İslamofBulgaria.Net – Вярващите са Братя Вярващите са Братя
Свързани Cтатии
В Корана се повелява:
“О, вярващи, раздавайте от благата, които сте придобили, и от онова, което извадихме за вас от земята! И не възнамерявайте да раздадете от него лошото, което сами не бихте взели, освен ако не си затворите очите! И знайте, че Аллах е над всяка нужда, всеславен!”
(ел-Бакара, 2/267)
Изразът, който се среща в този айет и означава “и раздавайте от чистите неща, които сте придобили…”, е бил разбран от повечето факихи като “давайте зекят от печалбата, която сте придобили по търговски път”.
В книгите по хадис има предания на Пратеника (с.а.с.), в които той е заповядал на своите сподвижници да плащат зекят от стоките, които държат в наличност с цел търговия. Практиката на халифите също била в тази посока. От онези периоди насетне постоянно се взимал зекят от онези, който се занимавали с търговия и са имали стоки в количество колкото нисаба.
Ислямските учени са в единодушни, че като правило всеки вид търговска стока подлежи на зекят. Но въпроси като при какво условие за нисаб, зекятът става фарз при търговските стоки – в началото, в края или през цялата година и как да се прави плащането на зекя-та- съобразно вида на стоката или в пари, са предизвикали спорове. Становището било, че нисабът на търговските стоки теоретично ще сеизчислява според нисаба на златото или среброто и че тази търговска стока, която е под тези стойности, няма да подлежи на зекят.
Но тук трябва да се има предвид и следната истина: в наши дни стойността на среброто е паднала много по отношение на златото и е възникнала голяма разлика между нисаба на златото и среброто. Това положение е предизвикало спор дали златото или среброто трябва да се вземе за основа при определянето на нисаба както на парите, така и на търговските стоки. Фъкъхските учени в наши дни, взимайки под внимание това, че златото векове наред е запазено своята стойност, са сметнали за уместно да взимат за база нисаба на златото при определянето на нисаба на парите и търговските стоки.
Според ханефитските факихи, стойността на търговските стоки в началото и края на годината не трябва да пада под нисаба на златото и среброто, който обявихме по-горе. В противен случай зекятът при тези стоки не се изплаща. Падането под нисаба на стойността на търговските стоки през годината не е пречка зекятът да стане фарз. Според маликийските и шафиитските факихи, при търговските стоки нисаб се изизисква само в края на годината. Падането на нисаб в началото и в течение на годината не се счита за пречка за задължителността на зекята при тези стоки.
Стойността на търговските стоки в края на годината се определя според цените им.
Когато се осъществят условията му, всяко имущество, което е обект на търговия, подлежи на зекят, Чието обозначаване с цифри е невъзможно. Всякакъв вид облекла, хранителни продукти, строителни материали и т.н., които се държат в наличност с цел търговия, са търговско имущество и подлежат на зекят.
Ако през годината търговксите стоки се разменят със стока от техния вид или с друга стока, то не се изисква условието от наличието на тази стока да е минала една година. В края на годината търговецът изчислява стойността на стоките, които притежава, добавя и наличните си пари и това, което има да взима. От всичко това дава зекят 1/40 (2,5%) от стойността, която е изчислена.
Според ханефиите, когато се изчислява зекятът на търговските стоки, се изключват дълговете. Според шафиите, дългът не влияе на зекята, А се взима в предвид.
Зекятът на търговските стоки, според ханефиите, може да се дава както в стока, така и в пари, колкото е стойността на това имущество. Според шафиите зекятът трябва да се дава за онази стока, която подлежи на зекят.
Това различие във вижданията представлява улеснение за мукеллефа и мукеллефът, който съобразно спрямо своето положение може да предпочете една от тези две форми. Но когато се определя стойността на стоката в пари или се заплаща със стока, трябва да се внимава тя да не е под средното качество.
