КАЗАТА НА НАМАЗИТЕ

Кланянето на един намаз във времето му се нарича “еда” (изпълнение или отдлъжняване), а кланянето на даден намаз след определеното за него време се нарича “каза” (компенсиране или наваксване).
Намазът, който не е бил откланян на време, се нарича фаайт (мн. ч. феуайт), което означава “намаз, който човек е изпуснал и не е успял да кланя навреме”. Това, че се използва думата “файте”, която означава “отминал, избягал” за намаза, който не е било възможно да бъде кланян навреме, е един смислен избор от гледна точка на това да покаже, че един мюсюлманин никога не ще изостави намаза нарочно, че ще го изпълни във времето му и че намазът може да е “отминал” поради независещи от него причини, като сън, припадване, забрава ит.н..

а) Причини
Понеже намазът е един фарз, който трябва да бъде извършен в определени времена, онзи, който не е кланял намаза във времето му поради ленивост и небрежност, без да има някакво оправдание, става грешник. Пратеникът е приел като оправдание съня и забравата и когато един намаз не бил кланян навреме поради една от тези две причини, той е казал да бъде кланян, когато (човекът, който е забравил или е заспал), се сети за него или стане от сън. В предание се разказва, че относно това пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: “Ако някой заспи или забрави и не може да кланя някой намаз във времето му, нека го кланя, когато си спомни. Онова време е времето за намаза, който е изпуснал.”(Бухари, Меуакит, 37; Муслим, Месаджид, 314-316)


В хадисите е наблегнато на това, че по принцип намаз може да се кланя извън времето си единствено в положение на сън или забрава. Някои учени, вземайки тези две оправдания за ограничени, са достигнали до мнението, че не трябва да се прави каза на тези намази, които не са кланяни поради ленивост и небрежност, знаейки и осъзнавайки тяхното изпускане. Те са предявили мнение, че онези, които, осъзнавайки, не са кланяли намаза навреме, нямат правото да правят каза на този намаз и че трябва да направят покаяние и да искат прошка от Аллах. Ибн Хазм и още няколко учени от захириите130 са на това мнение. Авторите на това мнение са акцентирали върху важността от кланянето на намаза във времето му, че трябва да се покаже прецизност към това и че некланянето на намаза навреме поради ленивост и небрежност, знаейки и осъзнавайки, е грях, който е непоправим освен чрез искрено направено теубе.


Но мнозинството отфакихи, сред които са и ханефиите, са на мнение, че след като трябва да се прави каза за намаз, който не е бил кланян поради оправдание, което не е по волята на човека като сън или забрава, то при положение на некланяне, знаейки и от ленивост, на този намаз казата е още по-необходима. Авторите на това мнение също казват, че оставянето на намаза за каза е от големите грехове и че за това трябва да се направи теубе. Но понеже намазът е дълг на мюсюлманина към Аллах, то учените са взели под внимание това и са сметнали, че дори и късно той трябва да се издължи, като са приели казата като средство за компенсиране. В това положение, понеже не е кланял намаза навреме, човекът е станал грешник, но понеже по-късно е направил каза, той се е спасил от греха за изоставянето на този дълг или е направил важна крачка в посока на опрощаването на този грях.


Казата на някой петкратен намаз, който е фарз и не е бил кланян навреме, е фарз, а казата на намаза витър е ваджиб. По правило не се прави каза на намазите, които са суннет. Заедно с това в някои положения, докато не е влезнало времето за друг намаз, може да се направи каза и на тях. Например ако заедно с фарза на сутрешната молитва е изоставен и нейният суннет, то преди да навлезе времето за обедния намаз заедно с фарза може да се кланя като каза и суннета на сутрешната молитва. Също така ако първия суннет на обедната молитва е изоставен, за да се свари фарза с джамаат, то може да му се направи каза след фарза. Мнението, че казата на първия суннет, който е останал за каза, ще бъде направена веднага след фарза преди последния суннет, е станало причина за фетва. Заедно с това обаче съществува и мнение, че тя може да бъде направена и след последния суннет.

По този начин заедно с това, че не е променено мястото на последния суннет, то и първият суннет не остава два пъти като каза. За да не се наруши подредбата на намаза, съществуват и такива, които намират това за уместно. Тази практика за вземане напред или за оставяне назад във времето е валидна и за първите 4 рекята на петъчната молитва. Не се прави каза на останалите суннети, които са изоставени. Що се отнася до допълнителните намази, които са започнати но са прекъснати или провалени по различни причини, то тяхната каза е необходима и тази тема не е свързана с темата за казата на суннетите. Например ако някой, който е започнал последния суннет на обедната молитва и е оставил този суннет на половина, за да не изпусне молитвата дженазе за мъртвец, понеже трябва да бъде завършен един допълнителен ибадет, който е започнат, то кланяне-то на тези два рекята суннет от негова страна излизат от ставището си на суннет и се превръщат във ваджиб.


Понеже намазът е фарз, който трябва да бъде извършен в определени времена, некланянето на намаза навреме, без да има някакво оправдание, и оставянето му за каза е голям грях, и правенето на каза на този намаз не премахва този грях. Казата на изпуснатия намаз премахва греха от изоставянето, но не премахва греха за оставянето му за после. За това трябва отделно да бъде направено теубе и да се иска прошка “истигфар” от Аллах (с.т.).

Оставянето на намаза за каза поради някое валидно оправдание не е грях. Страхът от врага или страхът на една акушерка от това, че ако се отдалечи от жената, която ще ражда, ще има вреда за детето или за майката, е едно валидно оправдание. Всъщност по време на битката при Хендек пратеникът е оставил намазите за каза, като ги кланял вечерта всички заедно.


От Абдуллах ибн Мес’уд се разказва, следното: “При битката Хендек езичниците задържаха пратеника за кланянето на четири намаза. Накрая когато мина една част от нощта, (Аллах знае колко), Би-лял чете езан и направи камет. Пратеникът отслужи като имам следобедната молитва, после Билял направи камет и пратеникът отслужи вечерната. После той (отново) направи камет и пратеникът отслужи нощната молитва.” (Бухари, Меуакит, 36, 38; Превод на Теджрид-и Сарих (на Турски език), II, 535)


Това може да бъде разгледано и като събиране на повече от два намаза поради оправдано състояние и този пример представлява една врата на рухсат за докторите, които са в операции, продължаващи часове наред.


Онзи, чийто намаз е преминал поради оправдания като сън и забрава, не става грешник, защото пратеникът е казал следното на онези, които се оплакли, че не са успели да кланят намаза поради сън: “Сънят не е пренебрежение. Пренебрежението е единствено в състояние на будност. Ако някой от вас не е успял да кланя намаза си поради забрава или сън, нека го отклоня, когато се сети (или събуди).” (Муслим-Месаджид, 311; Ебу Дауд, Салят, 11)


Разбира се човек, за да не изпуска намазът, уместно е да се събуди навреме за намаза. Когато са в месечен цикъл или следродилно течение задължението за намаз, отпада от жените. Тоест освен, че не се иска от жените да кланят намаз в тези състояния, но не е било и поискано те да правят каза за тези намази, които са останали, когато са били в тези състояния.


В положение на умствена болест (лудост), припадък или кома, които продължават колкото 5 вакита намаз и повече от това, задължението за намаз отпада. Но ако тези състояния продължат по-малко от пет вакита, то тогава се гледа следното: ако болният е дошъл на себе си и е останало време, колкото да вземе абдест и встъпителен текбир, то тогава, той трябва да направи каза на намаза от съответното време.


Вероотстъпникът (муртед) също не трябва да прави каза на намазите, които не е кланял по времето на своето вероотстъпничество или от преди това. Ако е направил хадж преди това, то той трябва да извърши това задължение отново. Онзи, който е влезнал в исляма в друго общество извън ислямските, тоест онзи, който е станал мюсюлманин в някоя чужда страна, се счита за извинен, докато научи, че намазът е фарз и как се кланя той. Това се дължи на факта, че в такива положения незнанието на подробностите на някои заповеди и забрани се счита за извинение.

Б) НАЧИН НА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Според ханефиите, когато един намаз, който е останал за каза, се кланя, той се кланя така, както ще ше да се кланя в определеното за него време. Онзи, който по време на път е изпуснал един намаз, който се състои от 4 рекята, независимо кога прави каза на този намаз (т.е. дали когато е все още пътник или след като се е завърнал към родния си край),то той кланя този намаз като 2 рекята.

По същата логика ако един намаз от четири рекята, който е останал за каза в нормално време, ще бъде откланян по път, то този намаз се кланя като 4 рекята, без да се гледа състоянието на човека, че е пътник или не.
Според шафиите и ханбелиите когато се кланя каза намаз, се взема под внимание мястото и времето, в което ще се прави казата. Онзи, който е пътник, кланя четирирекятовия намаз, който е останал за каза като 2 рекята. Това, че този намаз е останал за каза по време на път или в състояние на установеност, не променя становището. И когато се прави каза по време на установеност на намаз, който е останал за каза по време на път, той се кланя като 4 рекята, защото причината за съкращението (пътуването) е изчезнала.


Когато се прави каза на намаз във времето на намазите, които се четат тихо, кираетът се прави тихо. Ако се кланя намаз, който се чете наглас зедно с имама, то имама чете наглас. Ако гласовият намаз се кланя самостоятелно, четенето наум или гласното четене е оставено на предпочитанието на кланящия.


Ако човекът, който ще прави казата, е организиран, тоест ако до онзи момент не оставил за каза 6 или повече намази, и бил постоянен в намаза, то той трябва да спазва реда между каза намаза и редовния намаз. Ако не притежава подреденост, той може да кланя другите намази, преди да е направил каза на този намаз.


Ако човек, който е организиран, не е кланял навреме един фарз намаз или според Ебу Ханифе един витър намаз, без оправдание или с оправдание, което не е в качеството да отменя намаза (като менструация и следродилно течение), то той трябва да направи каза на този намаз преди първия редовен намаз, който следва. Например ако един организиран човек се успи в времето за сутрешния намаз, то той трябва да направи каза на този намаз преди обедния намаз. Ако той кланя първо обедния намаз, то поради неспазването на реда според Имам Мухаммед, той става фасид. А според Ебу Юсуф той не става фасид, но той излиза от задължителността си и се превръща в нафи-ле. Според Ебу Ханефе пък валидността на този намаз е висяща.

Това е по следния начин: ако след това човек отслужи петкратния намаз, без да прави каза на тази сутрешна молитва, то всички тези 6 ва-кита стават валидни. Но ако направи каза на онзи сутрешен намаз, който не е успял да кланя, без да кланя така пет вакит намаза, то редовните намази, които е кланял помежду тях, стават фасид и трябва да се кланят отново.


Доказателството за спазването на реда на организирания човек е това, че когато пратеникът не е успял да кланя 4 редовни намаза при битката Хендек, той, поставяйки ги в ред, ги е откланял преди съответното време за намаз. Едно от основанията на тази тема са следните думи на Омар: “Ако някой от вас, който не е успял дакланя един намаз и се сети за него, когато кланя намаз заедно с имама, то нека завърши намаза си. После нека кланя намаза, който е забравил. После нека възобнови намаза, който е кланял заедно с имамът.” (Зей-ляи, яНасбу’р-райе, II, 62)

  1. Тертибът (организираността) отпада в три положения: 1. Когато броят на намазите, които са останали за каза извън витъра, са 6 ва-кита и повече.
  2. Когато времето е малко и притиснато, че да не стигне както за кланянето на съответния намаз, така и за казата.
  3. Когато по време на кланяне на нормалния намаз, не се спомни, че има намаз, който е останал за каза.

След като отпадне тертибът, няма някакво определено време за казата. Каза намаз може да се кланя по всяко време извън времената, които са мекрух за кланяне. При условие да не се влиза във времената мекрух, каза намаз може да се кланя и след сутрешната и следобедната молитва.


Занимаването с казата на намазите, които са останали за каза, е по-важно и преоритетно от кланянето на нафиле намаз. Според мнението, което е възприето в мезхеба Ханефи, постоянно кланяните на-филета заедно с петкратните фарзови намази (суннетите реуатиб) са извън това. Тоест реуатиб суннетите също трябва да бъдат спазвани и тези суннети не трябва да бъдат изоставяни с мотива, че ще се кланя каза намаз. Но кланянето на други нафиле намази извън тези ка то техеджуд, тесбих и подобните на тях намази, от хора, които имат останали намази за каза, не е уместно.


Онзи, който има много намази, които са останали за каза, например човек, който е започнал да кланя намаз в късна възраст, когато прави каза на миналите намази, както може да прави възнамерения, казвайки “Възнамерявам да кланям първия сутрешен/ първия обеден/ първия следобеден/ първия вечерен или първия нощен намаз, чието време съм сварил, но не съм успял да кланям”, така и може да направи ниййет, казвайки “възнамерявам да кланям последния сутрешен намаз, чието време сварих, но не успях да кланям”. По този начин до известна степен става ясно на кой намаз се прави каза.

относно Mustafa

Проверете Също

НАМАЗЪТ ЗА МЪРТВЕЦ (ДЖЕНАЗЕ)

За да се направи последна дуа за починалият задължително е да се кланянето на джаназе …

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak.