ВЪПРОСИ СВЪРЗАНИ СЪС СЕДЖДЕТАТА

А) ПОПРАВИТЕЛНО “СЕВИХ” СЕДЖДЕ


Думата “севих” означава “объркване, грешене, забравяне и унесеност”. Според това севих седжде се наричат седждетата, които се правят в края на намаза в положение на изоставянето или забавянето на някой от ваджибите на намаза поради объркване, грешене, забравяне и унесеност. Посредством недостатъкът, който е възникнал в намаза, е бил поправен и компенсиран със седждетата севих. Въпреки че силното внимаване и прецизното държание са основа в намаза, хората могат да сгрешат в намазитеси поради различни причини.

В този вид положения с цел да се предотвратят самообвиненията на човека, който кланя намаз, казвайки, “показах неуважение пред Аллах, извърших вина и недостатък” и това той да изпадне в писими-зъм, да го спаси от шепота на дявола и да се предотврати затруднението от кланяне на намаза отначало при всяка грешка, то в положения, в които не е изоставен някой основен фарз, пратеникът предвидил практика за севих седждето като един компенсиращ и поправителен механизъм.

Заедно с това обаче не трябва да се забравя, че както не е уместна проявата на небрежност по темата за здравето, казвайки “има възможност за лечение”, така отпуснатото държание в намаза, казвайки “има възможност за конпенсиране”, също е едно толкова, дори по-неуместно държание.


Относно значението и целта на поправителното седжде, Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал следното: “Когато някой от вас изпадне в съмнение в намаза, нека потърси правилното и да завърши своя намаз спрямо своето убеждение. После нека даде селям и направи поправително седжде.” (Бухари, Салят, 31) А в друго педание е казал: “Ако някой от вас (в намаза) се осъмни дали е кланял три или четири рекята, нека изхвърли съмнението и държейки се според това, което уверено знае, да завърши намаза си. Нека преди да даде селям, да направи две седждета. Ако е кланял 5 (рекята), тези седждета ще станат застъпници за молитвата му, ако е кланял намаза си точно, то тези седждета ще станат причина за прогонването на шейтана” (Бухари, Сехв, 6-7)


Когато съществува някакво състояние, което да налага поправителното седжде, извършването на това седжде, според Ханефиите, е ваджиб. Онзи, който, въпреки че е нужно да направи поправително седжде, но не го прави, извършва грях, но намазът му не става невалиден.

Според маликиите и шафиите понеже поправителното седжде се прави, когато бъдат изоставени един или няколко суннета на намаза, то правенето на поправително седжде е суннет. А според хан-белиите поправителното седжде спрямо положението понякога става ваджиб, понякога суннет, а понякога и мубах. Например правенето на поправително седжде поради изоставянето на един от сунне-тите на намаза е мубах.

а) Начинът на правене на поправителното седжде


След като в последното сядане се прочете дуата Тахийат и се даде селям на двете страни, се правят още две седждета и се сяда. В това сядане, четейки дувите Тахийат, Салли и Барик и Раббена Атина, както винаги се дава селям първо надясно, после наляво.

Мнението да се дава селям и на двете страни в последното сядане преди поправителното седжде принадлежи на Ебу Ханифе и Ебу Юсуф. А според Имам Мухаммед кланящият прави поправителното седжде, след като даде селям само надясно. С мотива, че когато бъде даден селям на двете страни, е възможно някой от джамаата да извърши нещо, което да развали намаза или джамаатът да се разпръстне, предполагайки, че намазът е свършил, следващите ханефитски учени са пояснили, че мнението на Имам Мухаммед е подходящо за човек, който е имам, а мнението на останалите двама е подходящо за човек, който се кланя сам. Според Шафии и Ахмед бин Ханбел поправителното седжде се прави непосредствено преди селям.


Докато в предание чийто смисъл е ясен и буквален (захир) се казва, че разногласието между шафиитските и ханефитските имами е от страна на достойнството и приоритетността, то в рядко срещаните книги се казва, че това различие в мненията е по точката на поз-волеността.

При положение, че разногласието е в точката за достойнството, то според ханефитските имами правенето на поправителното седжде след селяма е по-уместно и достойно (приоритетно), а според Шафии това е така, когато седжето се прави преди селяма. Но при положение, че разногласието е в точка на позволеност, то според хане-фитските имами поправителното седжде трябва да бъде правено след селяма, извършването му преди селяма не е позволено. Ако поправителното седжде ще се прави преди селяма, то след селяма седждетата трябва да бъдат повторени. А според Шафии поправителното седжде трябва да бъде направено преди селяма, ако бъде направено след селяма, то севихът (т.е. поправката) се счита за невалидна.


Според Имам Малик пък ако поправителното седжде ще се прави поради извършването на някакво допълнително действие в намаза, то се прави след селяма. Ако пък ще се прави поради някакъв недостатък или грешка, то се прави преди селяма. Ако ще се прави как-то поради някакво допълнително действие, така и поради недостатък, то в това положение поправителното седжде се прави преди селяма. Извършването на недостатък в намаза става, когато в намаза бъде изоставен един муеккед суннетили най-малко два гайри муек-кед суннета. А извършването на нещо допълнително в намаза става, когато се прибави малко действие, което да не развали намаза, независимо дали то е от рода на намаза или не. Например извършването на допълнително действие от стълбовете на намаза каторуку’ и седжде става извършване на нещо допълнително в намаза.


Както е ваджиб двете седждета, които ще бъдат направени за поправянето, то четенето на Тахийат в последното сядане след седжде-то и излизането със селям също е ваджиб. Съществуват две различни мнения относно това кога човекът, който трябва да направи севих седжде, чете дуата за саляват (тоест дувите Салли и Барик) в сядането на намаза или в сядането на поправителното седжде.

Според Керхи, един от учените на ханефииският мезхеб, дуата саляват се чете при сядането на поправителното седжде. А според Тахави дуата за саляват трябва да се чете във всяко сядане, в което има селям. Виждането на Керхи е било сметнато за по-достоверно, а мнението на Таха-уи – за по-предпазливо. Според една част от учените относно има-ма виждането на Керхи е приоритетно, защото когато имамът даде бързо селям, народът съзира, че имамът ще прави севих седжде и се държи внимателно. А относно онзи, който кланя сам, виждането на Тахави е приоритетно.


Севих седждето се отнася за имама и за човека, който кланя на-маз сам. Грешката на имама, т.е. объркването му, относно него налага севих седждето по благородство, а относно джамаата, който го следва, поради това, че го следва. Човекът, който е последвал имама, когато имамът направи севих седжде, прави заедно с него. Ако самият той е извършил нещо, което да налага севих седжде, той не прави севих седжде заради него. Ако имамът не направи севих седжде, въпреки че е направил нещо, което го налага, то онзи, който го следва, също не прави.

б) Положения, които налагат извършването на поправителното “севих” седжде


Както се знае, намазът има фарзове като кирает, руку и седжде, ваджиби като четене на Фатиха и прибавяне на друга сура след нея, спазване на подредбата и суннети като четенето на саляват в сяда-нията. За да бъде намазът точно и прекрасно извършен, всички тези неща трябва да бъдат спазвани. Трябва да се опитва да бъдат извършвани нужните действия точно и подходящо ида се полага стараене за кланяне на намаз в едно пълно сърдечно спокойствие. Заедно с това възможно е да не бъдат спазени тези условия поради различни причини. Поради това важно е да се знаят действията, които могат да означават неспазване (на тези условия) и какво е нужно да бъде направено в положение на неспазването им.


Действията, които може да бъдат сгрешени или изоставени в намаза, са или фарз или ваджиб, или пък суннет. Становището за грешката или изоставянето на всяко едно от тях е различно. За това нека проследим поотделно всяко едно от тези становища.

  1. При положение, че бъде изоставен един от фарзовете на намаза, ако компенсирането на този фарз е възможно в намаза, то това действие, което е фарз, трябва да бъде възобновено (с направена каза за него) вътре в намаза. Във всяко едно положение, в което е възможно компенсирането посредством каза, трябва да се направи севих седжде. В положенията, в които не е въможно компенсирането чрез каза в намаза, недостатъкът, който се е образувал поради изоставянето на един от фарзовете на намаза, не може да бъде премахнат с поправително седжде. Намазът става фасид и трябва да бъде кланян отново. (Положенията, в които може да се направи каза в намаза на изоставен фарз, са споменати по-долу.)
  2. При положение, че е изоставен един или няколко от суннетите на намаза, не се прави нищо. Понеже суннетите не са от стълбовете на намаза. При положение, че бъдат изоставени, не възниква недостатък в намаза и не се налага да се прави севих седжде.
  3. А изоставянето на един от ваджибите на намаза налага извършването на поправително седжде. Когато се изброяват положения, в които се налага севих седжде, то трите отделни положения, забавяне на фарза, изоставяне или забавяне на ваджиб се връщат към едно единствено положение и то е следното: Извършването на всеки един от фарзовете и ваджибите на намаза на място, на време, отдавайки правото му и без да се нарушава подредбата му, е ваджиб. Според това, когато бъде забавен един от фарзовете или от ваджибите на намаза, понеже ще бъде изоставен един от ваджибите на намаза, то извършването на севих седжде има една единствена причина и това е изоставянето на един ваджиб. От тази гледна точка забавянето на един от фарзовете – или извършването на този фарз със зъкъснение, също означава изоставяне на един фарз. В това положение поради забавянето на фарза и изоставянето на ваджиба, трябва да се направи севих седжде. Също така неподходящото прибавяне на действие, което е в повече в намаза също се счита за изоставяне на ваджиба.

Немислимо е някой, който знае важността и значението на намаза и извършва това, вярвайки, нарочно да изостави един от ваджибите на намаза. Заедно с това факихите, вземайки под внимание всякаква вероятност, са определили и становището за нарочното изоставяне на ваджиба. Според това становището за нарочното изоставяне на ваджиба, тоест знаейки, и становището за изоставянето му по погрешка, са различни един от друг.
Ако един ваджиб е бил изоставен по погрешка, трябва поправително седжде.

А нарочното изоставяне на ваджиба, въпреки че е исает, тоест неприлично и грозно действие, то не налага извършването на севих седжде. Но кланеният по този начин намаз става непълен. Много от учените са казали, че би било уместно възобновяването на този намаз като показател, че съжалява за направеното действие и че е разбрал грешката си. Ако някой, който не притежава това съзнание и не може да направи връзката между намаза и неговата основна цел и изостави или забави ваджиба нарочно, то предложението за възобновяване на намаза за такъв човек също е намерено за безсмислено.


При положение, че нарочно бъде извършено нещо, което налага поправително седжде, въпреки че като правило не се налага поправително седжде, то към това правило е било приведено изключение: едното е нарочното изоставяне на Фагиха, а другото нарочното изоставяне на първото сядане. Тоест при положение, че бъде изоставена Фатиха или първото сядане по погрешка или нарочно, поправителното седжде е ваджиб.


аа) Положения, в които един изоставен фарз може да бъде компенсиран в намаза посредством каза
а) Ако някой, вземайки текбир, застане на намаз, след като извърши кияма, отиде на седжде, без да е направил кирает и си спомни в руку’то, че е забравил кираета, компенсирането на този забравен кирает е възможно посредством каза. Ако този човек в положение на руку’ прочете един айет от Корана, то по този начин той компенсира фарза, който е изоставил (а това е кираета). Но ако човек си спомни, че не е правил кирает не в руку’то, а когатое на седжде, то вече забравеният кирает не може да бъде компенсиран в намаза чрез каза, намазът става фасид и трябва да бъде кланяй отново.


б) Ако някой е взел текбир и след кияма и кираетът отиде директно на седжде, без да направи руку и в първото седжде си спомни, че не е направил руку’, това също може да бъде компенсирано чрез каза. Този човек веднага става накрака и прави своето руку’. Понеже това руку’, което е направил, анулира седждето, което е направил преди малко, то след това руку’ той прави отново две седждета и продължава своя намаз. Ако си спомни, че не е направил руку’ във второто седжде, то вече компенсирането на това е невъзможно. Намазът става фасид и трябва да бъде кланян отново.


в) Ако някой, забравяйки последното сядане в задължителен намаз, състоящ се от 4 рекята, стане за пети рекят и когато кланя петия рекят, се сети, че не е направил последното сядане, то при по-ложоение, че си е спомнил това, преди да отиде на седжде, компенсирането на това е възможно. Веднага сяда, чете Тахийат и дава се-лям и понеже е забавил сядане, което е фарз, прави севих седжде. Но ако си спомни, след като е направил седждето на петия рекят, то тогава компенсирането на последното сядане е невъзможно. Задължителността на намаза става батъл – невалидна и 5-рекятови-ят намаз, който е кланял за фарз, се превръща в нафиле. Кланяйки още един рекят, той завършва този намаз до шестия рекят. После той кланя повторно фарза.


Ако в един 4-рекятов фарз намаз, по погрешка се стане за пети, след като се е направило последното сядане, то този допълнителен рекят, дори и да е завършен със седжде, не анулира задлжителността на намаз. За да се превърне този в повече кланян рекят в едно пълно нафиле, към него се прибавя още един рекят. Понеже селямът е бил забавен в края на намаза, се прави севих седжде.


Във всеки един от тези примери, в които е възможно компенсирането чрез каза, трябва да се прави поправително седжде. От друга страна, тези примери се отнасят за положенията, когато човек изостави руку’то, седждето или последното сядане. Ако човек е изоставил встъпителния текбир, това не е възможно да бъде компенсирано чрез каза. Намазът става батъл.

бб) Положения, в които се налага правенето на поправително седжде

  1. Повтарянето на някой стълб. Повтарянето на някой от стълбовете на намаза или забавянето на един от стълбовете. Например когато в един рекят се извършат два пъти руку’ или три пъти седжде, тогава се налага поправително седжде, независимо дали кланящият е имам или кланя сам. Така е с четенето на Фатиха едно след друго в първия и във втория рекят и правенето на кирает, тоест четене на Коран в руку или седждето, или на мястото за тешеххуд. Ако кираетът, който е задължителен в единия рекят на намаза, бъде изоставен по погрешка и се отиде на руку’ и тогава човек си спомни в руку’то, то той се връща към кияма, отново прави кирает и отново отива на ру-ку*. Но понеже в това положение в един рекят се правят 2 руку’та, се налага севих седжде.
  2. Изтегляне напред и забавяне. Изтеглянето или забавянето на един от стълбовете на намаза налага извършването на поправително седжде. Например правенето на руку’ преди кираета или правенето на киям на мястото, където се стои седнал, или стоенето седнал на мястото, където трябва да прави киям, или пък правенето на седжде, на мястото, където трябва да прави руку или обратното, накратко когато се прави едно действие на мястото на друго действие, се налага севих седжде, независимо дали кланящият е имам или кланя сам. При положение, че забравеното седжде се спомни и извърши впоследствие, за да се компенсира това забавяне, се прави севих седжде.
  3. Даването на промеждутък. Това по принцип става под формата на продължително чудене и мислене в намаза. Мисленето в продължително време или проточването на мисленето означава прекарване на един период, без да се прави нищо, в който средно може да се извърши един стълб, без да се извърши един стълб или един ваджиб. Понеже това продължително мислене възпрепятства кланящия намаз човек от извършването на един стълб или един ваджиб намяс-то, се налага извършването на севих седжде. А мисленето по време на извършването на един стълб не налага поправително седжде.
    Ако кланящият намаз човек в кияма се усъмни, че е взел встъпителен текбир и след като мислил един “продължителен период”, си спомни, че е взел встъпителния текбир или си спомни, след като повторно е взел текбир, то се налага извършването на поправително седжде.
    Докато мисли какво ще чете след Фатиха, ако е мълчал толкова време, колкото да бъде извършен един стълб от намаза, той прави по правително седжде. Ако се мисли същият период, съмнявайки се дали са кланяни 3 или 4 рекята или коя сура ще се чете след като се прочете Фатиха, също се налага извършването на поправително седжде, защото в тези положения поради удължаването на мисленето, ваджибът бива забавен.
  4. Недостатъчният кирает или кираетът в повече. Ако някой не прочете изобщо сура Фатиха или не прочете една голяма част от нея, или ако след Фатиха не допълни и друга сура, също се налага извършването на поправително седжде. Ако кланящият намаз прочете Фатиха и без да чете друга сура след нея, прочете Фатиха за втори път, той трябва да направи севих седжде. Но ако прочете Фатиха за втори път след другата сура, според достоверното виждане не се налага поправително седжде. При положение, че Фатиха бъде прочетена два пъти в последните два рекята, то учените са единодушни, че не се налага поправително седжде. Ако някой не прочете нищо в първите два рекята на един 4- рекятов фарз и после си спомни това, то в последните два рекята чете хем Фатиха, хем допълнителна сура и след селяма прави севих седжде. Ако някой не прочете сура след Фатиха в първия и втория рекят и си спомни това, докато е на руку или преди седждето, след като си е изправил главата от руку’, става на крака и чете сура, после отново прави руку’. А в края на намаза прави поправително седжде. Ако след като се е върнал в киям и е направил кирает, не направи руку’отново, намазът му се разваля, защото с четенето на сура се анулира руку’то, което е направил преди. Ако в 3 или 4-рекятовите фарз намази, в първите два рекята след Фатиха не е била четена по една сура, то тази сура се добавя в третия и четвъртия рекят след Фатиха. Ако този намаз е вечерен или нощен намаз, който се кланя с джамаат, то в третия и четвъртия рекят се чете наглас както Фатиха, така и сурата, която ще бъде добавена. Съществуват и такива, които казват, че не Фатиха, а само сурата трябва да се чете наглас. Според Ебу Юсуф и двете се четат наум, защото четенето наум в последните рекяти е суннет. А според другото предание от Ебу Юсуф, понеже мястото й е минало, тази сура вече въобще не се чете. Което и от мненията да бъде взето, то според всички, трябва да се направи поправително седжде. Ако в намаза преди Фатиха по погрешка се прочете някоя друга сура, то, четейки Фатиха, сурата се чете отново. В края на намаза се прави поправително седжде. Този недостатък в подредбата дори да се спомни в положение на руку’, то трябва да се изправи накрака и прямо реда трябва да се чете наново. Понеже този вид объркване се случва много рядко, не се гледа дали е малко или много. Ако преди Фатиха се прочете дори и една буква, то се чете отначало и се прави поправително седжде. Ако някой се осъмни дали е чел или не Фатиха, ако не е чел все още друга сура, чете Фатиха. Но ако е прочел някоя друга сура, то вече не чете Фатиха, защото повече натежава вероятността сурата да е била прочетена преди Фатиха. Заедно с това ако самият той има мнение в тази насока, което да натежава, то той трябва да се държи спрямо това свое мнение. Ако във витъра някой след руку’то разбере, че не е чел дуата Кунут, няма значение дали преди или след седждето, той, връщайки се, не чете дуата Кунут. В края на намаза прави севих седжде. Ако си спомни, че не е чел дуата Кунут по време на руку’то, според достоверното предание, не е нужно да се връща и чете Кунут. Независимо дали се върне да чете Кунута или продължи намаза си, то се налага извършването на севих седжде. Понеже не е предадено от имамите дали се налага или не севих седжде поради изоставянето на текбира при Кунут, някои учени са казали, че при положение, че текбира Кунут бъде изоставен, не се налага поправително седжде, а други, правейки аналогия с байрямския намаз, казват, че трябва поправително седжде. Ако някой, който кланя витър, в третия рекят отиде на руку*преди да е чел Фатиха и друга сура и в този момент си спомни, че не ги е чел, то, връщайки се в киям, чете Фатиха и допълнителна сура. Ако някой, докато е в киям прочете тешеххуд след Фатиха и преди допълнителната сура, понеже е забавил допълнителната сура, която е ваджиб, трябва да направи поправително седжде. Ако някой чете допълнителна сура в последните два рекята на един 4-рекятов намаз, според мнението, което се предпочита, не се налага севих седжде. Мълчанието в третия и четвъртия рекят на фарз намазите, нарочно, без да се чете Фатиха или някоя друга сура, въпреки че е едно лошо действие, не налага поправително седжде. Но ако в третия и четвъртия рекят на фарза по погрешка се мълчи, то според Ебу Ханифе се налага извършването на севих седжде. Според захир преданието не се налага севих седжде заради това, че човек, който кланя сам чете открито или наум. Съществува само това, че ако се чете наглас на място, където трябва да се чете наум например в обедната молитва, това става исает – лошо действие. Също така четенето на глас в нафиле намазите, които се кланят през деня от страна на човек, който кланя сам, е мекрух.
  5. Грешка в седждето и руку’то. Онзи, който не извършва правилно седждето и рукюто, тоест не ги прави съответно на тадил-и ер-кана131, трябва да направи поправително седжде. Мярката за правилното извършване на рукуто е стоенето в рукуто, докато се успокоят органите и когато се изправи, да има също стоене, докато органите се успокоят. Мярката за правилното извършване на седждето е стоенето в седжде докато органите се успокоят. После когато се изправи главата, да се седне, докато се успокоят органите и после отиване към второто седжде. Мнението, че с изоставянето на та’дили еркяна поправителното седжде ще стане ваджиб принадлежи на имам ал-Керхи. А според Джурджани не трябва севих седжде. Според Ебу Юсуф и Шафии та’дил-и еркяна е фарз, и вземайки предвид това, че когато бъде изоставен, той, намазът следователно ще стане фасид, трябва се държи прецизно по темата за та’дил-еркяна и да се внимава за правилното извършване на всеки един стълб. Ако някой си спомни, че не е направил едно седжде в първия или втория рекят, когато завършва намаза, намазът му не става фасид. Той прави седждето, което е изоставил, и понеже е изоставил подредбата, прави поправително седжде.
  6. Грешки при сядането. По-напред в произведението видяхме, че ако някой, забравяйки за последното седжде, стане, за да кланя друг рекят, докато не е направил седжде, то той сяда и после прави севих седжде, но ако си спомни след седждето, то този намаз, който този човек е кланял за фарз, се превръща в нафиле. Ако по време на фарз намаз, забравяйки за първото сядане, човек се насочи към киям и после се сети, то ако е близо до сядането, сяда. Въпреки че някои са казали, че в това положение се налага севих седжде, то според достоверното виждане в това положение не се прави поправително седжде. Ако е близо до кияма, несядайки, продължава намаза и понеже е изоставил първото сядане, което е ваджиб, прави севих седжде в края на намаза. Ако след като човекът е станал напълно накрака и се сети, че не е направил първото сядане и седне обратно, намазът му става фасид, защото в това положение киямът, който е фарз, е развален и подредбата на намаза е изцяло променена. Това, което се каза, е спрямо фарз намаза. Например ако в някой суннет намаз, човек седне в края на втория рекят и си спомни, че не е чел Тахийат в третия рекят, то докато не се е отишло на седждето нa третия рекят, веднага сяда. В края на намаза се прави севих седжде. Ако някой кланя четирирекятов нафиле намаз, изоставяйки първото сядане, намазът му става фасид. Поправителното седжде става ваджиб.
  1. Изоставянето на Тахийата. Ако в първото или второто сядане се изостави четенето на Тахийата, трябва да се направи севих седжде, защото става въпрос за изоставяне на ваджиба. Ако след първото сядане след засвитеделстването се каже “Аллахумме салли аля Муха-ммед, трябва да се извърши севих седжде. Споряд някои не се налага севих седжде, докато не се каже и “уе аля ал-и Мухаммед”.
    Според Ебу Ханифе ако към тешеххуда бъде прибавена дори и една буква, трябва севих седжде. А според някои не се налага севих седжде, докато допълнението, което е върху тешеххуда в първия рекят, не бъде, колкото да се извърши един стълб. Според тях това е и достоверното виждане.
    Четенето наглас на Тахййата, салевата и зикирите в намаза не налага поправително седжде.
    Ако в първото сядане имамът завърши тешеххуда набързо и стане за третия рекят, този, който следва имама, не трябва да изоставя една част от тешехуда без да го е завършил, за да последва имама. Той трябва да забави следването на имама, докато прочете засвидетелстването.
    Ако в първото сядане тешехудът бъде прочетен два пъти, трябва да бъде извършено севих седжде. Ако тешеххудът бъде протечен два пъти във второто сядане, не се налага поправително седжде. Ако бъде прочетен 3,4 пъти, тогава поради това, че по нехайство се е изча-кло едно продължително време и поправителното седжде се превръща във ваджиб.
  2. Ако в първото сядане на обедния намаз човек предположи, че е завършил намаза и след като е дал селям е разбрал, че е кланял само два и че остават още два, става и завършва намаза. После прави севих седжде.
    Ако някой, предполагайки, че е излезнал от намаза, удължи сядането и после ако разбере, че все още не е излезнал от намаз, веднага дава селям и прави севих седжде.
  3. Когато се прави севих седжде, ако се извърши нещо, което налага севих седжде въз основа на вероятността за изпадане в непрекъснатост, вече няма нужда от второ поправително седжде.
    От тази гледна точка един човек, колкото и пъти да греши или сбърква, то за него е ваджиб да извърши севих седжде само един път.
  1. Ако някой, който впоследствие се е присъединил към имама, забравяйки, даде селям заедно с него преди да е довършил намаза си, не се налага севих седжде.
  2. Ако онзи, който трябва да направи севих седжде, забравяйки това даде селям, после си спомни, че трябва да направи севих седжде, ако не е изрекъл земно слово и все още е в месджида той сяда и прави севих седжде.
  3. Ако някой изпита съмнение за обедната молитва дали е кланял 3 или 4 рекята, то ако това съмнение е първото му съмнение, кланя намаза отново. Ако това не е първото му съмнение, то тогава мисли малко и после се държи спрямо убеждението си. Като не се налага да кланя намаза отново.
    Например ако когато се кланя сутрешната молитва, човек изпита съмнение дали е кланял един или два рекята и след като малко помисли, стигне до убеждението, че е кланял два рекята, дава селям и прави поправително седжде. Ако е на мнение, че е кланял един рекят, кланя още един рекят, сяда, дава селям и прави поправително седжде. Ако не може да установи дали един или два рекята е кланял и остане без решение, взема за основно малко вероятното, прибавя още един рекят и на края на намаза дава селям.
    Ако някой, който започне един намаз, състоящ се от 4 рекята, изпадне в съмнението рекята, който кланя, първият или вторият ли е и не може да предпочете едната от двете страни, счита себе си, че е кланял един рекят. Понеже съществува вероятност считания за първи рекят да е втори и считаният за трети рекят да е четвърти, то по предпазливост в края на всеки рекят, той стои седнал колкото теше-ххуда. Така той извършва 4 сядания.
    Ако някой изпадне в съмнение дали рекята, който кланя, е втори или трети според достоверното мнение в края на този рекят не сяда. При положение, че не може да предпочете една от двете страни, той брои това за втори рекят и завършва останалите рекяти. Положението на вечерния и витър намаза е различно. Ако това съмнение възникне в един от тях, трябва да се седне, защото рекятьт, в който се съмнява, има вероятността да е трети рекят. Въз основа на това рекята, за който има съмнение да е втори, след тешехуда той добавя още един рекят. Накрая се прави севих седжде.
    Ако се изпита съмнение в намазите, които се състоят от 4 рекята, дали рекятьт, който се кланя, е четвърти или пети, в сутрешната молитва дали кланяният рекят е втори или трети и в намазите, които се състоят от 3 рекята, дали кланяният рекят е трети или четвърти, то в края се сяда. След тешехуда се става и се кланя още един рекят, защо-то има вероятност тези рекяти да са в повече (тоест пети, шести, трети, четвърти). В допълненият един рекят допълнителната част става нафиле. Накрая се прави севих седжде. Това становище е според това съмнението да бъде преди седждето на рекята, който се кланя. Ако това съмнение се е породило след като е било направено първото седжде, учените са единодушни, че намазът става батъл, защо-то има вероятност рекятът, за който е породено съмнението, да бъде допълнителен и последното сядане, което е фарз, да е било изоставено. Ако е в първото седжде, според Имам Мухаммед, намазът не става батъл. Не се обръща внимание на съмнението, което е възникнало след завършването на намаза. Положението на вярващия се тълкува в негова полза и се дава решение, че той е кланял напълно. Но ако надделяващото му предположение е, че той е кланял намаза непълно, то в това положение, той кланя намаза отново. Според Имам Мухаммед не се обръща внимание на съмнение, което е възникнало, след като е бил прочетен тешеххудът.
  1. Ако някой изпита съмнение кланял ли е обедния намаз или не, ако е във времето му, то той трябва да кланя този намаз, ако е излез-нало времето за него, не се налага нищо. Ако усети съмнение дали е направил седжде или руку’ или не, ако е в намаз, повтаря това, за което се съмнява (руку’то или седждето). Ако това е след излизането от намаз, то той не обръща внимание на съмнението.
  2. Месбук, тоест онзи, който се е присъединил към джамаата впоследствие, прави заедно с имама севих седждетата, дори и това нещо, което налага севих седждето да е станало, преди той да се е присъединил към джамаата.
    Ако месбукът стане накрака, направи кирает и дори стори седжде, преди имамът все още да е дал селям и ако имамът даде селям и прави севих седжде, то месбукът се включва към тези седждета. Кираетът и руку’то, които е направил до онзи момент, изчезват и става сякаш не е направено нищо. Той става, след като имамът даде селям и довършва останалите рекяти. Заедно с това ако имамът направи севих седжде, когато месбукът е станал накрака, без да чака селяма на имама при положение, че месбукът не го последва, намазът му не става фасид. Той прави сам това севих седжде, когато завърши намаза си. Освен това ако имамът прави севих седждето, след като месбукът е отишъл на седжде, вече месбукът не го следва. Той продължава намаза си и в края на намаза прави сам поправителното седжде.
    Ако месбукът сбърка в някой от рекятите, които ще кланя сам след имама, той трябва да направи севих седжде. Фактът, че по-рано е на правил севих седжде заедно с имама, не променя това. Ако месбукът даде селям заедно с имама по погрешка, поради това не се налага да прави поправително седжде. Но ако даде селям след селяма на имама, се налага поправително седжде, защото в първото положение той е муктеди (присъединил се), а във второто – самостоятелен. Не се налага на присъединилия се поправително седжде поради неговото объркване (т.е. ако този, който се кланя заедно с имама направи самостоятелна грешка той не прави сехв седжде)
  1. Присъединяването или следването на имам, който е в положение на извършване на севих седжде или който се намира в тешехуда на поправителното седжде, е джайз – разрешено. Този човек, който се е присъединил към имама в това положение, се счита за сварил джа-маата. По същия начин понеже състоянието на намаза продължава в поправителното седжде, например, ако пътникът, който трябва да извърши севих седжде в намаз, който е съкратил, възнамери да стане муким и, след като е направил поправителното седжде, то той завърша намаза, който кланя до 4 рекята.
  2. Ако възникне разногласие между имама и джамаата и например ако джамаатът каже “кланя три рекята”, а имамът каже, че е кланял четири, ако имамът е силно убеден, че е кланял четири рекята, тоест ако е сигурен за това, то не се вземат под внимание думите на джамаата133. Ако имамът не е сигурен, че е кланял 4 рекята, то тогава се взема под внимание думата на джамаата. Ако разногласието е между джамаата, тоест ако някой каже, че са кланяли 4, а други три рекята, тогава на която страна е имамът, думата е негова, дори и заедно с имама да има един човек.
    Но ако имамът кланя отново намаза и джамаатът се присъедини към него, тоест ако започнат намаза заедно с имама, то тяхното следване става валидно. Ако думите на имама са истина, намазът, който са кланяли после, става нафиле и джамаатът е последвал имама в на-филе. Ако думите на имама са грешни, то намазът, който кланя, става съответния петкратен намаз и става фарз.

вв) Положения, които са специални за имамите


Въпреки че становището за севих седждето в задължителните и допълнителните намази и в байрямския и петъчния намаз е еднак во като правило, то за да предовратят изпадането на многобройния джамаат в безредица в байрямските и петъчните намази, ханефии-те са се опитали да снижат до минимум положенията, в които ще се прави севих седжде в тези намази, и в повечето положения са сметнали за по-уместно (приоритетно) изоставянето на поправителното седжде. Ако имамът изостави един или два от байрямските текбира, трябва да бъде направено севих седжде. Според едно предание от Ебу Ханифе при положение, че бъдат изоставени всички текбири на байрямските намази, се прави поправително седжде.


Ако онзи, който е имам, чете в намаза наглас на място, където трябва да се чете тихо или чете тихо на място, където трябва да се чете наглас, според захир преданието, се налага поправително седжде, без да се гледа дали това е малко или много. Някои учени са се опитали да обвържат това с някаква мярка. Според това ако цялата Фатиха или една голяма част от нея, или три айета, или един голям айет от сура – накратко, ако айет, с който намазът е валиден, бъде прочетен наглас на място, където трябва да се чете наум или обратно, то тогава трябва да бъде направено севих седжде.


Ако по погрешка повечето от Фатиха бъде прочетена наглас на място, където трябва да се чете наум, то останалата част трябва да бъде прочетена наум. Ако в един намаз, в който трябва да се чете наглас, Фатиха се прочете тихо отчасти и се спомни, че трябва да се чете наглас, то Фатиха се чете отначало. Например ако имамът прочете наум Фатиха в сутрешната молитва и после усети това, то няма нужда да чете Фатиха отново. Той чете наглас сурата, която ще прибави след нея.


Ако имамът чете наум в теравих намаза, се налага поправително седжде. Ако някой не направи кирает в първите два рекята на намаз, който се чете наглас, то в последните два рекята той чете наглас и прави поправително седжде.


Ако някой остави нощен намаз за каза и по погрешка чете наум през деня, когато прави каза като имам, то се налага да направи севих седжде. Ако човек остави за каза някой от намазите през деня и прави каза нощем като имам и по по погрешка чете наглас, също трябва да извърши севих седжде.


Ако някой стане имам на една група хора за водене на нафиле намаз през нощта и по погрешка чете наум или ако през деня стане имам за водене на нафиле намаз и по погрешка чете наглас, то трябва севих седжде. Ако направи това нарочно, той извършва лошо дело (исает).

Б) СЕДЖДЕ, КОЕТО СЕ ПРАВИ ПРИ ЧЕТЕНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИ АЙЕТИ ОТ КОРАНА (ТИЛЯВЕТ СЕДЖДЕ)

Тилявет седжде се нарича седждето, което се прави, когато бъде прочетен или чут един от айетите, в които има определени места за седжде и минават на 14 места в Корана. Заедно с преданието на пратеника, че когато четял някоя сура, в която има айет за правене на седжде, той правил седжде и сахабетата правили заедно с него и дори за някои е нямало място, където да поставят челата си, то относно тази тема се прадава, че пратеникът е повелил следното:


“Когато човекът прочете айет (от айетите) за седжде и направи седжде, шейатанът плаче, и казвайки: “Ах, на моето положение (какво ме очаква)! Сина на Адем му бе повелено да направи седжде и той веднага направи. Дженнетът е негов. А на мен ми бе повелено да направя седжде, но се отръпнах да направя седжде, поради това Адът е мой (ще е за мен)” след което изчезва (и бяга) от там.” (Муслим, Иман, 35)


В една част от айетите за седжде, по принцип се разказва, че езичниците се отдръпнали от прекланянето и правенето на седжде пред Аллах, а в друга част от тях дирекно се заповядва на вярващите – т.е. на тези, към които е насочено словото да направят седжде. Ако се вземе предвид това съдържание на айетите за извършването на седжде, то извършването на седжде от тези, които прочетат или чуят айетите за седжде, означава както подчинение пред заповедта, така и показване на реакция и несъгласие към тези, които странят да направят седжде.


От тази гледна точка, за да бъде задължен един човек с извършването на тилявет седжде, преди всичко той трябва да знае, че слушаният айет, е айет за извършване на седжде. Човек, който не знае, че сред айетите, които слуша, има айет за извършване на седжде, не трябва да прави седжде. Например когато се слуша Коран, който се чете по касетофон, радио или телевизия, мине айет за седжде, но слушащият не знае, че това е айет за седжде, то не е правилно да се очаква от него да направи седжде. Но ако се дава преводът на четения Коран и слушащият изкарва от словата или от метода на изразяване на айета извода, че уместно би било да направи седжде, то той трябва да направи седжде.

Това е така, защото в тези айети или се разказва, че всички създания възхваляват и прославаят Аллах и че добрите раби правят седжде на Аллах, или е станало дума, че езичниците странят от това да направят седжде. Във всяко едно от двете положения слушащият трябва отвътре да одобри преклонението на вярващите и да изобличи непослушанието на неверниците. Той трябва да направи седжде като един израз и проява на това негово чувство.


Това, че учените са казвали, че човекът, който види само с око айе-та за седжде, без да го произнася, не се налага да прави седжде, освен че е свързано със спора дали виждането с поглед се счита за четене или не, но също е свързано и с впечетлението, което ще остави извършването на седжде, след като айетът за седжде бъде прочетен наглас.


Всеки мукеллеф, който прочете или чуе айет за извършване на седжде, трябва да направи седжде. Понеже тилявет седждето съдържа верски смисъл и връзка, които са отвъд съдържанието на ибаде-та, то дори и да е имало такива, които да казват, че е възможно и дори наложащо хората без абдест и дори жените, които са в цикъл, веднага да направят седжде, мнозинството от учени обаче са показали упорство в условието за абдест при извършването на тилявет седжде. Извършването на тилявет седжде, според ханефиите, е ваджиб, а според останалите мезхеби – суннет.


Тилявет седждето се прави по следния начин: преди всичко човекът, който ще прави тилявет седжде, трябва да бъде с абдест, дрехите му да бъдат чисти и срамните му части (аврета) да бъдат покрити. С възнамерение за извършването на тилявет седжде и с абдест (чете-щият или слушащият) се обръща към къбле, и казвайки Аллах Екбер, без да се вдигат ръцете, се отива на седжде. След като се каже три пъти “Субхане раббийе’л-а’ля” отново, казвайки Аллаху екбер, се става. Основното в това седжде е поставянето на лицето на земята, тоест извършването на седжде. Казването на “Аллаху екбер”, когато се отива и когато се става отседжде, и казването на “Субхане раббийе’л-а’ля”, са суннет.
По същият начин неизвършването на седждето от мястото, къде-то е седнал човек, а навеждайки се от право състояние към седжде, е мустехаб.

Мустехаб е и ставането накрака, след като бъде направено седжде, вместо да се седне и изричането на думите “Гуфранеке раб-бена уе илейке’л-месир”.


Въпреки че не съществува задължение тилявет седждето да бъде изпълнено веднага, то действието, което съответства със смисъла и целта на това седжде, е, ако е възможно, то да бъде направено веднага в същия момент. Например някой, който трябва да направи тилявет седжде, когато пътува в автомобил, може да направи това с мимики.


Ако сред една група хора се прочете айет за седжде, когато се чете Коран, то хубаво е човекът, който чете Корана да мине отпред и те да извършат заедно тилявет седждето. Когато се извършва това седжде, това да се стои наравно с жени, не представлява проблем. Но всеки може да направи седжде както иска, на мястото, където се намира и поотделно.


Още от много отдавна са били представени много виждания относно това как ще се прави тилявет седжде при положение, че айе-тът за седжде бъде прочетен в намаза и по тази тема били приведени една дозина предложения. Ако трябва да се каже общо, то ако айетът за седжде се пада в края на рекята както в сура А’ляк (96/16), то тилявет сецждето бива изпълнено с извършването на седждетата в намаза. След намаза отделно не се прави друго седжде. Дори в ханефит-ския мезхеб при положение, че се направи възнамерение, е прието, че и рукуто минава на мястото на тилявет седждето. Ако след като бъде прочетен айета за седжде ще се продължи четенето на Коран, то четящият трябва да отиде на седжде и да стане.


Въпреки тези виждания на учените, освен че нямаме силни сведения, че пратеникът е правил тилявет седжде в намаза, но искането да бъде извършено тилявет седжде от човек, който е в намаз отделно от другите седждета, не е логично и нужно от гледна точка на гореспоменатото значение и цел. Това е така защото онзи, който е застанал на намаз, и без това със своето поведение показва, че не е в противопоставяне със създателя си, напротив показва, че той е в едно преклонение и смирение пред Него. Освен това по сила на намаза той прави руку и седжде. От тази гледна точка това да се каже, че седждетата, които ще направи човек по време на намаз в същото време, ще свършат ролята и на тилявет седжде, изглежда по-логично и по-уместно от гледна точка на дисциплината в намаза.


За да се видят кои са айетите, за които трябва да се направи седжде уместно е да се погледнат следните айетите и да се прочете техния превод: ел-А’раф, 7/206; ер-Рад, 13/15; ен-Нахл, 16/49; ел-Исра, 17/107; Мернем, 19/58; ел-Хадж, 22/18; ел-Фуркан, 25/60; ен-Немл, 27/25; ес-Седжде, 32/15; Фуссилет, 41/37; Сад, 38/24; ен-Неджм, 53/62; ел-Ин-шикак, 84/21; ел-Аляк, 96/19.

В) БЛАГОДАРСТВЕНО СЕДЖДЕ (ШУКУР СЕДЖДЕ)

Благодарственото седжде означава обръщането към къбле, и вземайки текбир, отиването на седжде поради сдобиването с някаква благодат или поради преодоляването на някое нещастие и беда и след като се отправи възхвала и благодарност в седждето отново да се вземе текбир и да се изправи накрака.
Понеже съществуват различни предания относно това, че пратеникът и първенците от сахабетата са правели благодарствени седж-дета поради различни причини, благодарственото седжде в подобни случаи било прието за мустехаб. Поради тази причина при всяко положение, в което някой човек е постигнал важен за себе си резултат и се е измъкнал от опасно за него последствие, може да направи благодарствено седжде.

относно Mustafa

Проверете Също

ИСКАТ И ДЕВИР

“Искат в ибадетите” изразява изплащането на откуп на бедните за спасяването от дълговете на човек, …

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak.