İslamofBulgaria.Net – Вярващите са Братя Вярващите са Братя
Свързани Cтатии
Знаем, че във фъкъхските книги от класическия период къщите, в които се живее, и животните, които се яздят, са сред основните потребности на човека и те са били освободени от зекят. Наистина къщата или апартаментът, в който човекът се е приютил със своето семейство, личното превозно средство, са сред основните потребности, а и те не притежават свойството да се увеличават. А приходите, които се придобиват от големите сгради, апартаменти, магазини, сватбени салони, които се дават под наем, и от превозните средства, които се използват за транспорт по земя, въздух и вода, за разлика от вчера, в наши дни са се превърнали в разпространени и значими източници на приходи.
Днес, макар и не сред основните потребности, вече е задължителен зекятът за големите сгради, които са придобити с цел печелене на приходи, което се отнася и за превозните средства, използьвани с цел печалба и това се оспорена от съвременни фъкъхски учени.
Днес, за разлика от вчера, се строят големи сгради с цел инвестиция и се използват провозни средства, за да се печели. Приходите, които се получават от тях, са много повече отколкото от земеделските продукти.
Като се имат предвид променливите условия, трябва да бъде поставен зекят и на тези нови източници на печалба. Всъщност, няма разлика между онзи, който дава под наем земята си, за да бъде обработвана, и онзи, който получава приходи от сгради или превозни средства. Натоварването на земеделската земя със зекят, а освобождаването на тези средства от тази отговорност не е справедливо от гледна точка на зекятската логика. Така се извършва несправедливост по отношение собствениците на земеделски земи. Освен това явно е, че така се поощряват хората да придобиват сгради и превозни средства, вместо да стават собственици на земеделска земя и това ще доведе до лоши последици.
Въпреки че повечето от съвремените учени са единодушни, че този вид нови източници на приходи трябва да подлежат на зекят, те изразяват различни мнения относно статута и размера на зекя-та от тях.
Вижданията на учените, които са специалисти в тази област, могат да бъдат резюмирани в две групи:
- Единствено приходите от недвижимите имоти подлежат на зекят, Който е в размер 2,5% , ако получените приходи, достигнат ни-саба и е изминала една лунна година. Доводите за това виждане са следните:
а) Съществува едно предание от имам Малик, че наемите от къщите не подлежат на зекят, докато не измине една лунна година от придобиването им. По този въпрос са били предадени две различни виждания на Ахмед ибн Ханбел. Според едното, зекятът се установява, когато от получаването на приходите е изминала една година, а другото – както при земеделските продукти, зекятът се потвърждава, когато наемът бъде получен. Омер Насухи Билмен също е на мнение, че не се налага зекят за къщите, които се дават само под наем, както за магазините и подобни недвижими имоти и за превозните средства и зекятът ще се начислява върху техния наем, при положение че достигне нисаба и от придобиването им е изминала една година.
Трябва да се поясни, че някои съвременни учени защитават мнението, че сравнявайки тези приходи от носещите печалба сгради и подобни недвижими имоти с “елмалю’л*мустефад”, зекятът, трябва да се даде преди да е изминала една година от придобиването им.
А решението, което е взето от второпериодното събрание на Ис-лямско-фъкъхската академия през 1985 г., която е свързана с Организацията за ислямска конференция, е следното: Не е нужно да се дава зекят от паричната стойност на земята и недвижимите имоти, които са дадени под наем.
При положение че годишният приход от тях достигне нисаба и се осъществят и останалите условия, в края на годината се дава зекят в размер на 2,5%.
- Съпоставяйки сгради, превозни средства и подобни, носещи приходи имущества със земеделската земя, се взима зекят от техния чист приход в размер на 10% или от брутния в размер на 5%.
Когато се анализира зекятската практика от времето на Пратеника по съдържание и цел, съпоставянето на приходите от наема на недвижими имоти и превозни средства като къща, магазин със земеделските продукти, изглежда смислено.
При това положение, ако годишният приход от наема на собственика достигне нисаба, след като бъдат изключени обичайните разходи за наетия (имот), и равностойността на основните годишни нужди, то 10% от тази сума се плащат като зекят всеки месец. Не се чака краят на годината или да измине една година от получаването му. Но Висшият съвет по религиозните въпроси е на мнение, че зекятът не трябва да е в размер на 10%, а на 2,5%.
