начална страница / Genel / 20. СУРА ТА ХА (ТА ХА)

20. СУРА ТА ХА (ТА ХА)

istanbulda_20_bin_otele_kurani_kerim_dagitildi13513280030_h944714

Меканска с изключение на знамения 120 и 121, които са медински. Съдържа 135 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1.  Та. Ха.

2.  Ние не ти низпослахме Корана, за да страдаш,

3.  а за напомняне на всеки, който се страхува [от Аллах] –

4.  низпослание от Онзи, Който сътвори земята и високите небеса,

5.  Всемилостивия, Който се възправи на Трона.

6.  Негово е всичко на небесата и всичко на земята, и всичко между тях, и всичко под пръстта.

7.  И дали ще говориш на глас [о, Мухаммед], или не – Той знае и тайното, и най-скритото.

8.  Аллах! Няма друг Бог освен Него. Негови са Най-прекрасните имена.

9.  Стигна ли до теб разказът за Муса?

10.  Когато видя огън, каза на семейството си: “Почакайте! Съзрях огън. Ще ви донеса оттам главня или ще намеря при огъня напътствие.”

(Муса потеглил със семейството си от Мадян за Египет. Огънят, видян от него при пътуването, всъщност бил знак, който да го подготви за божественото откровение.)

11.  И когато стигна там, бе призован: “О, Муса,

12.  Аз съм твоят Господ. Свали сандалите си! Ти си в свещената долина Тýа.

13.  Аз те избрах. И чуй какво ще ти бъде разкрито!

14.  Аз съм Аллах. Няма друг Бог освен Мен. Затова на Мен служи и извършвай молитвата, за да Ме споменаваш!

15.  Часът – скривам го докрай – непременно ще дойде, за да се въздаде на всеки според делата му.

16.  И никога да не те възпира от това онзи, който не вярва в него и следва страстите си, за да не се погубиш!

17.  А какво е това в десницата ти, о, Муса?”

18.  Каза: “Това е тоягата ми. Опирам се на нея и бруля за овцете си [листа], и за други нужди я ползвам.”

19.  Каза [Аллах]: “Метни я, о, Муса!”

20. И я метна, и ето я – пълзяща змия!

21.  Каза: “Вземи я и не се страхувай! Ние ще я върнем в първия й образ.

22.  И сложи ръката си под мишницата, ще я извадиш сияйнобяла, но не от болест – друго знамение, –

(Това е второто чудо на Муса.)

23.  за да ти покажем от Нашите най-големи знамения.

24.  Иди при Фараона! Той наистина престъпи.”

25.  Каза [Муса]: “Господи мой, разшири гръдта ми!

26.  И улесни делото ми!

27.  И развържи възела на езика ми,

28.  за да разбират словото ми!

29.  И ми отреди помощник от моето семейство –

30.  брат ми Харун!

31.  Добави ми сила чрез него!

32.  И приобщи го към моето дело,

33.  за да Те прославяме много

34.  и за да Те споменаваме много!

35.  Ти ни съзираш.”

36.  Каза [Аллах]: “Изпълнена е вече твоята молба, о, Муса!

37.  Вече те облагодетелствахме още преди,

38.  разкривайки на майка ти, каквото разкрихме:

39.  “Положи [Муса] в сандъка и го метни в морето, и ще го изхвърли морето на брега. Ще го вземе враг и на Мен, враг и на него.” И те обгърнах с любов от Мен, за да бъдеш отгледан пред Очите Ми.”

40.  Когато сестра ти отиде [при Фараона], каза: “Да ви посоча ли някой, който да се грижи за него?” Така те върнахме на майка ти, за да се радват нейните очи и да не скърби. И уби ти човек, а Ние те спасихме от печал. И те подложихме на изпитания. И прекара ти години сред жителите на Мадян. После ти дойде по предопределение, о, Муса.

41.  И те избрах за Себе Си.

42.  Идете ти и брат ти с Моите знамения, и не преставайте да Ме споменавате!

43.  Идете при Фараона! Той наистина престъпи.

44.  И му говорете с благи слова, за да си припомни, или да се побои!”

45.  Казаха: “Господи, страхуваме се да не избърза с наказанието или да не престъпи [още повече].”

46.  Каза: “Не се страхувайте! Аз съм с вас. Чувам и виждам.

47.  И отидете при него, и кажете: “Ние сме пратеници на твоя Господ. Изпрати с нас синовете на Исраил и не ги измъчвай! Донесохме ти знамение от твоя Господ. Мир за онзи, който следва напътствието!

48.  Бе ни разкрито, че мъчението е за онзи, който смята за лъжа [знаменията на Аллах] и се отвръща [от тях].”

49.  Каза [Фараонът]: “А кой е вашият Господ, о, Муса?”

50.  Каза: “Нашият Господ е Онзи, Който дава на всяко нещо облика му, после го напътва.”

51.  Каза: “А какво е положението на предишните поколения?”

52.  Каза: “Знанието за тях е в Книга при моя Господ. Нито пропуска моят Господ, нито забравя.”

53.  Той е, Който стори земята да е постеля за вас и прокара там пътища за вас, и изсипва вода от небето – чрез нея вадим Ние видове от различни растения.

54.  Яжте и пасете добитъка си! В това има знамения за разумните хора.

55.  От нея ви сътворихме и в нея ви връщаме, и оттам ще ви извадим още веднъж.

56.  Вече му показахме [на Фараона] всякакви Наши знамения, ала той ги взе за лъжа и се възпротиви.

57.  Каза: “Нима си дошъл при нас, за да ни прогониш с магията си от нашата земя, о, Муса?

58.  Но ние ще направим магия, подобна на нея. Насрочи между нас и теб среща, която нито ние ще нарушим, нито ти –­ на подходящо място!”

(„подходящо” – букв. „равно” място, т.е. еднакво отдалечено и от двете страни; достатъчно обширно, за да се съберат много хора; такова, на което съперниците ще имат равни възможности.)

59.  Каза [Муса]: “Срещата с вас ще бъде в деня за разкрасяване и хората да се съберат сутринта!”

(Денят за разкрасяване е празничният ден.)

60.  И се оттегли Фараонът, и подготви своята хитрина, после пак дойде.

61.  Муса им каза: “Горко ви! Не съчинявайте лъжа за Аллах, та да не ви изкорени с мъчение! Който си съчинява, непременно пропада.”

62.  И спореха помежду си за своето дело, и скришом си шепнеха.

63.  Казаха: “Тези двамата наистина са магьосници, искат да ви прогонят с магията си от вашата земя и да отнемат най-добрия ви път.

64.  Затова подгответе своята хитрина, после елате в редици! Днес ще сполучи онзи, който превъзхожда.”

65.  Казаха: “О, Муса, ти ли ще хвърлиш, или ние първи да хвърлим?”

66.  Каза: “Вие хвърлете!” И ето – стори му се от магията им, че техните въжета и тояги запълзяват.

67.  И усети Муса у себе си страх.

68.  Казахме Ние: “Не се страхувай, ти си превъзхождащият!

69.  И метни това, което е в десницата ти, ще погълне то стореното от тях. Те направиха само една хитрина на магьосник. А магьосникът не ще сполучи, където и да отиде.”

70.  И магьосниците паднаха, покланяйки се доземи в суджуд. Казаха: “Повярвахме в Господа на Харун и на Муса.”

71.  Каза [Фараонът]: “И нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. Непременно ще отсека ръцете и краката ви кръстом, после ще ви разпъна по стволовете на палмите и добре ще узнаете чие мъчение е по-силно и по-дълготрайно.”

72.  Казаха: “Не ще те предпочетем пред ясните знаци, които ни се явиха, нито пред Онзи, Който ни е сътворил. Отсъди, каквото ще отсъдиш! Ти отсъждаш само в този, в долния живот.

73.  Ние наистина повярвахме в нашия Господ, за да ни опрости греховете и магията, на която ти ни принуди. Аллах е най-добър и най-дълговечен.”

74.  Който се яви като престъпник пред своя Господ, за него е Адът. Там нито ще умре, нито ще живее.

75.  А който дойде при Него като вярващ, вършил праведни дела, за такива са висшите степени – ­

76.  Градините Адн, под които реки текат. Там ще векуват. Това е въздаянието за всеки, който се е пречистил.

77.  И разкрихме на Муса: “Потегли нощем с Моите раби и просечи за тях път, сух в морето! Не се страхувай, че ще те застигне [Фараонът] и не се плаши!”

78.  И ги последва Фараонът с войските си, които морето напълно погълна.

79.  Фараонът заблуди своя народ и не го напъти.

80.  О, синове на Исраил, Ние ви спасихме от вашия враг и определихме за среща с вас дясната страна на Планината, и спуснахме над вас манната и пъдпъдъците.

81.  Яжте от благата, които ви дарихме, и не прекалявайте в това, та да не ви сполети Моят гняв! Когото Моят гняв сполети, той неизбежно е погубен.

82.  Аз опрощавам всеки, който се покае и вярва, и върши праведни дела, сетне продължава по правия път.

83.  “И какво те накара да избързаш пред своя народ, о, Муса?”

84.  Каза: “Те са наблизо след мен и избързах към Теб, Господи, за да бъдеш доволен.”

85.  Каза: “Вече изпитахме Ние твоя народ след теб и ги заблуди ас-Самири.”

(Както се разказва, ас-Самири принадлежал към племето Самира от рода на Исмаил. Той направил изваяние на телец, внушавал на хората, че това е бог и се опитвал да ги отклони от правата вяра на Муса и Харун.)

86.  И се върна Муса разгневен, огорчен при своя народ. Каза: “О, народе мой, не ви ли даде вашият Господ хубаво обещание? Дали срокът бе дълъг за вас, или искахте да ви сполети гневът на вашия Господ, та нарушихте вашето обещание към мен?”

87.  Казаха: “Не нарушихме обещанието си към теб по собствена воля, а бяхме натоварени с бреме от украшенията на народа и ги хвърлихме [в огъня]. Така ги запрати и ас-Самири.”

88.  И извади той за тях [от огъня] изваяние на телец, който мучеше. И казаха [заблудените]: “Това е вашият бог и богът на Муса, ала той е забравил.”

(Вж. сура 7: 148)

89.  А нима не виждат, че не им отвръща със слово и нито им вреди, нито им е от полза?

90.  А Харун още преди бе им казал: “О, народе мой, това е само изпитание за вас. Всемилостивия е вашият Господ. Последвайте ме и се подчинете на моята повеля!”

91.  Казаха: “Не ще престанем да почитаме това, докато не се завърне Муса при нас.”

92.  Каза [Муса]: “О, Харун, щом ги видя, че се заблуждават, какво ти попречи

93.  да ме последваш? Нима се възпротиви на моята заповед?”

94.  Каза: “О, сине на майка ми, не ме дърпай нито за брадата, нито за главата! Страхувах се да не кажеш: “Ти разедини синовете на Исраил и не си съблюдавал моето слово.”

95.  Каза [Муса]: “А какво бе намерението ти, о, ас-Самири?”

96.  Каза: “Аз видях това, което те не видяха. Стиснах шепа [пръст] от следата на посланика [Джибрил] и я метнах. Така ми го разкраси душата ми.”

97.  Каза [Муса]: “Върви! През целия си живот ще казваш: “Не ме докосвайте!” И за теб ще има непременно Ден, който ти не ще избегнеш. И погледни към своя бог [–телеца], комуто продължаваш да служиш! Ще го изгорим, после ще го разпръснем всецяло в морето.”

98.  Аллах е вашият бог. Няма друг бог освен Него. Той всяко нещо обхваща със знание.

99.  Така ти съобщаваме [о, Мухаммед] от вестите за онова, което бе преди. И вече ти дадохме Напомняне от Нас.

100.     Който се отдръпне от него, ще понесе товар в Деня на възкресението,

101.     там ще векува [в Огъня на Ада]. И колко лошо бреме е в Деня на възкресението!

102.     В Деня, когато се протръби с Рога, ще съберем Ние в този Ден престъпниците  с побелели от ужас очи…

103.     Ще шепнат помежду си: “Пребивавахте [на земята] само десет [дни].”

104.     Най-добре Ние знаем какво ще говорят, когато най-разумният от тях каже: “Пребивавахте само един [ден].”

105.     И те питат за планините. Кажи [о, Мухаммед]: “Моят Господ всецяло ще ги разпръсне

106.     и ще ги превърне в плоска равнина.

107.     Не ще видиш там нито долина, нито хълм.”

108.     В този Ден ще последват зовящия, без да се отклонят от него, и гласовете ще се смирят пред Всемилостивия, и не ще чуеш друго освен трополене.

109.     В този Ден застъпничеството не ще помогне, освен на онзи, комуто Всемилостивия позволи и одобри неговото слово.

110.     Знае Той какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. А те не обхващат нищо от Неговото знание.

111.     И лицата ще се смирят пред Вечноживия, Неизменния, и ще изгуби надежда всеки, който е донесъл гнет.

112.     А който върши праведни дела и е вярващ, не ще се страхува нито от угнетяване, нито от ощетяване.

113.     Така Ние низпослахме Коран на арабски и повторихме заплахата в него, за да се побоят [рабите] от Нас или да им даде той поучение.

114.     Всевишен е Аллах, Истинския владетел! И не избързвай [о, Мухаммед] с [четенето на] Корана, преди да завърши неговото откровение за теб! И кажи: “Господи, надбави ми знание!”

115.     И вече повелихме на Адам преди, а той забрави. И не открихме у него решимост.

116.     И когато казахме на ангелите: “Поклонете се доземи на Адам!”, те се поклониха освен Иблис. Той се възпротиви.

117.     И казахме: “О, Адам, той е враг на теб и на твоята съпруга, и да не ви прогони от Рая, та да страдаш!

118.     За теб там има [достатъчно], за да не си нито гладен, нито гол.

119.     И не ще усетиш там нито жажда, нито зной.”

120.     Но сатаната му подшушна, каза: “О, Адам, да ти посоча ли дървото на вечността и едно непреходно царство?”

121.     И когато ядоха от него двамата, пред тях се разкриха срамотиите им, и започнаха да се покриват с листа от Рая. Така Адам не се вслуша в своя Господ и се заблуди.

122.     После неговият Господ го избра – прие покаянието му и го напъти.

123.     И каза: “Паднете двамата оттук – всички! Вие сте [със сатаната] врагове един на друг! И щом ви се яви напътствие от Мен, ­ който следва Моето напътствие, той нито ще се заблуди, нито ще пострада.

124.     А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения и сляп ще го подкараме в Деня на възкресението.”

125.     Ще каже: “Господи, защо ме подкара сляп, след като бях зрящ?”

126.     Ще каже: “Както идваха при теб Нашите знамения, но ги забравяше, така Днес и ти ще бъдеш забравен.”

127.     Така наказваме всеки, който престъпва и не вярва в знаменията на своя Господ. Мъчението на отвъдния живот е най-суровото и дълговечното.

128.     И не им ли се изясни колко преди тях погубихме от поколенията, из чиито жилища сега те ходят? В това има знамения за разумните хора.

129.     И ако нямаше предишно Слово от твоя Господ, и назован срок, [мъчението] щеше да е неизбежно.

130.     Изтърпи това, което казват, и прославяй с възхвала своя Господ преди изгрева на слънцето и преди залеза, и прославяй Го в часове от нощта и през деня, за да си доволен!

(“през деня” – буквално: “в двата края на деня”, т.е. сутрин и вечер.)

131.     И не напрягай очите си с копнеж към онова от прелестите на долния живот, което дадохме на някои от тях, за да ги изпитаме с него! Препитанието на твоя Господ е най-доброто и дълговечното.

132.     И повели на своето семейство да отслужва молитвата, и ти самият постоянствай в нея търпеливо! И не искаме Ние от теб препитание, а Ние ти даваме препитание. Краят принадлежи на богобоязливостта.

133.     И рекоха: “Защо не ни донесе той [Мухаммед] знамение от своя Господ?” А нима не дойде при тях ясният знак за това в предишните Писания?

134.     И ако бяхме ги погубили Ние с мъчение преди него, щяха да кажат: “Господи наш, ако ни беше изпратил пратеник, щяхме да следваме Твоите знамения, преди да бъдем унизени и опозорени.”

135.     Кажи: “Всички чакаме. Чакайте и вие, и ще разберете кои са на правия път и кой е напътен!”

About mustafa

Проверете Също

Bulgaristanlı ilâhiyatçılar derneği önemli bir hizmet

Adı Bulgaristan Yüksek İslâmî Eğitim Mezunları Derneği (BAZVİO) olup 2013 yılında tesis edilen sivil toplum …

Bir Cevap Yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir