ВЯРАТА В ПРОРОЦИТЕ

а) Понятието “пейгамбер/пророк” и вярата в пророците (пратениците)

Думата “пейгамбер” в персийския език означава “вестоносец и пратеник”. Като религиозен термин “пейгамбер” се нарича “пратеника, който Аллах е избрал сред Своите раби, и който, удостоявайки Tо с откровението, го е натоварил със задачата да извести хората за заповедите и забраните му. Като съответна на думата “пейгамбер” в арабския език се използват думите “ресул” и “мурсел”, които означават “изпратен” и “пратеник”. Като термини думите “ресул и мур-cел ” се нарича пророк, който е изпратен към хората с нова книга и ново религиозно право (шериат). Множественото число на тези думи е “русул” и “мурселун”. Думата *неби” означава пророк, който оповестява заповедите и забраните на Аллах, но който не е изпратен с нова книга и ново религиозно право, и който е натоварен със задължението да оповести на своята обшност книгата и шериата на предишния пратеник. Множественото число на думата е “енбия”. Думите “риса-лет” и “нубууует” са техните инфинитивни форми и означават пра-геничество и пророчество.


Вярата в пророците е една от шестте основи на вярата. Вярата в пратениците означава да вярваш, че от страна на Аллах са изпратени избрани хора, които да покажат правия път на хората, и че всички сведения (познания), които тези хора са донесли от Аллах са, истина и верни. Великият Аллах е определил като фарз за всеки мюсюлманин вярата във всички пратеници без да прави някаква разлика между тях:

“Пратеника повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Господ, повярваха и вярващите. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите ангели, и Неговите писания, и Неговите пратеници. [И казаха:] “Разлика не правим между никого от Неговите пратеници…”

(ел-Бакара, 2/285)


По тази причина вярата в една част от пратениците и непотвържда-ването на останалите е счетена за неверие:

“Които не вярват в Аллах и в Неговите пратеници, и искат да отделят Аллах от Неговите пратеници, и казват: “Вярваме в едни и не вярваме в други ”, и искат да поемат среден път, тези са истинските неверници. И приготвихме за неверниците унизително мъчение.”

(ен-Ниса, 4/150-151)


Както е пояснено в Корана, Аллах векове наред е изпращал пратеници и чрез тях е приканвал хората да приемат истината и да я живеят. В Корана това, че не съществува н ито едно общество и общност, при които да не е дошъл пророк, е изразено по следния начин:

“Ние те изпратихме с истината като благовестшпел и предупредител. И нямаше общност, сред която да не е минал предупредител. ” (ел-Фатр, 35/24), “Кълна се е Аллах, вече изпращахме пратеници и на общности преди теб[о, Мухаммад]…”

(ен-Нахл, 16/63; освен това вж. Юнус, 10/47).


Пророчеството е Божия даденост. Тя не се постига с работа, иба-дет и подслушание. Аллах знае кои могат да носят тежестта на пророчеството и кои са достойни за това и избира за пророк, когото пожелае:

“Това е благодатта на Аллах. Дарява я Той комуто пожелае. Аллах е Владетелят на великата благодат. ”

(ел-Джума, 62/4)

В този избор имуществото, богатството, славата, известността и постът не са от значение/водещи.
Както във всяка тема,така и относно темата за пророчеството ислямът съблюдава средния път, не е извисил пратениците на нивото Бог и ги е счел за пратеници и раби на Аллах. Ние приемаме, че пратениците са избрани хора, които са удостоени с Божието откровение и притежават качества, които не съществуват в останалите хора. Но ние вярваме, че в нито един от тях не съществува качеството божественост, чете не притежават сила за допринасянето на полза и вреда, освен при позволението на Аллах, и че те не знаят неведомото освен това, което Аллах им е оповестил (вж. ел-Маиде, 5/72-73,75; ел-А’раф, 7/188; ет-Теубе, 9/30).


Пратениците не са се задоволили само с оповестяването на религията, те разяснили религиозните принципи, после научили своите общности на тях, и възпитавайки ги, те ги пречистили от злините. Когато вършели тези неща, те не пренебрегвали своите мисии и в името на това са се изправели гърди в гърди с много трудности и мъчения.
Както се пояснява и Корана, пророчеството е завършило с Муха-ммед (с.а.с.):

“Мухаммад ме е баща на никого от вашите мъже, а е Пратеника на Аллах и последният от пророците.”

(ел-Ахзаб, 33/4С)

След него вече не ще идва друг пророк и посланието, което той е донесъл, ще продължи до Съдния ден. Твърденията, които излизат на бял свят, че след Мухаммед (с.а.с) ще дойде нов пратеник и че ще донесе нова свещена книга, не са нищо друго освен отричане на това много ясно постановление на Корана, а именно вярата, че Мухаммед (а.с.) е “хатему’ннебийин” (последният от пратениците).

б) Нуждата от Божи пратеник и мъдростта от изпращането на пратеници

Хората имат нужда от пратениците, които са едни истински пъ -теводители. Колкото и когато човекът е бил създаван, той да е бивал даряван с една дозина способности като разум, съзнание, разбиране и способност да избира и чрез тези способности да се е сдобил с някои знания относно себе си, обкръжението му и останалите същества, то всички тези неща са ограничени и съобразно неговата лична сила. В темите, които надхвърлят човешката сила, и къде-то той не е достатъчен, или в нещата, които са в неговите възможности, но той не може да достигне до истината поради негативното влияние на външната среда, той трябва да бъде хванат за ръка и пътя му да бъде осветен. Ето Аллах, Който най-добре познава тази страна на човека, като едно последствие на Неговата мъдрост, благоволение и помощ е изпратил на хората пратеници. Освен това сред причините хората да изпитват необходимост от пратеници могат да бъдат изброени следните неща:

  1. Хората със собствения си разум дори и да могат да разберат съществуването и единството на .Аллах, то отвъд това те не могат да разберат напълно някои висши качества, които Му принадлежат. Те не могат правилно да узнаят как трябва да се прави ибадет на Аллах и обстоятелствата, свързани с отвъдното. Достигането до земното и отвъдното щастие, вървейки по най-краткия и без недостатъци път, извисяването в мисълта и морала е възможно единствено чрез извършването на повелите, на които пратеникът е възпитавал. Ето затова Великият Аллах е изпращал пратеници, за да премахне тази нужда на хората.
  2. Ако не били изпращани пратеници, хората щяха да се затрудняват в намирането на истината, доброто, правилното и красивото и в разграничаването на полезното от вредното. Затова те ще изразходват много време и в повечето случаи в тези теми те ще остават под натиска на чувствата, традициите, временните желания и страсти. Те ще бъркат истинското право с практичната полза и няма да дават точни решения. Ето поради тези и подобни причини като едно следствие от милостта си Аллах е изпратил пратеници: “Ите изпратихме [о, Му-хаммад] наистина като милост за светоеете”. (ел-Енбия, 21/107)
  3. За да може хората да бъдат държани отговорни и задължени с някои дела и за това да им бъде давана награда или наказание, затова също има нужда от изпращането на пратеници. По този начин предварително се възпрепятства оправданието на хората срещу Аллах в отвъдното, като казват “ние не знахме, не ни беше изпратен пратени”: “Пратеници-благовестители и предупредители, за да нямат хората довод пред Аллах подир пратениците. Аллах е всемогъщ, премъдър. ” (ен-Ниса, 4/165)
  4. Чрез обучаването на обществото на изкуство,търговия, земедепие и различни професии пратениците са допринесли за цивилизацията, културата и общественото развитие. Те са работили за ощастли-вяването на своите общности както на този, така и на другия свят.

в) Качествата на пратениците

Когато се каже качествата на пророците, се разбират качествата, чието съществуване в тях е (джайз) допустимо и необходимите и задължителни качества (уаджиб). Както се акцентира във много отайе-гите от Корана, пророците също са хора. Те също като останалите хора стават и сядат, хранят се и пият, разхождат се, стават родители, разболяват се и загиват; специфичности като тези се наричат допустими (джайз) за мислене; специфичности относно пратениците.


От гледна точка на отговорността към божествените заповеди и забрани пратениците са като останалите хора. Но те с всички свои действия осъзнават, че са избраните пратеници и раби на Аллах за хората и че са едни примери, към които, гледайки, хората внасят ред в/подреждат своите действия. По тази причина дори и когато са бедни и в трудност, те благодарят на Аллах. Нито една от лошите нрави като завистта и лицемерието не се срещат в тях.


Във всеки пратеник е необходимо и задължително съществуването на някои качества, които са отвъд това да бъдеш човек. Тези качества са следните:

  1. Съдк (вярност, честност). Тоозначава “да бъдеш честен, правдив”. Всеки пратеник е честен и безпогрешен/почтен. Те никога не лъжат. Ако щяха да изричат лъжа, то те щяха да изгубят чувството на доверие на народа, който вярва в тях. А тогава целта и мъдростта от изпращането на пратеник ще бъде неосъществена. Противоположното на честността (съдк) лъжата (кизб) е немислима относно пратениците. Всички пратеници и преди и след пророчеството си не са изричали лъжа.
  2. Еманет (довереност). Това означава да бъдеш доверен. Всички пророци са доверени и сигурни хора. Те никога не предават (изменят на) повереното. В един айет на тази тема се повелява следното: “Инеподобава на пророк да измени…” (Ал-и Имран, 3/161)Про-тивоположното на качеството еманет е измяната е немислима относно пророците.
  3. Исмет (чистота). То означава “неизвършването на грях,да бъ-деш предпазен от греха”. В нито един период от живота на пратениците, освен че те не са извършили грях, който се счита за ширки не-вeрие, но и особено след като са станали пророци, те не са извършили грях умишлено (преднамерено, нарочно). Поради това че са хора, то е възможно да им бьдат открити съвсем малки грешки, които не са на ниво грях. Но чрез предупреждение от страна на Аллах тези техни грешки са били поправяни на мига. Този вид малки грешки на пратениците се наричат“зилле”. Аллах ги е предпазил от противоположното на това качеството исмет, т.е. от вършенето на грях Поради това, че пратениците са примерни хора и водачи, те са далеч от действия, които ще злепоставят, разрушат тяхното положение.
  1. Фетанет(прозорливост). Това означава умността, досетли-востта и бдителностга(проницателността) на пратернипите. Противоположното на това, глупавостта не съответства с пророчеството. Ако пратениците не бяха умни и разумни хора, то те нямаше да могат да убедят хората, към които се обръщаха, и осъществят обществената промяна.
  2. Теблиг (оповестяване, известяване). Това означава напълно-то предаване от страна на пратениците на заповедите и забраните на Аллах към своите общности. Противоположното на това, скриването, запазването в тайна (китман) е немислимо относно пратениците. Айетът: “O Пратенико, оповести какво ти бе низпослано от твоя Господ! А не го ли сториш, ти не ще си оповестил Неговото послание…” (ел-Маиде, 5/67) говори точно затова качество.

г) Имената на пророците, които минават в Корана

От времето на първия пророк Адем (а.с.) до последния пратеник Мухаммед (с.а.с) са дошли и преминали доста пратеници. В Корана няма някакви сведения относно броя на изпратените пророци. В един хадис се оповестява, че броят на пророците е 124 000, а от тях 315 са пратеници® (Ахмед бин Ханбел, Муснед, V, 266). Но ако бъде взет в предвид айета “Преди теб изпратихме и други пратеници за някои ти разказахме, а за други не сме ти разказали…”, то по-правилно би било да се каже “повярвах във всички пророци, които са изпратени от Адем до Мухаммед (а.с.) и приех, че те са истина”, без да се определя някакво число относно техния брой.
Имената на пророците, които минават в Корана са следните: Адем, Идрис, Нух,Худ, Салих, Лют, Ибрахим, Исмайл,Исхак, Якуб, Юсуф, Шу-айб, Харун. Муса, Дауд, Сулейман, Ейюб, Зулкифл, Юнус, Илйас, Елйе-са, Зекерия, Яхйя, Иса, Мухаммед.
Освен тях в Корана са споменати още три имена. По гях има разногласие относно това дали те са пророци или велии/приближени на Аллах. Това са Узейр, Локман и Зулкарнейн.

д) Степените на пророчеството

Според ислямското убеждение всички пратеници са равни отглед-на точка на това, че са пророци. Аллах е определил като фарз за всеки мюсюлманин вярата във всички пророци без да прави разлика между тях. Въпреки че това е така, то след като бъдат потвърдени техните пророчества, се приема и това че може да съществува разлика в степените помежду им. По тази тема в Корана се повелява следното:

“Тези са пратениците на едни от тях отредихме да стоят над други; с някои Аллах говори и въздигна други по степени…”

(ел-Бакара, 2/253)


От израза в айета “и въздигна други по степени” се има предвид нашият пророк Мухаммед (с.а.с.). Той притежава по-висше и безподобно място сред останалите пророци. Защото:

  1. Пратеникът е най-висшето и най-доброто създание сред създанията, той е най-любимият раб на Аллах. В един айет се повелява: Вие сте най-добрата общност, изведена за хората…” (Ал-и Им-ран ,3/110) Това една общност да е най-добрата, налага пратеника, който тя следва, да бъде най-висшето същество.
  2. Неговото пророчество обхваща цялото човечество. А останалите пророци били изпратени само за определени общества. В един айет се повелява следното: “Ите изпратихме Ние [о, Мухаммад] за всички хора само като благовестител и предупредител…”(Себе, 34/28)
  3. Докато пророчеството на предишните пророци е обхващало една част от времето, то неговото пророчество ще продължи до Сетния ден. Той е последният пророк и след него не ще дойде друг пророк.
  4. След като той е последният пророк, то естествено е религията, която той е донесъл, да е най-последната и най-съвършената рели -гия. Ислямът е премахнал постановленията на предишните религии и той ще продължи до Сетния ден като най-последната и най-съвършената религия. В един айет се казва следното: “…Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия…” (ел-Мамде, 5/3) След пратеника ю ниво заемат място пратениците, наречени “улу’л азм” Нух, Ибрахим, Муса, и Иса (ас.), след тях останалите пратеници (ресул) и след тис останалите пророци (неби).
    Улу’л азм означава пророците, които без да покажат сграх срещу тежките задачи и отговорността, която са поели, са извършили своята задача да оповестят религията на хората и които са показали воля и отстояване във въставането/спречкването с всички трудности. В един айет, където минават имената на пратениците улу’л азм, се повелява следното: “Той предписа за вас в религията онова, което завеща на Нух и онова, което разкрихме на теб [о, Мухаммад], и онова, което завещахме на Ибрахим и на Муса, и на Иса…” (еш-Шура, 42/13; освен вж.ел-Ахзаб, 33/7).

е) Пророчеството и откровението

Порочеството z откровението садве понятия, които са неразделими едни от други. Немислимо е да има пратеник, който да не получава откровение от Аллах. Всевишният Аллах, вдъхновявайки чрез откровението (уахи( своите заповеди, забрани, постановления и вести, оповестява на хората, които Той е създал, това, което Той пожелае.
Думата “уахи”, която в речника означава “шепнене, изпращане, заповед, знак, вдъхновение”, има следните значения: оповестяване на нещата, които Аллах пожелае на своите пратеници по път, чието естество не може да бъде напълно разбрано от нас. То означава един вид скрито и бързо комуникиране между Аллах и Неговия пратеник и нещото, което Аллах е низпослал в сърцето на своя пратеник. Откровението (уахи” е едно състояние, едно преживяване. Същността и естеството му знаят единствено пророците, които са го изживели. То е една тайна между Аллах и пратеника му. Но видовете на пристигане на откровениетз и въздействието, което то оказва върху пророците, се знае посредством сахабетата.
Съществува разлика между “уахи” и вдъхновението “илхам”, което се образува в гьрцето. Откровението “уахи” идва на пратениците, опазва се от страна на Аллах и достига до пратениците под наблюдение. Когато пратеникът получава откровение, той в съзнание. А вдъхновението “илхам” не е опазено (защитено), има възможност за подвеждане и се образува/възниква в сърцата на любимите на Аллах раби несъзнателно.
Това, че не може да бъде узнато и осъзнато от хорага какво точно събитие е откровението и неговата същност, не налага отричането на феномена “уахи”. Защото днес метафизичните събития, с които се занимават позитивните науки и особено парапсихологията, са събития, чието съществуване се приема, но които не могат да бъдат точно и научно обяснени. Всевишният Аллах в един айет, свързан с откровението, е повелил следното:

“С хората Аллах говори само чрез откровение или зад преграда, или като изпрати пратеник и му разкрива по Своя воля каквото пожелае. Той е всевишен, премъдър.”

(еш-Шура, 42/51)

Видовете, по които пратеникът е получавал откровение, са следните:

  1. Праведни сънища: сънищата, които е виждал нашият пратеник, по-късно се проявявали напълно еднакво в реалния живот.
  2. Това, е поставянето на откровението в сърцето на пратеника от страна на Джебрайл, когато той е буден. За този вид откровение споменава следния айет: “Спусна го довереният Дух [Джибрил] в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите на ясен арабски език. ” (еш- Шуара, 26/193-195)
  3. Откровението, което е донасял Джебрайл, преобразявайки се в човек, е най-лесният вид за получаване на откровението. Хадисът, който е известен под името “хадиса за Джебрайл”, е достигнал по този път.
    •4. Идването на откровението под формата на звук, приличащ на зъзнене, без Джебрайл да се показва. Този вид уахи е определен като най-тежката форма на получаване на уахи от страна на пратеника ни. Айетите, в които има заплаха и закана, са идвали чрез този вид откровение. Когато получавал този вид откровение, пратеникът ни много се напрягал, треперел и дори в много студени дни се потят (Бухари, Бед’ул-Уахи, 2).
  4. Това е откровението, което Джебрайл донасял, когато пратеникът спял. Тези слова, които са получени по този път, не са Коран.
  5. Това е откровението, което Джебрайл е донесъл в своя истински вид. Този вид откровение се е осъществил два пъти. Първият път е в пър вия ден на пророчеството в пещерата Хира, а вторият – по време на Ми радж (извисяването към небесата): “И отново го видя при друго спускане до лотосовото дърво на крайния предел”. (Неджм, 53/13-140)
  6. Получаването на откровение от пратеника директно от страна на Аллах или откровението посредством говорене с Аллах зад завеса. Това е станало по врема на Мирадж.

ж) Доказателството за пророчеството

Дсказването на пророчеството на един пророк е възможно единствено чрез категоричен довод, който не носи никакво съмнение. И този категоричен довод или е наблюдението на чудото, което той е показал със сетивните органи, или осведомението за това чудо с вест мутеуатир, която изразява категорично знание/сведение. В наши дн и тези доводи са валидни единствено за пратеника. А като започнем от Корана, още много чудеса на пратеника са достигнали до нас по пътя теуатур.

аа) Чудото/муджизе

В речника думата “муджизе’ означава “нещо, което оставя човека безсилен, безпомощен, нещо необичайно, странно, чудновато”. Като термин думата “муджизе” се определя по следния начин: необичайното събитие, което Аллах създава, за да подтвърди и подкрепи пратеника си, Който твърди, че е дарен с пророчество, и което оставя безсилни хората в създаването на нещо подобно на него. Същността на чудото, което за кратко и временно спира валидността и въздействията на природните закони, не може да бъде разяснено чрез позитивните науки. Ако това беше така, то това нямаше да бъде чудо и щеше да е нещо обичайно. Следователно чудото, това е успехът/способ-ността на човека, който е пророк, да покаже със силата на Аллах събитие, което умовете не могат да осъзнаят. В Корана на мястото на термина “муджизе” (чудо) се използват понятията “айет”, “беййине” и “бурхан” (знамение, ясен занак, ясен довод).
За да може едно събитие да бъде сметнато за чудо, то трябва да притежава следните спицифики:


а) Чудото всъщност е действие/дело на Аллах. Наричането му “пророческо чудо” е поради това, че става посредством него и понеже показва неговата достоверност.


б) Чудото става при пратениците. Необичайното нещо, което показва някой, който не е пророк, не се нарича чудо/муджизе.


в) Чудото е събитие, което не съответства на природните закони.


г) Чудото съществува заедно с претенцията за пророк. То не става преди или след тази претенция.


д) Чудото става в съответствие с желанието на пророка. Ако някой каже “Аз ще повдигна планината от мястото й”, а раздели морето, то това не се счита за чудо. В Корана се говори за някои чудеса, най-известните сред тях са следните:

  1. Ибрахим (а.с.) бил хвърлен в огъня от страна на владетеля на Бабил/Вавилон Нумруд, но огънят, подчинявайки се на заповедта на Аллах “РекохмеНие: “О, огън, бъди студен и безопасен за Ибрахим!” (ел-Енбия, 21/58-69), не го изгорил.
  2. Случаят, когато Салих (а.с.) донесъл една крава по желание на народа на Семуд, и когато те, престъпвайки, заклали тази крава, и съответно на това Аллах ги унищожил с невероятно земетресение (еш-Шуара, 26/141-158).
  3. Когато Якуб (а.с.), чиито очи били степи, поставил ризата на сина му Юсуф върху очите си и ечите му прогледнали (Юсуф, 12/9396).
  1. Превръщането на тоягата на Муса в змия (Таха, 20/17-21); когато той поставил ръката си под пазвата си и когато я изкарал,™ била цяла и напълно бяла (Таха, 20/22; ен-Немл, 27/12; ел-Касас, 28/32); Поглъщането на въжетата и пръчките на магьосниците от страна на тоягата на Муса пред Фараона (Таха, 20/65-70); когато той ударил с тоягата си, се разделили на две на морето; минаването на Синовете на Исрайл и затварянето на морето точно когато те минавали и тяхното удавяне (еш-Шуара, 26/61-66).
  2. Говоренето на Сулейман (а.с.) с една птица (ен-Немл, 27/20-28) и разбирането на думите на мравката от негова страна (ен-Немл, 27/18-19).
  3. Когато Иса (а.с.) направил една птица от кал и когато духнал в нея с позволението на Аллах, тя оживяла и полетяла, съживяването на мъртви от негова страна, изцелението на слепите по рождение и прокажените (ел-Маиде, 5/110). Низпославането на трапеза по желание на апостолите (ел-Маиде, 5/114-115).

бб) Други необичайни състояния

Другите необичайни събития дори и по тяхната необичайност да приличат на чудото (муджизе), то между тях има голяма разлика. Чудото се случва при пророк, който е поел задачата пророчество. Освен това в чудото има отправяне на предизвикателство от страна на пратеника. Необичайностите извън чудото се срещат при хора, които не са пророци. И в този вид събитие не става въпрос за отправяне на предизвикателство. Освен това чудото не може да бъде имитира-но/копирано, а останалите необичайности могат. Другите необичайни събития извън чудото са следните:


а) Ирхас. Това са необичайните състояния, които показва личността, която ще бъде пророк, преди да е станала. Като например може да се посочи говоренето на Иса (а.с.) още в люлката (ел-Иаи-де, 5/110-115).


б) Керамет. Това са необичайните събития, които показват вели-ите, които са свързани от сърце с техния пратеник и които го следват прецизно.


в) Меунет. Това става, когато някой раб на Аллах, мюсюлманин, който не е вели, е изпаднал в трудност или затруднение, и Аллах го е измъкнал от тази трудност по необичаен начин.


г)Истидрадж. Това е необичайно събитие, което е възникнало въз основа на желанията и исканията на хора неверници и грешници.

д) Иханет. Това е събитие, което възникнало противоположно на желанията и исканията на неверниците и грешниците. Например когато един от отричащите, които се определя за пратеник на име Му-сейлеме, направил дуа за един човек, чието едно око било сляпо, да прогледне с него, а той ослепял и с другото.

е) Чудеса, които доказват пророчеството на Мухаммед (с.а.с.)

Чудесата, които доказват пророчеството на Мухаммед (с.а.с.), по принцип могат да бъдат разгледани в три заглавия:


а) Духовното (мисловното) чудо, Чудото на Пратеника – Коранът


Коранът е едно велико и вечно чудо, което се обръща към имащите разум във всеки период от времето и което е в състояние да спре умовете. При положение, че пророчествата на останалите пророци завършвали с отминаването на техните периоди и били наблюдавани единствено от тези, които са живеели в онзи период, то чудото Коран ще продължи до Сетния ден. В един от хадисите си пратеникът повелява следното:

“Няма нито един пратеник, на който на не е било дарявано чудо, в което вярват хората от тяхното време. А нещото, което на мен ми бе дадено като чудото, е единствено, това, което ми ме низпослано като откровение.”

(Бухари, И’тисам, 1)


Коранът е чудо както по думи, така и по смисъл. Когато гой бил низпослан в един период когато арабската литература била в своя апогей/връх и със своят специфичен способ, удивителна изразителност, красноречие и сладкодумие (ораторство), той е оставил тези, които го чули безсилни. Коранът, който е получен чрез откровение от пратеника, който не знае да чете и пише, и е оповестен от него на хората, обхваща най-висшите истини. Истините,до които впоследствие е достигнала науката и техника, са били известени от Корана векове преди това. Нито едно откритие и научно развитие не е противоречало с неговото съдържание.


б) Осезаеми чудеса


Необичайни събития, които е показал на хората, които са живеели в по негово време и кои го могат да бъдат усетени със сетивните органи, се наричат осезаеми (хисси) чудеса. Една част от осезаемите чудеса на пратеника са свързани с неговата личност. Предадените от сахабетата предания, които са свързани с телесните и душевни качества на Мухаммед, с неговия висш характер и неговите примерни действия, са образували едно общо убеждение у изследващите ги учени и знаещи хора, че толкова висши качества не са били събирани в нито един човек нито преди, нито след него. Затова и когато за първи път Абдуллахбин Селям, който бил евреин приел исляма, сесрещ-нал с пратеника, той не можал да се въздържи от това да каже:’Това лице не може да е лице на лъжец”. Пратеникът ни през целия си жи -вот е запазил тези висши качества в себе си и въпреки прекалената враждебност на неверниците, те не успели да намерят в него страна, която да критикуват. И това е било прието като един много силен дс-вод, койго потвърждава неговото твърдение, че е пратеник. Защото от мисловна гледна точка е невъзможно Аллах да събере толкова превъзходства и ценности в една личност, която въпреки че не е пратеник, претендира, че е такъв, да му позволи това 23 години, а после да доведе религията, която той оповестява превъзходстваща над останалите религии и до победа над враговете си и след неговата смърт да даде живот на неговите произведение до Сетния ден.


Освен тях отправянето на призива на пратеника ни към исляма за първи път към народ, който не притежава книга и е лишен от мъдрост; разясняването на книгата и мъдростта от негова страна към тях; обучението на религиозните и правни постановления от негова страна (ел-Бакара, 2/151); и усъвършенстването на техния нрав от негова страна могат да бъдат счетени сред осезаемите чудеса, свързани с неговата личност.
Една част от чудесата на пратеника са станали извън неговата личност (тяло и личност). Най-известните сред този вид чудеса са следните:
а) Това е чудото Пера и Мирадж, които са започнали в една нош в много къс период от време с тръгването му от Месджид-и Харам (Мекка) към Месджид-и Акса (Йерусалим) (ел-Исра, 17/1).


б) Разделянето на луната надве (Бухари, “Менакиб”, 27; Муслим, “Мунафикун”, 8).
в) Говоренето на камъка с пратеника (Муслим, “Фезайл”, 2).
г) Когато пънът, върху, който пратеникът правел хутбе в първите периоди, започнал да стене, когато бил направен минбер и пратеникът се възправил на минбера да прави хутбе. След което пратеникът се приближил до него, оставил ръката си върху него сякаш го милва и плачът му спрял (Бухари, “Менакиб”, 25).
д) По време на превземането на Хайбер една жена му приготвила печено агне с отрова и агнето му известило, че е отровно (Бухари, ‘Тъб”, 55; Муслим, “Селям”, 18; Ебу Дауд, “Дъйят”, 6).

в) Чудесата на пратеника под формата на известие


Този вид чудо изразява нещата, за които пратеникът е известил, относно миналото и бъдещето, при положение че не е минавал през никакво обучение и възпитание. Сред чудесата, свързани с известяването, могат да бъдат изброени следните неща:


а) Въпреки че пратеникът ни не е чел историята на предишните общества, той е отговорил на различните въпроси на еврейските и християнските учени относно предишните пратеници и древните общности чрез откровение.


б) В деня на битката Бедр, той предварително е оповестил кой от вражеската армия и къде точно ще загине и е станало така, както е казал (Муслим.Дженнет, 17).


в) Айетът в Корана “Ще бъде разгромено множеството и ще обърне то гръб в бяг. ” (Камер, 54’45) бил низпослан в Мекка и обстоятелството, за което известило айетът, се осъществило в битката Бедр.


г) Отново обстоятелството, за което известява айетът “Онзи, който ти възложи Корана, Той ще те върне към Мястото на завръщането…” (ел-Касас, 28/85), се осъществило с превземането на Мекка.


д) Пратеникът ни в един от хадисмте си е повелил: “Светът бе свит пред мен, и ми бе показен изтока и запада. Владението на моята общност ще достигне до местата, които ми бяха показани” (Ебу Да-уд, Фитен, 1). И наистина така е и станало – гласът на исляма се разпрострял навсякъде по света.

относно Mustafa

Проверете Също

ВЯРАТА В АЛЛАХ

а) Вярата в Аллах Bярата в Аллах, Който е сътворил вселената, Който я управлява, и …

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir