начална страница / Genel / 3. СУРА АЛ ИМРАН (РОДЪТ НА ИМРАН)

3. СУРА АЛ ИМРАН (РОДЪТ НА ИМРАН)

istanbulda_20_bin_otele_kurani_kerim_dagitildi13513280030_h944714

 

Al E-Imran: 

 

Мединска. Съдържа 200 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1.  Алиф. Лам. Мим.

2.  Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!

3.  Той ти низпосла Книгата с правдата в потвърждение на онова, което бе преди нея. И Той низпосла Тората и Инджила

(В Свещения Коран под Инджил  (Евангелие) се имат предвид не познатите ни евангелия от Новия завет, а цялостно Писание, низпослано на пророка Иса, мир нему,  за да потвърди истината в онова, което било  низпослано на пророка Муса, мир нему.)

4.  за напътствие на хората, и низпосла Разграничението. За онези, които отричат знаменията на Аллах, наистина има сурово мъчение. Аллах е всемогъщ, въздаващ отмъщение.

5.  Нищо не е скрито от Аллах нито на земята, нито на небето.

6.  Той е, Който ви оформя в утробите, както пожелае. Няма друг Бог освен Него, Всемогъщия, Всемъдрия.

7.  Той е, Който низпосла на теб Книгата. В нея има понятни знамения – те са основата на Книгата, – и други – неясни. А онези, чиито сърца са извратени, следват неясното в нея, като се стремят към смут и се стремят към тълкуването му. Ала никой освен Аллах не знае тълкуването му. И утвърдените в знанието казват: “Повярвахме в нея. Всичко е от нашия Господ.” Но само разумните се поучават

8.  [и зоват:] “Господи, не извращавай нашите сърца, след като си ни напътил! И дари ни с милост от Теб! Ти си Вседаряващия.

9.  Господи, Ти ще събереш хората в Ден несъмнен. Аллах не нарушава обещанието.”

10.  Онези, които отричат, с нищо не ще ги избавят от Аллах нито имотите, нито децата им. Те са горивото на Огъня.

11.  Подобно на рода на Фараона и на онези преди тях те взеха за лъжа Нашите знамения, но Аллах ги наказа за греховете им. Аллах е суров в наказанието.

12.  [О, Мухаммед] кажи на онези, които отричат: “Ще бъдете сразени и насъбрани в Ада. И колко лоша постеля е той!”

13.  Имаше за вас знамение в две дружини, които се срещнаха: една сражаваща се по пътя на Аллах, и друга – отричаща. И им се видяха на око двойно повече от тях. Аллах подкрепя със Своята помощ когото пожелае. В това има поука за прозорливите.

14.  Разкрасена е за хората любовта към страстите ­– към жените и децата, и струпаните купища от злато и сребро, и към отбраните коне, и добитъка, и посевите. Това е насладата на долния живот, но най-прекрасният пристан е при Аллах.

15.  Кажи: “Да ви известя ли за по-добро от това?” За богобоязливите при техния Господ има градини, под които реки текат – там ще векуват, – и пречисти съпруги, и благоволение от Аллах. Всезрящ е Аллах за рабите,

16.  които казват: “Господи наш, повярвахме! Опрости греховете ни и опази ни от мъчението на Огъня!”

17.  [Те са] търпеливите и правдивите, и смирените, и раздаващите, и молещите опрощение в ранни зори.

18.  Няма друг бог освен Него – и Аллах свидетелства това, отстоявайки справедливостта, и ангелите, и издигнатите в знанието. Няма друг бог освен Него – Всемогъщия, Всемъдрия.

19.  Ислямът е религията при Аллах. Дарените с Писанието изпаднаха в разногласие едва след като им се яви знанието – заради злобата помежду им. А за онзи, който отрича знаменията на Аллах, Аллах бързо прави равносметка.

20.  И ако спорят с теб, кажи: “Отдадох се всецяло на Аллах – аз и онези, които ме последваха.” И кажи на дарените с Писанието, и на неграмотните: “Отдадохте ли се?” И ако се отдадат, вече са на правия път, а ако се отвърнат – твой дълг е само да съобщиш. Аллах е проницателен за рабите.

21.  Онези, които отричат знаменията на Аллах и убиват пророците, без да имат право, и убиват хората, повеляващи справедливост, възвести ги за болезнено мъчение!

22.  Те са онези, чиито дела се провалят  и в долния живот, и в отвъдния, и нямат избавители.

23.  Не видя ли ти дарените с дял от Писанието? Те са позовани към Писанието на Аллах, за да отсъди помежду им. После група от тях се отвръщат, противейки се.

24.  Това е, защото рекоха: “Нe ще ни засегне Огънят освен само в броени дни.” И ги заблуди в религията им онова, което бяха съчинили.

25.  И как ще е, щом ги насъберем в Ден несъмнен, и на всяка душа напълно се изплати онова, което е придобила, и не ще бъдат угнетени.

26.  Кажи: “О, Аллах, Владетелю на владението, Ти даряваш властта комуто пожелаеш и отнемаш властта от когото пожелаеш, и отреждаш мощ комуто пожелаеш, и унизяваш когото пожелаеш. Благото е в Твоята Ръка. Ти за всяко нещо имаш сила.

27.  Ти въвеждаш нощта в деня и Ти въвеждаш деня в нощта, и изваждаш живото от мъртвото, и изваждаш мъртвото от живото, и безмерно подсигуряваш когото пожелаеш.”

28.  Вярващите да не взимат за ближни отричащи вместо вярващи. А който направи това, той няма нищо общо с Аллах, освен ако много се страхувате от тях. Аллах ви предупреждава за Себе Си. Към Аллах е завръщането.

29.  Кажи: “И да скривате онова, което е в сърцата ви, и да го показвате, Аллах го знае. Знае Той какво е на небесата и какво е на земята. Аллах за всяко нещо има сила.”

30.  В Деня всяка душа ще намери доброто, което е сторила, и злото, което е сторила, и ще иска то да се отдалечи от нея. Аллах ви предупреждава за Себе си. Аллах е състрадателен към рабите.

31.  Кажи: “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне и ще опрости греховете ви. Аллах е опрощаващ, милосърден.”

32.  Кажи: “Подчинете се на Аллах и на Пратеника!” А отвърнете ли се – Аллах не обича отричащите.

33.  Аллах избра над народите да бъдат Адам и Нух, и рода на Ибрахим, и рода на Имран –

34.  потомство едни от други. Аллах е всечуващ, всезнаещ.

35.  Когато жената на Имран каза: “Господи мой, посветих онова, което е в утробата ми, единствено на Теб да служи. Приеми го от мен! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия.”

36.  И когато го роди, каза: “Господи, родих го женско.” А Аллах най-добре знаеше какво е родила. Мъжкото не е като женското. “И я назовах Мариам. И Те моля да я закриляш от прокудения сатана заедно с потомството й!”

37.  И я прие нейният Господ с хубав прием, и я отгледа като хубав кълн, и я повери на Закария. Всякога, щом Закария влизаше при нея в нейното светилище, намираше там препитание. Каза: “О, Мариам, откъде имаш това?” Тя каза: “От Аллах е. Аллах безмерно подсигурява когото пожелае.”

38.  Там Закария позова своя Господ. Каза: “Господи мой, дари ми от Теб добро потомство! Ти си Чуващия зова.”

39.  И както стоеше, молейки се в светилището, ангелите го призоваха: “Аллах те благовества за Яхя, който ще потвърди Слово от Аллах, ще бъде господар, целомъдрен и пророк от праведниците.”

(Тълкувателите поясняват, че под “Слово” в горното знамение се има предвид зачеването на Иисус, което станало в резултат на повелята на Аллах: „Бъди!”. Вж. знамение 45 от същата сура.)

40.  Каза: “Господи мой, как ще имам син, щом вече ме е застигнала старостта, а жена ми е ялова?” Каза: “Така! Аллах прави каквото пожелае.”

41.  Каза: “Господи, дай ми поличба!” Каза: “Твоята поличба е три дена да не беседваш с хората иначе освен чрез знаци. И споменавай често своя Господ, и Го прославяй и вечер, и сутрин!”

42.  И когато ангелите казаха: “О, Мариам, Аллах те избра и те пречисти, и те избра да бъдеш над жените сред народите!

43.  О, Мариам, смири се пред своя Господ и падай ничком в суджуд, и се кланяй с покланящите се!”

44.  Това е от вестите на неведомото, Ние ти го разкриваме. Не бе ти при тях, когато хвърляха калемите си – кой от тях да се грижи за Мариам. Не бе там и когато се караха.

45.  Когато ангелите казаха: “О, Мариам, Аллах те благовества за Слово от Него. Името му е Месията Иса, синът на Мариам, знатен и в долния живот, и в отвъдния, и е сред приближените [на Аллах].

46.  И ще беседва с хората още от люлката, и като възмъжее, и ще бъде сред праведниците.”­

47.  Каза тя: “Господи мой, как ще имам син, щом мъж не ме е докосвал?” Каза: “Така! Аллах сътворява каквото пожелае. Щом реши нещо, казва му само: “Бъди!” И то става.

48.  И ще го научи Той на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Инджила.

49.  И ще го стори пратеник при синовете на Исраил: “Донесох ви знамение от вашия Господ. Ще направя за вас фигура на птица от глина, ще духна в нея и ще стане птица с позволението на Аллах. И ще изцерявам слепи и прокажени, и ще съживявам мъртви с позволението на Аллах. И ще ви съобщавам какво ядете и с какво се запасявате по домовете си. Наистина в това има знамение за вас, ако сте вярващи.

50.  [И дойдох] в потвърждение на Тората, [низпослана] преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе възбранено… И ви донесох знамение от вашия Господ. И бойте се от Аллах, и ми се покорете!

51.  Наистина Аллах е моят Господ и вашият Господ. На Него служете! Това е правият път.”

52.  И когато Иса почувства у тях неверието, каза: “Кои са моите помощници [по пътя] към Аллах?” Неговите апостоли казаха: “Ние сме помощниците [по пътя] на Аллах. Повярвахме в Аллах и свидетелствай, че сме отдадени!

53.  Господи наш, повярвахме в онова, което Ти низпосла, и последвахме пратеника. Впиши ни редом със свидетелите!”

54.  И лукавстваха [юдеите]. Но Аллах провали тяхното лукавство. Аллах е над лукавите.

55.  Когато Аллах каза: “О, Иса, Аз ще те прибера и ще те въздигна при Себе Си, и ще те пречистя от онези, които отричаха, и ще сторя онези, които те последваха, да бъдат до Деня на възкресението над онези, които отричаха. После при Мен ще се завърнете и ще отсъдя между вас в онова, по което сте били в разногласие.”

56.  А онези, които отричаха, ще накажа с тежко мъчение и в долния живот, и в отвъдния. И не ще имат избавители.”

57.  А на онези, които вярват и вършат праведни дела, Той ще изплати наградите. Аллах не обича угнетителите.

58.  Това ти го четем [о, Мухаммед] от знаменията и от Мъдрото напомняне.

59.  Примерът с Иса пред Аллах е като примера с Адам. Сътвори го Той от пръст, после му каза: “Бъди!” И той стана.

60.  Правдата е от твоя Господ. Не бъди от съмняващите се!

61.  А на онзи, който спори с теб за нея, след като си получил знание, кажи: “Елате да извикаме нашите синове и вашите синове, нашите жени и вашите жени, нас самите и вас самите, а после да се помолим и призовем Аллах за проклятие над лъжците!”

62.  Това е правдивата вест. Няма друг бог освен Аллах. Аллах е Всемогъщия, Всемъдрия.

63.  А отвърнат ли се, Аллах познава сеещите развала.

64.  Кажи: “О, хора на Писанието, елате към слово, общо и за нас, и за вас – да не служим на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари освен Аллах!” А отвърнат ли се, кажете: “Свидетелствайте, че сме мюсюлмани!”

65.  О, хора на Писанието, защо спорите за Ибрахим? Тората и Инджилът бяха низпослани едва подир него. Нима не проумявате?

66.  Ето, вие спорехте за онова, за което имате знание. А защо спорите за онова, за което нямате знание? Аллах знае, вие не знаете.

67.  Ибрахим не бе нито юдей, нито християнин, а бе правоверен мюсюлманин, и не бе от съдружаващите.

68.  Най-близките хора до Ибрахим са онези, които го последваха, и този Пророк, и тези, които повярваха. Аллах е Покровителя на вярващите.

69.  Една група от хората на Писанието искаше, ако може, да ви заблуди. Ала заблуждават само себе си, но не усещат.

70.  О, хора на Писанието, защо отричате знаменията на Аллах, след като сте свидетели?

71.  О, хора на Писанието, защо смесвате правдата с лъжата и съзнателно потулвате правдата?

72.  А друга група от хората на Писанието каза: “При начеването на деня вярвайте в низпосланото на вярващите, а в края му го отречете, та дано и те се върнат назад!

73.  И не се доверявайте на друг освен на онзи, който е последвал вашата религия!” Кажи [о, Мухаммед]: “Напътствието е напътствието на Аллах. [Нима се опасявате,] че и другиму се дарява същото, каквото бе дарено и на вас, или ще ви оспорват пред вашия Господ.” Кажи: “Благодатта е в Ръката на Аллах. Дарява я комуто пожелае.” Аллах е всеобхватен, всезнаещ.

74.  Той отличава с милостта Си когото пожелае. Аллах е Владетеля на великата щедрост.

75.  Сред хората на Писанието има и такива, на които и съкровище да повериш, ще ти го върнат, но сред тях има и такива, на които и динар да повериш, не ще ти го върнат освен ако все над тях стоиш. Това е, защото казаха: “Нямаме вина за неграмотните.” И съзнателно изричат лъжа за Аллах.

(Юдеите смятат за “неграмотни” всички друговерци.)

76.  Но онзи, който изпълнява своя обет и е богобоязлив – Аллах обича богобоязливите.

77.  Онези, които продават на нищожна цена обета към Аллах и своите клетви, те нямат дял в отвъдния живот и Аллах не ще им проговори, и не ще ги погледне в Деня на възкресението, и не ще ги пречисти, и има за тях болезнено мъчение.

78.  А група от тях изопачават с езиците си Писанието, за да смятате, че това е от него, а то не е от него, и казват: “Това е от Аллах”, а то не е от Аллах, и съзнателно изричат лъжа за Аллах.

79.  Не се е случвало човек, дарен от Аллах с Писанието и мъдростта, и пророчеството, да каже на хората: “Бъдете на мен раби, а не на Аллах!” А [казва]: “Бъдете всеотдайни към Господа съгласно Писанието, което сте преподавали и изучавали!”

(„всеотдайни към Господа…” – раббиюн – богослови, които са предани в служенето на своя Господ (рабб).)

80.  И не ще ви повели такъв да приемете за господари ангелите и пророците. Нима ще ви повели да отричате, след като сте се отдали на Аллах?

81.  И когато Аллах прие договора с пророците: “Колкото и да ви дарявам от писание и мъдрост, после ще ви се яви Пратеник да потвърди наличното у вас. Вярвайте в него и му помагайте!”, – каза: “Съгласни ли сте и приемате ли безусловния обет към Мен?” Казаха: “Съгласни сме.” Каза: “Свидетелствайте, и Аз ще бъда с вас от свидетелите!”

82.  А който след това се отметне, тези са нечестивците.

83.  Нима търсят друга религия освен тази на Аллах, след като на Него се подчинява всичко и на небесата, и на земята, доброволно или по принуда, и при Него ще бъдат върнати.

84.  Кажи: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и потомците [му], и в дареното на Муса и на Иса, и на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.”

85.  А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.

86.  Как ще напъти Аллах хора отричащи, след като са повярвали и засвидетелствали, че Пратеника е истина, и са им се явили ясните знаци? Аллах не напътва хората угнетители.

87.  За тези възмездието им е, че над тях е проклятието на Аллах и на ангелите, и на всички хора –

88.  в него те ще векуват. Нито ще се облекчи мъчението им, нито ще се забави,

89.  освен на онези, които после се покаят и поправят. Аллах е опрощаващ, милосърден.

90.  От онези, които отричат, след като са повярвали, а после още повече отричат, никога не ще се приеме покаянието им. Те са заблудените.

91.  От онези, които отричат и умрат отричащи, никога не ще се приеме за нито един от тях като откуп дори пълна със злато земя. За тях има болезнено мъчение и никой не ги подкрепя.

92.  Не ще придобиете праведност, додето не раздадете от онова, което обичате. А каквото и да раздадете, Аллах го знае.

93.  За синовете на Исраил бе разрешена всяка храна освен онова, което Исраил сам си възбрани, преди да бъде низпослана Тората. Кажи: “Донесете Тората и я прочетете, ако говорите истината!”

(Исраил е прозвище на Якуб на иврит.)

94.  А който след това измисли лъжа за Аллах – тези са угнетителите.

95.  Кажи: “Аллах говори правдата! И следвайте вярата на Ибрахим, правоверния! Той не бе от съдружаващите.”

96.  Първият Дом, съграден за хората, е онзи в Бека – благословен и за напътване на народите.

(Бека е едно от имената на Мека, където е построен първият храм за богослужене  – ал-Кааба.)

97.  В него има ясни знамения – мястото на Ибрахим, – и който влезе там, е в безопасност. И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома – за онзи, който може да отиде, а който откаже – Аллах не се нуждае от световете.

98.  Кажи: “О, хора на Писанието, защо не вярвате в знаменията на Аллах, след като Аллах е свидетел на делата ви?”

99.  Кажи: “О, хора на Писанието, защо отклонявате от пътя на Аллах онези, които са повярвали, стремейки се да изкривите пътя, а сте свидетели [на истината]? Аллах не подминава вашите дела.”

100.     О, вие, които вярвате, ако се покорите на група от дарените с Писанието, те ще ви превърнат пак в отричащи, след като сте повярвали.

101.     Как отричате, след като ви биват четени знаменията на Аллах и сред вас е Неговият Пратеник! А който се привърже здраво към Аллах, вече е насочен по правия път.

102.     О, вие, които вярвате, бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и не умирайте иначе освен отдадени!

103.     И се привържете всички за въжето на Аллах, и не се разединявайте, и помнете благодатта на Аллах към вас, когато бяхте врагове, а Той помири сърцата ви и станахте братя чрез Неговата благодат! И бяхте пред ръба на ров от огън, а Той ви спаси от него. Така Аллах ви разкрива Своите знамения, за да бъдете напътени.

(Под “въжето на Аллах” се разбира Неговата религия.)

104.     И нека сред вас има общност, която зове към благото и повелява одобряваното, и възбранява отхвърленото! Тези са сполучилите.

105.     И не бъдете като онези, които се разединиха и заспориха, след като им се явиха ясните знамения! За тях има огромно мъчение

106.     в Деня, когато лица ще побелеят и лица ще почернеят. А онези, чиито лица почернеят, [ще чуят]: “Нима започнахте да отричате, след като сте повярвали? Вкусете мъчението заради своето отрицание!”

107.     А онези, чиито лица побелеят, те са в милостта на Аллах, в нея векуват.

108.     Тези са знаменията на Аллах, четем ти ги правдиво. Аллах не иска гнет за народите.

109.     На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. При Аллах се връщат делата.

110.     Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате отхвърленото, и вярвате в Аллах. А ако и хората на Писанието бяха повярвали, щеше да е най-хубаво за тях. Сред тях има и вярващи, но нечестивците са повече.

111.     Не ще ви навредят освен с обида. А ако се сражават с вас, ще ви обърнат гръб [в бягство]. После не ще им се помогне.

112.     Белязани са те с унижението, където и да се намират, освен ако са под закрила от Аллах и под закрила от хората. И изпитаха гнева на Аллах, и ги беляза нищетата. Това е, защото отричаха знаменията на Аллах и убиваха пророците, без да имат право. Това е, защото не се подчиниха и престъпваха.

(Когато друговерците плащат данъка джизя, те се ползват с неприкосновеност сред ислямската общност. Този данък е равностоен на милостинята закат, която за мюсюлманите е задължителна и има важно социално значение.)

113.     Те не са еднакви. Сред хората на Писанието има и праведна общност – четат знаменията на Аллах [и] в нощните часове, кланят се ничком в суджуд.

114.     Вярват в Аллах и в Сетния ден, и повеляват одобряваното, и възбраняват отхвърленото, и се надпреварват в добрините. Тези са от праведниците.

115.     Каквото и добро да сторят, не ще им се отрече. Аллах знае богобоязливите.

116.     А онези, които отричат – нито имотите, нито децата им ще ги избавят от Аллах в  нещо. Тези са обречените на Огъня, там ще векуват.

117.     Онова, което те изразходват в долния живот, прилича на мразовит вихър, поразил и погубил посева на угнетили себе си хора. И не Аллах ги е угнетил, а те сами себе си угнетяват.

118.     О, вие, които вярвате, не взимайте доверени приятели освен измежду вас! [Другите] не ще пропуснат да посеят помежду ви развала, те искат да изпаднете в беда. Омразата се показва от устата им, ала онова, което се таи в гърдите им, е по-голямо. Вече ви разкрихме знаменията, ако сте проумели.

119.     Ето, вие ги обичате, а те не ви обичат. И вярвате в цялото Писание, а те, щом ви срещнат, казват: “Вярваме”, но щом се уединят, си хапят пръстите от яд заради вас. Кажи: “Умрете с яда си!” Аллах знае съкровеното в сърцата.

(„цялото Писание…” – всички низпослани Божии откровения.)

120.     Ако ви се случи добрина, тя ги огорчава, а ако ви се случи злина, ликуват за нея. Но ако сте търпеливи и богобоязливи, не ще ви навреди лукавството им с нищо. Аллах обгръща техните дела.

121.     [Припомни, о, Мухаммед] когато ти потегли от семейството си в зори, за да настаниш вярващите по места за битката… Аллах е всечуващ, всезнаещ.

122.     Когато две ваши дружини мислеха да се провалят, но Аллах бе техният Покровител. Нека на Аллах се уповават вярващите!

123.     Аллах вече ви помогна при Бадр, когато бяхте принизени. И бойте се от Аллах, за да сте признателни!

124.     Когато каза ти на вярващите: “Не ви ли стига да ви подкрепи вашият Господ с три хиляди низпослани ангели?”

125.     Да, ако сте търпеливи и богобоязливи, и [съдружаващите] изникнат в ярост пред вас – вашият Господ ще ви подкрепи тогава с пет хиляди белязани ангели.

126.     Аллах стори това за вас да бъде само благовестие и за да се успокоят сърцата ви с него. Подкрепата е единствено от Аллах, Всемогъщия, Всемъдрия,

127.     за да отсече част от отричащите или да ги разгроми, за да се върнат покрусени.

128.     От теб нищо не зависи – Той или ще приеме покаянието им, или ще ги подложи на мъчения, защото са угнетители.

129.     На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. Когото пожелае, Той ще опрости, и когото пожелае, ще подложи на мъчения. Аллах е опрощаващ, милосърден.

130.     О, вие, които вярвате, не изяждайте лихвата, многократно умножена, и бойте се от Аллах, за да сполучите!

131.     И бойте се от Огъня, подготвен за отричащите!

132.     И покорявайте се на Аллах и на Пратеника, за да бъдете помилвани!

133.     И надпреварвайте се към опрощение от своя Господ и към Градината с ширината на небесата и на земята, приготвена за богобоязливите,

134.     които раздават и в охолство, и в оскъдица, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, – Аллах обича добротворстващите, –

135.     и за онези, които щом сторят непристойност или угнетят сами себе си, споменават Аллах и молят опрощение за греховете си, – а кой освен Аллах опрощава греховете? – и не упорстват в своите деяния съзнателно –

136.     на такива наградата им е опрощение от техния Господ и Градините, под които реки текат, там ще векуват. И колко прекрасна е отплатата за дейните!

137.     И преди вас отминаваха [житейски] пътища. Вървете по земята и вижте какъв е бил краят на отричащите!

138.     Това е пояснение за хората, и напътствие, и наставление за богобоязливите.

139.     И не падайте духом, и не скърбете! Вие ще надделеете, ако сте вярващи!

140.     Ако вас засегна рана, то такава рана засегна и другия народ. Тези дни ги редуваме сред хората, за да узнае Аллах кои са повярвали и за да вземе от вас мъченици – Аллах не обича угнетителите, –

(Тъй като знанието на Аллах е всеобхватно, тълкувателите обясняват израза “да узнае Аллах кои са повярвали” като:1) да разкрие; 2) да отдели вярващите от лицемерите.)

141.     и за да пречисти Аллах повярвалите, и да съкруши отричащите.

142.     Или смятахте да влезете в Рая, без Аллах да е проверил кои от вас се борят, и без да е проверил търпеливите?

143.     И възжелахте смъртта [в битка], преди да я срещнете. Но вече я видяхте с очите си.

144.     Мухаммед е само Пратеник, преди когото отминаха пратениците. Нима ако бе умрял или бе убит, щяхте да се върнете назад? А който се върне назад, той не ще навреди на Аллах с нищо. Аллах ще въздаде на признателните.

145.     Никой не умира освен с позволението на Аллах в предписан срок. И който иска наградата на долния живот, Ние му даряваме от него, а който иска наградата на отвъдния, Ние му даряваме от него. И ще въздадем на признателните.

146.     И с колко пророци се сражаваха огромни множества, но те не изнемощяваха от онова, което ги сполетяваше по пътя на Аллах, и не отслабваха, и не се огъваха. Аллах обича търпеливите.

147.     Не казваха друго освен думите: “Господи наш, опрости греховете ни и прекомерността ни в делата ни, и укрепи стъпките ни, и ни помогни срещу отричащите хора!”

148.     И въздаде им Аллах наградата на долния живот и прекрасната награда на отвъдния. Аллах обича добротворстващите.

149.     О, вие, които вярвате, ако се покорите на онези, които отричат, те ще ви тласкат назад [към неверието] и ще се върнете губещи.

150.     Да, Аллах е вашият Покровител и Той е Най-добрия закрилник.

151.     Ще хвърлим ужас в сърцата на онези, които отричат, защото съдружиха с Аллах онова, на което Той не е низпослал власт. Мястото им е Огънят и колко лошо е обиталището на угнетителите.

(„власт” – аргумент и основание да бъде Негов съдружник.)

152.     Аллах изпълни Своето обещание към вас, когато ги съкрушихте с Неговото позволение, додето паднахте духом и заспорихте по заповедта [на Пратеника], и се възпротивихте, след като Той ви показа онова, което обичате. Сред вас някой иска долния живот и сред вас някой искат отвъдния. После Той ви отклони от тях, за да ви изпита и вече ви извини. Аллах е прещедър към вярващите.

153.     [Спомнете си,] когато побягнахте нагоре и не се извръщахте към никого, а зад вас Пратеника ви зовеше. И ви въздаде Той печал след печал, та да не скърбите нито за онова, което ви е подминало, нито за онова, което ви сполетя. Всесведущ е Аллах за вашите дела.

154.     После, подир тази печал, Той ви низпосла за успокоение дрямка, обзела група от вас, а на [друга] група тревога изпълни душите. Допускаха неправда за Аллах с помислите на безпросветността, казвайки: “С какво зависи делото от нас?” Кажи [о, Мухаммед]: “Делото принадлежи всецяло на Аллах.” Спотаяват в душите си онова, което не издават пред теб. Казват: “Ако делото с нещо зависеше от нас, тук нямаше да ни убиват.” Кажи: “И да си стояхте по домовете, онези, на които е писано да бъдат убити, щяха да тръгнат към своите [смъртни] ложета. [Това бе,] за да изпита Аллах какво е в гърдите ви и за да провери какво е в сърцата ви. Аллах знае съкровеното в сърцата.”

155.     Онези от вас, които се отвърнаха в деня на сблъсъка между двете множества [при Ухуд], тях сатаната ги накара да се подхлъзнат с част от онова, което са придобили. Аллах вече ги извини. Наистина Аллах е опрощаващ, всеблаг.

(През 624 г. при Бадр се разгоряла първата битка между мюсюлманите и съдружаващите. В нея мюсюлманите удържали пълна победа. През 625 г. меканските езичници отново предприели бойни действия. Противниците се срещнали при Ухуд. В началото на битката мюсюлманите имали надмощие, но после  настъпил хаос, някои се втурнали подир бягащите, за да вземат плячка, престъпвайки разпорежданията на Пророка, мир нему. Така след успешното начало претърпели поражение.)

156.     О, вие, които вярвате, не бъдете като онези, които отричаха и казваха за своите братя, странстващи по земята или завоюващи: “Ако бяха при нас, нямаше да умрат и да ги убият.” – та Аллах да вложи с това скръб в сърцата им. Аллах отрежда и живота, и смъртта. Всезрящ е Аллах за вашите дела.

157.     И ако бъдете убити по пътя на Аллах или умрете, опрощение и милост от Аллах е по-добро от онова, което трупат.

158.     И ако умрете или ви убият, при Аллах ще бъдете насъбрани.

159.     По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб. Извини ги и моли за опрощението им, и се съветвай с тях по делата! А решиш ли [нещо], уповавай се на Аллах! Аллах обича уповаващите се Нему.

160.     Ако Аллах ви подкрепи, няма кой да ви надвие, а ако ви изостави, кой след Него ще ви подкрепи? На Аллах да се уповават вярващите!

161.     И не подобава на пророк да измени. А който измени, в Деня на възкресението ще дойде с онова, с което е изменил. После  на всяка душа ще се изплати, каквото е придобила. И не ще бъдат угнетени.

162.     Нима онзи, който следва благоволението на Аллах, е като онзи, който е изпитал гнева на Аллах и мястото му е Адът? Колко лоша е тази участ!

163.     При Аллах те са на степени. Всезрящ е Аллах за техните дела.

164.     Аллах облагодетелства вярващите, когато измежду тях самите им проводи Пратеник, който им чете Неговите знамения и ги пречиства, и ги учи на Писанието и на мъдростта, въпреки че преди са били в явна заблуда.

(Писанието е Свещеният Коран.)

165.     Нима когато ви порази беда [при Ухуд], [а] вие поразихте с двойна [при Бадр], не рекохте: “Откъде е това?” Кажи: “То е от самите вас.” Аллах за всяко нещо има сила.

166.     Онова, което ви порази в деня на срещата между двете множества, е с позволението на Аллах и за да разпознае Той вярващите,

167.     и за да разпознае кои лицемерят. И им се каза: “Елате, сражавайте се по пътя на Аллах или се защитете!” Казаха: “Ако знаехме как да се сражаваме, щяхме да ви последваме.” В онзи ден те бяха по-близо до отричането, отколкото до вярата, казвайки с устата си онова, което не е в сърцата им. Аллах най-добре знае какво спотаяват.

168.     На онези, които казаха за своите братя, седейки си вкъщи: “Ако бяха ни послушали, нямаше да ги убият.”, кажи: “Тогава отблъснете смъртта от себе си, ако говорите истината!”

169.     И не смятай за мъртви убитите по пътя на Аллах! Не, живи са! При своя Господ те се препитават,

170.     ликуващи за онова, което Аллах им е дарил в Своята щедрост, и се радват за онези, които [ще ги последват, но] все още не са ги настигнали, че не е страшно за тях и не ще скърбят.

171.     Радват се на благодат и щедрост от Аллах. Не погубва Аллах отплатата на вярващите.

172.     Онези, които откликнаха на Аллах и на Пратеника, след като бяха ранени, за онези от тях, които добротворстваха и бяха богобоязливи, има велика отплата.

173.     За онези, на които хората рекоха: “Враговете се насъбраха против вас, плашете се от тях!”, но вярата им се усили и рекоха: “Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен е [Той –] Блюстителя!”

174.     И се завърнаха с благодат и щедрост от Аллах. Зло не ги докосна и следваха удовлетворението на Аллах. Аллах е владетел на велика щедрост.

175.     Именно сатаната плаши със своите приближени. Но не се страхувайте от тях, а само от Мен се страхувайте, ако сте вярващи!

176.     И да не те наскърбяват онези, които се надпреварват в отричането! Те с нищо не ще навредят на Аллах. Аллах иска да не им отреди дял в отвъдния живот. За тях има велико мъчение.

177.     Онези, които купиха отрицанието с цената на вярата, с нищо не ще навредят на Аллах. За тях има болезнено мъчение.

178.     Онези, които отричат, да не смятат, че като удължаваме живота им, това е добро за душите им. Удължаваме им го само за да увеличат греха си. За тях има унизително мъчение.

179.     Аллах не ще остави вярващите в положението, в което сте, докато не отдели лошия от добрия. Аллах не ще ви разкрие неведомото, но Аллах избира от Своите пратеници когото пожелае. Вярвайте в Аллах и в Неговите пратеници! И ако вярвате и сте богобоязливи, за вас има велика отплата.

180.     И да не смятат скъперниците, че щедростта, с която Аллах ги е дарил, е добро за тях! Не, тя е зло за тях. В Деня на възкресението ще бъде надянато на врата им онова, за което са се скъпели. На Аллах е наследството и на небесата, и на земята. Всесведущ е Аллах за вашите дела.

181.     Аллах чу словата на онези, които казаха: “Аллах е беден, а ние сме богати.” Ще запишем какво казаха и как избиваха пророците, без да имат право. И ще кажем: “Вкусете мъчителното изгаряне!”

182.     То е заради онова, което сторихте преди със своите ръце. Аллах не е угнетител на рабите Си.

183.     На онези, които казаха: “Аллах ни заръча да не вярваме на пратеник, додето не ни донесе жертва, която огънят да погълне.” – кажи: “Пратеници преди мен вече ви донесоха ясните знаци и вашите думи. Защо тогава ги убихте, ако говорите истината?”

184.     И ако теб [о, Мухаммед] взеха за лъжец, то и преди теб бяха взимани за лъжци пратеници, донесли ясните знаци и писанията, и сияйната Книга.

185.     Всеки човек ще вкуси смъртта и вашите награди напълно ще ви се изплатят в Деня на възкресението. Който бъде отдалечен от Огъня и бъде въведен в Рая, той ще сполучи. А долният живот е само измамна наслада.

186.     Наистина ще бъдете подложени на изпитание и в имотите си, и в душите си, и ще чуете много обиди от дарените с Писанието преди вас и от съдружаващите. Но ако сте търпеливи и богобоязливи, това е от решаващите дела.

187.     И когато Аллах прие договора от дарените с Писанието: “Да го разяснявате на хората и да не го скривате!”, те го захвърлиха зад гърба си и го продадоха на нищожна цена. Колко лоша е тази продажба!

188.     Не смятай, че радващите се на онова, което са извършили и обичащите да ги хвалят за онова, което не са сторили, не смятай, че те са избегнали мъчението! За тях има болезнено мъчение.

189.     На Аллах принадлежи властта и над небесата, и над земята. Аллах за всяко нещо има сила.

190.     В сътворяването на небесата и на земята и в смяната на нощта и деня има знамения за дарените с разум,

191.     които споменават Аллах и прави, и седнали, и легнали на хълбок, и размишляват за сътворяването на небесата и на земята: “Господи наш, Ти не си сътворил това напразно. Всечист си Ти! Опази ни от мъчението на Огъня!

192.     Господи наш, когото вкараш в Огъня, опозорил си го. Угнетителите нямат избавител.

193.     Господи наш, чухме вестител да зове към вярата: “Вярвайте в своя Господ!” И повярвахме. Господи, опрости греховете ни  и потули провиненията ни, и ни прибери с праведниците!

194.     И дари ни, Господи, онова, което си ни обещал чрез Своите пратеници, и не ни опозорявай в Деня на възкресението! Ти никога не нарушаваш обещанието.”

195.     А техният Господ им отвърна: “Не ще погубя деяние на никого от вас, нито на мъж, нито на жена – вие сте един от друг, – а онези, които участваха в преселението и бяха прогонени от домовете си, и бяха мъчени по Моя път, и се сражаваха, и ги убиваха, на тях ще потуля провиненията им и ще ги въведа в Градините, под които реки текат – награда от Аллах. При Аллах е прекрасната награда.

(Преселението хиджра на мюсюлманите заедно с Пророка, мир нему, от Мека в ал-Медина през 622 г. поставя началото на ислямското летоброене.)

196.     Да не те мами оживлението на онези, които отричат, по земята –

(Като причина за низпославането на това знамение се посочват думите на някои вярващи, изречени по повод на благата, с които съдружаващите разполагали: “Ако се обърнем към реалността, ще видим, че враговете на Аллах тънат в охолство, а ние – в неволя.” Предупреждението се отнася за всички вярващи.)

197.     кратко наслаждение, после мястото им е Адът. Колко лоша постеля е той!

198.     Ала за онези, които се боят от своя Господ, са Градините, под които реки текат, там ще векуват при гостоприемство от Аллах. А при Аллах е най-доброто за праведниците.

199.     Някои от хората на Писанието вярват в Аллах и в низпосланото на вас, и в низпосланото на тях, смирени пред Аллах. Те не продават знаменията на Аллах на никаква цена. Те имат отплатата си при своя Господ. Аллах бързо прави равносметка.

200.     О, вярващи, бъдете търпеливи и надвивайте с търпение, и бъдете твърди, и се бойте от Аллах, за да сполучите!

About mustafa

Проверете Също

Bulgaristanlı ilâhiyatçılar derneği önemli bir hizmet

Adı Bulgaristan Yüksek İslâmî Eğitim Mezunları Derneği (BAZVİO) olup 2013 yılında tesis edilen sivil toplum …

Bir Cevap Yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir