
а) Понятието “мелек/ангел” и вярата в ангелите
Думата “мелек”/ангел, което в речника означа “вестител, пратеник, сила, мощ” е едно създадено от светлината и духовно/нематериално същество, което не може да бъде видяно с очи и което извършва различни задачи по заповед на Аллах.
В Корана има много айеги, които поясняват, че вярята в ангелите е фарз, тоест религиозно задължение:
(ел-Бакара, 2/285)
“Пратеника повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Господ, повярваха и вярващите. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите ангели, и Неговите писания, и Неговите пратеници…”
(ел-Бакара, 2/177)
“…праведносттаеуонзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците…”
Човек, който не вярва в ангелите, поради това, че е отрекъл повелята на тези айети става неверник. Освен това в Корана Аллах е определил като неверници тези, които са врагове на ангелите, и е акцентирал, че такива са врагове на Аллах (ел-Бакара, 2/98).
Неверието в ангелите непряко означава отричане на откровението, пратеника, книгата, която е донесъл пратеникът, и религията, за която е известил. Защото религиозните постановления са били низ-пославани на пратениците посредтвом ангел.
б) Същността на ангелите
Ангелите са едни създадени от светлина и духовни същества, които не могат да бъдатосъзнати със сетивните органи, не могат да бъдат видяни с очи, които постоянно служат на Аллах, и никога не извършват грях. Поради тази причина единственият източник за сведения относно тях са айетите и хадисите. Казването на нещо друго отвъд това е невъзможно. Това, че ангелите са едни същества, които не могат да бъдат влдяни с очи и не могат да бъдатосъзнати със сетивните органи, не може да бъде мотив те да бъдат отречени.
Базирайки се на разума или на позитивните науки, не могат да бъдат показани категорично доводи за съществуването или несъщест-вуването на ангелите. Защото ангелите са едни отвъд физиката/ме-тафизични същества, които остават извън сферата на позитивните науки, които се основават на наблюдение и опит. Непредубеденият разум на човека също смята за възможно и допустимо съществуването на ангелите, а не невъзможно.
в) Особеностите на ангелите
Ангелите притежават една дозина особености, които ги разграничават от останалите същества. Те могат да бъдат подредени по следния начин:
- Ангелите са сътворени от светлината. Те са едни духовни и нематериални същества, които са пречистени от действия и качества като хранене, пиене, пол, сън, умора, изпитване на досада, отекчение, младост, старост и т.н.: “Негови са всички на небесата и на земята. А онези, които са при Него, не се големеят да Му служат и не се изморяват. Прославят Го нощем и денем, и не престават.” (ел-Ен-бия, 21/19-20), “Те сметнаха за женски ангелите, които са рабите на Всемилостивия. Нима присъствала на тяхното сътворяване? Ще се запише тяхното твърдение и щебъдат разпитвани. ”(ез-3у-хруф, 43/19; освен това вж. ес-Саффат, 37/149; ен Неджм, 53/27-28)
- Ангелите не се противят на Аллах.Те не излизат от заповедите на Аллах, никого не извършват грях и извършат този работа, за която са създадени: “Страхуват се от своя Господ, Който е над тях, и вършат, каквото им се повелява” (ен-Нахл, 16/50; освен това вж. ел-Енбия, 21/26-28; ет-Тахрим, 66/6).
- Ангелите са много бързи, силни и мощни същества: “Слава на Аллах, Твореца на небесата и на земята, Който стори ангелите пратеници с по две, по три, по четири крила! Той надбавя в творението, каквото пожелае. Аллах над всяко нещо има гида.” (ел-Фатир, 35/1)
Въпреки че източниците оповестяват, че ангелите имат криле,то относно същността на тези криле нищо не може да бъде казано. Ако се вземе предвид, че ангелите са нурани същества, то е ясно, че не би било правилно става въпрос за тяхното материално оприличавано като крилете на птиците и самолетите. Съшносгта на крилете им могат да знаят единствено Аллах и пратениците, които са видели ангелите. Крилете на ангелите могат да бъдат разбрани в смисъла, че те показват тяхната бързина – повечето криле. техните степени по бързина и сила и стойността им пред Аллах. - Ангелите с позволението и заповедта на Аллах могат да се преобразяват в различни форми и външен вид. Ангелът Джебрайл се проявил на пратеника в образа на сахабето Дихйе, а понякога е идвал в образа на човек,когото никой не познава.Отново Джебрайл се е проявил на Мерйем в образа на човек (Мерйем, 19/16-17).Една група от ангелите се проявила пред Ибрахим (а.с.) в образа на хора, които му донасят благата вест за син, и той, мислейки ги за гости, им приготвил храна. Когатовидял, че не се хранят,той се уплашил, а после ря 3-брал, че те са ангели (Худ, 11/69-70). От този айет възниква заключ нието, че ангелите не се хранят и пият.
- Ангелите не могат да бъдат видяни с очи. Това, че те не могат да бъдта видяни, не е заради това, че не съществуват, а поради товаче човешкото око не е създадено с тези умения нвтози капацитет да може да ги види. Ангелите са видени в техния истински вид от страна на пратениците. Ге могат да бъдат видени и отдруги хора, когато излезнат от истинския си вид и влезнат в мякана материална форма, например когато влезнат във формата на човек. Както се опове-тява в хадиса, койтс е познат като хадиса за Дхибрайл и в който се правят определенията на понятията “вяра, исш и добротворство-то” Дежбрайл се е появил в образ на човек от самбетата. (вж. Бухари, Иман”, 37; Муслим, “Иман”, 1; Ебу Дауд, “Суннег”, 15)
- Ангелите не могат да знаят неведомото, зацото неведомото го знае единствено Аллах. Ако им бъдат дадени иедения относно неведомото от страна на Аллах, то те могат да знаят само толкова, кол-кото им е дадено. Според това, което се казва в Корана, Адем (а.с.) е бил научен на имената на съществата, после тези същества били показани на ангелите и било поискано от тях да съобщят имената им. Тогава ангелите казали: “Пречист си Ти! Нямаме друго знание, освен това, на което Ти ни научи. Ти си Всезнаещия, Премъдрия.” Тогава Аллах е поискал от Адем да съобщи имената им. Когато го направил, Аллах се обърнал с думите: “Рече: “О, Адам, съобщи им имената!” И когато им съобщи имената, каза: “Невили рекох, че знам неведомото на небесата и на земята, и знам какво разкривате и какво потулвате?” (ел-Бакара, 2/31-33)
г) Задълженията на ангелите и техните видове
Основните задълженията на ангели, за чиито брой няма някакви сведения в айетите и хадисите, но за които се разбира, че са много голям брой, са служенето на Аллах и извършването на онова, което им се заповяда. От гледна точка на техните длъжности ангелите могат да бъдат разгледани в следните групи:
Джебрайл е един от четирите големи ангели. Той е натоварен със задачата да низпослава откровението от страна на Аллах. Джебрайл бил нарекан и с името “ер-руху’л-емин”, което означава “довереният дух”. “Спусна го довереният Дух [Джибрил] в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите. ” (еш-Шуара, 26/193-194). В друг айет пък той бил нарекан с името “рухул кудус”: “…Светият Дух [Джибрил] го низпослава от твоя Господ с истината…”(ен-Нахл, 16/102). Поради това, че Джебрайл е най-голмемият, най-висшият и най-близкият до Аллах, той бил наречен и с името “сеййиду’л меляйке”, тоест господарят на ангелите. Микайл е един от четирите големи ангела. Той отговаря за управлението на природните събития във вселената и за препитанието на създанията. Исрафил е натоварен със задачата
да потръби с рога. Исрафил ще потръби два пъти с рога. По време на първия път ще настъпи потопа, а по време на втория ще се осъществи повторното съживяване. А Азрайл, понеже е натоварен със задача! а да, взема душите на създанията по време на смъртта, е наречен с името “мелеку’л-меут”, тоест ангела на смъртта: “Кажи: “Ще ви прибере душите Ангелът на смъртта, комуто сте възложени. После към вашия Господ ще бъдете върнати.” ( ес-Седжде, 32/11)
Кирамен кятибин е името на двата ангела, които се намират от лявата и дясната страна на човека. Ангела отдясно е натоварен със задачата да регистрира добрите дела и действия на човека, а този от ляво-лошите му дела и действия. Тези ангели, които се наричат и ангелите на паметта, на къяметския ден ще свудетелстват за сторените дела. В Корана относно тези ангели се повелява следното: “Отдясно и отляво на него стоят два записващи ангела, не изрича и една дума, без да има готов надзорник при него. “(Каф, 50/17-18), “Но има над вас [ангели-] надзиратели, благородни, записващи. Знаят какво вършите.” (ел-Инфитар 82/10-12; освен това вж. ез-Зухруф, 43/80)
Мункер и Некир са двата ангела, които са натоварени със задачата за равносметката в гроба след смъртта. Мункер и Некир, което означава незпознати, незнайни, отстранени” са били нарекани така, защото в гроба те ще се покажат на мъртвеца в образ, който никога не е виждал. Тези дава ангела в гроба ще питат мъртвите: “ Кой е твоят господ? Кой е твоят пратеник? Коя е твоята книга?” и според отго ворите, които получат, ще се отнасят спрямо мъртвите добре или зле.
Хамеле-и Ашр е името на ангелите, които носят трона. В Корана за тях се казва следното: “Онези [ангели], които носят Трона, и онези, които са около него, прославят с възхвала своя Господ и вярват в Него… ”(ел-Му’мин, 40/7; освен това вж.ел-Хакка, 69/17)
Наречените с имената Мукарребун и Иллииун са ангелите, които са натоварени със задължението да споменават и възвеличават Аллах. Те са ангелите, които са много близки до Аллах и които са на достойно място при Него(ен-Ниса, 4/172). Има и ангели, които са натоварени със задачата да движат работите в рая и ада (ер-Ра’д, 13/2 3-24; ет-Тахрим, 66/6; ел-Муддессир, 74/29-31).
Освен тях има и други ангели, които са натоварени със задачите като да внушават в сърцето на човека доброто и истината (Тир-мизи, Тефсир”, 3); такива които да казват “амин” заедно с отслуж-ващите молитва в края на сура Фатиха (Бухари, “Езан” 111,112; ‘Да’а уат , 63; Муслим, Салят”, 18), такива, които да са заедно с вярващите през сутрешната и следобедната молитва (Бухари, “Мауакид’, 16; Муслим, Месаджид”, 37), които да се спускат на земята, когато се чете Коран (Бухари, “Фезайл’ул-Кур’ан”, 15; Муслим, “Мусафирин”, 36), които, обикаляйки по пътища и пазари, да търсят и намират кръгове, събрали се за зикр/спонаване, наука и четене на Корана (Бухари, Да ауат”, 66: Муслим, “Зикр”, 8), такива, които да молят рахмет/ми-лост за вярващите (Ахзаб, 33/43) и особено за учените вярващи (Тир-мизи, “Илим’’, 19), и които само да възхваляват и прекланят на Аллах (А’раф, 7/206).
е) Степените на превъзходство между хората и ангелите
Според Ехл-и суннет пратениците, които са избрани сред хората, са по-висши от големите ангели, които са в положение на пратеници на ангелите. Защото Аллах, използвайки израза “халифе/намест-ник (ел-Бакара, 2/30) за човека, го е извисил пред ангелите, заповядал на ангелите да направят седжде на Адем, и когато показал вещите и вселената на ангелите и ги попитал за техните имена, те не могли да отговорят, а Адем е изброил техните имена едно по едно (ел-Бакара, 2/31-34).
Освен това служенето и вършенето на праведни дела на ангелите са действия, които не са свързани с волята. А човекът върши своето служене и праведни дела, прекрачвайки много пречки, които могат да го отделят от правия път. Всичко това показва, че човешкият вид е по-висш от рода на ангелите. Първенците сред ангелите са по-висши от всички хора, които не са пратеници; богобоязливите вярващи, шехидите, вършещите добри дела и праведните в религията са по-висши от останалите ангели; други ангели са по-висши от неверниците, двуличниците, съдружаващите, от тези, чиято вяра е грешна, от тези, които са без добри дела и безнравствени.
ж) Джинът и шейтана
аа) Джин
Думата “джин”, която в речника означава “тайно и покрито същество, нещо, което не се вижда” като термин е името на създадените от огън духовни и тайни съшества, които не могат да бъдат усетени със сетивните органи и които могат да се превръщат в различни форми.Когато думата “джин” бъде взета в нейния широк смисъл, то ако не се изпозва като противоположна на думата “човек” и не е ограничена със някакво условие, то тя изразява всички духовни същества, които са скрити от сетивните органи. А в нейния сцифичен смисъл тя се използва за пояснаването на една част от духовните същества. Защото духовните същества, които не се виждат с очи, се разделят на три: ангелите, които са добри, които не излизат от заповедите на Аллах и които внушават добри неща на хората; шейтаните, които мамят човека и го насочват към зло; джиновете, от които има както добри, така и лоши.
Поради това, че джиновете са същества, които не могат да бъдат усетени със сетивните органи, единственият източник за сведения относно тях е откровението. Коранът и достоверните хадиси говорят за джиновете и правилно мислещият разум не смята това за невъзможно. Това, че хората не могат да виждат джиновете, се дължи на това, че очите им не са създадени да могат да ги виждат.
Според корана човекът е създаден от пръст, а джиновете от огън: “И сътвори Той джиновете от пламъка на огъня.” (ер-Рахман, 55/15), “И сътворихме човека от изсъхнала глина, от менлива кал. А джиновете сътворихме от пламъка на огъня преди.” (ел-Хиджр, 15/26-27). Последният айет показва, че видът на джиновете е създаден по-напред от човешкия вид.
В Корана съществува сура, която състои от 28 айета и която се знае под името сура Джин. Така както се споменава в тази сура, джиновете се разделят на различни групи. Една част от джиновете са мюсюлмани. Една част са неверници. Тези, които са неверници, представляват мнозинството от джиновете. Тези, които са вярващите от тях, ще бъдат заедно с вярващите хора в рая, а неверниците от тях ще останат в огъня с неверниците.
Джиновете са създадени с такава способност да се преопразя-ват в различни форми и да могат да извършват някои неща, които хора не са способни да направят. Това, че пратеникът Сулейман поискал някой да му донесе престола на кралицата на Себе и еди и от джиновете казал, че може да му го донесе, преди той да стане от мястото си (ен-Немл, 27/39), показва именно този факт. Това, че джинът довел взаимен разговор с Сулейман, е знак, че те могат да влизат във форми, в които те могат да бъдат видяни с очи. Аллах е подчинил джиновете на заповедта на Сулейман и той ги е използ -вал в тежки и трудни работи.
Джиновете нямат сведения относно категоричното неведомо. Но поради причини като дългия срок на живота им, това, че са душевни и нематериални същества и това, че крадат сведения от ангелите, те могат да знаят някои събития относно миналото и настоящетото. Но това положение не показва, че те са по-висши същества от човека. Един айет, повелявайки “И когато отсъдихме да умре [Сулой— ман], нищо не им посочи, че е мъртъв, освен една земна твар, която гризеше тоягата му. И когато падна той, на джиновете се изясни, че ако са знаели неведомото, не биха търпели такова унизително мъчение.”, ясно показва,че те незнаятневедомото.
Джиновете също като хората са отговорни с вярата към Аллах и с подчинение към Божиите заповеди. “Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат.” (ез-Зариат, 51/56). Джиновете също като хората се хранят, пият, женят помежду си и размоножават. При тях също има мъжки и женски гол, раждат се, растат и умират. Но животът на джиновете е доста по-дълъг спрямо този на хората.
Дори и в няко случаи да е възможно джиновете да навредят на хората, то един мюсюлманин не трябва да се страхува от джиновете и да вярва от сърце, че едно същество не може да навреди на друго без позволението на Аллах. Така както трябава да се уповава на Аллах от вредата на останалите същества, то същото поведение трябва да се покаже и относно, вредите, които могат да дойдат от джиновете. Впрочем знае се, че пратеникът (с.а.с.) е чел Айету’л Курси, сурите Нас и Феляк срещу въздействието на джиновете към хората (вж. Бу-хари, “Уекале”, 10;“Фезайлу’л Кур’ан”, 10; Тирмизи, “Тъб”, 16). Кога-то мюсюлманите мислят, че срещат вреда от джиновете, те трябва да се задоволят с предпазните мерки, които са научили от пратеника, и трябва да се предпазват от попадането в капана на невежите джин-джии и занимаващите се с магии.
бб) Шейтанът
Джиновете, които не могат да бъдат видяни с очи, но чието съществуване е категорично, които отиват много далеч в злото и неу-кротимостта, които са горделиви и въставащи и които се опитват да отклонят хората, се наричат шейтан.
В Корана за първия шейтан се говори с името Иблис. Иблис е ст джиновете, които се отвърнали/възпротивили, и въставайки срещу заповедта на Аллах, са изпаднали в заблуда. Айетът “И когато рекохме на ангелите: “Поклонете се на Адам!”, те се поклониха, освен Иблис. Възпротиви се той, възгордя се и стана един от неверниците.” (ел-Бакара, 2/54) не показва, четой е ангел, защото в този айете използван един способ, който съответства на правилото “изразът да бъде спряган спрямо неговото множествено число”. И както ясно се разбира от айега “…Той (Иблис) бе от джиновете и не послуша повелята на своя Господ. ..”(ел-Кехф, 18/50), всъщност той е един джин. Той се е извисил в своето ниво, правейки ибадет на Аллах, влезнал сред ангелите и по-късно поради негото въставане той изгубил това свое място, (положение) при Аллах.
Шейтанът, който също като джиновете и ангелите не може да бъде осъзнат със сетивните органи, но за чието съществуване категорияно се оповестява в Корана и достоверните хадиси, есьздаден от огъня. Поради това, че Адем (а.с.) бил създаден от кал, t той от огън, той претендирал, че е по-висш от него, избегнал да се преклони пред него, бил засегнат от проклятието на Аллах и бил прокуден от Неговото обръжение. По-късно мамейки Адем (а.с.) и съпругата му Хаууа, той станат причина те да бъдат изгонени от Рая.
Шейтанът още от първия човек насетне, украсявайки на всички хора злините, неверието и греховете, ,им ги показвал по един красив начин и е правел всичко, на което е способен, за да ги отдалечи от правия път.
Отдалечаването от правия път, който Аллах е показал и потъпкването на забраните, означава допускането и даването на възможност на шейтана. Тези, които продължават в заблудата и въставане-го, стават причина шейтана да ги обгърне от всички страни и самите ге да бъдат роби на шейтана. Всевишният Аллах е предупредил хората за враждебността, лукавството и измамите на шейтана:
“Сатаната е ваш враг. Затова го приемете като враг! Той призовава своите последователи, само за да станат обитатели на Пламъците.”
(ел-Фатър, 35/6)
Шейтанът, който на земята отдалечава хората от истината и правдата в отвъдното, ще ги изостави лице в лице с това, което са извършили, и ще каже да не обвиняват него по това отношение. Оповестено е от страна на пратеника, че шейтаните, освен че са заставени да бъдат враг за всеки пратеник, но и че от тях има по един шейтан за всеки човек, който да се стреми да го изкара от правия път, да му показва лошите неща като хубави и да го подстрекава към потъпкването на забраните (вж. Муслим, “Мунафикун”, 11).
След като всевишният Аллах заповядал, когато се чете Коран, да се уповава Нему от прокудения шейтан, Той е разкрил, че шейтанът не ще има никакво въздействие и власт над онези, които вярват и му служат от сърце и не потъпкват Неговите забрани (вж. ен-Нахл, 16/98; ел-Исра, 17/65; ел-А’раф, 7/21).
Понеже Аллах е създал съществата заедно с техните противоположности, за да може да се разделят един от друг и за да може лесно да се осъзнава разликата между тях, то Той е създал и шейтана като противоположно и алтернативно на съществуването на ангелите, които са най-чистите и най-достойните сред създанията и които наставляват за истината и доброто, защото опрделени действия могат да бъдат узнати като ибадет, добро, благородни или добри единствено със съществуването на техните противоположни, а този, който на-пъства хората в злите и лошите действия, е шейтанът.