начална страница / ХУТБЕТА / БАЙРАМСКА ЛЕКЦИЯ 2009

БАЙРАМСКА ЛЕКЦИЯ 2009

Еузу билляхи минеш шейтанир раджим Бисмилляхир рахманир рахим
Елхамду лилляхи раббил алемин. Весселяту весселяму аля расулина мухаммедин ве аля алихи ве есхабихи еджмеин. Емма бе’ад
Уважаеми мюсюлмани!
Днес с позволението на Аллах ще си припомним три много важни точки в нашата религия. Първата е „възпитанието на децата“, втората „уважението на родителите“, и третата е „всички ще бъдат отговорни за делата си“.
Вярвам, че всички знаете колко са важни тези три въпроса. Без съмнение всички ще се съгласите, че не обръщаме голямо внимание на тези неща. Дори ги омаловажаме и пренебрегваме. Но както ще видим по нататък в нашата тема, то ние сме в явна заблуда.
Но нека започнем разглеждането на първия въпрос и да сравним нашия начин на възпитание и този, който Аллаху Теаля и Неговия Пратеник (с.а.с.) са посочили като правилни. Иншаллах ще видим какво ни съветва нашия Пейгамберин (с.а.с.) и какво ни заповядва Аллаху Теаля в Курани Керим за възпитанието на нашите наследници. Аллаху Теаля казва в Корана: „О, вярващи, пазете себе си и вашите семейства от огъня, горивото на който са хората и камъните.“ (Тахрим 6). Казва Пратеника (с.а.с.):

„Наистина в Дженнета има едно място, което се нарича „Феррах“, там влизат само тези, които радват децата.“
Нашата религия отдава много голямо значение за възпитанието на децата. Те са нашето бъдеще, радостта в живота ни. Най-хубавата профеция е отглеждането на деца, а най-доброто дело е възпитанието на децата. Расулюллах (с.а.с.) отдаваше голямо значение на децата и ни съветства: „Отдавайте важност и значение на децата и ги възпитавайте по най-добрия начин“. В друг хадис Мухаммед (с.а.с.) казва: „Ако един човек има три дъщери и ги отгледа и възпита и след това ги омъжи и те продължават с добрините си, за този човек има Дженнет“. И още Хазрети Мухаммед (с.а.с.) казва: „Децата са от Дженнетските цветя“. Децата, в градината на живота са клоните на дърветата, цвета и плодовете. Родителите трябва да знаят, че децата са пъстрите цветя в семейната градина. Аромата на тези цветя е ценен и идва от Дженнетското цвете „Рейхан“. Мухаммед (с.а.с.) казва за внуците си Хасан и Хусейн: „Те на дунята за моите две рози“, т.е. цветя с прекрасен аромат. И отново Расулюллах (с.а.с.) казва за Хазрети Хасан: „О, Аллах мой, аз обичам това дете, обичай го и Ти“. Няма човек, който да е обичал или да обича децата повече от него. Той хем ги обичаше, хем заповядваше на родителите да ги обичат. От суннета на нашия Пейгамбер (с.а.с.) е да обичаме децата, да бъдем милостиви към тях и да ги носим на раменете си. Друг пример Мухаммед (с.а.с.) ни дава, когато играеше с любимите си внуци Хасан и Хюсейн, караше ги да стъпват върху краката му и ги взимаше нагоре до гърдите си. Така ги забавляваше и расмиваше. Енес ибн Малик (р.а.) казва: „Хазрети Мухаммед (с.а.с.) отиваше при децата, беше нежен и се шегуваше с тях“.
Енес ибн Малик (р.а.) имаше братче на име Зейд. То имаше малка птичка в кафез. Птичката му се казваше Нугайр. Момчето много я обичаше, но един ден тя умря и клетката му осгана празна. Един ден Пейгамберина (с.а.с.) отново отиде у тях. Видя че клетката е празна. За да развесели и успокои момчето му каза:
– „Я Ебу Умейр! Какво стана с врабчето(вече не го виждам в кафеза)?“ Успокояваше момчето, за да му мине мъката.
Отново Хз. Пейгамберин (с.а.с.) казва в хадис шериф:
„Нито един баща не може да даде нещо по-полезно на детето си от доброто възпитание и култура.“
Най-голямото богатство, което може да притежава един човек е възпитанието и добрия характер. Първата задача на бащите е да дадат на децата си едно добро ислямско възпитание. По-голямо богатство от това няма. Стоката и парите, които оставят на децата един ден могат да изчезнат. Достатъчно е едно погрешно решение или действие. Една злополука може да ги унищожи. Обаче, добрия характер, доброто възпитание и култура са съкровище, което никога няма да свърши и никой не може да го унищожи или открадне. Човек докато е жив не може да се отдели от хората. Има ли човек, който да обича надменните, горделивите, без елементарно възпитание и морал богаташи, накичени със злато и сребро и скъпи дрехи? Не вярвам да има такъв човек. Във връзка с това искам да ви разкажа една случка.
На времето в една махала живеел един богаташ. Той имал два сина. Но те били много разлигавени и нехранимайковци. Имал комшия, който бил много мъдър човек, с добър характер и всички много го обичали. Един ден този човек казал на богаташа:
– „Съседе, много ще е хубаво и полезно за теб ако научиш синовете си на религията. Децата, които изучават религията стават добри и с добър характер. След това ще ми правиш дуа (ще ми бъдеш благодарен за съвета). Виж, аз съм стар и изстрадал човек, който има опит. Вие сте още млади и неопитни. Намери един учител за децата си, да ги научи на религията, на култура, възпитание, на морал. След това ще си много добре, ще бъдеш спокоен и ще си спомняш за мен с добро.“ Бащата на децата бил млад, неопитен, пък и малко разглезен, нали бил богат, пък и всички знаем, че младите не се задълбочаваме и не вземаме под внимание думите на възрастните хора. Малко е бил и от почитащите земните (временните) блага. И така, не стига, че не обърнал внимание на съседа си, ами му отвърнал:
– „Аз оставям на децата си много пари. Наследството, което ще получат им е достатъчно. Няма нужда да ги уча на религията, нямат нужда и от възпитание.“
И така минали 10-15 години. Един ден, която яли на софрата, бащата се обърнал към малкия си син:
– „Сине, ще ми налееш ли малко вода?“ – а синът му отговорил:
– „Буба! Каната с вода и чашата са срещу теб. Вземи и пий.“ Големия син като видял, че бащата се натъжил на думите на брат си се намесил в разговора:
– „Буба, хем знаеш какъв характер има брат ми и пак искаш от него вода. Каната е пред теб, протегни се, налей си вода, пък сипи малко и на мен.“
Бащата още повече се натъжил и в един момент се събудил от дълбокия сън на заблудата. Спомнил си думите на стареца, но вещв било прекалено късно. Времето за възпитание на децата отдавна било минало. Нали знаете, че дървото се огъва докато е сурово и децата се възпитават докато са малки.
Как очакваме полза и добрина от децата си като ние сме тези, които сме предоставали причините за нещастието им. Ние сме го снабдявали с всичко, което закоравява сърцето или го умъртвява. Как можем да се надяваме да ни уважава като сме го оставили на произвол. Излиза и влиза в къщи, когато си поиска, ходи, където си поиска. Никой за нищо не му държи сметка. Как да очакваме от него добро след като го виждаме, че върши грехове и си мълчим. Защо когато донесе нещо чуждо, не го попитаме от къде е и не го накараме да го върне и не му забраним да повтаря това? Защо когато остарееш се оплакваш, че те псува, псува и майка си? Защо когато беше малък и не можеше да говори добре ти се радваше, че се е научил да псува и дори го караше да псува пред другите хора? Когато остарееш се оплакваш, че те бие, че не те уважава. Но когато беше малко твоето дете, ти на какво го учеше?
Един ден при ходжатаотива един старец и се оплаква от сина си:
– „Ходжа ефенди, вчера сина ми бе би на нивата, удари ме с камшика, с който гони воловете. Много ме заболя и дотегна. Много плаках. За това ли го отгледах, какво ще правя аз на тази възраст? Днес дойдох при теб за съвет, да ми посочиш някакъв извод. Вече незнам какво да правя, съвсем се обърках, много те моля да ми помогнеш.“ Ходжата казва:
– „Фесубханеллах! Как е възможно едно дете да посегне да удари баща си!? Добре де, ти не научи ли сина си на религията ни? Не каза ли на сина си колко е важно уважението към родителите? Когато беше малък, ти не го ли възпитаваше на добър характер?“ Възрастния селянин отговори:
– „Ходжа ефенди! Ти знаеш как е на село. Не можах да го науча. Ние селяните имаме много работа, много е трудно. Животните искат гледане, земята си чака нейното, дърва за огрев трябват. Всичко това трябва някой да го свърши.“ Тогава ходжата се обръща към стареца и му казва:
– „Щом като е така, стари ми селянино! Не доглеждай на сина си. Той те е сметнал за един от воловете, които кара. Защото за него няма разлика между теб и воловете. Ти не си го научил да уважава баща си.той си мисли, че както удря воловете, когато го ядосат, така може да удраи и теб, когато го ядосаш. Иначе едно дете не посяга на баща си.“
Така ходжата по най-красноречив начин показал на възрастния селянин, че не е изпълнил задълженията си на баща. Един баща най-напред трябва да научи децата си на религията, да ги възпита според Исляма, да ги научи на вяра, морал, за да го уважават, за да не го унижават и натъжават. За да правят след него хаирлия дуа и дела. Хората преди нас много са внимавали по този въпрос. Отдавали са му голямо значение, но за съжаление в днешно време възпитанието на децата сме го оставили на най-последно място. Дори не ни остава време за това. Най-напред гледаме да им осигурим храна, облекло и то не какво да е, ами най-модерното облекло, най-хубавото ядене. Гледаме да им осигурим вси1ки материални неща от които имат нужда. Но не виждаме, че нашите деца са душевно гладни, голи и боси. Родителите от рано сутринта до късно вечерта се трудят, за да не им липсва нищо. За да осигурят бъдещето на децата си, за което вече се е погрижил техния Създател. Но пропускат главното си задължение, което имат към децата си, а именно – да ги научат на Исляма, на уважение, да ги възпитат с ислямските принципи, за да са наистина от сполучилите.
Уважаеми бащи!
Отдаваме много голямо значение за отглеждането на крави, овце и други животни, за да се спасим от глад на преходния живот, но не полагаме никакви усилия за спасяването на самите нас и семействата ни от огъня на вечния живот, горивото на който ще са хората и камъните. Затова всеки баща и всяка майка непременно трябва да осъзнаят отговорността, която носят и им е възложена. В хадис Пратеникът (с.а.с.) казва: „Всички сте пастири и всички сте отговорни за стадото си; и жената е пастир в дома на мъжа си и е отговорна за стадото си; и слугата е пастир, който се грижи за имота на господаря си и е тоговорен за стадото си. Всеки от вас е пастир, отговорен за стадото си.“ (Бухари и Муслим).
Всеки от нас желае добро за себе си и иска да му бъдат предоставени добри условия, за да прекара спокойно старостта си, в радост и щастие. Това уви е невъзможно, освен ако има покорни деца, а те нямат да бъдат покорни, освен чрез сериозно ислямско възпитание. Защото ако онзи непокорен син има страх от Аллаху Теаля, то той няма да помисли да навреди на родителите си, какво остава да ги псува или бие. Страхът от Аллаху Теаля и ислямското възпитание за да дадат плод през есента, трябва да бъдат засяти през пролетта, а не през лятото. Желязото се кове, докато е горещо, и клона се огъва, докато е млад и зелен. От тук се вижда,че нехайността в ислямското възпитание на децата е ощетение за самите нас, на този свят, когато най-много се нуждаем от уважение, помощ и милосърдие.

 

По нанатък в нашата тема ще разгледаме и втората точка, а именно „Уважението на родителите“. Нека всеки от нас да слуша добре и да си направи равносметка какво изпълнява и къде има пропуски. Иншаллах да се опитаме да запълним тези пропуски, да осъзнем навреме грешките си.
Уважаеми мюсюлмани!
Всеки от нас трябва да се замисли какво са родителите му за него. Какво са направили те за него? Един човек, който не може да разбере величието на родителите си, то няма по-нещастно същество от него. За човек, който не оценява стойността на родителите си, по-добро място за възпитание от Джехеннема няма. Майката дава здравето, младостта си, живота си, всеичките си сили с една едничка цел – да отгледа детето си. През целия живот пролива сълзи за детето си. С хиляди трудности девет месеца го носи в корема си, после идва лице в лице със смъртта, докато то се появи на този свят. След това го кърми и дълги години без да се оплаква и отвращава сменя пелените му и го отгледа. Вечер не спи, през деня също няма спокойствие за нея. Когато детето плаче , сърцето на майката се изпълва с мъка и тъга. И ето лицето й, преди светло и лъчезарно, сега е увяхнало и посърнало сякаш листо на дърво през есента. Преди висока и изправена, а сега се е свила на две от тежестта на детските грижи, докато то порасне. Слаба, уморена, посърнала, с изчерпани сили от дългогодишни грижи, сега се е смалила и има нужда от помощ.

А бащата! Този човек заслужаващ също уважение. Можем ли да се отплатим и на него. Можем ли да се отплатим на бащите си, които работят неуморно в студ и мраз, в кал, в жега, в дъжд, в непрестанна влага, в снега с една едничка цел – децата му да са добре, нищо да не им липсва. И ето, той също се е превил на две.
Ако има деца, които не знаят стойността на родителите си, да не ги уважават и почитат, то техните сърца ще трепнат, единствено когато ги докосне огъня на Джехеннема. Нека всеки от нас си помисли, дали ще може да издържи на този огън. Може ли някой да издържи да държи ръката си продължително време върху запалена свещ? Не вярвам да има такъв. Човек, който не слуша и не изпълнява заповедите на Аллах, не чува съветите на Пейгамберина (с.а.с.), не разбира какво е наставление, за него има само едно единствено нещо, което да го усмири, а това неизбежно е Джехеннема! Но това послушание вече няма да му донесе нищо добро, а само сълзи, болка и наказание върху наказание.
Уважаеми мюсюлмани!
Може ли някой от нас да се отплати на родителите си за грижите и търпението, за усилията, които са положили докато го отгледат? В Корани Керим Аллаху Теаля казва : „И повели твоят Господ да не служите другиму освен Нему, и към родителите добрина! Ако единията от тях или и двамата достигнат старостта при теб, не има казвай: „Уф!“ и не ги навиквай, а им казвай ласкави слова!“ (Исра : 23). Ето, това е съвета на Аллаху Теаля към децата. Не казва не ги убиждайте или не им говорете грубо, а казва дори „Уф“ не им казвайте! Не трябва да казваме „Уф“ дори в израз на тъга, на тежест, т.е. че са ни в тежест. Както знаем в Исляма във всяко нещо им скрита мъдрост. А мъдростта на този айет отново ще я търсим в Корани Керим, където Аллаху Теаля казва: „И от милосърдие спусни за тях крилото на смирението и кажи: „Господи мой, помилвай ги, както и те ме отгледаха от малък!“ (Исра : 24).
Уважаеми мюсюлмани!
Както виждаме Аллаху Теаля ни припомня детството. Когато правим добрини на родителите си да си припомняме детството. Нека непрекъснато си припомняме нашите майки, как са ни носили на ръце, когато са ни гледали, дори и да са били болни. Когато са ни готвили, когато са ни прали мръсните дрехи, когато са ни къпили и обличали. Всяка вечер са ни завивали, когато скачат от сън, за да видят защо плаче детето им или когато нощем чуят, че кашля, веднага стават и търсят някакво лекарство. И още много други примери можем да дадем. Всичките тези жертви те са ги правили без да очакват абсолютно нищо в замяна. Вярвам, че всеки един нормален човек може да го разбере. Как мислите, всичките тези трудности Аллаху Теаля така ли ще ги остави? Напразно ли са всички тези усилия? Разбира се, че НЕ! Мухаммед (с.а.с.) казва: „Дженнета е под краката на майките.“ Ако искаме да спечелим задоволството на Аллаху Теаля, трябва да спечелим задоволството на майките си. Който зарадва майка си и тя остане доволна от него, за този човек има Дженнет. Аллах е „вързал“ Дженнета за задоволството на майите. Това се опитва да ни разясни нашия Пейгамберин (с.а.с.) с хадиса „Дженнета е под краката на майките.“ В друг хадис Мухаммед (с.а.с.) казва: „Подчинението на бащата означава подчинение на Аллах. Който отрича баща си, отрича Аллах!“ Ако родителите ни не ни изкарват от религията, т.е. ако не ни карат да съдружаваме с Аллах, то ние сме длъжни да изпълняваме техните заповеди. Защото най-напред трябва да се подчиняваме на Аллах. Нека да видим какво посъветства сина си Люкман (а.с.) „И дадохме на Люкман мъдростта: „Бъди признателен на Аллах! Който е признателен, за себе си е признателен. А който е неблагодарен – Аллах е над всяка нужда, Всеславен.“ И рече Люкман на сина си, поучавайки го: „О, синко мой, не съдружавай с Аллах! Съдружаването е огромен гнет.“ И повелихме на човека да се отнася добре с родителите му. Носи го майка му в слабост връз слабост и го отбива две години. Бъди признателен на Мен и на родителите си! За връщането е при Мен. А ако те принуждават да съдружаваш с Мен, онова за което нямаш знание, не им се покорявай! И бъди добър с тях в земния живот и следвай пътя на онзи, който се е насочил към Мен и ще ви известя какво сте вършили. „О, синко мой, всяко твое дело, дори да е с тежест на синапено зърно, и то да е в скала, или да е на небесата, или на земята, Аллах ще го покаже. Аллах е Всепроникващ, Сведущ. О, синко мой, отслужвай молитвата си и повелявай одобряваното и възбранявай порицаваното и бъди търпелив към онова, което те сполети. Това е от решителните дела. И не криви лице пред хората, и не върви по земята с високомерие! Аллах не обича никой горделивец, самохвалец. И бъди умерен в своята походка и снижавай своя глас! Най-противният от гласовете е магарешкия глас.“ Колко мъдрост има в тези знамения! Колко малко е нужно на човек, за да ги разбере! Колко ясно ни напътства нашия Велик Създател.
Подчинението на бащата, т.е. когато каже нещо да го направим и когато ни забрани нещо да не го правим, всъщност е подчинение на Аллах. В хадиса на Мухаммед (с.а.с.) който казахме преди малко се казва, че да обичаме бащите си е като да обичаме Аллаху Теаля. Ако не обичаме бащите си значи не обичаме Аллах. В друг хадис Мухаммед (с.а.с.) казва: „Да се влачи по носа си, да се влачи по носа си, да се влачи по носа си!
– „Кой я Расулюллах?“ – попитаха сахабетата.
-„Онзи, на който единия или двамата от родителите му са остарели при него и не е влезнал в Дженнета.“ Човек, на който родителите му са остарели и не е успял да ги направи щастливи (през старостта), не е успял да спечели задоволството на Аллах и не може да влезне в Дженнета заради това, че е изпуснал тази възможност – дори да пролее сълзи колкото звездите в небето (от съжаление, т.е. да е пишман), то не е достатъчно. Няма никаква полза от разкаянието му. Това означава, че хората, които не са гледали родителите си ги очаква един много лош живот, както на този, така и на другия сват. Трябва да знаем, че повечето от обитателите на Дженнета са хората, които спечелвайки задоволството на родителите си, спечелват задоволството на Аллаху Теаля. Нека си припомним разказа на Хазрети Муса, който е много хубав пример. Хазрети Муса (а.с.) се помоли на Аллаху Теаля:
– „Я, Рабби, кой ще ми бъде комшия в Дженнета? Кой ще ми бъде приятел?“
– „Я, Муса! В еди коя си провинция, в еди си кое село има един млад селянин. Той ще ти бъде приятел и съсед в Дженнета.“ Хазрети Муса тръгна да търси селянина. Намери селото. Постоя малко в един магазин и разбра, че селянина, който търсеше е станал от неговия народ, т.е. повярвал е в Аллах без да се е срещал с Муса (а.с.). Той не познаваше Муса (а.с.). След това този селянин покани Муса пейгамберин да му гостува тази вечер. Селянина беше много щастлив, че чужденеца прие да му гостува. Седнаха на трапезата. Младежа преди да започне да яде, спусна един кош, който беше окачен високо на стената и извади от него една стара жена. Тя се беше превила на две, главата й бе впряла в коленете от старост и немощ. Нахрани я, напои я като малко дете. После я подсуши и уви в пелени също като бебе, сложи я обратно в коша и я закачи на стената. Този път старата жена нещо мърмореше, но нищо не й се разбираше. Хазрети Муса попита:
– „Каква ти е тази жена?“ А селянина отговори:
– „Това е старата ми майчица, моят благодат. Тя е много стара и немощна. Не може нито да става и сяда, нито да яде сама. Аз я гледам. Сутрин и вечер я почиствам и храня, поя я и колкото мога гледам да й е добре.“ Хазрети Муса каза:
– „Много ми хареса как се отнасяш към майка си, но ми стана много интересно защо я закачваш на стената в този кош?“ Селянина отговори:
– „Преди тя лежеше на леглото, но един ден, когато ме нямаше тя се е изтърколила при вратата исега, за да не й се случи нещо я слагам в коша и я закачам на стената.“ Хазрети Муса пак попита:
– „Забелязах, че когато я ослужваш, тя шава устата си сякаш казва нещо. Сигурно ти прави дуа за това, че я гледаш? Какво казва?“ Селянина каза:
– „Ех, майчино сърце! Прави ми дуа и казва: „Я Рабби, аз съм доволна от сина си, бъди и Ти доволен от него. Я Рабби, Ти си свидетел, че млякото с което го кърмих му го сторих хелял. Я Рабби, утре на Ахирета направи сина ми спътник на Хазрети Муса в Дженнета!“ Тогава Хазрети Муса каза:
– „Аз съм Муса, Келямуллах, идвам от планината Тур. При теб ме изпрати Аллаху Теаля, защото аз го попитах кой ще ми бъде спътник в Дженнета и Той ми каза да дойда в това село и да те потърся. Ще ти кажа една радостна новина. Заради това, което правиш за майка си Аллаху Теаля е доволен от теб и от дуата, която майка ти ти прави, ти ще ми бъдеш другар в Дженнета.

Уважаеми мюсюлмани!
Още от началото на втората тема се опитваме да разясним, че грижите, които полагаме за родителите си, се записват втефтерите с делата ни като служене на Аллаху Теаля. Записват се като ибадет към Аллаху Теаля. По този начин човек спечелва както земния, така и ахиретския живот. Дори на ахирета се издига до живота на Пейгамберите. Един човек дойде при Пейгамберина (с.а.с.) и попита:
– „Я Ресулюллах! На кого да служа (да се грижа)?“ Хазрети Мухаммед (с.а.с.) отговори:
– „На майка ти, после пак на майка, после на майка ти и след това на баща ти.“
Всички тези заповеди показват, че уважението на родителите е от заповедите на Аллаху Теаля и Неговия Пратеник и е първо в задълженията към всеки мюсюлманин. Ислямските учени израсли в ислямско възпитание, са ни дали такива примери, че могат да се напишат томове с тях. Хазрети Пейгамбер (с.а.с.) когато срещнеше млечната си майка ставаше прав, сваляше джуббето си и го постилаше на земята, за да седне тя върху него. Имам Азам Ебу Ханифе, когато го биеха с камшик в Багдадски затвор, правеше дуа майка му да не разбере в какво положение е. Не го измъчваше болката, която изпитваше от ударите, а се притесняваше за майка си. Колко ще страда и ще се измъчва, ако разбере на какво положение е сина й. Той не искаше да я притеснява и да плаче за него.
Попитаха един от ислямските учени: „Знаем, че много обичаш майка, но нито веднъж не сме те видяли да ядеш от един съд с нея. Защо? Сигурно има някаква мъдрост в това?“ – „Да, аз се страхувам, че нещо в чинията ще привлече вниманието на майка ми и аз без да искам ще взема този залък и ще я лиша от него. Страхувам се да не я лиша от нещо.“ Сега си помислете за хората, които се изправят срещу заповедта за подчинение на родителите. Помислете си и за хората, които казват на баща си или на майка си „старо“ или „вещица“ и подобни груби и обидни изрази. Помислете си за тяхното положение. На тях надвисват облаци от Джехеннемски дим. Чака ги Джехеннемския огън. Ако не побързат да се хеляллащисат с родителите си, ако не побързат да спечелят задоволството им, то трябва да знаят, че тяхното последно място е Джехеннема. Само онези, които знаят стойността на родителите си ще се срещнат със задоволството на Аллаху Теаля.
Един човек дойде при Хазрети Пейгамбер и попита:
– Я Расулюллах, майка ми много остаря, направо стана като дете. Прави нещата, които правят малките деца. Не може да става от мястото си. Аз я храня, давам й да пие. Вземам й абдест, нося я на гърба си до седждето, за да прави намаз. Навсякъде, където поиска да отиде я нося на гръб. Я Расулюллах, по този начин мога ли да се отплатя на майка си?“ Хазрети Пейгамбер му каза:
– „Това, което правиш не можеш да й се отплатиш дори за една частица от това, което тя е правила за теб.“ Човекът пак попита:
– „Защо я Расулюллах, аз не правя думата на майка ми на две. Каквото каже го изпълнявам. Не ми дотяга да се грижа за нея.“ Расулюллах (с.а.с.) му каза:
– „Майка ти те носеше на гръб (хранеше те, обличаше те и т.нат.), правеше всичко, от което имаше нужда с едничка цел – да пораснеш и да станеш голям човек, да живееш дълго. А пък ти правиш същото, мислейки си, че тя един ден ще умре и грижите ти ще свършат. Между тези две неща има разлика колкото планини. Когато майка ти се грижеше за теб си мислеше „кога ли ще порасне сина ми“, а ти се грижиш за нея и си мислиш „тя един ден ще умре“. Ето, между тези две намерения има огромна разлика.“ Колкото и да слугуваш на майка ти, не можеш да й се отплатиш. Много добре го запомни. Детето, колкото и да слугува на родителите си не може да им се отплати. Обаче, трябва да знаеш също, че ако служиш на майка си така, то Аллаху Теаля ще ти даде огромни награди. Който спечели задоволството на родителите си, значи е спечелил задоволството на Аллаху Теаля. А спечелилите задоволството Му живеят в спокойствие и мир на този свят и Ахирета.
Отново ще ви разкажа една случка през времето на Мухаммед (с.а.с.). Един човек идва при Расулюллах (с.а.с.) и му се оплаква:
– „Я Расулюллах! Баща ми взе всичката стока (всичкото имане).“

Расулюллах (с.а.с.) му каза:
– „Върви си и ела заедно с баща си.“ Човекът си отиде и дойде с баща си. Хазрети Пейгамбер (с.а.с.) се обърна към бащата и попита:
– „Синът ти се оплака, че си му взел всичката стока и си я похарчил за алето му, една част за тета му и една част за себе си.“ В това време Хазрети Мухаммед (с.а.с.) получи вахий и видя какво минава през ума на бащата. Той много страдаше и сякаш имаше изписани стихове в ума си. Тогава Расулюллах (с.а.с.) му каза:
– „Кажи на глас това, което минава през ума ти.“
– „Сине, ти дойде на този свят много мъничък и съвсем без нищо. Докато пораснеш, всичко от което имаше нужда аз ти го доставях. Когато беше малък, веднъж се разболя и от мъка да не ти се случи нещо аз не мигнах цяла нощ. От плача ти сърцето ми се късаше и аз също плаках заедно с теб. Сега сине, когато аз съм слаб, ти не плачеш заедно с мен. Порасна, стана силен и се държиш така, сякаш до днес ти си се грижел за мен, ти си ме преханвал. Отнесе се с мен много грубо и твърдо, сякаш съм твой враг. Ти не можа да опазиш правата ми на баща, дори съседите си помагат един на друг в нужда.“ Когато говореше угрижения баща хората, които се намираха там плачеха. Тогава Мухаммед (с.а.с.) каза:
– „Ей младежо! И ти и твоята стока сте на баща ти.“
Уважаеми мюсюлмани!
Нека си вземем поука от тази случка. За съжаление в днешно време много често се срещат хора, които не само не се грижат за родителите си, но и ги отбягват и се срамуват от тях. Един баща може да отгледа 10 деца, но 10 деца не могат да гледат един баща. Той се е грижел за тях, посрещал е нуждите им, а сега, когато те нямат от него, сега, когато е стар и немощен и има нужда от тяхната помощ, те го ненавиждат, сякаш е техен враг. Много ли трябва да знае и да е умен един човек, за да разбере думите на Расулюллах (с.а.с.): „И ти и стоката ти сте на баща ти!“
Един от най-големите грехове е неуважението и неподчинението на родителите. Това е първия грях след съдружаването с Аллаху Теаля, т.е. на първо място е греха от съдружаването и веднага след него е неподчинението и неуважението на родителите. За този грях няма прошка, отвежда човека в най-големия огън, в най-тежките наказания в Джехеннема. Ако едно дете не знае стойността на родителите си, не доглежда храната и пиенето им, ако не прави пет пъти дуа за родителите си, то това дете е годно само за дърво за огъня на Джехеннема, нищо друго не става. Ако един човек обиди или засегне родителите си, то неговия ибадет не се приема, освен това става причина да умре без иман. Хората, които обиждат родителите си заради жена си, хората, които слушат думите на съпругите си и пренебрегват родителите си са проклети. А един човек спечелил проклятието на Аллаху Теаля не вижда хубаво нито на този свят, още по малко на Ахирета. Някои хора се опитват да помогнат на родителите си като им дават фитри и зекят, на родителите не се дава зекят. Те са твоят Дженнет, ако си успял да им вземеш дуата, те са твоят Дженнет. Те са и твоят Джехеннем, ако не ги гледаш, ако не се отнясаш с тях подобаващо. Хазрети Мухаммед (с.а.с.) казва: „Те (родителите ти) са твоят Дженнет или Джехеннем.“
Има хора, които изобщо не разбират, не се усещат, че родителите им страдат от тях. Не забелязват колко са несправедливи към родителите си. Но когато видят или чуят някой друг да не уважава родителите си или да не ги гледа казва: „Вай, язък, как може такова нещо, да не си гледат родителите, да не ги уважават, да им създават такива проблем.“ Да, но ти също си за съжаление, защото се отнасяш по абсолютно същия начин към родителите си. Ти също не се грижиш за тях както трябва. Много е жалко когато един човек вижда грешките на другите, но е напълно сляп за своите. По-сляп от този човек едва ли има. Отново ще ви разкажа една случка станала по времето на Расулюллах (с.а.с.).
Имаше един младеж на име Алкама. Беше много набожен. Кланяше си намаза, даваше много садака. Този човек се разболя. Изпрати жена си при Расулюллах (с.а.с.):
– „Я Расулюллах! Мъжът ми вече е в крайно положение. Дойдох да ви кажа в какво положение е.“ Расулюллах (с.а.с.) каза на Хазрети Билял, Хазрети Али, Селман Фариси и Аммар да отидат да видят Алкама. Отидоха. Когато го видяха в какво положение е му казаха: „Кажи Ля иляхе илляллах, кажи Келимен Тевхид.“ Но Алкама не можеше да продума. Езикът му се беше хванал. Разбраха, че болният е вече на път и веднага изпратиха Хазрети Билял при Пейгамберина (с.а.с.). Той му разказа за положението на болния. Тогава Хазрети Пейгамбер (с.а.с.) попита:
– „Родителите му живи ли са?“
– „Баща му е умрял, а майка му е жива.“ – каза Билял. Тогава Хазрети Пейгамбер (с.а.с.) го изпрати при майката на Алкама и каза:
– „Иди при нея, кажи й селям от мен. Ако може тя да дойде тук, а ако не може аз ще отида при нея.“ Хазрети Билял отиде при жената и й предаде думите на Расулюллах (с.а.с.). Жената каза:
– „Сто души да имам, за него бих ди дала. Аз ще отида при него.“ Взе си бастуна и тръгна. Когато отиде при Расулюллах (с.а.с.), той я попита:
– „Ще ми кажеш истината. Ако ме излъзеш, Аллах ще ми прати вахий и ще разбера. Какъв е Алкама?“
– „Я Расулюллах! Синът ми се кланя много намаз, раздава много садака. Дотолкова, че никой не може да му прави сметка.“

Хазрети Пейгамбер (с.а.с.) попита:
– „В какви отношения беше Алкама с теб?“ Майка му отговори:
– „Аз съм му обидена.“
– „Защо?“ – попита Расулюллах (с.а.с.)
– „Предпочиташе жена си пред мен. Слушаше само нейните думи.“ Расулюллах (с.а.с.) каза:
– „Алкама е засегнал майка си, затова не може да изрече Келимен Тевхид и Келимен Шехадет. Езика му се е хванал.“ Расулюллах (с.а.с.) каза на Билял:
– „Я Билял! Идете да съберете много дърва, ще дойда да го изгоря.“ Като чу думите му, жената каза:
– „Я Расулюллах! Ще горите сина ми, така ли? Хем пред очите ми? Как ще издържа на това, сърцето ми няма да издържи.“ Мухаммед (с.а.с.) каза:
– „Наказанието на Аллах е по-страшно и вечно. Ако не му направиш хелял, той ще гори вечно. Ако ти не бъдеш доволна от него нито намаза, нито садаката ще му бъдат от полза.“ Тогава жената каза:
– „Я Расулюллах! Доволна съм от Алкама, правя му халал.“ Хазрети Пейгамбер (с.а.с.) изпрати Билял при Алкама:
– Я Билял! Иди при Алкама, може ли да изрича шехадета.“ Билял отиде, когато стигна до вратата, чу Алкама да казва шехадета. Билял каза на стоящите там:
– „Алкама беше обидил майка си, сега тя му направи хелял, прости му и езика му се развърза.“ Сахабето умря веднага. Хазрети Пейгамбер (с.а.с.) заповяда да го измият и да го погребат. След като го измиха, кланяха му дженазе намаз, на гроба Хазрети Пейгамбер (с.а.с.) се обърна към сахабетата:
– „Ей, мои сахабета! За всеки, който обиди майка си заради думи на жена си, ако уважава жена си повече от майка си, за него е проклятието на Аллах! Неговите фарз и нафиле ибадети не се приемат. Мястото на този човек е в Джехеннема.“

Уважаеми мюсюлмани!
Всеки, който иска Дженнета, който иска Аллах да е доволен от него, нека да уважава родителите си, да ги направи щастливи, да се грижи за тях както подобава!

 

Сега с позволението на Аллах ще разгледаме третата тема, а именно „всички ще бъдат отговорни за делата си“. Казва Аллаху Теаля: „Не Той ще бъде питан какво върши, а те ще бъдат питани.“ (Пророците:23)
Ислямската религия издига човека с това чуство. Той се издига над меляикетата с тази вяра. Като се започне от най-мъничкото до най-голямото, човекът ще отговаря за всичко, което е вършил. Аллаху Теаля казва в Корана: „Който извърши добро дело дори с тежест на прашинка ще го види. И който извърши лошо дело дори с тежест на прашинка ще го види.“ За Аллаху Теаля няма разлика, ако ще човекът да е президент, министър, овчар или слуга, всички ще отговарят за делата си. За Аллаху Теаля няма значение, за Него всички са равни, за Него всички се раждат почитани, уважавани, достойни. В Корани Керим Аллаху Теаля казва: „И почетохме Ние синовете на Адем.“ (Исра:70).
Човекът го прави не неговото красиво тяло, а неговата душа, неговите душевни качества като достойнство, справедливост и т.нат. Достойни хора пред Аллаху Теаля са онези, които знаят, че ще им бъде държана сметка за абсолютно всички дела. Аллах не търси у хората богатство, висок пост и т.нат. Той търси у хората доброта, човещината между хората и онези, които показват уважение към правдата и справедливостта. Аллаху Теаля казва в Корани Керим: „Най-достойният пред Аллах са онези, които спазват най-добре Аллаховите заповеди.“ Човек, който изпълнява най-добре Аллаховите заповеди е най-достоен, най-ценен пред Аллаху Теаля. Ако ще да е най-бедния на света, ако ще да е сакат, без ръце и крака. Аллаху Теаля не гледа материалното богатство на човека, а духовното. Чуството, което прави човека човек, което кара човека да тича към добрите дела е чуството, че ще дава отчет за всяко едно дело, което извърши. Това велико чуство накара един човек да слугува три години заради внезапно отхапване от една ябълка, но нека да видим подробно случката.
Бащата на Имам Ебу Ханифе, Сабит, когато беше юноша, в разцвета на младостта си вземаше абдест край една река. След като взе абдест бършейки се, четеше дуа и гледаше към течащата вода и изведнъж една червена ябълка носеща се във водата. Виждайки тази ябълка толкова сочна и червена, без да се замисли я взема и отхапва от нея, но сока на ябълката едва докоснал зъбите му и се осъзнава. Изведнъж се стряска и си казва: „Какво направих! Тази ябълка със сигурност си има стопанин. Как можах да взема нещо, което не е мое без разрешение.“ Осъзнава грешката си и тръгва срещу течението на реката, за да намери стопанина на тази ябълка. След като повървя малко видя ябълкови дървета, надвесили клони над реката. Сравни ябълката в ръката си с тези на клоните и видя, че са еднакви. Значи стопанина на тази градина е стопанин на ябълката, която той намери. Отиде и намери стопанина на градината. Бащата на Ебу Ханифе каза:
– „Господине, тази ябълка сигурно е паднала от вашите дървета. Аз вземах абдест малко по-надолу, видях, че водата носи тази ябълка и аз в един момент на слабост, без да се замисля взех ябълката и отхапах. Веднага дойдох на себе си и разбрах грешката си. Тръгнах да ви търся да ми направите халал или да ви платя ябълката. Моля да ми простите, че взех ябълката без разрешение и отхапах.“ Стопанинът на градината каза:
– „Не, хелял няма да ти направя, защо вземаш моята стока без разрешение, защо ядеш от нея.“ Сабит каза:
– „Простете ми господине! Моля ви, нека да ви платя ябълката, нека да разрешим по някакъв начин това.“ Собственикът на градината каза:
– „Три години ще ми слугуваш, ще работиш за мен, след това ще си помисля дали ще ти направя халал ябълката. Това е решението на въпроса.“ Тогава бащата на Имам Ебу Ханифе – Сабит каза:
– „Добре.“ С една дума щеше да слугува три години за сока, който е усетил в устата си от отхапването на ябълката. Не беше ял от нея, само беше стиснал със зъби и малко сок му изтече в устата му. Но нямаше друг изход. Щеше да слугува три години. Трябваше да му направят хелял за тази грешка. Това можеше да стори само стопанинът на ябълката. А за да си помисли, Сабит трябваше да му слугува три години. Чак след три години щеше да си помисли дали да му направи хелял. След като работи три години в градинита Сабит чакаше с нетърпение да минат и последните дни от третата година та да му направи стопанинът хелял и да се прибере най-после у дома си. Последният ден от третата година отиде при стопанина и му каза:
– „Господине, днес се навършват трите години, през които трябваше да ви работя. Направете ми хелял и да се прибера у дома.“
– „Хелял ще ти направя само при едно условие! Нали ти казах, че след като ми работиш три години ще си помисля дали да ти направя хелял! Е, сега си помислих и реших, че ще ти направя хелял при едно условие. Аз имам една дъщеря. Сляпа, глуха, няма, без крака, с ръцете си нищо не може да държи. Ако се ожениш за нея ще ти направя хелял. Сабит веднага се съгласи. Приготвиха сватбата, писаха им некяха и след като Сабит отива при булката онемява от учудване. Заварва едно съвсем здраво и красиво момиче. „Това е невъзможно, сигурно има някаква грешка“ си помисли той и отива при бащата на момичето. Казва му:
– „Прощавайте господине. Сигурно има някаква грешка, вие ми казахте, че дъщеря ви е сляпа, глуха, няма, саката, а аз се срещнах с едно изключително красиво и здраво момиче.“ Тогава бащата на момичето му казва:
– „Виж синко! Слушай добре. Моята дъщеря не е гледала харам, затова е сляпа; не е слушала харам, затова ти казах, че е глуха; с ръцете си харам не е докосвала, на харам места не е стъпвала, затова ти казах, че е без ръце и крака. Всичко, което ти казах беше в преносен смисъл. Аз търсех човек като теб, вярващ, в сърцето си да има страх от Аллах, който се пази от харам, човек, който се пази от нещата, които Аллах е забранил, за да пази дъщеря ми и внуците ми от забранените неша. Аз търсег зет, който да пази заповедите и забраните на Аллаху Теаля. Да е добър вярващ, също като теб. Аллах те изпрати при мен. Когато дойде да търсиш хелял за една капка сок, разбрах, че ти си човек изпълнен със ценности и съвест. Обаче трябваше да те изпитам. Подложих те на дълго изпитание – цели три години. Следях твоите действия през цялото време. Всички качества, които търсех ти ги притежаваш. Затова ти поверих единствената си дъщеря. Сега си върви и дано да остареете заедно.“

Уважаеми мюсюлманин!
Ето от такива родители дойде на този свят Имам Азам Ебу Ханифе. Когато беше още дете стана хафъз за три дни. Когато се прибра в къщи се хвърли на врата на майка си и й каза:
– „Майчице, днес станах хафъз. Научих Корана за три дни.“ А майка му му каза:
– „Сине! Ако баща ти не беше гризнал от онази ябълка, щеше да научиш Корана за един ден.“ Обърнете внимание! За една капка сок слугува три години, правят му хелял, но само заради това, че не е помислил в първия момент хатима на сина му се увеличава два дена.
Уважаеми мюсюлмани!
Къде е този човек? Колко са щастливите бащи, които давайки дъщерите си ги дават на хора с чисти сърца и съвест? Гледат ли сега бащите на какви хора поверяват дъщерите си? Възпитавали ли са дъщерите си на достойнство, чест и морал? И след това, когато ги омъжат какви качества търсят у зет си? Най-напред гледат да е богат, да заема висок пост, да има голяма къща и т.нат. Т.е. Гледа само материалната страна, изобщо не се интересуват от характера на момчето, от неговите навици и т.нат. И няколко дни след сватбата започват проблемите, бащата на момичето тича при някой ходжа да питат какво да правят, дали има грях за тях от делата на дъщеря им. Разбира се, че има. Той казва: „Ходжа ефенди, зет ми води дъщеря ми на такива и такива места, кара я да прави лоши неща. Има ли грях за нас?“ Разбира се, че има! Че как иначе, ти не знаеше ли, че си отговорен за дъщеря си, дори след като се омъжи. Толкова ли е глупав онзи баща, който подложи на изпитание един бедняк, за да разбере дали е достоен за дъщеря му. Дали ще бъде добри при този човек. Не можа ли да я омъжи за някой богат като тях, ами я даде на един беден човек, който не можеше да плати една ябълка и слугува три години. В Исляма, мярката за чест, достойнство, стойност не е в парите, в богатството. Аллаху Теаля казва в Корани Керим: „Пред Аллах е най-достоен онзи, който се страхува най-много от Него.“ Този, който се страхува от Аллах, познава харама и хеляла, този, който казва „Аллах“, познава Неговите заповеди и забрани. Познаващият Аллах познава себе си. Познаващият себе си обича религията си. Този, който обича религията си изпълнява задълженията си. Този, който изпълнява задълженията си е в услуга на обществото, служи на справедливостта. Обичащият хората обича истината, обичащият истината не пренебрегва своите задължения. Човек, който не обича истината, справедливостта, дори десет полицая да му сложиш на главата, той пак ще намери начин да направи нещо лошо. Един краде, друг прави прелюбодеяние, трети пие, четвърти играе комар, лъже, лъжат клиентите си, бъркат хубавата стока с негодната за използване и т.нат. Колко от тези престъпници ги хваша полицията? Но онзи човек, който намери ябълката и отхапа от нея не слугува ли три години? Него полицията ли го беше хванал? Сега ни е дошло лесничко – оправдаваме се с времето, че било лошо, че живота е станал такъв. Но, кажете ми, кой го прави такъв? Не някой друг, а ние самите сме виновни! Нали ние живеем днес, защо да не можем да променим това положение? Ако ние постъпваме съвестно и отговорно страхувайки се от Аллах, едва ли ще живеем по този безотговорен начин.
На времето живеел един човек, който го наричали жестокият Хаджадж. Той карал хората да страдат изключително много. Бил много жесток тиранин. Един ден майка му му казала:
– „Ех, синко, ти как ще умреш? Аз как ще издържа, като знам, че гориш в Джехеннема? Толкова много хора убиваш без причина, несправедливо.“ Хаджадж веднага изтичал на балкона на двореца, видял един човек да минава отдолу по пътя и го извикал. Човекът дошъл треперейки от страх. Дори краката му не го държали. Нали го повика Хаджадж. Не се знае какво може да му се случи. Тиранинът като видял как трепери човека му казал:

– „Не се страхувай, обещах на майка си, че нищо няма да ти случи.“ И попитал човека:


– „Какво работиш?“


– „Търговец на маслини съм.“ – отговорил той. Тогава Хаджадж го попитал:


– „Колко олио излиза излиза от един тон маслини, от половин тон колко излиза, от един килограм колко излиза и от една маслина колко излиза?“ Търговецът му отговаря едно по едно на въпроса му. Тогава Хаджадж му казва:
– „Браво, ти си много добър търговец. Добре познаваш тънкостите на занаята си.“ И го попита:

– „Добре, ти мюсюлманин ли си?“ Търговецът отговаря:
– „Да!“ Хаджадж отново го попита:

– „Кажи ми колко са условията на Исляма?“

– „Три.“ – отговаря.

-„Колко са условията на Имана?“
– „Четири.“ – отговаря.

– „Колко са фарзовете на гюсула?“

– Десет са.“ – отговаря. Хаджадж му задава 24 въпроса свързани с Исляма, но търговеца не отговаря на нито един правилно.
– „Виждаш ли?“ – казва Хаджадж на майка си. „Точно тези са несправедливите. За три дена е на този свят, но дори от една маслина знае колко олио ще изкара, а за религията си, която е важна основа за човечеството не знае абсолютно нищо. За вечния живот не е похарчил нито една минута от живота си.“

Уважаеми мюсюлмани!
Ако сравним положението си с този търговец, дали ще открием някаква разлика? За 24 часа, колко минути отделяме за вечния живот на Ахирета. Няма нещо, което да не жертваме само децата ни да се изучат, да вземат диплома, следим ги дали ходят на училище, дали учат, какъв им е успеха, но полагаме ли и половината от тези усилия, за да научат нещо за Исляма, за религията си, купихме ли им по една книжка за нея, постарахме ли се поне малко, да насочим децата си да научат поне една малка частичка от Корана, от заповедите и забраните на техния Създател. И след това търсим спокойствие на този свят. Не, нямаме право на това спокойствие. Право на спокойствие имат само онези, които са си изпълнили задълженията си на този свят.
Иранският пратеник дойде в Медина да търси Халифа Хазрети Омер. Оглеждаше се за голям дворец и врява около него. Попитаха го какво търси, а той им отговори, че търси халифа. Показаха му го под една палмово дърво, върху скупени сухи клони и трески. Иранският пратеник отиде при дървото и какво да види – Хазрети Омер спи! Без охрана, без никакви лускове. Той спеше спокойно, без притеснения, без угризения на съвестта, както някои управници.
Пратеникът не можеше да се съвземе от учудване и каза:
– „Спи, я Омер! Само ти си заслужил да спиш спокойно и без никакъв страх върху топлите фурмови клони.“ Както знаете халифите след Мухаммед (с.а.с.) са били изключително справедливи, в това число и Хазрети Омер (р.а.)
Да, уважаеми мюсюлмани!
Освен Аллах, всички други ще бъдат питани и отговорни за делата си. Знанието, че един ден ще отговаряме за делата си, ни кара да бъдем отговорни към задачите си. Ако всеки един от нас, без значение какъв пост заема в обществото, беше убеден в съществуването на Аллаху Теаля, в съществуването на Съдния ден, то той щеше да бъде сигурен, че ще бъде отговорен за делата си и щеше да постъпва отговорно към задачите си. Тогава нямаше да се оплакваме, че времето е такова, че живота е суров и т.нат.
Уважаеми мюсюлмани!
Трябва да знаем, че ако не се съобразяме с това ни очаква нещо изключително лошо, както на този свят, така и на другия. Хазрети Мевляна разказва за един крадец.
Един крадец влиза в една градина. Качва се на дървото с най-хубавите и узрели плодове. Разтресе клоните и плодовете започнаха да падат. От шума на дървото стопанина разбра, че става нещо и веднага изтича в градината.
– „Ей, нахалнико! – развика се той. „Кой си ти? Свали всички плодове на земята. Не се ли страхуваш от Аллах? Съсипваш ми реколтата.“ Крадецът отговаря сякаш не се говори на него и сякаш това си е негова стока.
– „Какво си се развикал бе! Ако от лозето на Аллах яде един Аллахов раб това вина ли е? Грях ли е? Какво искаш?“ Стопанинът му казва:
– „Слизай долу!“ Крадецът слиза, а стопанина му връзва ръцете и извика слугата си:
– „Вземи тази пръчка и удряй този човек!“ Слугата удряйки, крадеца вика от болка:
– „Моля ви, какво правите? Не се ли страхувате от Аллах?“ А стопанина му отговаря:
– „Какво си се развикал бе човек! Тоягата е от Аллах, удрящият е Аллахов раб, който изпълнява една Аллахова заповед. Какъв грях има за това?“
Колко хубаво е разказал Хазрети Мевляна. Всеки, който не мисли, че един ден ще отговаря за делата си не е човек. Този свят не е създаден напразно. Трябва да има един ден, в който да отговарят за всичко на този свят. Не може един тиранин да унижава, да тормози един слаб човек и това да остане ненаказано. Това е невъзможно. Сега ще ви разкажа един пример.
Един ден Хазрети Муса се помоли на Аллаху Теаля:
– „Я Рабби! Искам да видя справедливостта Ти!“ Аллаху Теаля му казва:
– „Я Муса! Иди в подножието на тази планина, седни там и ще видиш справедливостта Ми.“ Хазрети Муса отиде и седна на посоченото място. Там беше толкова спокойно и тихо, дори птици не прелитаха. Хазрети Муса пак се обърна към Аллаху Теаля:
– „Я Рабби! Тук е толкова тихо и спокойно място. Как ще видя справедливостта Ти?“
– „Имай търпение, я Муса! Ще видиш как на такова тихо и спокойно място ще прояви справедливостта Ми.“
Хазрети Муса се оглеждаше с голямо внимание в четирите посоки. Изведнъж срещу него се появи един конник. Той идваше на галоп към чешмата в подножието на планината. Напои коня си, слезе и изми ръцете и лицето си. През това време извади кесия с жълтици и я остави на край чешмата. След като се освежи и напои коня си, отново го яхна и се отдалечи в галоп. Обаче забрави да си вземе жълтиците. Не мина много време, при чешмата дойде едно дете. Напи се, изми си ръцете и тъкмо си тръгваше и видя торбичката. Взе я и с подкачане се отдалечи. По това време се показа един слепец. Идваше към чешмата удряйки с бастуна си по камъните. Пи вода, точно когато малко се отдалечи от чешмата, на галоп се връщаше конника, който си бе забравил торбичката. Той стигна до чешмата, огледа се надменно наляво и надясно, погледна мястото, където бе оставил торбичката си, но нея я нямаше. Когато се огледа настрани видя слепеца, който удряше с тоягата си. Конникът отиде при него и хващайки го за яката му каза:
– „Върни ми торбичката!“ Слепеца му каза:
– „Прощавайте господине! Каква торбичка? Аз не съм виждал никаква торбичка.“ Но конника не вярваше. Стистна го за гърлото и го уби. Хазрети Муса се обърна към Аллах с молба:
– „Я Рабби! Това, което видях не беше справедливо. Това ли е Твоята справедливост? Слепеца не е взел кесията на конника.“ Аллаху Теаля му отговаря:
– „Я Муса! Всичко, което видя беше моята справедливост. Накарах конника да си забрави жълтиците. Детето дойде, намери я и я взе. Тя беше право на детето. Конникът беше взел на заем от бащата на това дете пари. Баща му умря. Конникът си мислеше, че никой не знае, отрече да е вземал пари от него и не му ги върна. Слепецът на времето уби бащата на конника. Никой не видя, нямаше свидетели. Убиецът се разхождаше свободно. Така се забрави убийството на човек. Я Муса, ти искаше да видиш Моята справедливост. Ето така се прояви Моята справедливост. Никой не може да избяга от нея. Детето получи това, което си беше негово. Конникът уби убиеца на баща си. Стана око за око, зъб за зъб.“ Справедливостта на Аллах намери своето място. Всяка душа ще си получи заслуженото и ще бъде отговорна за делата си.
Ей, хора! Дошли на този свят с преброена дихалка! Нека си помислим добре какво вършим. Нека да не забравяме дори за миг, че ще отговаряме за делата си! Нека не забравяме, че справедливостта на Аллах няма да ни подмине. Тя ще ни намери и в най-затънтеното и спокойно място. Ако ни се размине на този свят не се радвайте! Защото бъдете сигурно, че наказанието на Аллах на Ахирета е многократно по-сурово, мъчително и продължително. Знайте, че всяка една душа ще вкуси от смъртта и всяка една душа ще бъде отговорна за делата си на този свят. Знайте, че всяка една душа ще се срещне със справедливостта на Аллаху Теаля.
Нека Аллах ни напъти и да ни направи от своите достойни раби и да ни улесни в изпитанията и да ни улесни на Ахирета. Да ни направи от тези, които са спечелили Неговата милост и задоволство!
АМИН!

Из: Мирвам www.islamofbulgaria.com/forum

How to Choose the Best Men’s Collar Styles for Your Face Shape
kostenlose-pornos most of the times you will find fine embroidery

Fashion for Women With Curves
Einfachporno.com Kings wore velvet caps

The French Fashion Designer Pierre Balmain
Porno I not an ass about this

What Colors Can I Wear with Silver Shoes
Einfachporno.com on a consolidated basis

Modern Interior Designs For U
Kostenlose Porno they’re no less preposterous than some of their real life counterparts

Night Out Celebration Set for September 10th
pornos When restaurants are doing well

How to Wear Cuffed Boyfriend Jeans
blackporn Oshima presents all of this with gut busting adult humor

Best Places To Buy Fashionable Handbags For Less
black porn It just tried to use the promotion to lure people

About mustafa

Проверете Също

Петъчно хутбе 12/10/2012 (ДОСТОЙНСТВОТО НА ПЪРВИТЕ ДЕСЕТ ДЕНА ОТ МЕСЕЦ ЗИ-Л ХИДЖА)

ДОСТОЙНСТВОТО НА ПЪРВИТЕ ДЕСЕТ ДЕНА ОТ МЕСЕЦ ЗИ-Л ХИДЖА  إن الحمد لله نستعينه ونستغفره…… قال …