İslamofBulgaria.Net – Вярващите са Братя Вярващите са Братя
Свързани Cтатии
Мустехаб е колкото се може по-бързо мъртвеца да бъде измит, обвит в кефен, подготвен и погребан. За да се направи измиването, мъртвецът най-напред трябва да бъде поставен легнал на гръб върху маса, наречена тенешир така, че краката му да бъдат обърнати към кьбле. Около тази маса се пръска или задимява с хубава миризма три,
петили седем пъти. Срамните му части – от пъпа до под капачките на коленете – се покриват с покривка и дрехите му се свалят напълно.
Мъжът или жената, които ще мият мъртвия, трябва да направят възнамерение (ниййет) за извършването на измиването, което е фарз и да започнат с бесмеле. После казват: “Гуфранеке я рахман (Опрости го, о Всемилостиви Аллах!)”
Миещият, вземайки в ръце парче плат, почиства под покривката срамните части на мъртвия. После, започвайки да взема абдест на мъртвеца, измива първо лицето му. Не се вкарва вода в устата и носа му, а колкото е възможно се изтрива с пръст или с плат, който е обвил на ръката си вътрешната и външната страна на устните, отворите наноса и вдлъбнатината на пъпа. После измива ръцете до лактите му. И според достоверното мнение, правейки месх на главата, без да се бави измива и краката му. По този начин се дава абдест на мъртвия. Няма нужда да се дава абдест на дете, което е починало във възраст, в която не разбира какво е намаз.
Когато свърши с абдеста на мъртвия, върху него се изсипва хладка вода. Като при измиването заедно с водата може да се използва и билката хатми139 или хубаво ухаещ сапун. После, обръщайки го на лявата му страна, се измива един път дясната му страна. Така се мият по три пъти дясната и лявата му страна. След това мъртвецът се повдига леко. В това повдигане мъртвецът се допира до гърдите или ръката или коляното на миещия. После лекичко се разтрива корема му. Ако излезне нещо, се премахва, измивайки го с вода. Няма нужда да му се дава отново абдест и да бъде измит отново. При мъртвеца, който се е подул и има опосност да се пръсне, е достатъчно само изсипването на вода върху него.
Няма нужда да му се дава абдест и да бъде мит три пъти.
Брадата и косата на мъртвия не се решат. Не се режат ноктите и косите му. Ако не е бил сюнетисан, не се прави сюннет. Когато се мие мъртвец, не се използва памук. След като бъде измит, се подсушава с хавлия или нещо подобно. След това мъртвецът се облича в ками-са140. Останалата част от кефена се растила под него като на главата и брадата му се слага приятна миризма, наречена камфор или подобна на нея приятна миризма. На местата, които се допират на земята при седжде (чело, нос, ръце, колене и крака), също се слага камфор.
Мъртвият трябва да бъде мит на закрито място. Никой не трябва да го вижда освен миещият и помощникът му. Мъртвият трябва да бъде мит от някого, който му е най-близък или някой доверен и бо-гобоязлив. Добре е да се вземат пари за измиването.
Мъртвият мъж се мие от мъж, а мъртвата жена от жена. Миещите трябва да бъдат с абдест. Въпреки че е мекрух миещият да бъде немю-сюлманин, то при положение, че ако няма мюсюлманин, който да измие мъртвия, тогава става и немюсюлманинът да измие мъртвца.
Една жена може да мие загиналия си съпруг, защото жената ще чака иддет (определен срок). Докато не измине този срок, нейният брак се счита за продължаващ. Но съпругът не може да мие загиналата си съпруга, защото мъжът не трябва да изчаква такъв срок. Кога-то съпругата му загине, тяхната съпружеска връзка прекъсва. Но при положение, че не се намира човек, който да я измие, тогава съпругът дава тейеммум на съпругата си. Според останалите три мезхебски имама той може и да я мие.
Ако жена, която е загинала сред мъже, има някой (махрем), то този махрем й дава тейеммум. Ако няма махрем, то някой чужд мъж, вземайки парче плат в ръце, дава тейеммум на жената, без да гледа.
Когато не се намира вода, също е достатъчен тейеммумът. Ако на някой мъртвец се даде тейеммум и след като се кланя джаназе намаза, се намери вода, то то се мие отново. Относно това дали дженазе-то трябва да се кланя отново или не, се предават две виждания от Ебу Юсуф. Едното е, че ще се кланя, а другото, че няма нужда да се кланя.
Когато се налага, мъж може да мие малко женско дете, което все още не е достигнало зрялост, и жена може да мие мъжко дете, което е в същото положение. Мъж, чийто полов член е отрязан или яйчниците му са премахнати, също трябва да се мият от мъж. Когато мъртвият е хунса141, не се мие, само му се прави тейеммум. Относно обвиването в кефин, той се счита за жена и се обвива спрямо това.
Онзи, който се е удавил във вода, с възнамерение за миене се мие, раздвижвайки се три пъти във водата. Това, че е останал във водата, не освобождава мюсюлманите, които са живи, от фарза на измиването.
Когато загине някой немюсюлманин, който е роднина или съпруга на мюсюлманин, се дава на неговите единоверци. Ако не им се даде, то, без да се обръща внимание на условието за съответствие със сюннета, се измива, и обвивайки го в кефен, се погребва.
Загиналият мюсюлманин не се дава на немюсюлманите дори и да няма друг настойник от роднините му освен немюсюлманин, защото неговият теджхиз и текфин е дълг на мюсюлманите.
Детето, което е родено мъртво в резултат на помятане, се погребва, обвивайки го в едно парче плат. Не се налага да бъде мито.
Ако главата и по-голямата част от тялото на един загинал мюсюлманин са налице, то той се мие, обвива се в кефен и му се кланя на-маз. Но ако налице е само половината от тялото без главата или ако се е изгубило повечето от тялото, то тогава не се мие, не се обвива в кефен и не му се кланя намаз. То се погребва, бивайки обвит в парче плат. Ако излезе някаква течност или подобни от мъртвеца, след като е бил обвит в кефена, вече не се мие. Той се погребва така.
