ХАДЖ (ОБЩИ ПОЗНАНИЯ ЗА ХАДЖА)

Свързани Cтатии

ИМУЩЕСТВА, КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА ЗЕКЯТ

6 Mart 2023

ЗЛАТО И СРЕБРО (ЗЕКЯТ)

6 Mart 2023

ТЪРГОВСКИ, СТОКИ

6 Mart 2023

ХАДЖ

Самостоятелен и обществен ибадет, който съживява сърцата на хората…

Една от петте основи на исляма. Той води своето начало от първенеца в системата на пейгамберите Адем (алейхисселям), преминава през времето на последният пратеник на Аллах, продължава и в наши дни като изпълва сърцата с емоционални песни, с духовни спомени, укрепвайки ядрото на вярата в душите, напомняйки за съдния ден.

Той е ибадет, който ни кара да се замислим върху тайната на повелята “Умрете, докато сте живи!”

Хадж е съществувал и преди исляма. Само че, при езичниците това не е било ибадет, а събор, на който силните и богатите са унижавали слабите и бедните с неморални и нецензурни сцени. Така например преди исляма хората, принадлежащи към знатното арабско племе Курейш, са обикаляли Кябе облечени, докато всички останали голи – мъже и жени били голи. Последните не са имали право да скриват интимните си части, освен ако курейшитите не проявят щедрост, тоест, ако не им дадат дрехи, за да се облекат. Кръвта на пренесените в жертва животни била размазвана по вратата на Кябе, а месото изгаряно. При исляма тези непристойни постъпки и суеверия били забранени, защото основната цел на всеки ибадет е споменаването на Аллах Теаля, искането на прошка от Него и възвисяване на Неговото слово.

 * * *

Ибадетът хадж е свързан с много мъдрости, свързани с този и с отвъдния свят.

Хадж протича в една честита и величествена светлина, в която се проявява безкрайната милост на Аллах Теаля, силната вяра на мюсюлманите, която е извор на опрощението, както и проява на обич и любов.

Хадж означава създаване на братска атмосфера, в която може да се почувства предаността и искреността на Ибрахим и Исмаил (алейхимесселям) да бъдат замервани с камъни вътрешните ни плътски изкушения, както и шейтана, който е външният ни враг. Можем да се избавим от чувствата за неравностойност и надменност, да влезем в сянката на кефен (плат с който се увива мъртвец) и да потърсим покровителство при Аллах Теаля. Също така, това е мястото, където да почувстваме атмосферата на страшния ден, както и да се съберат мюсюлманите от цял свят.

С други думи, хадж означава, човек да се освободи от оковите на тялото, да се опита да проникне в дълбините на духа и да се постарае да се спаси от бурите на своя нефс (плътските желания).

* * *

Местата, където се извършва ибадетът хадж, са свещени, и са извор на духовност. Тези места са наситени с Божествени признаци. Постоянно човек там си спомня за берекета и милостта на Аллах Теаля. Затова те са споменати в Коран-и Керим като “шеаируллах – знаците на Аллах” или като “хурметуллах – запазените от Аллах”.

В този смисъл една от целите на хадж е зареждане на сърцата със спомена за тези свети места, както и с уважение към тях.

Тези свещени земи са захранвани с духовността на сърцата на вярващите от Адем (алейхисселям) и са напоени със сълзите на духовно извисените. Онези, които правят хадж с чисто сърце, търсят там следите на пейгамбери и черпят духовност от спомена за тях. Защото тези свещени места – извор на духовна енергия, са наситени с неповторими спомени за общноста от пейгамбери.

Онези, които стъпват по тези места с намерение за хадж и ибадет, се възползват от дуата на Ибрахим (алейхисселям) в която се казва:

“Я, Рабби! Опрости греховете ни! Ти си Всемилостив и Всемилосърден! Упъти в моята религия и в моя път и моите деца!

Тази и много други духовни радости разпалват желанието в сърцата на вярващите да посетят тези места. Колко предани на Аллах хора понякога казват:

Не виждам вече ни далечното, ни близкото,

единствено – да стигна до прекрасното Кябе!

А понякога казват:

“О, утринен вятър! Ако пътя ти минава през Мекка и Медина, предай саляту-селям (поздрав) на тези, които са там и най-вече на Пейгамбера на хората и джиновете Мухаммед Мустафа”.

Така тези хора са изпращали саляту-селям (поздрав) на тези духовни центрове и на Първенеца на световете.

Обичта към светите места така се е вкоренила в сърцата, че хората са изпращани там с дуа и поздрав, което се е превърнало в обичай. Един поет изразява трепетите на сърцето си, за да звучат в ушите на онези, които отиват на хадж:

На пътищата, по които минете,

предайте поздрави от нас!

На рабите, повтарящи “Приятели на Истинния”,

предайте поздрави от нас!

Идете хаджилъка изпълнете,

безкрайната наслада достигнете,

на Избрания – на Мухаммед

предайте поздрави от нас!

Мека и Медина –

две съкровищници несравними,

вий на халифите, на праведните четирима

предайте поздрави от нас!

“Ляббейк, ляббейк” речете

и към извора Земзем търчете,

на рода Хашим – на дъщерите и на синовете

предайте поздрави от нас!

И облечени в ихрам,

недокосващи харам,

на Сахабе-и Кирам

предайте поздрави от нас!

На Всевишния се помолете,

нас в молитвите си споменете,

на Каабата благословена

предайте поздрави от нас!

Влезлите в градината на любовта

не ще попаднат в мрежата на леността,

на онази планина на светлината, пълна с красота,

предайте поздрави от нас!..

Влезте във сърцето на Хатим[59]

и се поклонете на Всемилостивия-Рахим,

на мястото на Ибрахим

предайте поздрави от нас!..

На опрощението, от Всевишния дошло,

на всяко пазещо крило,

на Мина и на Арафат

предайте поздрави от нас!..

На вечносъществуващия рай,

градина – от цветя сарай,

на щастието ни безкрай

предайте поздрави от нас!..

Много приятели на Аллах Теаля, чиито сърца горят от тази любов и обич, не смогвайки да подтискат своите чувства, били удостоени с “таййи мекян” (удостоението на Аллах да дари приближените Си раби да прекосят дълги разтояния изведнъж) и изпълнили намазите си там. Дори някои от тях са направили съпричастни към хаджа и онези бедни влюбени, които нямали възможност да посещават тези свещенини места. Много е популярен следният случай, който е дал повод на Азиз Махмуд Хюдаи да разтвори крила към духовните небеса:

“Когато Хюдаи Хазретлери бил кадия в Бурса, при него пристигнало необикновено дело. Една жена се оплаквала от мъжа си, разказвайки следното:

– Господин кадия, Мъжът ми всяка година възнамерява да отиде на хадж, тъй като е беден не може да тръгне. Тази година се повтори същото. Даже каза, че ако тази година не успее да отиде на хадж, ще се разведе с мен. След това като наближиха дните за Курбан Байрам той изчезна. Пет шест дена след байрама се появи и каза, че е бил на хадж. Възможно ли е такова нещо господин кадия? Аз искам да се разведа с този лъжец!

За да разследва случая кадията Махмуд ефенди, наредил да призоват мъжа на оплакалата се жена и запитал дали това, което казва жената е истина. В отговор на това мъжът казал:

– Господин кадия, това, което казва жена ми, е истина, и което казвам аз също е истина. Трябва да знаете, че аз наистина ходих на хадж и се върнах. Даже там се срещнах с някои хаджии от Бурса и им оставих няколко подаръци, за да ги донесат.

Като чул това, кадията Махмуд ефенди попитал:

– Господине, как се случи това?

Тогава човекът започнал да разказва:

– Господине, както всяка година, така и тази не успях да замина на хадж. Много се натъжих и отидох при вехтошаря дядо Мехмед. Той ме хвана за ръката и ми каза да си затворя очите. Когато ги отворих, бях в Кябе…”

Кадията Махмуд ефенди нещо подобно за пръв път чул, което е в сферата на духовност, поради което казал, че това не е възможно и че не му вярва.

Бедният човек, който бил зареден наскоро с духовна енергия, от светите места, където е бил, дал следния прост, но изпълнен с мъдрост отговор:

– Господин кадия, след като дяволът (шейтанът), който е враг на Аллах Теаля, може да обиколи света в един миг, защо един истински раб на Аллах да не може да стигне Кябе в един миг?

Кадията Махмуд ефенди преценил, че този отговор е мъдър и отложил решението на делото до завръщането на хаджиите в Бурса. Когато те се върнали, кадията направил разследване и разбрал каква е истината, което предизвикало у него голямо недоумение и го принудило да прекрати делото. Обаче в сърцето му се разпалило желание да разбере това чудо, след което посредством “дядо вехтошар” започнал да посещава уроците на Хазрети Юфтаде и така станал един от световно известните праведници.

* * *

С една дума посещението на тези места, тялом и духом, не е с цел да се види пустинята, а да се посети мястото на Ибрахим (алейхисселям), както и родината на Исмаил (алейхисселям) и потомството му. Да се види мястото, където е роден и пораснал пейгамберът Мухаммед, салляллаху алейхи веселлем, както и местата, където е започнало разпространението на исляма. То може да бъде само с цел да се почувства въздухът, който е дишал Първенецът на световете. Един поет, който обича Аллах, казва:

“От горе надолу, където и да се насочи погледът ми, виждам безброй чудеса. Спира до подножието на сърцето и казва: “Ето това е мястото”.

Този израз не е само сухо чувство, а една Божествена истина. Аллах Теаля казва:

[Fihi ayatün beyyinat]

“В него има ясни знамения.” (Али Имран, 3/98)

Затова онези, които посещавайки тези свети места, свалят превръзката от очите си и поглеждат наоколо с погледа на сърцето си, морето на имана им се вълнува, обичта и любовта им се засилват. Където и да погледнат, отвсякъде обгръща чувство на силна обич, което ги кара да се разплачат, а езиците им винаги да бъдат заети с тесбих (субханяллах) и техлил (ля иляхе илляллах). В този честит град времето се използва за ибадет с уважение и чест. За това също е разказано в Коран-и Керим:

[Zalike vemen yuazzim şeairallahi feinneha min takvalkulub]

“Така е! А който зачита обредите на Аллах, това е от набожността на сърцата.” (Хадж, 22/32)

Така тези хора получават дял от мъдростта на Аллах Теаля.

И така, хадж не е само ибадет, свързан с богатството. Той съдържа както материална, така и много важна духовна част. Хазрети пейгамбер, салляллаху алейхи веселлем, казва: “Хаджул-мебрур”, което означава хадж без недостатъци, който е изпълнен с красота и добрина от начало до край. Поклонението хадж изпълва сърцата с милост, берекет и благоденствие, благодарение на тевбе, дуа и ибадетите, които се правят по това време. Също така спомага човек да върши повече праведни дела в живота си. Човек трябва да даде обет пред Аллах Теаля, че и след хадж ще продължи да върши добри дела, респективно ибадета, който е започнал по време на хадж.

Пример за това е дуата на Хазрети Ибрахим, която Аллах Теаля повелява в Коран-и Керим:

“Я, Рабби! Направи ни отдадени на Теб, и от нашето потомство – общност, отдадена на Теб, и ни покажи нашите обреди, и приеми нашето покаяние! Ти си Приемащия покаянието, Милосърдния.” (Бакара, 2/128)

Хората, чиито сърца са изпълнени с радост, защото са се насочили към изпълнение на хадж, от една страна се срещат с духовността на тази дуа, а от друга страна си представят живота на пророка Мухаммед, салляллаху алейхи веселлем, в Месджид-и Харам, като вървят по улиците на Мекка. Така те мислено се връщат в епохата, когато е живял той, стъпват там, където е стъпвал той и изживяват мигове на вълнение и любов към същността му. Например, когато на местността “Сафа”, те си представят как Хазрети пейгамбер, салляллаху алейхи веселлем, е говорел на езичниците от Мека. Първенецът на вселената, показвайки планината Ебу Кубейс, казвал на езичниците:

“Ще ми повярвате ли, ако ви кажа: “Зад тази планина има врагове, които се приближават с цел да ви нападнат и унищожат?”

“Ще повярваме. Дори и да не сме видели врага зад тази планина. Ще повярваме, защото ти си Мухаммедул-Емин, и ние не се съмняваме в истинността на думите ти”, отговорили езичниците.

Тогава той казал:

– След като ще повярвате на тази вест, повярвайте и на това: “Има един Велик Творец – Аллах, Който е сътворил тази Вселена”. Идолите, на които се прекланяте са парчета от дърво, камък или пръст. Откажете се от тях и повярвайте в Единствения Аллах! Знайте, че Аллах ме изпрати при вас като пейгамбер.

Неверниците начело с Ебу Лехеб, който е и един от чичовците на пейгамбера, попитали:

– Ти за това ли ни събра тук?

След това всички обърнали гръб на пейгамбера и се разотишли.

Така съвестта им приела проповедта на пейгамбера, но на практика я отхвърлили, защото земните събльзни наложили това.

Въпреки това, Първенецът на световете, никога не се е стъписвал пред такива прояви на заблуда и нехайство. Той продължил мисията си, продължил да призовава хората към исляма и да предоставя жизнено необходимата вода на жадуващите за нея сърца.

По време на хадж, човек може да достигне до такова състояние че да гледа с очите на сърцето си или да слуша с ушите на сърцето си и да придобие знание в Дарул-еркам – място за изучаване на духовността. След това обучение можем да изживеем със сърцата си берекета (благодатта) на Аллах Теаля, обсипала ни по време на хаджълъка, както и след това.

Особено важно е да се докоснем до духовната връзка между Хазрети пейгамбер, салляллаху алейхи веселлем, и Хазрети Ебу Бекир, радияллаху анх, когато те били в пещерата “Севр”. Така ще можем да се потопим в тази божествена атмосфера, която ги е обгръщала, да помисли със сърцето си това, което са си говорили три дена в тази пещера. Именно тези беседи са били началото на златната поредица от обич, любов и всеотдайност, които позволяват да се вкуси сладостта на истинския иман. Вкусвайки сладостта на имана (вярата), ние ставаме последователи на сахабетата (радияллаху анхум) които са като звездите. След като си представим състоянието им в Медине-и Муневвере, отново се завръщаме в Мекка, тоест, представяме си как този свещен град е бил превзет от Хазрети Мухаммед, салляллаху алейхи веселлем. Представяме си как сподвижниците са влезли в Мекка, как са запалили храстите около Мекка, за да изглежда, че броят на мюсюлманите е голям, как всявали страх в сърцата на езичниците. Всичко това можем да си представим и като на сън. Можем да чуем гласа на Билял Хабеши, който в този ден се изкачил на Кябе и направил езан. Можем да си представим и как Хазрети пейгамбер, салляллаху алейхи веселлем, когато влиза в Кябе и събаря идолите, като изрича айета:

“…Дойде истината и погина лъжата.” (Исра, 17/81)

След всичко това можем да оприличим нашите сърца с Кябе, тъй като в тях също са се вселили някои слабости и склонности, сходни с идоли. Ето защо ние трябва да сме наясно с това положение и да освободим сърцата си от тях. Това е възможно като придобием духовна сила от ибадета хадж и насочим сърцата си към Аллах Теаля.

Хадж е път за достигането до много такива божествени прояви и дава изключителна възможност на всеки – от най-малкия до най-големия – да се възроди духовно. Ибадетът хадж, който съдържа тази чудодейна сила насочва всецяло личността към съвършенството на имана.

Хадж е ибадет, чрез който човешкият дух навлиза в хармония и сияние, завръща се към истинската си същност, пречиства се чрез моралната щедрост и достига до истината.

Из: ИСЛЯМЪТ ФОРМА И ДУХ (Осман Нури Топбаш) Превод: Др.Мустафа Хаджи

ВИЖ ООЩЕ ЗА ХАДЖ:

ФОРМА И ДУХ (Осман Нури Топбаш) Превод: Др.Мустафа