начална страница / Genel / 27. СУРА АН-НАМЛ (МРАВКИТЕ)

27. СУРА АН-НАМЛ (МРАВКИТЕ)

istanbulda_20_bin_otele_kurani_kerim_dagitildi13513280030_h944714

Меканска. Съдържа 93 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1.  Та. Син. Тези са знаменията на Корана – ясната Книга –

2.  напътствие и благовестие за вярващите,

3.  които отслужват молитвата и дават милостинята закат, и в отвъдния живот са убедени.

4.  На онези, които не вярват в отвъдния живот, разкрасихме делата им и те се лутат.

5.  За тези е лошото мъчение и те в отвъдния живот са най-губещите.

6.  Наистина Коранът ти се дава [о, Мухаммед] от всемъдър, всезнаещ.

7.  Муса каза на семейството си: “Забелязах огън. Ще ви донеса оттам вест или ще ви донеса главня, за да се сгреете!”

(Вж. 20: 10)

8.  И когато стигна там, бе призован: “Благословен да бъде този при огъня и тези край него! Всечист е Аллах, Господа на световете!

9.  О, Муса, Аз съм Аллах, Всемогъщия, Всемъдрия.

10.  Хвърли тоягата си!” И когато я видя да се вие като змия, той се обърна и побягна, без да поглежда назад. “О, Муса, не се страхувай! Не се страхуват при Мен пратениците,

11.  а ако някой е угнетил, после е заменил злото с добро – Аз съм опрощаващ, милосърден.

12.  И пъхни ръката си в пазвата, ще я извадиш сияйнобяла, без да я е засегнала болест – от деветте знамения за Фараона и неговите хора. Те са нечестиви хора.”

(Тоягата и бялата ръка на Муса са две от деветте знамения, дадени му от Аллах. Вж. 20: 22.)

13.  И когато Нашите знамения дойдоха при тях очевидни, казаха: “Това е явна магия.”

14.  И ги отхвърлиха с гнет и надменност, въпреки че душите им се убедиха в тях. Виж какъв е краят на сеещите развала!

15.  И дадохме на Дауд и Сулайман знание, и казаха: “Слава на Аллах, Който ни предпочете пред мнозина от Своите вярващи раби!”

16. И Сулайман наследи [пророчеството от] Дауд, и каза: “О, хора, бяхме научени на говора на птиците и ни се даде от всяко нещо. Това е явната благодат.”

17.  И бяха събрани за Сулайман воините му от джинове, хора и птици под строй.

18.  Когато пристигнаха в Долината на мравките, една мравка рече: “О, мравки, влезте в жилищата си, за да не ви премажат Сулайман и воините му, без да усетят!”

19.  Той се засмя на словата й, каза: “Господи мой, отреди ми да бъда признателен за дара, който Ти дари на мен и на родителите ми, и да върша праведни дела, които Ти одобряваш, и ме въведи с Твоята милост сред праведните Си раби!”

20.  И направи той преглед на птиците, и каза: “Защо не виждам папуняка, или го няма?

21.  Ще го мъча със сурово мъчение или ще го заколя, ако не ми донесе явен довод.”

22.  Но [папунякът] не се забави дълго и каза: “Узнах нещо, което ти не си узнал. Донесох ти от Саба сигурна вест.

(Саба е древно йеменско княжество, назовано така по името на неговите основатели.)

23.  Открих жената, която ги управлява. Всичко й е дадено и има велик трон.

24.  Заварих нея и народа й да се покланят на слънцето, а не на Аллах, и сатаната е разкрасил за тях делата им, и ги е заблудил, та не са напътени

25.  да се покланят на Аллах, Който изважда скритото на небесата и на земята, и знае какво спотайвате и какво разкривате.

26.  Аллах! Няма друг бог освен Него – Господа на великия Трон!”

27.  Каза [Сулайман]: “Ще видим истина ли говориш или си лъжец.

28.  Върви с това мое послание и им го спусни, после се отдръпни от тях и виж какво ще отговорят!”

29.  Каза тя: “О, първенци, спуснато ми бе достопочтено послание.

30.  То е от Сулайман и е: “В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

31.  Не се възгордявайте и елате при мен отдадени на Аллах!”

32.  Каза тя: “О, първенци, посъветвайте ме в делото ми! Не съм решила никое дело без ваше присъствие.”

33.  Казаха: “Ние имаме сила и огромна мощ. А повелята е твоя, ти реши какво ще повелиш!”

34.  Каза тя: “Царете, когато нахлуят в някое селище, го разрушават и унизяват най-благородните му обитатели. И те така ще постъпят.

35.  Ще им изпратя подарък и ще видя с какво ще се върнат пратениците.”

36.  И когато отидоха при Сулайман, той каза: “Нима ще ми помогнете с имот? Не, онова, което Аллах ми е дал, е по-добро от онова, което на вас е дал. А вие с вашия подарък ликувате.

37.  Върни се [водачо] при тях! И ще отидем там с войски, за които нямат сили, и ще ги прогоним оттам унизени и жалки.”

38.  И каза: “О, първенци, кой от вас ще ми донесе нейния трон, преди да дойдат при мен отдадени на Аллах?”

39.  Ифрит от джиновете каза: “Аз ще ти го донеса, преди да си станал от мястото си. Имам сила за това и съм достоен за доверие.”

(Ифрит – висок, силен джин, който се отличава със злост и хитрост.)

40.  Един, който имаше знание от Писанието, каза: “Аз ще ти го донеса, преди да мигнеш с око.” И когато [Сулайман] видя трона при себе си, каза: “Това е от благодатта на моя Господ, за да ме изпита дали съм признателен, или неблагодарен. Който е признателен, той е признателен за себе си. А който е неблагодарен, моят Господ е над всяка нужда, прещедър.”

41.  Каза: “Преобразете за нея трона й, да видим дали тя ще го познае, или не!”

42.  И когато тя дойде, бе казано: “Такъв ли е твоят трон?” Каза тя: “Прилича на него.” [Сулайман си каза:] “Знанието ни бе дарено преди нея и бяхме отдадени на Аллах.”

43.  А тя бе отклонена от онова, на което служеше вместо на Аллах. Тя наистина бе от хора отричащи.

44.  Каза й се: “Влез в двореца!” И когато го видя, помисли го за вир, и оголи глезените си. Каза [Сулайман]: “Това е гладък дворец от кристал.” Каза тя: “Господи мой, бях угнетила себе си, но заедно със Сулайман се отдавам на Аллах, Господа на световете.”

45.  При самудяните пратихме брат им Салих: “Служете на Аллах!” И ето ги – две групи, които враждуват!

46.  Каза: “О, народе мой, защо избързвате със злината преди добрината? Защо не помолите Аллах за опрощение, та да бъдете помилвани?”

47.  Казаха: “Предчувстваме злочестие от теб и от онези, които са с теб.” Каза: “Вашето злочестие е при Аллах. Да, вие сте хора изпитвани.”

48.  И имаше в града деветима, които сееха развала по земята и не се поправяха.

49.  Казаха: “Да се закълнем в Аллах, че през нощта ще нападнем Салих и неговите хора, после ще кажем на ближните му: “Не присъствахме при гибелта на хората му. Ние говорим истината.”

50.  И лукавстваха те с умисъл, но провалихме Ние тяхното лукавство, без да усетят.

51.  И виж какъв бе краят на лукавството им –­ унищожихме тях и техния народ ­ всички!

52.  Ето домовете им –­ в руини, защото угнетяваха. В това има знамение за хора знаещи.

53.  И спасихме онези, които вярваха и се бояха.

54.  И каза Лут на своя народ: “Нима вършите скверността, въпреки че се виждате?

55.  Нима ходите със страст при мъжете вместо при жените? Да, вие сте хора невежи.”

56.  А отговорът на народа му бе само да кажат: “Прогонете рода на Лут от нашето селище. Те били хора, които се пазят чисти.”

57.  И спасихме него и неговото семейство освен жена му. Отредихме тя да бъде от оставащите.

58.  И изсипахме отгоре им дъжд [от нажежени камъни]. И колко лош е дъждът за предупредените!

59.  Кажи [о, Мухаммед]: “Слава на Аллах и мир за Неговите раби, които Той е избрал! Аллах ли е по-добър, или онези, с които Го съдружават?

(Избраните раби на Аллах са пророците или сподвижниците и учениците на Пророка, или всички вярващи, които заслужават Божието благоволение.)

60.  Или Онзи, Който сътвори небесата и земята, и изсипва за вас вода от небето, и чрез нея сторваме да израстват прелестни градини? Вие не бихте сторили дърветата им да израстат. И така, има ли друг бог заедно с Аллах? Не, ала те са хора отклонени.

61.  Или Онзи, Който направи земята устойчива и прокара сред нея реки, и направи там непоклатими планини, и направи между двете морета преграда? И така, има ли друг бог заедно с Аллах? Не, ала повечето от тях не знаят.

62.  Или Онзи, Който откликва на бедстващия, ако Го позове, и премахва злото, и ви сторва наследници на земята? И така, има ли друг бог заедно с Аллах? Ала вие рядко се поучавате!

63.  Или Онзи, Който ви напътва в тъмнините на сушата и на морето, и Който изпраща ветровете като благовестие преди Своята милост? И така, има ли друг бог заедно с Аллах? Превисоко е Аллах над онова, с което Го съдружават!”

64.  Или Онзи, Който начева творението, после го повтаря, и Който ви дава препитание от небето и от земята? И така, има ли друг бог заедно с Аллах? Кажи: “Дайте своя довод, ако говорите истината!”

65.  Кажи: “Никой на небесата и на земята не знае неведомото освен Аллах. И не ще усетят те кога ще бъдат възкресени.

66.  Да, липсва им знание за отвъдния живот. Да, те се съмняват в него и за него са слепи.

67.  И казват онези, които отричат: “Нима след като станем на пръст, ние и бащите ни, нима наистина ще бъдем извадени [от гробовете]?

68.  Вече ни бе обещано това, на нас и на бащите ни, по-рано. Това са само легенди на предците.”

69.  Кажи: “Вървете по земята и вижте какъв е краят на престъпниците!”

70.  И не скърби заради тях, и не се притеснявай от тяхното коварство!

71.  И казват: “Кога [ще се сбъдне] това обещание, ако говорите истината?”

72.  Кажи: “Възможно е вече да е след вас нещо от онова [мъчение], за което избързвате.”

(Посочва се, че част от наказанието ще сполети отричащите още на земята и се подразбира, че истинското наказание е в отвъдния живот.)

73.  Твоят Господ е носител на благодат за хората, ала повечето от тях са непризнателни.

74.  Твоят Господ знае какво потулват сърцата им и какво разкриват.

75.  И няма нищо, нито на небето, нито на земята, без да е в ясна книга.

76.  Този Коран разказва на синовете на Исраил за повечето от онова, по което са в разногласие.

77.  Той е напътствие и милост за вярващите.

78.  Твоят Господ ще отсъди помежду им със Своето решение. Той е Всемогъщия, Всезнаещия.

79.  И се уповавай на Аллах! Ти имаш явната истина.

80.  Ти не можеш да накараш мъртвите да чуят, нито глухите да чуят зова, щом обърнат гръб.

81.  И не можеш да изведеш слепите от заблудата им. Ще те чуят само тези, които вярват в Нашите знамения. Те са отдадените на Аллах.

82.  И когато се сбъдне за тях словото, ще им извадим Ние от земята едно животно да им проговори, че хората не са се убедили в Нашите знамения.

83.  И един Ден ще съберем от всяка общност група от онези, които взимат за лъжа Нашите знамения, и ще бъдат поведени вкупом.

84.  Щом пристигнат, Той ще каже: “Нима взехте за лъжа Моите знамения, въпреки че не ги проумявахте?” Или: “Какво сте извършили?”

85.  И ще се сбъдне срещу тях словото, защото угнетяваха, а те не ще проговорят.

86.  Не виждат ли, че Ние сторихме нощта, за да си почиват в нея, и деня ­– светъл? В това има знамения за хора вярващи.

87.  И един Ден ще се протръби с Рога, и ще се ужасят всички на небесата и всички на земята освен онези, за които Аллах пожелае. И всички ще дойдат при Него покорни.

88.  И ще видиш планините ­– мислиш ги за неподвижни, а те отминават, както облаците отминават. Сторено е от Аллах, Който всяко нещо прави съвършено… Всесведущ е Той за делата ви.

89.  Които дойдат с добрина, ще имат по-голяма от нея. И пред ужаса на този Ден ще имат сигурност.

90.  А които дойдат със злина, ще бъдат хвърлени в Огъня унизени. “Нима ви се въздава за друго освен за делата ви?”

91.  Повелено ми бе да служа единствено на Господа на този град [Мека], който Той обяви за свещен и Негово е всяко нещо, и бе ми повелено да съм сред отдадените на Аллах,

92.  и да чета Корана. Който се напътва, за себе си се напътва. А на когото се заблуждава, кажи [о, Мухаммед]: “Аз съм само предупредител.”

93.  И кажи: “Слава на Аллах! Ще ви разкрие Той Своите знамения и вие ще ги узнаете. Твоят Господ не подминава делата ви.”

About mustafa

Проверете Също

Bulgaristanlı ilâhiyatçılar derneği önemli bir hizmet

Adı Bulgaristan Yüksek İslâmî Eğitim Mezunları Derneği (BAZVİO) olup 2013 yılında tesis edilen sivil toplum …

Bir Cevap Yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir