ВЯРАТА В ОТВЪДНОТО (АХИРЕТА)

а) Сетният ден и вярата в отвъдното

Думата “ахирет” означава “край, нещото след това, сетният ден”. Като термин с думата “ахирет” се нарича вечният живот, който ще започне по заповед на Аллах с първото потръбване на рога от страна на ангела Исрафил (а.с.), за да настъпи Часът (потопа). Когато Исрафил потръби за втори път, хората ще бъдат съживени и ще бъде търсена равносметка. После спрямо вярата и делата им на земята те ще бъдат наказани или наградени. Тези, които са заслужили рая, ще влезнат в рая, а тези, които са заслужила ада, ще влезнат в ада и таи ще останат вечно.


Вярата в отвъдното е от основите на вярата и по принципи в Корана тя се изразява с “ел-йеуму’лахир” (сетния ден) и се споменава едно до друго заедно с вярата в Аллах. А това показва, че вярата в отвъдното е много важна сред основите на вярата. Вярата в Аллах и вярата, че е изпратил пратеници като пътеводители налага и вярата, че хората са отговорни. А чувството за отговорност в човека кара човека да вярва в отвъдния живот, където ще срещне отплатата за това, което е извършил.
Онзи, който не вярва в отвъдното, поради това, че отрича Кора-ничните знамения става неверник: това ясно се пояснява от айета:

А който отрича вярата в Аллах и в Неговите ангели, и в Неговите писания, и в Неговите пратеници, и в Сетния ден, той дълбоко се е заблудил.”

(ен-Ниса, 4/136)


В много от знаменията на Корана се акцентира върху това, че земния живот е временен, а отвъдното е вечно, това хората да не се мамят по временните земни удоволствия и заблуди и че трябва да уловят по-доброто и постоянното, а именно отвъдното щастие. Заедно с това Коранът споменава, че земният живот не трябва да бъде пренебрегван, защото отвъдното се спечелва на земята и то е свързано с начина на живот на земята. “Да, предпочитате земния живот, но отвъдният е по-хубав и по-дълготраен. ”(ел-А’ля, 87/16-17), “…земният живот, е само [кратко/ наслаждение, а отвъдният е Домът на вечността!” (ел-Му’мин, 40/39), “И чрез онова, което Аллах ти е дал, се стреми към отвъдния дом, и не забравяй своя дял от земния живот…”(ел-Касаc, 28/77)


В Корана съществуват много имена, които са дадени за отвъдното и свързани с отвъдното. Някои от тези имена са следните: ел-йеуму’лахир (последният ден, сетният ден), йеуму’л-ба’с (денят на възкресението), йеуму’л къяме (къяметският ден), йеуму’т еляк (денят на срещата), йеуму’л-хасре (зажадуваният ден и деня на съжалението).
Съществуват много хадиси на пратеника относно отвъдното и това, което ще се случи там. Съществуват особено много на брой хадиси относно знаците за настъпването на киямета, живота в гроба, ма-хшер (съживяването и събирането за равносметката), равносметката, теглилката, моста Сират, застъпничеството, рая и ада.

б) Доказателството за съществуването на отвъдното

Понеже естеството на отвъдния животи положенията в него са теми, които са извън сетивата и принадлежат на неведомото, те не могат да бъдат разяснени с позитивните науки и разум. Единственият източник на сведения на тази тема е откровението. Каквото е оповестено в Корана и достоверните хадиси, с това се задоволява. Не може да се престъпи към мисловно тълкуване отвъд това, защото обстановката в отвъдното не прилича на тази на земята и между тях няма ни каква друга прилика, освен прилика в имената. Например когато се каже “Исрафил ще потрьби с рога, делата на хората ще бъдат теглени и книгата на всеки ше бъде изкарана”, не трябва да се представят познатите в земния живот един уред, един кантар, една книга, която е направена от хартия. Тяхната истинска форма и вътрешен вид знае единствено Аллах. Трябва да се вярва в тяхното съществуване и не трябва да се правят тълкувания относно тяхното естество.


Ислямската религия и нейната свещена книга са отдали голямо значение на вярата в отвъдното. По тази причина в Корана, както в меканските, така и в мединските сури, бивайки използвани повече от 100 термина или нарицания, е била укрепена вярата в отвъдното. В Корана почти няма нито една сура, в която да не се говори за Къямет-ския ден. Коранът понякога с ясни доводи, а понякога, давайки примери, има за цел да постави в съзнанието и сърцето на човека мисълта за отвъдното. Многобройните айети, чиито значения са открити, и достоверните хадиси, които говорят за отвъдния живот, са доводите от преданията (накли), които доказват съществуването на отвъдното и не оставят място за съмнение на тази тема.


Здравомислещият човек, тръгвайки от мисълта, че намиращите се в него чувства на справедливост, отговорност, вечност и безкрайност не са създадени просто така и безцелно, приема по един естествен начин сьщесвуването на отвъдния живот. Различните коранич-ни айети дават пояснения на тези обстоятелства:

1.Чувството за справедливост у човека прави неизбежна вярата в отвъдното. Ние вярваме в напълната и безкрайна справедливост на Всевишния Аллах. Както е ясно за всеки, никой на този свят не изтърпява напълно наказанието за извършените от него провинения и че тук се случват една дозина несправедливости. Но в отвъдното това няма да е така, нищо няма да остане скрито, правдата ще намери своето място и Аллах чрез неговата съвършена справедливост ще накаже лошите и ще награди добрите. Приемането на добрите и лошите като едно не ще съответства на Божията справедливост. Това го показва следния айет от Корана:

“Нима онези, които вършат зли-ни, смятат, че в живота им и в смъртта им ще ги сторим равни с онези, които вярват и вършат праведни дела? Колко лошо отсъждат! И сътвори Аллах небесата и земята с мъдрост, и за да се въздаде на всяка душа, каквото е придобила, и не ще бъдат угнетени.”

(ел-Гашийе, 45/21-22)

Онзи ден, в който ще бъдат разглеждани равносметките на доброто и злото, на угнетителя и угнетения е окачествен в Корана с името “деня на религията, деня на наказанието и наградата”. Четейки този термин във всеки рекят на петкратната молитва, вярата в отвъдното и чувството за справедливост са поддържани постоянно живи.

  1. Чувството за отговорност у човека също прави неизбежна вярата в отвъдното. Всевишният Аллах е сътворил човека като едно същество, което разделя и избира доброто и злото, правото и грешното, доброто и лошото, и за този негов избор Той го държи отговорен. Това, че човекът е отговорен за някои свои действия прави незибежно съществуването на един живот и обител, където той ще срещне отплатата за тази своя отговорност. В един айет се повелява следното: “И не сътворихме Ние небето и земята, и всичко между тях напразно, както си мислят неверниците. Горко на неверниците от Огъня!Нима ще сторим онези, които вярват и вършат праведни дела, да са като сеещите развала по земята? И нима ще сторим богобоязливите да са като разпътните?” (Сад, 38/27-28)
  2. Чувството за безкрайност и вечност у човека прави неизбежна вярата в отвъдното. Правените в различните сфери изледвания, свързани с историята на човечеството, са показали съществуването на едно чувство за вечност и безкрайност у човека. Чувството у човека, че той е един странстващ пътник, който е далеч от своята родина, но който желае да се завърне в нея, е една особеност по рождение (естество), която го държи подготвен за вярата в отвъдното. Заедно с това са съществували и такива хора, които поради своята прекадена привързаност към земния живот, са въстанали срещу вярата в отвъдното и са затворили всички цели на съществуването (единствено) във временния земен живот. Коранът, изразявайки, че тези,които казват “Животът е само това, което живеем на земята, ние живе-еме и умираме. Единственото нещо, което ни изразходва и свършва е само и единствено времето.” не се базират на истинско знание е осъдил отричащите и невярващите в отвъдното (ел-Му’минун, 23/33-37), и е изказал безсмъртната истина по тази тема по следния начин: “Кажи: “Аллах ви съживява, после ви умъртвява, после ще ви събере в Деня на възкресението, за който няма съмнение. Ала поренето хора не знаят.”На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята. И в Деня, когато Часът настъпи, в този Ден из-мамниците ще загубят.” (ел-Гашийе, 45/26-27)
  3. Човекът не е сътворен напразно и без никаква цел, а това сь-що прави вярата в отвъдното неизбежна. Както е оповестено и в kо-рана, човекът не е създаден напразно и без цел. Той е създаден, за да осъществи целта на своето сътворение, да бъде наместник на земята и единствено да служи на Аллах. След като е така, той е отговрен си з-вършването на тези задължения. Ако ги извърши, то в отвъдното той ще срещне своята отплата. В един айет се повелява следното: “Нима смятахте, че ви сътворихме напразно и че при Нас не ще бъдете върнати?” Всевишен е Аллах, истинският Владетел! Няма друг бог освен Него, Господа ма прекрасния Трон!” (ел-Му’минун, 23/115-116)

в) Периодите на отвъдния живот

Отвъдният живот на човека започва с неговата смърт. В това положение отвъдният живот обхваща периоди катс гробния живот (бер-зах), настъпването на пришествието (потопа, къямет), ба’с (повторното съживяванене), събирането на хората (махшер) за равносметка, връчването на кни гите, равносметката, теглилката, мостът Сират, застъпничеството и рая и ада.

аа) Животът в горба (берзах)


Животът, който започва със смърта и който ще продължи до повторното съживяване, се нарича животът в гроба. Той бил наречен и “берзах”. В един хадис, повелявайки “Гробът е първата спирка от отвъдния живот. Ако някой се спаси от тази спирка, то по-лесно ще премине останалите. Ако не се спаси, то преминаването му на следващите спирки, ставс трудно.”(Тирмизи, Зухд, 5; Ибн Мадже, Зухд, 32) се изразява, че със смъртта започва отвъдният живот.


Всеки човек непременно ще премине през живота в гроба и ще бъде съживен на Съдния ден, независимо как е загинал, дали е бил заровен в пръста, дали се е удавил и останал в морето или пък е изгорял и пепелта му се е разпръснала във въздуха По принцип когато хората загинат и бъдат поставени в гроба, то в подобни положения пак се използва понятието “живот в гроба”.


Когато човек загине и бъде поставен в горба, при него идват двата ангела с имената Мункер и Некир и го питат “Кой е твоят Господ? Кой е твоят пратеник? Коя е твоята религия?”. Притежателите на вяра и добри дела ще отговорят правилно на тези въпроси и вратите на рая ще им бъдат отворени и той ще им бъде показан. А неверниците и дкуличниците не ще могат да отговорят вярно на тези въпроси и на тях ще им бъдат разкрити вратите на ада и той ще им бъде показан. Докато неверниците и двуличниците ще срещат болка и трудност в гроба, то вярващите ще водят един щастлив и без трудности живот, (вж. Тирмизи, Дженайз, 70). В Корана и достоверните хадмси съществуват различни сведения относно наказанието и благата в гроба.

бб) Къямет и признаците за къямет

Думата “къямет” в речника означава “стване, изправяне, възста-ване”. Като термин тя означава ‘’нарушаването на реда във вселената, изчезването/погубването на всяко нещо преобръщайки се наопаки, повторното сътворяване и съживяване на всяко изчезнало и загинало нещо и тяхното изправяне накрака и насочването им право към мястото за събиране (махшер)”. Следователно в това положение къя-метьт обхваща общото съживяване след общата смърт.
Настъпването на къямета не е някакво събитие, което разумът може да сметне за невъзможно. Защото от гледна точка на разума е възможно разрушаването на реда във вселената отстрана на Аллах, Който е нейн Създателя и Владетел, и следователно обръщането наопаки на правилата, които днес подреждат природата.
В Корана съществуват доста айети, които поясняват, че не трябва да се изпитва съмнение от настъпването на къямета и които разясняват положенията, свързани с него:


“и пита: “Кога е Денят на възкресението?” Тогава, когато погледът се заслепи и луната се затъмни, и слънцето, и луната се слеят, човекът ще каже в този Ден: “Накъде да се бяга?” Ала не! Няма убежище. При твоя Господ в този Ден е местопребивание-то.

(ел-Къяме, 75/6-12)


“Когато небето се разкъса и когапю планетите се разпръснат, и когато моретата бъдат отприщени, и когато гробовете бъдат преобърнати, ще узнае всяка душа какво е направила преди и какво е оставила.”

(ел-Инфитар, 82/1-5)


В Корана къямегския ден е споменат с имена като часът, уакиа (нещото, което ще се случи непременно), ет- таммету’л кубра (най-голя-мото нещастие и беля/беда), хакка (това, което е истина), гашие (това, което обгръща изведнъж народа със своята сила), кариа (истината, която ще почука на вратата).
В къяметския ден първо ще бъдат взети душите на вярващите и ще бъде осигурено тяхното преселние към отвъдното. По този начин къяметът/пришествието ще връхлети злите и неверниците от хората (Бухари, “Фитен”, 5; Муслим, “Фитен”, 53; Ибн Мадже, “Фитен”, 24).

1- Времето, когато ще настъпи къямета

Кога ще настъпи Часът знае единствено Аллах. Нито пратеника, нито Джебрайл (а.с.), който му низпославал откровението, нито пък Исрафил (а.с.), който е натоварен физически да осъществи събитието къямет, когато дойде времето му, притежават знание относно тазитема. Всевишният Атлах е оповестил в различни знамения, че единствено Той знае кога ще настъпи часът. Някои от знаменията на тази тема са следните:

“Единствено при Аллах е знанието за Часа…”

(Локман, 31/34)


“Питат те за Часа: “Кога ще настъпи?” Кажи: “Знанието за него е само при моя Господ. Само Той ще изяви неговото време. Тегне този [Час] на небесата и на земята. Ще дойде при вас съвсем внезапно. Питат те, сякаш си осведомен за него. Кажи: “Знанието за това е само при моя Господ, ала повечето хора не проумяват.”

(ел-А’раф, 7/187)


След като в хадиса. който е познат като ‘’хадиса за Джебрайл”, Джебрайл (а.с.), попитал пратеника какво представляват понятията иман, ислям и ихсан,той попитал пратеника кога ще настъпи къяме-та и тогава получил следния отговор от пратеника: “По този въпрос питаният не знае повече от питащият” (Бухари .“Иман”, 37; Муслим, “Иман”, 1; Ебу Дауд,‘Суннет”, 15).


За мюсюлманина не е важно да знае кога ще настъпи къямет,а да успее да се подготви така както трябва за вечния живот, който ще започне с настъпването на Часа. Не е възможно да се знае кога ще настъпи къямета. Но пратеникът ни с някои свои хадиси е осведомил хората за признаците, хоито показват неговото приближаване.

2- Признаците за Часа (Ешрату’с-саат)

Признаците за къямета могат да и дали те са много близо до настъпването му или не. Това са малките и големите признаци. Определянето на признаците като малки и големи не е по тяхната важност, а поради пояснената причина.

  1. Малките признаци. Това са събития като пренебрегването на заповедите на религията и морала, които са свързани с волята на човека и които ще се появят много преди големите признаци.
    Събития като изпращането на Мухаммед като пратеник; и кра-яи на пророчествотос него; изчезването на науката и увеличаването на незнанието; явнсто пиене на вино и правенето на зина/пре-любодеяние; хора, които не са специалисти, да имат право на глас; увеличаването на случаите на убийства; умножаването на земните богатства; не съществуването на бедняк, на който да се даде зе-кят и т.н., са някои от малките признаци за Часа (Бухари, “Тефсур”, 79;“Худуд”,20; “Фитен”25; Тирмизи, “Фитен”,34; Ибн Мадже, “Фи-тен”, 25; Ебу Дауд, “Суннет”, 15).
  2. Големите признаци. Това са събития, които ще настъпят веднага,преди да настъпи къямета, които ще са едно след друго. Тези големи признаци са събития, които надхвърлят природните закони и се случват извън волята на човека. Пратеникът ни в един отхадисите си е казал: “Не ще настъпи краят на света докато не видите десет признака преди къямет ”и ги е подредил в следния вид (Мусли, “Фитен”, 39; Ебу Дауд, “Меляхим”, 11; И5н Мадже,“Фитен”, 28):

а) Димът. Появата на един дим, койго ще доведе вярващите до положение сякаш са хванали крема, и който опиянява неверците, и обгръщането на цялото земно кълбо от него.


б) Деджал. Ще се появи една личност с това име и ще претендира, че е Бог. Той ще показва някои необичайни събития, наречени ис-тидрадж и ще бъде убит от Иса (а.с.).


в) Даббету’л-арз. Ще се почви същество стова име. При него ще са тоягата на Муса (а.с.) и печатът на Сулейман (а.с.). С тоягата той ще освети лицето на вярващия, а с печата ще счупи носа на неверците и по този начин ще се допринесе за познаването на вярващите и неверниците.


г) Изгрева на слънцето от запад. По заповед на единствения владетел на вселената слънцето ще изгрее от запад, а вярата на тези, които са повярвали след това събитие, не ще им допринесе никаква полза.


д) Появата на Йе’джудж и Ме’джудж. Две общности с тези имена ще се разпръстнат по земята и ще правят разруха. Това е един друг признак за къямет.


е) Слизането на Иса от небето. В един момент, близък до настъпването на къямета, Иса ще слезе от небето,той ще управлява сред хората със справедливост, той ще практикува религията на пратеника (с.а.с.), ще убие Деджал, а после ще загине.


ж) Земни свличания. Ще се появят три земни свличания- едно на изток, друго на запад, а трегс – в Арабскиятполуостров.


з) Появата на огън. В обласгите към Хиджаз ще се появи един голям огън и ще освети всичко.


В книгите ни по хадис съществуват много сведения и предания относно признаците за къямет. Както в темите за отвъдното, така и относно темите за естеството на признаците за къямета истинският притежател на знание е Аллах. Тяхното истинско лице не може да бъде узнато, единствено могат да бъдат правени някои тълкувания, а тяхната същност се оставя на Аллах.

3- Сур (рогът) и потръбяването с него

Като израз думата “сур” означава “провикваме, тръба, рог, който, когато се духне в него, произвежда звук”. А като термин така се нарича тръбата на която ще се потръби от страна на Исрафил (а.с.), за да оповести за настъпването на къямета и времето след настъпването му, за да подсигури съживяването на всички хора, и за да се съберат на мястото махшер. В един от хадисите си пратеникът ни е оповестил, че сурът представлява тръба или рог, с който се потръбява (Тирмизи, “Къямет”, 8). Но естеството на тази тръба не можа да бъде узнато от страна на хората. Сурът както и във всички останали неща от отвъдното не може да бъде оприличен с тръбите на земята.


Както се разбира откораничните знамения Исрафил (а.с.), ще потръби два пъти с рога. По време на първият път всяко нещо, което е на земята, ще бъде потсерено, освен тези, които Аллах пожелае (неф-ха-и феза/страховото потръбяване) и всяко нещо ще загине и ще настъпи къямет (нефха-и сайк/потръбяването на смъртта). По време на втория път хората ще бъдат съживени, и за да се съберат на мястото махшер, ще тичат към своя Господ (нефха-и къям, потръбяването за ставане, изправяне) (ен-Немл, 27/87; Ясин, 36/51; ез-Зумер, 39/68; ел-Хакка, 69/13-16)


Не се знае ясно колко време ще мине между първото и второто потръбяване.

в) Ба’с (повторното съживяване) и положенията в отвъдното

1- Ба’с

Думата ба’с, която означава “повторно съживяване след смъртта” е един от най-важните периоди на отвъдния живот. След настъпването на къямета Исрафил ще потръби с рога за втори път и всички живи същества ще бъдат съживени повторно. Според убеждението на Ехл-и суннет повторното съживяване ще бъде както тялом, така и духом. Според това след като човекът загине и тялото му изгние/се разложи, Аллах ще събери истинските парчета, които принадлежат на неговото тяло (или ще създаде подобни на тях) и ще предаде душата на него.
В Корана айетьт

“Онези, които не вярват в Нашите знамения, ще ги изгаряме в Огъня. Всякога, щом кожата им се опече, я сменяваме с друга кожа, за да вкусят мъчението. Аллах е всемогъщ, премъдър. ”

(ен-Ниса,4/5б)

и айетите, които оповестяват, че по време на равносметката езикът, ръцете и краката на човека ще бъдат свидетели (ен-Нур 24/24-25) са доводите, че повторното съживяване щебъде тялом и духом.


Срещу отричащите повторното съживяване след смъртта Коранът твърдо акцентира върху това, че повторното съживяване е възможно и че то непременно ще се случи, и предстваяйки следните доводи, доказва тази истина:

1- Онзи, който е създал нещо от нищото, преди всичко е възможно да го създаде повтроно.
За този вид доказване могат да бъдат дадени следните айети като примери:

“И дава той пример на Нас, а своето сътворяване забравя. И казва: “Кой ще съживи костите, след като станат на пръст?”Кажи: “Ще ги съживи Онзи, Който ги сътвори първия път. Той знае всичко как се сътворява. ”

(Ясин, 36/78-79)


“О, хора, ако се съмнявате във възкресението, [вижте как] Ние ви сътворихме от пръст, после от частица сперма, после от съсирен, после от късче, сякаш надъвкано месо оформено и неоформено, за да ви изявим [Нашата сила]. И оставяме в утробите когото пожелаем за определен срок, после ви изваждаме като деца, после [ви препитаваме], за да стигнете своята зрелост. И някой от вас умира, а някой от вас бива доведен до най-окаяната възраст, и тогава не знае нищо, след като е знаел…”

(ел-Хадж, 22/5)


2- Онзи, който създава нещо трудно, разбира се, че може да създаде нещо лесно. Сътворяването на небесата и земята е по-трудно от сътворяването на човек. Без съмнение Аллах, Който, създавайки небесата и земята, ги държи във вселената без да се опират на нещо, е способен и могъщ, за да създаде повторно човека след смъртта:

“Не виждат ли, че Аллах, Който сътвори небесата и земята, и не се умори от тяхното сътворяване, има сила да съживи мъртвите? Да, Той над всяко нещо има сила.”

(ел-Ахкяф,46/33)


Освен това първото сътворяване на човека е по-сложно от второто. Имащият сила да създаде човека за първи път Аллах, е още по-спосо-бен да го създаде за втори:

“Tои е, Който начева творението, после ще го повтори, а това е още по-лесно за Него…”

(ер-Рум, 30/27)


3- Аллах, Който съживява земята, която е мъртва, ще съживи и човека:

” И виждаш земята безжизнена, но когато изсипваме вода върху нея, тя се раздвижва и набъбва, и отглежда всякакъв прелестен вид. Това е, защото Аллах е Истината и Той съживява мъртвите, и Той за всяко нещо има сила. И защото Часът непременно ще настъпи. Няма съмнение в това. И ще възкреси Аллах онези, които са в гробовете.”

(ел-Хадж, 22/5-7)

4- След като Онзи, Който е способен да превърне нещо в противоположното на него, то той е способен да го превърне и в нещо, което е подобно на него. Например, въпреки че избухването на огън от зелено дърво, което съдържа много вода, изглежда сякаш е невъзможно, то Аллах, който изкарва огън от него, може повторно да съживи човека:

“Онзи, Който стори за вас огън от зеленото дърво и ето ви от него палите!” А нима Онзи, Който сътвори небесата и земята, не е способен да сътвори подобни [хора]? Да! Той е Всетво-рящия, Всезнаещия. ”

(Ясин, 36/80-81)


В различните хадиси на пратеника са дадени сведения относно темата за повторното съживяване след смъртта. В един хадис той е повелил следното: “След смъртта на човека всяко нещо ще изчезне, освен коста на прешлена му на гръбначния стълб (аджбу’з-зенеб). Повтроно-то съживяване в къяметския ден ще става от тази неразложима част ” (Бухари, “Тефсир”, 39/3; Муслим, “Фитен”, 141,142).


Отново в хадисите на тази тема се оповестява, че на къяметския ден всички хора ще бъдат съживени и че първи от гроба си ще се изправи Мухаммед (с.а.с.) (Бухари, “Тефсир”, 39/3; Ибн Мадже, “Дже-найз”, 58). Пратеникът ни в един от хадисите е оповестил, че когато хората биват съживявани, те ще бъдат така, както са били през първото им сътворяване (Бухари, “Рикак”, 45; Муслим, “Дженнет”, 55-59). А в един друг хадис, се повелява: “Всеки човек ще бъде съживен (в състоянието), както е загинал”(Муслим, “Дженнет”, 83).

2- Хашр и Махшер

Думата “хашр”, чието речниково значение е “събиране, събиране на едно място”,като термин означава събирането на хората от страна на Аллах след повторното съживяването, за да им бъде търсена равносмека. Мястото, където хората ще се събират, се нарича махшер или арасат. В Корана съществуват много айети, които говорят за махшера и за събитията, които ще бъдат преживени там. В един от тези айети се казва следното:

“В Деня, когато Той ще ги събере, сякаш са се забавили само един час от деня, те ще се познаят помежду си. Губят онези, които взимат за лъжа срещата с Аллах. И не са напътени. ”

(Юнус, 10/45)


В деня, когато ще бъдат събрани хората, поради това, че ще мислят за своите грижи и дали ще успеят да излезнат с бяло лице от равносметката, те няма да инресуват дори и за своиге близки. В онзи ден лицата на вярващите ще осветени от светлина, а на неверниците – ще почернеят. Пратеникът е оповестил, че всеки човек ще бъде съживен в положението, в което е загинал. Ако е загинал върху добро, той щебъде създаден като добър; ако е загинал върху зло, той ще бъде създаден като лош. Също така той е оповестил, че те ще бъдат създаден с боси крака и така както в първото им сътворяване (Бухари, “Рикак”, 45; Муслим, “Дженнет”, 14,19;Тирмизи,“Тефсир”, 18).

5- Връчването на книгите с делата

След като хората бъдат събрани, за да бъде разгледана тяхната равносметка, ще им бъдат връчени техните книги с делата, където са записани всички дела, които са извършили на земята. Същността на тези книги не се знае. Те не могат да бъдат оприличени с тези на земята. Относно тези книги, които се записват от страна ангелите, наречени Кирамен кятибин, в Корана се повелява следното:

“И ще бъде изложена книгата [на делата]. Тогава ще видиш престъпниците в уплах от онова, което е в нея, и ще кажат: “О, горко ни!’’ Каква е тази книга, която не пропуска нищо, нито малко, нито голямо, без да го пресметне?” И ще намерят пред себе си всичко, което са вършили. Твоят Господар никого не угнетява.”

(ел-Кехф, 18-49)


Книгите на заслужителите дженнета ще бъдат връчени отдясно, а на тези, които са заслужили джеханнема, отляво. Тези, чиито кн иги са връчени отдясно, се наричат “асхаб-ул йемин”,а тези, чиито книги са връчени отляво, се наричат “асхабу’ш-шимал”. Връчването на книгата от дясно е знак за благата вест, а от ляво – за наказанието.

4- Равносметката и разпитът

След като хората вземат в ръцете си своите книги с делата си и видят, че в тях е записано всичко до най-малката подробност, ще им бъде търсена равносметка от страна на Аллах. По време на равносметката и разпита, освен книгите с делата за извършените дела, ще свидетелстват и органите на човека, както и всичко, което съществува на земята.


По време на разпита и равносметката, където извършва хцият добро дори и колкото прашинка, ще получи своята награда, и където извършващият зло дори и колкото прашинка, ще получи своето наказание, и където не ще може да става дума за какзато и да несправедливост, хората ще бъдат питани за следните пет неща: ктьде е изразходвал живота си, как е прекарал младостта си,къде е спеч елил имуществото (богатството си), за какво го е похарчил, и практикгувал ли е или не това, което е знаел (Тирмизи, “Къямет” 1).


В различни хадиси също се оповестява, че на всички хора им бъде търсена равносметка от Аллах без да има посредник помеждy им, че вярващите лясно ще отговарят на въпросите, които ще им бъдатзадавани, a неверниците ще бъдат прекарани през тънка и прецизна равносметка и разпит (Бухари, “Рикак”, 49; “Мезалим”, 2; Муслим, “Зекят”, 20; “Дженнет”, 18).

5- Мизан (везните)

Думата “мизан”, чието речниково значение е “везни,теглилка”, е божествената мяра за справедливост в отвъдното, където след равносметката ще бъдаттеглени делата на всички. Мизанът, чиято истинска същност не може да бъде усъзната от нас, не прилича на нито един уред за теглене, който съществува на земята. Тези, чиито добрини натежат над лошите дела на везните, ще се сполучат, а онези, чиито добрини дойдат леки/недостатъчни, ще отидат в ада. Онези от хората, които са отишли в ада, а са вярващи, ще бъдат изкарани от него и ще бъдат вкарани в рая, след като изтърпят наказанието. Тяхното наказание ще съответства на греха, който са извършили. В Корана относно мизана се повеля следното:

“Ще поставим Ние везните на справедливостта в Деня на възкресението, и никой не ще бъде угнетен с нищо. И [всяко дело] Ние ще прибавим, дори да е с тежест на синапено зърно. Достатъчни сме Ниеза съдник.”

(ел-Енбия, 21/47)

6- Сираг


Сират е един път, който е протегнат над ада. Всеки ще мине през него. Някои от вярващите спрямо делата, които са извършили, ще треминат през него бързо, а други – по-бавно. А невервениците и грешниците подхлъзвайки се, ще паднат в ада. Не могат да се срещ-гат достоверни хадиси относно това какво нещо е сират. В един от садисите си пратеникът е оповестил, че първите, които ще минат през :ирата, който ще бъде извисен над ада, са той и неговата общност. Гой изяснява, че благодарение на своите добри дела хората ще преминават през него бързо (Бухари, “Езан”, 129; “Рикак”, 48-52; Муслим, ‘Иман”, 81; Ибн Мадже, “Зухд”, 33).


7- Басейнът (реката)


Това са изворите (реките), с които ще бъдат дарени пратениците ıa къяметския ден. Вярващите, пиейки от прозрачната и хладка вода ıa тези реки, ще утолятсвоята жажда. Думата кеусер, която минава в йета от Корана,

“Ние ти дадохме [о, Мухаммед реката] ел-Кевсер.”

ел-Кевсер, 108/1

по принцип била разбрана като “извор”. Поради ази причина изворът на пратеника в отвъдното бил наречен с името Хавз-и кевсер”.
Както се оповестява и в хадисите, в съдния ден всеки пратеник щеима по един извор. От него ще пият самият пратеник и неговата общност. Изворът на пратеника ни ще бъде много голям, водата му ще бъде по-бяла от млякото. Мирисът му ще бъде по-хубав от този на миска, а броят на чашите ще бъде повече от звездите на небето. Онзи, ксйто отпие веднъж от него, никога повече не ще изпита жажда (Бухари, “Ри-как”,53; “Фитен”, 1; Муслим, “Фезаил”, 9; Тирмизи,“Къямет”, 14,15).

8- Шефаат (застъпничеството)


Истина и факт е, че в отвъдното всички пророци ще застъпничат с позволението на Аллах. Застъпничеството означава молбата и правенето на дуаот пратениците и тези, които са на високи степени при Аллах за опрощението на греховете на онези вярващите, които имат грехове, и за издигането на по-големи степени на тези, които нямат.
В онзи ден, когато не ще може по никакъв начин да става дума за застъпничеството към неверниците и двуличниците, онези, които ще имат право на застъпничество са пратеника ни, останалите пратеници и верните раби на Аллах. Айетите

“Кой ще се застъпи пред Него, освен с Неговото позволение?…” (ел-Бакара, 2/255) и “И се застъпват само за онзи, от когото Той е доволен.” (ел-Енбия, 21/28)

показват съществуването на застъпничеството.
А пратеникът ни е повелил: “Моето застъпничество е за тези от моята общност, които извършват големи грехове. ” (Ебу Дауд, “Суннет”, 21; Тирмизи, “Къямет”, 11; Ибн Мадже, “Зухд”, 37)
Освен този вид застъпничество на пратеника съществува и още едно застъпничество, което е общо и всеобхватно. Когато на махшер всички създания чакат в напрежение и мъка за да бъдат разгадани техните равносметки, той, правейки дуа на Аллах, ще иска от Него равносметката и разпита да започнат миг по-рано. Това се нарича “шефаат-иузма/най-голямото застъпничество).Това застъпничество на пратеника ни в Корана се споменава с името “макам-и махмуд/ възхваленото място.” (ел-Исра, 17/79;относно шефаат-и узма вж. Бухари, “Зекят”, 52)
Задължението, което остава за мюсюлманите, е не да изоставят религиозните отговорности, доверявайки се на застъпничеството, а да се трудят и стараят, за да бъдат достойни за застъпничеството.


9- А’раф


Арабската дума а’раф, която означава “високите части на планината и хълма”, е наименованието на стената и високата част, която се намира между рая и ада. Учените са достигнали до две различни виждания относно а’раф и тези, които ще бъдат там:

1- Хората, които са загинали без да чуят призива, на който и да е пророк, и децата на езичниците, които са загинали като малки.


2- Тези, които ще са на А’раф са вярващите, чииго праведни и лоши дела са равни на брой. Преди да влезнат в рая, те ще бъдат накарани да чакат известно време между рая и ада. После с благоволението на Аллах те ще влезнат в него.


В Корана относно тези, които ще бъдат на мястото А’раф, се казва следното:

“Между тях ще има преграда, а върху Стената мъже, които узнават всеки по неговия белег. Те ще викат към обитателите на Рая: “Мир вам!” Не са влезли там, а копнеят. И когато погледите им бъдат обърнати към обитателите на Огъня, ще рекат: “Господарю наш, не ни слагай заедно с хоратаугнетители!”

(ел-А’раф, 7/46-47)

10- Джехеннемът (Адът)


Арабската дума “джехеннем”, чието речнико значение е, “дълбока яма”, е мястото за наказание в отвъдното, където неверците ще останат вечно, и където ще останат грешните вярващи, за да бъдат наказани толкова, колкото техните грехове. В Корана за назоваването на джехеннем са използвани 7 имена: Джехеннем (дълбока яма), нар (огън), джахим (много голям огън, чиито пламъци се извисяват на степени), хауийе (бездната, от която повечето от тези, които са паднали в нея, не са се завърнали), сайр (дъв огън, пламък), леза (пламък без добавки и дим), сакар (огън), хутаме (лаком, ненаситен и нажежен огън). Някои учени твърдят, че тези седем имена са седемте степени на джехеннема.


Джеханнемът и животът там са описани в Корана по следния начин: когато грешниците пръстигнат в джехеннема, пламъци в негс ще пръскат големи искри към тях (ел-Мурселят, 77/32-33), когато се забележи отдалеч, чува се неговият вой и кипене (ел-Фуркан, 25/12). Джехеннемът, който е един затвор за отричащите (ел-Исра, 17/8), със своите покривала и легла от огън (ел-А’раф, 7/40-41) обгръща от всички страни обитателите на ада (ел-Кехф, 18/29). Той е една пълна с пламтящ огън бездна (ел-Кариа, 101/9-11) която обгаря и изгаря лицата (Ибрахим, 14/50; ел-Му’минун, 23/104), която сваля и препъпича кожата (ел-Меаридж, 70/16), който прониква до сърцата (ел-Хумезе 104/7). Джехеннемът, чието гориво са хорат и камъни, (Тахрим, 66/6) не ще му дотегне от тези, които биват хвърляни в него (Каф, 50/33).


За да вкусват наказанието при всяко изгаряне на кожата, кожата наубитателите на джеханнема, които се намират в горещина и вряща вода, която прокиква в дълбините на човека, и в един черен дим, който не е хладен и приятен, ще бъде подновявана (ен-Ниса,4/56). Тяхната храна ще бъде дървото Заккум (ес-Саффат, 37/64-66), а това, което ще пият е вряща вода и гной (ел-Уакиа, 56/53-55; ен-Небе, 78/25). Там, освен че не ще намерят прохлада, но не ще могат да намерят и нещо хубаво за пиене (ен-Небе, 78/24).


Аллах не ще помилва отричащите (ен-Ниса, 4/137), които ще бъ-датлишени от възможността да видят Аллах (ел-Мутаффифин, 83/15). Наказанието на джехеннема ще ги обгърне завинаги. А грешните вярващи не ще останат в джехеннема вечно. Както се оповестя в хади-сите на пратеника ни (с.а.с.),след като изтърпят наказанията си, те ще бъдат вкарани в рая (Бухари, “Рикак”, 51; “Теухид”, 19; Тирмизи, “Бирр”, 61; Ибн Мадже, “Мукаддиме”, 9).


Както във всеки период от отвъдния живот, така и джехеннем-ското наказание ще бъде изтърпявана заедно от тялото и душата. Но нещата, които се споменават за живота в джехеннема като болката, мъката, наказанието, огъня и т.н. не могат да бъдат оприличавани с тези на земята. Тяхната истинска същност не може да бъде усъзната от хората. Единствено Аллах знае.

11- Дженнета (рая)

Речниково значение на думата дженнет е “градина, място покрито в гъста растителност и дървета’. Като термин така се нарича отвъдната обител, която е обурудвана с различна благодат и където вярващите ще останат завинаги. Дженнетът и животът там са вечни. В Корана са използвани различни названия за дженнета. Тези имена, които е възможно да бъдат и степените на дженнета могат да бъдат подредени по следния ред: Дженнету’л-Ме’уа (раят, който е мясото за пребивавай е и обитаване на шехидите и вярващите), Дженнет-и адн (рая за отсяда не и вечния рай), Дару’л хулд (обитела на вечността), Фирдеус (райската градина, която обхваща всичко, Дару’с селям (дома на мира), Дару’л мукаме (мястото, където да се остане вечно), Дженнету’н-наим (джен-нетите пълни с блага), ел-Макаму’л-емин (сигурно място).


Когато изследваме Корана, ние виждаме, че той описва дженнета и обитателите на дженнета по следния начин: Дженнета е място, чиято ширина е колкото земята и небето (Ал-и Имаран, 3/113), където не ще се срещат, нито изгаряща топлина, нито замръзващ студ (ел-Инса н, 76/13). В дженнета ще има чиста вода и реки от мляко, чийто вкус се разваля, и мед (Мухаммед, 47/15), извор на сладка вода, която е ароматизирана с джинджифил (селсебил) (ел-Инсан, 76/18). Там ще имa една напътка, която има мирис на миск (ел-Мутаффифин, 83/25-26)-Райската напитка е една напитка, от която не боли глава, която не опиянява, която дава удоволствие на отпиващите от нея, и която извира от един чисто бял извор (ес-Саффат, 37/45-47). Когато бъде пито от нея, нито опиянява, нито замайва главата (ел-Уакиа, 56/19), пито подтиква към извършване на грях, нито причинява говоренето на безмислици и глупости (ет-Тур, 52/23). В дженнета има различни плодове, градини с фурми, нарови дървета (ер-Рахман, 55/68), лозя (ен-Небе’, 78/32), лотосови дървета без бодли и натежали бананови дървета (ел-Уакиа ,56/28-29), и различни видове птиче месо (ел-Уакиа, 56/21).


Дрехите на обитателите на дженнета ще бъдат от гънка и дебела (брокат) истинска коприна (ел-Кехф, 18/31); техните украшения ще бъдат от злато (ел-Кехф, 18/21; ел-Хадж, 22-23; ел-Фатир, 35/33), а домовете им – красиви (ет-Теубе, 9/72). За да слугуват на обитателите на рая, в дженнета ще обикалят безмъртни и вечно млади юноши, наречени “уилдан”, които поради тяхната красота ще бъдат смятани за пръснати бисери (ел-Инсан, 76/19). Там се ще носят златни чаши и подноси и ще има всичко, което душите на заслужилите рая ще поискат, и всичко, което очите им видят (ез-Зухруф, 43/71). За за-служителите дженнета ще има реки, които ще текат под крата им, и дворци изградени едни върху други (ез-Зумер, 39/20). За тях ще има пречисти съпруги, които ще бъдат дарени с много красоти (ел-Бакара, 2/25; ел-Уакиа, 56/35-38; ес-Саффат, 37/48-49; ен-Небе, 78/33).


Обитателите на дженнета и техните съпруги ще се облягат на престоли в сенките на рая (Ясин 36/56). Омразата ще бъде изкарана и изхвърлена от сърцата на обитателите на рая отстрана на Аллах. Те ще стоят върху престолите си един срещу друг като братя. За намиращите се в рая не ще има умора и затруднение (ел-Хиджр, 15/47-48). Там не ще се чуват напразни и лъжливи слова (ен-Небе, 78/35).


Райските блага ще бъдат толкова красиви, че човешкият разум и фантазия не са способни да ги поберат. Пратеникът е пояснил това в един кудси по следния начин: “Аллах повелява следното: “Аз приготвих в дженнета за моите верни раби такива блага, които нито едно око не е виждало, нито едно ухо не е чувало, и които не са минавали през сърцето (разума) на човека.” (Бухари, “Тефсир”, Сура 32; Муслим, “Дженнет”, 1; Тирмизи, “Тефсир”, Сура 32)


Без съмнение най-голямото благо в дженнета е спечелването на задоволството на Аллах и виждането Му. По тази тема в Корана се казва следното: “…Благоволението на Аллах е още по-голямо. Това е великото спасение.” (ет-Теубе, 9/72)

Виждането на Аллах в отвъдното (ру’йетуллах)

След като влезнат в рая, в отвъдното вярващите ще видят Аллах Не съществуват ясни сведения относно същността на това виждане По въпроса за “виждането на Аллах” учените са дали мнение, че условията, които са необходими за виждането на съществата на този свят, не са задължителни за виждането там.


В един айет се казвайки

“Едни лица в този Ден ще възсияят, към своя Господар ще гледат.”

(ел-Къяме, 75/22-23)

се оповестява, че в отвъдното вярващите ще видят Аллах. Пратеникът ни също в един от хадисите си казва следното: “Без съмнение вие ще видите Вашия Господар, така какпю виждате тази луна. И по това време вие не ще си навредите един на друг поради навалицата.” (Бухари, “Меуакит’, 16; “Теухид”, 24; Муслим, “Иман”, 81; Тирмизи, “Дженнет”, 15)


В друг един хадис пък се оповестява, че след като вярващите влезнат в рая, Аллах ще ги попита: “Има ли още нещо, което желаете, да ви дам?”. След като те отговорит с думите: “Какво повече да поискаме”, в същият хадис е оповестено, че Аллах ще им покаже себе си, и че за тях не ще има по-приятно нещо от поглежданото към Аллах (вж. Муслим, “Иман”, 80; Тирмизи, “Дженнет”, 16).

относно Mustafa

Проверете Също

ВЯРАТА

А) ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ЗА ВЯРА И ОБХВАТНОСТТА Й В речника думата “иман/вяра” означава “потвърждаване думите на …

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir