ИАТИКЯФ (УЕДИНЕНИЕ)

Като фъкъхски термин думата “иатикяф” означава: оттегляне и уединение в някой месджид с възнамрение за ибадет, спазвайки определени правила. Източниците по хадис предават, че след преселението към Медина Пратеника на Аллах (с.а.с.) всяка година в последните десет дни от месец Рамазан се оттеглял в уединение, и че по принцип съпругите му също правили итикяф заедно с него (Бухари Иатикяф, 3; Муслим, Хайз, 6; Тирмизи, Саум, 80). Знае се, че в последните десет дни на Рамазан Пратеника на Аллах (с.а.с.) е правил повече ибадет от останалите дни на месец Рамазан.


Според това, което разказва Айше (р.а.), когато се влезне в последните десет дни от месец Рамазан, Пратеника на Аллах (с.а.с.) е прекарвал в ибадет цялата нощ, събуждал семейството си и оставал отделно от жените. Тръгвайки от тази практика на пратеника (с.а.с.) учените са приели за мустехаб влизането в иатикяф от говеещия особено в последните десет дни от месец Рамазан. Дори Ханефиите, тръгвайки от това, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е правил това редовно, са сметнали иатикяфа за муеккед сюннет, който е качеството на сюннет’ул ки-файе (т.е. когато една част от мюсюлманите го извърши, то отпада от останалите). Понеже иатикяфът е един вид ибадет, то за необходимо се смята онзи, които влиза в итикяф, да бъде мукеллеф, иатикяфът да се прави в някой меоджид и да се направи възнамерение (нийет).
Влизането в иатикяф както е един по-въздействащ метод в опазването на нефиса (душата) от забраните, така и увеличава възможността и надеждата да се попадне на нощта Кадр, за която се предполага, че е в последните десет дни от Рамазана. Освен че иатикяфътотдалечава човека от земните занимания и става причина за още повече ибадет,то в общия смисъл дава възможност и за размисъл върху смисъла на живота. Хората от време на време имат нужда от една такава дълбока размисъл (тефеккюр). Иатикяфът може да бъде използван като една възможност за осъществяването на тази размисъл.


Онзи, който иска да направи иатикяф, влиза в иатикяф, оставайки в месджид или място, което попада под това становище, с възна-мерение за итикяф. Той оползотворява своето време с ибадетите и богслужения като намаз, четене на Коран, дуа, зикир, тефеккюр или с четиво и беседи, които ще увеличат неговото религиозно знание и култура. За да посрещне естествените си нужни, той може да донесе в месджида неща, които няма да запълнят и замърсят месджида. Той яде, пие и почива в месджида. За своите естествени и наложащи нужди, които не могат да бъдат посрещнати в месджида, той може да излезе навън. Но след като посрещне нуждата си, той веднага се връща на мястото за иатикяф.


Иатикяфите, които са нафиле, не се развалят с излизането навън. Но иатикяфите, които са ваджиб извън належащите нужди, се развалят с напускането на мястото за иатикяф. Според предпочитаното виждане, не е било поставена някаква граница за минималния срок за иатикяфа. От тази гледна точка човек, който посещава даден месджид, може да възнамери иатикяф дори и за срока на неговото посещение.

относно Mustafa

Проверете Също

ЗЕКЯТ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ (УШУР)

Факихите са на мнение, че заповедта “… и (раздавайте) от онова, което извадихме за вас …

Bir yanıt yazın

E-posta adresiniz yayınlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir