29 МАЙ: ОСМАНЦИТЕ ПРЕВЗЕМАТ КОСТАНТИНОПОЛ – ИСТАНБУЛ

Свързани Cтатии

Мюсюлманското изповедание изпрати хуманитарни пакети в Сирия

20 Şubat 2023

БОГ Е ЕДИН ЗА ВЯРАТА И ОЩЕ НЕЩО

10 Nisan 2021

Инна лилляхи ве инна илейхи раджиун!

11 Aralık 2018

Константинопол (на византийски гръцки: Κωνσταντινούπολις, Константинуполис, или Πόλις, полис; на новогръцки: Κωνσταντινούπολη, Константинуполи), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330-1204 и 1261-1453), Латинската империя (1204-1261) и Османската империя (1453-1922). Официално е преименуван на неговото съвременно турско име Истанбул през 1930 г.

До превземането Константинопол е считан за непревземаем, издържал множество обсади от българи, араби, турци и др. През 1453 г. Византия е силно отслабена и е загубила значителни територии в Анадола и на Балканите в полза на Османската империя. Константинопол и районът около града са единствената останала частица от Византийската империя. На няколко пъти турците обсаждат града, но са временно спирани, след поражението при Анкара от войските на Тамерлан.

През 1453 г. идва и финалната обсада над града. Султанът Мехмед II построява крепостта Румелихисар близо до града, откъдето се спира достъпа до Черно море. Тактически са спрени и всякакви връзки на града с останалия християнски свят. Срещу колосалната турска армия, състояща се от близо 100 000 души, император Константин XI Палеолог успява да събере едва 7 500 войници, повечето от които не са дори византийци. Въпреки това, благодарение на невероятно здравите стени на града първата турска атака (18 април) е отбита. Мехмед II успява да прекара по сушата част от своя флот в пристанището-залив Златния рог и поставя под заплаха укрепленията от тази страна на града. Но щурмът на 7 май отново не успява. На няколко пъти турски топовни оръдия успяват да нанесат поражения на стените на града, което допълнително внася смут във византийския корпус.

В нощта на 28 срещу 29 май 1453 година Мехмед II дава заповед за последната атака срещу Константинопол. Първите две вълни от атакуващи, на нередовните и анадолските части са отбити; тогава Мехмед дава заповед еничарите, елитните части на османската армия, да атакуват. Това бил и краят на града и на византийската империя.

На 30 май 1453 година, в 8 часа сутринта, Мехмед II, получил прозвището “Завоевателя”, влиза в града и се моли за първи път в църквата “Света София”, след което по традиция следва тя да бъде превърната в джамия. Султанът заповядал да не се извършват повече разрушения в превзетия град, тъй като тук смятал да премести столицата си.

(Из: Уикипедия, свободната енциклопедия)