ЧЕТЕНЕ НА КОРАН И ТЕЛКИН (ПРИПОМНЯЩА РЕЧ КЪМ МЪРТВЕЦА)

След като мине известно време от погребването на мъртвеца, четенето на Коран до гроба в някои общества било добре прието. По принцип се четат сурите Мулк, Вакиа, Ихляс, Феляк и Насс, после Фа-тиха и първите 5 айета от сура Бакара. А севабът се подарява на душите на мъртвия и на останалите вярващи. Прави се дуа за опрощението на мъртвеца и малко по малко джемаатътсе разотиват.

Въпреки че Пратеника на Аллах (с.а.с.) не правил тези неща след погребението на починалия, той не си е тръгвал веднага. Изчаквал определено време пред гроба и казвал следното на джемаата, които се намирали там: “Искайте прошка от Великия Аллах за вашия брат и желайте да му даде покой. Сега той бива разпитван.” (Ебу Да-уд, Дженайз, 67-69)


Телкин е наименованието на действието, което, след като мъртвият бъде поставен в гроба и бъде завършено четенето на Корана, се извършва от последния човек, който е останал, след като тълпата е напуснала мястото, и който се обръща с висок глас към починалия, за да му припомни за основите на вярата.


В преданието от Пратеника (с.а.с.), “Припомняйте на починалите от вас словата “Ля иляхе иллаллах – Няма друг бог, освен Аллах” (Муслим, Дженайз, 1), изразът “…на починалите от вас” бил приет от повечето учени като “…тези, които са на път да предадат душата си”. Те са казали, че телкинът е само за болния, който е на смъртно легло и че телкинът, който се прави на гроба или след смъртта не е разрешен.


Някои ханефитски учени пък са предявили мнение, че по тази тема няма ясно становище, тоест освен че не е поощрено четенето на телкин, след като мъртвият бъде погребан, но и не е забранено. Според Маликиите също телкинът се чете при смъртното легло, а четенето на телкин, след като е погребан мъртвият, е мекрух. Според Ха-нефийския мезхеб четенето на телкин на гроба на загинал, който е достигнал възраст, да бъде мукеллеф е било сметнато за позволено.

Съществуват и такива ханефитски учени, които казват “Телкинът не се прави”, “Не се казва нито правете, нито не правете”. Според мез-хеба Шафии и една част от ханбелийските факихи правенето на телкин е мустехаб.
Телкинът се прави по следния начин: След като починалият бъде погребан, един от добрите мюсюлмани, застава срещу лицето на мъртвия, и обръщайки се към него с името му, изрича три пъти “О, Еди кой си!”, после казва следното:


“Узкур ма кунте алейхи мин шехадети ен ля иляхе иллаллах…”


“О, еди кой си! Да не забравиш следните неща, върху които беше и които бе приел, докато беше жив: Няма друг бог освен Аллах и Му-хаммед е Негов пратеник. Адът и раят са истина, повторното съживяване съществува, без съмнение часът на киямета ще настъпи. Аллах отново ще съживи тези, които лежат в гробищата.

Също така не забравяй, че ти беше избрал за Господар – Аллах, за религия – исляма, за пратеник – Мухаммед, за водач – Корана, за къбле – Кябето и за братя – вярващите мюсюлмани и с това беше щастлив. Няма друг Бог освен моя господар Аллах. На него се уповавах, Той е Господарят на големия Арш (престол).”


Станало традиция след това да се каже три пъти: “Я абделлах, кул ля иляхе иллаллах (о раб на Аллах, кажи ля иляхе иллаллах” и три пъти следното изречение: “Моят Господ е Аллах, моята религия е ислямът, моят пратеник е Мухаммед. О, Господи не го оставяй сам, Ти си най-добрият настойник”. Очаква се тези припомняния да са полезни на мъртвия, а за намиращите се там – да са предупреждение.


Ако някой остави завещание “Нека еди кой си човек ме измие, води дженазе намаза ми и ме постави в гроба!”, то не се налага да бъде изпълнено това негово завещание. Но ако човекът, който е настойник на загиналия се съсгласи с това, това завещание се изпълнява.
Разрешено е да бъдат ангажирани със заплащане хора за носенето на дженазето или за изкопаването на гроба.


Както е позволено някой да купи и подготви за себе си кефен, то купуването на място за гроб за цялото семейство както спрямо сега действащия обичай в градовете също е позволено, ако по принцип не вреди на мюсюлманите. Разбира се, естественото положение е не човекът да подготвя гроб за себе си, а самият той да е подготвен за гроба.


Мустехаб е мъртвият да бъде погребан през деня. Тези, които смятат за мекрух погребването през нощта, са взели под внимание за-труденията, които могат да причинят нощта и тъмнината. Когато не съществува някакъв друг проблем, то погребването може да бъде направено и през нощта.


Настойникът на загиналия, започвайки от следващия ден след погребването на мъртвия до седмия ден, трябва да дава садака на бедните и наградата от това да подарява на починалия. Това е един сюннет. Ако не може да извърши това, кланяйки два рекята намаз, той подарява наградата на мъртвия.


Не съществува някакъв сюннет или поощрение близките на починалия да дават гощавка в първия, третия ден или след една седмица от неговота смърт. Заедно с това при условие, че не се затрудняват близките, и ако не се смята и приема като едно религиозно задължение, то в тези дни може да бъде дадена гощавка, която по-скоро да е насочена към бедните. В родината ни един от хубавите обичаи, който е разпространен, е съседите в продължение на три дни да приготвят и носят храна за близките на мъртвия

относно Mustafa

Проверете Също

НАМАЗЪТ ЗА МЪРТВЕЦ (ДЖЕНАЗЕ)

За да се направи последна дуа за починалият задължително е да се кланянето на джаназе …

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir