Най-великата победа: Превземането на Свещената Мекка

Mustafa 31 Aralık 2012 Genel, НОВИНИ, СЮННЕТ, Фото галерия Оставете коментар 422 Прегледи

Свързани Cтатии

ИМУЩЕСТВА, КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА ЗЕКЯТ

6 Mart 2023

ЗЕКЯТ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ (УШУР)

6 Mart 2023

ЖИВОТНИ (ЗЕКЯТ)

25 Şubat 2023

The Blue Sky Guide To Linkedin

nt/uploads/2012/12/Превземането-на-Мекка-150×150.jpg” width=”150″ height=”150″ />През месец Януари мюсюлманите празнуват Верликата победа – Превземането на град Мекка.

Причината, подготовката и отклоняване на вниманието:

През месец рамадан, година осма от хиджра Всевишния Аллах отредил на Пратеника Си да превземе Свещената Мекка. Това е най-великата победа, с която Аллах укрепва Своята религия и Своя пратеник, избавя Своя Храм; възрадва небесните обитатели и благодарение на това събитие хората започват масово да приемат религията на Аллах.
Причината е, че между рода Бакр и курайшите, подписали заедно договора от ал-Худайбия – от една страна – и племето Хузаа – от друга – имало стара кръвна вражда. Тя се е разгоряла през епохата на Джахилия, но с идването на исляма поутихнала. Бану Бакр се възползвали от сключеното примирие в ал-Худайбия, и през една нощ на месец шаабан в осмата година от хиджра нападнали племето Хузаа, което се намирало край кладенеца ал-Уатир. Убили двадесетина души, останалите подгонили към Мекка и на нейна територия влезли в сражение. Тук курайшите скришом осигурили оръжие и хора на Бану Бакр.
В споразумението от ал-Худайбия племето Хузаа е на страната на мюсюлманите, а голяма част от тях били приели исляма. Щом новината стигнала до Пратеника на Аллах , той казал:
– Кълнс се в Аллах, ще ви защитавам, както бих защитавал и себе си от тях.
Курайшите осъзнали колко лошо са постъпили и се уплашили от последствията на стореното, затова побързали да изпратят Абу Суфян в Медина, за да потвърди договора и да сперецитирали време. В Медина Абу Суфян отседнал в дома на дъщеря си, майката на вярващите – Умм Хабиба, Аллах да е доволен от нея. Понечил да седне върху постелята на Пратеника на Аллах но дъщеря му я издърпала изпод него. Тогава той рекъл:
– Дъще, мен ли предпочиташ пред тези постелки, или тях – пред мен?
Тя отвърнала:
– Това е постелята на Пратеника на Аллах, а ти си осквернен езичник.
Тогава той казал:
– Кълна се в Аллах, откакто ме напусна, те е сполетяло зло.
После отишъл при Пратеника на Аллах и го заговорил, но той не му отвърнал нищо. Абу Суфян отишъл при Абу Бакр с молба да му посредничи в разговора с Пратеника на Аллах . Но той казал:
– Няма да го направя.
После помолил Умар, но и той отказал, въпреки настояването на Абу Суфян. Отишъл при Али; и той се измъкнал с благовиден предлог, но го посъветвал да потърси помощ измежду хората и да се върне. Така и направил.
През това време Пратеника на Аллах се подготвял за нападение: Дал заповед на сподвижниците си за същото; мобилизирал бедуините около Медина. Това се пазело в тайна, а Мухаммед призовавал Аллах: “О, Аллах! Направи курайшите слепи и неми, докато стигнем техния край.“
За да осигури пълната тайна на операцията, в началото на месец рамадан изпратил Катада, Аллах да е доволен от него, към Идим, на тридесет и шест мили от Медина, за да създаде впечатление, че войската ще се насочи в тази посока.
Хатиб ибн Абу Балтаа обаче написал писмо на курайшите, уведомявайки ги за намерението на Пратеника на Аллах да ги нападне; дал го на една жена със заръката да им го предаде. Пратеника на Аллах получил откровение, в което му се съобщавало за това писмо. Тогава той изпратил Али, Микдад, аз-Зубайр и Мирсад ал-Ганауи с думите:
– Поемете към Рауда Хах. Там се намира жена, скрита в паланкин. Тази жена носи писмо. Вземете ѝ го.
Те я настигнали и поискали да им го предаде, но тя казала:
– У мен няма никакво писмо.
Те ѝ рекли:
– Или дай писмото, или ще те съблечем.
Тя извадила писмото, скрито в плитките ѝ. Те го занесли на Пратеника на Аллах и той попитал:
– Какво е това, Хатиб?
Хатиб се оправдал, че в Мекка е семейството, родата и детето му, а няма близки, които да ги покровителстват; искал да ги защити, а не е постъпил така, защото се отрича от исляма или харесва неверието. Тогава Умар извикал:
– Пратенико на Аллах остави ме да му отсека главата! Защото той измени на Аллах и на Неговия пратеник и беше лицемерен.
Но Мухаммед отвърнал:
– Той участва в битката при Бадр. От къде да знаеш, о, Умар, Аллах да не е казал за участвалите в битката: „ Правете каквото щете – Аз съм ви опростил.
Очите на Умар се напълнили със сълзи и казал:
– Аллах и Неговият пратеник знаят най-добре!

Пътят към Мекка:

На десетия ден от месец рамадан, през осмата година от хиджра, Пратеника на Аллах напуснал Медина и се отправил към Мекка заедно с десет хиляди мюсюлмани. За управник на Медина оставил Абу Рухм ал-Гиффари.
Когато стигнал до ал-Джухфа, срещнал чичо си ал-Аббас заедно със семейството му, който – вече приел исляма – напускал Мекка. В ал-Абуа срещнал братовчедите си Абу Суфян ибн ал-Харис и Абдуллах ибн Абу Умайя, но ги отбягнал, защото от тях двамата е изтърпял най-голямо мъчение и насмешка. Тогава Умм Салама му казала:
– Братовчедите ти не са най-злите люде.
А Али посъветвал Абу Суфян:
– Иди при него и му кажи онова, което братята на Юсуф са казали на Юсуф: “Кълнем се в Аллах, предпочете те Аллах пред нас. Наистина съгрешихме”. Така и направил. Тогава Мухаммед рекъл: “Няма укор днес към вас, Аллах да ви опрости! Той е Най-милосърдния от милосърдните” (12:91-92). Абу Суфян го възхвалил в стихове и се извинил за стореното преди.
Когато стигнали в Кадид, Пратеникът на Аллах видял, че говеенето затруднява хората, затова им заповядал да разговеят. После продължили и привечер стигнали до Марр аз-Захран. Мухаммед наредил да спрат и всеки от войската да запали огън – разгорели се десет хиляди огньове. На стража поставил Умар ибн ал-Хаттаб, Аллах да е доволен от него.
През това време Абу Суфян излязъл тайно на разузнаване, без да подозира нищо. С него били Хаким ибн Хизам и Будайл ибн Уарка. При вида на огньовете рекъл:
– Досега не съм виждал толкова много огньове в нощта, нито пък такава войска.
Будайл му отвърнал:
– Това са племето Хузаа.
А Абу Суфян възразил:
Хузаа са много по–малко, за да бъде тяхната войска.

Абу Суфян пред Пратеника на Аллах :

Ал–Аббас, Аллах да е доволен от него, обикалял лагера, яхнал мулето на Пратеника на Аллах. Чул гласа на Абу Суфян, познал го и попитал:
– Ти ли си, Абу Ханзала?
На свой ред Абу Суфян попитал:
– Ти ли си Абу ал–Фадл?
– Да, аз съм.
– Какво става?
Ал–Аббас рекъл:
– Това е Пратеника на Аллах сред хората. Кълна се в Аллах, каква утрин е тази за курайшите!
– Каква хитрост може да се приложи?– продължил Абу Суфян.
– Кълна се в Аллах, ще те надвият, ще ти вземат главата. Качвай се на мулето да те заведа при Пратеника на Аллах.
Абу Суфян яхнал добичето. Минавайки край Умар ибн ал–Хаттаб, той ги видял и извикал:
– Абу Суфян? Врагът на Аллах? Слава на Аллах, Който без съглашение и без договор те докара в ръцете ни .
Ал–Аббас подкарал мулето и първи отишъл при Пратеника на Аллах. След него влязъл Умар и помолил Пратеника на Аллах за позволение да убие Абу Суфян. Ал–Аббас възразил:
– Аз го покровителствам. – Докоснал главата на Пратеника на Аллах и рекъл: – Тази нощ никой освен мен няма да говори с него.
Умар обаче настоявал, но Пратеника на Аллах мълчал. После се обърнал към ал–Аббас:
– Заведи го в дома си, а на заранта ми го доведи.
На другата сутрин ал–Аббас завел Абу Суфян при Пратеника на Аллах и той му казал:
– Горко ти, Абу Суфян! Не е ли дошло време да разбереш, че няма друг Бог освен Аллах?
Абу Суфян отвърнал:
– Колко благороден, благ и добър си ти! Ако имаше друг бог освен Него, Той щеше да ме спаси!
Мухаммед попитал:
– Горко ти, Абу Суфян! Не е ли дошло времето да разбереш, че аз наистина съм Пратеника на Аллах!
– Колкото до това, в душата си и сега имам нещичко.
Тогава ал–Аббас го посъветвал:
– Приеми исляма, преди главата ти да бъде отсечена.
И той приел исляма, и произнесъл шахадата.
А ал–Аббас казал:
– Пратенико на Аллах! Абу Суфян е човек, който обича да го хвалят. Направи нещо за него.
Мухаммед отвърнал:
– Така е. Затова, който влезе в дома на Абу Суфян, ще бъде в безопасност. Който се затвори в дома си, ще бъде в безопасност. Който влезе в Свещената джамия, ще бъде в безопасност.

Пратеника на Аллах влиза в Свещената Мекка:

На сутринта Мухаммед(сас) продължил към Мекка, но заповядал на ал–Аббас да задържи Абу Суфян в една планинска клисура, та во̀йните на Аллах да минат край него и той да ги види. Край тях минавали племената, начело със знаменосците. И всеки път, щом минавало някое племе, Абу Суфян питал:
– Аббас, кои са тия?
– Това са тези и тези (рода Салим, например).
А той казал:
– Не съм виждал толкова много хора.
И така – докато минала частта на ансарите. Знамето носил Саад ибн Ибада, който се обърнал към него с думите:
– Абу Суфян, днешният ден е ден на епична битка и ден на разпра.
– Аббас! Колко е прекрасно! Днес е ден на честта!
След това минал Пратеника на Аллах заедно със своя зелен отряд, от мухаджири и ансари – от желязото на оръжието човек не се виждал. Абу Суфян възкликнал:
– Преславен е Аллах! Кои са тези, Аббас?
– Това е Пратеника на Аллах начело на мухаджирите и ансарите.
– Никой не е в състояние да се изправи срещу тях. Владението на твоя племенник е станало огромно.
А ал–Аббас отвърнал:
– О, Абу Суфян! Това е то пророчеството.
– Да, така е – съгласил се Абу Суфян.
По–късно известили Пратеника на Аллах за това, което е казал Саад, а той отвърнал:
– Саад е излъгал. Днес Аллах ще възвеличае Кааба и Кааба ще се облече.
Взел знамето от Саад и го дал на сина му Кайс.
След като Пратеника на Аллах отминал, Абу Суфян побързал да дойде в Мекка и извикал високо:
– Хей, курайши! Това е Мухаммед. Дошъл е с армия, каквато досега не сте виждали. Който влезе в дома на Абу Суфян, е в безопасност.
А те рекли:
– Аллах да те убие! За какво ни е твоята къща?
Той продължил:
– Който заключи портите си, е в безопасност. Който влезе в Свещената джамия, е в безопасност.
Хората бързо се прибрали по домовете си и в храма Кааба.
Пратеника на Аллах пристигнал до Зу-Туа и заповядал на Халид ибн ал-Уалид, командир на левия фланг, да влезе в Мекка от долната част по пътя на Када. Заръчал му, докато стигне до ас-Сафа, ако някой му се опълчи, да го премахне от пътя си. После заповядал на аз-Зубайр, командир на десния фланг и знаменосец на знамето на Пратеника на Аллах да влезе в града от горната му част, от Кудаа, да забие знамето в ал-Хаджун и да не се маха, докато не дойде Пратеника на Аллах. На Абу Убайда, командир на пехотинците и на всички без оръжие, заповядал да проникнат в Мекка от вътрешната страна на долината пред Пратеника на Аллах.
Курайшите събрали неколцина главорези и рекли: „Ако вземат нещо, ние ще сме с тях. Ако ли – не, – ще дадем каквото ни поискат.
И когато Халид минал край тях, се завързала кратка схватка, в която паднали дванадесет размирника, а останалите избягали. После Халид претърсил града, а Пратеника на Аллах пристигнал на хълма ас-Сафа. От хората на Халид били убити двама души, които сбъркали пътя и се натъкнали на размирниците.
През това време аз-Зубайр издигнал знамето в ал-Хаджун при Джамията ал-фатх и издигнал шатра за Умм Салама и Меймуне, нека Аллах бъде доволен и от двете. Изчакал идването на Пратеника на Аллах, който отдъхнал малко и продължил. До него е Абу Бакр, Аллах да е доволен от него; двамата разговаряли. Мухаммед започнал да чете сура Фатх (Победата) и така влязъл в Свещената джамия, заобиколен от мухаджири и ансари. Тук целунал Черния камък и качен върху камилата си направил тауаф на Храма, макар да не е в ихрам. Около Храма имало триста и шестдесет идола. Той ги удрял с тояга и казвал: “Дойде истината и погина лъжата. Несъмнено лъжата погива.” (17:81), “Истината дойде и лъжата нито може да начене, нито да възстанови” (34:49). А идолите падали по лице.

Очистването на Кааба и молитвата в нея:

След тауаф на Храма Пратеника на Аллах повикал Усман ибн Талха и взел от него ключовете на Кааба. Заповядал да отключат вратите, да изнесат идолите от там, и да ги счупят; заповядал да изличат и образите, които били вътре. После влязъл заедно с Усама ибн Зайд и била л, затворил вратата и се приближил към стената срещу входа, която се намирала на три лакътя разстояние. От лявата му страна имало колона, от дясната му страна имало две колони, а зад него – три. Извършил две части молитва и обиколил Храма вътре, като във всеки негов край произнасял: “Аллах е най-велик!” и потвърждавал, че Аллах е един.
“Няма укор към вас”:
После отворил вратата. курайшите застанали в редици, изпълвали цялата Свещена джамия. Той хванал двете крила на вратата и в прочувствена реч; разяснил много от основните положения в исляма; отменил нещата, установени през Джахилия и обявил, че надменността от онова време вече си е отишла. После заявил:
– Слушайте, курайши! Какво мислите, че ще ви сторя?
А те отвърнали:
– Само добро. Ти си благороден брат и син на наш благороден роднина.
А той отвърнал:
– Днес няма укор към вас. Вървете си, вие сте свободни.
Слязъл от прага и седнал в Свещената джамия. Върнал ключовете на Усман ибн Талха с думите:
– Вземи ги! Да останат при вас за вечни времена; никой няма да ви ги отнема, освен ако не е тиранин.

Клетвата:

Изкачил се на ас-Сафа и оттам погледнал към Храма. Вдигнал ръце и се помолил. После хората се заклели, че приемат исляма. Сред онези, които в онзи ден станали мюсюлмани, е Абу Кухафа, баща на Абу Бакр, Всеправдивия, Аллах да е доволен от него. Пратеника на Аллах се зарадвал много, че е приел исляма. След мъжете и жените му се врекли “че не ще съдружават нищо с Аллах и не ще крадат, и не ще прелюбодействат, и не ще убиват децата си, и не ще скалъпват лъжа за онова, което е между ръцете и краката им, и че ще те слушат в одобряваното.” (60:12).
Сред жените, които се заклели, била Хинд, дъщеря на Утба и жена на Абу Суфян. Дошла, покрита с було, защото се страхувала за живота си заради онова, което е направила с трупа на Хамза. След като се врекла, рекла:
– Пратенико на Аллах! По лицето на земята за мен нямаше по-презрени хора от тези в твоя дом. Но днес по лицето на земята няма други, които да искам да възвелича повече от хората от твоя род.
А Пратеника на Аллах казал:
– А също и Онзи, в Чиято ръка е душата на Мухаммед.
Умар ибн ал-Хаттаб, Аллах да е доволен от него, седял на място, по-ниско от Пратеника на Аллах разговарял с хората и приемал клетвата им. Жените се заклели с думи, без ръкостискане.
Някои хора, дошли да се закълнат във вярност на Пророка, били готови да се преселят, но той им казал:
– Мухаджирите вече сториха това. След превземането на Мекка няма да има вече хиджра. Остават само джихад и доброто намерение. Ако бъдете призовани, бъдете готови!

Хора, чиято кръв била пролята:

През този ден Пратеника на Аллах пролял кръвта на хора с големи грехове. Заповядал да ги убият, дори и ако са се хванали за покривалото на Кааба . И отесня за тях земята, макар и просторна. Някои били наказани и убити, а за други Аллах се погрижил и те приели исляма. Били убити: Ибн Хатал, Мукис ибн Сабаба, ал-Харис ибн Нафил, една робиня-певица на Ибн Хатал – общо четирима. Според други освен тях били убити ал-Харис ибн Талатил ал-Хузаи и Умм Саад, като е възможно тя да е била робиня на Ибн Хатал. Значи – общо петима или шестима.
Останалите приели исляма. Първоначално избягали и се укрили, но след обещанието да останат невредими, дошли и приели исляма. Сред тях били Абдуллах ибн Саад ибн Абу Сарх, Икрима, син на Абу Джахл, Хаббар ибн ал-Асуад, друга певица, робиня на Ибн Хатал. Общо – четирима. Твърди се, обаче, че заедно с тях били Кааб ибн Зухайр, Уахши ибн Харб и Хинд бинт Утба, жената на Абу Суфян – седем човека.
Останалите се скрили от страх за живота си и кръвта им не била пролята. Това били Сафуан ибн Умайя, Зухайр ибн Абу Умайя, Сухайл ибн Амр. Но по-късно всички те приели исляма, Слава на Аллах.

Молитва за победата:

Преди обяд Пратеника на Аллах влязъл в дома на Умм Хани, дъщерята на Абу Талиб, Аллах да е доволен от нея. Извършил обмиване и изпълнил осем части молитва – това е молитва на победата. След всяка втора част произнасял: „Мир вам и милосърдие от Аллах“
Умм Хани била дала убежище на двама свои роднини, които Али ибн Абу Талиб, Аллах да е доволен от него, искал да убие. Тогава тя помолила Пратеника на Аллах да ги пощади и той рекъл:
– Ще дадем закрила за онзи, комуто ти си дала закрила, Умм Хани.

Билал призовава за молитва от покрива на Кааба:

Дошло време за обедна молитва. Пратеника на Аллах заповядал на била л да призове за молитва от покрива на Кааба. Това е равнозначно на обявяването на появата на исляма. Харесало се на мюсюлманите и същевременно подразнило езичниците. Хвала на Аллах, Господаря на световете!

Престоят на Пратеника на Аллах в Мекка:

След завоюването на Мекка, ансарите се опасявали, че Пратеника на Аллах ще се установи тук, защото това е неговото родно място и родина на племето и народа му. Те изразили опасенията си, когато Пратеника на Аллах е на хълма ас-Сафа и е вдигнал ръце в молитва. Щом свършил, той им рекъл:
– При Аллах търся убежище! Живея там, където живеете и вие. И ще умра там, където ще умрете и вие!
Тези думи успокоили ансарите, страховете им се изпарили и те се зарадвали.
Да. Така и станало. Пратеника на Аллах останал в Мекка деветнадесет дена, през които възобновил всички знаци на исляма и очистил града от следите на Джахилия. Накарал да поставят нови камъни, бележещи границата на свещената територия и да известят на хората: който вярва в Аллах и в Съдния ден, трябва да счупи всички идоли в дома си.

Разрушаването на Узза, Суа и Манат:

На двадесет и пети рамадан Пратеника на Аллах изпратил Халид ибн ал-Уалид начело на тридесет конника в Нахла, за да разруши идола на богинята ал-Узза и нейния храм. Халид изпълнил нарежданията му. Ал-Узза била най-големият идол за Меканците.
През същия месец рамадан изпратил Амр ибн ал-Ас да разруши Суа, най-важния идол на племето Хузайл. Светилището му се намирало в Рухат на сто и петдесет километра североизточно от Мекка. Амр го разрушил, а неговият пазител, след като видял безсилието му, приел исляма.
И все пак през този месец изпратил Саййид ибн Зайд ал-Ашхали, Аллах да е доволен от него, начело на двадесет конника към Манат в ал-Мушалал, около Кадид. Това е идолът на племената Калб, Хузаа, Гассан, ал-аус и ал-хазрадж. Храмът и идолът били унищожени.

Мисията на Халид при рода Джазима:

През месец шаууал, Мухаммед изпратил Халид ибн ал-Уалид при рода Джазима да ги призове да приемат исляма. С него тръгнали триста и петдесет човека от мухаджирите, ансарите и от рода Салим. Когато ги призовали към исляма, джазимите викнали:
– Отказваме! Отказваме! Част от тях били убити, а други – пленени. След един ден Халид заповядал всеки мюсюлманин да убие пленения от него. Ибн Амр и хората му обаче се противопоставили. Когато се върнали, разказали на Пророка какво се е случило. Той вдигнал ръце и два пъти произнесъл: “О, Аллах! Невинен съм пред Теб за онова, което е сторил Халид.” После изпратил Али, Аллах да е доволен от него, да занесе пари на джазимитите, за да откупи убитите и да плати компенсация за изгубените им имоти. Остатъкът от парите е оставен за тях.
През това време между Халид и Абдуррахман ибн Ауф избухнала свада, заради стореното от Халид. Когато другите се върнали и съобщили за това на Пратеника на Аллах той рекъл:
– Полека, Халид! Остави моите сподвижници! Кълна се в Аллах, дори някога да притежаваше злато колкото планината Ухуд, което да раздадеш по пътя на Аллах, пак нямаше да постигнеш наградата за излизането и прибирането на мой сподвижник по пътя на Аллах.

Из книгата “Светли страници от житието на Мухаммед с.а.с.”