İslamofBulgaria.Net – Вярващите са Братя Вярващите са Братя
Свързани Cтатии
Когато бъдат изследвани имуществата, от които се е взимало зекят по времето на Пратеника (с.а.с.), се вижда, че те имат свойството нами (увеличаващи се, носещи приходи). Едно отусловията, необходимо при имуществата, които подлежат на зекят, е то да бъде извън основните и належащи нужди на човека. Това се нарича хавай-дж-и аслийе (основни потребности). Пратеникът ни е повелил, че зекят трябва да се дава от излишъка (Бухари, Зекят, 18) и е наставлявал сподвижниците си да раздават първо на близките и семействата си, а после на другите (Бухари, Зекят, 19).
След като установихме две от основните свойства на имуществата, които подлежат на зекят, то в тази светлината можем да разгледаме темата за зекята на имуществата, които носят печалба, като сгради, превозни средства, и зекята за производствените машини в индустриалния сектор.
Както е известно, след индустриалната революция и последвало то я социалното и техническо развитие са възникнали нов вид имущество като ателиета, фабрики и машини. Чрез използването им е производството те са източник на приход и следователно притежават свойството нами. Не е възможно тези имущества да бъдат причислени към основните потребности и професионалните интрумен-ти и комплектния тезгях. Следователно, понеже ги е нямало по време на мезхебските муджтехиди, е ясно, че за тях няма разяснения в класическите източници, но трябва да подлежат на зекят. Съвреме-ните ислямски учени също са стигнали до съгласие, че тези нови носещи приходи имущества подлежат на зекят, но по въпроса за размера и как ще се взима зекят от тях, съществуват различни виждания и методи.
Факихите са единодушни в това, че основните религиозни източници, които разглеждат зекятските имущества, не са теаббуди становища, които могат да бъдат възприети с разума, а муаллел – имащи мотив, тоест качеството, на което се базира стовището, може да бъде узнато. Те са стигнали до общото мнение, че свойството, което е причината за задължителността на зекята при имуществата, от които Пратеникът е получавал зекят, е нами. Факихите, взимайки предвид мъдростта в закона и целта на зекята, са подложили на зекят и други имущества, които притежават същата причина, тоест да притежават свойството нами – т.е. да се увеличават.
Освен това факихите са освободили от зекят ръчните инструменти на занаятчиите като тези на дърводелеца, ковача, техните комплекти и инструменти и къщите, които обитават, които са от основните им потребности.
След тези заключения, взимайки под внимание гореспоменатото свойство имуществото да бъде нами, е възникнало следното разделение:
- Жилището, ръчните инструменти на занаятчиите, които се считат за част от основните потребности на човек, не подлежат на зекят.
- Онези имущества, които притежават качеството нами и са придобити, за да носят приход, подлежат на зекят.
- Що се отнася до имуществата, които се считат за част от основните потребности, притежават и свойството нами като украшенията на жените и използваните в работа животни, сред факихите са е възникнал спор дали трябва да подлежи на зекят или не. Тези, които им признават свойството да се увеличават, са ги подложили на зекят, а онези, които са ги причислили към групата на основните подреб-ности, са ги освободили от зекят.
Гореспоменатото тройно разделение на зекятските имущества и практиката съобразно това разделение, е направило неизбежно присъединяването на имуществата, които в периода на кодификацията – образуването на фъкъха не са били познати като увеличаващи се и носещи приход, но които в наши дни са придобили свойството да бъдат увеличаващи се и източник на приходи към групата на имуществата, които подлежат на зекят.
Машините, които се използват в индустрията са носещи приход и се считат нами имущество. Не може да се прави аналогия между тези машини и ръчните инстументи, които използват дърводелецът и ковачът.
Това е така, защото дърводелецът и ковачът произвеждат за лични нужди, работейки със своите ръчни инструменти, комплекти и тез-гяхи. Имамите муджтехиди с право са освободили от зекят инструментите на занаятчиите, защото те имат нужда от тях за своето препитание.
Ислямските прависти, изхождайки от тези и подобни мотиви, част от които по-горе беше спомената, са се разделили на две групи по отношение на критериите за подлагане на зекят на инвестициите в индустриалния сектор.
Според една група от съвременните ислямски прависти, размерът на зекята за инсдустриалните машини и подобни имущества, се определя чрез аналогията им със земеделската земя, а приходите им -с продуктите от земята. Зекятът не се взима от тези имущества, а от приходите им. След като е така, размерът на зекята от чистия приход трябва да бъде 10%, а от брутния – 5%.
Виждането за подлагането на зекят на приходите от машините и фабриките, които са производствени съоръжения с 10% или 5%, взимайки под внимание и лесната му приложимост, е спечелило доста привърженици сред съвремените мюсюлмански учени.
Второто мнение, което се приема от ислямските учени на нашия век, е следното: фабричните приходи се съпоставят с парите и търговските стоки, които са притежание на собственика на прихода, и се подлагат на зекят в размер на 2,5%.
Но и сред мненията на включените в тази група съществуват някои различия в подробностите.
В конферентните решения, които са взети в Кайро (Кахира) през 1965 г. и в Кувейт през – 1984 г.,се препоръчва да се взима зекят в размер на 2.5% от чистия приход на индустриалните машини.
Една група, чието мнозинство съставляват съвременни египетски учени, пък са защитили тезата, че капиталът, който се върти в индустриалния сектор, плюс прихода, трябва да подлежат на зекят в размер на 2.5 %. Казано по друг начин, да се дава зекят в размер на 2.5% на оборотния капитал и печалбата, правейки финансови изчисления на всеки вид разходи извън производствените машини в индустриалния сектор и останалия необоротен капитал.
Авторите на тези схващания са изхождали от следните мотиви:
- Понеже производствените машини в индустриалния сектор и се различават много от земеделските земи не е уместно последните да се подлагат на зекят от 10% или 5%, съпоставяйки приходите от индустриалния и земеделския сектор. Индустриалните машини, за разлика от земята, след време остаряват, износват се и се налага частите им да бъдат сменяни в кратки промеждутъци. И технологията на тези машини, които в наши дни бързо се развива, прави неизбежно тяхното пълно обновяване. След като новите машини са с по-голям производствен капацитет с по-малко разходи и работна сила, за да можеш да се задържиш на пазара, смяната на старите машини е станала необходимост. Приспадането на сумата за амортизация за една година от основата за данъка показва, че той не може да бъде съпоставен със земята. Днес, както ще разясним и по-долу от една страна, законът признава сумата за амортизация, а от друга, при условие, че една машина работи с определен капацитет, тя има и продполагаем за изхабяване. Към тези два елемента не се включва внезапно счупване, повреда и необходимостта от смяна с нова машина. Освен това, както освобождаваме индустриалните инвестиции от зекят, така оставяме и доза предпазливост за повторно закупуване на машини.
- Земеделските продукти, от гледна точка на зекята, не приличат на останалите приходи. Когато веднъж се даде зекятът за земеделската продукция по време на прибирането й, докато не стане търговска стока, и години наред да остане в хранилището, повече не подлежи на зекят. В индустрията съществуват и такива фабрики, които за една година дават прозиводство по 10-15 пъти. Според тази съпоставка, за всяко едно производство ще трябва да се плаща зекят.
- В ислямската история има случаи, в когато къщите, хановете, хамамите и животните са били давани под наем и от спечелен ия приход се е давал зекят. Предава се, че лично Ахмед ибн Ханбел дал своята къща под наем и дал зекята от прихода.
- В наши дни съпоставянето на инвестициите в индустриалния сектор с търговските инвестиции и дейности изглежда по-уместно. Днес индустриалният сектор, надделяйвайки винаги над търговската страна, върви редом с търговския сектор. За да бъдат произведените стоки продадени при най-добрите условия, се отделя голяма част от приходите за представяне, реклама, опаковане и амбалаж. Всички те са все търговски дейности. Изравняването на индустриалния сектор със земята не дава добри резултати.
Привържениците на това мнение в крайна сметка съпоставят дейностите в индустриалния сектор с търговските дейности, и взаимс-вайки установените правила в класическата зекятска практика, казват следното: след като се направят финансови разчети на разходите като дългове, материал, изработка, производство, продажба, ръководство, финансиране и се извадят, основният капитал се освобождава от зекят, а оборотът и чистата печалба подлежат на зекят в размер на 2,5%.
