиенето на нещо или извършването на полов контактк, знаейки, в останалата част на деня, разваля оруча. Това е така и когато не е могло да бъде направен нийет от вечерта и се направи възнамерение през деня, но се предположи, че този нийет, който е направен през деня, не се счита за въз-намрение и в останалата част от деня се яде, пие или извършва полов контакт. Тогава оручът също се разваля.
При положение, че човек започне да яде и пие след действието, което ще развали оруча, но няма да наложи кефарет, то дори и да се е пояснило, че като правило не се налага кефарет, то тук основното е истинското възнамерение на човека относно държането и развалянето на оруча. Това е и значението на общия религиозен принцип “делата са според възнамеренията”.
Онзи, който разбере, че е влезнало времето за имсак, докато яде и пие нещо, трябва веднага да остави яденето и пиенето.При положение, че продължи да яде и пие, знаейки, според ханефигските имами, този човек трябва да даде кефарет и оттърпи този ден.

в) Становището за използването на лекарства и биенето на инжекции

Съществува единодушие, че с поемането на лекарства, сироп и т.н. през устата оручът се разваля, защото те директно слизат в стомаха и дори и всъщност да са с лечебна цел, те притежават и хранително свойство.
А темата за това дали поставянето на капки в очите, носа оли ушите ще развали оруча е спорна. Дори и някои учени да са на мнение, че лекарството, което се капва в очите, не разваля оруча, а онова, което се капва в носа и ухото – разваля оруча, то ако се помисли, че вътрешността на постната кухина има директна връзка с хранопровода и стомаха, че окото индиректно води към гърлото, а ухото няма подобна връзка със стомаха, излиза резултатът, че трябва да се внимава само с лекарствата, които се поставят в носа. Следователно действия като придърпваното на вода в носа, когато се взема абдесг (енфиие) и придърпването на вода в голямо количество толкова, че да слезе в гърлото, развалят оруча. А капките и лекарствата, които се поставят в тези органи изцяло с цел лекуване, не развалят оруча, защото считането на това последно изброено действие като ядене и пиене, тоест като действие на хранене и спечелване на сила за съпротивление срещу оруча е неуместно.
Що се отнася до въпроса за биенето на инжекции, и дали инжекци-йте, които са бити под кожата, в мускула или във вената развалят оруча или не, днешните учени са се опитали да разяснят спрямо споровете на първите факихски учени по тази тема. Като този спор е относно това дали с раняването и влизането в тялото на твърди предмети като нож, игла и т.н., и маженето на мехлем върху дълбока рана се разваля оручът или не. Разногласията по този въпрос са изразени последния начин:
а) Тези, които приемат мнението на Имам Ебу Ханифе,че “лекарството или мехлемът, който е намазан върху дълбока рана и който

достига до корема или мозъка, ще развали оруча”, са изразили твърдение, че при положение на инжектиране на нещо с инжекция в тялото, оручът ще се развали.Тази мисъл изниква оттам, че влизането на нещо в тялото дори и да не е по естествен път ще развали оруча. Лекарството, серумът или храната, която се взема венозно или чрез инжекция, се прелива вътре в кръвта и то се разпространява по цялото тяло. Дори и да се спори дали това се счита за хранене или не, то явно е, чете подсилват тялото. Взетото по този начин лекарство независимо дали е през устата или инжектирано с инженция, дори и да не налага по никакъв начин кефарет, то разваля оруча и налага каза. Онези, на които им се налага да вземат лекарство или да бияг инжекции, трябва или да не държат оруч в същия ден, или да преместят времената за вземането на лекарствата и биенето на нжекциите им във времето на сахур или ифтар (т.е. във времето, когато не са в оруч).
б) Обратно на това пък онези, които са взели за основно мнението на Имам Ебу Юсуф и Мухаммед, че “мехлемът, който се маже върху дълбока рана, не ще развали оруча, са казали, че при положение, че бъде инжектирано някакво лекарство в тялото с инжекция, оручът не ще се развали. Понеже Ебу Юсуф и Мухаммед означили оруча като “странене от поемането на нещо в тялото по нормален път**, то достигането на това нещо (чрез инжекция или рана) до корема или мозъка не ще има никаква важност и следовател но те са казали, че в това положение оручът няма да бъде развален. Мюфтийството иучреж-данието, което е давало фегви в миналото и Комисията по фетви към Езхерския университет през 1948 година, са издали фетва, че нещо, което е влезнало в тялото извън естествените пътища (т.е. през устата и носа), не разваля оруча, защото за този метод на лечение е ясно, че не прилича на поглъщането на лекарството през устата. Тръгвайки от това, е било изявено мнение, че дори спреят, който се пръска в устата поради задух и астма да отива навътре към стомаха под формата на частици, то те не отиват по-далеч от белия дроб и не достигат до вътрешността на стомаха. Те нямат свойството на храна и не утоляват жаждата, и по тази причина се предявило мнение, че те не развалят оруча. Освен това въпреки че съществува спор и по становището за инжекциите, които се правят с цел предпазване от определени болести, то с този вид инжекции, давайки микроби на тялото, се стреми да му бъде придадена имунизация и следователно, казвайки, че те не са с хранителна цел, е надделяло мнението, че няма да навредят на оруча.
Което и от мненията да бъде взето, тук иницативата, предпочитанието, решението и естествено отговорността са на мукеллефа. Това, за което става въпрос, е един ибадет и се извършва заради задоволството на Аллах. От тази гледна точка много безсмислено е да се мисли, че при положение, че не се налага, хората, които държат оруч с това убеждение, ще се насочат към този път, за да държат оруч, без да усещат никакъв глад, жажда и трудност. Това е така, защото всеки, който има разум, добре знае, че както няма никаква полза от ибадет, който е освободен от съдържание, чийто смисъл е деградирал и който се е превърнал в показаност, така и че онзи, който прави така, ще е излъгал единствено себе си. Всъщност ислямската религия дава рухсат да не държат оруч болните и тези, които са в процес на лечение. Онези, на които им се налага да използват лекарства и да бият инжекции, могат да не държат оруч, докато не завършат леченията им. Това изцяло е нещо, за което самите те трябва да дадат решение. Заедно с това ако тези хора желаят да продължат оруча в месец Рамазан заедно с всички останали и не искат да се отделят от духовната атмосвера на този месец и ибадета в него, и ако нямат други пречки за оруча, то те могат да вземат за основна фетвата, която принадлежи на втората група факихи и която се счита за надделяваща. Така те могат да си бият инжекции с лечебна и ваксинална цел, въпреки че държат оруч.

относно Mustafa

Проверете Също

16. Тефсир на сура ел-Кехф с лектор д-р Сефер Хасанов

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir