ГУСЮЛ

В речника думата “гусюл” означава измиване на нещо с вода. А като термин в фъкъха думата означава “ритуално почистващо действие, което се прави чрез измиване на цялото тяло с вода”. Във фъкъха абде-стът се нарича малка (частична) чистота, а състоянията, които налагат вземането на абдесга – малка мръсотия (хадес-и асгар). Гусюла се нарича голяма чистота, а състонията, които го налагат, голяма мръсотия (хадес-и екбер). Другото наименование на гусюла в турския език е бой абдест, тоест цялостен абдест.


В Корана, повелявайки “…ако сте омърсени, почистете се…” (ел-Маиде, 5/6) е известено, че се налага гусюл, за да се спаси човек от положението на джунуб (временно отсранен от ибадет), освен това пояснявайки, че месечното течение е състояние на извиненост за жените, бил забранен половия контакт с тях, докато не вземат гусюл и не се почистят (ел-Бакара, 2/22). Думите и практиките на пратеника ни са привели важни пояснения относно необходимостта от гусюл и как трябва да се прави той, при състояние на джунуб (и състояния на оргазъм при мъжа или жената, след полов контакт) и когато спре месечното течение (хайз) или след родилния период (нифас) при жените.


Както абдестът, гака и гусюлът е едно средство за постановено-религиозно почистване и пречистване. Макар че това е така, не може да се отрече и това, чете подсигуряват материалното почистване и че съдържат много здравни ползи. Важността и ползата на гусюла от гледна точка на здравето на човека, били изразени от източни и западни учени. Цялостният абдест е яркоизразено качеството на мюсюлманските народи и сякаш синвол на значението, което отдава ислямската цивилизация на чистотата и здравето на тялото. Чрез гусюла, материалните замърсявания и остатъци, които могат да оставят състоянията на джунуб, хайз и нифас, биват добре почистени. Освен това гусюлът съдържа и много ползи от страна на здравето на духа и тялото, като премахване на умората и отпадналостта, които състоянието на джунуб причинява върху тялото, усторойването на един нов баланс в тялото, да хармонизира кръвотечението, да приготви човека за атмосферата на ибадет, спасявайки го, от постановената нечистота.


Като допълнение на това, един вярващ, който извърши тази заповед на Аллах с убеждението, че тя носи много мъдрости и ползи, които могат или немогат да бъдат узнати, той достига до сладостта и севаба от безусловното подслушание към Аллах.


А) СЪСТОЯНИЯТА, КОИТО НАЛАГАТ ГУСЮЛ


Всъщност причината за гусюла, който е едно средство за религиозно пречистване, е мръсното състояние, за което религията е дала становище, че е такова. По тази причина, трите основни състояния, които налага гусюла, са считаните за постановена мръсотия. Това са състоянията на джунуб, хайз, и нифас. Но назоваването на тези три състояния в религиозната литература като голяма нечистота не означава, че тези, които са в тези положения, се считат за мръсни “неджиз” от религията. Вярващият не може да е мръсен.
Дори айетът, който казва, че съдружаващите са мръсни (ет-Теубе, 9/28) трябва да се разбира като знак за тяхната религиозна нечистота, не че самите те са мръсни.

По тази причина постановената мръсотия на тези, които са джунуби, тези, които са в положения на хайз и нифас, означава, че те не притежават нужната душевна и духовна подготовка за извършването на определени ибадети или на действия, които са пряко свързани с ибадета като намаз, седжде при четене на Коран (седждети-т тиляуе), правене на таваф около Кябето, вземане на Корана в ръце и неговото четене, влизането в месджид или джамия. По тази причина продължаването на говеенето от този, който е джунуб или забавянето на измиване до последното време на даден намаз, не се счита за грях. Сметнато е за задължително “фарз” да направи гусюл преди последното време, когато може да се кланя намаза. Казано с други думи, гусюлът представлява един начин на пречистване чрез, който се прекратява мръсното състояние, за което религията е дала становище, че е такова, и прави възможно извършването на определени ибадети.


а) Джунублук


В езика на фькъха думата джунублук (дженабет) е наименовани ето на мръсното състояние, за което религията е постановила, че е такова, което е възникнало по причина на излизането на семенна течност (стигането до оргазм) чрез полов контакт или страст, и е пречка за извършването на определени ибадети. Независимо дали е излязла семена течност или не, в следствие на полов контакт, и мъжът и жената стават джунуб. Критерият и границата на началото, която води до джунубство, е мъжкия полов орган да е влезнал в женският полув орган до сюнетисаната част. Достигането до оргазъм на мъжа или жената е втората причина за джунубството. Това, че семенната течност “мени” е излязала по време на сън или будно състояние, волно или неволно не променя крайния резултат.

Понеже мнозинството от факихи, освен Шафиите смятат като условие за джунубството, излизането на течността мени със страст, като не смятат причина за джунубството излизането на мени по причини като вдигане на нещо тежко, падане, болест и т.н.
Онзи, който се събуди и не си спомня, че е имал нощни полюции, но вижда, че по дрехите му има мени, трябва да направи гусюл. Съответно на това, пък онзи, който си спомня, че е имал нощни полюции, но не вижда такава следа по дрехите си, не трябва да прави гусюл.


Не се смята за позволено “джайз” онзи, който е джунуб да кланя някакъв намаз фарз или нафиле, да прави тилявет седжде, да взема Мусхафа в ръцете си, да влиза в джамията и да стой там. Такива хора, изричайки бисмиллях, могат да четат сури и айети като Фатиха, Ихляс, Айету’л Курсри, с цел дуа и зикр. Забавянато на това положение от някой, който е джунуб до времето за изпълнение на някой фарз намаз, и продължването на някои индивидуални и социални дейности, в които влизат и храненето, и пиенето в този помеждутък, дори и да е джайз от страна на фъкъха, то е препоръчано колкото се може по-бързо да се спаси от състоянието на джунубство и да вземе цялостен абдест при първата възможност. В противен случай (ако иска да изчака до известно време), сюннет е да се измие половия орган, ръцете и устата си.


б) Хайз и Нифас


След като спре кръвта на жената, която е в хайз или нифас, или след като се изпълни срокът, който е предвиден за тези две състояния, гусюлът става наложащ. Понеже кървенията, които прехвърлят този срок се считат за извинено състояние (истихазе), а когато завърши този вид кървене, не се налага гусюл.
Постановлението за жената, която е в положение на хайз или нифас е като на този, който е джунуб. Освен гова правенето на полово снушение от страна на жените, които са в това положение, е харам. Говеенето им също не е джайз. Положенията, които са специфични за жените, и фъкъхски постановления отнасящи се за тези състояния, ще бъдат разказани по-късно в следните редове.


Според мнозинството от факихите, мъртвецът мюсюлманин трябва да бъде измит – освен този, които се смята за шехид – преди неговото погребение. Като това е религиозно задължение от вида на фарз-ъ кифайе за всички останали след него, а също така и намазът “дженазе”, който се кланя за него. Това измиване дори и да се смята като мярка срещу вероятността, че човекът може да е умрял като джунуб, всъщносттова е израз на стойността, която Исляма отдава на човека, на показаната обич и уважение спрямо онзи, който е живял като мюсюлманин.


Според Маликииските и Ханбелииските факихи правенето на гу-сюл от онзи, който е новоприел исляма, едиснтвено поради тази причина е уаджиб, а според Ханефиите и Шафиите правенето му на гусул е мендуб. А ако той е джунуб, учените са единодушни, че правенето на гусюл за него е задължително. Гусюлът на този, който е влезнал в ислямската религия по тази причина, има смисъла на пречистване от душевната нечистота и греховете, които са останали в миналото, и на едно напълно чисто начало за един нов живот.


Като допълнение на гореспоменатите неща извършването на гусюл преди петъчните и байрямските молитви, когато се влиза в ихрам с възнамерение за хадж или умра и за правене на вакфе на Арафат, е сметнато като суннет. А извършването на гусюл по различни причини и в различни положения като миенето на джаназе, вземането на кръв, влизането в Мекка и Медина, желанието за отпразнуване на нощта Кадр и Берат, участие в събрание, обличане на нова дреха, теубе от даден грях, са сметнати като мустехаб.


Б) ФАРЗОВЕТЕ НА ГУСЮЛА


Както се пояснява и в съответният айет (ел-Маиде, 5/6), гусюлът представлява цялостното измиване на тялото, така че да не остане сухо място. В това отношение има единодушие на всички учени по фъкъх. Но Ханефиите и Ханбелиите са сметнали вътрешната част на носа и устата от външната част на тялото. След като е така може да се каже, че фарзовете на гусула се три: измиването на устата (мазмаза) измиването на носа, придърпвайки водата навътре (ис-гиншак) и измиването на цялото тяло. Според Маликиите, Шафиите и Джафериите от Шиа измиването на вътрешността на устата и носа е суннет. Според Ханефиите нийетът (възнамерението) в гусюла е суннет, а според останалите мезхеби е фарз. Според Маликиите търкането на тялото и извършването на действията на гусюла без прекъсване са от фарзовете на гусюла.


Гусюл се прави с непримесени “мутлак” води като, речни, изворни, минерални, морски, дъждовни и вода от кладенци. Косата, брадата, мустаците, веждите трябва да бъдат измити и водата да достигне до тяхната основа. Жените, чиито коси не са на плитки, трябва да бъдат измити и водата да достигне основата на косата. Развързването на косата с плитки не е условие, достатъчно е да бъде осигурен достъпа на водата до основата на косата. За гусюла, който е по причина на хайз и нифаз, Ханбелиите смятят за нужно измиването косата, разплитайки плитката. По време на гусюл, ако върху раната по тялото има превръзка, се вземат под внимание следните неща: ако измиването няма да бъде вредно за раната, превръзката се развързва и се измива мястото. В противен случай се прави месх върху превръзката. Наставлението в книгите от вида на вероученията, където се казва, че по тялото на онзи, който взема цялостен абдест, не трябва да има сухо място, колкото игла, не е в прекия му смисъл, а трябва да се разбере в смисъла, че тялото трябва добре да бъде измито с вода. Както се спомена и по-горе, зъбната пломба и коронка, боите и подобните на тях вещства, които са върху кожата на тялото и пречат за допира й с водата, и които са трудни за изтриване, не са пречка за гусюла. По тази причина след като физическото почистване на тялото бъде извършено в рамките на възможното, и след използването на сапун, вещества, които са останали върху кожата и пречат на водата да достигне до кожата (като боя и тесто), не са пречка за валидността на гусюла. Същото се отнася и за зъбната пломба и коронка.


В) СУННЕТИТЕ И ЖЕЛАТЕЛНИТЕ (МЕНДУБ) НЕЩА В ГУСЮЛА


Причината, поради която факихите, изпаднали в разногласия по темата, кои от действията, образуващи този ибадет са фарз или уаджиб, суннет или мендуб, е това, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е показал ибадетите на сахабетата в едно цяло, прилагайки ги с дела, без да прави пояснения и разделения кое действие е фарз или адаб или кое е заповядано или поощрено. И че неговите сподвижници са се опитвали да извършват ибадетите, както са ги видели и научили от него. В следващите периоди факихите са изследвали тези предания и сведения и са се опитали да установят кое действие е основния елемент на онзи ибадет, и кои действия са поощрени. Това положение е

превърнало в неизбежно достигането до различни изводи от страна на факихите по темата за суннетите и фарзовете на даден ибадет. След като е така, изпълнението на ибадетите, докато не паднеш под фарзовата линия, която е определила даден мезхеб, дори и по принцип да спасява човека от отговорност, след като ибадетите се правят, за да се спечели задоволството на Аллах, и да се представи по най-добър начин нашето служене и обвързаност към Него, то тогава ибадетите трябва да бъдат правени колкото е възможно с всички фарзове, суннети и мендуби.


От основните суннети и мендуби на гусюла, са: започването на гусюла с бисмиллях93 и с ниййет, първо да бъдат измити ръцете и срамните части, и ако има някаква мръсотия по тялото, да бъде премахната, после да се вземе абдест, както се взема абдест за намаз, с изключение на краката, които се оставят за накрая при случай, че мръсната вода се събира под тях. След абдестта първо да се посипе три пъти вода на главата, после на дясното и лявото рамо, а след това измиването на останалите органи, всеки път тялото да бъде търкано добре, всеки орган да бъде мит по три пъти, да не се прекалява с използването на водата, покриването на срамните части при изкъпването, да не се говори по време на гусюла и бързото обличане след неговото привършване. Останалите хубави действия, които се считат за адаб при абдеста, са валидни и за гусюла.


Когато мюсюлманинът се къпе на места, които са отворени за всички, като минарални бани, басейни, хамами, той трябва да показва прецизност в покриването на срамните си части, да предпазва очите си от откритите срамни места на останалите. Освен това на тези места, трябва максимално да се спазват правилата за здраве и чистота.

Пратеникът ни е заповядал да се влизавхамама с кърпа и е известил, че ангелите проклинат онези, които се къпят голи и с открити срамни части (Ебу Дауд, Хаммам, 2-3; Несаи, Гусл, 2). Някои от учените оплаквайки се от голотата и безсрамието в техните времена, са се опитали да предприемат някакви мерки, и като реакция на това са видели за неодобрено ходенето на обществени бани и хамами.

Опасенията и притесненията, които се споменават в хадисите и книгите по фъкъх на тази тема, са били защото в онзи период, хамимите където хората без унишение, са се събличали и къпали без да обръщат внимание на възпитанието и покриването (на срамните части), са били много разпространи в съседните държави и области на тогавашната ислямска държава, и защото същият този обичай згпочнал да се разпространява и сред мюсюлманите.

А в следващите периоди когато тази опасности притеснение са изчезнали хамамите и местата за обществено почистване, като едно отражение на важността, която Исляма отдава нг чистотата, постепенно са се разпространили в ислямското общество и в крайна сметка тези произведения са станали една неразделна част от ислямската цивилизация и архитектура.

относно Mustafa

Проверете Също

ЗЕКЯТ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ (УШУР)

Факихите са на мнение, че заповедта “… и (раздавайте) от онова, което извадихме за вас …

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir