İslamofBulgaria.Net – Вярващите са Братя Вярващите са Братя
Свързани Cтатии
Понеже мнозинството извън Ханефиите не приемат становищ-ната категория “уаджиб”, те основно раздялят намаза на две групи, фарз и нафиле. А според Ханефиите намазите са три вида: а) фарз, б) уаджиб, в) нафиле. Въпреки това сред Ханефиите съществуват и различни групирания. Според едно от тях, намазите са следните три вида:
а) Намазите, които Аллах е направил задължителни (мактубе);
б) Намазите, които са установени със суннета на пратеника (маснун);
в) Молитвите, които са нафиле (допълнителни). Тези намази, които саустановени със суннета на пратеника, се делят на задължителни и не задължителни.
А) ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ МОЛИТВИ (ФАРЗ)
Намазите, които са фарз, се разделят на две групи, фарз’ул айн95 и фарз’ул кифайе96. Молитвите, които са фарз’ул айн, са задължителни за всеки пълнолетен мюсюлманин, като всеки поотделно е религиозно натоварен с извършването им. От молитвите, които са фарз’ул айн, са всекидневният петкратен намаз, молитвата джума, която се кланя в петъчният ден. Ежедневните молитви, които са фарз, са общо 17 рекята, 2 рекята при сутрешната молитва, 4 при обедната, 4 при следобедната, 3 при вечерната и 4 при нощната молитва. Фарзът на молитвата джумаа е 2 рекята и се кланя с джамаат вместо обедната молитва в петъчният ден. Когато се откланя петъчната молитва, отделно не се кланя обедната.
А от молитвите, които са фарз’ул кифайе е молитвата джаназе, която се кланя от близките, съседите и познатите на мъртвият мюсюлманин. И когато дадена група от мюсюлманите отслужат молитвата дженазе, останали мюсюлмани не са отговорни за това че не са я отслужили. Като благоденствието и наградата печелят само тези, които са отслужили молитвата.
Б) МОЛИТВИТЕ, КОИТО СА УАДЖИБ
Молитвите, които са уаджиб, са два вида: уаджиб,чиято задължителност (тоест причината да бъде уаджиб) не е свързана с действието на човека (ли-айнихи уаджиб) и уаджиб, чиято задължителност е свързана с действието на човека (ли-гайрихи уаджиб). Молитвата от три рекята, която се кланя след нощната молитва, и празничните молитви, които се кланят в дните на Рамазанският и Курбанският бай-рям, попадат в първата група. Еднократното седжде (тилявет), което се прави при четене на Коран, колкото и да не се приема като молитва, също е включено в тази група. Освен това молитвата кусуф (молитвата, която се отслужва при слънчево затъмнение), която въпреки че от страна на мнозинството се приема за суннет, някои Ханефии считат за уаджиб, също влиза в тази група.
Във втората група заемат място молитвата “незир”, за която е даден обет, поправителните “севих” седждета, и повторното извършване (каза) на нафиле намазите, които поради дадена причина са били провалени. Въпреки, че намазът незир всъщност не е задължителен, то когато човек даде обет да кланя намаз по някакъв повод, той със собствената си воля прави себе си отговорен и задължен и трябва да извърши тази своя отговорност или задължение.
В) ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ МОЛИТВИ (НАФИЛЕ)
Молитвите, които са извън фарза или уаджиба, се наричат нафиле. Молитвите суннет, които се кланят преди и след фарзовете, заемат място в обхватността на нафиле намаза. Съществуват и такива учени, които разглеждат намазите нафиле като една отделна категория извън намазите, които са суннет. Според това мнение намазите се делят на четири вида; а) Намази, които са фарз, б) Намази, които са уаджиб, в) Намази, които са суннет, г) Намази, които са нафиле. И когато стане дума за намазите суннет, се има изпредвид суннети-те (реуатиб), които редовно се кланят във времената на петкратната молитва, а намазите нафиле изразяват молитвите (регайб), които се кланят само по различни поводи с цел приближаване към Аллах и спечелване на севап.
Суннет са нещата, които е правил пратеникът (с.а.с.) и които е поощрявал да бъдат вършени без да има някаква обязаност или задължение. Втози смисъл суннетьт съдържа както нещата, които пратеникът редовно правил и рядко изоставял (тоест суннета, който е в терминологията на Ханефиите), така и нещата, които не е правил редовно, но е поощрявал тяхното извършване (мендуб и мустехаб). Според това, например кланянето на два рекята намаз преди фарза на сутрешната молитва се смята суннет, а кланянето на четири рекята преди фарзовете на следобедната и нощната молитва е мустехаб.
Но най-правилното и разпространено групиране е групирането, което разглежда общо молитвите, които са извън фарз и уаджиб под заглавието нафиле и което ги разделя на части вътре в себе си. Това, че думата “нафиле” означава действия, които се правят допълнително извън фарзовете и уаджибите и че тези действия се назовават като мендуб, мустехаб и татавву, показва, че това групиране е по-подходящо. Според това изразът нафиле намаз, съдържа в себе си както суннетите, които се изпълняват в определено време (муеккед и мустехаб суннет),така и допълнителните намази, които не са съобразени с определоно време (татавуа). Първият вид суннет се нарича реуатиб, а втория регайб.
Суннетьтреуатиб е взел това наименование понеже, се извършва по един определен ред и начин, заедно с петкратните задължителни намази, и в определена постоянност. От тази гледна точка суннетите реуатиб означават суннетите, които се кланят редовно. Те, следвайки суннета на пратеника, са намази, които са преди петкратните задължителни намази, а в някои от тях както преди, така и след тях. Според това дали пратеникът е постоянствал в тях или не някои от тях се определят като суннет-ил муеккеде (потвърден суннет), а други като суннет-ил гайри муеккеде (непотвърден суннет).
В Ханефитската литература намазите, които са суннет-ил муеккеде накратко били наречени “суннет”, а тези, които са гайри муеккед, “мустехаб” или “мендуб”. НамазътТерауих, който се кланя в месец Рамадан след нощната молитва, е от вида на потвърдения суннет.
А допълнителните намази, които са извън суннетите реуатиб, вземат името регайб. Те са намази, които се кланят в определени случаи или по някои поводи, базирайки се на практиката на пратеника (с.а.с.), или които се калият от човека по собствено желание в което и да е време с цел приближаване към Аллах и печелене на севап. Поради това, чете се кланят по собствено желание, доброволно те са наричани “доброволни -тагаввуа” или намази, свързани с желанието.
Намазите техеджуд97, духа98 * *, истихаре”, дуата за дъжд, намазите при лунно и слънчево затъмнение,техиййету’л-месджид|00,еууабин101,тесбих, намаза при влизането в ихрам, намазите при тръгването и връщането от път, хаджет102, и намазът след абдеста и гусюла, са от допълнителни намази от вида регайб.
В ислямската култура намазите суннет и особено тези, които се кланят преди и след фарзовете на петкратната молитва, са били оценени като подготвящи и опазващи фарз намаза. Освен това те били приети и като един показател за обвързаността към пратеника (с.а.с). Поради тази причина, кланянето на тези намази до колкото е възможно, е било поощрено, а изоставянето им било сметнато като лошо деяние.
Въпреки това поради факта, че са суннет, а не фарз или уаджиб, тяхното изоставяне е допуснато и разрешено при съществуването на причина за това изоставяне.
ФАРЗОВЕТЕ И УАДЖИБИТЕ В МОЛИТВАТА
Кланянето на намаз за всеки мюсюлманин, достигнал пълнолетие и умствена зрялост, е фарз’ил айн. Според това, условията намазът да стане задължителен на даден човек са три: да е мюсюлманин, да е досгнал пълнолетие и да е умствено развит. Тези условия се наричат “уловил за вуджуб”, тоест условия, с които човек да бъде задължен с кланянето на намаз.
За да бъде кланян по един валиден и без недостатъци начин, намазът има една дозина (условия за валидност) фарзове.уаджиби, сунне-ти и мендуби. Неспазването на фарзовете (задължителните условия), причинява развалянето на намаза.
Поради това, че уаджибът е установен с довод, който не е категоричен, човек, който отрече уаджибът, не става неверник. Но онзи, който изостави уаджиба без да има някакво пояснение, се приема за фасък103. Изоствянето на някой от уаджибите на намаза не го развала. А ако някой от уаджибите бъде пропуснат по грешака или небрежност, тогава се прави поправително севих седжде. Но ако е бил изоставен нарочно, то намазът трябва да бъде кланян отново.
Суннетът са делата, които пратеникът е правил редовно и които не е изоставял без да има някакво оправдание. Четенето на “субха-некеллахумме” и изричането на “еузю биллехи мин’еш шейтанирра-джим” при започването на намаза, са от подобните суннети. Макар че за извършването на суннета има севап,то за изоставянето му няма наказание, но има порицание и укор. Суннетите на намаза допълват ваджибитевнего и стават повод за конпенсиранетона недостатъците в тях и за спечелването на повече севап. Спазването на суннетите и постоянството в тях се счита като признак за обичта към пратеника.
Заедно с това изоставянето на сунетите не налага развалянето на намаза и повторното му кланяне, както се налага при изоставянето на фарза, нито пък е тежък мекрух (тахримен мекрух) както е нарочното изоставянето на уаджиба, не налага също и правенето на севих седжде, както се налага при изоставянето на уаджиба по небрежност и грешка. Но нарочното изоставяне на суннетите е “исает”, тоест грешно и лошо действие. Според определението на Ханефиите “исает” заема място над лекия (тензихи) мекрух и под тежкия (техримен) мекрух.
Едеб (мн.ч. адаб) са нещата, които пратеникът (с.а.с.) е вършел в нередовност. Като например, правеното на повече от три тесбиха (споменавания) по време на руку и седжде. Същото значение носи и думата мендуб. Изоставянето на тези неща, колкото и да не се счита за исает и да не налага порицание, то спазването им е по-достойно.
Всъщност адаба на намаза е заставането в смирено положение, осъзнавайки че си застанал пред всевишния създател.
