начална страница / Genel / 18. СУРА АЛ-КАХФ (ПЕЩЕРАТА)

18. СУРА АЛ-КАХФ (ПЕЩЕРАТА)

istanbulda_20_bin_otele_kurani_kerim_dagitildi13513280030_h944714

Меканска с изключение на знамение 28 и знамения от 82 до 101, които са медински. Съдържа 110 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1.  Слава на Аллах, Който низпосла на Своя раб Книгата и не стори в нея изопачение!

2.  Достоверна – да предупреждава за сурово мъчение от Него и да благовества вярващите, които вършат праведни дела, че за тях ще има добра отплата [в Рая] –

3.  там ще останат вечно.

4.  И да предупреждава онези, които казват: “Аллах се сдоби със син.”

5.  Нито те имат знание за това, нито предците им. Голяма дума излиза от устата им. Те не изричат друго освен само лъжа.

6.  Не погубвай себе си от скръб по тях [о, Мухаммед], ако не повярват в това послание.

7.  Ние сторихме това, което е на земята, да е нейна украса, за да ги изпитаме кой от тях е по-добър по деяние.

8.  И ще превърнем Ние това, което е на нея, в безплодна пръст.

9.  Нима смяташ, че [историята на] хората от пещерата и ар-Раким е някакво чудо сред Нашите знамения?

(Ар-Раким се тълкува като: плоча, на която са записани имената на хората от пещерата; мастилница на езика на ромеите; село; долина; книга.)

10.  Когато младежите се приютиха в пещерата и казаха: “Господи наш, дари ни милосърдие от Теб и ни приготви напътствие за нашето дело!”

11.  И ги приспахме в пещерата за години наред.

12.  После ги събудихме, за да отличим коя от двете групи ще пресметне какъв срок са престояли.

13.  Разказваме ти Ние [о, Мухаммед] вестта за тях правдиво. Бяха младежи, вярващи в своя Господ, и още повече ги напътихме.

14.  И укрепихме сърцата им, когато се възправиха и казаха: “Нашият Господ е Господа на небесата и на земята. Ние не ще зовем друг Бог освен Него. Иначе ще сме изрекли голяма лъжа.

(Младежите от пещерата се скрили в нея, за да запазят от гонения вярата си в Единия Бог. Те помолили Аллах Всевишния да им окаже милост и да им посочи правия път, и Той им пратил сън, който  продължил 309 години. Това време им се сторило като един ден или част от деня. Разказът за младежите от пещерата е сходен със сказанието за седемте вярващи ефески юноши, скрили се от преследванията на римския император Деций (249–251), който принуждавал еднобожниците да се връщат към идолопоклонничеството.)

15.  Тези хора от нашия народ приеха други богове освен Него. Защо не донесат явен довод за тях? И кой е по-голям угнетител от онзи, който съчинява лъжа за Аллах?”

16.  [Един от тях скришом каза]: “Щом сте се отделили от тях и от онова, на което служат вместо на Аллах, приютете се в пещерата! Вашият Господ ще разстеле за вас от Своята милост и ще ви приготви подкрепа за вашето дело.”

17.  И виждаш слънцето при изгрев да се отклонява отдясно на пещерата им, и при залез да ги отминава отляво, докато лежат в дупката. Това е от знаменията на Аллах. Когото Аллах напътва, той е напътеният, а когото оставя в заблуда, не ще намериш за него покровител да го води.

(Входът на пещерата е на север и лицата им са обърнати натам. Слънцето изгрява от дясната им страна и залязва от лявата, тъй че  през деня те остават в прохлада, без да ги засегнат изгарящите слънчеви лъчи.)

18.  И ги смяташ за будни, а те спят и Ние ги обръщаме надясно и наляво. И кучето им е проснало лапи на входа. Съзреш ли ги, ще се отвърнеш от тях в бяг и ще се изпълниш с ужас.

19.  И така ги събудихме, за да се питат взаимно. Един от тях каза: “Колко време престояхте?” Казаха: “Престояхме ден или част от деня.” Казаха: “Вашият Господ най-добре знае колко сте престояли. Сега изпратете някого от вас с тези ваши пари до града и нека види там коя храна е най-чиста, и да ви донесе от нея за препитание! И да е внимателен, и да не ви издаде на никого!

20.  Ако ви намерят, ще ви пребият с камъни или ще ви върнат към тяхната вяра, и тогава никога не ще сполучите.”

21.  Така осведомихме [хората] за тях, за да знаят, че обещанието на Аллах е правда и няма съмнение за Часа. Когато [хората] заспориха помежду си за тях, едни казаха: “Постройте над тях постройка! Техният Господ най-добре ги знае.” А онези, които надвиха в спора, казаха: “Да направим храм над тях!”

22.  Ще кажат [някои]: “Трима са, четвъртото е кучето им.”. И ще кажат [други]: “Петима са, шестото е кучето им.” – в догадка за неведомото. И ще кажат [още]: “Седем са, осмото е кучето им.”. Кажи [о, Мухаммед]: “Моят Господ най-добре знае техния брой. Знаят това само малцина.” И не спори за тях освен за явно очевидното! И не се допитвай за тях до никого!

23.  И за нищо не казвай: “Ще свърша това утре”,

24.  [без да добавиш]: “Само ако Аллах е пожелал.” И спомни си своя Господ, ако забравиш, и кажи: “Дано моят Господ ме насочи още по-близо до правия път!”

25.  И престояли в пещерата си триста години и още девет.

26.  Кажи: “Аллах най-добре знае колко са престояли. Негово е неведомото на небесата и на земята. Как добре Той [всичко] вижда и чува! Нямат те друг покровител освен Него. В Неговата власт никой не Му е съдружник.”

27.  И чети [о, Мухаммед] онова, което ти бе разкрито от Книгата на твоя Господ! Никой не ще подмени Неговите Слова и не ще намериш убежище при друг освен при Него.

28.  И бъди търпелив заедно с онези, които зоват своя Господ сутрин и вечер, искайки Неговия Лик! И не отмествай очи от тях, възжелавайки украсата на долния живот, и не се подчинявай на онзи, чието сърце оставяме да нехае за Нашето споменаване, и той следва страстите си, и делото му е погубено!

29.  И кажи: “Правдата е от вашия Господ. Който желае, да вярва, а който желае, да отрича! Ние приготвихме за угнетителите Огъня, чиито стени ги заграждат. И ако викнат за помощ, ще им се помогне с вода като разтопен метал, която изпича лицата. Колко гнусно е такова питие и колко лошо място е там за отсядане!

30.  Които вярват и вършат праведни дела – Ние не ще погубим отплатата на никой добродетелен.

31.  За тези са Градините Адн, под които реки текат. Ще носят там украшения – гривни от злато, и ще са облечени в зелени одежди от коприна и брокат, облегнати там на престоли. Колко хубаво е за въздаяние и колко прекрасно място е там за отсядане!

32.  И им дай пример с двама мъже. Направихме за единия две градини с грозде, които обградихме с палми, и пръснахме помежду им посеви.

33.  И двете градини даряваха своите плодове, без да се погуби нищо от тях. И сторихме река да бликне през двете.

34.  И имаше той плодове, и каза на своя другар в разговор с него: “Аз имам по-голямо богатство от теб и повече хора!”

35.  И влезе в своята градина, угнетявайки себе си. Каза: “Не мисля, че това някога ще изчезне.

36.  И не мисля, че Часът ще настъпи. А дори да бъда върнат при своя Господ, [там] имам по-добро място за връщане, отколкото тук .”

37.  Неговият другар в разговор с него му каза: “Нима не вярваш в Онзи, Който те е сътворил от пръст, после от частица сперма, после те е направил мъж?

(Сътвореният от пръст е праотецът на човечеството Адам.)

38.  Ала за мен Той е Аллах, моят Господ, и не съдружавам никого със своя Господ.

39.  И защо, когато влезе в своята градина, ти не каза: “Това е, което Аллах е пожелал. Няма сила освен с Аллах. Въпреки че ме виждаш с по-малко имот и деца от теб,

40.  моят Господ може да ми даде нещо по-добро от твоята градина и да прати върху нея напаст от небето, та да се окаже тя безплодна пръст.

41.  Или водата й да пресъхне и ти да не си способен да я намериш.”

42.  И плодовете му бяха погубени, и започна той да кърши ръце заради онова, което е похарчил по нея – сринатата из основи. И каза: “О, да не бях съдружавал никого със своя Господ!”

43.  И нямаше той група, която да го защити от Аллах, нито сам се защити.

44.  Там закрилата е от Аллах, от Правдата. При Него е най-доброто въздаяние и при Него е най-добрият завършек.

45.  И им дай за пример долния живот, подобен на вода, която сме излели от небето и с нея поникват растенията по земята, после изсъхват и ветровете ги разпиляват. Аллах за всяко нещо има сила.

46.  Имотите и децата са украсата на долния живот, но вечните праведни дела са най-доброто за въздаяние при твоя Господ и са най-доброто за надежда.

(Вечните праведни дела са изразите: “Всечист е Аллах” (Субханаллах), “Слава на Аллах” (Ал-хамдулиллах), “Аллах е Най-великият” (Аллаху акбар), “Няма друг бог освен Аллах” (Ля иляха иллаллах), “Няма мощ и няма сила освен с Аллах.” (Ля хаула уа ля кууата илля биллах).)

47.  Един Ден ще разтресем планините и ще видиш земята оголена, и ще ги насъберем [тварите], и не ще пропуснем никого от тях.

48.  И ще бъдат представени на твоя Господ в редици: “Ето, дойдохте при Нас, както ви сътворихме първия път. А твърдяхте, че никога не ще ви срещнем.”

49.  И ще бъде изложена книгата [на делата]. Тогава ще видиш престъпниците в уплах от нейното съдържание и ще кажат: “О, горко ни!” Каква е тази книга, която не пропуска нищо, нито малко, нито голямо, без да го пресметне?” И ще намерят пред себе си всичко, което са вършили. Твоят Господ никого не угнетява.

50.  И когато казахме на ангелите: “Поклонете се доземи на Адам!”, те се поклониха освен Иблис. Той бе от джиновете и се отклони от повелята на своя Господ. Нима него и потомството му ще приемете за покровители вместо Мен, след като са ваш враг? Колко лоша е за угнетителите тази замяна!

51.  Не им отредих Аз да са свидетели при сътворяването на небесата и на земята, нито при сътворяването на тях самите, нито приемам Аз заблуждаващите за помощници.

(„… свидетели” – Иблис и неговото потомство.)

52.  В Деня, когато Той ще каже: “Призовете Моите съдружници, за които твърдяхте!”… И ще ги призоват, но не ще им откликнат. И ще сторим помежду им пропаст.

53.  И щом престъпниците видят Огъня, ще се убедят, че ще попаднат в него. И не ще намерят избавление оттам.

54.  И вече разяснихме за хората всякакви примери в този Коран. Но най-много от всичко друго човек [обича да] спори.

55.  И какво пречи на хората да повярват, когато им се яви напътствието, и да молят своя Господ за опрощение, или трябва да ги сполети обичаят с предците, или да им се яви мъчението насреща?

56.  Изпращаме Ние пратениците само като благовестители и предупредители. И се стремят онези, които отричат, чрез лъжата да заличат правдата. И взимат на присмех Моите знамения и онова, с което са предупреждавани.

57.  И кой е по-голям угнетител от онзи, комуто бяха напомнени знаменията на неговия Господ, а той се отдръпна от тях и забрави какво е сторил с ръцете си преди? Ние сложихме сърцата им в броня, за да не го разбират [– Корана], а в ушите им – глухота. Дори да ги призовеш към напътствието [о, Мухаммед], и тогава никога не ще застанат на правия път.

58.  Твоят Господ – Опрощаващия, Владетеля на милосърдието, – ако ги накажеше за онова, което са придобили, щеше да им ускори мъчението. Ала за тях има определен срок и не ще намерят убежище от него.

59.  Погубихме Ние тези селища, когато угнетяваха, и им отредихме за тяхната гибел определен срок.

60.  И каза Муса на своя слуга: “Не ще спра, додето не стигна съвместието на двете морета, дори да вървя с години.”

61.  И когато стигнаха съвместието им, забравиха своята риба и тя хвана пътя си, порейки морето.

(На Муса било повелено да се срещне със знаещ раб на Аллах. Мястото на срещата било там, където рибата се съживи.)

62.  И когато се отдалечиха, той каза на слугата си: “Дай ни [рибата] за нашия обяд! Усетихме изтощение от това наше пътуване.”

63.  Каза [слугата]: “Видя ли, когато се приютихме до скалата, забравих рибата. Само сатаната ме накара да забравя за това и да не се сетя. И по чудо тя хвана пътя си в морето.”

64.  Каза [Муса]: “Това е, към което се стремяхме.” И се върнаха обратно, следвайки своите дири.

65.  И намериха един от Нашите раби, когото бяхме удостоили с милост и го бяхме научили на знание от Нас.

66.  Муса му каза: “Може ли да те последвам, за да ме научиш на вярното знание, на което си научен?”

67.  Каза: “Ти не ще можеш да изтърпиш заедно с мен.

68.  И как ще изтърпиш нещо, за което не си напълно осведомен?”

69.  Каза [Муса]: “Ще установиш, ако Аллах е пожелал, че съм търпелив и не ще ти се възпротивя в нищо.”

70.  Каза: “Ако ме последваш, не ме питай за нищо, докато сам не ти спомена за него!”

71.  И тогава тръгнаха. Когато се качиха на кораба, [ал-Хидр] го проби. Каза [Муса]: “Нима го проби, за да издавиш пътниците му? Ти извърши нещо недопустимо.”

72.  Каза: “Нали ти казах, че не ще можеш да изтърпиш заедно с мен?”

73.  Каза: “Не ме упреквай за това, че забравих, и не ме натоварвай с нещо непосилно за мен!”

74.  И пак тръгнаха, додето срещнаха едно момче, и той го уби. Каза [Муса]: “Нима ти уби една чиста душа, без да е за възмездие? Ти извърши нещо скверно.”

75.  Каза: “Нали ти казах, че не ще можеш да изтърпиш заедно с мен?”

76.  Каза [Муса]: “Ако по-нататък те попитам за нещо, повече не ме води със себе си! Тогава ще си получил от мен извинение.”

77.  И пак тръгнаха, додето стигнаха при обитателите на едно селище. Помолиха обитателите му да ги нахранят, а те отказаха да ги нагостят. И намериха там стена, готова да рухне. Той я изправи. [Муса] каза: “Ако пожелаеше, ти би взел отплата за това.”

78.  Каза: “Това е раздялата между мен и теб. Ще ти съобщя тълкуването на това, което не можа да изтърпиш.

79.  Относно кораба – той бе на бедняци, работещи в морето, и исках да го повредя, защото зад тях имаше цар, който отнема насила всеки кораб.

80.  А относно момчето – родителите му бяха вярващи и се опасявахме то да не ги въвлече в произвол и неблагодарност.

81.  И искахме техният Господ да ги дари в замяна с по-добро по чистота и по-близко до милосърдието.

82.  А колкото до стената – тя принадлежеше на две момчета–сирачета от града и имаше под нея съкровище за тях. И баща им беше праведник. И твоят Господ поиска да достигнат зрелост и да извадят съкровището си като милост от твоя Господ. А не по своя воля го направих. Такова е тълкуването на това, което ти не можа да изтърпиш.”

83.  И те питат за Зу-л-Карнайн. Кажи [о, Мухаммед]: “Ще ви известя нещо за него.”

84.  Наистина го укрепихме Ние на земята и му дадохме път към всяко нещо.

85.  И пое той по един път,

86.  докато стигна залеза на слънцето. Намери го да залязва в кална вода и намери там хора. Казахме Ние: “О, Зу-л-Карнайн, можеш да ги измъчиш или да им сториш добрина.”

(Аллах Всевишния се обръща към Зу-л-Карнайн не директно, а чрез откровение. При залеза на слънцето водата изглеждала като черна кал.)

87.  Каза: “Онзи, който угнетява, ще го измъчим. После ще бъде върнат при своя Господ и Той ще го накаже със сурово мъчение.

88.  А онзи, който вярва и върши праведни дела, негова е Най-прекрасната награда и ще му отредим нашата най-лека повеля.”

89.  Сетне пое по друг път,

90.  додето стигна изгрева на слънцето. Намери го да изгрява над хора, за които не бяхме сторили никаква защита срещу него.

91.  Така обгръщаме Ние с осведоменост всичко, свързано с него.

92.  После той пак тръгна на път,

93.  додето стигна между двете планини. Намери в подножието им хора, които почти не схващаха слово.

94.  Казаха: “О, Зу-л-Карнайн, Яджудж и Маджудж пакостят по земята. Да ти заделим  ли възнаграждение, та да направиш между нас и тях преграда?”

(Яджудж и Маджудж (сравни с библейските Гог и Магог) били народи от великани-злосторници. На друго място в Свещения Коран (21: 96) се споменава, че преди Съдния ден те “от всеки склон ще се втурнат”.)

95.  Каза: “Онова, с което ме укрепи моят Господ, е по-добро. Помогнете ми със сила и ще направя между вас и тях здрава стена!

96.  Носете ми железни късове, додето се изравни между двата склона!” Каза: “Раздухвайте!” Когато ги превърна в огън, каза: “Донесете ми да излея върху тях разтопена мед!”

97.  И [Яджудж и Маджудж] нито можаха да я изкатерят, нито можаха да я пробият.

98.  Каза [Зу-л-Карнайн]: “Това е милост от моя Господ, но когато дойде обещаното от моя Господ, Той ще я превърне в руини. Обещанието на моя Господ е правда.”

99.  Тогава Ние ще оставим едни от тях да се смесят с другите хора и ще се протръби с Рога, и всички ще ги насъберем.

100.     В този Ден наяве ще покажем Ада на отричащите –  ­

101.     на онези, чиито очи са под пелена за Моето напомняне, и онези, които не могат да чуят.

102.     Нима онези, които отричат, смятат да приемат за покровители Моите раби, а не Мен? Ние приготвихме Ада за свърталище на отричащите.

(“Моите раби”, т.е.  Узайр, Иса, ангелите, идолите или което и да е друго Божие творение. „Свърталище” – букв. „гостоприемство”.)

103.     Кажи [о, Мухаммед]: “Да ви известим ли за най-губещите по деяния,

104.     онези, чието старание в долния живот се погубва, а те си мислят, че вършат добро дело?”

105.     Те са онези, които отхвърлят знаменията на своя Господ и срещата с Него. Техните деяния се провалиха и не ще им придадем тежест в Деня на възкресението.

106.     Това е възмездието за тях ­– Адът –­ защото отричаха и се подиграваха с Моите знамения и с Моите пратеници.

107.     А онези, които вярват и вършат праведни дела, техни ще са Градините Фирдаус с гостоприемство [от Аллах],

(Фирдаус е име на една от степените на Рая. На персийски то означава „затворено място”, „парк”. Тълкувателите го обясняват като вътрешен кръг на Рая или като най-високото небе, обитавано от най-праведните – онези, които на земята са имали непоколебима вяра и благочестиво поведение.)

108.     там ще векуват и никога не ще пожелаят да се преместят оттам.

109.     Кажи [о, Мухаммед]: “Дори морето да е от мастило за [да се записват] Словата на моя Господ, морето ще се изчерпи, преди да се изчерпят Словата на моя Господ, дори и да добавяме по толкова.”

110.     Кажи: “Аз съм само човек като вас и ми се разкрива само, че вашият Бог е единственият Бог. Който копнее за срещата със своя Господ, да върши праведни дела и в служенето си на своя Господ да не съдружава с Него никого!”

About mustafa

Проверете Също

Bulgaristanlı ilâhiyatçılar derneği önemli bir hizmet

Adı Bulgaristan Yüksek İslâmî Eğitim Mezunları Derneği (BAZVİO) olup 2013 yılında tesis edilen sivil toplum …

Bir Cevap Yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir