ПРЕНАСЯНЕТО И ИЗПРАЩАНЕТО НА МЪРТВЕЦА

Пренасянето на мъртвеца (теший), тоест отиването до гроба след него е сюннет. В това има голяма награда. Дори казано е, че пренасянето надженазето и изпращането му от роднини или съседи, които са познати с добротата си, ще е по-достойно от допълнителния намаз.


Добре е подготвеното дженазе да бъде отнесено и погребано един момент по-рано. Отлагането на мъртвия, който е приготвен сутринта в петъчният ден за след петъчния намаз, за да има повече джемаат, е мекрух. Но ако има опасения, че ще се изпусне петъчната молитва при положение, че се занимават с мъртвия, то в това положение дже-назето може да бъде оставено за след петъчната молитва. Намазът на дженазето, което е подготвено във времето за байрямския намаз, се кланя след байрямския намаз преди хутбето.


Формата, която е сюннет в пренасянето на дженазето, е поемането на дженазето от четири човека от четирите страни. Поемането от всички страни и пренасянето му по 10 стъпки от всяка страна е мустехаб. Дженазето се хваща първо от предната страна на дясното рамо, после от страна на краката на дясното рамо. После отново се хваща от предната страна този път на лявото рамо, после от задната страна на лявото рамо. При всяко едно поставяне на рамото се ходи по десет стъпки.


Поемането надженазето върху раменете и носеното му до гроба, е най-големият знак за уважение и почит, което се показва относно мъртвия. Едно такова действие показва достойнството и стойността на човечеството. Пренасянето на един човек до вратата на отвъдния му дом сякаш се носи вещ, може да наскърби чувствителното сърце на хората. Поради тази причина при положение, че не е наложащо на-рамването на гръб на мъртвеца и натоварването му върху животно или автомобил, това е било сметнато за мекрух. Но както в големите градове, при положение, че гробищата са извън града и на далечени места, то пренасянето на дженазето с автомобил не е мекрух.


Въпреки че по-достойно е тези, които следват дженазето да вървят подир него, то няма някакъв керахет да се върви и отпред. Следването на дженазето пеш е по-достойно от следването му с превозно средство. Ако ще се следва седнал, за да не се обезпокоява джама-ата, е уместно да се върви най-отпред или след джемаата. Дженазето трябва да бъде следвано с тежки стъпки, трябва да се показва поведение, което да съответства на погребение и мъка. Не трябва да се говори, докато не се налага. Нещата, които трябва да се правят, са правене на дуа, размишляване и прославяне.

Оттази гледна точка държанието по неуместен начин, както в последно време се среща да се аплодира мъртвеца, се смята за неуважение към мъртвия и неговите близки и подобни действия са извън рамките на възпитание, което предвижда Исляма.
При условие, че няма самонараняване, мъкнене на коси и изричаме на неуместни думи, които може да съдържа възпротивяване към Аллах, сърдечното натъжаване и плача със сълзи за мъртвия е естествено. И поради тази причина това не е грях. При положение, че мъртвият не е завещал, докато е бил жив, той не среща наказание в гроба си заради тези, които са плакали подир него.


Уместно е тези, които следват дженазето – мъже и жени, кротко да се присъединят към намаза. Тези, които не ще се включат в намаза, би било уместно, ако е възможно да стоят далеч от местата, къде-то се кланя намаз.


Тези, които следват дженазето, трябва да мислят, че животът е с край и че един ден техният живот също ще свърши. Те трябва да усетят смисъла и важността от това, че един ден, когато им дойде часът, и те също ще бъдат носени от ръцете на хората, които са се присъединили към това погребение, и да се надяват, че хорат ще кажат за тях “Колко добър човек беше, не сме нагрубени, не сме обидени, не видяхме едно негово зло”.

относно Mustafa

Проверете Също

МОЛИТВАТА ЗА МЪРТВЕЦ (ДЖЕНАЗЕ)

Вечният е Аллах, а всяко живо същество ще вкуси смъртта. Също както раждането, така и …

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir