начална страница / Genel / 33. СУРА АЛ-АХЗАБ (СЪЮЗЕНИТЕ ПЛЕМЕНА)

33. СУРА АЛ-АХЗАБ (СЪЮЗЕНИТЕ ПЛЕМЕНА)

istanbulda_20_bin_otele_kurani_kerim_dagitildi13513280030_h944714

Мединска. Съдържа 73 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1.  О, Пророче, бой се от Аллах и не слушай отричащите и лицемерите! Аллах е всезнаещ, всемъдър.

2.  И следвай онова, което ти се разкрива от твоя Господ! За вашите дела Аллах е всесведущ.

3.  И се уповавай на Аллах! Достатъчен е Аллах за блюстител.

4.  Аллах не е сторил две сърца в гърдите на един човек. И не е отредил да ви станат като майки вашите съпруги, които оприличавате на майките си. И не е отредил да ви станат синове осиновените от вас. Това са само думи, които вие изричате. Аллах казва истината и Той сочи правия път.

(Както човек не може да има две сърца, така не може да се съчетаят качествата на майката и на съпругата, на осиновеното дете и на истинския син. Коранът отхвърля древната арабска традиция мъжът да превръща съпругата си в робиня с думите “Ти за мен си като майчиния ми гръб!” (т.нар. зихар). С твърдението, че тя му е като майка мъжът я лишавал от съпружески права, но без да я освобождава от брачния договор, при което нямала право да се омъжи за друг. Ако все пак го направи, мъжът дава изкупление. Ислямът не приема и осиновяването.)

5.  Назовавайте ги на бащите им! То е най-справедливо при Аллах. А ако не знаете бащите им, те са ваши братя в религията и ваши приятели. И нямате грях за онова, в което сте сбъркали, а за онова, което сърцата ви са замислили. Аллах е опрощаващ, милосърден.

6.  Пророка е по-близък за вярващите от самите тях, и съпругите му за тях са като майки. И роднините – според Книгата на Аллах – са по-близки едни за други при наследството, отколкото вярващите и преселниците, освен ако направите благодеяние за своите приятели. Така е предписано в Книгата.

(Вярващите имали обичай да се наследяват един друг като роднини. В това знамение се подчертава предимството на кръвната връзка при унаследяването.)

7.  И приехме Ние от пророците договора с тях, и от теб, и от Нух, и Ибрахим, и Муса, и Иса, сина на Мариам. Приехме от тях твърд договор,

8.  за да пита Той правдивите за тяхната правдивост. А за отричащите е приготвил Той болезнено мъчение.

(През петата година по Хиджра войска от племената Курайш и Гатафан се отправила към ал-Медина. Племето Бану Курайза, което населявало ал-Медина и било сключило споразумение с мюсюлманите, нарушило договора и се присъединило към вражеската войска. Така тя вече наброявала 12000 души. Пророка, мир нему, приложил тактика, непривична дотогава за арабите – наредил да изкопаят около ал-Медина дълбок ров и разположил бойците си зад струпаната пред изкопа пръст. По време на обсадата, която продължила около месец и завършила с неуспех за враговете, мюсюлманите се изтощили. Тогава се случило чудо. Изведнъж се извила ледена буря, която изтръгвала вражеските шатри, гасяла огньовете, ужасявала конете им, задушавала хората с прахоляк. Сред мюсюлманите се понесли тайнствени гласове, които провъзгласявали: “Аллах е Най-великият!” Накрая вражеската войска била разгромена и се оттеглила, а племето Бану Курайза понесло своята отговорност за нарушения договор. Знаменията споменават за тези събития.)

9.  О, вие, които вярвате, помнете благодатта на Аллах към вас, когато насреща ви настъпиха с войски, а Ние пратихме срещу им вятър и войски, които не видяхте. За вашите дела Аллах е зрящ.

10.  Когато настъпиха и отгоре, и отдолу срещу вас, и когато погледите се вцепениха и сърцата заседнаха в гърлото, и допуснахте за Аллах различни догадки,

11.  там вярващите бяха изпитани и разтърсени от силно сътресение.

12.  И лицемерите, и онези, в чиито сърца имаше болест, казаха: “Аллах и Неговият Пратеник ни обещаха само измама.”

13.  И група от тях каза: “О, жители на Ясриб, [тук] няма място за вас, върнете се!” И част от тях помоли Пратеника за разрешение [да се върнат], казвайки: “Домовете ни са оголени.” А не бяха те оголени. Искаха само да избягат.

(Мединските воини излизали на лагер извън града. Лицемерите искали да се върнат вкъщи под предлог, че домовете им не са защитени. Всъщност ислямската армия защищавала града и осигурявала безопасността на неговите жители. )

14.  И ако се нахлуе срещу тях от краищата [на града], и после бъдат подтикнати към бунт, несъмнено ще го направят. И само малко ще се забавят в това.

15.  И преди бяха дали обет на Аллах, че не ще обърнат гръб. За обета пред Аллах се търси отговорност.

16.  Кажи: “Не ще ви е от полза бягството, ако бягате от смъртта или от убийството. И тогава ще бъдете оставени да се понаслаждавате само за кратко.”

17.  Кажи: “Кой ще ви предпази от Аллах, ако Той пожелае вреда за вас или пожелае милост за вас?” И освен Аллах не ще намерят за себе си нито покровител, нито закрилник.

18. Аллах знае кои препятстват сред вас и кои казват на своите братя: “Хайде при нас!” Те встъпват в битката само за кратко – ­

19.  скъперници спрямо вас. И когато дойде страхът, ги виждаш да гледат към теб, въртейки очи като някой изпаднал в несвяст пред смъртта. А когато страхът си отиде, те ви нападат с остри слова – скъперници в добрината. Тези не вярват и Аллах е провалил делата им, а за Аллах това е лесно.

20.  Смятат, че съюзените племена не са си отишли, а ако съюзените племена дойдат, биха пожелали да са в пустинята сред бедуините и да питат за вести от вас. Но дори да бяха сред вас, щяха да се сражават само за кратко.

21.  Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас – за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден, и често споменава Аллах.

22.  И когато вярващите видяха племената, казаха: “Това е, което ни обещава Аллах, и Неговият Пратеник. Казва правдата Аллах, и Неговият Пратеник.” И това им надбави само вяра и покорство.

23.  Сред вярващите има мъже, предани в своя обет към Аллах. Някои от тях загинаха в изпълнение на дълга си, а други още чакат. И с нищо на това не измениха,

24.  за да награди Аллах преданите за предаността им и да накаже лицемерите, ако пожелае, или да им приеме покаянието. Аллах е опрощаващ, милосърден.

25. Аллах върна онези, които отричат, заради яростта им. Те не получиха никакво благо. Достатъчен бе Аллах за вярващите в сражението. Аллах е всесилен, всемогъщ.

26.  Онези от хората на Писанието, които подкрепяха [отричащите], Той  ги смъкна от техните крепости и хвърли в сърцата им ужас. Една част вие убихте, а друга част пленихте.

(Когато съдружаващите се оттеглили и след като получил откровение, Пророка, мир нему, тръгнал срещу юдейското племе Бану Курайза, което нарушило споразумението си с мюсюлманите и извършило предателство. След двайсет и петдневна обсада крепостта на курайзите била превзета.)

27.  Той ви остави в наследство земята им, домовете, имотите и земя, на която още не сте стъпили. Аллах за всяко нещо има сила.

28.  О, Пророче, кажи на своите съпруги: “Ако сте пожелали долния живот и неговата украса, елате да ви дам [задължителната плата] и да ви освободя с добро!

(Този аят се нарича “Знамение на свободния избор” и е низпослан по повод желанието на съпругите на Пророка за повече удобства. Привържениците му завладели почти целия Арабски полуостров, а той водел все същия живот в оскъдица и лишения. В крайна сметка жените предпочели Божия любимец  и наградата в отвъдния живот пред земната благодат.)

29.  А ако сте пожелали Аллах и Неговия Пратеник, и Сетния дом, то Аллах е приготвил за благодетелните сред вас огромна отплата.”

30.  О, жени на Пророка, която от вас извърши явно безчестие, мъчението й ще бъде удвоено. А това за Аллах е лесно.

31.  А която от вас се покори на Аллах и на Неговия Пратеник, и върши праведни дела, ще й въздадем двойна отплата. И сме приготвили за нея щедро препитание.

32.  О, жени на Пророка, вие не сте като никоя друга от жените. Ако сте богобоязливи, не говорете с нежност, та да не закопнее онзи, в чието сърце има болест. И говорете, както подобава!

33.  И стойте в домовете си, и не се показвайте, както се показваха жените по времето на Невежеството, и отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат, и се покорявайте на Аллах и на Неговия Пратеник! Аллах иска да отмахне от вас всяка нечистота, о, хора от дома [на Пророка], и напълно да ви пречисти.

34.  И помнете онова от знаменията на Аллах и от мъдростта, което бива четено в домовете ви! Аллах е всепроникващ, всесведущ.

35.  За мюсюлманите и мюсюлманките, вярващите мъже и вярващите жени, набожните мъже и набожните жени, правдивите мъже и правдивите жени, търпеливите мъже и търпеливите жени, смирените мъже и смирените жени, мъжете, раздаващи милостиня, и жените, раздаващи милостиня, говеещите мъже и говеещите жени, и целомъдрените мъже и целомъдрените жени, и мъжете, често споменаващи Аллах, и споменаващите жени – Аллах е приготвил за тях опрощение и огромна отплата.

36.  И когато Аллах, и Неговият Пратеник, отсъди някакво дело, нито вярващ, нито вярваща имат право на избор в това дело. А който се противи на Аллах и на Неговия Пратеник, той вече е в явна заблуда.

37.  И ето, казваш на онзи, когото Аллах облагодетелства, и когото ти облагодетелства: “Задръж съпругата си при себе си и бой се от Аллах!” И спотаи ти в душата си онова, което Аллах разкри, и се притесни от хората, а Аллах повече заслужава да се боиш от Него. И когато Зайд се раздели с тази жена, Ние те оженихме за нея, за да нямат вярващите притеснение [да се женят] за съпругите на осиновените си деца, след като те са се разделили с тях. Повелята на Аллах непременно се изпълнява.

(Мъжът, споменат в това знамение, е Зайд ибн Хариса. Като дете той попаднал в плен, превърнали го в роб и го купила достойната Хадиджа. После го подарила на Пророка, който го освободил и осиновил. Пратеника на Аллах много обичал Зайд и сгодил за него братовчедка си Зайнаб. Ала тя била свободна жена от знатно семейство и не можела да живее в сговор с освободен роб. За да не огорчи Пратеника на Аллах, Зайнаб приела да се омъжи за Зайд, но непрекъснато подчертавала благородния си произход. Накрая съпругът й пожелал да се разведат. Пророка разбирал основанията за подобно решение, но въпреки това казал на Зайд: “Задръж съпругата си!”)

38.  Няма за Пророка притеснение за онова, което Аллах му е наложил. Такъв бе обичаят на Аллах и спрямо отминалите преди [пророци] ­– повелята на Аллах е предопределена съдба, ­–

39.  онези, които оповестяваха посланията на Аллах и се бояха от Него, и не се бояха от никого освен от Аллах. Достатъчен е Аллах да направи равносметка.

40.  Мухаммед не е баща на никого от вашите мъже, а е Пратеника на Аллах и последният от пророците. Аллах знае всяко нещо.

41.  О, вярващи, често споменавайте Аллах!

42.  И Го прославяйте сутрин и вечер!

43.  Той е, Който ви благославя, и Неговите ангели, за да ви изведе от тъмнините към светлината. Към вярващите Той е милосърден.

44.  Поздравът им в Деня, когато ще Го срещнат, е: “Мир!” За тях Той е приготвил щедра отплата.

45.  О, Пророче, Ние те изпратихме за свидетел, благовестител и предупредител,

46.  и за зовящ към Аллах с Неговото позволение, и за озаряващ светилник.

47.  Възрадвай вярващите, че за тях ще има голяма благодат от Аллах!

(Пророка е изпратен от Аллах с пет мисии: 1) той е свидетел за всички хора относно духовните истини, които са покварени от невежество и суеверия, или от праха на сектантски противоречия. Той не идва, за да създаде нова религия или секта, а за да учи хората на истинската вяра, а също е свидетел пред Бог за човешките дела и как хората посрещат Божието послание; 2) той донася благовестието за Божията милост. Колкото и да грешат и да престъпват Божиите закони, хората могат да се надяват на опрощение и милосърдие. Един само е непростимият грях – съдружаването с Аллах; 3) той съобщава и заплахата, че земният живот е мимолетен и ще дойде Ден, когато хората ще отговарят за постъпките си; 4) той е глашатай, който отправя призива си към всички хора, но не по своя воля, а с Божията благословия. Това се казва, за да не бъде обожествяван, както хората са постъпвали с пророци преди него. Личната отговорност остава, но Пророка е онзи, който води хората към истината и им помага да вървят по правия път; 5) той е светилник, който озарява целия свят. На други места в Корана понятието светилник (сирадж) се използва за слънцето.) 

48.  И не следвай отричащите и лицемерите, и отмини обидите им, и се уповавай на Аллах! Достатъчен е Аллах за блюстител.

49.  О, вие, които вярвате, ако сключите брак с вярващи жени, а после им дадете развод, преди да сте ги докоснали, нямате към тях срок за изчакване. Възнаградете ги и ги освободете с добро!

(Жена, освободена от брачния съюз, преди още съпругът й да е влязъл при нея, получава половината от сватбения дар, ако е определен такъв, или й се дава по обичай някакъв дар. Когато се стига до развод по този начин, жената може да се омъжи, без да спазва предписаното изчакване.)

50.  О, Пророче, разрешихме ти за съпруги онези, на които си дал задължителната плата, и наложниците ти сред пленничките, които Аллах ти е дарил, и дъщерите на чичовците ти, и дъщерите на лелите ти, и дъщерите на вуйчовците ти, и дъщерите на вуйните ти, които се преселиха с теб. И [без зестра ти е позволена] всяка вярваща жена, ако дари себе си на Пророка и Пророка пожелае да се ожени за нея – единствено за теб, а не за другите вярващи – знаем Ние какво им наложихме относно техните съпруги и наложници, – за да няма притеснение за теб. Аллах е опрощаващ, милосърден.

51.  Ти можеш да отсрочиш която от тях пожелаеш и да приютиш при себе си която пожелаеш. И не е грях за теб да приемеш която поискаш от онези, на които си отказал. Това е най-подходящото да се радват и да не скърбят, и да са доволни всички от онова, което си им дал. Аллах знае всичко в сърцата ви. Аллах е всезнаещ, всеблаг.

52.  И не са ти разрешени отпосле други жени освен тези, нито да ги подменяш със съпруги, дори да те е възхитила тяхната красота, освен наложниците ти. Аллах всяко нещо наблюдава.

53.  О, вие, които вярвате, не влизайте в домовете на Пророка, за да ядете, освен ако ви бъде позволено, но без да изчаквате сготвянето му. А поканят ли ви, влезте и когато се нахраните, разотидете се, без да се заседявате в разговори! Това огорчава Пророка. Той се свени от вас, но Аллах не се свени от правдата. И ако помолите жените му за някоя вещ, помолете ги иззад завеса! Това е най-чисто и за вашите сърца, и за техните сърца. И нямате право да огорчавате Пратеника на Аллах, нито да се жените някога за съпругите му след него! Това е огромно [прегрешение] пред Аллах.

(Това знамение било низпослано за хората, които посещавали Пророка и се задържали твърде много, увлечени от разговора, като не само изчаквали сготвянето на ястията, но оставали и дълго след прибирането на трапезата.)

54.  Ако показвате нещо или го скривате – Аллах всяко нещо знае.

(След низпославането на тази повеля близките роднини започнали да питат дали се налага и те да говорят зад завеса, в отговор на което е низпослано следното знамение.)

55.  Няма грях за жените [да се показват без покривало] пред бащите си, синовете си, братята си, синовете на братята си, синовете на сестрите си, пред жените [вярващи] и пред наложниците си. О, жени, бойте се от Аллах! Аллах на всяко нещо е свидетел.

56.  Аллах и Неговите ангели благославят Пророка. О, вярващи, благославяйте го и вие, и го поздравявайте с почит!

57.  Които огорчават Аллах и Неговия Пратеник, Аллах ги проклина в долния живот и в отвъдния, и е приготвил за тях унизително мъчение.

(Според тълкуването това са юдеите, които казват:“Узайр е синът Божи, Божията ръка е вързана, Бог е беден, ние сме богати.”; християните, които казват:“Иисус е синът Божи, той е третият от троицата.”; съдружаващите, които казват: “Ангелите са дъщерите на Бога, а идолите са Негови съдружници.”)

58.  А които незаслужено огорчават вярващите мъже и жени, те се нагърбват с клевета и явен грях.

59.  О, Пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите, да спускат върху себе си покривалото [когато излизат]. Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати и да не ги огорчават. Аллах е опрощаващ, милосърден.

60.  Ако лицемерите и онези, в чиито сърца има болест, и разпространителите на слухове в ал-Медина не престанат, ще те подбудим срещу тях, после там само за кратко ще съжителстват с теб –

61.  прокълнати. Където и да бъдат намерени те, ще бъдат сграбчени и напълно изтребени.

62.  Такъв бе обичаят на Аллах и спрямо отминалите преди, и не ще откриеш ти промяна в обичая на Аллах.

63.  Хората те питат за Часа. Кажи: “Единствено Аллах знае за него.” И откъде да знаеш ти? Часът може да е скоро.

64.  Аллах прокле отричащите и приготви за тях Пламъци.

65.  Там ще векуват и не ще намерят нито покровител, нито закрилник.

66.  В Деня, когато лицата им бъдат преобръщани в Огъня, ще казват: “О, да бяхме се покорили на Аллах и да бяхме се покорили на Пратеника!”

67.  И ще казват: “Господи наш, покорявахме се на своите управници и големци, а те ни отклониха от пътя.

68.  Господи наш, въздай им двойно от мъчението и ги прокълни с голямо проклятие!”

69.  О, вие, които вярвате, не бъдете като онези, които огорчаваха Муса! Но Аллах го оневини за онова, което говореха и бе почитан при Аллах.

70.  О, вие, които вярвате, бойте се от Аллах и изричайте правдиви слова!

71.  Тогава Той ще поправи делата ви и ще опрости греховете ви. Който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, той постига велико избавление.

72.  Ние предложихме на небесата и на земята, и на планините отговорността, но те се възпротивиха да я носят и се уплашиха от нея. А човекът я понесе – той бе угнетител, невеж, –

73.  за да накаже Аллах лицемерните мъже и жени, и съдружаващите мъже и жени, и да приеме Аллах покаянието на вярващите мъже и жени. Аллах е опрощаващ, милосърден.

About mustafa

Проверете Също

Bulgaristanlı ilâhiyatçılar derneği önemli bir hizmet

Adı Bulgaristan Yüksek İslâmî Eğitim Mezunları Derneği (BAZVİO) olup 2013 yılında tesis edilen sivil toplum …

Bir Cevap Yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir