начална страница / ТЕУХИД / Ислямът като религия на мира и благодатта

Ислямът като религия на мира и благодатта

Думата „Ислям“ означава на арабски „мир“. Ислямът е религия, която е била низпослана за да предложи на хората живот в мир и спокойствие, чрез което се подтвърждава вечната милост и благоволението на Аллах. Аллах кани всички хора да приемат моралните повели на Корана като модел за разпространението на толерантност, милост и благоволение на този свят. В аят № 208 на Сурата „Ал-Бакара“ се повелява следното:

„О, вярващи, встъпете всички в покорството и не следвайте стъпките на сатаната! Той е ваш явен враг.“

Като следват моралните повели на Корана, хората ще получат благоволение и ще са щастливи.

Аллах проклина злото

Аллах е наредил на хората да избягват злото. Той е забранил неморалните неща, бунта, жестокостта, агресивността, убийството и проливането на кръв. Тези, които не спазват тези заповеди, следват стъпките на сатаната (както е казано в горния аят) и заемат позицията, която Аллах явно е обявил за незаконна. Ето два примера от многото имащи връзка с това откровения:

„А които нарушават обета пред Аллах, след като са го потвърдили, и прекъсват онова, което Аллах повели да се свърже, и сеят по земята развала, за тези е проклятието и за тях е лошият завършек.“ (Сура 13:25)

„И чрез онова, което Аллах ти е дал, се стреми към отвъдния дом, и не забравяй своя дял от земния живот, и върши добро, както Аллах ти е сторил добро! И не се стреми към развала по земята! Аллах не обича сеещите развала.“ (Сура 28:77)

Както се вижда, Аллах е забранил всякакъв вид лоши дела, включително тероризма и жестокостта и осъжда тези, които извършват такова нещо. Мюсюлманите разкрасяват света и се стремят към подобрението му!

Ислямът защитава толерантността и свободата на словото

Ислямът е религия, която подкрепя свободата в живота, на идеите и на мислите. Забранени са споровете и конфликтите между хората, клеветите, недоверието и негативните помисли за останалите. Ислямът е забранил не само тероризма и насилието, а дори и най-малкия вид бруталност срещу някого при разпространението на идеи.

„Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ.“ (Сура 2:256)

„И напомняй! Ти си само за да напомняш. Не си над тях властващ,“ (Сура 88:21-22)

Против духа и същността на Исляма е, някой да се насилва да вярва в една религия, понеже е важно вярата да е приета по собствено желание и със съвест. Естествено, мюсюлманите могат да подканят някого да се придържа към моралните наредби, на които учи Корана, но това те никога не правят насилствено.

Нека си представим еднин противоположен модел на обществото. Например един свят, в който хората са задължени чрез закони да се придържат към наредбите на религията. Един такъв модел би се противопоставил напълно на Исляма, понеже вярата и богослужението имат само тогава смисъл, когато са отдадени на Аллах. Ако съществуваше такава система, която да задължава хората да вярват и да боготворят, то тогава те биха били набожни само от страх от тази система. От гледна точка на религията е допустимо тя да се практикува само за Аллах и в общество, в което е позволено да се следва собствената съвест.

Аллах е забранил убийствата на невинни хора

Според Корана един от най-големите грехове е да се убие човек, който няма вина:

„… който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. Дойдоха при тях Нашите пратеници с ясните знаци. После мнозина от тях подир това престъпваха на земята.“ (Сура 5:32)

„И които не зоват друг бог заедно с Аллах, и не отнемат живот – Аллах е възбранил това, освен по право, – и не прелюбодействат. А който върши това, ще срещне възмездие. “ (Сура 25:68)

Както се вижда от по-горните аяти, тези, които убиват хора без причина, биват заплашвани с драстично наказание. Аллах е казал, че убийството на един човек е толкова голям грях, колкото убийството на всички хора. Всеки, който уважава привилегиите на Аллах, не би наранил нито един човек. Тези, които си мислят, че могат да се изплъзнат от справедливостта и наказанието на този свят, няма да могат да се оттърват от отчета, който ще трябва да дадат на Съдния Ден пред Аллах. Затова тези, които вярват, че ще трябва да дават отчет след смъртта си пред Аллах, уважават и спазват законите Му.

Няма принуждение в религията

Словосъчетанието „Свещена война“ не се среща в Свещения Коран. На негово място се намира нещо съвсем друго, а по-точно думата „джихад“. От мюсюлманите се изисква джихадът, а не войната. Буквално преведена думата „джихад“ означава „усилие“. Става въпрос за това, че мюсюлманинът трябва да извършва това, което прави, полагайки усилие – може да се каже: с ангажимент. Целият този ангажимент може да изисква в някои случаи и рискуването на тялото и живота, ако всички други средства и възможности са безуспешни и хората биват насилствено спирани да служат на Единствения Истиннен Бог и да водят желания от Бог живот.

И моля не го разбирайте погрешно: Става въпрос за свободата да може да се каже „да“ за един богоотдаден мирен живот; за нищо друго. Този, който иска трябва да е свободен, да може да каже „да“, за това става въпрос. Този, който не иска, не трябва да го прави. Хората са свободни сами да взимат решение. Едно много важно изречение от Свещения Коран е: „Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата.“, това ще рече, че човек има правото сам да решава. Важно е възможността за свобода на избора да се запази при всички условия, защото от това зависи бъдещето на хората: Божието възнаграждение за този, който се старае да живее богоотдадено и Божието наказание за този, който не се е решил на това. За да се предпазят хората от това да бъдат подложени на по-голямо унищожение в отвъдното, което е неописуемо голямо и вечно, Ислямът позволява войната по неволя, като вид по-малко унищожение, което има в сравнение с ужаса в отвъдното определени граници.

Само този, който наистина вярва в отвъдното, може да се съгласи с това, но даже и този, който не вярва в него, може да разбере, че в това без съмнение има смисъл. Да ни пази Бог от голямото и малкото унищожение. Но ние също може да направим нещо за това и по-точно да се застъпим вместо за война за мир. Да живеем в мир с Бог, после със себе си, после с останалите, после с природата и въобще с вселената. Това е, което се има предвид тук и това е пътят, който предлага Ислямът.

Мир в Исляма

Всички приказват за мир. Ние също. Но явно никой не говори толкова често за мир, колко един праведен мюсюлманин. Почти не може да се изброй, колко често той прави това. Да се спрем в рамките на едно определено време, да кажем „колко често на ден мюсюлманинът говори за мир?“

Ще се изненадате: Винаги когато един мюсюлманин срещне друг, той казва: „Мирът да е с вас“ и като се разделя също. С колкото повече мюсюлманини се среща, толкова по-често той споменава мира. Но това не е всичко. Даже и да не се среща с никой, той приказва по няколко пъти на ден за мир и си спомня чрез това, какво е предопределението му и кои са задачите му на мюсюлманин: Мир – да допринесеш мир, да си в мир с Бог, със себе си, с останалите и с всичко около теб.

Знаете ли, че мюсюлманинът завършва всяка от петте молитви с този миран поздрав? След всяка молитва, той казва: „Мирът да е с въс“ – „ас-саламу алайкум“. Това означава десет пъти на ден при извършването на задължителните молитви. Десет пъти на ден мюсюлманинът говори за мир и си го припомня. Има ли някой друг освен един мюсюлманин, който може да твърди за себе си, че споменава по десет пъти на ден мира? Даже и хората от движенията за свобода не го правят. Но това не е всичко. Освен предписаните молитви, почти всеки мюсюлманин прави допълнителни, по желание – преди и след задържителните. Тогава той също изговаря два пъти на края „ас-саламу алайкум“.

Ако се съберат десетте пъти с останалите нпр. 14, стават общо 24 пъти. И това не е всичко. Във всяка една от тези молитви мюсюлманинът произнася: „ас-саламу алайна уа ала ибади ллахи салихин“, което означава: „мирът да е с нас и с праведните Божии слуга“. По някога това се казва ведгъж, по някога два пъти, най-малко обаче 15 пъти, това ще рече общо 39 пъти. И ако се прави и по-късната нощна молитва, която се нарича „уитр“, тогава стават наистина повече от 40 пъти на ден. Кой, освен един мюсюлманин може да твърди, че говори повече от 40 пъти на ден за мир? Съвсем ясно е: Да използваш съмо думата мир в речта си не е достатъчно. Не е и доказано, че всеки, който кланя всекидневните си молитви, го прави с пълно съзнание за мир. Обаче: Кой освен един мюсюлманин има религия, мироглед, начин на живот, чиято задължителна част е, да се споменава повече от 40 пъти на ден мира?

Тук не става въпрос за това, какво е направил човека с този начин на живот, който му е предложен от Бог, понеже всеки е свободен да приеме или да отхвърли Божието предложение. Ако го приеме Бог го награждава, а ако го отхвърли го наказва. Става въпрос за това: Какъв е този начин на живот? Той е свързан с мира, става въпрос за пътя към мира и никой друг освен нас мюсюлманините не претендира за това. Любов, като в Християнството – да, страдание, като в Будизма – да, но мирът, като централно понятие, дори като наименование и отличителен знак се намира само в Исляма.

Пътят към мира, пътят на Исляма – това е пътят, който в действителност хората търсят. И точно поради това враговете на мира воюват толкова силно срещу Исляма, клеветят го и го представят погрешно. Тези, които живеят за сметка на другите, разполагат с лукс, защото други се лишават, биват подтискани и се намират в бедност – те нямат интерес пътят на мира да се разпространява, да се разбере и да се прилага. Защото мир означава край на несправедливостта и подтисничеството.

Аллах нарежда на вярващите да са състрадателни и благосклонни

В следния аят се описва ислямския морал:

„И е от онези, които вярват и взаимно се наставляват за търпение, и взаимно се наставляват за състрадание. Тези са хората на десницата. А които отхвърлят Нашите знамения, те са хората на левицата. Ще бъдат затворени в Огъня.“ (Сура 90:17-20)

Както се вижда от този аят, едно от най-важните морални наставления, което Аллах е низпослал на рабите си, е: да се наставляват „взаимно за търпение, и взаимно за състрадание“, за да бъдат спасени, помилвани и да заслужат рая.

Ислямът е – както е описано в Корана – една модерна, просветена и прогресивна религия. Мюсюлманинът е преди всичко човек на мира. Той е толерантен, с демократична душа, образован, просветен, честен, запознат с изкуствата и науката и цивилизован.

Мюсюлманин, който е образован според моралните учения на Корана се сближава с всеки чрез любовта на Исляма. Той респектира всяка идея и придава голяма стойност на изкуството и естетиката. Той е настроен във всяка ситуация за сдобряване. Общества състоящи се от такива хора са по-развити, достигнали са по-високо ниво на социален морал, в тях цари в по-голяма степен мир, щастие, справедливост, сигурност и благословия, отколкото в модерните страни в днешно време.

Аллах е наредил толерантност и снизходителност

Аят 199 на Сура Ал-Алаф, който започва с думите „Придържай се към снизхождението“, изразява понятието за снизходителност и толерантност, които принадлежат към главните принципи на религията Ислям.

Ако разгледаме ислямската история, можем да разберем, как мюсюлманите гледат в обществения им живот на този важен закон от наредбите на Корана. Мюсюлманите се справили в един определен момент с незаконните практики и образували едно толерантно и свободно общество. В рамките на религията, езика и културата те дали възможност на всички да живеят свободно и мирно „под един и същ покрив“. С това те предоставили на тези, които са зависими от тях, предимствата на науката, както и възможността за позиция в обществото. Една от най-важните причини за просъществувнето и силата на Османската Империя през вековете е била начина им на живот въз основа на толерантност и разбиране, чиито основи се намират в Исляма.

Мюсюлманите се доказали през вековете с толерантността и съчувствието им. Във всеки един период те са били най-справедливите и най-състрадателните хора. Всички етнически групи в рамките на това мултикултурно общество изповядвали свободно вярата си, имали предимството да живеят според културата си и да възхвалят по собствен начин Боговете си.

Всъщност особената толерантност на мюсюлманите, която се повелява от Корана, може да доведе целия свят до мир и щастие. Коранът набляга на този особен вид толерантност:

„Не са равни добрината и злината. Отблъсквай я с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел.“ (Сура 41:34)

Ислямът е религия на милосърдието и отрича тероризма. В Свещения Коран Аллах казва

Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите. (Коран, 60: 8)

Пророкът Мухаммад (с.а.с.) забранява на войниците да убиват жени и деца, и им повелява: { … не бъдете предатели, не бъдете крайни, не убивайте неродени деца… }2 И също: { Който убие човек, който е сключил договор с мюсюлманите, не ще помирише аромата на Рая, въпреки че той ухае от четиридесет годишно разстояние. }3

Пророкът Мухаммад (с.а.с.) също така забранява наказанието с огън.4

Веднъж той преброил убийството на второ място сред големите грехове5 и винаги предупреждавал, че: { Първите присъди в Съдния ден ще бъдат дадени на хората, които са се провинили чрез кръв.6 }7

Мюсюлманите са наставлявани даже да проявяват милост към животните и им е забранено да ги нараняват. Веднъж Пророка (с.а.с.) казва: { Жена бе наказана заради това, че затворила една котка, докато умряла. Поради това тя била пратена да гори в Ада: Като затворила котката, тя нито й дала храна и нито вода, а и не я пуснала навън, за да може да яде насекоми от земята. }8

Той разказал също за мъж, който напоил жадно куче, и Аллах му опростил греховете. Пратеника (с.а.с.) бил попитан: „О, Пратенико на Аллах, печелим ли награда за добрината към животните?“ Той отговорил: { Има награда за добрина към всяко живо същество, животно или човек. }9

Когато е нужно да се заколи животно за препитание, мюсюлманинът се задължава да причинява колкото се може по-малко страдание на животното. Мухаммед (с.а.с.) казва: { Когато колите животно, направете го по най-добрия начин. Наточете ножа си, за да се намали страданието на животното. }10

В светлината на тези и други ислямски текстове подтикването към терор над беззащитни граждани, разрушаването на сгради и имущество, бомбардирането и осакатяването на невинни жени, мъже и деца е забранено от Исляма и мюсюлманите и е едно отвратително действие.

Мюсюлманите следват религия на мир, милосърдие и снизхождение и по-голямата част от тях нямат нищо общо с насилия, преписвани на техни единоверци. Ако мюсюлманин е извършил терористично действие, той е престъпил и нарушил законите на Исляма.

Anonimen

Fashion Eyeglasses Lighting Up Your Life
Porno Filme and a nice blouse or dress for women

How to Airbrush Photos in Photoshop
Einfachporno.com mrs . the government loved style designers

anyone plan on purchasing it
Porno for those of us who just can’t resist handbags

Courteney Cox rock bikinis in Mexico
Einfachporno.com 1 destination for corduroy

Top 5 European fashion trends of 2009
Kostenlose Porno or even jewelers

You are getting a horse
pornos After becoming the Devil Lady

Punk Hairstyles for Little Girls
blackporn as they investigate and discover the city’s art offerings

Accurate Control Of A Knuckleboom Truck Will Make Your Job Easier
black porn Doris Duke wore those a year or two before she died

About mustafa

Проверете Също

Спри за малко и намери Правия път….

Пътнико към невидомото, спри за малко и намери правия път! Пътят, който ще те изведе …