начална страница / Genel / Най-великата победа: Превземането на Свещената Мекка

Най-великата победа: Превземането на Свещената Мекка

Превземането на МеккаThe Blue Sky Guide To Linkedin

nt/uploads/2012/12/Превземането-на-Мекка-150×150.jpg” width=”150″ height=”150″ />През месец Януари мюсюлманите празнуват Верликата победа – Превземането на град Мекка.

Причината, подготовката и отклоняване на вниманието:

През месец рамадан, година осма от хиджра Всевишния Аллах отредил на Пратеника Си да превземе Свещената Мекка. Това е най-великата победа, с която Аллах укрепва Своята религия и Своя пратеник, избавя Своя Храм; възрадва небесните обитатели и благодарение на това събитие хората започват масово да приемат религията на Аллах.
Причината е, че между рода Бакр и курайшите, подписали заедно договора от ал-Худайбия – от една страна – и племето Хузаа – от друга – имало стара кръвна вражда. Тя се е разгоряла през епохата на Джахилия, но с идването на исляма поутихнала. Бану Бакр се възползвали от сключеното примирие в ал-Худайбия, и през една нощ на месец шаабан в осмата година от хиджра нападнали племето Хузаа, което се намирало край кладенеца ал-Уатир. Убили двадесетина души, останалите подгонили към Мекка и на нейна територия влезли в сражение. Тук курайшите скришом осигурили оръжие и хора на Бану Бакр.
В споразумението от ал-Худайбия племето Хузаа е на страната на мюсюлманите, а голяма част от тях били приели исляма. Щом новината стигнала до Пратеника на Аллах , той казал:
– Кълнс се в Аллах, ще ви защитавам, както бих защитавал и себе си от тях.
Курайшите осъзнали колко лошо са постъпили и се уплашили от последствията на стореното, затова побързали да изпратят Абу Суфян в Медина, за да потвърди договора и да сперецитирали време. В Медина Абу Суфян отседнал в дома на дъщеря си, майката на вярващите – Умм Хабиба, Аллах да е доволен от нея. Понечил да седне върху постелята на Пратеника на Аллах но дъщеря му я издърпала изпод него. Тогава той рекъл:
– Дъще, мен ли предпочиташ пред тези постелки, или тях – пред мен?
Тя отвърнала:
– Това е постелята на Пратеника на Аллах, а ти си осквернен езичник.
Тогава той казал:
– Кълна се в Аллах, откакто ме напусна, те е сполетяло зло.
После отишъл при Пратеника на Аллах и го заговорил, но той не му отвърнал нищо. Абу Суфян отишъл при Абу Бакр с молба да му посредничи в разговора с Пратеника на Аллах . Но той казал:
– Няма да го направя.
После помолил Умар, но и той отказал, въпреки настояването на Абу Суфян. Отишъл при Али; и той се измъкнал с благовиден предлог, но го посъветвал да потърси помощ измежду хората и да се върне. Така и направил.
През това време Пратеника на Аллах се подготвял за нападение: Дал заповед на сподвижниците си за същото; мобилизирал бедуините около Медина. Това се пазело в тайна, а Мухаммед призовавал Аллах: “О, Аллах! Направи курайшите слепи и неми, докато стигнем техния край.“
За да осигури пълната тайна на операцията, в началото на месец рамадан изпратил Катада, Аллах да е доволен от него, към Идим, на тридесет и шест мили от Медина, за да създаде впечатление, че войската ще се насочи в тази посока.
Хатиб ибн Абу Балтаа обаче написал писмо на курайшите, уведомявайки ги за намерението на Пратеника на Аллах да ги нападне; дал го на една жена със заръката да им го предаде. Пратеника на Аллах получил откровение, в което му се съобщавало за това писмо. Тогава той изпратил Али, Микдад, аз-Зубайр и Мирсад ал-Ганауи с думите:
– Поемете към Рауда Хах. Там се намира жена, скрита в паланкин. Тази жена носи писмо. Вземете ѝ го.
Те я настигнали и поискали да им го предаде, но тя казала:
– У мен няма никакво писмо.
Те ѝ рекли:
– Или дай писмото, или ще те съблечем.
Тя извадила писмото, скрито в плитките ѝ. Те го занесли на Пратеника на Аллах и той попитал:
– Какво е това, Хатиб?
Хатиб се оправдал, че в Мекка е семейството, родата и детето му, а няма близки, които да ги покровителстват; искал да ги защити, а не е постъпил така, защото се отрича от исляма или харесва неверието. Тогава Умар извикал:
– Пратенико на Аллах остави ме да му отсека главата! Защото той измени на Аллах и на Неговия пратеник и беше лицемерен.
Но Мухаммед отвърнал:
– Той участва в битката при Бадр. От къде да знаеш, о, Умар, Аллах да не е казал за участвалите в битката: „ Правете каквото щете – Аз съм ви опростил.
Очите на Умар се напълнили със сълзи и казал:
– Аллах и Неговият пратеник знаят най-добре!

Пътят към Мекка:

На десетия ден от месец рамадан, през осмата година от хиджра, Пратеника на Аллах напуснал Медина и се отправил към Мекка заедно с десет хиляди мюсюлмани. За управник на Медина оставил Абу Рухм ал-Гиффари.
Когато стигнал до ал-Джухфа, срещнал чичо си ал-Аббас заедно със семейството му, който – вече приел исляма – напускал Мекка. В ал-Абуа срещнал братовчедите си Абу Суфян ибн ал-Харис и Абдуллах ибн Абу Умайя, но ги отбягнал, защото от тях двамата е изтърпял най-голямо мъчение и насмешка. Тогава Умм Салама му казала:
– Братовчедите ти не са най-злите люде.
А Али посъветвал Абу Суфян:
– Иди при него и му кажи онова, което братята на Юсуф са казали на Юсуф: “Кълнем се в Аллах, предпочете те Аллах пред нас. Наистина съгрешихме”. Така и направил. Тогава Мухаммед рекъл: “Няма укор днес към вас, Аллах да ви опрости! Той е Най-милосърдния от милосърдните” (12:91-92). Абу Суфян го възхвалил в стихове и се извинил за стореното преди.
Когато стигнали в Кадид, Пратеникът на Аллах видял, че говеенето затруднява хората, затова им заповядал да разговеят. После продължили и привечер стигнали до Марр аз-Захран. Мухаммед наредил да спрат и всеки от войската да запали огън – разгорели се десет хиляди огньове. На стража поставил Умар ибн ал-Хаттаб, Аллах да е доволен от него.
През това време Абу Суфян излязъл тайно на разузнаване, без да подозира нищо. С него били Хаким ибн Хизам и Будайл ибн Уарка. При вида на огньовете рекъл:
– Досега не съм виждал толкова много огньове в нощта, нито пък такава войска.
Будайл му отвърнал:
– Това са племето Хузаа.
А Абу Суфян възразил:
Хузаа са много по–малко, за да бъде тяхната войска.

Абу Суфян пред Пратеника на Аллах :

Ал–Аббас, Аллах да е доволен от него, обикалял лагера, яхнал мулето на Пратеника на Аллах. Чул гласа на Абу Суфян, познал го и попитал:
– Ти ли си, Абу Ханзала?
На свой ред Абу Суфян попитал:
– Ти ли си Абу ал–Фадл?
– Да, аз съм.
– Какво става?
Ал–Аббас рекъл:
– Това е Пратеника на Аллах сред хората. Кълна се в Аллах, каква утрин е тази за курайшите!
– Каква хитрост може да се приложи?– продължил Абу Суфян.
– Кълна се в Аллах, ще те надвият, ще ти вземат главата. Качвай се на мулето да те заведа при Пратеника на Аллах.
Абу Суфян яхнал добичето. Минавайки край Умар ибн ал–Хаттаб, той ги видял и извикал:
– Абу Суфян? Врагът на Аллах? Слава на Аллах, Който без съглашение и без договор те докара в ръцете ни .
Ал–Аббас подкарал мулето и първи отишъл при Пратеника на Аллах. След него влязъл Умар и помолил Пратеника на Аллах за позволение да убие Абу Суфян. Ал–Аббас възразил:
– Аз го покровителствам. – Докоснал главата на Пратеника на Аллах и рекъл: – Тази нощ никой освен мен няма да говори с него.
Умар обаче настоявал, но Пратеника на Аллах мълчал. После се обърнал към ал–Аббас:
– Заведи го в дома си, а на заранта ми го доведи.
На другата сутрин ал–Аббас завел Абу Суфян при Пратеника на Аллах и той му казал:
– Горко ти, Абу Суфян! Не е ли дошло време да разбереш, че няма друг Бог освен Аллах?
Абу Суфян отвърнал:
– Колко благороден, благ и добър си ти! Ако имаше друг бог освен Него, Той щеше да ме спаси!
Мухаммед попитал:
– Горко ти, Абу Суфян! Не е ли дошло времето да разбереш, че аз наистина съм Пратеника на Аллах!
– Колкото до това, в душата си и сега имам нещичко.
Тогава ал–Аббас го посъветвал:
– Приеми исляма, преди главата ти да бъде отсечена.
И той приел исляма, и произнесъл шахадата.
А ал–Аббас казал:
– Пратенико на Аллах! Абу Суфян е човек, който обича да го хвалят. Направи нещо за него.
Мухаммед отвърнал:
– Така е. Затова, който влезе в дома на Абу Суфян, ще бъде в безопасност. Който се затвори в дома си, ще бъде в безопасност. Който влезе в Свещената джамия, ще бъде в безопасност.

Пратеника на Аллах влиза в Свещената Мекка:

На сутринта Мухаммед(сас) продължил към Мекка, но заповядал на ал–Аббас да задържи Абу Суфян в една планинска клисура, та во̀йните на Аллах да минат край него и той да ги види. Край тях минавали племената, начело със знаменосците. И всеки път, щом минавало някое племе, Абу Суфян питал:
– Аббас, кои са тия?
– Това са тези и тези (рода Салим, например).
А той казал:
– Не съм виждал толкова много хора.
И така – докато минала частта на ансарите. Знамето носил Саад ибн Ибада, който се обърнал към него с думите:
– Абу Суфян, днешният ден е ден на епична битка и ден на разпра.
– Аббас! Колко е прекрасно! Днес е ден на честта!
След това минал Пратеника на Аллах заедно със своя зелен отряд, от мухаджири и ансари – от желязото на оръжието човек не се виждал. Абу Суфян възкликнал:
– Преславен е Аллах! Кои са тези, Аббас?
– Това е Пратеника на Аллах начело на мухаджирите и ансарите.
– Никой не е в състояние да се изправи срещу тях. Владението на твоя племенник е станало огромно.
А ал–Аббас отвърнал:
– О, Абу Суфян! Това е то пророчеството.
– Да, така е – съгласил се Абу Суфян.
По–късно известили Пратеника на Аллах за това, което е казал Саад, а той отвърнал:
– Саад е излъгал. Днес Аллах ще възвеличае Кааба и Кааба ще се облече.
Взел знамето от Саад и го дал на сина му Кайс.
След като Пратеника на Аллах отминал, Абу Суфян побързал да дойде в Мекка и извикал високо:
– Хей, курайши! Това е Мухаммед. Дошъл е с армия, каквато досега не сте виждали. Който влезе в дома на Абу Суфян, е в безопасност.
А те рекли:
– Аллах да те убие! За какво ни е твоята къща?
Той продължил:
– Който заключи портите си, е в безопасност. Който влезе в Свещената джамия, е в безопасност.
Хората бързо се прибрали по домовете си и в храма Кааба.
Пратеника на Аллах пристигнал до Зу-Туа и заповядал на Халид ибн ал-Уалид, командир на левия фланг, да влезе в Мекка от долната част по пътя на Када. Заръчал му, докато стигне до ас-Сафа, ако някой му се опълчи, да го премахне от пътя си. После заповядал на аз-Зубайр, командир на десния фланг и знаменосец на знамето на Пратеника на Аллах да влезе в града от горната му част, от Кудаа, да забие знамето в ал-Хаджун и да не се маха, докато не дойде Пратеника на Аллах. На Абу Убайда, командир на пехотинците и на всички без оръжие, заповядал да проникнат в Мекка от вътрешната страна на долината пред Пратеника на Аллах.
Курайшите събрали неколцина главорези и рекли: „Ако вземат нещо, ние ще сме с тях. Ако ли – не, – ще дадем каквото ни поискат.
И когато Халид минал край тях, се завързала кратка схватка, в която паднали дванадесет размирника, а останалите избягали. После Халид претърсил града, а Пратеника на Аллах пристигнал на хълма ас-Сафа. От хората на Халид били убити двама души, които сбъркали пътя и се натъкнали на размирниците.
През това време аз-Зубайр издигнал знамето в ал-Хаджун при Джамията ал-фатх и издигнал шатра за Умм Салама и Меймуне, нека Аллах бъде доволен и от двете. Изчакал идването на Пратеника на Аллах, който отдъхнал малко и продължил. До него е Абу Бакр, Аллах да е доволен от него; двамата разговаряли. Мухаммед започнал да чете сура Фатх (Победата) и така влязъл в Свещената джамия, заобиколен от мухаджири и ансари. Тук целунал Черния камък и качен върху камилата си направил тауаф на Храма, макар да не е в ихрам. Около Храма имало триста и шестдесет идола. Той ги удрял с тояга и казвал: “Дойде истината и погина лъжата. Несъмнено лъжата погива.” (17:81), “Истината дойде и лъжата нито може да начене, нито да възстанови” (34:49). А идолите падали по лице.

Очистването на Кааба и молитвата в нея:

След тауаф на Храма Пратеника на Аллах повикал Усман ибн Талха и взел от него ключовете на Кааба. Заповядал да отключат вратите, да изнесат идолите от там, и да ги счупят; заповядал да изличат и образите, които били вътре. После влязъл заедно с Усама ибн Зайд и била л, затворил вратата и се приближил към стената срещу входа, която се намирала на три лакътя разстояние. От лявата му страна имало колона, от дясната му страна имало две колони, а зад него – три. Извършил две части молитва и обиколил Храма вътре, като във всеки негов край произнасял: “Аллах е най-велик!” и потвърждавал, че Аллах е един.
“Няма укор към вас”:
После отворил вратата. курайшите застанали в редици, изпълвали цялата Свещена джамия. Той хванал двете крила на вратата и в прочувствена реч; разяснил много от основните положения в исляма; отменил нещата, установени през Джахилия и обявил, че надменността от онова време вече си е отишла. После заявил:
– Слушайте, курайши! Какво мислите, че ще ви сторя?
А те отвърнали:
– Само добро. Ти си благороден брат и син на наш благороден роднина.
А той отвърнал:
– Днес няма укор към вас. Вървете си, вие сте свободни.
Слязъл от прага и седнал в Свещената джамия. Върнал ключовете на Усман ибн Талха с думите:
– Вземи ги! Да останат при вас за вечни времена; никой няма да ви ги отнема, освен ако не е тиранин.

Клетвата:

Изкачил се на ас-Сафа и оттам погледнал към Храма. Вдигнал ръце и се помолил. После хората се заклели, че приемат исляма. Сред онези, които в онзи ден станали мюсюлмани, е Абу Кухафа, баща на Абу Бакр, Всеправдивия, Аллах да е доволен от него. Пратеника на Аллах се зарадвал много, че е приел исляма. След мъжете и жените му се врекли “че не ще съдружават нищо с Аллах и не ще крадат, и не ще прелюбодействат, и не ще убиват децата си, и не ще скалъпват лъжа за онова, което е между ръцете и краката им, и че ще те слушат в одобряваното.” (60:12).
Сред жените, които се заклели, била Хинд, дъщеря на Утба и жена на Абу Суфян. Дошла, покрита с було, защото се страхувала за живота си заради онова, което е направила с трупа на Хамза. След като се врекла, рекла:
– Пратенико на Аллах! По лицето на земята за мен нямаше по-презрени хора от тези в твоя дом. Но днес по лицето на земята няма други, които да искам да възвелича повече от хората от твоя род.
А Пратеника на Аллах казал:
– А също и Онзи, в Чиято ръка е душата на Мухаммед.
Умар ибн ал-Хаттаб, Аллах да е доволен от него, седял на място, по-ниско от Пратеника на Аллах разговарял с хората и приемал клетвата им. Жените се заклели с думи, без ръкостискане.
Някои хора, дошли да се закълнат във вярност на Пророка, били готови да се преселят, но той им казал:
– Мухаджирите вече сториха това. След превземането на Мекка няма да има вече хиджра. Остават само джихад и доброто намерение. Ако бъдете призовани, бъдете готови!

Хора, чиято кръв била пролята:

През този ден Пратеника на Аллах пролял кръвта на хора с големи грехове. Заповядал да ги убият, дори и ако са се хванали за покривалото на Кааба . И отесня за тях земята, макар и просторна. Някои били наказани и убити, а за други Аллах се погрижил и те приели исляма. Били убити: Ибн Хатал, Мукис ибн Сабаба, ал-Харис ибн Нафил, една робиня-певица на Ибн Хатал – общо четирима. Според други освен тях били убити ал-Харис ибн Талатил ал-Хузаи и Умм Саад, като е възможно тя да е била робиня на Ибн Хатал. Значи – общо петима или шестима.
Останалите приели исляма. Първоначално избягали и се укрили, но след обещанието да останат невредими, дошли и приели исляма. Сред тях били Абдуллах ибн Саад ибн Абу Сарх, Икрима, син на Абу Джахл, Хаббар ибн ал-Асуад, друга певица, робиня на Ибн Хатал. Общо – четирима. Твърди се, обаче, че заедно с тях били Кааб ибн Зухайр, Уахши ибн Харб и Хинд бинт Утба, жената на Абу Суфян – седем човека.
Останалите се скрили от страх за живота си и кръвта им не била пролята. Това били Сафуан ибн Умайя, Зухайр ибн Абу Умайя, Сухайл ибн Амр. Но по-късно всички те приели исляма, Слава на Аллах.

Молитва за победата:

Преди обяд Пратеника на Аллах влязъл в дома на Умм Хани, дъщерята на Абу Талиб, Аллах да е доволен от нея. Извършил обмиване и изпълнил осем части молитва – това е молитва на победата. След всяка втора част произнасял: „Мир вам и милосърдие от Аллах“
Умм Хани била дала убежище на двама свои роднини, които Али ибн Абу Талиб, Аллах да е доволен от него, искал да убие. Тогава тя помолила Пратеника на Аллах да ги пощади и той рекъл:
– Ще дадем закрила за онзи, комуто ти си дала закрила, Умм Хани.

Билал призовава за молитва от покрива на Кааба:

Дошло време за обедна молитва. Пратеника на Аллах заповядал на била л да призове за молитва от покрива на Кааба. Това е равнозначно на обявяването на появата на исляма. Харесало се на мюсюлманите и същевременно подразнило езичниците. Хвала на Аллах, Господаря на световете!

Престоят на Пратеника на Аллах в Мекка:

След завоюването на Мекка, ансарите се опасявали, че Пратеника на Аллах ще се установи тук, защото това е неговото родно място и родина на племето и народа му. Те изразили опасенията си, когато Пратеника на Аллах е на хълма ас-Сафа и е вдигнал ръце в молитва. Щом свършил, той им рекъл:
– При Аллах търся убежище! Живея там, където живеете и вие. И ще умра там, където ще умрете и вие!
Тези думи успокоили ансарите, страховете им се изпарили и те се зарадвали.
Да. Така и станало. Пратеника на Аллах останал в Мекка деветнадесет дена, през които възобновил всички знаци на исляма и очистил града от следите на Джахилия. Накарал да поставят нови камъни, бележещи границата на свещената територия и да известят на хората: който вярва в Аллах и в Съдния ден, трябва да счупи всички идоли в дома си.

Разрушаването на Узза, Суа и Манат:

На двадесет и пети рамадан Пратеника на Аллах изпратил Халид ибн ал-Уалид начело на тридесет конника в Нахла, за да разруши идола на богинята ал-Узза и нейния храм. Халид изпълнил нарежданията му. Ал-Узза била най-големият идол за Меканците.
През същия месец рамадан изпратил Амр ибн ал-Ас да разруши Суа, най-важния идол на племето Хузайл. Светилището му се намирало в Рухат на сто и петдесет километра североизточно от Мекка. Амр го разрушил, а неговият пазител, след като видял безсилието му, приел исляма.
И все пак през този месец изпратил Саййид ибн Зайд ал-Ашхали, Аллах да е доволен от него, начело на двадесет конника към Манат в ал-Мушалал, около Кадид. Това е идолът на племената Калб, Хузаа, Гассан, ал-аус и ал-хазрадж. Храмът и идолът били унищожени.

Мисията на Халид при рода Джазима:

През месец шаууал, Мухаммед изпратил Халид ибн ал-Уалид при рода Джазима да ги призове да приемат исляма. С него тръгнали триста и петдесет човека от мухаджирите, ансарите и от рода Салим. Когато ги призовали към исляма, джазимите викнали:
– Отказваме! Отказваме! Част от тях били убити, а други – пленени. След един ден Халид заповядал всеки мюсюлманин да убие пленения от него. Ибн Амр и хората му обаче се противопоставили. Когато се върнали, разказали на Пророка какво се е случило. Той вдигнал ръце и два пъти произнесъл: “О, Аллах! Невинен съм пред Теб за онова, което е сторил Халид.” После изпратил Али, Аллах да е доволен от него, да занесе пари на джазимитите, за да откупи убитите и да плати компенсация за изгубените им имоти. Остатъкът от парите е оставен за тях.
През това време между Халид и Абдуррахман ибн Ауф избухнала свада, заради стореното от Халид. Когато другите се върнали и съобщили за това на Пратеника на Аллах той рекъл:
– Полека, Халид! Остави моите сподвижници! Кълна се в Аллах, дори някога да притежаваше злато колкото планината Ухуд, което да раздадеш по пътя на Аллах, пак нямаше да постигнеш наградата за излизането и прибирането на мой сподвижник по пътя на Аллах.

Из книгата “Светли страници от житието на Мухаммед с.а.с.”

Francisco Grande Hotel and Golf Resort
Porno Filme Creating a super boy band doesn’t appear to be exactly Myung ja’s dream

Means to give you more energy
xhamster Some current designers employ novel fabrics

thin model to launch new Marni collection
kostenlose-pornos The staff is generally friendly and fast

Buy Designer Clothes Wholesale at Asianfashion4u
Einfachporno.com One of the basic parts of a roof’s construction is the gutter

Recognizing Special Products and Their Factors
Porno household mankind taste accessory’ drags grievance

Judith Leiber’s Radiant Cut Crystal
pornos BLACK AND GREEN OLIVE TAPENADE

For those looking for a frugal belt to go with Walnut Strands
blackporn how to get a public relations job in fashion

Ed Hardy In The Tattoo Industry
black porn Central bank money printing

About mustafa

Проверете Също

Bulgaristanlı ilâhiyatçılar derneği önemli bir hizmet

Adı Bulgaristan Yüksek İslâmî Eğitim Mezunları Derneği (BAZVİO) olup 2013 yılında tesis edilen sivil toplum …