начална страница / Genel / 11. СУРА ХУД (ХУД)

11. СУРА ХУД (ХУД)

istanbulda_20_bin_otele_kurani_kerim_dagitildi13513280030_h944714

 

Hud: 

 

Меканска с изключение на знамения 12, 17 и 114, които са медински. Съдържа 123 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1.  Алиф. Лам. Ра. Книга, чиито знамения бяха утвърдени, а после разяснени от всемъдър, всесведущ,

2.  за да служите единствено на Аллах – аз съм за вас Негов предупредител и благовестител –

3.  и за да молите за опрощение своя Господ. Сетне се покайте пред Него – Той ще ви остави хубаво да се понасладите за определен срок и ще дари щедростта Си на всеки, който е проявил щедрост. А ако се отвърнете – страх ме е за вас от мъчение в голям Ден.

4.  При Аллах е вашето завръщане. Той за всяко нещо има сила.

5.  Ето, заключват сърцата си, за да се потулят от Него. Ето, и когато се покриват с дрехите си, Той знае какво спотайват и какво показват. Той знае всичко скрито в сърцата.

(„…заключват сърцата си” – потайни са, скриват омразата, неверието си и т.н.)

6.  И няма по земята твар, чието препитание да не идва от Аллах. Той знае нейното обиталище и хранилище. Всичко е в ясна книга.

7.  Той е, Който сътвори небесата и земята в шест дена, и Неговият Престол бе върху водата, за да ви изпита кой от вас е по-добър по деяние. И ако кажеш: “Ще бъдете възкресени след смъртта”, онези, които отричат, непременно ще кажат: “Това е само явна магия.”

8.  А ако забавим тяхното мъчение за определен срок, непременно ще кажат: “Какво го задържа?” В Деня, когато ги настигне, то наистина не ще бъде отклонено от тях и ще ги обгърне онова, на което са се присмивали.

9.  И ако дадем на човека да вкуси милост от Нас, а после му я отнемем, той е отчаян, непризнателен.

10.  И ако му дадем да вкуси благодат след беда, която го е засегнала, казва: “Отидоха си злините от мен” и е радостен, самохвалец,

11.  освен онези, които са търпеливи и вършат праведни дела. За тях има опрощение и голяма отплата.

12.  Може и да си склонен да изоставиш част от онова, което ти се разкрива, и да се свива сърцето ти, че ще кажат: “Защо не му бе спуснато съкровище или не дойде заедно с него ангел?” – но ти си само предупредител. Аллах над всяко нещо е блюстител.

13.  Или казват: “Той си го е съчинил.” Кажи: “Донесете десет сури, подобни на неговите – съчинени, – и позовете когото можете освен Аллах, ако говорите истината!

14.  И ако не ви откликнат, знайте, че той бе низпослан само със знанието на Аллах и че няма друг бог освен Него! Не сте ли вече отдадени Нему?”

15.  Които желаят долния живот и неговата украса, през него напълно ще им платим за деянията. И не ще бъдат ощетени през него.

16.  Тези са, които в отвъдния живот ще имат само Огъня и ще се провали, каквото са правили [на земята], и ще е напразно, каквото са вършили.

17.  Нима е такъв онзи, който има ясен знак от своя Господ и го следва свидетел от Него? Предхождаше го Книгата на Муса – водител и милост. Тези вярват в него. А който от съюзените племена го отрича, обещан му е Огънят. Не се съмнявай в него [о, Мухаммед]! Той е истината от твоя Господ, ала повечето хора не вярват.

18.  И кой е по-голям угнетител от онзи, който съчинява лъжа за Аллах? Тези ще бъдат доведени при своя Господ и свидетелите ще рекат: “Тези са, които лъжеха за своя Господ.” Да, проклятието на Аллах е над угнетителите,

19.  които възпират от пътя на Аллах, стремят се да го изкривят и отвъдния живот отричат.

20.  Те са безсилни на земята и нямат покровители освен Аллах. На тях ще им се удвои мъчението. Те не са могли да чуят и не са прозрели.

21.  Те са онези, които себе си са погубили и се е скрило от тях онова, което са съчинявали.

22.  Без съмнение, в отвъдния живот те са най-губещите.

23.  Но които вярват и вършат праведни дела, и се смиряват пред своя Господ, тези са обитателите на Рая, там ще векуват.

24.  Двете групи приличат на слепия и глухия, и на зрящия и чуващия. Нима те са еднакви при сравнение? И не ще ли се поучите?

(Двете групи са вярващите и отричащите.)

25.  И изпратихме Нух при неговия народ: “Аз съм за вас явен предупредител,

26.  за да не служите на друг освен на Аллах. Страхувам се за вас от мъчение в болезнен Ден.”

27.  Първенците от народа му, които отричаха, казаха: “Виждаме, че си само човек като нас и виждаме, че те следват само най-презрените ни хора с прибързано мнение. И не виждаме да ни превъзхождате. Дори ви мислим за лъжци.”

28.  Каза: “О, народе мой, ако имам ясен знак от своя Господ и ми е дал от Себе Си милост, скрита за вас, смятате ли, че ще ви я натрапим, след като й се противите?

29.  О, народе мой, не искам от вас богатство за това. Моята отплата е единствено от Аллах. И не ще прогоня онези, които вярват. Наистина те ще срещнат своя Господ. Ала виждам, че сте хора невежи.

(Някои сънародници на Нух не проявявали милост към бедните, които повярвали, и не желаели да бъдат заедно с тях в една общност. Затова поискали от Нух да ги прогони.)

30.  О, народе мой, кой ще ме защити от Аллах, ако ги прогоня? И не ще ли се поучите?

31.  И не ви казвам: “При мен са съкровищниците на Аллах.”, нито: “Зная неведомото”; и не казвам: “Аз съм ангел”; и не казвам на онези, които са презрени във вашите очи, [че] Аллах не ще им даде благо. Аллах най-добре знае какво имат в душите си. Иначе да съм от угнетителите.”

32.  Казаха: “О, Нух, ти спореше с нас и все повече ни оспорваш. Донеси ни онова, с което ни заплашваш, ако говориш истината!”

33.  Каза: “Само Аллах може да ви го донесе, ако пожелае. А вие сте безсилни.

34.  И не ще ви помогне моят съвет, ако съм искал да ви посъветвам, щом Аллах иска да ви унищожи. Той е вашият Господ и при Него бивате връщани.”

35.  Или казват: “Той го е съчинил.” Кажи: “Ако аз съм го съчинил, мой е грехът и съм невинен за онова, в което вие престъпвате.”

36.  И бе разкрито на Нух: “Ще вярва измежду твоя народ само онзи, който вече е повярвал. Не се опечалявай заради онова, което са извършили!

37.  И направи Кораба пред Нашите Очи и с Нашето откровение, и не Ми говори за онези, които са угнетявали! Те ще бъдат издавени.”

38.  И правеше той Кораба, и всякога щом край него минаваха първенци от неговия народ, подиграваха го. Каза: “Щом се подигравате с нас, и ние ще ви се подиграваме, както и вие се подигравате.

39.  И ще узнаете кого ще връхлети позорящо го мъчение и ще го сполети трайно мъчение.”

40.  Когато дойде Нашата повеля и кипна пещта, рекохме: “Натовари на него от всичко по чифт заедно с твоето семейство (освен онези, за които имаше слово отпреди) и с всеки, който вярва.” А вярваха с него само малцина.

(„…кипна пещта” – кипна Божият гняв, извори заизбликваха по земната повърхност.)

41.  И каза: “Качете се на него! В името на Аллах той ще плава и ще се закотви. Моят Господ е многоопрощаващ, милосърден.”

42.  И заплава с тях по вълни като планини, и призова Нух своя син, който се бе отлъчил: “Сине мой, качи се с нас и не бъди с отричащите!”

43.  Каза [синът]: “Ще се приютя на планина, която ще ме защити от водата.” Каза: “Няма днес защитник от повелята на Аллах, освен за онзи, когото Той помилва.” И ги разделиха вълните, и бе от удавените.

44.  И се каза: “О, земя, погълни водата си!” и “О, небе, престани!” И спадна водата. И се изпълни повелята. И [Корабът] заседна върху [планината] ал-Джуди. И се каза: “Гибел за хората–угнетители!”

45.  И позова Нух своя Господ, и каза: “Господи, синът ми е от моето семейство. Твоят обет е правдата. Ти си Най-справедливия от съдниците.”

46.  Каза [Аллах]: “О, Нух, той не е от твоето семейство. Делото му не е праведно. И не Ме питай за онова, за което нямаш знание! Поучавам те да не бъдеш от невежите.”

47.  Каза: “Господи, опази да Те питам за нещо, за което нямам знание! И ако не ме опростиш и не ме помилваш, ще съм от губещите.”

48.  Каза се: “О, Нух, слез [от Кораба] в невредимост от Нас и с благодати за теб и за народи от придружаващите те! А на други народи ще дадем да се понаслаждават, после ще ги сполети болезнено мъчение от Нас.

49.  Тези са от вестите на неведомото, които Ние ти разкриваме. Дотогава не си ги знаел нито ти, нито твоят народ. Затова търпи! Краят принадлежи на богобоязливите.”

50.  И при адитите – брат им Худ… Каза: “О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него. Вие сте само клеветници.

51.  О, народе мой, не искам от вас отплата за това. Моята отплата е единствено от Онзи, Който ме е сътворил. Нима не проумявате?

52.  О, народе мой, молете за опрощение своя Господ и се покайте пред Него, и ще ви изпрати Той обилен дъжд от небето, и ще ви надбави сила към вашата сила! И не се отмятайте, престъпвайки!”

53.  Казаха: “О, Худ, ти не ни донесе ясен знак и не ще изоставим божествата си заради твоите слова. И не ти вярваме.

54.  Ще кажем само, че те е поразило със зло някое от нашите божества.” Каза: “Призовавам за свидетел Аллах и вие свидетелствайте, че съм непричастен към онова, което съдружавате

55.  с Него. И лукавствайте срещу мен всички, и не ме изчаквайте!

56.  Аз се уповавам на Аллах, моя Господ и вашия Господ. Няма твар, която Той да не държи под Своя власт. Моят Господ е на правия път.

(„…държи под Своя власт” – букв. „държи  за кичура”. Съдбата на всяка твар е в ръцете на Аллах и Той на всекиго отдава заслуженото, затова на Него принадлежи правият път.)

57.  А отметнете ли се – вече ви съобщих онова, с което бях пратен при вас. И ще ви подмени моят Господ с други хора. И никак не ще Му навредите. Моят Господ пази всяко нещо.”

58.  И когато Нашата повеля дойде, с милост от Нас спасихме Худ и онези, които вярваха с него. И ги спасихме от сурово мъчение.

59.  Такива бяха адитите. Отрекоха знаменията на своя Господ и се възпротивиха на Неговите пратеници, и следваха повелята на всеки упорит деспот.

60.  И ги следва проклятие на този свят и в Деня на възкресението. Да, адитите отрекоха своя Господ. Да, гибел за адитите, народа на Худ!

(Вж. 69: 6–8)

61.  И при самудяните [изпратихме] брат им Салих. Каза: “О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него. Той ви сътвори от земята и ви засели на нея. Затова Го молете за опрощение и се покайте пред Него! Моят Господ е наблизо и откликва.”

62.  Казаха: “О, Салих, преди това ти възлагахме надежди. Нима ни забраняваш да служим на онова, на което служеха предците ни? Съмняваме се в онова, към което ни призоваваш.”

63.  Каза: “О, народе мой, как мислите, ако имам ясен знак от своя Господ и ми е дал от Себе Си милост, кой ще ме защити от Аллах, ако Му се възпротивя? Ще ми надбавите само загуба.

64.  О, народе мой, това е камилата на Аллах – знамение за вас. Оставете я да пасе по земята на Аллах и не я докосвайте със зло, иначе ще ви обземе близко мъчение!”

65.  Но я заклаха и той каза: “Наслаждавайте се в своя дом три дена! Това не е лъжливо обещание.”

66.  И когато Нашата повеля дойде, с милост от Нас спасихме Салих и онези, които вярваха с него, от позора на този ден. Твоят Господ е Всесилния, Всемогъщия.

67.  И Викът обзе онези, които угнетяваха, и осъмнаха безжизнени в домовете си,

68.  сякаш не бяха пребивавали там. Да, самудяните отрекоха своя Господ. Да, гибел за самудяните!

69.  И отидоха Нашите пратеници с благовестието при Ибрахим. Казаха: “Мир!” Каза: “Мир!” И не се забави да поднесе печено теле.

(Аллах Всевишния изпратил ангели, които да известят Ибрахим, че ще му се роди син.)

70.  И щом видя, че ръцете им не посягат към него, това не му хареса и спотаи страх от тях. Казаха: “Не се страхувай! Ние сме пратени при народа на Лут.”

71.  А жена му стоеше и се смееше. И я благовестихме за Исхак, а отподир Исхак – за Якуб.

72.  Тя каза: “О, горко ми! Аз ли ще родя, след като съм престаряла, а моят съпруг е този старец? Наистина това е някакво чудо.

(Тълкувателите съобщават, че Ибрахим бил на 120 години, а съпругата му – на 90.)

73.  Казаха: “Нима те учудва повелята на Аллах? Милостта на Аллах и Неговите благослови са над вас, стопани на дома. Наистина Той е всевъзхваляван, всеславен.”

74.  И когато уплахата напусна Ибрахим и благовестието му се яви, той настоя пред Нас за народа на Лут.

75.  Ибрахим бе състрадателен, умоляващ, каещ се.

76.  “О, Ибрахим, откажи се от това! Вече дойде повелята на твоя Господ. Необратимо мъчение ще ги връхлети.”

77.  И когато Нашите пратеници отидоха при Лут, той се натъжи за тях и отмаля заради тях, и каза: “Това е тежък ден.”

(Пророкът Лут, мир нему, се страхува от посегателство над ангелите, които се явили в образи на красиви младежи, защото сънародниците му били мъжелюбци.)

78.  И отиде при него народът му, втурнат натам. И преди бяха вършили злини. Каза: “О, народе мой, ето ви моите щерки. Те са по-чисти за вас. Бойте се от Аллах и не ме опозорявайте пред гостите ми! Няма ли сред вас разумен мъж?”

(За общността нейният пророк е като баща, затова Лут, мир нему, казва: “…моите щерки”, т.е. жените от племето.)

79.  Казаха: “Вече си узнал, че нямаме нужда от твоите щерки. Знаеш какво искаме.”

80.  Каза: “Ех, да имах сила над вас или да се осланях на здрава опора!…”

81.  Казаха [гостите]: “О, Лут, ние сме пратеници на твоя Господ. Не ще те докоснат. Тръгни със своето семейство в част от нощта и никой от вас да не се обърне освен жена ти – нея ще я порази, каквото порази и тях. Срокът им е утрото. Не наближава ли утрото?”

82.  И когато Нашата повеля дойде, преобърнахме [селището] надолу и изсипахме над тях безспир порой камъни от глина,

83.  белязани при твоя Господ. Те не са далеч от угнетителите.

84.  И при мадянитите – брат им Шуайб… Каза: “О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него. И не занижавайте мярката и везната! Виждам ви в благоденствие, но се страхувам за вас от мъчение в Ден всеобхватен.

85.  О, народе мой, изпълвайте мярката и везната със справедливост и не смалявайте от нещата на хората, и не злосторствайте по земята, сеейки развала!

86.  Това, което Аллах ви оставя, е по-добро за вас, ако сте вярващи. Аз не съм ви пазител.”

87.  Казаха: “О, Шуайб, нима твоята молитва ти повелява да оставим онова, на което служат бащите ни, или да не постъпваме със своите имоти, както пожелаем? Наистина ти си състрадателният, разумният!”

88.  Каза: “О, народе мой, как мислите, ако имам ясен знак от своя Господ и Той ми е дарил добро препитание от Него, и, противно на вас, не искам [да върша] онова, което ви забранявам? Не искам друго освен подобрение, колкото мога. Моят успех не е от друг, а само от Аллах. На Него се уповавам и към Него се обръщам.

89.  О, народе мой, да не ви вкара в грях отлъчването ми, та да ви порази същото, каквото порази народа на Нух или народа на Худ, или народа на Салих. А народът на Лут не е далеч от вас.

90.  И молете за опрощение своя Господ, и се покайте пред Него! Моят Господ е милосърден, любещ.”

91.  Казаха: “О, Шуайб, не проумяваме много от онова, което казваш. Виждаме, че си твърде слаб сред нас. Ако не бе твоят род, щяхме да те пребием с камъни. Не ни превъзхождаш по мощ.”

92.  Каза: “О, народе мой, нима моят род за вас е по-могъщ от Аллах? Вие Го загърбихте. Наистина моят Господ обхваща онова, което правите.

93.  О, народе мой, действайте, както можете! И аз ще действам. Ще узнаете при кого ще дойде позорящо го мъчение и кой е лъжец. И чакайте! И аз очаквам с вас.”

94.  И когато Нашата повеля дойде, с милост от Нас спасихме Шуайб и онези, които вярваха с него. И Викът обзе онези, които угнетяваха, и те осъмнаха безжизнени в домовете си,

95.  сякаш не бяха пребивавали там. Да, гибел за мадянитите, както погинаха и самудяните!

96.  И изпратихме Муса с Нашите знамения и с явен довод

97.  при Фараона и първенците му. Те следваха повелята на Фараона, а повелята на Фараона не бе разумна.

98.  Ще предвожда той народа си в Деня на възкресението и ще ги въведе в Огъня. И колко лошо е мястото, където ще бъдат въведени!

99.  И са следвани от проклятие и на този свят, и в Деня на възкресението. Колко лош е дарът, което ще им се дари!

100.     Тези са от вестите на селищата, които ти разказваме. Има сред тях и изправени, има и покосени.

(Селищата и страните са сякаш житни класове – някои като Египет все още съществуват, а други са пометени от лицето на земята.)

101.     Не Ние ги угнетихме, а те сами себе си угнетиха. И не ги избавиха от нищо боговете им, които те зовяха, освен Аллах, щом дойде повелята на твоя Господ. И им надбавиха само загуба.

102.     Така сграбчва твоят Господ, щом сграбчи селищата, когато угнетяват. Той сграбчва болезнено, силно.

103.     Наистина в това има знамение за всеки, който се страхува от мъчението в отвъдния живот. Това е Денят, за който хората ще бъдат насъбрани. Това е знаменателен Ден.

104.     Не ще го забавим Ние освен за определен срок.

105.     Когато Денят настъпи, никой не ще проговори освен с Неговото позволение. Сред тях ще има и злочести, и щастливи.

106.     Онези, които са злочести, ще бъдат в Огъня. В него ще вдишват и издишват,

107.     там ще векуват, докато съществуват небесата и земята, освен ако не пожелае друго твоят Господ. Твоят Господ прави всичко, което пожелае.

108.     А онези, които са ощастливени, ще бъдат в Рая, там ще векуват, докато съществуват небесата и земята, освен ако не пожелае друго твоят Господ – дар неизчерпаем.

(Както се разбира от сура 14: 48, небесата и земята, споменати в това знамение, се различават от съществуващите днес.)

109.     И не се съмнявай в [лъжовността на] онова, на което те служат! Те служат само както и бащите им служеха преди. И ще платим Ние техния дял ненакърнен.

110.     Вече дадохме на Муса Писанието и настана разногласие за него. И ако нямаше предишно Слово от твоя Господ, щеше да е отсъдено между тях. И се съмняваха в него с подозрение.

111.     И на всички твоят Господ ще плати за деянията им. Всесведущ е Той за онова, което вършат.

112.     И стой на правия път, както ти бе повелено, ти и всеки покаял се с теб, и не престъпвайте! Всезрящ е Той за онова, което вършите.

113.     И не клонете към онези, които угнетяват, за да не ви засегне Огънят! Нямате освен Аллах покровители. После не ще ви се помогне.

114.     И отслужвай молитвата в двата края на деня, и в началото на нощта! Наистина добрините премахват злините. Това е напомняне за онези, които си спомнят.

115.     И бъди търпелив! Аллах не погубва отплатата на добротворстващите.

116.     Имаше ли сред поколенията преди вас праведни, възбраняващи покварата по земята, освен малцината от тях, които спасихме? Угнетителите последваха разкоша, в който живееха. И бяха престъпващи.

117.     Твоят Господ не погубва селищата с гнет, щом жителите им вършат праведни дела.

118.     И ако твоят Господ бе пожелал, щеше да стори хората една общност. Ала те не престават да са в разногласие,

119.     освен които твоят Господ е помилвал и [така] ги е сътворил. И се сбъдна Словото на твоя Господ: “Непременно ще напълня Ада с джинове и хора заедно.”

120.     И всичко ти разказваме от вестите за пратениците, за да укрепим с него сърцето ти. С това при теб дойде правдата и поучение, и напомняне за вярващите.

121.     И кажи на онези, които не вярват: “Работете според възможностите си! И ние ще работим.

122.     И чакайте! И ние чакаме.”

123.     На Аллах принадлежи неведомото и на небесата, и на земята, и при Него ще бъдат върнати всички дела. Затова на Него служи и на Него се уповавай! Твоят Господ не подминава делата ви.

About mustafa

Проверете Също

Bulgaristanlı ilâhiyatçılar derneği önemli bir hizmet

Adı Bulgaristan Yüksek İslâmî Eğitim Mezunları Derneği (BAZVİO) olup 2013 yılında tesis edilen sivil toplum …

Bir Cevap Yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir