İslamofBulgaria.Net – Вярващите са Братя Вярващите са Братя
Свързани Cтатии
В Корана постоянно се порицава прекадената привързаност на хората към земното имущество и се повелява богатите да даряват на нуждаещите се. Понеже златото и среброто сякаш символизират земното богатство, те са били често споменавани в тази връзка.
По времето на Пратеника и в следващите периоди, на Хулефа-и Рашидин и умаядите, парите, които се въртели на тържището, били така наречените дирхем (сребро или сребърник) и динар (злато, жълтица). Освен това, за плащания се използвали злато и сребро под формата на кюлчета.
Съобразно с това, темата за задължителността на зекята в златни и сребърни пари, може да бъде разгледана от три отделни ъгъла:
а) като средство за размяна под формата на пари или кюлчета,
б)Като златни и сребърни украшения, в) и като пари в наши дни.
а) Като средство за размяна
В един хадис, който всички сборници по хадис предават от Ебу Сайд ел-Худри, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) пояснява, че зекятът не е задължителен за сребро, което е по-малко от 5 укийе (200 дирхема). (Бухари-3екят/32). Освен това, в едно друго предание той известява, че независимо дали е в пари или под формата на кюлче, среброто подлежи на зекят в размер на 1/40 (2.5 %) от тях (Бухари-3екят/38). По този начин нисабът на зекята при среброто бил определен на 200 дирхема, в размер на 1/40 (2.5 %).
Въпреки че не са толкова известни, колкото хадисите, които известяват нисаба и размера на среброто, то в сборниците съществуват и хадиси, които известяват нисаба и размера на златото. Предава се, че Омер и Али (р.а.) са взимали по половин динар от всеки 20 динара злато. (Ену Убейд, ел-Емуал, номер 1107,1167)
Мезхебските имами, които приемат за основни тези сведения и предания, са единодушни, че нисабът на среброто е 200 дирхема, а на златото – 20 мискала и размерът за зекята за всяко от тях е 1/40 (2,5%).
Тежестта на динара и дирхема в днешни размери:
Книгите по фъкъх и история предават, че теглото на дирхемите и динарите се определяло със зърнени храни като ечемик, жито и че златните парични единици динар и мискал са били с еднаква тежест. Освен това, те известяват, че между дирхема и динара има аритметична връзка – 7 динара са равни на 10 дирхема. Въпреки че определянето на теглото на дирхема и динара със зърнени храни било лесно и практично решение с оглед на тогавашните условия, то в следващите периоди то предизвикало известни проблеми, когато дирхе-мът и динарът били обърнати в други мерни единици.
Вследствие на прецизни изчисления след промените в мерните единици на среброто и златото, Висшият съвет по религиозни работи е приел за база при определянето на нисаба, че 20 златни мискала са равни на 80,18 гр., а 200 сребърни дирхема – на 561,2 гр.
Когато златото и среброто достигне този нисаб, те подлежат на зекят в размер 1/40 от тях. Съотношението при зекята за онази част от златото и среброто, която е в повече от нисаба, според преобладаващото мнение на факихите е същото.
Ако златото и среброто са по-малко от нисаба, то според ханефи-ите едното трябва да бъде прибавено към другото, а шафиите и ханбелиите са на обратното мнение.
б) Златни и сребърни украшения
Въпросът за това, дали женските накити, които са направени от злато и сребро подлежат на зекят или не, е бил спорен още в периода на сподвижниците.
Според мезхеба Ханефи, златните и сребърните украшения подлежат на зекят. Например, ако женско украшение като гривна, колие, огърлица, изработено от злато или сребро, се вмества в нисаба и е изминала една година от неговото придобиване, то, според цените на златото в същия ден, се изчислява стойността им и се дава 1/40 зекат.
Според имам Шафии, имам Малик и Ахмед ибн Ханбел, женските украшения, които са мубах, не подлежат на зекят. Но според шафи-ите, ако жената прекали с украшенията, например има украшения с тежест 200 мискала, то тя дължи зекят за тях.
Факихите, които били на две различни мнения по въпроса дали женските украшения подлежат на зекят или не са стигнали до единодушие по следните точки:
- Независимо от какъв материал са направени украшенията, освен от злато и сребро, те не подлежат на зекят.
- Всички златни и сребърни украшения, които се използват от мъжете, а това се счита за харам според религията, подлежат на зекят.
в) Зекят върху металните и книжните пари
В първите периоди на историята търговията се извършвала по пътя на размяната на една стока с друга. По-късно като средство за размяна започнали да се използват златото и среброто, а постепенно и златните и сребърните пари. В последните един – два века, вследствие на различни причини, те също са излезли от употреба и тяхното място заели монетите, банкнотите и книжните пари.
Понеже в периода на мезхебските имами книжните пари все още се използвали, то естествено е във фъкъхските книги от класическия период да не се среща ясно становище по отношение на зекята върху книжните пари. Факихи, които са живели в период, когато се е използвал паричният вид банкнота, който имал равностойнст на злато и го замествал при разплащането, са обозначили тези пари като “полица за дълг, чиято равностойност веднага може да бъде платена”.
Те са изразили мнението, че онези, които притежават пари, от една година и са равностойни на количетвото нисаб, тоест на 80,18 гр. злато или 561,2 гр. сребро, трябва да дадат 1/40 (2,5%) от тези пари като зекят.
Книжните пари постепенно са били освободени от зависимостта им от златото и изцяло се превърнали в средство за размяна. В наши дни под пари се имат предвид книжните пари. Покупко-продажбата се прави с тях, възнагражденията на работниците, заплатите на служителите се изплащат с тях и се приемат за критерий за богатсво. Те имат стойността на златото и участват в икономическите операции като задоволяване на нуждите, придобиването на дохода и т.н.
Изводът е, че книжните пари са поели функцията, която шериат-ските пари – златото и среброто – са изпълнявали като средство за размяна. Следователно, и в тези пари, както в златните и сребърните, се съдържа правото на бедните и немощните и то право трябва да бъде спазеноено под формата на зекят.
Металните и книжните пари заместват златото, среброто и търговските стоки. Когато самите те или златото среброто и търговските стоки достигнат количеството нисаб, в края на годината трябва да се даде 1/40 (2,5%) от тях като зекят.
