начална страница / Genel / 5. СУРА АЛ-МАИДА (ТРАПЕЗАТА)

5. СУРА АЛ-МАИДА (ТРАПЕЗАТА)

istanbulda_20_bin_otele_kurani_kerim_dagitildi13513280030_h944714

 

Al Maeda: 

 

Мединска. Съдържа 120 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1.  О, вие, които вярвате, изпълнявайте обетите! Разрешено ви е всяко животно от добитъка с изключение на онова, за което ще ви бъде прочетено, освен че не ви е разрешен ловът при свещенодействие. Аллах отсъжда каквото поиска.

(В състояние на свещенодействие (ихрам) се встъпва по време на поклонение хадж, което се извършва при Свещения храм ал-Кааба в Мека през следните четири месеца: Раджаб (седми), Зу л-каада (единайсети), Зу л-хадж (дванайсети) и Мухаррам (първи) През тези месеци е забранено да се води война. Поклонниците, встъпили в състояние на свещенодействие, нямат право да ловуват.)

2. О, вие, които вярвате, не накърнявайте знаците на Аллах, нито месеца на забрана, нито жертвените животни, нито венците, нито устремените към Свещения дом в търсене на щедрост и благоволение от техния Господ. А след освобождаването от забраните може да  ловувате. И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, че са ви възпрели от Свещената джамия, та да престъпите! И си помагайте един другиму в праведността и богобоязливостта, а не си помагайте в греха и враждебността! И бойте се от Аллах! Аллах е суров в наказанието.

(„Месецът на забрана” са споменатите в предната бележка четири месеца. Знамението повелява да не се воюва през този период, да не се пречи при белязването на жертвените животни с венци, както и да не се възпират стремящите се към поклонението.)

3.  Под възбрана за вас са мършата, кръвта, свинското месо и закланото в името на друг, а не на Аллах; и удушеното, пребитото, погиналото при падане, намушканото, и от което звяр е ял – освен което сте заклали още живо според предписанието, – и закланото върху жертвениците [за идолите]; и да гадаете със стрелите. [Всичко] това е нечестивост. Днес онези, които отричаха, се отчаяха пред вашата религия. Ала не се плашете от тях, а се плашете от Мен! Днес доведох до съвършенство за вас религията ви и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия. А за онзи, който е принуден от глад, без да е склонен към грях – Аллах е опрощаващ, милосърден.

4.  Питат те какво им е разрешено. Кажи: “Разрешени са ви благата и онова, за което сте обучили с дресировка хищниците, обучавайки ги на онова, на което Аллах ви е научил. Яжте от онова, което хващат за вас и споменавайте над него името на Аллах! И бойте се от Аллах! Аллах бързо прави равносметка.

5.  Днес ви бяха разрешени благата и храната на дарените с Писанието е разрешена за вас, и вашата храна е разрешена за тях, както и [да встъпвате в брак с] целомъдрените жени от вярващите, и целомъдрените жени от дарените с Писанието преди вас, ако им дадете техните отплати – с целомъдрие, а не с разврат, и без да се взимат приятелки. А който се отрече от вярата, делото му се проваля и в отвъдния живот е сред губещите.”

(„…без да се взимат приятелки” – без извънбрачни връзки с други жени.)

6.  О, вие, които вярвате, щом станете за молитвата, измийте лицето и ръцете си до лактите, и обършете главата, и измийте нозете си до глезените. И ако сте омърсени, пречистете се; и ако сте болни или на път, или някой от вас е дошъл от нужника, или сте обладавали жени, а не сте намерили вода, тогава потърсете годна пръст и обършете с [прах от] нея лицата и ръцете си. Аллах не иска да ви затрудни, а иска да ви пречисти и да изпълни Своята благодат към вас, за да сте признателни!

(“… омърсени” – отнася се и за мъже, и за жени след полов контакт, семеотделяне, изтичане на секрет или след допиране на мъжкия и женския полов орган. В този случай се предписва задължително изкъпване вместо измиване.)

7.  И споменавайте благодатта на Аллах към вас, и договора с Него, за който се договори Той с вас, когато рекохте: “Чухме и се покорихме.” И се бойте от Аллах! Аллах знае съкровеното в сърцата.

8.  О, вие, които вярвате, стойте твърдо зад Аллах – свидетели със справедливостта! И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, та да не бъдете справедливи! Бъдете справедливи, то е най-близо до богобоязливостта! И се бойте от Аллах! Сведущ е Аллах за вашите дела.

9.  Аллах обеща на онези, които вярват и вършат праведни дела, опрощение и огромна отплата.

10.  А които отричат и взимат за лъжа Нашите знамения, те са обречените на Ада.

11.  О, вие, които вярвате, помнете благодатта на Аллах към вас, когато някои хора се готвеха да ви посегнат с ръце, а Той възпря ръцете им! И се бойте от Аллах! На Аллах да се уповават вярващите!

12.  Аллах прие договора от синовете на Исраил и проводихме от тях дванайсет старейшини. И каза Аллах: “Аз съм с вас. Щом отслужвате молитвата, давате милостинята закат, вярвате в Моите пратеници, подкрепяте ги и заемате на Аллах хубав заем, Аз ще потуля провиненията ви и ще ви въведа в Градините, под които реки текат. А който от вас отрича след това, той се е отклонил от правия път.”

13.  И защото нарушиха своя договор, Ние ги проклехме и сторихме сърцата им да закоравеят. Те изопачават словата, като ги разместват. И забравиха част от онова, което им бе напомнено. И не преставаш да откриваш тяхна измяна освен у малцина от тях. Но ти ги извини и прости! Аллах обича добротворстващите.

14.  И от онези, които казваха: “Ние сме християни”, приехме договор, но и те забравиха част от онова, което им бе напомнено. И ги настроихме помежду им с вражда и ненавист до Деня на възкресението. Тогава Аллах ще ги извести какво са направили.

15.  О, хора на Писанието, Нашият Пратеник ви се яви, за да ви поясни много от онова, което сте скривали от Писанието, и да ви извини за много. Яви ви се от Аллах светлина и ясно Писание.

16.  Аллах насочва с него онези, които следват Неговото благоволение по пътищата на спасението, и ги извежда от тъмнините към светлината с Неговото позволение, и ги насочва по правия път.

17.  Отричащи са онези, които казват: “Аллах, това е Месията, синът на Мариам.” Кажи: “А кой ще попречи с нещо на Аллах, ако поиска да погуби Месията, сина на Мариам, и майка му, и всички по земята?” На Аллах принадлежи властта над небесата и над земята, и над всичко между тях. Той сътворява каквото пожелае. Аллах за всяко нещо има сила.

18.  И рекоха юдеите и християните: “Ние сме синовете на Аллах и Неговите любимци.” Кажи: “А защо ви измъчва Той заради вашите грехове? Не, вие сте само човеци от онези, които е сътворил. Прощава Той комуто пожелае и измъчва Той когото пожелае. На Аллах принадлежи властта над небесата и над земята, и над всичко между тях. Към Него е завръщането.”

19.  О, хора на Писанието, Нашият Пратеник ви се яви, като ви даде разяснения подир прекъсване след пратениците, за да не кажете: “При нас не дойде благовестител, нито предупредител.” Вече дойде при вас благовестител и предупредител. Аллах за всяко нещо има сила.

20.  И когато Муса каза на своя народ: “О, народе мой, помнете благодатта на Аллах към вас, че стори от вас пророци и ви стори владетели, и ви даде, каквото не е дал на никой от народите!

21.  О, народе мой, влезте в Свещената земя, която Аллах ви отреди, и не отстъпвайте назад, за да не се превърнете в губещи!” – ­

22.  рекоха: “О, Муса, на нея има народ от потисници и не ще влезем, докато не излязат оттам. А излязат ли от нея, ще влезем.”

23.  Двама мъже от богобоязливите, които Аллах бе дарил с благодат, рекоха: “Влезте срещу тях през вратата! И влезете ли през нея, вие сте победители. Единствено на Аллах се уповавайте, ако сте вярващи!”

24.  Рекоха: “О, Муса, никога не ще влезем в нея, докато са още там. Вървете ти и твоят Господ, и се сражавайте! А ние ще седим ето тук.”

25.  Каза: “Господи, имам власт само над себе си и над брат си. Отдели ни от хората–нечестивци!”

26.  Каза: “Под възбрана им е за четирийсет години – те ще скитат по земята. И не скърби за хората–нечестивци!”

27.  И им прочети вестта за двамата синове на Адам правдиво, как принесоха жертва и на единия бе приета, а на другия не бе приета. Той каза: “Ще те убия!” [А първият] каза: “Аллах приема само от богобоязливите.

(Двамата сина на Адам са Хабил (Авел) и Кабил (Каин), кайто бил по-възрастният и се различавал от брат си – праведен, невинен и чистосърдечен, по своето високомерие и завист. Затова и Аллах приел само  жертвоприношението на Хабил.)

28.  Протегнеш ли към мен ръка, да ме убиеш, аз не ще протегна своята ръка към теб, да те убия. Боя се от Аллах, Господа на световете.

29.  Искам да се обремениш с греха против мен и със своя грях, та да бъдеш сред обречените на Огъня. Такова е възмездието за угнетителите.”

30.  И го подтикна душата му да убие своя брат, и го уби, и стана един от губещите.

31.  И Аллах проводи гарван, който ровеше земята, за да му покаже как да скрие трупа на брат си. Каза: “О, горко ми, нима не мога да съм като този гарван, та да скрия трупа на брат си?” И стана един от съжаляващите.

32.  Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек, без да е за [смъртта на] друг човек или за нечия поквара по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. Явиха им се Нашите пратеници с ясните знаци. После мнозина от тях подир това престъпваха по земята.

33.  Възмездието за онези, които воюват срещу Аллах и Неговия Пратеник, и се стремят към поквара по земята, е да бъдат убити или разпънати, или да се отсекат ръцете и нозете им кръстом, или да бъдат прокудени от земята [им]. Това за тях е позор на този свят, а в отвъдния за тях има велико мъчение,

34.  освен които се покаят, преди да ги надвиете. И знайте, че Аллах е опрощаващ, милосърден!

(Горните знамения тълкуват историята на Каин и Авел и всъщност историята на Бану Исраил, които се разбунтували срещу Бог въпреки че били Негови любими избраници, наскърбили и убили праведни и хрисими хора, без да са им причинили зло. Когато Бог се отдръпва от тях заради греховете им и удостоява с доверието си братския им арабски народ, те затъват още повече в греховете си. Който убива някого само защото той следва своя идеал, е престъпление срещу цялото човечество. За двойно престъпление – срещу държавата и срещу Аллах – може да има четири форми на наказание, прилагани според условията: екзекутиране (отрязване на главата); разпъване на кръст; отсичане на крайници; изгнание. При всички случаи искреното покаяние се смята за сериозно основание наказанието да бъде отменено.)

35.  О, вие, които вярвате, бойте се от Аллах и търсете средството [за приближаване] към Него, и се борете по Неговия път, за да сполучите!

36.  А онези, които отричат – дори да притежават всичко на земята, и още толкова отгоре, за да се откупят с него от мъчението в Деня на възкресението, – не ще им се приеме и за тях има болезнено мъчение.

37.  Ще искат да излязат от Огъня, ала не ще излязат оттам. За тях има постоянно мъчение.

38.  А на крадеца, мъж или жена, отсичайте ръцете за възмездие, защото са присвоили – наказание от Аллах. Аллах е всемогъщ, всемъдър.

39.  А на онзи, който се разкае и поправи, след като е угнетил, Аллах приема разкаянието му. Аллах е многоопрощаващ, милосърден.

40.  Нима не знаеш, че на Аллах принадлежи властта над небесата и над земята? Измъчва Той когото пожелае и прощава Той комуто пожелае. Аллах за всяко нещо има сила.

41.  О, Пратенико, да не те наскърбяват надпреварващите се в отричането сред онези, чиито усти гоовреха: “Повярвахме!”, ала не вярваха сърцата им, и онези от юдеите, които все лъжата слушаха, все други недошли при теб хора слушаха. Изопачават словата, като ги разместват. Казват: “Ако ви се даде това, вземете го, а ако не ви се даде, възпрете се!” За онзи, когото Аллах иска да отклони – за него ти не разполагаш с нищо пред Аллах. Те са онези, чиито сърца Аллах не иска да пречисти. За тях в долния живот има позор и в отвъдния за тях има велико мъчение.

42.  Те все лъжата слушат, все забраненото изяждат. И ако дойдат при теб, отсъди помежду им или се отдръпни от тях! И отдръпнеш ли се, те не ще ти навредят с нищо. А съдиш ли, отсъждай справедливо между тях! Аллах обича справедливите.

43.  И как ще ти отредят да съдиш, когато у тях е Тората с присъдата на Аллах в нея? После подир това се отмятат. Тези не са вярващи.

44.  Ние низпослахме Тората, в която има напътствие и светлина. Пророците, които се отдадоха, съдят юдеите според нея, както и равините, и правниците – според онова от Писанието на Аллах, което им бе поверено да го пазят, и му бяха свидетели. И не се страхувайте от хората, а се страхувайте от Мен! И не продавайте Моите знамения на нищожна цена! А който не съди според онова, което Аллах е низпослал – тези са отричащите.

45.  И предписахме им в нея: човек за човек, око за око, нос за нос, ухо за ухо, зъб за зъб, и за раните –­ същото възмездие. А който дари в това милостиня [прощавайки], то е изкупление за него. А който не съди според онова, което Аллах е низпослал, тези са угнетителите.

46.  И изпратихме по следите им Иса, сина на Мариам, за да потвърди Тората отпреди него, и му дарихме Инджила, в което има напътствие и светлина, и е потвърждение на Тората отпреди него, да бъде той напътствие и поучение за богобоязливите.

47.  И нека хората на Инджила отсъждат според онова, което Аллах е низпослал в него! А който не съди според онова, което Аллах е низпослал, тези са нечестивците.

48.  И ти низпослахме Книгата с правдата, за да потвърди Писанията отпреди него и за да има поглед върху тях. И отсъждай помежду им според онова, което Аллах е низпослал, и не следвай страстите им вместо правдата, която си получил! За всеки от вас отредихме закон и път. И ако желаеше Аллах, би отредил да сте една общност, но [постъпи иначе] за да ви изпита в онова, което ви е дарил. И надпреварвайте се в добрините! Завръщането на всички вас е при Аллах и Той ще ви разкрие онова, по което сте били в разногласие.

49.  И отсъждай помежду им според онова, което Аллах е низпослал, и не следвай страстите им, и внимавай с тях, да не те отклонят в част от онова, което Аллах ти е низпослал! А отметнат ли се, знай, че Аллах иска да ги порази за някои от греховете им. Мнозина от хората са нечестивци.

50.  Нима се стремят да отсъждат според Невежеството? Кой отсъжда по-добре от Аллах – според хора убедени.

(Невежеството – джахилия (безпросветност, буйство), предислямската епоха.)

51.  О, вие, които вярвате, не взимайте юдеите и християните за ближни! Един на друг са ближни те. А който измежду ви се сближи с тях, е от тях. Аллах не напътва хората–угнетители.

52.  И виждаш онези, които носят в сърцата си болест, да се надпреварват към тях с думите: “Страхуваме се да не ни сполети превратност.” Но Аллах може да донесе победата или Своя заповед, и да съжаляват за онова, което са спотаили в душите си.

53.  И които вярваха, ще кажат: “Тези ли са, които се клеха в Аллах с най-усърдните си клетви, че наистина са с вас?” Пропаднаха делата им и те се оказаха губещи.

54.  О, вие, които вярвате, ако някой от вас се отрече от своята религия, то Аллах ще доведе хора, които обича и те Го обичат, смирени пред вярващите, могъщи пред отричащите, и които се борят по пътя на Аллах, и не се страхуват от хула на хулител. Това е щедростта на Аллах. Комуто пожелае я дарява Той. Аллах е всеобхватен, всезнаещ.

55.  Ваш ближен е само Аллах – и Неговият Пратеник, и вярващите, които отслужват молитвата и дават милостинята закат, и се покланят.

56.  Който се сближава с Аллах и с Неговия Пратеник, и с вярващите… Привържениците на Аллах, те надделяват.

57.  О, вярващи, не взимайте за ближни онези от дарените с Писанието преди вас и от отричащите, които взеха вашата религия на присмех и шега! И бойте се от Аллах, ако сте вярващи!

58.  И когато зовете към молитва, те я взимат на присмех и шега. Това е, защото са хора, които не проумяват.

59.  Кажи: “О, хора на Писанието, нима ни корите само защото повярвахме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото преди, въпреки че мнозинството ви са нечестивци?”

60.  Кажи: “Да ви известя ли за по-голямо зло от това – за възмездие от Аллах?” Които Аллах прокле и им се разгневи, и ги превърна в маймуни и свине, робуващи на сатаната – тези са най-злочестите по място и най-заблудените за правия път.

61.  И когато дойдат при вас, казват: “Повярвахме”, а влизат с отрицанието и излизат с него. Аллах най-добре знае какво потулват.

62.  И виждаш мнозина от тях да се надпреварват в греха, безчинството и поглъщането на възбраненото. Колко лошо е това, което вършат!

63.  Защо равините и правниците не ги възпират да изричат греховни думи и да поглъщат възбраненото? Колко лошо е това, което вършат!

64.  И казаха юдеите: “Ръката на Аллах е стисната.” Нека техните ръце са стиснати и те да бъдат прокълнати за словата им. Не, Неговите Ръце са разтворени – раздава както пожелае. И низпосланото на теб от твоя Господ кара мнозина от тях още повече да престъпват и отричат. И хвърлихме помежду им вражда и ненавист до Деня на възкресението. Всякога, щом разпалят огън за война, Аллах го угасява. И се устремяват по земята за развала, а Аллах не обича сеещите развала.

65.  И ако хората на Писанието повярваха и се побояха, щяхме да потулим провиненията им и да ги въведем в Градините на блаженството.

66.  И ако спазваха Тората и Инджила, и низпосланото им от техния Господ, щяха да се препитават и отгоре, и отпод нозете си. Сред тях има и умерена общност, но лоши са делата на мнозина.

67.  О, Пратенико, оповести какво ти бе низпослано от твоя Господ! А не го ли сториш, ти не ще си оповестил Неговото послание. Аллах те защитава от хората. Аллах не напътва отричащия народ.

68.  Кажи: “О, хора на Писанието, вие сте без опора, докато не спазите Тората и Инджила, и низпосланото ви от вашия Господ.” И низпосланото на теб от твоя Господ кара мнозина от тях още повече да престъпват и отричат. И не скърби за отричащия народ!

69.  Вярващите и юдеите, и сабеите, и християните – които [от тях] повярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела –­ наистина не е страшно за тях и не ще скърбят.

70.  Приехме договора от синовете на Исраил и им изпратихме пратеници. Всеки път, щом пратеник им донесеше нещо, което душите им не желаят, те взимаха едни за лъжци, а други убиват.

71.  И сметнаха, че не ще има изпитание, и ослепяха, и оглушаха. После Аллах прие покаянието им, после мнозина от тях пак ослепяха и оглушаха. Всезрящ е Аллах за техните дела.

72.  Отричаха онези, които казваха: “Аллах, това е Месията, синът на Мариам.” А Месията каза: “О, синове на Исраил, служете на Аллах – моя Господ и вашия Господ! Който съдружава с Аллах, възбранил е Аллах Рая за него и мястото му е Огънят. Угнетителите нямат закрилници.”

73.  Отричаха онези, които казаха: “Аллах, това е третият от троицата.” А няма друг бог освен единствения Бог. И ако не престанат да говорят така, болезнено мъчение ще засегне онези, които отричат.

74.  Не ще ли се покаят пред Аллах и не ще ли Го помолят за опрощение? Аллах е опрощаващ, милосърден.

75.  Месията, синът на Мариам, е само пратеник, преди когото са минали пратеници, а майка му е всеправдива. И двамата ядяха храна. Виж как им разясняваме знаменията, после виж как лъжат!

(Юдеите не вярват, че пророкът Иса, мир нему, е роден от непорочна и целомъдрена жена, хулят майка му и твърдят, че той плод на извънбрачно съвкупление. Свещеният Коран отхвърля тази клевета, като преди това разказва как пророкът Иса е бил заченат по чудодеен начин, а тук се споменава, че майка му е праведна и непорочна. Освен това, с непоклатим довод Коранът отхвърля и доказва несъстоятелността и на приписваната от християните на него и на майка му божественост – след като и двамата са се хранели  и са усещали глад и жажда, нима са богове?)

76.  Кажи: “Нима служите не на Аллах, а на онова, което не владее за вас нито вреда, нито полза, а Аллах е Всечуващия, Всезнаещия?”

77.  Кажи: “О, хора на Писанието, не прекалявайте в религията си за друго освен за правдата и не следвайте страстите на хора, заблудили се преди, които са заблудили мнозина и са изгубили правия път!”

78.  Онези от синовете на Исраил, които отричат, бяха прокълнати с езика на Дауд и на Иса, сина на Мариам. Това е, защото не се подчиняваха и престъпваха.

79.  Не се възпираха взаимно от отхвърленото, което вършеха. Колко лошо е онова, което са вършели!

80.  Виждаш мнозина от тях да се сближават с онези, които отричат. Колко лошо е онова, което душите им направили отнапред! Аллах им се е разгневил и в мъчението векуват.

81.  И ако бяха повярвали в Аллах и в Пророка, и в онова, което му е низпослано, не биха ги взели за ближни, но мнозина от тях са нечестивци.

82.  Ще откриеш, че сред хората, най-силни по вражда към вярващите, са юдеите и съдружаващите, и ще откриеш, че сред тях най-близки по любов към вярващите са онези, които казват: “Ние сме християни.” Така е, защото сред тях има свещеници и монаси, и защото не се възгордяват.

83.  А щом чуят низпосланото на Пратеника, ти виждаш очите им да преливат от сълзи заради онова, което са узнали от истината. Казват: “Господи наш, повярвахме, впиши ни със свидетелите!

84.  И защо да не повярваме в Аллах и в истината, дошла при нас, и да не копнеем да ни въведе нашият Господ заедно с праведните хора?”

85.  И ги възнагради Аллах за техните думи с Градините, под които реки текат, там ще векуват. Това е въздаянието за добротворстващите.

86.  А които отричат и взимат за лъжа Нашите знамения, тези са обречените на Ада.

87.  О, вие, които вярвате, не възбранявайте благата, разрешени ви от Аллах, и не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите.

88.  И яжте от онова, което Аллах ви е подсигурил – разрешено, приятно! И бойте се от Аллах, в Когото вярвате!

89.  Аллах не ви придиря за празнословието във вашите клетви, а ви придиря, когато се обвързвате с клетвите. За изкупление десет нуждаещи се да бъдат нахранени от препитанието по средата на онова, с което храните семействата си, или да бъдат облечени, или да се освободи един роб. А който няма възможност – три дена да говее. Това е изкуплението за вашите клетви, ако сте се врекли. И спазвайте своите клетви! Така Аллах ви разяснява Своите знамения, за да сте признателни!

90.  О, вие, които вярвате, виното, играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите!

91.  Сатаната иска именно да посее между вас вражда и ненавист чрез виното и играта на късмет, и да ви възпре от споменаването на Аллах, и от молитвата. Не ще ли престанете?

92.  Покорявайте се на Аллах, и на Пратеника се покорявайте, и внимавайте! А отметнете ли се, знайте, че дълг за Пратеника Ни е само ясно да оповести!

93.  За онези, които вярват и вършат праведни дела, няма прегрешение в онова, което са вкусили [преди възбраната], ако са били богобоязливи и са вярвали, и са вършели праведни дела, после пак са били богобоязливи и са вярвали, после пак са били богобоязливи и са добротворствали. Аллах обича добротворстващите.

94.  О, вие, които вярвате, Аллах наистина ви изпитва с нещо от улова, който достигат ръцете и копията ви, за да провери Аллах кой и в усамотение се страхува от Него. А който след това престъпи, за него има болезнено мъчение.

95.  О, вие, които вярвате, не убивайте дивеч, когато сте на поклонение! А за онзи от вас, който убие с умисъл, възмездието е добиче, равностойно на убитото. Определят го двама справедливи мъже от вас – жертвено животно, което да стигне до ал-Кааба; или като изкупление – да се нахранят нуждаещи се; или равно на това – да говее, за да вкуси тежестта на своето деяние. Аллах извинява за миналото. А който повтори – Аллах ще му отмъсти. Аллах е всемогъщ, въздаващ отмъщение.

96.  Разрешен ви е уловът от морето и яденето дори на изхвърленото от него – за възползване от вас и от пътниците. А ви е възбранен ловът по сушата, докато сте още на поклонение. И бойте се от Аллах, при Когото ще бъдете насъбрани!

97.  Аллах стори ал-Кааба, Свещения дом и месеца на забрана, и жертвеното животно, и венците да бъдат опора за хората. То е, за да разберете, че Аллах знае какво е на небесата и какво е на земята, и че Аллах всяко нещо знае.

98.  Знайте, че Аллах е силен в наказанието и че Аллах е опрощаващ, милосърден!

99.  Дълг за Пратеника е само да оповести. Аллах знае какво разкривате и какво потулвате.

100.     Кажи: “Не са равностойни скверното и хубавото, дори да ти е харесала многото скверност. И бойте се от Аллах, о, разумни хора, за да сполучите!”

101.     О, вие, които вярвате, не питайте за неща, които ако ви бъдат разкрити, ще ви навредят! А питате ли за тях, когато се низпослава Коранът, ще ви бъдат разкрити. Аллах е премълчал това. Аллах е опрощаващ, всеблаг.

(Аллах не винаги дава обяснения, не защото е забравил, а защото се е смилил  и е пожелал облекчение.)

102.     Предишни хора вече питаха за тях, после ги отрекоха.

103.     Не Аллах е отредил за камила с цепнати уши, за пусната на воля, за близнеща камила, нито за пазен самец… Ала онези, които отричат, съчиняват лъжа за Аллах и повечето от тях не проумяват.

(Сред суеверията и обичаите на арабите отпреди Исляма било и това, някои животни да се принасят в жертва на идолите или да бъдат пускани да скитат в името на божествата.)

104.     И когато им се каже: “Елате при това, което Аллах е низпослал, и при Пратеника!”, казват: “Стига ни това, което сме заварили от своите предци.” А ако техните предци не са знаели нищо и не са били напътени?

105.     О, вие, които вярвате, ваш дълг е да пазите душите си. Не ще ви навреди онзи, който се е заблудил, ако сте на правия път. При Аллах всички ще се завърнете и Той ще ви извести какво сте вършили.

106.     О, вие, които вярвате, щом при някого от вас се яви смъртта, нека свидетелстват помежду ви по време на завещаването двама справедливи мъже от вас или външни двама, ако сте странствали по земята и ви е настигнала бедата на смъртта. Ще ги задържите след молитвата и ще се закълнат в Аллах, ако се съмнявате: “Не ще продадем това за никаква цена, дори ако е за роднина, и не ще потулим свидетелството на Аллах. Иначе да сме от грешниците.”

107.     А ако се разкрие, че са извършили грях [с лъжесвидетелство], местата им да заемат други двама измежду най-близките [наследници], чието право е било ощетено. И ще се закълнат в Аллах: “Наистина свидетелството ни е по-вярно от свидетелството им и не престъпваме. Иначе да сме от угнетителите.”

108.     Това е най-подходящо – да дойдат със свидетелството, каквото си е то, или да се страхуват, че ще се повторят клетви подир клетвите им. И бойте се от Аллах, и слушайте! Аллах не напътва хората–нечестивци.

109.     В Деня, когато Аллах събере пратениците и каза: “Какво ви бе отвърнато?”, ще кажат: “Нямаме знание, Ти си Всезнаещия неведомите неща.”

110.     Когато Аллах каза: “О, Иса, сине на Мариам, помни Моята благодат към теб и към майка ти, как те подкрепих със Светия дух, та с хората да говориш в люлката и като възрастен! И как те научих на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Инджила. И ето, правиш фигура на птица от глина – с Моето позволение, и духваш в нея, и става птица – с Моето позволение. И изцеряваш слепия и прокажения – с Моето позволение. И ето, извеждаш мъртвите – с Моето позволение. И как възпрях от теб синовете на Исраил, когато им донесе ясните знаци. И казаха онези от тях, които отричаха: “Това е само явна магия.”

111.     И как вдъхнових апостолите: “Да вярвате в Мен и в Моя пратеник!” Казаха: “Ние повярвахме. И засвидетелствай, че сме отдадени!”

(Както след Мухаммед, мир нему, така и преди него, всички, които са се преклонили пред волята на Аллах и са били отдадени на Него, са мюсюлмани и религията им е Ислямът.)

112.     Как апостолите казаха: “О, Иса, сине на Мариам, твоят Господ може ли да ни спусне трапеза от небето?” Каза: “Бойте се от Аллах, ако сте вярващи!”

113.     Казаха: “Искаме да ядем от нея и да се успокоят сърцата ни, и да знаем, че си ни говорил правдата, и да бъдем свидетели на това.”

114.     Каза Иса, синът на Мариам: “О, Аллах, Господи наш, спусни ни трапеза от небето! Тя ще е за нас празник, за първия и за последния от нас – знамение от Теб. И ни нахрани! Ти си Най-добрия от хранещите.”

115.     Каза Аллах: “Аз ще ви я спусна, ала който от вас след това отрече, ще го измъчвам с мъчение, с каквото не съм измъчвал нито един от народите.”

116.     И когато Аллах каза: “О, Иса, сине на Мариам, ти ли каза на хората: “Приемете мен и майка ми за богове освен Аллах!” – каза: “Всечист си Ти! Не ми подобава да казвам това, на което нямам право. Ако бях го казал, Ти щеше да знаеш. Ти знаеш какво има в душата ми, но аз не зная какво има в Твоята душа. Ти си Всезнаещия неведомите неща.

117.     Казах им единствено това, което Ти ми повели: “Служете на Аллах – моя Господ и вашия Господ!” И бях им свидетел, докато живеех сред тях. А когато ме прибра, Ти им бе Надзорник. Ти на всяко нещо си свидетел.

118.     Ако ги измъчваш – те са Твои раби, а ако ги опростиш – Ти си Всемогъщия, Всемъдрия.”

119.     Каза Аллах: “Това е Денят, когато за правдивите ще е от полза правдивостта им.” Техни са Градините, под които реки текат, там векуват завинаги. Аллах е доволен от тях и те са доволни от Него. Това е великото спасение.

120.     На Аллах принадлежи властта над небесата и над земята, и над всичко по тях. Той за всяко нещо има сила.

 

About mustafa

Проверете Също

Bulgaristanlı ilâhiyatçılar derneği önemli bir hizmet

Adı Bulgaristan Yüksek İslâmî Eğitim Mezunları Derneği (BAZVİO) olup 2013 yılında tesis edilen sivil toplum …

Bir Cevap Yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir