İslamofBulgaria.Net – Вярващите са Братя Вярващите са Братя
Свързани Cтатии
В книгите по вероучение основите на вярата на ислямската религия са изразени с термина “аменту”. Думата “аменту”, което е първо лице единствено число на глагола”амене”, означава “повярвах”. А като термин тази дума се използва за изразяването на текста, който съдържа кратко и ясно основите на вярата. Текста на аменту е следният:
“Аменту билляхи, уемеляйкетихи.уе кутубихи, уе русулихи, уе’л-йеуми’л-ахири,уе би’л-кадерихайрихиуе шеррихи минеллахи теаля,уе’л-ба’су ба’де’л-меути хаккун. Ешхеду юнля иляхе илляллсхуе ешхеду енне мухаммеден абдуху уе расулюх”.
Повярвах в Аллах, в ангелите, в книгите, в пратениците, в съдния ден, в съдбата с доброто и злото в нея. Съживяването след смъртта е истина. Засвидетелствам, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммед е негов пратеник и раб.
Пояснените в аменту основи заемат място в корана с различни изрази. В айетите: *…праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците…”(ел-Ба-кара, 2/177), “А който отрича вярата в Аллах и в Неговите ангели, и в Неговите писания, и в Неговите пратеници, и в Сетния ден, той дълбоко се е заблудил.” (ен-Ниса, 4/136) основите на вярата са събрани в пет принципа под форма на вяра в Аллах, в ангелите, в книгите, в пратениците и в съдния ден.Сред тях съдбата не е спомената.
Но учените, тръгвайки от изразите в някои айети (ер-Ра’д, 13/8; ел-Хиджр, 15/21; ел-Фуркан, 25/2; ел-Камер, 54/49), в които се казва, че всичко е обвързано към повелята на Аллах, са споменали и вярата в съдбата заедно с доброто и злото като една от основите на вярата. Преданията на Муслим, Ебу Дауд и Тирмизи на хадиса “Джибрайл” също споменават темата за съдбата като една основа от вярата.
Това, че в айетите, които поясняват основите на вярата, не се споменава съдбата трябва да бъде отдадена на това, че тя съществува в съдържанието на качествата наАллах, илим/знание, ираде/воля, кудрет/ сила и теквин/сътворяване. Защото онзи, който вярва в споменатите качества на Аллах, както подобава, то той е повярвал и в съдбата.
Въпреки че е прието, че заедно с откровението може да се правят и умствено-логически пояснения и доказателства и че може да се възползва от познания, които се базират на чувства и опит в темите за вярата в Аллах и вярата съдбата и предписаното, които заемат място в аменту, то в темите за вярата в съдния ден и ангелите, това не е сметнато за възможно. Пояснено е, че по отношение на тези теми може да се доверява само на данните, които дава откровението.
ОЩЕ ЗА ТЕМАТА…
