ЗАПЛАТА, ВЪЗНАГРАЖЕНИЕ/ПЛАЩАНЕ И ПЕЧАЛБИТЕ ОТ СВОБОДНО ПРАКТИКУВАНИТЕ ПРОФЕСИИ

В тесен смисъл “заплата” означава месечното възнаграждение, което се дава на някого срещу определена работа. Плащане се нарича цената на определен труд и услуга. Печалби от свободно практикувани професии са сумите, които се плащат за всякакъв вид такива дейности.


По отношение на зекята върху заплатите на служителите, възнагражденията на работниците и печалбите на хората с професии на свободна практика като доктори, инженери, адвокати, шивачи и фри-зори съществуват две мнения.


Според една част от съвременните учени, които са проучили фактите в класическите източници и изхождайки от тях, са стигнали до заключение, че, ако сборът от приходите на хората на заплата и свободно практикуващите достигне нисаба и измине една година от получаването му, след като се задоволят нуждите и се приспаднат дълговете, се дава зекят в размер на 2,5%.


Защитниците на това виждане се основават на условието, че, за да подлежи едно имущество на зекят, от неговото придобиване трябва да е минала една лунна година.
Ебу Убейде предава, че когато Ебу Бекир (р.а.) давал от държавните приходи заплатите под наименованието “ата” (част от държавните приходи) на имащите право, той ги е питал дали имат имущества, от чието придобиване да е минала една година, и ако отговорът е бил положителен, е удържал зекята за тези имущества от заплатата, която е давал. Също така той предава, че Осман (р.а.) е имал същата практика, а Али (р.а.) е казал Не се установява зекят за новопри-добитото имущество на човек, докато не измине една година”, а също, че Абдуллах ибн Мес’уд е дал фетва в този смисъл (ел-Емуал, номер 1122, 1125-1129).


Ебу Убейде, анализирайки тези предания, казва, че Хулефа-и Ра-шидин не са взимали веднага зекят за тези заплати, които те давали на имащите право от държавните приходи, а са приспада пи зекят-ските задължения за останалите техни имущества, за които се полага зекят от тази парична сума (ел-Емуал, номер 564).


Втората група учени смятат за ненужно изминаването на една година, за да бъдат подложени на зекят този вид приходи. Според тях заплатата, възнаграждението и печалбите от свободно практикуваните професии приличат на мал-мустефат, който се споменава в източниците, тоест на приходите, които са придобити чрез наследство дарение, възнаграждение.


От друга страна, се предава, че Ибн Аббас, Муауйе и Омер ибн Аб-дулазиз са вземали зекят от новопридобитото имущество, без да изискват условието да е минала една година (ел-Емуал, номер 1132-1133).
Според Ебу Убейде във фетвата на Ибн Аббас по този въпрос се имат предвид земеделските продукти. Тоест даденият зекят, без да се чака да мине годината, е за земеделските продукти, и това става по време на беритба”. Мединците наричат земеделските продукти “емуал”.


Както споменава и Ибн Рушд, всъщност няма ясно предание от Пратеника на Аллах (с.а.с.) и сподвижниците му относно това дали зекятът за мал-и мустефад, тоест за приходи като наследство, дарение и награда ще се дават в момента на получаването им или не. Поради тази причина, първата група факихи, следвайки класическата и обичайна линия, са сметнали условието да измине една година”, което е критерий при взимането на зекят от злато, сребро, търговски стоки и животни за необходимо и при заплатите, възнаграждения и печалбите от свободно практикуваните професии.


В съвременните общества, където икономическите условия доста са се променили спрямо предишните периоди, и инфлацията е станала сякаш неизбежна и потреблението постепенно се увеличава, да се каже, че трябва да измине една година от добиването на приходите, които са над основните нужди, за да могат работниците, служи телите и изпълняващите свободно практикувани професии да дават зекят, не е много реално. Може би по-уместно е да се приеме, че, след като бъдат приспаднати основните и естествени разходи и дълговете от тези, които имат подобни редовни приходи, ако останалият доход в края на годината достигне нисаба, да не се чака краят на годината, а редовно да се дава зекят в размер на 2.5 % от месечния доход. Основните и естествени разходи са в рамките на разясненото по-го-ре понятие “хауайдж-и аслийе”. Висшият съвет по религиозни работи е на мнение, че стандартни приходи като заплата и други подобни, трябва да се прибавят към останалите приходи и, след като мине една година, от нисаба да се даде зекят.

относно Mustafa

Проверете Също

ЗЕКЯТ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ (УШУР)

Факихите са на мнение, че заповедта “… и (раздавайте) от онова, което извадихме за вас …

Bir yanıt yazın

E-posta adresiniz yayınlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir