İslamofBulgaria.Net – Вярващите са Братя Вярващите са Братя
Свързани Cтатии
В тесен смисъл “заплата” означава месечното възнаграждение, което се дава на някого срещу определена работа. Плащане се нарича цената на определен труд и услуга. Печалби от свободно практикувани професии са сумите, които се плащат за всякакъв вид такива дейности.
По отношение на зекята върху заплатите на служителите, възнагражденията на работниците и печалбите на хората с професии на свободна практика като доктори, инженери, адвокати, шивачи и фри-зори съществуват две мнения.
Според една част от съвременните учени, които са проучили фактите в класическите източници и изхождайки от тях, са стигнали до заключение, че, ако сборът от приходите на хората на заплата и свободно практикуващите достигне нисаба и измине една година от получаването му, след като се задоволят нуждите и се приспаднат дълговете, се дава зекят в размер на 2,5%.
Защитниците на това виждане се основават на условието, че, за да подлежи едно имущество на зекят, от неговото придобиване трябва да е минала една лунна година.
Ебу Убейде предава, че когато Ебу Бекир (р.а.) давал от държавните приходи заплатите под наименованието “ата” (част от държавните приходи) на имащите право, той ги е питал дали имат имущества, от чието придобиване да е минала една година, и ако отговорът е бил положителен, е удържал зекята за тези имущества от заплатата, която е давал. Също така той предава, че Осман (р.а.) е имал същата практика, а Али (р.а.) е казал Не се установява зекят за новопри-добитото имущество на човек, докато не измине една година”, а също, че Абдуллах ибн Мес’уд е дал фетва в този смисъл (ел-Емуал, номер 1122, 1125-1129).
Ебу Убейде, анализирайки тези предания, казва, че Хулефа-и Ра-шидин не са взимали веднага зекят за тези заплати, които те давали на имащите право от държавните приходи, а са приспада пи зекят-ските задължения за останалите техни имущества, за които се полага зекят от тази парична сума (ел-Емуал, номер 564).
Втората група учени смятат за ненужно изминаването на една година, за да бъдат подложени на зекят този вид приходи. Според тях заплатата, възнаграждението и печалбите от свободно практикуваните професии приличат на мал-мустефат, който се споменава в източниците, тоест на приходите, които са придобити чрез наследство дарение, възнаграждение.
От друга страна, се предава, че Ибн Аббас, Муауйе и Омер ибн Аб-дулазиз са вземали зекят от новопридобитото имущество, без да изискват условието да е минала една година (ел-Емуал, номер 1132-1133).
Според Ебу Убейде във фетвата на Ибн Аббас по този въпрос се имат предвид земеделските продукти. Тоест даденият зекят, без да се чака да мине годината, е за земеделските продукти, и това става по време на беритба”. Мединците наричат земеделските продукти “емуал”.
Както споменава и Ибн Рушд, всъщност няма ясно предание от Пратеника на Аллах (с.а.с.) и сподвижниците му относно това дали зекятът за мал-и мустефад, тоест за приходи като наследство, дарение и награда ще се дават в момента на получаването им или не. Поради тази причина, първата група факихи, следвайки класическата и обичайна линия, са сметнали условието да измине една година”, което е критерий при взимането на зекят от злато, сребро, търговски стоки и животни за необходимо и при заплатите, възнаграждения и печалбите от свободно практикуваните професии.
В съвременните общества, където икономическите условия доста са се променили спрямо предишните периоди, и инфлацията е станала сякаш неизбежна и потреблението постепенно се увеличава, да се каже, че трябва да измине една година от добиването на приходите, които са над основните нужди, за да могат работниците, служи телите и изпълняващите свободно практикувани професии да дават зекят, не е много реално. Може би по-уместно е да се приеме, че, след като бъдат приспаднати основните и естествени разходи и дълговете от тези, които имат подобни редовни приходи, ако останалият доход в края на годината достигне нисаба, да не се чака краят на годината, а редовно да се дава зекят в размер на 2.5 % от месечния доход. Основните и естествени разходи са в рамките на разясненото по-го-ре понятие “хауайдж-и аслийе”. Висшият съвет по религиозни работи е на мнение, че стандартни приходи като заплата и други подобни, трябва да се прибавят към останалите приходи и, след като мине една година, от нисаба да се даде зекят.
