ВЯРАТА В КНИГИТЕ

а) Понятието “божествена книга” и вярата

в (божествените) книгите

Думата “книга/китаб” в речника означава “писане, писмен документ”. А като термин така се наричат словата, които Аллах е низпо-слал чрез откровение на своя пратеник, за да покаже пътя на своите раби и за да ги просвети, и тяхната записана в форма. Множественото число на арабската дума “китаб’/книга е думата “кутуб”. Поради това, че на евреите и християните били дадени като божествени книги Тората и Евангелието, те били наречени “ехл-и китаб/хората на писанието”. Поради това, че божествените книги са били низпослани от Аллах ,те били наречени с имената “кутуб-и минзеле/низпослани книги” или “небесни книги”.


Вярата в книгите означава да вярваш, че на някои пратеници били низспослани книги от страна на Аллах и че съдържанието на тези книги е изцяло вярно и истина. Всевиният Аллах се обърнал към пратеника с думите:

“За това зови и правдив бъди, както бе ти повелено! И не следвай страстите им, а кажи: “Повярвах в Писанията, които Аллах низпосла, и бе ми повелено да отсъждам справедливо между вас…” (еш-Шура, 42/15) и повелявайки на вярващите “О, вярващи, вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник, и в Книгата, която е низпослал на Своя Пратеник, и в Писанието, което е низпослал преди! А койпю отрича вярата в Аллах и в Неговите ангели, и в Неговите писания, и в Неговите пратеници, и в Сетния ден, той дълбоко сее заблудил.*(ен-Ниса, 4/136) е пояснил, че вярата в книгите е една от основите на вярата.


Поради това, че основите на вярата в исляма са свързани едни със друг и неразделни един от друг, то вярата в книгите не се разделя от останалите основи. Вярата в Аллах ни води до заключението да приемем, че Той е изпратил пратеници, които са едни пътеводители. Вярата в пратениците пък налага ние да потвърдим това, което те са донесли и което оповестяват от Аллах. Това, което оповестяват пратениците, са книгите на Аллах.


Всяка божествена книга е ниспослана посредством пратеник. А пратеникът, на който е била изпратена книга, е показал приложението на тези заповедите и забраните, които са в нея и, че могат да бъдат приложими в живота. Темата са божествените книги е свързана с качеството на Аллах келям (слово), то е проява на това качество. То е възникналата форма на посланието, което е низпослано на пратени

ците посредством откровението. Причината книгите, които са низпо-слани на пратениците, да се наричат божествени е, че тези книги са низпослани от страна на Аллах и от гледна точка на думите и съдържанието в тях не съществува никаква човешка намеса.
Днес ние сме отговорни да вярвамене в сегашните форми на книгите, а в достоверните им ферми, кактоса дошли от Аллах, защото до-каго не се повярва в божествените книги, вярата на човека не се из-пълва/осъществява. Една част от божествените книги е напълно изгубена и в днешни дни в ръцете ни нищо не е останало от тях. Така са писанията на пратеника Ибрахим. А тората, евангелието и псалмите, вследствие на добронамерените или злонамерените интервенции (намеси на хорага) били променени и изопачени. Единствената книга, която е запазила своето съществуване във вида, в който е била низпослана от Аллах, която е достигнала до наши дни без да бъде променяна и изопачавана и която ще продължи тази своя специфичност, е Коранът. С айета

“Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.”

(ел-Хиджр, 15/9)

Аллах оповестява на хората, че Коранът се намира под божествена закрила и че ще остане до деня на възкресението без да бъде променен.
Коранът е потвърдил книгите, които са преди него, но, премахвайки някои от постановленията, коитo те са поставили, той е поставил нови постановления. За да бъдещ вярващ един човек, той силно е наблегнал на подслушанието към пратеника и Корана, който му бил низспослан (вж. Ал-и Имран, 3/31; ен-Ниса, 4/47; ел-Маиде, 5/15; ел-Ен’ам,6/153; ел-А’раф, 7/3). Според това за да може ехл-и китаб (хората на Писанието) да бъдат окачествени като вярващи и за да достигнат до спасението, те трябва да приемат от сърце пратеника и постановленията на Корана.
Изпращането на пратеник и низпославането на книга не е задача и задължение за Аллах. Но хората имат нужда от пратеници и книги. Всъщност когато човекът е бивал сътворяван, той е бил дарен с една дозина способности. Чрез тези свои способности и посредством личното усилие човек може да придобие някои знания относно себе си, обкръжението му и останалите същества, той може да може да осъзнае някои истини. Но всички те са ограничени съизмерно със собствената му сила.
В нещата, които надхвърлят силата на човека, в темите, където не е достатъчен, то нуждата му от Божията помощ, от откровението и от свещената книга е налице. Като едно благоволение и почит Ал -лах, който най-добре познаватази нужда на човека, е низпослал книги посредством пратениците и е показал пътя. Божествените книги са първият източник за общността, към която са низпослани.Тамсе разясняват божествените постановления. Верските принципи на религията, практичните и морални постановления, религиозните задълженията и забрани (харам-халал) се определят чрез книгата.


Божествените книги идват директно от Аллах. Поради това те са словото на Аллах както по думи, така и по смисъл. А целта на божествените книги е да спаси човечеството от заблудата, да го изведе към напътствието, доброто и свтлината и накрая да го направи щастлив и на двата свята.

б) Божествените книги

Въпреки че не съществува разлика между бжествените книги от гледна точка на това, че са слово на Аллах, то спрямо техния обем и на масата (от хора), към която се обръщат, те се делят на две сухуф (страници, писания) и книги.


аа) Сухуф/Писанията


Сухуф, която е множествено число на думата “сахифе/страница”. Така се наричат малките книжки и записки, които се състоят ог няколко страници, които са низпослани в един тесен кръг, на малки общества и във формата да отговарят на нуждите и потребностите им. В Корана има два айета, които говорят за писанията, които са низспо-слани на Ибрахим и Муса (а.с.) (ен-Неджм, 53/36-37; ел-А’ля, 87/14-19). Освен тези айети в Корана и хадисите мутеуатир не съществуват други сведения относно тях (писанията). Според един слаб хадис, който е предаден от Ебу Зер, броят на страниците е 100 и те са низпола-ни на следните пратеници: 10 страници на Адем (а.с.), 50 страници на Шит (а.с.), 30 страници на Идрис (а.с.) и 10 страници на Ибрахим (а.с.) (вж. Сууити, ед-Дурру’лменсур, VIII, 489; Алюси, Руху’л-Меани, XV, 141-142). Днес в ръцете ни няма нищо от тези страници.
А божествените книги, които са по-обемни спрямо писанията (сухуф), които са във формата на книга и съдържат мирни (всеобщи) послания, са четири на брой: Теурат, Зебур, Инджил и Коран.


бб) Теурат/Тората


Думата “теурат” е една староеврейска дума и означава “закон, ше-риат (религиозно право) и доктрина”. Тя е низспослана на Муса ‘с а.). Теурата се нарича и с имената Ахд-и Атик и Ахд-и Кадим (стариятзавет). Да се вярва, че оригиналната форма на Теурата е слово на Аллах и че тя е една свещена книга, която Той е низпослал на своя пратеник, е фарз за всеки мюсюлманин и отричането на това вкарва чове а в неверие, защото в Корана е разяснено, че Теурата е една от свещените книги на Аллах:

“Ние низпослахме Тарата с напътствие в нея и със светлина”.

(ел-Маиде, 5/44)

Теуратът бил низпослан на синовете на Исрайл посредством Му-са (а.с.). Но в историята в периодите на робство и заточение, които те преживели, те не успели да опазят Теурата във вида, в който е дошла от Аллах. Когато истинският екземпляр на Теурата се изгубил, възникнали екземпляри на Теурата, които били написани от страна на еврейските религиозни учени. Съществуващата днес книга Теурат е изменена и изцяло е загубила своето качество на божествена книга.


вв) Зебур/Псалмите


Зебур”, която като израз дума означава “нещо написано, книга” е името на божествената книга, която е низспослана на Дауд. В Корана на тази тема се повелява следното:

“Твоят Господ най-добре знае всички на небесата и на земята. И предпочетохме едни пророци пред други. И дадохме на Дауд псалми.”

(ел-Исра, 11/55)


Зебур е най-малката божествена книга и тя не е донесла нови религиозни постановления. Днес екземплярите на Зебур, които съществуват, са съставени от лирични стихове и религиозни песнопения, от мъдри и възхвалителни слова и една дозина наставления. Тя заема, място в Стария завет под името “Мезмурите”.


гг) Инджил/Евангелието


Думата инджил” като израз означава “блага вест, учение, обучаващ . Тя е низспослана на Синовете на Исрайл чрез Иса (а.с.):

“И изпратихме по следите им Иса, сина на Мариам, да потвърди Гората, която бе преди него, и му дарихме Евангелието, в което имаг напътствие и светлина, и е потвърждение на Гората, която б& преди него, и напътствие, и поучение за богобоязливите.”

(ел-Ма-иде,5/46)


Вярата в Инджил, във вида както е низспослана на Иса (а.с.) от Аллах е от задълженията на вярата. Но днес както останалите изопачени книги така и оригиналният текст на Инджил не съществува. Съществува нейният изопачен и изложеният на човешката намеса вид. Инджил се нарича още Нов завет.


При положение, че на един мюсюлманин му бъдат дадени сведения относно някое обстоятелство, което се намира в предишните свещени книги – ако това обстоятелство е сьотвестващо със сведенията в Корана и достоверните хадиси, то то се приема. Ако то бъде противоречащо на айетите и хадисите, то се отхвърля. Ако за него не се говори в айетите и хадисите и ако не противоречи с основните ислямски принципи, то тогава се действа спрямо следното наставление на пратеника: “Нито подвърлсдавайте, нито стричайте/опровергавай-те хората на писанието. Кажете ние повярвахме е Аллах, в ниспоз-сланото на нас, в низспосланото на Ибрахим…” (Бухари, Тефсир, Су-ра 2/11; И’тисам, 25)

дд) Коранът


Последната божествена книга, която е изпратена от страна Аллах, Коранът е низпослана на последния пратеник Мухаммед (а.с.). Думата “коран”, която в речника означава “събирам, чета, събирам на едно място” като термин се определя по следния начин:
“Коранът е божественото слово, което е низпослано на пратеника, записано в мусхафите, предадено от пратеника ни до нас по пътя теуатур, което с четенето му се прави ибадет, и за чието донасяне на подобие на нему човечеството е останало безсилно.” В това определение някои от нещата бият на очи. Когато се каже “низспосланото на пратеника” се има предвид Мухаммед (с.а.с.). Понеже когато се казва “предадено по пътя на теуатур’’ се има предвид, че във всеки период то е предадено от маса хора, чието обединение върху лъжа, разумът смята за невъзможно и понеже то се предава от поколение на поколение така, то се изразява категоричността, че то принадлежи на Аллах. Когато се казва “което с четенето му се прави ибадет” се показва, че четенето му е ибадет, че по време на ибадета намаз трябва да се чете низспосланият чрез откровението текст и че четенето на преводите на Корана по време на намаз не е разрешено и валидно.

  1. Низпославането на Корана

Коранъте низпослан на пратеника от Аллах посредством Джебрайл и чрез откровение (уахи). Поради различни причини като лесното му заучаване наизуст, разпространението му наоколо в кратък период от време, лесното разбиране на смисъла му, осигурянето на едно развитие и привикване на разума и мозъците на хората ниво по ниво, постепенното укрепване и утвърждаване на вярванията и ценностната му система и т.н., той не е бил низпослан на веднъж изцяло, а бил низпославан в период от 23 години, на части.


Всевишният Аллах разяснява ненизспослането на Корана наведнъж изцяло по следния начин:

“И рекоха неверниците: “Защо Коранът не му бе низпослан наведнъж?” Така е, за да укрепим с него твоето сърце. Иго четохме отмерено.”

(ел-Фуркан, 25/32)


Айетите, освен че се низпославали директно, в повечето случаи те били низпославании веднага след възникването на някое събитие, з; да разрешат случая и за да отговорят на зададените въпроси. Съби тмето или въпроса, които са причината за низпославането на айет, с< нарича “себеб- и нузул”, тоест причината за низпославането.


В един айет Коранът даза сведения, че самият той бил започна’ да бъде низсполаван в месен Рамазан,а в друг айет в една свещени: нощ, а в трети в нощта Кадр (вж. ел-Бакара, 2/185; ед-Духан, 44/1-3 ел-Кадр, 97/1). Ако се вземе в предвид, че нощта Кадр е една свеще на нощ в месец Рамазан, то ще се разбере, че не съществува несьот-ветсвие между айетите.

2. Съдържанието на Корана

Коранът, който е изпратен, за да доведе хората до щастието кактс на този, така и в другия свят, обхваща следните теми:

  1. Убеждение. Като започнем от вярата в Аллах, темите относно пратениците, ангелите, книгите, предписаното и съдбата и отвъдното и различните въпроси, свързани с тях, са сред първите теми, които обхваща Коранът.
  2. Ибадети. В Корана съществуватайети, които се отнасят за различни ибадети като намаз, оруч, хадж и зекят, с които са задължени мюсюлманите.
  3. Муамелят (ислямските обноски, поведение, взамотношения). Коранът съдържа една дозина постановления, които осигуряват продължителността на едно общество и които подреждат отношенията между индивидите в обществото. В Корана има пояснения и постановления относно темите, юито интересуватачовека и обществото като търговия, поверено (сманет), дарение, завещание, наследство, семеен живот, женитба и развод.
  4. Укубат. Достигането на ислямското общество до щастието е възможно чрез напълното следване ол страна на членовете на това общество на правилата, които Ислямът е поставил. Поради това, че онези, които развалят реда в обществото и потъпкват човешките права и забраните ще заслужат наказание, Коранът съдържа постановления и относно тях (наказанията)
  5. Морал. За да спомогне за осигуряването на земното и отвъдното щастие на хората, Коранът обхваща и нравствени постановления като почитане на родителите, добро отношение с хората, повелява-нето на доброто, възбранявачето на злото, справедливостта, правдата, смиреността, състраданието и обичта.
  6. Наставления и съвети.Наставленията и съвети, които напомнятна хората да бъдат предпазливи по темата за заповедите и забраните, да не падат роби на своите души, да предпочитат земното пред отвъдното, и че на земята те са изпитвани, и които ги пазят от различни опасности са сред темите, които обхваща Коранът.
  1. Уа’д и уайд (обещание за награда и наказание). В Корана съществуват много айети относно това, че тези, които се подчиняват на заповедите на Алах и странят от забраните му, ще бъдат наградени със рая, и че тези, които нарушават неговите заповеди и потъкват неговите забрани, ще бъдат наказани с ада.
  2. Научни истини. Коранът съдържа и айети, който представляват източникът на вдъхновение за необходимите на човечеството научни истини и природни закони. Вместо да говори за тези научни истини като една научна позитивна книга, то Коранът поощрява хората към мислене върху величието и силата на Създателя на вселената и към възхваляване на Аллах, споменавайки Неговите блага.
  3. Разказите. Коранът споменава за предишните общности и за живота на пратениците. Нотой не разказва тези неща като една историческа книга, а по един начин, чрез който хората да вземат поука.
  4. Дуа. Понеже човекът в неща, които върши, винаги има нужда от помощта на Аллах, в Корана има и различни (примери за) молитви.

3.Чудото на Корана

Коранът е едно велико и безкрайно чудо, което със своя специфичен способ и съдържание спира умовете на хората и ги оставя в изум-ление/удивление. При положение, че чудесата на останалите пратеници са свършили, когато техните периоди са преминали, и те са били видени единствено от тези, които са живеели в онзи период, то чудото Коран ще продължи до Деня на равносметката. Коранът както по думи, така и по смисъл е чудо и уникален. Неговата чудодейност по слова е това, че въпреки че той е низпослан в един период, когато арабската литература е в своя апогей/най-висока точка, то той е отправил предизвикателство към арабите да донесат подобен на него и ги е оставил безсилни на тази тема:


Кажи: “И да се съберат хората и джиновете, за да създадат подобен на този Коран, те не ще създадат такъв подобен, дори един на друг да си помагат.” (ел-Исра, 17/88)


А ако се съмнявате в това, което сме низпослали на Нашия раб, донесете една сура, подобна на неговите, и призовете вашите свидетели освен Аллах ако говорите истината! Но не го ли направите а никога не ще [го] направите бойте се от Огъня, горивото па който са хората и камъните!” (ел-Бакара, 2/23-24; освен това в-к. Худ, 11/13; ет-Тур, 52/33-34)

Коранът по смисъл също е чудо. При положение, че пратеникът е бил един, който не знае да чете и пише, то Коранът, който взел от Аллах чрез откровение и оповестил на хората, обхваща най-висши истини. В сферата както на позитивните, така и на социалните науки истини, до които хората са достигнали векове след това, са били оповестени от страна Корана векове преди това и нитоедно откритие не е успяло да покаже противоположното на това, което той е оповестил. А точно обратно – научните постижения са улеснили разбирането на Корана.

  1. Особеностите, които разграничават Корана от останалите свещенни книги

Главните особености, които отделят Корана, който е низпослан на пратеника посредством Джебрайл на арабски език и който е достигнал до нас по пътя на теуатур от останалите свещени книги и които го правят безподобен, са следните:

  1. Той е изпратен на пратеника не изцяло както при останалите свещени книги, а под формата на айети и сури спрямо времето и потока на събитията.
  2. Коранът е последната свещена книга и след него не ще дойде някоя друга божествена книга. Постановленията, които той едонесъл, и тяхната валидност ще продължат до настъпването на съдния ден.
  3. Коранът е достигнал до нас без да претърпи никаква промяна и изопачение и ще остане така до Съдния ден.
  4. Той е най-голямото и най-продължително чудо, което показва, че Мухаммед е пратеник.
  5. Висшите истини, които Коранът обхваща, се в такава стойност, коятс посреща необходимостите на всички хора и времена до Съдния ден. Немислимо е, че може дадойде време, в което науката и разумът да маже да открият несъответствие с истините в него.
    6.Едно друго превъзходство на Корана е това, че той е лесен за научаване наизуст. Тази специфичност не е била дарявана на нито една книга в историята.
  6. Коранът в същото време притежава една специфичност, която да разреши разногласията между последователите на останалите религии.

7. Коранът в същото време притежава една специфичност, която да разреши разногласията между последователите на останалите религии.

относно Mustafa

Проверете Също

ВЯРАТА В АЛЛАХ

а) Вярата в Аллах Bярата в Аллах, Който е сътворил вселената, Който я управлява, и …

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir