İslamofBulgaria.Net – Вярващите са Братя Вярващите са Братя
Свързани Cтатии
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
“А, който търси друга религия освен
Исляма,тя не ще му се приеме и в отвъдния
живот ще е от губещите”
(Сура Ал-Имран: 85)
- Вяра в Aллах
Вярвам в Аллах (с.т), който няма съдружник, и няма друг Бог освен
Него. Нито е раждал, нито е роден и няма равен Нему.
Създателят на небесата и Земята, техният Притежател. Знаещият и
неведомото, и явното. Вечноживият, Който не умира. Вездесъщият, Който
не го обзема нито дрямка. нито сън.
Негови са най-прекрасните имена, от които и 99 превъзходни имена,
който ги научи и се моли с тях, ще влезе в Дженнета (Рая).
Дари човека с безброй блага. Той е този, който го създаде, после
съживи, дари го със слух и зрение, след което го дари с добро препитание.
Божият раб е длъжен да се покланя само на Него, Единствения, – като спазва
неговите заповеди и оставя това, което Той е възбранил.
Аллах (с.т) знае всяко положение на своите раби, – било то в подчинение
или в прегрешение. Затова, задълже-
ние за божият раб е сърцето му да бъде изпълнено с богобоязън, обич и
възвеличаване на Аллах (с.т), да се срамува от Него когато греши, защ-
ото Той (с.т) го вижда.
Човекът трябва да замени прегре-
шенията си с подчинение и вършене на праведни дела, с които да се
приближи до задоволството Му, и достигне до степента на благодейните
при Него. Защото вярата се увеличава с вършене на праведни
дела и отслабва от прегрешенията.
Не се оставя да бъде воден от страстите, прищявките или
нововъведенията в религията, а се подчинява
на Аллах Единствения, следвайки заповедите на Пророка (с.а.с).
Божият раб чрез делата си не иска земните блага, а само наградата и
задоволството на Аллах.
Милосърдието на Аллах към човека е по-голямо от милосърдието на
майката към детето си. То обхваща всичко, и затова божият раб е длъжен
да се моли за задоволяването на земните и отвъдните си нужди само от Аллах (с.т).
Няма полза от зов, отправен към друг, освен Аллах. Защото няма
друго могъщество, което да откликне на този зов, освен Него. Никой,
освен Него, не може да чуе тайното и зова за помощ. И никой друг не
знае съдбата, и не може да отговори на молитвите (отправени от рабите),
освен Аллах.
Не е позволено на божия раб да се моли към гроб, или да иска помощ
от погребаният в него, независимо от това кой е той. Защото мъртвият
не чува, – а как тогава ще отговори или ще му помогне!? Аллах, Единст-
веният, е който отговаря и помага на своите раби. Затова, задължение на
рабите на Аллах е да не строят джамии върху гробищата, защото
Пратеника на Аллах (с.а.с) е забранил това.
Задължение върху божият раб е да погледне към своята слабост, и
към силата на Аллах, към бедноста си, и към богатството на Аллах, към
незнанието си, и към знанието на
Аллах, към унижението си, и към могъществото на Аллах.
Знай че могъществото принадлежи само на Аллах, неговия Пратеник, и
вярващите Му раби. Божият раб трябва да иска, да
бъде от тези вярващи, които се уповават само на Аллах, и не търсят помощ
освен от Него, и не търсят убежище, освен при Него, и не търсят спас-
ение, освен от Него. Те не се страхуват от никой друг, освен Аллах, и не
искат награда освен от Него, и не зоват друг освен Него.
Не пренасят в жертва животно, освен за Него, и обещанията им са само за Него. Не
се кълнат, освен с Неговото име, и не слагат амулети и талисмани. Не
ходят при магьосници, гадатели и предсказатели, които гадаят чрез
звездите, и не вярват на това, което те им казват.
Вярващите не са песимисти и предпазват езиците си от грешки, за да
не се подхлъзнат към Огъня. И не казват: “Каквото Аллах пожелае, и
пожелае еди кой си…” или “Ако не е Аллах и ти…” или “Уповавам се на
Аллах и на тебе…”, а казват: “Уповавам се на Аллах, Единств-ения” и
„Каквото Аллах пожелае, след това пожелае еди кой си…”.
И както сме длъжни да вярваме в
Аллах (с.т), така сме длъжни да отхвърляме всички тагути(1) (деспоти),
деспотиращи божиите раби. Главният от тези деспоти е шейтана(2),
а след него всички останали, на които
( 1) Та г у т – д е сп о т , насилник; всяко нещо, на което
се молим, освен Аллах (с.т). (2) Шейтан – сатана; всеки, който те кара да
страниш от правия път. хората се молят и те са съгласни с това.
Към тях спадат и тези, които позволяват това, което Аллах (с.т) е заб-
ранил и забраняват това, което е позволил със собствените си закони.
Деспот (или тагут) е също този, който приканва хората към тези
закони (които позволяват това, което е забранил Аллах и забраняват това,
което Той е позволил) и съди с тях. С тези негови действия той става като
шейтанин, защото нарушава границите определени за всички създания –
като служене и подчинение. Аллах е този, който създаде хората
и Той Единственият знае кое е добро за тях и кое е зло, затова
никой, освен Него, няма право да законодателства.
- Вяря в меляикетата
(ангелите) на Аллах. Вярвам в меляикетата(1), които
Аллах (с.т) е създал от светлина, и ги е дарил с крила – някои от тях с
по две, с по три, други – с по четири. Те не се хранят, не пият, не спят и
не се женят. Всички те са натоварени с определена длъжност, и не
правят друго освен това, което им е заповядано.
( 1) М ел яй к е – ан ге л, (мн.ч. меляйкета – ангели.)
Те са в постоянно подчинение и не грешат, и се страхуват от техния
Господар, който е над тях. Някои от тях са в суджуд(1) от създаването на
небесата (и ще останат така) до Съдния ден. И тогава (в Съдния
ден), като повдигнат главите си, ще кажат: “Слава на Тебе, о Аллах, не
ти се поклонихме както заслужаваш!” Те са раби на Аллах и не са нито
момичета, нито пък Негови помощници, и ще се застъпят за вярващите –
с позволението на Аллах – в Съдния ден.
( 1) С е д ж ед е – п ок лон
Някои от тях са пазители, които пазят божиите раби от злини.
От тях са и благородните записвачи – Кирамун и Китябин, които
записват делата на рабите – добрите и лошите дела.
Други от тях пък прославят Аллах денем и нощем, и няма да престанат
чак до Съдния ден.
От тях има обикалящи – Саияхун, които присъстват в местата, където се споменава Аллах, чете се Коран, или се изучава религията. От тях са и носителите на Божият трон – Хамелетул Арш, които са от
най-големите създания на Аллах (с.т) и са осем на брой. За да прелети
птица от ухото до шията на едно от тях, трябва да лети седемдесет
хиляди години.
От тях е и меляйкето на смъртта, което заедено с неговите помощн-
ици, взима душите на хората, за които Аллах (с.т) е заповядал.
От тези ангели е и Исрафил, който ще надуе тръбата Сур, за да умрат
всички създания преди да настъпи Съдния ден. После за втори път ще
надуе тръбата и всички хора ще бъдат съживени отново, за да бъдат
питани от Аллах за това, което са сторили на този свят.
От тях е и меляйкето Микяил, чието задължение е спускането на валежите
(дъжд, сняг, градушка и т.н.) там, където Аллах (с.т) му заповяда.
Ридван, пазителят на Дженнета (Рая), също е от тези ангели, там той
ще служи с неговите помощници на вярващите.
- Вяра в книгите на Аллах
Вярвам в книгите на Аллах, които Той низпосла на неговите Прате-
ници, и че тези низпослани книги са словата на Аллах, които Той им е
вдъхновил чрез вах`ий, за да известят на хората Неговите заповеди и
религия. Най големите от тези книга са: Свещеният Коран, низпослан на
Пратеника Мухамед (с.а.с). Инджил (Евангелието), ниспослано
Hа пратеника Иса (а.с). Теурат (Тората), низпослан на
пратеника Муса (а.с). Зебур (Псалми), ниспослани на
Давуд (а.с). Страници, ниспослани на пратеника
Ибрахим (а.с). Вярвам също, че Свещения Коран
превъзхожда всички останали низпослани книги, и след
низпославането му всички предишни законодателства
са заменени с него. Аллах няма да приеме в Съдния
ден делата на тези, които отсъждат според другите променени книги
след низпославането на Корана. Вярвам също, че Корана е Божието
слово и Свещена книга – ниспослана от Аллах (с.т), която не съдържа
празноти или лъжи от началото до края.
И който говори от тази книга, говори истината, и отсъждащият
според нея е винаги справедлив.
И който работи според Корана е от напътените по правият път, и
който се придържа към нея, е от успелите и спасените.
Хората на Корана, – те са приближените на Аллах. И найдобрите сред
тях са тези, които изучават Корана и научават другите на него. Защото
Той ще се застъпи в Съдния ден за този, който го е чел, наизустявал и е
вършил делата си според него, търсейки от Аллах опрощение и
дженнет. Той (Корана) пречиства сърцата от съмненията и страстите, и ни
приближава до Създателя Аллах. После ни подтиква към вършенето
на праведни дела, с които ще спечелим задоволството и успеха при Аллах.
От предпочитанията при четенето
на Корана са следните неща:
Чистота.
Абдест.
Обръщане кам къбле /посоката за
молитва/.
Сядане с уважение и сериозност.
Умереност при четенето Му.
Смирение и покорност.
Натъжаване от грешките, небрежн-
остите, които е извършил.
Плачене, страхувайки се от Аллах
и от неговите величествени слова,
които съдържа Корана.
Усъвършенстване и подобряване
на гласа.
Да не се чете на висок глас, ако
това ще смущава кланящите се.
Да се размишлява при четенето
върху знаменията на Аллах.
Да се чете от сърце.
Размишляване върху създанията на
Аллах.
Да сме сигурни, че отсъждането чрез неговите закони ще бъде
причина за укрепването на (исляма) на земята, и победа срещу враговете му.
4. Вяра в пратениците на Аллах
Вярвам в пратениците на Аллах, които Той избра измежду хората,
като им низпосла законодателство – шериат. После им заповяда да го
разпространят между хората, и който му се подчини ще влезе в
Дженнета, а който се противи – ще влезе в Огъня.
След това ги подкрепи с чудеса, които да бъдат доказателство за
тяхната правота, и за да им помогне пред тези, които ги отхвърлят.
Първият от (пратениците) е Нух (а.с)(1), а последният – Мухаммед (с.а.с).
Всички те са обикновени хора – ядат, пият, женят се, разболяват се и
умират. Разликата е в това, че те са най добрите създания на Аллах и са
предпазени от греховете.
Пратениците на Аллах са много, но споменатите (в Свещения Коран)
са: Мухаммед, Ибрахим – приятелят на Аллах (Халилюллах), Муса –
( 1) П ър ви ят от п ро роците е Адем (а.с), а първият
пратеник е Нух (а.с). Трябва да знаем, че всеки
пратеник е и пророк – Неби, но всеки пророк не е пратеник, т.е. Расул.
говорещия с Аллах (Келимуллах), Иса – словото на Аллах (Келиметуллах),
и Нух (а.с); Исмаил, Исхак, Якуб, Харун, Юнус, Сулейман, Давуд, Яхя,
Зекерия, Худ, Салих, Юсуф, Шуайб, Иляс, Лют, Зул-Кефл, Идрис.
Първото нещо, към което са прик- анвали Пратениците е Единобожието –
Теухид, и това, което строго са забранявали е съдружаването на
Аллах. Те всички са приканвали към единобожието и Исляма (която е
единствената приета религия при Аллах). Разликата между тях не е в
религията, а в законодателството и начина на служене към Аллах (с.т). Пратениците преди Мухаммед (с.а.с) са известявали за идването му,
и са заповядвали на своите общности да го последват и повярват в него,
ако бъде изпратен сред тях. Разликата между Пратеник и Пророк
е, че Пратеникът получава вдъхновение от Аллах и му е заповядано да го
извести на хората, а Пророкът получава вдъхновение, но не му се заповяда
да го извести. Вярвам, че най-превъзходния измежду
Пратениците на Аллах е Мухаммед (с.а.с), който е от потомството на
Исмаил и Ибрахим (а.с), и е изпратен от Аллах (с.т) към всички хора. С
неговото пророчество е завършено изпращането на Пророците и
Пратениците, и с неговото послание, – Корана, е завършено низпославането.
Аллах подкрепи Пратеника Мухаммед с чудеса – муаджизат, с които го
превъзходи над другите Пратеници, както превъзходи Корана над
другите послания. Превъзходи също законодателството му над останалите
законодателства, Корана над другите книги и общността му над общно-
стите преди тях. Аллах дари Мухаммед с дарения,
с които не бе дарен нито един от Пророците преди него, като:
o Ал-Уасиля – Най-високата степен в Дженнета, която е приготвил
Аллах (с.т) за него. o Ал-Кеусер – Река, намираща се в
Дженнета, която извира под престола на Аллах (с.т).
o Ал-Хауд – Извор (или езеро), от който ще пият само мюсюлманите в
Съдния ден – Йевмул къяма. Денят, в който хората от силната жажда ще
пропаднат в пот – някои до коленете, други до кръста, трети до раменете,
и така всеки според своите дела. Тогава мюсюлманите ще пият от
него с чаши, поднесени от самият
Мухаммед (с.а.с), след което никога повече няма да ожаднеят.
o Шефаа – Застъпничеството, което е най-похвалното място – Макам`ул
Махмуд в Съдния ден. Пратеникът на Аллах (с.а.с) ще се застъпва за
мюсюлманите, докато прегрешилите от тях не излязят от джехеннема, и
така няма да остане в огъня нито един човек, който е засвидетелствал,
че „Няма друг Бог, освен Аллах и че Мухаммед е Негов пратеник”. А
който повярва във всички Пророци, но не повярва в Мухаммед, никога
няма да излезе от Огъня. o Аллах (с.т) е дарил Мухаммед
(с.а.с) и неговите последователи с постоянна победа до Съдния ден,
като внася страх в сърцата на противниците му по време на война.
o Цялата земя е сторена за него и неговите последователи чиста и
месджид – място за молитва, което не бе дадено на нито един пророк
преди него.
o Мухаммед (с.а.с) бе изпратен от Аллах (с.т) като пророк на всички
хора и джинове, докато предишните Пророци бяха изпращани към
определени народи и племена. o Той ще бъде първият, който ще
излезе от гроба в Съдния ден (когато хората ще бъдат съживени отново),
и първият застъпник, от който ще се приеме застъпничеството, и първият
който ще потропа на портите на Рая. След което портиера на Рая (Ридван)
ще попита: “Кой е?” А той ще отговори: “Аз съм Мухаммед”.
Тогава Ридван ще каже: “Беше ми заповядано да не отварям портите на
Дженнета на никой преди теб.”
Някои от чудесата, дадени на Пратеника Мухаммед (с.а.с) са:
- Разцепването на луната.
- Върнал на място окото на Катаде,
което било избодено от враговете по време на битката при Ухуд, след
което Катаде започнал да вижда по- добре с него, отколкото с другото. - Възстановил счупения крак на Ибн-Алхаким, който бил счупен в
деня на битката при Бедр. - Поискал от дърво да засвидетелства (за това, че е пратеник на
Аллах), след което дървото засвиде- телствало три пъти, а намиращият се
там неверник приел Исляма. - Пратеника на Аллах (с.а.с) изнасял проповед в джамията върху дънер
на дърво. Когато му направили минбер той го изоставил, дънерът
започнал да плаче издавайки разни звуци, и не престанал да плаче,
докато Пратеника (с.а.с) не сложил ръката си върху него. - Увеличаването на шепа храна до
степен, че се нахранили и наситили от нея повече от осемдесет души. - Увеличаването на малкото колич- ество вода в деня на Худейбие,
когато не останало измежду войниците във войската, освен малък съд с
вода. Пратеника на Аллах (с.а.с) поставил ръката си в съда, после
измежду пръстите му започнала да тече вода като от извор, от която
(вода) пили и взели абдест повече от хиляда и петстотин души. - Нощното пътешествие на Пратеника (с.а.с) от Мекка до джамията Ал-
Акса (в днешна Палестина), и възнасянето му от там към небесата
до крайната преграда – сидратул мунтаха. - Без съмнение най-голямото чудо от чудесата, с които бил дарен Пратеника
на Аллах (с.а.с) е Свещения Коран, чудото, което ще остане явно
измежду хората чак до Съдния ден. - После… Аллах въздигна името на Пророка (с.а.с) като го спомена и го
постави до Своето име в засвидетелството “Ля иляхе илляллах
Мухаммед расулюллах – “Няма друг Бог освен Аллах и Мухаммед е негов
пратеник”. И това (свидетелство) е първото нещо, с което човек влиза в
Исляма, и последното нещо, което трябва да изрече преди смъртта. Затова, задължение за нас (мюсюлманите) е да уважаваме Пратеника
на Аллах (с.а.с), и да не предпоставяме нашите думи пред неговите
слова, и нашите мнения пред неговите заповеди. Трябва да му се подчиняваме без условно.
Да не го назоваваме само с името Мухаммед, а да казваме “Пратеника
на Аллах” или “Мухаммед – Пратеника на Аллах.” Всички ние да се придържаме и
подчиняваме на неговите заповеди. Защото, който се подчини на Прате-
ника (с.а.с), той се е подчинил и на Аллах. Да се възпитаваме според него-
вото възпитание, и го следваме, като вземаме за пример всички негови
дела – като лягането му, ходенето му, храненето му, служенето му
(ибадет), говеенето му, раздаването му на милостинята (садака), воюва-
нето му в името на Аллах и т.н.. Да обичаме Пратеника повече от
самите нас, децата ни и всички останали хора. Да обичаме тези, които обичат
Пратеника на Аллах и го следват, и ненавиждаме тези, които ненавиждат
Пророка (с.а.с), и не се придържат към неговата шериа – законодателство.
Задължение за всеки мюсюлм- анин е да обича вярващите и да им
помага, да им подражава, да обръща внимание на техните проблеми, да
им сътрудничи в добрите дела и ги приема за негови приятели.
Задължение за всеки мюсюлманин също е да ненавижда неверниците –
поради това, че отричат Аллах, и да не им се подчинява. Да не сътрудн-
ичи с тях срещу мюсюлманите, и да не им сътрудничи в заблудата (в
която се намират), като празнува с тях техните (свещени) празници.
Задължение за нас, мюсюлманите, е да обичаме майките на вярващите
(Уммул му`минин – жените на Пратеника) и всички негови сподви-
жници, защото те са най-добрите от хората след Пророците.
Също, задължение е за нас да съживим сунната – личния пример
на Пророка (с.а.с), и известим на хората неговата шериа (законодате-
лството на ислямската религия), и да изтърпяваме трудностите, които се
изправят пред нас по време на този призив. И внимавай, о, мюсюлманино, да не те отклоняват мъченията и страд-
анията причинени от неверниците по този път. И знай, че Пратеника на
Аллах (с.а.с) също беше измъчван, когато сподвижниците му бяха все
още малко. И да не се притесняваш или отслабва
вярата ти, когато неверниците те наричат; “бълнуващ”, “изостанал”,
или “промили са мозъкът му”. Знай че Пратеника на Аллах (с.а.с) е
добър пример за теб. На него също му бяха казвали, че той е луд или поет.
И да не те притеснява, че ще ти кажат; “преминаващ границите” или
“заблуден екстремист”. Такова е (било и ще остане) отношението на
неверниците към вярващите. Аллаx (с.т) в Свещения Коран казва: “И
когато ги видяха, казаха: ”Тези са заблудените.”(1)
Не ти ли стига това, когато хората (в Съдния ден) бъдат разделени на
( 1) С ур а М ута ф ф иф иин: 32.
две, да бъдеш на страната на Мухаммед (с.а.с)?! И не скърби поради това, че те
наричат терорист или злосторник. Непроменливо си остава мнението
на неверниците за вярващите. Но когато Меляйкетата повлекат неве-
ниците по лицата им към Огъня, ще погледнат към вярващите: “И ще
рекат [за вярващите]: “Защо не виждаме [сред нас] хора, които
смятахме за злосторници?”(1) А вярващите (които бяха наречени
( 1) С ур а С аа д 2 6 :Аз
злосторници) ще се провикнат от Дженнета Фирдеус (където се
намира най-високата степен): “Открихме, че онова, което ни
обеща нашият Господ, е истина, а дали и вие открихте, че онова,
което ви обеща вашият Господ, еистина?”(1)
5. Вяра в Съдния ден
Вярвам в Съдния ден, в който свършва земния живот (мястото за
работа) и започва отвъдния живот (мястото за равносметка). Денят, в
който наградата за честните и набожните е Дженнет, а за престъпни-
ците и нечестивците е огънят на Джехеннем. Денят, в който ще бъдат сложени
везните, и ще бъдат поднесени книгите на нашите дела. И на който му бъде
поднесена книгата и я вземе с десницата си, ще бъде с Пророка
(с.а.с) в Дженнета. А който я вземе с левицата си, ще бъде с проклетия
Фараон (в Ада). И ще бъде посторен мостът Сират
над Джехеннема, и който го премине ще достигне до Рая, а който го хванат
ченгелите на лошите му дела – ще падне в огъня на Джехеннема. За настъпването на Съдния ден има малки и големи признаци.
Някои от малките признаци са: Изгубването на доверието между хората
- Многото убийства.
- Поемането на власта от нечес- тивците и неверниците с принуда и
насилие. - Изказването на невежите във всяка една насока.
Някои от големите признаци са: - Появяването на Мехди.
- Възстановяването на духовното направление преди настъпването на Часа.
- Появяването на Деджал(1).
( 1) Д ед жал – А н т и хр иста. - Спускането на Иса (а.с) от небесата, за да поведе мюсюлманите,
и да убие неверниците, – ще счупи кръста и убие прасето, и тогава не
ще се приеме друга религия освен Исляма. - И няма да остане място, нито къща или постройка, в която да не е
достигнал Исляма, било с почит и милост, или с унижение. - Появяването на племето Йеджудж и Меджудж.
- Излизането на Даббат`ул Ард (животното от земята), което ще
говори с хората. - Изгревът на слънцето от запад.
- Вдигането на Корана и още много други признаци (които ще се появят
преди настъпването на Съдния ден). И който е направил добро или зло
с тежест на прашинка – ще го види в Съдния ден записано в книгата на
своите дела. Затова, надпреварвайте се в подчинението – таат и вършенето на
праведни дела, преди да мине времето за запис на вашите дела с настъп-
ването на смъртта ви, за която само Аллах (с.т) знае кога и къде ще ви достигне.
След което (мъртвият) ще бъде измит и завит в бяло платно – кефен - от неговите най-близки хора, после ще му кланят молитвата дженазе и
ще го погребат в земята. В гроба ще дойдат при него две меляйкета
наричани Мункир и Некир, изправ- яйки го в седнало положение ще го
питат: “Кой е твоя създател? Коя е твоята религия? Кой е твоя Пратеник?”
И ако отговори: “Моят създател е Аллах, религията ми е Ислям, а
Пратеника ми е Мухаммед (с.а.с), ще му бъде отворена врата към
Дженнета и той ще види мястото си в него, с всички блага, които ще му
бъдат дарени – дворците, къщите и всичко останало, което ще притежава
там – след, което с радост ще спомене името на Аллах. А гробът
му ще бъде разширен до там, до където достига човешкия поглед.
А неверникът няма да може да отговори, защото отговорите на тези
въпроси не се отгатват с проницителност или остроумие (а само свяра).
Аллах ще подкрепи вярващите (вгроба) поради техните праведни дела,
които са извършили на този свят с вярата им в Единството на Аллах и
изпълнението на Божиите заповеди – като намаза, говеенето в дългите и
горещи дни, борбата по пътя на Аллах, богобоязънта, повел-яването
на доброто и възбраняването на злото, раздаването на милостиня в името
на Аллах, следването на Корана, изпълнението на нощната молитва в
дългите и студени нощи и т.н.
И ако погребания е от неверниците, гроба му ще се стесни до такава
степен, че ребрата му ще се вплетат едно в друго. И гробът му ще се
превърне в дупка от огън, заради лошите дела извършени през земният
му живот. В този ден само подчиняващите
се мюсюлмани ще влезнат в Дженета, защото тогава при Аллах (с.т) няма
да бъде приета друга религия, освен Исляма. В Дженнета има благодати, за
които нито ухо е чуло, нито пък око е видяло и никой не си е представял
за тях. Благодатта там е непрекъсната и вечна, и наслаждаващите се
там няма да умират. А най-голямата благодат (за обитателите на Рая) е
гледката към Аллах (с.т), Господа- рят на световете.
А грешниците, престъпниците и неверниците ще влязат в Джехенн-
ема, в който Аллах (с.т) е приготвил болезнени мъчения за тях, на които
(мъчения) дори и огромните планини (на този свят) няма да издържат.
Там (в Джехеннема) деспотните последователи – последователите на
тагута, ще се молят на Аллах да даде двойно наказание на онези,
които са ги извели от правия път. А Той, Всемогъщият, ще заповяда да
бъде удвоено наказанието за всички тях (последваните и последователите),
и така те ще бъдат наказвани с безкрай наказания.
Затова се придържай към правия път, и да не те заблуди множеството
на заблудените. Защото “….ако се подчиниш на повечето от тези,
които са на земята, ще те отклонят от пътя на Аллах.”(1). Винаги бъди
с придържащите се по пътя на Аллах . И знай, че група от общността на
( 1) Ч а ст о т зн ам е ни е 116 на сура Ал-Ен`ам.
Мухаммед (с.а.с) ще продължат да подпомагат вярата и побеждават
своите врагове, без да им вредят онези, които им противоречат, до
Съдния ден. И бъди тялом сред хората, –
продавай, купувай, жени се и строй земята с това, което Аллах (с.т) е
сторил позволено за теб. Но не се обвързвай с тези неща, а
се отправи със сърцето си към там, където трябва – под престола на
Аллах, към Дженнета. Иди там и сърдечно падни в
(с.т) заповядва на меляйкетата да му запишат (четири неща) – кога ще
умре, препитанието му, делата му, и дали ще е щастлив или нещастен.
После, като дойде ноща кадр (в месец Рамадан) се низпослава пред-
определеното за всеки човек (т.е. всичко, което ще му се случи) за
цялата година. После всеки ден му се случва това, което Аллах (с.т) е
пожелал да му се случи. Ние (мюсюлманите) вярваме, че
предопределеното от Аллах се осъществява, и всичко, което Той е
пожелал е станало, а това, което не желае не ще се случи.
- Вяра в съдбата
Вярвам в съдбата – което означава да вярваме, че Аллах (с.т) знае за
всяко нещо преди то да бъде създадено, и знае всичко, което ще се
случи до Съдния ден. Съдбата (или всичко, което ще се
случи, и което се е случило) е записана в Леух`ил Махфуз – съхра-
неният при Аллах (с.т) скрижал, до който никой, освен Него не може да
се добере. Вярвам също, че когато зародиша
е още в утробата на майката, Аллах (с.т) заповядва на меляйкетата да му
запишат (четири неща) – кога ще умре, препитанието му, делата му, и
дали ще е щастлив или нещастен. После, като дойде ноща кадр (в
месец Рамадан) се низпослава предопределеното за всеки човек (т.е.
всичко, което ще му се случи) за цялата година. После всеки ден му
се случва това, което Аллах (с.т) е пожелал да му се случи.
Ние (мюсюлманите) вярваме, че предопределеното от Аллах се
осъществява, и всичко, което Той е пожелал е станало, а това, което не
желае не ще се случи. Вярваме също, че той е създал
неговите раби и техните дела, и не може да се случи нещо в Неговото
царство, освен това, което Той пожелае увеличение на благодатта или
изпитанията. И знай, че каквото трябва (или ти
е предписано) да те сполети, то няма да те подмине, а което те е подми-
нало, то не е трябвало да ти се случи. И знай, че Аллах (с.т) няма да
бъде питан за това какво е извършил, а хората ще бъдат питани за
техните дела. Прославям Аллах и Го моля да ме дари с Дженнет, мен и всички
Превод от арабски: Мехмед Ибраим Уруч
Редактори:
Исмет Ушев
Джемал Хатип
