АБДЕСТ

А) СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО МУ

Думата абдест, кояго е образувана от персийските думи аб (вода) и дест (ръка), и която означава “вода за ръце”, е един вид постановена чистота, която е предпоставка за изпълнението на определени ибадети, като естеството на самата тази предпоставка е ибадет. Съответната дума на абдеста в арабския език е “вуду”, която означава красота, чистота, светлина. Във фъкъха абдестът се определя като почистване за ибадет в следната форма: “измиването и правенето на месх(забърсване) с вода на определени части от тялото по определен (затова измиване) начин ”.


Относно абдеста в Корана се повелява следното: “О, вярващи, когато станете за молитвата, измийте лицето и ръцете си до лактите, и обършете главата, и измийте нозете си до глезените. И ако сте омърсени, почистете се; и ако сте болни или на път, или някой от вас е дошъл от нужника, или сте обладавали жени, а не сте намерили вода, тогава потърсете чиста земя и натрийте с нея лицата и ръцете си.” (ел-Маиде, 5/6)
Въпреки, че този амет е низпослан в Медина след хиджрата на Пророка (с.а.с.), знае се, че мюсюлманите вземали абдест още в Мекка, когато намаза станал фарз през нощта мирадж, но абдестът тогава бил мендуб. Айетът е потвърдил това с отделна разпоредба, освен това, той е известил, че абдестът не е фарз за всяко дело, а за намаза. А Пратеникът на Аллах (с.а.с.), освен че показал практически на мюсюлманите как се взема абдест, също и пояснил, че намазът, който се кланя без абдест, няма да бъде приет от Аллах Теаля. (Вж. Бухари, Вуду, 2; Ибн Мадже, Тахарет, 47)


Макар че абдестът сам по себе си притежава свойството на физическа чистота и съдържа една дозина ползи от здравна гледна точка, всъщност той е едно действие за причистване от мръсно състояние (което религията е отредила за такова) и средство за духовно пречистване. Затова и в езика на фъкъха за почистването от физическата мръсотия, се споменава понятието “почистване от неджасета (естествена мръсотия)”, а почистването отхадеса – от невидимата мръсотия, което е мръсно сътояние, за която религията е дала становище, че е такова, става с абдеста и гусула, които са способи за пречистване от това състояние. Чрез абдеста по няколко пъти на ден с вода се почистват органите като устата, зъбите, носа, ръцете, лицето и краката, които са най-открити за замърсяване и лобиране на микроби, които могат да дойдат от отвън. Благодарение на това, нервната система на тялото и кръвообращението стават по- хармонични и се осигурява много физически и медицински ползи за тялото. Освен това абдестът е и една морална и душевна подготовка и пречистване на вярващият, който ще застане пред Аллах, за да изпълни своя ибадет-намаз. По тази причина абдестът притежава голямо значение и важност, които събират душевната и материалната чистота и които дават една сила и подкрепа на мюсюлманина от духовна гледна точка.


Б) НЕОБХОДИМОСТТА ОТ АБДЕСТТА


Абдестът сам по себе си не е ибадет и цел, а се смята за един посреднически ибадет, който прави позволено извършването на определени ибадети, и който помага на раба да се подготви морално и душевно за тези ибадети и придобие максимална полза от тях. А въпреки, да не се смята за необходимо от религията за някои ибадети и действия,то поради многото материални и душевни ползи, които той носи, вземането му било препоръчително. Поради това религиозната стойност на абдестта и неговата задължителност, се дели на три; фарз, уаджиб и мендуб.


Мнозинството от сунитски мезхеби са единодушни, че абдестът е фарз за кланянето на намаз, за правенето на тауаф около Кябето, а правенето на седже при четене на Корана, и докосването му. Единствено Ханефиите смятат за ваджиб абдеста при правенето на тауаф около Кябето. Въпреки че постановлението че абдестът е фарз за Докосването на Корана, което се базира на Корана и суннета (ел-Уакиа, 56/79; Бейхаки, Сунен, 1,87-88), всъщност то е в състоянието на едно колективно съзнание, което отразява важността, която отдават мюсюлманите на Корана, и усилията им да вдигнат до максимална степен възползването от него, и което съдържа в себе си много социални и психологически мотиви. Вземането на абдест за всеки намаз поотделно, преди лягане, и за четене на езана, се приема за мендуб. Вземайки впредвид, че абдестът е като оръжие за вярващият, което му дава духовна подкрепа, и това, че пратеника на Аллах (с.а.с.) бил почти винаги с абдест, ислямските учени са посъветвали вярващия да започва всяка дейност с абдест и Да бъде с абдест по всяко време, колкото е възможно.


Като естествен резултат от това религиозно постановление на абдестта, което бе резюмирано по-горе, не се смята за разрешено (джайз) кланянето на намаз, дори за мъртвец (джаназе), извършването на действия, които попадат под постановлението на намаза като благодарственото седже и седждето по време на четене на Корана, правенето на тауаф на Кябето, докосването на Корана и държането му с ръце.
А четенето на Корана без абдест, гледайки в него или наум, е джайз.


Понеже Корана е словото на Всевишния господар, по всяко време трябва да му се показва максимална почит, и трябва да се страни от действия, които могат да бъдат възприети като невъзпитани. Понеже още от много отдавна четенето на Корана е възприето като ибадет, за който се преписва постановлението, че е суннег, то когато се чете Коран, както за да не се наскърби това колективо съзнание, така и за да се усети от дълбочина сладостта на ибадета, трябва да се проявява усърдие да бъдем с абдест -защото извършването на всеки вид ибадет с абдест всъщност е нещо, което допълва този ибадет. В този смисъл окачествяването на четенето на Корана като суннет и придаването на ибадетско съдържание към него от страна на факихите е правилно, и за това поставянето на условието да бъдем с абдест е на място. Но истинската цел от четенето на Коран не е четенето без да се разбира неговия смисъл, а четенето за да се разбере и да се изпълни. А и основната цел отнизспослгаването на Корана, е това.

Поради това че в първият вид четене на пръв план излиза качеството му на ибадет, а във вторият придобива важност разбирането му, възможно е да бъде направено разделение между двата вида четене на Корана, от страна на абдеста. Може би и поради причина на това разделение, някои учени не са поставили като условие абдеста за втория вид четене.


В) ФАРЗОВЕТЕ НА АБДЕСТТА


Фарзовете на абдестта, означава главните елементи, чието съществуване в него е наложително, за да може едно действие да се счита за абдест. Както се споменава в айета, свързан с фарзовете на абдестта (ел-Маиде, 5/6), те са четири.

  1. Измиване на лицето.
  2. Измиването на ръцете заедно с лактите.
  3. Правене на месх (забърсване) на главата с мокра ръка.
  4. Измиване на кръката до глезените (включително и тях).

Границите на лицето са определени между двете меки части на ушите, и горната част на челото, от където започва косата до долната част на челюстта. Ако брадата е гъста, когато се мие лицето, е достатъчно измиването на външната й част. Когато се взема абдест, ако има пръстени по ръката трябва да бъдат раздвижени така, че да влезе вода под тях. Веществата, които са по ръцете, лицето и краката, и които пречат за допира на водата с кожата трябва да бъдат почистени в рамките на възможното. Измиването на лактите също е в обхватността на фарзовете на абдестта. Според ханефитския мезхеб правенето на месх (забърсването) на 1/4 от главата с мократа вътрешаната страна на ръката е достатъчно. Количеството за месх в шафиитския мезхеб е по-малко, а в останалите два мезхеба-почти цялата глава.


Сюннитските факихи са единодушни относно тези четири фар-за на абдеста. Като останалите три сюннитски мезхеба, освен ха-нефиите, са добавили и кякои условия към тях. Например нийета (възнамерението), според тези три мезхеба, е фарз. Изричането на бисмиллях, когато се започва вземането на абдест, според ханбе-лиите е фарз. Извършването на четирите фарза съответно на реда (тертиб), в който са в айета, според шафиите и ханбелиите, е фарз. Извършването на тези действия последователно (мувалят), без да има помеждутьк, според маликиите и ханбелиите, е фарз. Джафериите, изхождайки от начина на изразяване на айета, който е свързан с абдеста, са предявили мнение, че не измиването на краката, а правеното на месх върху тях, е фарз. Има и сюнитски учени, които са близо до това мнение.


Изпълнението на фарзовете на абдеста без съмнение поражда резултата взетия абдест да бъде валиден от гледна точка на фъкъха.

Заедно с това използваната вода трябва да бъде чиста и пречистваща, когато се взема абдест, не трябва да има състояние, което да разваля абдеста, освен някакво оправдано положение, и не трябва да остава сухо нито едно място от тези, които трябва да бъдат измити. Това което се споменава в някои книги по вероучение, че не трябва да остава сухо място дори колкото върха на иглата по органите,които се мият по време на абдеста, не е за изразавянето на истинския смисъл, а затова, че трябва да се покаже максимална прецизност по тази тема. Веществата, които се намират по върхността на кожата и по време на абдест пречат за допирането на водата до нея, трябва да бъдат почистени в рамките на възможното. Ако има затруднение в почистването, то съществуването им, не вреди на абдеста. Може да дадем като пример боите, които цапат ръцете на занаятчиите като бояджиите, дърводелците и изкуствоведите. Казването, че абдеста няма да е валиден докато те не бъдат остъргани от ръцете и ноктите, не трябва да се разбира като едно фъкъхско постановление, което се базира на знание, а като преувеличен израз на гореспоменатата чувствителност. По същият начин ако измиването на някой орган е опасно за здравето, то се прави месх върху него, ако правенето на месх също е вредно, то се изоставя.


D) СУННЕТИТЕ И ЖЕЛАТЕЛНИТЕ (МЕНДУБ) ДЕЙСТВИЯ В АБДЕСТА


Ние знаем, че действията, които пратеникът е правил, но по принцип не са в обсега на фарза иуаджиба, и за които е съветвал уммета си да бъдат извършвани, в книгите по фъкъх и вероучение, се окачествяват като суннет. А действията, които пратеника понякога е правил, а понякога е изоставял, са наричани, мендуб, мустехаб, или адаб. Иче вусул’ю фъкъха всички действия, които влизат в тази група в петсте-пенното разделение на шериатските постановления, са окачествени като мендуб.


Основните суннети на абдестта могат да бъдат подредени по следния ред: правене на нийег (възнамерение) за вземане на абдест; изричането на бизмиллях при започване на абдеста; измиването на ръцете, заедно с дланите три пъти; почистване на устата и носа (маз-маза и истиншак) придърпвайки вода в устата и носа; използването на мисвак или измиване на зъбите; да се подсигури водата да влезне вътре вбрадата; прокарването на пръстите между пръстите на ръцете и краката; правенето на месх върху цялата глава с мокра ръка; правене намесх на врата; следването на реда (тертиб) при измиването на частите; започването на миенето от десните органи; измиването нa тези органи по три пъти и триенето им с вода (делк) и да не се прекъсват действията по време на абдеста.
Като допълнение за тези изброени суннети на абдеста, като желателни, се препоръчват действия като: обръщането в посока към кьбле, ако това е възможно; да не се разпръсква водата предопределена за абдест по тялото и дрехите; да не се говори за пазни работи, а да се четат дуйте за абдест, или тези, които се знаят; водата да бъде използвана с мярка; изричането на келиме-и шехадет (ешхеду елля иляхе илляллах, уе ешхеду еннне мухам меден абдуху уе расулюх) в края на абдеста.


Целта от адаба на абдестта е да се осигури извършването на фар-зовете и суннетите му в най-правилна форма и среда и по един съвършен начин. По тази причина онзи, който вземе абдест сам, трябва да реши кое действие ще бъде по-съответстващо с целта на абдеста, и от какво трябва да страни, когато взема абдест. Например в наши дни измиването на ръцете и лицето със сапун преди абдест, доброто почистване на устата и носа, измиването на зъбите, умереното използване на водата, показването на прецизност към чистотата на околната среда, са придобили специлна важност, както от гледна точка на здравето на индивида, така и защото това го налага уважението към останалите хора.


Д) НЕЩА, КОИТО РАЗВАЛЯТ АБДЕСТТА


Макар че абдеста има свойственост на физическо почистване, всъщност ние видяхме по-горе, че той е пречистване от мръсно състояние. По тази причина една част от нещата, които развалят абдеста, заемат място в групата на физическата мръсотия, а друга – в групата на постановената чистота. Абдестьт се разваля в следните положения:

  1. Мръсотия, която излиза от срамните части на човека като урина, изпражнения, мени84, мези85, кръв и излизането на всякаква вид течност, вещество или газ.

2. Излизането на кръв, гной или подобно на тях вещество, от което и да е място на тялото. Кръвта, която излиза като течност от устата, ако е повече от плюнка или равна на нея, разваля абдеста. Докато кръвта, която излиза от тялото не протече или не се разлее около мястото, където е излязла, то тя не разваля абдеста. Същото се отнася и загноя и жълтата вода, които излизат от раната. При положение, че тези течности, които не са се разлели от самосебеси извън мястото, къде-то са излезли и бъдат изтрити, също не се разваля абдестта. Според Маликиите и Шафиите, кръвта и подобни течни вещества, които излизат от тялото, освен от срамните части, не развалят абдестта.

  1. Повръщаното с пълна уста. Независимо дали повръщаното е храна, кръв или жълта вода абдестът се разваля.
  2. Състояния като припадък, полуда, напиване с алкохол, сън, които пречат на контрола на съзнанието. Независимо каква е продължителността на състоянията (извън съня), които причиняват загуба на съзнанието, и какво е състоянието на човека в този момент, абдестът се разваля. А в положение на сън се взема за мяра степента на вероятността да се е развалил абдеста на човека без той да е усетил. По тази причина изпадането в дълбок сън, лежейки, разваля абдестта, а състоянието, което е между будност и сън, не разваля абдестта. Също така е важно е състоянието на човека в задрямката на мястото, където е седнал, и степената на вероятността за разваляне на абдестта. По тази причина в съмнителните положение се препоръчвала бъде взетабдест.
  3. Гласното смеене по време на намаз, така, че да чуят хората, които са на близо. Според Ханефиите гласното смеене по врема на на-мазите, които са с руку и седжде, развалят и абдестта. А останалите мезхеби са на мнение, че се разваля само намазът.
  4. Полов контакт или прекалено докосване и допир. Макар че според Ханефиите с докосването на плътта на жената и мъжа една с друга, не се разваля абдестта, то прекалено страстния допир, любовните забавления и прегръгката между мъжа и жената на голо или без да има дреха между тях, която да възпрепятства усещането на топлината на телата, развалят абдестта. Докато мнозинството от Ханефитските факихи за прекаленността при допира вземат за критерий затвърдяването на половия орган на мъжа, то Имам Мухаммед е на мнение, че абдестът не се разваля докато не излезе някаква влажност като течността мези.
    Според Шафиите при положение че тена на мъжа и жената се докоснат един с друг абдестът се разваля, а според Маликиите и Ханбелиите, при положение че се усети полова наслада от допира абдестът се разваля.
  5. Завършването на оправданото състояние. Онзи, който е направил тейеммум, поради това, че не е намерил вода, когато намери вода, абдестьтмусе разваля. Онзи, който е направил месх върху мести, след като му свърши срока за месха, който за пътниците е определен като tри дни, а за тези, които не са пътници- 1 ден, абдеста му се разваля. za оправдания се отнася същото-когато свърши времето за намаз, aбдестта му се разваля.

Според трите мезхеба извън Ханефиите ако някой докосне своя юбствен полов орган, това разваля абдеста. А.ко пък някой катего-рично знае, че е взел абдест, но се съмнява дали се е развалил или не, според Маликиите абдестьт му става анулиран, а според останалите три мезхеба абдестьт не се счита за развален.


Плачът, проливането на сълзи, падането на струп от рана, върху соято сее образувал без да излезе кръв, примесът на малко количество кръв в плюнката и сополите, повръщаното, което не е с пълна уета, кръвта, която не е течаща и е останала върху твърт плод като нагризана ябълка, дюля, използван мисвак.или четка за зъби (освен сьрвенего на венците), кръвта, която смучат насекоми като комари м бълхи, задрямването по време на намаз, тихия смях в намаза, реженетс на ноктите, подстригването на косата, като правило не раз валят абдестта.


Обръщането на внимание по темите, в които има разногласия огносно това дали се разваля абдеста или не, е уместно. Особено шимание трябва да обърнат онези, които са имами, освен това, че ледват определен мезхеб, те трябва да внимават абдестьт им да не се развали и според другите мезхеби, дори и това да не е условие зa тях.


Е) НАЧИНЪТ, ПО КОЙТО СЕ ВЗЕМА АБДЕСТ


Спазвайки суннетите и мендубите и освен това съдържайки елементите, които и четирите мезхеба смятат за фарз, абдест се взема по следния начин: заема се положение, в което водата да не пръска по дехите, ако е възможно се обръща в посока на Къбле86. Започвайки абдеста с възнамерение (ниет) и бесмеле87, първо се мият ръцете до китките и между пръстите, търкайки ги, по три пъти. Почистват се полепнали по кожата веществата – като тесто, боя, дъвка и др. Ако има пръстен на ръката, се раздвижва.

Зъбите се мият с мисвак или четка, ако няма такива, с пръстите на дясната ръка. Устата се почиства като се изплаква три пъти с вода, която се взема с дясната ръка. Изтегля севода към носа три пъти и носът се почиства с лявата ръка.

Онзи, който не говее, прави така, че водата да проникне добре на всяко място в устата и носа. Лицето се мие три пъти. Ако има брада, прокарвайки пръстете на ръката в нея, осигурява достигането на водата до основата на брадата. После се измива дясната ръка три пъти заедно с лакътя, като по същия начин се измива и лявата ръка. След това мокрейки дясната ръка, се прави един път месх с дланта и вътрешната част на пръстите върху главата. По този начин правенето на месх върху 1/4 от главата, дори ида е достатъчно, правенето на месх с двете ръце – ако не съществува положение, което да застрашава здравето – е суннет.

Отново мокрейки ръцете, се прави месх от външната страна на ушите с голямия пръст, и едновременно от вътрешната страна с по-козалеца или малкия пръст, а после с тръбната страна на ръцете се прави месх и на врата. След това, започвайки от върха на пръстите и измивайки включително и кокълчетата на глезаните, първо се измива десния, а след него по същият начин и левия крак.

Като когато се мият ръцете и краката трябва да се показва старание за доброто измиване на междупръстието. След абдестта изричането на келиме-и шехадет, отливането на няколко глътки вода – ако водата, с която е взет абдеста е годна за пиене – и четенето на сурата Кадр са от адаба на адбестта.


Ж) АБДЕСТЬТ НА ИЗЗИНЕН14Я


Телесните болести, които развалят абдеста и носят частична продължителност, като постоянното кървене на носа, неспособността за задържане на урината, постоянното повръщане, постоянното кървене на раната, теченията при жените, в правният език на вероучението, се наричат оправдани състояния (или мазерет), а хората, попаднали в едно от тези състояния, се наричат оправдани (мазур, мазуре).


Ислямската религия е религията на леснотата и милостта. А това хората да могат да изпълняват както намаза, така и останалите ибадетите на време и както трябва, е както задължение, така и тяхно право.


По тази причина ислямската религия не е натоварила човек с повече от това, което може да носи, и е приела за принцип винаги да подсигурява леснотата, дори и в сферата на служенето (ибадета), и да предотратява трудностите и притесненията. По тази причина и привеждайки специални разпоредби относно нещата, които развалят абдестта в нормални условия, за извинените хора била дадена възможност да правят ибадет.


Възможността за тейеммум, в положенията когато не се намира вода или когато нейното използване е вредно за здравето, разпоредбите за месх върху раната са от примерите, както за това, че намаза е основното задължение на индивида и стълба на ислямската религия, така и за нейния принцип за леснотата.

Тези телесни неразположения, които са от гореспоменатия вид, и които продължават най-малко колкото времето за един намаз, се считат за извинени или оправдани състояния. Оправданият взема нов абдест с навлизането на времето за всеки намаз. Предполагайки, че това оправдано състояние не е развалило абдестта, в продължение на този вакит88, с абдеста, който е взел – докато не възникне някакво ново състояние, което да развали абдеста – може да кланя колкото си иска намази, били те фарз, суннет, каза89, джума или байрямските намази, да прави Тауаф около Кябето, и да държи Мусхафа90. С изминаването на определеното за този вакит време, абдестът на оправния се разваля и в новото време за намаз той пак трябва да вземе абдест.


Абдестът на извинения извън опрвданото състояние може да бъде развален и по друга причина. Например абдестът на онзи, който не може да задържа урината си, с кървенето на носа му, абдестът също се разваля. Според Имам Шафии, човек, в извинено състояние трябва да взема абдест за всеки намаз поотделно. По тази причина нацапаната урина и кръв по дрехата на извинения не е пречка за валидността на намаза му, докато продължава извинението. С изключение на хайза91 и нифаса92 които са подчинени на различни фъкъхски разпоредби, всички останали кървения и постоянни течения при жената се считат за извинени състояния (истихаза).


3) МЕСХ


Заедно с това че Ислямската религия е сметнала изпълнението на намаза като едно от основните задължения на религията,тя е отдала значение и на това, да премахне трудността и да осигури леснотата във всички религиозни задължения. Един пример за това е привеждането на възможността за имащите религиозни задължения хора да вземат абдест, правейки месх върху мести или превръзка, и по този начин, да извършат ибадетите, които са задължение върху тях.

Месх означава раздвижване на ръката върху нещо, или неговото изтриване и забърсване с ръка. Във фъкъха месхът е един вид синво-лично пречистване от мръсно състояние, което в абдеста се прави с мокра ръка върху определен орган, мести или превръзка, а в тейем-мума – с пръст върху лицето и ръцете. Правенето на месх на главата, врата и ушите в абдестта е (основно) постановление на абдестта. А месхът, който се прави върху мести или превръзка, е една (замести-телна) дейност, която минава на мястото на измиването.


а) Месх върху мести


Поради това че религията ни е избрала леснотата в ибадетите, когато върху краката бъдат облечени мести или подобни на тях, тя е сметнала за разрешено правенето на месх върху мести по време на абдест, без да се изисква свалянето им, и миенето на краката. Местите са вид обувки, които са направени от кожа или подобен на нея материал с цел да бъдат обличани на краката. Покриват краката заедно с глезените, не пропускат вода и когато бъдат поставени на земята, самостоятелно стоятизправевени. Ботуши, боти, чорапи илитерлици и подобни на тях, които покриват краката по същия начин, и могат да издържат на дълъг път при ходене пеша, според Ханефиите също се считат за мести.

За ботуши и обувки, които са в постоянен допир с земята месхът не е достатъчен, те трябва да бъдат почистени от мръсните вещества, които са полепени под и върху тях.
Когато се взема абдест, върху местите трябва да се направи месх с мокра ръка на място, колкото три пръста, което е достатъчно. За това се се изисква местите да бъдат обути преди това с абдест, да покриват изцяло местата, които се измиват в абдестта, освен това да бъдат изработени от здрав и издръжлив материал.

Като критерий за тази издръжливост и здравина на местите, се споменава, че трябва да издържат на дълъг път при ходене пеша, приблизително 6 км. и когато бъдат оставени на земята, да може да стоят прави. Не трябва да има дупка, скъсано или цепнатина, през които да могат да влезнат три от пръстите на краката в онези части на местите, които са под глезените, отдолу или отгоре на местите. И не трябва да пропускат вода.


Върху чорапите, които са обвити с кожа отгоре, или под които има поставени подметки, може да се прави месх. От Ханефитските факихи Ебу Юсуф и Имам Мухаммед без да търсят условието чорапите да имат подметки отдолу, са на мнение, че върху дебелите и издръжливи вълнени и плътни чорапи, през които не се вижда крака, може да се прави месх. А друга група факихи пък, нетърсейки и тези условия, са на мнение, че върху всякакъв вид чорапи може дасе прави месх.


Този вид различия в мненията на факихите, които целят да определят някакви мерки в извършването на ибадетите и на задълженията, които са в естеството на подготовка за тях, и да осигурятлеснота в рамките на възможното, носят важност повече от страна на това, че показват рухсатите, които могат да бъдат използвани в положение на нужда, а не от страна на това, че дават правото на мукеллефа да образува от тези виждания едно съчетание от мнения по начин, който той иска и избере.


Тези състояния, които развалят абдеста, развалят и месха върху местите. Изхлузването на местите от кръка или събуването им, водата, която е влязла в местите и е намокрила повече от половината от единия крак, завършването на срока за месх, развалят месха – включително и абдеста. Продължителността на месха върху мести за тези, които не са пътници е един ден и една нощ (24 часа), а за пътниците 3 дни и 3 нощи (72 часа). Този срок на продължителност започва от първото положение, което разваля абдеста, след като са били обути местите с абдест. След като измине този срок, краката се измиват с вода и вземайки абдест, ако е необходимо, местите пак трябва да бъдат облечени. От друга страна, докато продължава абдестът на онзи който, измивайки краката си, има абдест, този абдест не се разваля със свалянето и обличането на местите. Онзи, който е с абдест, като е направил месх върху местите и е събул свойте мести, може да допълни абдестта си само като измие краката си.


б) Месх върху превръзка


Ако когато се взема абдест измиването с вода на орган, върху който има превръзка е вредно от медицинска гледна точка, тази тревръзка не се развръзва и се прави месх върху нея. Този извършен месх, се счита за измиване на този орган. А ако и месхът се окаже зреден, то човек не е длъжен го прави. Правенето само един път ла месх върху повечето от превръзката е достатъчно. Това че пре-зръзката е била направена без абдест или в положение на джунуп, не е пречка за месха, и за този месх няма срок. Докато продължава това оправдано състояние, може да се прави месх върху превръзката. Ако върху превръзката бъде вързана още една превръзка не се налага отделно да се прави месх и на нея. Макар че ако след като се лаправи месх върху една превръзка и тя бъде сменена разпоредбата отново е същата, то правенето на месх върху новата превръзка е мустехаб. Месхът върху раните, които имат лекарства и мехлеми, влиза в същата разпоредба, както на месха върху превръзка. При положение, че раната се подобри и превръзката бъде свалена, то месхът, направен върху превръската, се разваля. Ако този човек случайно е с абдест, дори и да е възможно да се задоволи с измиването на мястото на превръзката, то вземенато на абдест отново, е по-възприето и уместно.


Пломбираните и направените с коронки зъби, са като превързана или намазана с мехлем рана – или като орган, който е изцапан с боя и подобни на нея вещества, които пречат на водата да достигне до кожата и са трудни за изтриване. Достигането на водата до коронката и пломбата е достатъчно.

относно Mustafa

Проверете Също

МЕД И ДРУГИ ЖИВОТИНСКИ ПРОДУКТИ

Факихиите са изхождали от условията и схващанията на обществото, в което са живели, вследствие на …

Bir yanıt yazın

E-posta adresiniz yayınlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir