начална страница / Genel / 7. СУРА АЛ-ААРАФ (СТЕНАТА)

7. СУРА АЛ-ААРАФ (СТЕНАТА)

istanbulda_20_bin_otele_kurani_kerim_dagitildi13513280030_h944714

 

Al AAraf: 

 

Меканска с изключение на знамения от 163 до 170, които са медински. Съдържа 206 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1.  Алиф. Лам. Мим. Сад.

2.  Книга ти бе низпослана – и нека в сърцето ти няма притеснение от това, – за да предупреждаваш с нея и да е напомняне за вярващите,!

3.  Следвайте това, което ви бе низпослано от вашия Господ и не следвайте освен Него други ближни! Как малко се поучавате!

4.  И колко селища погубихме! Застигаше ги Нашето мъчение нощем или когато следобед почиваха.

5.  И зовът им, когато ги застигаше Нашето мъчение, бе единствено да кажат: “Наистина бяхме угнетители.”

6.  Непременно ще разпитаме онези, при които отиде пратеник, и ще разпитаме изпратените.

7.  И всичко ще им разкажем със знание. Ние не отсъстваме.

8.  Мярката през този Ден ще е правдата. Чиито везни натежат – тези са сполучилите.

9.  А чиито везни олекнат – тези са, които своите души са ощетили, защото са погазвали Нашите знамения.

10.  И ви настанихме на земята, и сторихме там за вас поминък. Колко малко сте признателни!

11.  И ви сътворихме, после ви дадохме образ, после казахме на ангелите: “Поклонете се на Адам!” И те се поклониха освен Иблис. Той не бе от покланящите се.

12.  Каза [Аллах]: “Какво те възпря да се поклониш, когато ти повелих?” Каза [Иблис]: “Аз го превъзхождам. Мен Ти ме сътвори от огън, а него сътвори от глина.”

13.  Каза: “Падни оттук! Не ти подобава да се гордееш тук. Вън! Ти си от унизените.”

14.  Каза: “Дай ми отсрочка до Деня, когато бъдат възкресени!”

15.  Каза: “Ти си сред отсрочените.”

16.  Каза: “За това, че Ти ме погуби, ще ги дебна по Твоя прав път.

17.  После ще идвам при тях и отпред, и отзад, и отдясно, и отляво, и у повечето не ще откриеш благодарност.”

18.  Каза: “Вън оттук – порицан, прокуден! Който измежду тях те последва – Аз непременно ще напълня Ада с всички вас.

19.  А ти, Адам, живей със съпругата си в Рая и яжте откъдето пожелаете, но не доближавайте онова дърво, та да не станете угнетители!”

20.  Но им подшушна сатаната, за да им разголи срамотиите им, които бяха скрити за тях, и каза: “Вашият Господ ви възбрани онова дърво само за да не станете ангели или да не станете безсмъртни.”

21.  И им се закле: “Наистина за вас съм от доброжелателите.”

22.  И ги принизи с измама. И щом вкусиха от дървото, им се разголиха срамотиите им и двамата започнаха да се покриват с листа от Рая. И ги призова техният Господ: “Не ви ли възбраних това дърво и не ви ли рекох, че сатаната за вас е явен враг?”

23.  Казаха: “Господи наш, угнетихме себе си и ако не ни опростиш и не ни помилваш, ще сме от губещите.”

24.  Каза: “Паднете долу – врагове един на друг! За вас на земята има пребиваване и ползване до време.”

25.  Каза: “На нея ще живеете, на нея ще умрете и от нея ще бъдете извадени.”

26.  О, синове на Адам, спуснахме ви одежда, за да скрива срамотиите ви и да бъде за украса. Ала одеждата на богобоязливостта е най-доброто. Това е от знаменията на Аллах, за да се поучите.

27.  О, синове на Адам, да не ви съблазни сатаната, както прогони вашите родители от Рая, смъквайки от тях одеждата им, за да им разголи срамотиите. Той ви вижда, той и неговият род, откъдето вие не ги виждате. Ние сторихме сатаните да са ближни на онези, които не вярват.

28.  И щом извършат скверност, казват: “Заварихме с това своите предци и Аллах ни го повели.” Кажи [о, Мухаммед]: “Аллах не повелява скверността. Нима говорите за Аллах, каквото не знаете?”

29.  Кажи: “Моят Господ повели справедливост. И всецяло се обръщайте към Него при всяка молитва, и зовете Го, предани Нему в религията! Както ви е наченал, така и ще се завърнете.”

30.  Едни Той напъти, а други заслужиха заблудата, защото взеха за ближни сатаните вместо Аллах и смятат, че са на правия път.

31.  О, синове на Адам, бъдете красиви при всяка молитва! И яжте, и пийте, ала не прекалявайте! Той не обича прекаляващите.

(„бъдете красиви” – букв. „взимайте украсата си”, под което се разбира не само да се обличат хубави дрехи, но и въобще да се обръща внимание на външния вид и на хигиената, без да се прекалява и това да се превръща в самоцел и в празна показност.)

32.  Кажи: “Кой възбрани украсата на Аллах, която Той е извадил за Своите раби, и благата от препитанието?” Кажи: “В Деня на възкресението те ще са всецяло за онези, които вярват през долния живот.” Така разясняваме знаменията за хора знаещи.

33.  Кажи: “Моят Господ възбрани само скверностите, явните от тях и скритите, и греха, и гнета без право, и да съдружавате Аллах с онова, на което не е низпослал довод, и да говорите за Аллах онова, което не знаете.

34.  За всяка общност има срок. И щом срокът им дойде, и с миг дори не ще го забавят, и не ще го изпреварят.”

35.  О, синове на Адам, явят ли ви се измежду вас пратеници, разказващи ви Моите знамения, то за онези, които се боят и поправят, не е страшно и не ще скърбят.

36.  А които взимат за лъжа Нашите знамения и се големеят пред тях, те са обречените на Огъня, там ще векуват.

37.  А кой е по-голям угнетител от онзи, който съчинява лъжа за Аллах или взима за лъжа Неговите знамения? Тези ще получат своя дял от книгата, докато им се явят изпратените от Нас да приберат душите им, и кажат: “Къде е онова, което сте призовавали вместо Аллах?” Ще кажат: “Скриха се от нас.” И ще засвидетелстват за себе си, че са отричали.

38.  Ще каже: “Влезте в Огъня сред отминали преди вас общности от джинове и хора!” Всякога, щом влезе общност, тя ще проклина предходната. Когато всички се настигнат там, последните ще кажат за първите: “Господи наш, тези ни заблудиха, въздай им от Огъня двойно мъчение!” Ще каже: “За всеки е двойно, ала вие не знаете.”

39.  И първите от тях ще кажат на последните: “Вие нямахте пред нас предимство. Вкусете и вие мъчението за онова, което сте придобили!”

40.  На онези, които взимат за лъжа Нашите знамения и се големеят пред тях, не ще им бъдат разтворени небесните двери и не ще влязат в Рая, додето камила не мине през иглено ухо. Така въздаваме на престъпващите.

41.  За тях от Огъня има и постеля, и завивка отгоре им. Така въздаваме на угнетителите.

42.  А които вярват и вършат праведни дела – никоя душа не натоварваме повече, отколкото е способна да носи. Тези са обитателите на Рая. Там ще векуват.

43.  И ще премахнем от сърцата им всяка омраза. Ще текат под тях реките, а те ще казват: “Слава на Аллах, Който ни напъти за това! Нямаше да сме на правия път, ако Аллах не бе ни напътил. Пратениците на нашия Господ донесоха истината.” И ще бъдат призовани: “Ето го Рая, оставен ви в наследство заради онова, което сте свършили.”

44.  И обитателите на Рая ще извикат към обречените на Огъня: “Открихме, че онова, което ни обеща нашият Господ, е истина, а дали и вие открихте, че онова, което ви обеща вашият Господ, е истина?” Ще кажат: “Да.” И глашатай ще прогласи сред тях: “Проклятието на Аллах е над угнетителите,

45.  които възпират от пътя на Аллах, стремейки се да го изкривят, и отвъдния живот отричат.”

46.  Между тях ще има преграда, а върху Стената – мъже, които узнават всеки по неговия белег. Те ще викат към обитателите на Рая: “Мир вам!” Не са влезли там, а копнеят.

(Аараф – високи крепостни стени или планина между Рая и Ада, където ще останат онези, чиито благодеяния са колкото греховете им, докато Аллах не пожелае да вземе друго решение за тях. По-късно, сдобивайки се с Неговото опрощение, хората от това чистилище ще влязат в Рая. Белегът на обитателите на Рая е озареното лице, а на Ада – почернялото.)

47.  И когато погледите им бъдат обърнати към обречените на Огъня, ще кажат: “Господи наш, не ни слагай заедно с хората–угнетители!”

48.  И хората върху Стената ще извикат към мъже, които узнават по техния белег, и ще кажат: “Не ви избави това, че сте трупали и сте се възгордявали.

49.  Тези ли са, за които се клехте, че Аллах не ще ги дари с милост?” [А на хората от Стената ще се каже:] “Влезте в Рая! Не е страшно за вас и не ще скърбите.”

50.  И обречените на Огъня ще викат към обитателите на Рая: “Излейте за нас от водата или от онова, с което ви препитава Аллах!” Ще кажат: “Възбрани ги Аллах за отричащите,

51.  които взеха своята религия за забавление и за игра, и ги съблазни долният живот. Днес ги забравяме Ние, както и те забравиха за срещата с този техен Ден и отхвърлиха Нашите знамения.”

52.  Донесохме им Книга, която разяснихме със знание – напътствие и милост за хора вярващи.

53.  Нима очакват друго освен нейното тълкуване? В Деня, когато дойде нейното тълкуване, онези, които са го забравили преди, ще кажат: “Пратениците на нашия Господ бяха донесли истината. Имаме ли застъпници, да се застъпят за нас? Или да бъдем върнати? Тогава ще вършим друго, а не онова, което сме свършили?” Те се погубиха и се скри от тях онова, което са измисляли.

54.  Вашият Господ е Аллах, Който сътвори небесата и земята в шест дена, после се възправи Той на Трона. Покрива Той деня с нощта, която бърза да го търси. И слънцето, и луната, и звездите са покорни на Неговата повеля… Негови са творението и повелята. Благословен е Аллах, Господа на световете!

(Някои тълкуватели интерпретират споменатите в знамението шест дни като шест периода от време. За Всевишния Аллах денят е и миг, и дълъг период от време. В сура 22: 47 се известява за един ден на Аллах, продължил според човешките изчисления хиляда години, а в сура 70: 4 се споменава за ден, който продължил петдесет хиляди години. Следователно при Аллах денонощието е относително понятие, което обозначава различни интервали от време. Денят, споменат в горното знамение, е периодът на сътворяването на небесата и земята. Вж. 41: 7–12. В знамението не е потвърдена библейската представа за седмия ден на почивка след сътворението.

Аллах Всевишния е неповторим и безподобен – Той е „светлина в светлината”. Както „възправянето” Му, така и Тронът, и Престолът Му (вероятно знак за Неговата царственост, вж. 2: 255), са метафори. Тронът е символ на власт, сила и върховенство. В него са вложени няколко идеи: Бог доминира и превъзхожда всички Свои творения; Той законодателства и управлява като абсолютен монарх; въпреки че е недостижим, Той не е откъснат от света и хората, а, напротив, следи и регулира хода на събитията и постъпките; Той се разпорежда и отсъжда справедливо; Неговите пророци и пратеници са само медиатори, които предават на хората волята Му и разясняват законите Му.)

55.  Зовете своя Господ със смирение и в съкровение! Той не обича престъпващите.

56.  И не рушете по земята след нейното оправяне! И Го зовете със страх и копнеж! Милостта на Аллах е близо до добротворстващите.

57.  Той е Онзи, Който праща ветровете за благовестие пред Своята милост. Когато понесат тежък облак, Ние го насочваме към мъртва земя и изливаме там водата, и изваждаме с нея всякакви плодове. Така изваждаме и мъртвите, за да се поучите.

58.  В добрата страна растението изниква с позволението на нейния Господ, а в лошата то едвам изниква с мъка. Така разясняваме знаменията на хора признателни.

59.  Изпратихме Нух при неговия народ и той каза: “О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него! Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден.”

(Нух, мир нему, е смятан за първия пратеник на Аллах. Той идва, след като за първи път в човешката история хората започват да обожествяват идоли, т.е. след първото съдружаване с Аллах. В следващите знамения се споменават и други народи, които постъпвали по един и същ начин.)

60.  Първенците от неговия народ казаха: “Виждаме, че си в явна заблуда.”

61.  Каза: “О, народе мой, не съм в заблуда, а съм пратеник от Господа на световете.

62.  Съобщавам ви посланията на своя Господ и ви наставлявам, и знам от Аллах онова, което вие не знаете.

63.  Нима се удивихте, че с мъж измежду вас ви се яви напомняне от вашия Господ, за да ви предупреди и за да се побоите, та дано бъдете помилвани?”

64.  Но го взеха за лъжец и спасихме него и онези, които бяха с него на Кораба, и издавихме онези, които взеха за лъжа Нашите знамения, защото бяха хора слепи.

65.  И при адитите пратихме брат им Худ. Каза: “О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него! Нима не се боите?”

66.  Първенците от народа му, които отричаха, казаха: “Виждаме, че си изпаднал в глупост и те смятаме за един от лъжците.”

67.  Каза: “О, народе мой, не съм изпаднал в глупост, а съм пратеник от Господа на световете.

68.  Известявам ви посланията на своя Господ и съм за вас честен наставник.

69.  Нима се удивихте, че с мъж измежду вас ви се яви напомняне от вашия Господ, за да ви предупреди? Спомнете си как Той ви стори наследници подир народа на Нух и ви надбави ръст сред създанията! И помнете даровете на Аллах, за да сполучите!”

70.  Казаха: “Нима дойде при нас, за да служим единствено на Аллах и да изоставим онова, на което са служили бащите ни? Донеси ни онова, което ни обещаваш, ако говориш истината!”

71.  Каза: “Вече заслужихте наказание и гняв от своя Господ. Нима спорите с мен за имена, които вие и вашите бащи именувахте? Аллах не им е низпослал довод. Чакайте! И аз ще чакам с вас.”

72.  С милост от Нас спасихме него и онези, които бяха с него, и изтребихме и последния от онези, които взеха за лъжа Нашите знамения и не бяха вярващи.

73.  И при самудяните пратихме брат им Салих. Каза: “О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг Бог освен Него! Вече ви се яви ясен знак от вашия Господ. Това е камилата на Аллах – знамение за вас. Оставете я да пасе по земята на Аллах и не я докосвайте със зло, иначе ще ви обхване болезнено мъчение!

(Когато на самудяните бил изпратен пророк – техният съплеменник Салих, те казали: “Ако наистина си пророк, помоли се от този камък да излезе камила и тогава ще ти повярваме.” Салих отправил зов и станало както поискали. Част от онези, които видели чудото, повярвали в него, а другите продължили да живеят в неверие. Въпреки че Салих предупредил народа си да не посяга на камилата, те я убили. После племето му било унищожено от силно земетресение.)

74.  Спомнете си как Той ви стори наследници подир адитите и ви настани по земята! Правите в равнините й дворци и дълбаете в планините домове. Помнете даровете на Аллах и не злосторствайте по земята, сеейки развала!”

75.  Първенците от народа му, които се възгордяха, казаха на вярващите измежду онези, които бяха немощни: “Нима знаете, че Салих е изпратен от неговия Господ?” Казаха: “Вярваме в онова, с което е изпратен.”

76.  Онези, които се възгордяха, казаха: “Ние отричаме онова, в което вие повярвахте.”

77.  И заклаха камилата, и пренебрегнаха повелята на своя Господ, и казаха: “О, Салих, донеси ни онова, което ни обещаваш, ако си от пратениците!”

78.  И ги обхвана сътресението, и осъмнаха безжизнени в домовете си.

79.  А той се отвърна от тях и каза: “О, народе мой, известих ви посланието на своя Господ и ви наставлявах, ала вие не обичате наставниците.”

80.  И пратихме Лут, който каза на своя народ: “Нима вършите скверността, която преди вас не е сторвал никой народ?

81.  При мъжете ходите със страст наместо при жените. Вие сте хора прекаляващи.”

(Лут бил изпратен като пророк при жителите на град Содом, които вършели нечувани дотогава хомосексуални деяния. Те не се вслушали в наставленията му и продължили да съгрешават. Накрая този пророк напуснал града през нощта заедно с повярвалите, а народът му бил погубен от порой и земетресение.)

82.  А отговорът на народа му бе само да кажат: “Прогонете ги от вашето селище! Те били хора, които се пазят чисти.”

83.  И спасихме него и семейството му освен неговата жена. Тя бе от оставащите.

84.  И изсипахме отгоре им порой. Виж какъв бе краят на престъпниците!

(Над тях се стоварил дъжд от нажежени камъни.)

85.  И при мадянитите пратихме брат им Шуайб. Каза: “О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него! Вече ви се яви ясен знак от вашия Господ. Изпълвайте мярката и везната, и не смалявайте от нещата на хората! И не рушете по земята след нейното оправяне! Това е най-доброто за вас, ако сте вярващи.

86.  И не заставайте на всеки друм, като заплашвате и възпирате от пътя на Аллах вярващите в Него, и се стремите да го изкривите! И си спомнете как бяхте малцина, а Той ви умножи! И вижте какъв бе краят на сеещите развала!

87.  И ако група от вас повярва в онова, с което бях изпратен, а група не повярва, имайте търпение, докато Аллах отсъди помежду ни! Той е Най-добрия от съдниците.”

88.  Първенците от народа му, които се възгордяха, казаха: “Ще те прогоним от нашето селище, о, Шуайб, заедно с онези, които повярваха с теб, или ще се върнете към нашето изповедание.” Каза: “Дори и ако сме отвратени от него?

89.  Ние ще сме измислили лъжа за Аллах, ако се върнем към вашето изповедание, след като Аллах ни е избавил от него. Не ни подобава да се върнем към това, освен ако Аллах пожелае, нашият Господ. Обгръща нашият Господ със знание всяко нещо. На Аллах се уповаваме. Господи наш, Ти реши между нас и народа ни правдиво! Ти си Най-добрия от взимащите решение.”

90.  А първенците от народа му, които отричаха, казаха: “Ако последвате Шуайб, тогава ще сте губещи.”

91.  И ги обхвана сътресението, и осъмнаха безжизнени в домовете си.

92.  Които взеха за лъжец Шуайб, сякаш не бяха пребивавали там. Които взеха за лъжец Шуайб, те бяха губещите.

93.  И се отвърна от тях, и каза: “О, народе мой, известих ви посланията на своя Господ и ви наставлявах. И как да скърбя за хора отричащи?”

94.  И не изпращахме в никое селище пророк, без да сграбчим жителите му със злочестие и беда, за да се смирят.

95.  Сетне сменяхме лошото с добро, докато се умножат и кажат: “И нашите бащи ги засягаше и беда, и радост.” И ги сграбчвахме Ние внезапно, без да усетят.

96.  А ако жителите на селищата бяха повярвали и бяха се побояли, щяхме да разтворим пред тях благословени дарове от небето и от земята. Ала те отричаха и ги сграбчвахме заради онова, което са придобили.

97.  Нима жителите на селищата имаха сигурност, че Нашата мощ не ще ги сполети нощем, докато спят?

98.  Или жителите на селищата имаха сигурност, че Нашата мощ не ще ги сполети сутрин, докато се развличат?

99.  Нима те бяха в безопасност пред замисъла на Аллах? Само губещите хора смятат, че са в безопасност пред замисъла на Аллах.

100.     Нима Той не показа на онези, които наследиха земята след нейните [предишни] жители, че ако Ние желаем, бихме ги поразили заради греховете им и бихме запечатали сърцата им, та да не чуват?

101.     За тези селища ти съобщаваме някои вести. Техните пратеници им донесоха ясните знаци, но те не повярваха в онова, което преди са взимали за лъжа. Така запечатва Аллах сърцата на отричащите.

102.     И не намерихме у мнозинството им обет, а намерихме, че мнозинството им са нечестивци.

103.     После подир тях с Нашите знамения проводихме Муса при Фараона и свитата му, а те ги отхвърлиха. Виж какъв бе краят на сеещите развала!

104.     И каза Муса: “О, Фараоне, аз съм пратеник от Господа на световете.

105.     Мой дълг е да изричам за Аллах само правдата. Донесох ви ясен знак от вашия Господ. Тъй че изпрати заедно с мен синовете на Исраил!”

106.     Каза [Фараонът]: “Щом си донесъл знамение, представи го, ако говориш истината!”

107.     И [Муса] метна тоягата си, и ето я – явна змия!

108.     И извади ръката си, и ето я – сияйнобяла за гледащите!

(Тоягата, която се превръща в змия, е първото, а   блестящата ръка – второто чудо – знамение за Муса.)

109.     Първенците от народа на Фараона казаха: “Този е вещ магьосник,

110.     който иска да ви пропъди от вашата земя.” [А Фараонът каза:] “И какво ще посъветвате?”

111.     Казаха: “Дай отсрочка на него и брат му, и прати по градовете събирачи,

112.     да ти доведат всеки вещ магьосник!”

113.     И надойдоха магьосниците при Фараона. Казаха: “Наистина ли ще получим отплата, ако ние победим?”

114.     Каза: “Да, и ще бъдете от приближените.”

115.     Казаха: “О, Муса, ти ли ще мяташ, или ние да мятаме?”

116.     Каза: “Вие мятайте!” А когато метнаха, омагьосаха очите на хората и ги ужасиха, и показаха велика магия.

117.     И дадохме на Муса откровение: “Метни своята тояга!” И ето я – поглъща онова, с което измамват!

118.     И се установи правдата, и се провали онова, което направиха.

119.     И бяха победени там, и станаха унизени.

120.     А магьосниците паднаха в поклон ничком.

121.     Казаха: “Повярвахме в Господа на световете,

122.     Господа на Муса и Харун!”

123.     Каза Фараонът: “Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Това е лукавство, което вие замислихте в града, за да прогоните от него жителите му. Но ще разберете!

124.     Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, после всички ви ще разпъна.”

125.     Казаха: “При своя Господ ще се завърнем.

126.     Отмъщаваш ни само защото повярвахме в знаменията на нашия Господ, когато дойдоха при нас. Господи наш, изпълни ни с търпение и прибери ни отдадени на Теб!”

127.     А първенците от народа на Фараона казаха: “Нима ще оставиш Муса и народа му да сеят развала по земята и да изоставят теб и твоите богове?” Каза: “Ще избием синовете им и ще пощадим жените им. Ние сме техни господари.”

128.     Каза Муса на своя народ: “Зовете за подкрепа Аллах и търпете! Земята е на Аллах. Дава я Той в наследство на когото пожелае от Своите раби, а краят принадлежи на богобоязливите.”

129.     Казаха: “Бяха ни причинени страдания и преди да дойдеш, и след като дойде при нас.” Каза: “Може вашият Господ да погуби врага ви и да ви стори наследници на земята, за да види как ще постъпите.”

130.     И наказахме хората на Фараона с годините [на суша] и с недоимък от плодове, за да се поучат.

131.     И когато добрината идваше при тях, казваха: “Наша е тя!”, а сполетеше ли ги злина, приписваха я на Муса и на онези, които са с него. Ала злочестието им е от Аллах, но повечето от тях не знаят.

132.     И казаха: “Каквото и знамение да ни донесеш, за да ни омагьосаш с него, не ще ти повярваме.”

133.     И им изпратихме потопа и скакалците, и въшките, и жабите, и кръвта –­ очевидни знамения. Но те се големееха и бяха престъпни хора.

(Понеже не повярвали на Муса, Аллах Всевишния изпратил на египтяните потоп, последван от рояци скакалци, въшки, жаби. По-късно водата започнала да се превръща в кръв при всяко докосване. За да престанат тези беди, египтяните се обърнали към пророка Муса, той се помолил на Аллах и поличбите секнали, ала хората казали: “О, Муса, ти си бил голям магьосник!” И пак не повярвали.)

134.     Щом наказанието се стовареше върху тях, казваха: “О, Муса, призови ни своя Господ с онова, което ти е обещал! Ако снемеш от нас наказанието, непременно ще ти повярваме и ще изпратим с теб синовете на Исраил.”

135.     И щом снемахме от тях наказанието за срок, който да достигнат, ето ги – нарушават обета!

136.     И им отмъстихме, и ги издавихме в морето, защото взимаха за лъжа Нашите знамения и бяха нехайни към тях.

137.     И оставихме в наследство на народа, който бе потъпкван, земите и на изток, и на запад, които Ние благословихме. Сбъдна се най-прекрасната дума на твоя Господ към синовете на Исраил, защото изтърпяха. И разрушихме онова, което са направили Фараонът и неговият народ, и онова, което са въздигнали.

138.     И преведохме синовете на Исраил през морето, и минаха покрай хора, посветили се на своите идоли. Казаха: “О, Муса, направи ни божество, както те си имат божества!” Каза: “Наистина сте хора невежи.

139.     За тези е погубено онова, с което се занимават, и е напразно онова, което вършат.”

140.     Каза: “Нима друг, а не Аллах ще ви търся за бог, след като ви предпочете Той да превъзхождате народите [дотогава]?”

141.     И ви спасихме от хората на Фараона, които ви наложиха най-лошото наказание – ­ избиваха синовете ви и пощадяваха жените ви. В това имаше за вас велико изпитание от вашия Господ.

142.     И определихме за Муса трийсет нощи, и ги допълнихме с още десет. И уреченото време за неговия Господ достигна четирийсет нощи. Тогава Муса каза на брат си Харун: “Замести ме пред моя народ и поправяй, и не следвай пътя на рушащите!”

143.     И когато Муса дойде за уреченото с Нас време, и неговият Господ беседва с него, каза: “Господи, разкрий ми се, да Те погледна!” Каза: “Не ще Ме видиш, ала погледни към Планината! И ако се задържи на мястото си, ще Ме видиш.” А когато неговият Господ се яви на Планината, Той я срина на прах. И падна Муса поразен. А когато се свести, каза: “Всечист си Ти! Разкайвам се пред Теб. Аз съм първият вярващ.”

144.     Каза: “О, Муса, Аз теб избрах да превъзхождаш хората чрез Моите послания и Моето Слово. Вземи онова, което ти дарих, и бъди от признателните!”

145.     И му написахме върху скрижалите от всяко нещо поучение и обяснение за всяко нещо. “Придържай се твърдо към тях и повели на своя народ да се придържа към най-прекрасните! Аз ще ви покажа Дома на нечестивците.

146.     От Моите знамения ще отклоня онези, които без право се възгордяват на земята. Каквото и знамение да видят, те не вярват в него. И да видят пътя на благоразумието, не ще го приемат за път. А ако видят пътя на заблудата, ще го приемат за път. Това е, защото взимат за лъжа Нашите знамения и са нехайни към тях.

147.     А които взимат за лъжа Нашите знамения и срещата с отвъдния живот, делата им пропадат. Нима ще им се въздаде за друго освен за онова, което са свършили?”

148.     А после народът на Муса направи от украшенията си образ на телец, който мучи. Не видяха ли, че той не им говори и не ги води по правия път? Приеха го и станаха угнетители.

149.     И когато съжалиха и разбраха, че са се заблудили, казаха: “Ако нашият Господ не се смили над нас и не ни опрости, ще сме от губещите.”

150.     И когато Муса се завърна разгневен, огорчен при своя народ, каза: “Колко лошо сте постъпили, след като ви оставих! Нима искахте да ускорите повелята на вашия Господ?” И хвърли скрижалите, и сграбчи брат си за главата, и го дръпна към себе си. [Брат му] каза: “О, мамин сине, народът ме взе за безсилен и едва не ме уби. Не предизвиквай у враговете злорадство към мен и не ме причислявай към хората–угнетители!”

151.     Каза [Муса]: “Господи, опрости мен и брат ми, и ни въведи в Своето милосърдие! Ти си Най-милосърдния от милосърдните.”

152.     Които приеха телеца, ги сполетя гняв от техния Господ и унижение в долния живот. Така наказваме клеветниците.

153.     А за които вършат злини, после се покаят и повярват, твоят Господ след това е опрощаващ, милосърден.

154.     И когато гневът стихна у Муса, той взе скрижалите. Вписано е в тях напътствие и милост за онези, които се страхуват от своя Господ.

(Израилтяните се разкаяли за решението си да обожествят телеца и Аллах Всевишния повелил на пророка Муса да доведе избрани от него седемдесет представители на племето, всички заедно да помолят за прошка. Следващото знамение разкрива това събитие.)

155.     И Муса избра от своя народ седемдесет мъже за уреченото с Нас време. И когато ги обхвана сътресението, каза: “Господи мой, ако Ти пожелаеше, би ги погубил заедно с мен преди. Нима ще ни погубиш заради онова, което извършиха глупците сред нас? То е само Твоето изпитание. Оставяш с него Ти в заблуда когото пожелаеш и напътваш Ти когото пожелаеш. Ти си нашият Покровител, опрости ни, помилвай ни! Ти си Най-добрия от прощаващите.

156.     Пиши ни добрина и в долния живот, и в отвъдния! Ние се завърнахме покаяни при Теб.” Каза [Аллах]: “С Моето мъчение поразявам когото пожелая. Моето милосърдие обхваща всяко нещо – ще го пиша на онези, които са богобоязливи и дават милостинята закат, и на онези, които вярват в Нашите знамения,

157.     онези, които следват Пратеника, неграмотния Пророк, когото откриват записан у тях в Тората и Инджила. Той им повелява одобряваното и им възбранява отхвърленото, и им разрешава благините, и ги възпира от скверностите. И снема от тях бремето и оковите, които са на носели. Които му повярват и го почитат, и го подкрепят, и следват Светлината, низпослана с него, тези са сполучилите.”

(Аллах Всевишния го назовава “неграмотния пророк”, но въпреки че не владеел четмото и писмото, той притежавал ключовете към  знанието. Това е наистина чудо.

Важно е да се отбележи, че и в Стария, и в Новия завет се предсказва появата на Мухаммед, мир нему, като последен Пратеник на Аллах. Най-ясното от тези указания се съдържа в Йоан: “И аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, да бъде с вас до века.” (14: 16) Гръцката дума параклетос, която се тълкува от християните като “Светия Дух”, може да се прочете и като периклютос – гръцкия еквивалент на името Мухаммед – „Възхваляван” .)

158. Кажи: “О, хора, аз съм Пратеника на Аллах при всички вас – на Онзи, Чиято е властта над небесата и над земята. Няма друг бог освен Него. Той отрежда и живота, и смъртта. Вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник – неграмотния Пророк, който вярва в Аллах и в Неговите Слова, и го следвайте, за да сте напътени!”

159.     И сред народа на Муса има общност, която напътва с правдата и с нея отсъжда справедливо.

160.     И ги разделихме [синовете на Исраил] на дванайсет рода–общности. И дадохме на Муса откровение, когато народът му го помоли за вода: “Удари с тоягата си камъка!” И избликнаха дванайсет извора от него. Вече всички хора знаеха мястото си за пиене. И ги засенихме с облака, и спуснахме над тях манната и пъдпъдъците: “Яжте от благата, които ви дарихме!” Не Нас угнетиха, а себе си са угнетили.

161.     И когато им бе казано: “Обитавайте това селище и яжте оттам, откъдето пожелаете, и кажете: “Опрощение!”, и влезте през вратата, кланяйки се, Ние ще ви опростим прегрешенията! И ще надбавим за добротворстващите.”

162.     Ала угнетителите подмениха с друго словото, което им бе казано. И пратихме върху тях наказание от небето, защото са угнетявали.

163.     И ги питай [о, Мухаммед] за селището край морето – как престъпваха в Съботата, как в деня на тяхната Събота рибите им идваха по повърхността, а в дните извън Съботата не идваха при тях. Така ги изпитахме, защото са били нечестивци.

(Аллах Всевишния забранил на израилтяните да ловуват в събота и заповядал да почитат този ден. Тогава рибата излизала на повърхността на водата и плувала на воля, а в другите дни не се появявала. Това било изпитание от Аллах, ала израилтяните не издържали и започнали да ловят риба и в този ден.)

164.     И когато една група от тях каза: “Защо увещавате народ, който Аллах ще погуби или ще мъчи с тежко мъчение?”, рекоха: “За извинение пред вашия Господ и за да се побоят!”

165.     И когато забравиха какво им бе напомнено, спасихме онези, които възбраняват злото, и сграбчихме със сурово мъчение онези, които угнетяваха, защото бяха нечестивци.

166.     И щом пренебрегнаха онова, което им бе възбранено, им рекохме: “Бъдете маймуни презрени!”

167.     Твоят Господ прогласи, че непременно ще изпраща срещу тях до Деня на възкресението някои, които ще им причиняват най-суровото мъчение. Твоят Господ е бърз в наказанието. Той е опрощаващ, милосърден.

168.     И ги разделихме на общности по земята. Сред тях има и праведници, сред тях има и други освен това. И ги изпитахме с добрините и злините, за да се завърнат.

169.     И останаха след тях потомци, които наследиха Писанието, [но] взимат мимолетностите на този свят и казват: “Ще ни се опрости.” И ако пак им дойде подобна мимолетност, взимат я. Не бе ли взет от тях договора от Писанието, че ще изричат за Аллах единствено правдата? И изучаваха онова, което се съдържа в него. Отвъдният дом е най-доброто за онези, които се богобоязливи. Нима не проумявате?

170.     А които твърдо се придържат към Писанието и отслужват молитвата – Ние не погубваме отплатата на поправящите.

171.     И когато въздигнахме Планината над тях, сякаш е облак, и помислиха, че ще падне отгоре им [рекохме]: “Придържайте се твърдо към онова, което ви дадохме и помнете какво се съдържа в него, за да сте богобоязливи!”

172.     И когато твоят Господ извади от синовете на Адам, от слабините им, тяхното потомство, и ги накара да засвидетелстват за себе си: “Не съм ли Аз вашият Господ?”, казаха: “Да, свидетели сме.” Да не кажете в Деня на възкресението: “Бяхме нехайни за това!”

173.     Или да не кажете: “Нашите бащи съдружаваха преди, а ние бяхме техни потомци отпосле. Нима ще ни унищожиш заради онова, което провалящите вършеха?”

174.     Така им разясняваме знаменията, за да се завърнат.

175.     И прочети им вестта за онзи, на когото дарихме Нашите знамения, а той се изплъзна от тях. И сатаната го направи свой последовател, и стана той един от заблудените.

176.     А ако пожелаехме, щяхме да го въздигнем с тях [– Нашите знамения]. Ала той се привърза към земята и последва страстта си, и заприлича на куче – ­ нахвърлиш ли му се, задъхва се, изплезило език, и оставиш ли го, пак се изплезва. На него приличат хората, които взимат за лъжа Нашите знамения. И им разказвай разказите, за да премислят!

177.     Колко лоша е приликата с хората, които взимат за лъжа Нашите знамения и угнетяват себе си!

178.     Когото Аллах напъти, той е на правия път, а когото остави в заблуда, тези са губещите.

179.     Създадохме за Ада много от джиновете и от хората. Имат сърца, с които не разбират, имат очи, с които не виждат, имат уши, с които не чуват. Те са като добитъка, дори са по-заблудени. Тези са нехайните.

180.     Аллах има Най-прекрасните имена. Зовете Го с тях и оставете онези, които богохулстват с Неговите имена! Ще им се въздаде Той за онова, което са вършели.

181.     Сред сътворените от Нас има общност, която напътва с правдата и с нея отсъжда.

182.     А които взимат за лъжа Нашите знамения, ще ги въвлечем [в гибел] оттам, откъдето не им е било известно.

183.     Ще им дам отсрочка. Силен е Моят промисъл.

184.     Нима не разсъдиха? ­ Няма никаква лудост у техния другар [Мухаммед]. Той е само явен предупредител.

185.     Нима не погледнаха към царството на небесата и на земята, и към нещата, които Аллах е сътворил, и че може срокът им да е наближил? И в кое слово подир това ще повярват?

186.     Когото Аллах обрече на заблуда, него никой не ще напъти. И ги оставя Той в тяхната престъпност да се лутат.

187.     Питат те за Часа: “Кога ще настъпи?” Кажи: “Знанието за него е само при моя Господ. Само Той ще изяви неговото време. Тегне този [Час] на небесата и на земята. Ще дойде при вас съвсем внезапно. Питат те, сякаш си осведомен за него. Кажи: “Знанието за това е само при моя Господ, ала повечето хора не знаят.”

188.     Кажи: “Не мога нито да си помогна, нито да си навредя, освен ако Аллах не го е пожелал. И ако знаех неведомото, щях да си увелича доброто и нямаше да ме засяга злото. Аз съм само предупредител и благовестител за хора вярващи.

189.     Той е Онзи, Който ви сътвори от един човек и стори от него съпругата му, за да намира при нея покой. И след като я облада, тя понесе лек товар и продължи с него. А когато натежа, двамата призоваха Аллах, своя Господ: “Ако ни дариш читаво дете, непременно ще сме от признателните.”

190.     И когато им дари читаво дете, те Му отредиха съдружници в онова, което им е дарил. Всевишен е Аллах над онова, с което Го съдружават!

191.     Нима съдружават с Него такива, които нищо не творят, а самите те са сътворени?

192.     И не могат да им помогнат, нито на себе си помагат.

193.     И ако ги зовете към правия път, не ви следват. Все едно е за вас дали сте ги призовавали, или мълчите.

194.     Онези, които зовете вместо Аллах, са раби, подобни на вас. Призовете ги, нека ви откликнат, ако говорите истината!

195.     Нима те имат крака, с които ходят, или ръце, с които хващат, или очи, с които виждат, или уши, с които чуват? Кажи: “Призовете своите съдружници, после ме надхитряйте и не ме изчаквайте!

196.     Моят покровител е Аллах, Който низпосла Книгата. Той покровителства праведниците.

197.     Онези, които зовете вместо Него, не могат да ви помогнат, нито на себе си помагат.”

198.     И ако ги зовеш към правия път, не чуват. И ги виждаш да те гледат, ала не съзират.

199.     Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите!

200.     А ако те изкуси от сатаната изкушение, потърси убежище при Аллах! Той е всечуващ, всезнаещ.

201.     Когато натрапливо видение от сатаната засегне богобоязливите, те си спомнят [за Аллах], и ето ги ­ зрящи!

202.     А [сатаните] въвличат в заблуда своите братя, после не престават.

203.     И не им ли донесеш знамение, казват: “Защо не си го съчинил?” Кажи: “Аз следвам само онова, което ми се разкрива от моя Господ. Това са прозрения от вашия Господ, и напътствие, и милост за хора вярващи.

204.     Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, за да бъдете помилвани!”

205.     Споменавай своя Господ в душата си със смирение и страх, без гръмки слова сутрин и вечер, и не бъди от нехайните!

206.     [Ангелите,] които са при твоя Господ, не се големеят да Му служат, възхваляват Го и Му се покланят в суджуд.

About mustafa

Проверете Също

Bulgaristanlı ilâhiyatçılar derneği önemli bir hizmet

Adı Bulgaristan Yüksek İslâmî Eğitim Mezunları Derneği (BAZVİO) olup 2013 yılında tesis edilen sivil toplum …

Bir Cevap Yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir