İslamofBulgaria.Net – Вярващите са Братя Вярващите са Братя
Свързани Cтатии
Yuonus:
Меканска с изключение на знамения 40, 94, 95 и 96, които са медински. Съдържа 109 знамения.
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Алиф. Лам. Ра. Тези са знаменията на премъдрата Книга.
2. Нима е странно за хората, че на мъж измежду тях дадохме откровение: “Увещавай хората и благовествай онези, които вярват, че за тях има въздигнато положение при техния Господ!” Отричащите рекоха: “Този е явен магьосник.”
3. Вашият Господ е Аллах, Който сътвори небесата и земята в шест дена. После се възправи Той на Трона, управлявайки делата. Никой не се застъпва без Неговото позволение. Това е Аллах, вашият Господ! На Него служете! Не ще ли се поучите?
(Вж. 7: 54.)
4. При Него ще се завърнете всички – истинно обещание от Аллах. Той начева сътворяването, после го повтаря, за да награди със справедливост онези, които вярват и вършат праведни дела. А за онези, които отричат, има вряща вода за пиене и болезнено мъчение, защото са отричали.
5. Той е, Който стори слънцето да бъде блясък, и луната – сияние, и я отмери по фази, за да знаете броя на годините и изчислението. Аллах не сътвори това иначе освен правдиво. Той разяснява знаменията на хора знаещи.
6. Наистина в редуването на нощта и деня и в онова, което Аллах е сътворил на небесата и на земята, има знамения за хора богобоязливи.
7. А които не се надяват да Ни срещнат и се задоволяват с долния живот, и намират успокоение в него, и които към Нашите знамения са нехайни –
8. на тези мястото им е Огънят заради онова, което са придобили.
9. Които вярват и вършат праведни дела – техният Господ ще ги напъти заради тяхната вяра. Ще текат под тях реките в Градините на блаженството.
10. Зовът им там ще бъде: “Всечист си Ти, о, Аллах!” Поздравът им там ще бъде: “Мир!”. А краят на зова им ще бъде: “Слава на Аллах, Господа на световете!”
11. И ако Аллах избързваше със злината към хората, както те бързат да получат добрината, вече щеше да им е приключил срокът. Но оставяме онези, които не се надяват ни срещнат, в своята престъпност да се лутат.
12. И ако вреда засегне човек, той Ни зове на хълбок или седнал, или прав. А щом снемем от него вредата му, отминава, сякаш не Ни е зовял заради вредата, която го е засегнала. Така бе разкрасено за прекаляващите онова, което вършат.
(На праведния подобава винаги да споменава Аллах и да Му се моли и в беда, и в благоденствие. Да се търси Неговата помощ единствено при нещастие и да бъде забравян в хубавите мигове на живота, които са дар от Него, е неблагодарност, т.е. неверие.)
13. И вече погубихме поколенията преди вас, когато угнетяваха, и техните пратеници им донасяха ясните знаци, а те не вярваха. Така въздаваме на престъпващите хора.
14. После ви сторихме наместници на земята подир тях, за да видим как постъпвате.
15. И когато им бъдат четени Нашите ясни знамения, онези, които не се надяват да ни срещнат, казват: “Донеси друг Коран, а не този, или го промени!” Кажи: “Нямам право да го променям по свое хрумване. Следвам само онова, което ми е разкрито. Страхувам се, ако се възпротивя на своя Господ, от мъчение във велик Ден.”
16. Кажи: “Ако Аллах пожелаеше, не бих ви го чел и Той не би ви дал знание за него. Прекарах досега цял един живот сред вас. Нима не проумявате?”
17. И кой е по-голям угнетител от онзи, който съчинява лъжа за Аллах или взима за лъжа Неговите знамения? Престъпващите никога не ще сполучат.
18. И освен на Аллах служат на онова, което нито им вреди, нито им е от полза, и казват: “Тези са нашите застъпници пред Аллах.” Кажи: “Нима ще известите Аллах за нещо, което Той да не знае, както на небесата, така и на земята? Всечист е Той, превисоко е над онова, с което Го съдружават!
19. Хората бяха само една общност, но изпаднаха в разногласие. И ако нямаше предишно Слово от твоя Господ, щеше да се отсъди между тях в онова, по което са в разногласие.
20. И казват: “Защо не му бе низпослано знамение от неговия Господ?” Кажи [о, Мухаммед]: “Неведомото принадлежи единствено на Аллах. Чакайте! И аз чакам с вас.”
21. И щом дадем на хората да вкусят милост след беда, която ги е засегнала, ето ги – лукавстват срещу Нашите знамения! Кажи: “Аллах е Най-бързия срещу лукавството. Нашите пратеници [ангели] записват какво лукавствате.”
22. Той е, Който ви придвижва по суша и море. Когато сте на кораби и се носят с хората при попътен вятър, и те му се радват, връхлита ги бурен вятър и вълните ги връхлитат от всички страни, и мислейки, че са обградени, зоват Аллах, предани Нему в религията: “Избавиш ли ни от това, непременно ще сме от признателните!”
23. А щом ги избави, ето ги – безчинстват по земята в безправие! О, хора, вашето безчинство е срещу самите вас. Наслаждавайте се на долния живот! После при Нас е вашето завръщане и ще ви известим какво сте вършили.
24. Долният живот прилича на вода, която сме излели от небето и с нея по земята изникват растенията за препитание на хората и на добитъка. Когато земята получи своята украса и се накичи, и обитателите й помислят, че имат власт над нея, идва й Нашата повеля нощем или денем и я опустошаваме, сякаш довчера не е била цветуща. Така разясняваме знаменията на хора мислещи.
25. Аллах призовава към Дома на мира и насочва когото пожелае по правия път.
26. Благодетелните ще имат Най-прекрасното, и дори повече, и не ще почерни техните лица нито прах, нито унижение. Те са обитателите на Рая, там ще векуват.
(Според ал-Бухари, Муслим и други хадисолози на основата на това знамение Пратеника на Аллах, мир нему, заявява, че най-висшата награда в Рая е съзерцаването на Лика на Аллах.)
27. А които са придобили злини – възмездието за злина е подобна на нея, и ще ги почерни унижение. Никой не ще ги защити от Аллах. Сякаш лицата им са покрити с късове тъмна нощ. Те са обречените на Огъня, там ще векуват.
28. Един Ден ще ги насъберем всички, после ще кажем на онези, които съдружаваха: “Останете по местата си, вие и вашите съдружници!” И ще ги разделим, а съдружниците им ще кажат: “Не на нас сте служели вие!
29. Достатъчен е Аллах за свидетел между нас и вас. Бяхме в неведение за вашето служене.”
30. Там всяка душа ще изпита предишните си деяния. И ще бъдат върнати при Аллах, истинския им Покровител, и ще се изгуби от тях онова, което са съчинявали.
31. Кажи: “Кой ви дава препитание от небето и от земята? Или кой владее слуха и зрението? И кой изважда живото от мъртвото, и изважда мъртвото от живото? И кой управлява делата?” Ще кажат: “Аллах!” Кажи: “ Не се ли боите тогава?”
32. Това е Аллах, вашият истински Господ. И какво друго освен заблуда има извън истината? Как сте отклонявани!
33. Така се потвърди Словото на твоя Господ за онези, които са нечестивци, че те не ще вярват.
34. Кажи: “Има ли сред съдружаваните от вас някой, който да начене творението, после да го повтори?” Кажи: “Аллах начева творението, после Той го повтаря. Как сте подлъгани!”
35. Кажи: “Има ли сред съдружаваните от вас някой, който да напътва към истината?” Кажи: “Аллах напътва към истината. И кой е по-достоен да бъде следван – който напътва към истината, или който не напътва, освен ако не е напътен? Какво ви е, как отсъждате!”
36. Повечето от тях следват само догадки. Догадката с нищо не замества истината. Аллах знае вашите дела.
37. Този Коран е от Аллах, а не го е съчинил друг. Той е потвърждение на онова, което е преди него, и е разяснение на Писанието – няма съмнение в него! – от Господа на световете.
38. Или казват [за Мухаммед]: “Той го е съчинил.” Кажи: “Донесете поне една сура подобна на неговите и призовете [за това] когото можете освен Аллах, ако сте правдиви!”
39. Взимат за лъжа дори знанието, което не обхващат и още не им се е явило тълкуването му. Така го взимаха за лъжа и онези преди тях. Виж какъв бе краят на угнетителите!
40. Някои от тях вярват в него и някои от тях не вярват в него. А твоят Господ най-добре знае сеещите развала.
41. И ако те взимат за лъжец, кажи: “Моето дело е мое, а вашето дело – ваше. Вие не сте отговорни за това, което аз върша, нито аз съм отговорен за това, което вие вършите.”
42. Някои от тях те слушат, ала нима ще накараш глухите да чуят, дори ако не проумяват?
43. И някои от тях те гледат, ала нима ще напътиш слепците, дори ако не съзират?
44. Аллах не угнетява хората с нищо, а хората сами себе си угнетяват.
45. В Деня, когато Той ги насъбере и сякаш ще са се забавили само един час от деня, те ще се познаят помежду си. Губят онези, които взимат за лъжа срещата с Аллах, и не са напътени.
46. Дали ще ти покажем част от онова, което им обещахме, или ще те приберем, при Нас е тяхното завръщане. Свидетел е Аллах на онова, което вършат.
47. За всяка общност имаше пратеник. И когато им се явяваше техният пратеник, се отсъждаше помежду им със справедливост, без да бъдат угнетявани.
48. И казват: “Кога [ще се сбъдне] това обещание, ако говорите истината?”
49. Кажи: “Нито мога да си навредя, нито да си помогна, освен ако Аллах не пожелае. За всяка общност има срок. И щом срокът им дойде, и с миг дори не ще го забавят и не ще го изпреварят.”
50. Кажи: “Какво мислите, ако Неговото мъчение ви се яви нощем или денем? Какво от него престъпниците ще ускорят?”
51. Нима после, когато се случи, ще повярвате в Него? [Тогава ще ви се каже:] “Сега ли? А искахте да го ускорите.”
52. После ще се каже на онези, които са угнетявали: “Вкусете вечното мъчение! Нима ще ви се въздаде за друго освен за онова, което сте придобили?”
53. Искат да ги известиш истина ли е това. Кажи: “Да, кълна се в своя Господ, истина е то и не можете да го възпрете.”
54. И ако всеки, който е угнетявал, притежаваше всичко на земята, той би го дал за откуп. И ще скрият разкаянието, щом видят мъчението. И ще се отсъди между тях със справедливост, и не ще бъдат угнетени.
55. Да, на Аллах принадлежи всичко на небесата и на земята. Да, обещанието на Аллах е истина. Ала повечето от тях не знаят.
56. Той отрежда и живота, и смъртта, и при Него ще бъдете върнати.
57. О, хора, дойде ви поучение от вашия Господ и изцеление на онова, което е в сърцата, и напътствие, и милосърдие за вярващите.
58. Кажи: “С благодатта на Аллах и с Неговото милосърдие, с това нека ликуват! То е по-добро от това, което трупат.”
59. Кажи: “Виждате ли какво препитание ви низпосла Аллах, а го сторихте да бъде и възбранено, и позволено?” Кажи: “Аллах ли ви позволи, или за Аллах съчинявате?”
60. И какво предполагат за Деня на възкресението онези, които съчиняват лъжа за Аллах? Аллах е носител на благодат за хората, ала повечето от тях са непризнателни.
61. С каквото и да се заемеш, и каквото и да четеш за него от Корана, и каквато и работа да вършите, над вас Ние сме свидетели още щом се впуснете в това. И нищо не убягва на твоя Господ, да не бъде [записано] в ясна книга, дори и да е с тежест на прашинка, и нито по-малко, и нито по-голямо, както на земята, така и на небето.
62. Да, за ближните на Аллах не е страшно и не ще скърбят.
63. Които вярват и са богобоязливи –
64. за тях е благовестието и в долния живот, и в отвъдния. Неизменни са Словата на Аллах. Това е великото спасение.
65. И да не те натъжават думите им! Могъществото принадлежи всецяло на Аллах. Той е Всечуващия, Всезнаещия.
66. Да, на Аллах принадлежат всички на небесата и всички на земята. И какво следват онези, които зоват съдружници вместо Аллах? Следват единствено догадката и само предполагат.
67. Той е, Който стори за вас нощта, за да почивате в нея, и деня – светъл. В това има знамения за хора чуващи.
68. Рекоха: “Аллах се сдоби със син.” Всечист е Той! Той е Всебогатия. Негово е всичко на небесата и всичко на земята. Нямате довод за това. Нима говорите за Аллах, каквото не знаете?
69. Кажи: “Които съчиняват лъжа за Аллах, те не ще сполучат.”
70. Наслада имат в долния живот, после при Нас се завръщат, после ще ги накараме да вкусят суровото мъчение, защото са отричали.
71. И им прочети вестта за Нух! Когато той каза на своя народ: “О, народе мой, ако ви тежи моят престой и моето напомняне за знаменията на Аллах, аз се уповавам на Аллах. Споразумейте се за делото си заедно със своите съдружници, после нека делото ви не бъде за вас в мъгла, после отсъдете за мен и не ме отсрочвайте!
72. И да се отвърнете, аз не съм ви молил за отплата. Моята отплата е единствено от Аллах. И ми бе повелено да съм сред отдадените Нему.”
73. И го взеха за лъжец, и спасихме него и хората с него на Кораба, и ги сторихме наследници. И издавихме онези, които взеха за лъжа Нашите знамения. И виж какъв бе краят на предупредените!
74. После провождахме подир него пратеници при техните народи и отиваха при тях с ясните знаци, но те не искаха да повярват в онова, което преди са взимали за лъжа. Така запечатваме сърцата на престъпващите.
75. После проводихме подир тях Муса и Харун с Нашите знамения при Фараона и велможите му, но те се възгордяха и бяха престъпващи хора.
76. И когато им дойде истината от Нас, казаха: “Това е явна магия.”
77. Муса каза: “Нима така говорите за истината, когато тя дойде при вас? Нима е магия? Не ще сполучат магьосниците.”
78. Казаха: “Нима дойде при нас, за да ни отлъчиш от онова, с което заварихме предците си, и да е за двама ви [о, Муса и Харун] величието по земята? Не ви вярваме.”
79. И каза Фараонът: “Доведете ми всеки знаещ магьосник!”
80. И когато магьосниците дойдоха, Муса им каза: “Хвърляйте, каквото ще хвърляте!”
81. И когато хвърлиха, Муса каза: “Магията е това, което вие донесохте. Аллах ще я провали. Аллах никога не поправя делата на сеещите развала.
82. И възцарява Аллах правдата със Своите Слова, дори престъпващите да възненавиждат това.”
83. Но от страх пред Фараона и велможите му, че ще ги подложат на изпитание, на Муса повярваха само потомци от неговия народ. Фараонът бе високомерен на земята и бе от прекаляващите.
84. И каза Муса: “О, народе мой, щом вярвате в Аллах, на Него се уповавайте, ако сте отдадени Нему!”
85. И казаха: “На Аллах се уповаваме. Господи наш, не сторвай да станем изпитание за угнетяващите хора!
86. И спаси ни със Своето милосърдие от отричащите хора!”
87. И дадохме на Муса и на брат му откровение: “Настанете своя народ в домове в Египет и превърнете домовете си в места за поклонение, и отслужвайте молитвата – и благовествай вярващите!”
(„места за поклонение” – посока за молитви (кибла).)
88. И каза Муса: “Господи, Ти даде на Фараона и на неговите първенци украса и имоти в долния живот, Господи, за да отклоняват от Твоя път. Господи, унищожи имотите им и вкорави сърцата им, и да не повярват, докато не видят болезненото мъчение!”
89. Каза: “Откликна се вече на вашия зов. Вървете направо и не следвайте пътя на онези, които не знаят!”
90. И преведохме синовете на Исраил през морето, а Фараонът с войските си ги преследваше с наглост и вражда, докато го настигна потопът, и тогава той каза: “Вече повярвах, че няма друг бог освен Онзи, в Когото повярваха синовете на Исраил. И аз съм сред отдадените Нему!”
91. Сега ли? А се възпротиви ти преди и бе от сеещите развала.
92. Днес спасяваме твоето тяло, за да бъдеш знамение за потомците. Ала мнозина от хората са нехайни към Нашите знамения.
93. И настанихме синовете на Исраил на благодатно място, и им дадохме препитание от сладостите. И не изпаднаха в разногласие, докато не им се яви знанието. В Деня на възкресението твоят Господ ще отсъди помежду им за онова, по което са били в разногласие.
94. И ако се съмняваш в онова, което ти низпослахме [о, Мухаммед], питай онези, които четат Писанието отпреди теб! Вече ти се яви истината от твоя Господ. И не бъди от съмняващите се!
(Това знамение е отправено по-скоро към ислямската общност, отколкото към Пратеника, Аллах да го дари и с мир да го дари. Той притежавал непоколебима вяра, способна да укрепи вярата на мюсюлманите. Тук се известява, че Пратеника на Аллах, мир нему, е споменат в предишните писания.
Катада казва: “Когато бе низпослано това знамение, Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: “Нито се съмнявам, нито ще питам.”)
95. И никога не бъди от онези, които взимат за лъжа знаменията на Аллах, за да не бъдеш от губещите!
96. Онези, спрямо които се потвърди Словото на твоя Господ, не ще повярват,
97. дори да им се яви каквото и да било знамение, докато не видят болезненото мъчение.
98. Нима имаше друго селище, което да е повярвало и да му е донесла полза неговата вяра освен [това на] народа на Юнус? Щом повярваха, снехме от тях позорното мъчение в долния живот и им дадохме да се наслаждават до време.
99. И ако твоят Господ пожелаеше, на земята щяха да повярват всички до един. Нима ти ще принудиш хората да станат вярващи?
(Ако Божият план или намерение не бе да се дари на човека ограничена свободна воля, Божието могъщество би могло да направи всички хора по един модел и между тях да няма различия. Тогава всички щяха да бъдат вярващи, но вярата им щеше да е безполезна за тях. Синовете на Адам са дарени с различни качества и възможности и е необходимо да полагат усилия, за да постигнат хармония с Божията воля. Така вярата се превръща в духовно постижение, а съпротивата срещу нея – в престъпване и грях. Допълнителна задача за хората на вярата е те да не бъдат нетърпеливи или гневни, ако им се наложи да се борят с невярващи и да ги убеждават в правотата си. Най-важното изискване към тях е да се пазят от съблазънта да насилват опонентите си да повярват, било като ги принуждават чрез физическа сила, социален натиск, чрез парий или като използват служебното си положение. Принудителната вяра е невалидна. Трябва да се полагат духовни усилия, за да се постигнат предначертаните от Божията воля резултати.)
100. Никоя душа не ще повярва освен с позволението на Аллах. Той ще остави в скверност онези, които не проумяват.
(освен като „скверност” (нечистотия) терминът риджс може да се преведе като престъпление, наказание,съмнение, неяснота, гняв.)
101. Кажи: “Погледнете какво има на небесата и на земята!” Но знаменията и предупредителите не ще избавят хора невярващи.
102. Нима очакват друго освен дни като онези на предходниците им? Кажи: “Чакайте! И аз чакам с вас.”
103. После спасяваме Нашите пратеници и онези, които са повярвали. Така Наш дълг е да спасяваме вярващите.
104. Кажи: “О, хора, ако се съмнявате в моята религия, то аз не ще служа на онези, на които вие служите вместо на Аллах, а ще служа на Аллах, Който ви прибира душите. И ми бе повелено да съм от вярващите.”
105. И обърни лице към религията правоверен, и никога не бъди от съдружаващите!
106. И не зови вместо Аллах онова, което нито ти помага, нито ти вреди! А сториш ли го, тогава наистина си от угнетителите.
107. И ако Аллах те засегне с вреда, не ще я отмени друг освен Него. И ако иска за теб добро, никой не ще отклони щедростта Му. Обсипва Той с нея когото пожелае от Своите раби. Той е Многоопрощаващия, Милосърдния.
108. Кажи: “О, хора, вече ви се яви правдата от вашия Господ. И който се е напътил, единствено за себе си се напътва, а който се е заблудил, само в свой ущърб се заблуждава. И не съм над вас блюстител.”
109. И следвай, каквото ти се разкрива, и бъди търпелив, додето Аллах отсъди! Той е Най-добрия съдник.
