ДЕЙСТВИЯ, КОИТО ПРОТИВОРЕЧАТ НА НАМАЗА

Един мюсюлманин трябва да се стреми да изършва по най-добрия начин гореспоменатите фарзове, ваджиби, суннети и мусте-хаби на намаза, и да страни от всякакъв вид действия, които противоречат на смисъла и целта на този ибадет. Действията, които противоречат на намаза спрямо нивото на противоречивост, се разглеждат в две категорий; мекруховете в намаза и нещата, които развалят намаза.

А) МЕКРУХОВЕТЕ В НАМАЗА

Действията, чието извършване в намаза не се приема за добре, се наричат “мекруховете на намаза”. По принцип нещата, които са били сметнати за мекрух са действията, които противоречат на образната структура (или външния вид), която е предвидена за намаза, като действията, които противоречат на състоянията; уважение, почит, смирение, скланяне на глава, скромност, възвеличаване, които налага намазът, и действията, които в намаза ще занимават сърцето и които ще отдалечат човека от спокойствието на сърцето и смиреността (хушу), която налага ибадетът.

Играенето с някоя част от тялото или облеклото по време на намаза, или извършването на някое действие, което няма връзка и не съответсва с намаза, е мекрух. Това се дължи на факта, че действията от този вид противоречат на външната структура на намаза и в същото време не съотвестват със Стойката на почит и възвеличаване, които налага намазът.


Заедно с това изоставянето на някой от ваджибите и суннетите на намаза също е сметнато за мекрух.


Поднарочното изоставяне на някой от ваджибите на намаза, като например четенето на сурата Фатиха, е тахримен мекрух (т.е. мекрух, чието извършване е близо до харама).Този намаз, който е с тахримен мекрух поради изоставянето на един ваджиб по същност дори и да е сахих (т.е.валиден) и да снема от човека задължението му за намаз, то кланянето му отново е ваджиб (задължително).


Изоставянето на някои от суннетите на намаза нарочно, например на четенето на субханеке, тесбихите в рукутата и седждетата, е мекрух. Въпрек, че изоставянето на един от суннетите на намаза да е тензихен мекрух (лек мекрух), то една част от нещата, които се считат за тензихен мекрух, са близки до тахримен мекруха. Например изоставянето на един суннет, който е муеккед (потвърден) изразява такава нежелателност, която е близка до нивото на изоставяне на един ваджиб. А изоставянето на нещо, което е мустехаб (мендуб) не е мекрух, а се счита за изоставяне на нещо, което е по-добро и по-достойно (т.е. терк-и еуля).

Нещата, които се считат за мекрух в намаза, са следните:

  1. Извършването на действие, което е извън намаза без цел да се премахне някаква вреда или да се завърши намаза. Например пре-дърпването на шапка или такке, които пречат на челото за седжде, също така убиването на вредни животни като скорпион, змия и т.н. и още други подобни действия, които целят намазът да бъде извършен напълно и да бъде премахната дадена вреда, не са сметнати за мекрух. Срещуположно на това действия като щракане с пръсти, навиване на дрегите върху ръкава на дрехата, престъпване на няколко стъпки при положение, че няма някакво извинение, което налага това, занимаваното с насекоми като мухи, комари и др. са мекрух. Ако действието, което се счита за нещо, което е извън намаза, достигне до измерение на амел-и кесир (многократни действия), намазът се разваля (виж: Неща, които развалят намаза).
  1. Извършването на действията, които са свързани с намаза, неследвайки суннета и адаба на намаза без да има някакво оправдание. Като например; лекото опиране на стена, стълб, бастун и г.н. без да съществува някакво оправдание; поставянето на ръцете на земята още преди да са поставени коленете, когато се става от седжде, да се повтигат коленете преди ръцете; кръстосванията по време на сяданията и изправянето на коленете; отпускането на ръцете на страни в киям; залепването изцяло на ръцете (с лактите) върху земята при мъжете.
  2. Зъкъснение при изговарянето на текбирите и тесбихите в киям, руку и седждетата. Например казването на Аллах’у екбер, след като вече се премине от киям към руку’ и казването на “семиаллаху димен хамидех”, след като вече се е изправил от руку’. Вземането на текбира за руку’ трябва да започне още прав и трябва да се завърши, когато се престига на руку. Думата и действието трябва да бъдат в еднакво време.
  3. Прозяването, оригването и отварянето на устата в намаз трябва да бъде предотвратявано, колкото е възможно. Когато се наложи да се прозее, устата трябва да бъде затворена с дясната ръка. Човек, чийто нос тече по причини като хрема, избърсва носа си с кърпа. А при полужение, че човек има гриб и трябва да се изкашля, той трябва да затвори устата си с кърпа или ръката си. Идването на хората, които са в такова положение, към джамията също е мекрух.
  4. Вземането на селяма по време на намаз със знак вдигайки ръката или главата. Това действие, според някои от учените е мекрух, а според други разваля намаза.
  5. Затварянето на очите в намаза освен ако има някаква причина като увеличаването на съсредоточеността или, за да се предпази от гледането на някакво неуместно нещо, обръщането на очите наляво и нядосно, лекото обръщане на главата настрани и гледането също са от действията приети за мекрух.
  6. Кланянето на намаз, при нужда за подмяна на абдесг. Пратеникът е оповестил, че благодеятелността на намаза на онзи, който е застанал на намаз, стискайки абдеста си или когато храната е готова, не ще бъде пълна. (Муслим, Месаджид, 67)
  1. Кланянето на намаз при положение, че има мръсотия, която е по дрехите, тялото или на мястото за кланяме, но е в количество, което не е пречка за валидността на намаз. Въпреки че не се смята за мръсотия, кланянето на намаз с мръсни дрехи също е мекрух.
  2. Кланянето на молитва срещу неща, които не са чисти и на места близо до тях, които ще попречат на човек да се отдаде на ибадет и ще занимават съзнанието му. Тръгвайки от мисълта, че ще предизвика вярата в кланянето на огъня и идолите, кланянето на намаз срещу огън, човек, портрети и паметници (скулптури), които изобразяват животно, е счетено за мекрух. По същият начин и кланянето на намаз срещу човек също е мекрух.
  3. Кланянето на намаз на място или в дреха, които принадлежат на друг без разрешението и съгласието на собствениците им.
  4. Поглъщането на остатък от храна, която е останала между зъбите, и е в количество, по малко от нохутено зрънце. Ако погълнатото нещо е в големината на зрънце от нохут, тогава то разваля намаза.
  5. Отиването на руку и седжде преди имама или изправянето от руку и седжде преди него, когато се кланя намаз с джамаат. Съществуватмнения.че това действие разваля намаза на следващите имама. Този, който е повдигнал глава отседжде и руку’ преди имама, трябва да се върне отново към седжде и руку’ и да прави действията заедно с него. В противен случай този рекят ще остане непълен и трябва после да бъде изпълнен отново. Ако и това не бъде направено, то намазът се смята за провален.
  6. Мекрухите, които са свързани с четенето в намаза са по-скоро поради изоставянето на някой от суннетите на кираета.

Така е по-дългото четене във втория рекят отколкото в първия. Четенето на една и съща сура в един рекят или четенето на еднаква сура в първите два рекята на фарзовете след Фатиха, е мекрух. Но това не се смята за мекрух в намазите, които са нафиле. Постоянното четене на определена сура след Фатиха и нечетенето на друга сура, е мекрух. Неследването на реда в Корана в сурите, които ще се четат след Фатиха. Например след като в първият рекат е прочетена сурата Кевсер, четенето на сурата Фиил във втория рекят е мекрух.

Б) НЕЩАТА, КОИТО РАЗВАЛЯТ НАМАЗА

При положение, че липсва някой от стълбовете или условията на намаза, намазът се разваля. Това че намазът е развален, се изразява с изразите “фасид” или “батил”. Освен липсата на някое условие или стълб, съществуват и някои състояния и действия, които трябва да се избягват и да не се извършват в намаза. Всички те като цяло се наричат “муфсидаг-и саля” (т.е. неща, които развалят намаза).


Нещата, които развалят намаза могат да бъдат групирани по следния начин:

  1. Говерене в намаза.
    Говоренето в намаза, знаейки, по погрешка или подвеждайки се, разваля намаза. Говоренето може да бъда както под формата на проникване и обръщение към някого, така и под формата на даване на селям на някого, като например “здравей”, отговарянето с думи на селяма, или казвайки на кихащия “йерхамукеллах” или “наздраве”. В положения като това намазът се разваля. Няма значение дали тези думи са изговорени знаейки, погрешка или подвеждайки се. Когато се кланя намаз, отговарянето на селяма казвайки “алейкуму’с-селям”, разваля намаза. Намаза на онзи, който направи салеват на Пратеника (с.а.с), когато бъде споменато името му, също се разваля. По същия начин и четенето на айет от Корана с желание да се даде отговор, понеже влиза в обхватността на говоренето с хората, също разваля намаза. Например когато се чуе една добра новина, отвръщането с думите “ел-хамдулиллях”, когато се чуе лоша новина с думите инна лилляхи уе инна илейхи раджиун”, когато се чуе нещо изумително с Думите “субханаллах”, когато, за да се каже на онзи, който иска разрешение за влизане в дом, да не влиза, четейки айета “Тилке худу-деллахи феля текрабуха” (Това са границите на Аллах, внимавайте не ги приближавайте), също разваля намаза.
    Някои от учените са на мнение, че правенето на дуа по начин, който прилича на ежедневните и обикновенните разговори на хората при последното сядане в намаза на мястото на дуата, също разваля намаза. Според това, правенето на дуа, казвайки “О, Аллах нахраниме с баклава и баница; ожени ме за еди коя си жена”, разваля намаза. Но правените дуй, които не приличат на ежедневните разговори не развалят намаза (Тази тема ще бъде разяснена по-долу под заглавието “Може ли да се прави дуа на чужд език, освен арабският в намаза”.
  2. Извършването на амел-и кесир
    Амел- и кесир означава извършването на много или прекалено действия. Въпреки че не съществува възможност да се очертае една категорична граница за амел-и кесир, то било поставена мярка, която е в следната форма: извършването на действия, които ще оставят впечетление у човека, който наблюдава отстрани, че човекът не е в молитва. От тази гледна точка ако едно действие в намаза, което противоречи на намаза, не прилича на действията в намаза и не съответства с тях, и оставя впечетлението, че човек не е в намаз, то това действие влиза в рамките на амел-и кесир. Заедно с това спрямо преданията, които известяват, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е качвал върху гърба си внучетата му, и че те са идвали в скута му, когато се случат подобни положения, децата трябва бавно да бъдат оставени на земята или да бъдат избутани настрани без да се оскърбят или разтроят. С това намазът не се разваля. Здрависването с някого също влиза в обхватността на амел-и кесир.
  1. Смяната на посоката от Къбле.
  2. Яденето и пиенето на нещо. Всяко нещо, което е взето в устата и изядено, след като е започнал намаза, дори и да е колкото зрънце сусам, разваля намаза. Но поглъщането на нещо, което е останало между зъбите от яденето преди намаза дори и да не разваля намаза, то понеже дъвченето му в устата е противоречащо на намаза, то разваля намаза. Поради тази причина дъвченето на дъвка или слагането на бонбон в устата преди намаз и поглъщането му, когато се стопи, разваля намаза.
  3. Хъркането с гърло и опита за изкашляне без да съществува някакво оправдание или извинение. Но естественото кашляне, кашлянето за премахване на хъркането в гласа, кашлянето в знак, че се намира в намаза, и за да се предупреди че имамът чете грешно, не развалят намаза.
  4. Въздишането, казвайки уф, тюх или показването на отекчение и казването на думи като “оф”, “пуф”, “ах”, “ох” и т.н.
  5. Пъшкането.
    Въпреки, че ахкането и пъшкането развалят намаза при нормално положение, то те ако бъдат от смирение и обичта за ибадет не развалят намаза.
  6. Смехът
    Смехът, който човек сам чува, разваля само намаза, ако смехът му бъде толкова силен, че да го чуят и останалите около него, тогава се разваля и абдестът му. Подобният смях при децата, които не са достигнали пълнолетност, разваля само намазът им, а абдестът им остава валиден. Според останалите мезхеби смехът в намаза дори и да бъде с кикотене, не разваля абдеста.
  1. С поглеждането към някой надпис, който е превлякъл поглед; по време на намаз, намазът не се разваля. Но при положение, че с; чете от насрещния Коран айет, който не е в паметта на човека, споре; Ебу Ханифе, намазът се разваля. Според Ебу Юсуф и Мухаммед с тов; действие намазът не се разваля, но понеже става въпрос за наподоба-ване на Ехл-и Китаб (Хората на Писанието), правенето така е мекрух Въпреки че според Ханбелиите това е мекрух за този, който знае наизуст, то кланянето на намаз, четейки от Мусхафа, е джайз.
  2. Даването на селям при първото сядане предполагайки, че е завършил намаза, дори и да не разваля намаза в нормалните случай и да налага само севих седжде, то даването на селям, с намерение, че обедния намаз, който кланя е джума, или даването на селям на второто сядане в нощният намаз смятайки, че кланя теравих, или пък скъсяването на четири рекятната молитва мислейки себе си за пътник, разваля намаза, защото това действие е направено с намерение за прекъсване на намаза.
  3. Ако когато се кланя намаз, се открие една част от тялото, която е аврет (независимо дали е несъзнателно или забравяйки) или върху човека, който кланя има определено количество мръсотия, която е пречка за извършването на намаза и така се извърши един рукун (стълб) или премине време, колкото извършването на един рукун (колкото да се каже три пъти “субханеллах”), то тогава намазът се счита за провален.
  4. При следните положение, които се случват неволно и без избор, намазът също се разваля:
    Изгрева на слънцето, по време на извършването на сутрешната молитва; настъпването на времето зевал, когато се кланя байрямския намаз; когато по време на извършване на петъчната молитва, влезне времето за следобедната. Но ако се извършва обедната молитва и навлезе времето за следобедна молитва, тогава обедната молитва не се разваля.

13. Когато човек, който притежава някакъв ред, тоест, който не е оставил намаз за каза до този момент, си припомни по време на намаз за намаза, който по-рано е не могъл да кланя, намазът му се разваля; Когато е в намаз с тейеммум и види вода, която може да бъде използвана; когато човек се намира в извинено състояние и това състояние отмине; когато по време на кланяне, с извършване на месх върху мести, премине срокът за месх, намазът отново се разваля. Този срок за обикновения човек е една вечер и един ден (24 часа), а за пътник 3 дни и три нощи. Също така при положение, че свали от краката си местите, върху които е направил месх, намазът отново се разваля, защото той изпада в състояние на безабдестност поради това, че местите, върху които е направил месх, са били събути от крака му.


При положение, че някой мине пред човек кланящ намаз, намазът на кланящият не става фасид; няма разлика дали минаващият е мъж или жена. А онзи, който извършва това (т.е. минава пред кланящият), знаейки и осъзнавайки, ако е мукеллеф, става грешник. Преминаването, което е мекрух, е когато се мине през мястото за седжде на кланящият при положение, че има открито пространство и голяма джамия, а в малкия месджид е, както когато се мине отсреща му. Мустехаб е когато се кланя на място, където има вероятност някой да мине отпред, да се слага някаво ограничение (сутре) с нещо като тояга, бастун, шапка, чадър ит.н.


Когато се кланя с джамаат границата за имама се счита и за граница на тези, които го следват. Понеже правенето на таваф се счита за подобен на намаза ибадет, когато се кланя там (в Мекка), няма смисъл да се поставя нещо за ограничение срещу тези, които правят таваф.

  1. Ако, когато се кланя, се развали абдеста по някоя причина, намазът също се разваля. Онзи, който знаейки извърши някое действие, което развяля абдест по време на намаз, намазът му се разваля. Но ако това действие е било извършено в края на намаза, понеже ще се смята че човекът е излезнал от намаз със собствено действие, според ханефиите, намазът не се разваля. При положение на извинено състояние като кървене на нос, според ханефиите, докато от онзи момент не измине време, колкото да се извърши един рукун (стълб), намазът не се разваля. Ако човек пожелае, може да вземе абдест отново по най-краткия начин, и идвайки, да продължи намаза си от мястото, където е останал, или да кланя намаза си отначало.
    (По въпросът, в кои положения ще се развали намаза на онзи, които е последвал имама вижте заглавията “Груповата молитва”, а по темата за въздействието на грешките при четене, вижте заглавието “Кирает”.)

относно Mustafa

Проверете Също

ФАРЗОВЕТЕ НА НАМАЗА

Намазът има 12 фарза, които се разделят на две групи; външни вътрешни фарзове. Външните фарзове …

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir