Фъкъхските спорове по темата за зекята се съсредоточават повече върху това кои имущества и в какво количество трябва да подлежат на зекят, отколкото върху условията за задължителност и валидност на зекята. Може би главната причина за това е, че понятията за имущество и богатство, се променят от период на период и от общество на общество. Дори и в Корана да се споменават по различни поводи някои имущества, на които хората придават значение и икономическа стойност, то няма точни указания кои имущества на какъв зекят подлежат.
Известно е, че в практиката на Пратеника (с.а.с.) и неговите спод-вижници някои имущества са били подложени на зекят, и за тях е била фиксирана определена долна граница и размер на зекята, и че някои имущества не са били подложени на зекят. Фъкъхската доктрина, която се формирала в следващия период, се е опирала на тези сведения. Но не трябва да се пренебрегва фактът, че практиката на Пратеника и сподвижниците се основавала на критериите за икономическа и имуществена стойност на ислямското общество от онзи период. При това положение взаимстването на тези критерии, осъвременявайки ги съобразно условията в наши дни, когато схващанията за имуществена и икономическа стойност са се променили доста, би бил един по-уместен подход към значението и целта на зекята.
Тук във връзка с имуществата, които подлежат на зекят ще се спрем повече на данните от класическите фъкъхски книги, и въз основа на тях, ще се опитаме да потърсим решението на съвременните проблеми.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЗЕКЯТ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ (УШУР)
МЕД И ДРУГИ ЖИВОТИНСКИ ПРОДУКТИ
МИНЕРАЛИ, РУДИ И МОРСКИ ПРОДУКТИ
ИНДУСТРИАЛНО СЪСТОЯНИЕ, ИВЕСТИЦИИ И ПРОИЗВОДСТВО И ТЕХНИТЕ СЪОРЪЖЕН
ИМУЩЕСТВА, НОСЕЩИ ПРИХОД КАТО СГРАДИ И ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА
ЗАПЛАТА, ВЪЗНАГРАЖЕНИЕ/ПЛАЩАНЕ И ПЕЧАЛБИТЕ ОТ СВОБОДНО ПРАКТИКУВАНИТЕ ПРОФЕСИИ