начална страница / Genel / 28. СУРА АЛ-КАСАС (РАЗКАЗЪТ)

28. СУРА АЛ-КАСАС (РАЗКАЗЪТ)

istanbulda_20_bin_otele_kurani_kerim_dagitildi13513280030_h944714

Меканска с изключение на знамения от 52 до 55, които са медински. Знамение 85 е низпослано в ал-Джухфа по време на Преселението. Съдържа 88 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1.  Та. Син. Мим.

2.  Това са знаменията на ясната Книга.

3.  Четем ти правдиво историята на Муса и на Фараона – за хора вярващи.

4.  Фараонът се възгордя в страната си и раздели на групи нейните жители. Обезсилваше той част от тях – колеше синовете им и пощадяваше жените им. Той бе от сеещите развала.

(Гадател предсказал на Фараона, че израилтянин ще му отнеме властта. Затова той заповядал да бъдат избивани всички новородени еврейски момчета, а жените да бъдат поробвани.)

5.  А Ние пожелахме да облагодетелстваме онези, които бяха обезсилени в страната, и да ги сторим водители, и да сторим тях наследниците,

6.  и да ги утвърдим в страната, и да покажем от тях на Фараона и на Хаман, и на войските им онова, от което са се пазели.

7.  И внушихме на майката на Муса: “Да го кърмиш, а когато се уплашиш за него, пусни го в морето! И не се плаши! И не скърби! Ние ще ти го върнем и ще му отредим да бъде от пратениците.”

8.  И семейството на Фараона го прибра, а той щеше да стане техен враг и тяхна скръб. Фараонът и Хаман, и техните войски бяха грешници.

9.  И жената на Фараона му каза: “Радост за окото – на мен и на теб! Не го убивайте! Може да ни е от полза или да го вземем за син.” Така и не усетиха.

10.  И опустя сърцето на майката на Муса. Тя за малко да го издаде, ако не бяхме укрепили сърцето й, за да е вярваща.

11.  И рече на сестра му: “Проследи го!” И тя го наблюдаваше отстрани, без да я усетят.

12.  Изпървом повелихме Ние да отказва да суче. И рече тя: “Да ви посоча ли семейство, което ще се грижи за него вместо вас и ще му бъде наставник?”

13.  И така го върнахме на майка му, за да се радват очите й, да не скърби и да узнае, че обещанието на Аллах е истина. Ала повечето от тях не знаят.

14.  И когато достигна своята зрелост и улегна, Ние му дадохме мъдрост и знание. Така награждаваме добротворстващите.

15.  И влезе той в града по време, когато жителите му не будуваха, и завари там двама мъже да се бият, единият – от неговата общност, а другият – от враговете му. Онзи, който бе от неговата общност, го извика на помощ срещу онзи, който бе от враговете му. И Муса го удари с юмрук и [неволно] го уби. Каза: “Това е от делото на сатаната. Той е заблуждаващ, явен враг.”

16.  Каза: “Господи, угнетих себе си. Опрости ме!” И Той го опрости. Той наистина е Опрощаващия, Милосърдния.

(Като чул думите на Муса, извикалият за помощ погрешно си помислил, че Муса се кани и него да убие, затова го издал.)

17.  Каза: “Господи, заради онова, с което Ти ме облагодетелства, никога не ще бъда опора за престъпващите.”

18.  На сутринта се озова в града, страхувайки се, дебнешком, и изведнъж ­ онзи, който вчера се обърна към него за помощ, пак го повика. Муса му каза: “Ти си в явна заблуда.”

19.  И когато [Муса] поиска да нападне онзи, който е враг и на двамата, [другият] каза: “О, Муса, нима искаш да ме убиеш, както вчера уби човек? Ти искаш само да си деспот на земята, а не искаш да си от поправящите.”

20.  И дойде мъж от другия край на града – устремен. Каза: “О, Муса, първенците се съветват за теб, да те убият. Напусни! Аз съм твой доброжелател.”

21.  И излезе оттам, страхувайки се, дебнешком. Каза: “Господи, спаси ме от хората–угнетители!”

22.  И когато се отправи по посока на Мадян, каза: “Надявам се моят Господ да ме насочи по правия път.

(Мадян е селище извън царството на Фараона.)

23.  И когато стигна до водоизточника на Мадян, завари там група хора да поят [добитък]. И завари освен тях две жени да възпират [добитъка си]. Каза: “Какво ви се е случило?” Казаха: “Не ще поим, докато пастирите не приключат. А баща ни е твърде стар.”

24.  И той напои [добитъка им] вместо тях. После се оттегли на сянка и каза: “Господи, нуждая се от благо, което да ми спуснеш.”

25.  И дойде при него едната от двете, пристъпвайки със свян. Тя каза: “Баща ми те кани да те възнагради, задето напои вместо нас.” А когато той отиде при него и му разказа историята си, [бащата] рече: “Не се плаши! Избавил си се от хората угнетители.”

26.  Едната от двете каза: “О, татко мой, наеми го! Най-добрия, когото можеш да наемеш, е силният, довереният.”

27.  Каза: “Искам да те оженя за една от двете си дъщери, ако ми работиш осем години. А ако ги закръглиш до десет, то си е от теб. Но не искам да те затруднявам. И ако Аллах пожелае, ще разбереш, че съм от праведните.”

28.  Каза [Муса]: “Това е между мен и теб. Който и от двата срока да изпълня, няма да е бреме за мен. Аллах на думите ни е блюстител.”

29.  И когато Муса изпълни срока, и тръгна със семейството си, забеляза огън откъм планината. Каза на семейството си: “Постойте! Забелязах огън. Може да ви донеса оттам вест или главня, за да се сгреете!”

30.  И когато стигна там, откъм десния склон на долината, в благословената местност, откъм дървото [откъдето излизаше огънят], бе призован: “О, Муса, Аз съм Аллах, Господа на световете!

31.  Хвърли тоягата си!” И когато я видя да се вие като змия, той се обърна и побягна, без да поглежда назад. “О, Муса, приближи се и не се плаши! Ти си в безопасност.

32.  Пъхни ръката си в пазвата, ще я видиш сияйнобяла, без да я е засегнала болест. И прибери ръката си към себе си, за да не те е страх! Това са две доказателства от твоя Господ за Фараона и неговите първенци. Те са нечестивци.”

33.  Каза: “Господи, убих техен човек и ме е страх да не ме убият.

34.  А моят брат Харун е с по-красноречив език от мен. Изпрати го с мен за опора, та да ме подкрепя! Страхувам се да не ме вземат за лъжец.”

35.  Каза Той: “Ще те подкрепим с брат ти и ще ви отредим власт, и не ще ви засегнат. С Нашите знамения вие и онези, които ви последват, ще победите.”

36.  И когато Муса отиде при тях с Нашите ясни знамения, казаха: “Това е само невероятна магия. И не сме чували такова нещо от древните ни предци.”

37.  А Муса каза: “Моят Господ най-добре знае кой е дошъл с Неговото напътствие и на кого принадлежи краят. Угнетителите не ще сполучат.”

38.  И каза Фараонът: “О, първенци, аз не знам да имате друг бог освен мен. И ми разпали [пещ] за [тухли от] глина, о, Хаман, и ми построй кула, дано зърна бога на Муса! Ала аз го мисля за лъжец.”

39.  И той, и войските му без право се възгордяха на земята. И смятаха, че не ще бъдат при Нас върнати.

40.  И сграбчихме него и войските му, и ги издавихме в морето. Виж какъв бе краят на угнетителите!

41.  И ги сторихме водители, призоваващи към Огъня. И в Деня на възкресението не ще им се помогне.

42.  И ги сподирихме на този свят с проклятие, а в Деня на възкресението ще са от презрените.

43.  И дадохме на Муса Писанието, след като погубихме първите поколения ­ за прозрение на хората и за напътствие, и милост, за да се поучат!

44.  Ти не бе откъм западната страна [на планината], когато дадохме на Муса повелята, и не бе свидетел.

(Мухаммед, мир нему, не е бил на Синайската планина, а му е известено чрез откровение как Аллах Всевишния е удостоил Муса, мир нему, със Своето Слово.)

45.  Ала Ние създадохме поколения и измина дълго време оттогава. И не бе ти от обитателите на Мадян, да им четеш Нашите знамения, ала Ние изпращаме [вестите].

46.  И не бе ти откъм планината, когато призовахме [Муса]. Ала е милост от твоя Господ да предупредиш хора, при които досега не е идвал предупредител, за да се поучат!…

47.  А ако ли не ­– щом ги сполетеше беда за онова, което преди са сторили, щяха да рекат: “Господи, защо не ни изпрати пратеник, та да последваме Твоите знамения и да станем вярващи?”

48.  И щом им се яви правдата от Нас, казаха: “Защо не бе дадено същото, което бе дадено и на Муса?” А нима не отрекоха онова, което по-рано бе дадено на Муса? Казаха: “Две магии, които си помагат.” И кадаха: “Ние в нито една не вярваме.”

(Меканските езичници обявявали и Тората, и Корана за магия.)

49.  Кажи: “Донесете от Аллах книга, по-напътваща от двете, да я последвам, ако говорите истината!”

50.  А ако не ти откликнат, знай, че  следват само страстите си! А кой е по-заблуден от онзи, който следва своята страст без напътствие от Аллах? Аллах не напътва хората угнетители.

51.  И доведохме до тях словото, за да се поучат.

52.  Онези, на които дадохме Писанието преди това, вярват в него.

53.  И когато им бъде четен, казват: “Вярваме в него. Той е правдата от нашия Господ. Ние бяхме отдадени на Аллах и преди това.”

54.  Тези ще бъдат възнаградени два пъти, защото са търпеливи и отвръщат на злината с добрина, и от онова, което сме им дали за препитание, раздават.

55.  И когато чуят празнословие, те се отдръпват от него и казват: “Нашите дела са си за нас, а вашите – за вас. Мир вам! Ние не желаем да общуваме с невежите.”

56.  Не ти напътваш когото обичаш, а Аллах напътва когото пожелае. Той най-добре знае напътените.

57.  И казаха [отричащите]: “Ако последваме с теб напътствието, ще ни бъде отнета страната.” Нима не ги укрепихме на сигурно, свещено място, към което биват събирани всякакви плодове за препитание от Нас? Ала повечето от тях не знаят.

58.  И колко селища погубихме от онези, които се възгордяваха заради своето благоденствие! Ето жилищата им – необитаеми след тях освен за кратко. Ние ги наследихме.

59.  Твоят Господ не ще погуби селищата, докато не проводи в главното от тях пратеник, да им чете Нашите знамения. И погубваме селищата само когато обитателите им станат угнетители.

60.  И каквото и да ви се даде, то е наслада за долния живот и негова украса. Ала онова, което е при Аллах, е най-доброто и вечното. Нима не проумявате?

61.  И дали онзи, комуто дадохме хубаво обещание и той непременно ще го получи, е като онзи, комуто позволихме да се понаслади с насладата на долния живот, а после, в Деня на възкресението, ще е сред доведените [за наказание]?

62.  В този Ден Той ще ги призове и ще каже: “Къде са онези, за които твърдяхте, че са Мои съдружници?”

63.  Онези, срещу които се сбъдне словото, ще кажат: “Господи наш, това са онези, които заблудихме. Заблудихме ги, както и самите ние се заблудихме. Невинни сме пред Теб. Те не са служили на нас.”

64.  И ще им бъде казано: “Призовете своите съдружници!” И ще ги призоват, и не ще им откликнат, и ще видят мъчението. О, да бяха напътени!

65.  В този Ден Той ще ги призове и ще каже: “Какво отвърнахте на пратениците?”

66.  Ще помръкнат всички техни доводи в този Ден и дори не ще се питат един друг.

67.  А който се покае и повярва, и върши праведни дела, той ще бъде от сполучилите.

68.  Твоят Господ сътворява каквото пожелае и Той избира. Не е техен изборът. Всечист е Аллах, превисоко е над онова, с което Го съдружават!

69.  Твоят Господ знае какво потулват сърцата им и какво разкриват.

70.  Той е Аллах. Няма друг бог освен Него. Славата принадлежи Нему и в долния живот, и в отвъдния. Негово е отсъждането и при Него ще бъдете върнати.

71.  Кажи: “Как мислите, ако Аллах стори нощта да е дълговечна за вас до Деня на възкресението, кой бог освен Аллах ще ви донесе светлина? Нима не чувате?”

72.  Кажи: “Как мислите, ако Аллах стори деня да е дълговечен за вас до Деня на възкресението, кой бог освен Аллах ще ви донесе нощ, за да си почивате в нея? Нима не виждате?

73.  От милост към вас Той стори нощта, за да си почивате в нея, и деня, за да търсите от Него щедрост, и дано да сте признателни!”

74.  В Деня Той ще ги призове и ще каже: “Къде са онези, за които твърдяхте, че са Мои съдружници?”

75.  И ще извадим от всяка общност по един свидетел, и ще кажем: “Дайте своя довод!” И ще узнаят, че правдата принадлежи на Аллах. И ще изчезне от тях онова, което са съчинявали.

(Ще бъдат призовани пророците, изпратени при тези народи, и те ще свидетелстват за делата им.)

76.  Карун бе от народа на Муса и ги потискаше. Но Ние му дадохме от съкровищата толкова, че група силни мъже едвам носеха ключовете му. Неговият народ му каза: “Не ликувай! Аллах не обича ликуващите.

(Карун бил братовчед на пророка Муса, мир нему. Първоначално той повярвал в пророка, но от алчност и завист поел пътя на лицемерието, което станало причина за неговата гибел.)

77.  И чрез онова, което Аллах ти е дал, се стреми към отвъдния дом, и не забравяй своя дял от долния живот, и върши добро, както Аллах ти е сторил добро! И не се стреми към развала по земята! Аллах не обича сеещите развала.”

(И в поуките, които съдържа разказът за притежаващия съкровища Карун, и в повелята на Свещения Коран да не забравяме своя дял от земния живот, се влага значението, което Ислямът отдава на усилията, полагани от хората на този свят. Наред с това следващите знамения разкриват бедите, които донася пълното потапяне в земния живот. Коранът препоръчва среден път, който да балансира между близките цели и високите идеали. Човек може да стане предводител и в добро, и в зло, и в зависимост от това го очаква различен край. Достоверен хадис, предаден от Муслим, разяснява този проблем: “Който стане водител в дело, прието от Исляма, и се превърне в път, той ще получи отплата за извършеното от него благородно дело, така и всички негови последователи ще получат пълната си награда. А който стане водител в дело, отхвърлено от Исляма, и се превърне в път, над него тегне грехът от извършеното зло, така и над всички негови последователи напълно тегне грехът.”)

78.  Каза: “Всичко това ми бе дадено само заради моето знание.” А не знаеше ли той, че Аллах погуби от поколенията преди него и по-силни, и по-богати? И не ще бъдат разпитвани престъпниците за греховете им.

79.  И се показваше той пред своя народ с разкоша си. Онези, които желаеха долния живот, говореха: “О, да имахме и ние същото, което е дадено на Карун! Той има щастлива участ.”

80.  А дарените със знанието казваха: “Горко ви! Най-доброто е наградата на Аллах за онзи, който вярва и върши праведни дела. Но ще я получат само търпеливите.”

81.  И сторихме земята да погълне него и дома му. И нито имаше кой да го защити от Аллах, нито можеше сам да се защити.

82.  А на сутринта онези, които довчера мечтаеха да бъдат на негово място, казаха: “Ах, наистина Аллах разпростира препитанието за когото пожелае от Своите раби и Той го свива. Ако Аллах не бе ни пощадил, би сторил [земята] и нас да погълне. Ах, отричащите никога не сполучват!”

83.  Ще отредим Отвъдния дом за онези, които нито искат да се възгордяват на земята, нито да рушат. Краят принадлежи на богобоязливите.

84.  Който дойде с добрина, ще има по-голяма от нея, а който дойде със злина ­– на вършещите злини ще се въздаде само за онова, което са извършили.

85.  Онзи, който ти възложи Корана, Той ще те върне към Мястото на завръщането. Кажи [о, Мухаммед]: “Моят Господ най-добре знае кой е донесъл напътствието и кой е в явна заблуда.”

(Смята се, че това знамение е низпослано при Преселението от Мека в ал-Медина. Посочва се, че Пророка, мир нему, ще се върне отново в родното си място Мека, където е бил несправедливо угнетяван и откъдето е бил прокуден. Под “Мястото на завръщането” се подразбират и висините на небесните селения.)

86.  И не си се надявал, че на теб ще бъде поверена Книгата, но това е милост от твоя Господ. Никога не бъди опора на отричащите!

87.  И да не те възпират от знаменията на Аллах, след като са ти низпослани! И призовавай към своя Господ, и никога не бъди от съдружаващите!

88.  И не призовавай друг бог заедно с Аллах! Няма друг бог освен Него! Всичко погива освен Него. Негово е отсъждането и при Него ще бъдете върнати.

About mustafa

Проверете Също

Bulgaristanlı ilâhiyatçılar derneği önemli bir hizmet

Adı Bulgaristan Yüksek İslâmî Eğitim Mezunları Derneği (BAZVİO) olup 2013 yılında tesis edilen sivil toplum …

Bir Cevap Yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir