ВАДЖИБИТЕ НА НАМАЗА

Изоставянето на някой отваджибите на намаза не разваля намаза. Ако някой от ваджибите бъде изоставен по погрешка, трябва да се направи севих (поправително) седжде,ако пък е изоставен нарочно, трябва намазът да бъде извършен отново.
Понеже в останалите мезхеби не съществува понятието “ваджиб”, което съществува при Ханефиите, то една част от споменатите тук уаджиби споредтермонологията на ханефиите, в останлите мезхеби се считат за фарз, а друга – за суннет. Когато бъде изоставено нещо, което е фарз, намазът става фасид (невалиден).

А когато един от ваджибите знаейки бъде изоставен, намазът трябава да бъде отслужен отново. Ако някой от ваджибите бъде изоставен, незнаейки, трябва да се направи севих седжде. Когато не се направи севих седжде, въпреки нежеланото положение (керахет), което дава недостатъка, дългът за намаза отпада.


Ваджибите на намаза са следните:

  1. Започването на намаза с думите “Аллаху екбер”. Това според мнозинството е фарз.
    2 Четенето на сура Фатиха във всеки рекят на намазите, които са нафиле и ваджиб, и в първите два рекята на задължителните (фарз) намази. Това според мнозинството, е фарз.
    3 Четенето на една малка сура или на айет или айети равни на малка сура след Фатиха в първите два рекята на задължителните намази и във всеки рекят на намазите, които са нафиле и уаджиб,тоест прибавянето на една малка сура или на три айета, които да се равняват на най-малката сура, или един дълъг айет, който ще е равен на три кратки айета, е уаджиб. Най- кратката сура е сурата Кеусер, а най-краткият айет е айетът “сумме назар”. Четенето на още една сура след фатиха според мнозинството е суннет.
  1. Фарз е кираетътда бъде извършен в първите два рекята.
  2. Фатиха да бъде четена преди сурата, която ще се прибави.
  3. Тихото четене, когато се кланя сам, в намазите обеден и следобеден и в намазите нафиле, които се кланят през деня. Мярката за тихото четене е четенето с тих глас, така че единствено той да може да се чуе. Човек е свободен в сутрешния, вечерния, нощния и допълнителните намази, които ще кланя през нощта, ако желае гой може да чете високо, може и тихо.
  4. В намазите, които се кланят групово, имамът трябва да чете на-глас в първите два рекята на сутрешната, вечерната и нощната молитва. В петътната молитва, в байрямските намази, в теравиха, които се кланя сджамаат, във витъра, който се кланя след теравиха, имамът извършва четенето на висок глас. Имамът извършва четенето тихо във всички рекяти на обедния и следобедния намаз, в последния ре-кят на вечерния и в последните два на нощния намаз.
  5. Поставянето на носа заедно с челото на земята в седждето.
  6. Сядането на втория рекят в намазите, които са с 3 и 4 рекята (ка’де-и уля – първо сядане).
  7. Засвидетелстването както в първото, така и във второто сядане, тоест четенето на “Тахиййят”.
  8. Даването на селямналявои дясно в края на намаза (изричане-то на “ес-селям” от изречението “ес-селяму алейкум уе рахметуллах” е ваджиб, а изричането на останалата част е суннет).
  9. Спазването на реда на действията, които са фарз (отиването на руку’спед киям, правеното на двете седждета едно след друго).
  10. Незабавянето на действието, което е фарз. Например ако в първото сядане след като се прочете “Тахийят” се стане, след като се е изчакало време, колкото да се каже “Алламме салли аля Мухаммед”, то фарзът се счита за забавен и трябва да се направи севих седжде.
  11. Четенето на дуата “Кунут” във витър намаза според Ебу Ханифе е уаджиб, а според имамейн (т.е. двата имама) Ебу Юсуф и Мухаммед е суннет.
  12. Вземането на три допълнителни текбира във всеки един от двата рекята на байрямските намази и вземането на текбир, когатосе върви на руку’ във вторият рекят на байрямския намаз, е ваджиб. А поради факта, че допълнителните текбири въввтория рекят са веднага преди да се отиде на руку’, то текбирът, който се взема, когато се отива на руку’ в този рекят, също се счита за ваджиб).
  1. Извършването на Севих седжде, ако е било извършено някое действие, което налага поправително седжде. Даването на селям след поправителното седжде също е ваджиб.
  2. Според Ебу Юсуф спазването натадил-и еркян е фарз, а според Ебу Ханифе и Мухаммед, ваджиб.
  3. Извършването на Тилявет седжде, ако в намаза е бил прочетен айет, в който има знак за седжде, е ваджиб (вж. Тилявет седжде).

относно Mustafa

Проверете Също

ФАРЗОВЕТЕ НА НАМАЗА

Намазът има 12 фарза, които се разделят на две групи; външни вътрешни фарзове. Външните фарзове …

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir