Факихиите са изхождали от условията и схващанията на обществото, в което са живели, вследствие на което са застанали на различни позиции относто това дали медът, добит от собствениците на кошери, е продукт, който подлежи на зекят или не. Така ханефитски-ят и ханбелитският мезхеб смятали, че за меда трябва да се дава зекят, а другите два мезхеба били на обратното мнение.
Ханефитските и ханбелийските факихи, които смятали, че медът е сред продуктите, които подлежат на зекят в размер на 1/10 от добива, изхождали от свързания с темата хадис, който се предава от Пратеника: “Пчелите добиват меда от цветята, които растат в почвата. Както е фарз зекятът за зърнените храни, така той е фарз и за меда”.
А фа-кихите от мезхебите Малики и Шафии твърдят, че по този въпрос няма достоверни сведения, че медът, също като млякото, е животински продукт и са единодушни, че след като млякото не подлежи на зекят по същия начин и медът не трябва да подлежи на зекят.
Ебу Ханифе, в съответствие с виждането си, което разгледахме във връзка със зекята на земеделските продукти, е на мнение, че за меда не трябва да се определя нисаб и че трябва да се дава зекят и за малкото, и за голямото количество от него.