РАМАДАН И ПРАЗНИЧНОТО МУ ПОСЛАНИЕ

Свързани Cтатии

ИМУЩЕСТВА, КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА ЗЕКЯТ

6 Mart 2023

ЗЛАТО И СРЕБРО (ЗЕКЯТ)

6 Mart 2023

ТЪРГОВСКИ, СТОКИ

6 Mart 2023

РАМАДАН И ПРАЗНИЧНОТО МУ ПОСЛАНИЕ

Рамадан започва с големи очаквания. Нашият обичан Пророк(С.А. С.) ни съобщава, че Сатаната е окован, вратите на Ада се затварят. Много от нас се заричат, че ще се възползват от това време, изпълнено с благодат, че ще си възвърнем отново сладостта, която преди изпитвахме в нашето служене. Също така се заричаме, че ще възстановим нашата връзка с Аллах и отношенията с нашите братя. Сега Рамадан е минал. Ние сериозно трябва да си зададем въпроса: “Постигнахме ли нашите духовни цели този Рамадан?”

Рамадан идва и, както дните от живота ни, преминава през няколко етапа. Тези етапи са поетично отразени като нарастването и намаляването на луната през този месец. Предадено е, че нашият Пророк(С. А. С.) е казал за Рамадан:

“Неговото начало е милост, средата-опрощение, а края е спасение от Огъня на Ада.” (Ибн Хузайме ал-Салих, том 3, №191)

Ако отделяме време за размишление, аз съм сигурен, че всеки от нас ще признае, че не оценяваме достатъчно величието на милостта на Аллах. Той, Преславният, казва в Неговата свещена книга:

“…С моето мъчение поразявам когото пожелая. Моето милосърдие обхваща всяко нещо. “ (VІІ: 156)

Вероятно най-голямата милост, с която Аллах ни е дарил, е неговия благословен Пратеник Мухаммед(С. А. С.). Аллах казва за неговия Пратеник:

“И те изпратихме [O, Мухаммед] наистина като милост за световете.” (XXІ: 107)

Самият Пророк казва:

“По-скоро аз съм благословен , носещ милост.”

Често пъти ние се гордеем, че се придържаме стриктно към нашия благословен Пратеник(С. А. С.) в различни ситуации от нашия живот. Обаче подражаваме ли му, като се опитваме да бъдем милостиви към нашите близки хора. Ако не сме, то трябва да разберем, че се изисква да се придържаме към Неговия суннет. Често споменаван принцип казва, че делата са според намеренията и на всеки ще му се въздаде според неговото намерение(Ал-Джаза мин Джинс ал-Амал). Например Аллах споменава в Корана:

“О, вярващи, ако подкрепите [делото на] Аллах и Той ще ви подкрепи. “ (XLVІІ: 7) По същия начин:

“Нима въздаянието за добрина е друго освен добрина.” (LV: 60) Също така:

“И не ще бъдете като онези, които забравиха Аллах. Той ги накара да забравят за себе си! “ (LІX: 19)

Неговия Пратеник(С. А. С.) казва:

“Аллах помага на своя раб дотогава, докато той помага на своя брат мюсюлманин.” (Муслим ал-Сахих, №2699; Ахмад ал-Мускад, том 2, №282, Абу Дауд и др.) Този принцип се отнася и за милостта на Аллах. Пророкът(С. А. С.) казва:

“На милостивите ще се спусне милостта на Всемилостивия Аллах. Ако бъдете милостиви към хората и Аллах ще бъде милостив към вас.”

Следователно, ако нашите домове, месджиди, общества и други социални институции за разкъсвани от раздор и разногласие, ние трябва сериозно да преразгледаме нашата вяра.

Съпругата и съпругът трябва да бъдат милостиви един към друг. Аллах казва в Корана:

“И от неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие и стори помежду ви любов и милост. В това има знамения за хора мислещи.” (XXX: 21)

Родителите трябва да се отнаят със снизхождение и милост към децата си. Може би най-добрият пример за милостиво дете е този за Исмаил(А. С.). Когато баща му Ибрахим(А.С.) му съобщил, че ще извърши жертвоприношение с него, той смирено отговорил:

“О, татко мой, прави, каквото ти е повелено. Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите.”

Ние трябва също да се интересуваме от положението на нашите братя мюсюлмани. Нашият обичан Пророк(С. А. С.) казва:

“По своята взаимна обич, съчувствие и състрадание вярващите приличат на човешкото тяло: ако някоя негова част заболее, цялото тяло страда от безсъние и треска.” (Мустафакун Алейхи)

Този разказ акцентира на факта, че ние сме загрижени за нашите братя. Ние сме загрижена общност, чиято загриженост не трябва да се ограничава само в нашия най-близък кръг от близки и познанства. По-скоро трябва да се разпространи из цялата общност.

Ние сме дарени с благодатта да се съберем на празничния ден в сигурност и спокойствие. Но не трябва да забравяме тези, които воюват. Не трябва да забравяме тези добри мъже, жени и деца, чиято празнична молитва може да се прекъсне във всеки един момент от сълзотворен газ или дужд от куршуми. Често нашата загриженост към тях побеждава дребните и незначителни различия, и спорни въпроси, за да станем единна, жизненоспособна и позитивна сила на промяна и здрав разум в този свят.

На този празничен ден ние ще сме дарени с благодатта да се наслаждаваме на обилна и разнообразна храна. Ние не трябва да забравяме онези мюсюлмани, които не знаят какво е ифтар. За много мюсюлмани всеки ден е свързан с продължително говеене.

Ние сериозно и постоянно трябва да мислим как да подобрим тяхната участ и положение. Обаче, също така трябва да си зададем въпроса: “Достатъчно ли сме благодарни на Аллах за голямата благодат, с която ни е обсипал? ”

Ако началото на Рамадан е милост, средата му е опрощение и краят-спасение от Огъня, то това, което следва, след като свърши, трябва да бъде признателност и благодарност. Интересно е да се отбележи, че след като споменахме за уруча и за някои от неговите правила, Аллах говори за вярващия, който трябва да благодари и да бъде признателен. Той завършва тези аети в сура Ал-Бакара, казвайки:

“…а да завършите докрай определените дни, да възвеличите Аллах за онова, с което ви е напътил и да сте признателни. “ (ІІ: 185)

Като знаем, че Аллах ни отваря вратите на Неговата милост през този благословен месец, че Той оковава шейтана, че умножава всяко добро дело, което вършим, могократно, не трябва ли да благодарим?

Ние трябва още повече да разберем значението на думите, че краят на Рамадан е спасение от Огъня. Ибн Аббас(Р. А.) предава от Пророкът(С. А. С.) :

“Всяка вечер на Рамадан по време на ифтара, Аллах спасява милиони хора от Огъня на Ада. Когато дойде петъчният ден, веднага Аллах спасява милиони хора от Огъня на Ада, всички, засужаващи да са там. Когато дойде последният ден на Рамадан, Той спасява толкова хора, колкото и в началото на Рамадан. “

(Този хадис е разказан от Саляма бин Шабиб и др. Той се споменава от Ибн Мааджа в Латаиф ал-Ма’ ариф, стр. 380)

Пратеникът на Аллах ни казва(за сега), че тези, които говеят и извършват нощен намаз през този месец и са искрени във вярата си, трябва да очакват награда от Аллах, техните грехове ще бъдат опростени. Не трябва ли да сме признателни раби?

И не трябва ли да благодарим, както нашият Пратеник(С. А. С.) го е правил? Именно и най-вече, като продължаваме да бъдем съвестни и прилежни в служенето си към Аллах.

Да, благословеният Рамадан свърши. Обаче това, че той е свършил, не трябва да ни спира да даваме всичко от себе си във вършенето на ибадет. Ние трябва да прдължаваме с нощните молитви и да говеем допълнитело, поне три дни в месеца след шестте дни на Шаууал. Тази религия обединява в едно всички добродетели и въплъщава добротата. Не изпускайте това добро, което започва и завършва с Рамадан.

Източник: Анонимен