ИЗПЛАЩАНЕ НА ЗЕКЯТА

По горе се спряхмена условията за задължителност и валидност на зекята и от кои имущества и в какъв размер се взима зекят за тях. Сега ще разгледаме кога и по какъв начин се плаща този зекят.


А) СРОК ЗА ПЛАЩАНЕ НА ЗЕКЯТА


Фаикихите са стигнали до съгласие, че зекятът за имущество, чи-ито условия са налице, трябва да бъде платен веднага, тоест щом завърши годината. Това е така, защото зекятският дълг, който е налице в имуществото, вече е човешко право. Ако се остави изплащането на този дълг за по-късно, без някакво оправдание, не е джайз. В мезхе-ба Ханефитова виждане, е основа за фетва, но и вижданията на имам Шафии, Малик и Ахмед ибн Ханбел са идентични.


По принцип ибадетите в исляма трябва да бъдат изпълнени, веднага защото Аллах Теаля повелява: “И надпреварвайте се в (извършването на добро).” (Ал-и Имран, 3/133). След като се възхвалява надпреварата във всички добри дела, то и срочното изплащане на правото на бедния, което се е осъществило в имуществото на имащите право, е действие достойно за възхвала. Зекятът при златото, среброто, парите, търговските стоки и животните става фарз със завършването на една лунна година и зекятът за тях се плаща всяка година по един път.
Зекятът за земеделските продукти се дава толкова пъти, колкото пъти се добива реколта. Тоест човек, който в годината добива две реколти от една земеделска площ, дава зекят два пъти. Въпреки че съществуват различни виждания относно времето за издължаването на зекята за земеделските продукти, то те са в посока, че трябва да става по време на беритба. Освен това, от момента, в който продуктът е започнал да зрее, с приблизително изчисление, може да се дава зекятът му,а също е възможно той да бъде даден малко след беритбата. Ако след беритбата земеделските продукти бъдат унищожени или откраднати без собственикът да има вина, зекятът за тях отпада. Това определяне на срока е валидно и за плодовете.
Шафиите, маликиите и ханбелиите са на мнение, че при полезните изкопаеми зекятът става уаджиб след като добитите руди достигнат нисаба. Ханефиите и ханбелиите са на мнение, че зекятът примедта става фарз, ако количеството й достигне нисаба. Но зекятът за земеделските продукти не се взима преди нивите да бъдат изорани и плодовете обрани. Както се вижда, зекятът за зърнените култури се дава по време на жътва според слънчево-календарната система, когато се сортират, а при плодовете, когато се обират. Зекятът за полезните изкопаеми също се плаща, когато бъдат придобити.


Другите имущества, като злато, сребро, пари, търговски стоки и животни подлежат на зекят, когато от придобиването им измине една лунна година. Но ако мукелллефът пожелае, дали може да плати зекятските дългове за тази втора група имущества преди края на годината? Или обратното, дали може да отложи зекягския дълг за следващата година?
В един хадис, който се предава от Али (р.а.), се казва, че след като чичото на Пратеника Аббас го попитал може ли да плати зекя-та си преждевременно отговорът бил утвърдителен и той платил зе-кятския си дълг предварително за две години (Ебу Дауд, Зекят, 22,37; Ибн Мадже, Зекят, 7).
Изхождайки оттази практика, според мнозинството от учени, ако е налице причината за задължителността на зекята – нисабът, то човек може да плати зекята предварително това мнение се споделя от ебу Ханифе, Шафии и Ахмед ибн Ханбел, а имам Малик и Дауд ез-Захири, че не е джайз предварителното даване на зекята, независимо дали имуществото е достигнало нисаба или не. Според тези двама муджтехиди, изминаването на една година също като нисабът е сред условията за задължителността на зекята и както намазът не може да се изпълнява по-рано, така и зекятът не може да се дава преждевременно.


Понеже плащането на зекята навреме засяга директно правата на нуждаещите се, забавянето без да има основателна причина, не се смята за правилно. Дори в книгите по фъкъх, твърдейки, че няма да се приема свидетелството на човек, който не е платил зекята си навреме, без да има сериозна причина и поради това той ще бъде третиран като човек на когото е поверено нещо, а той не го връща на собственика му, се акцентира върху важността на навременното плащане на зекята.
Следвайки принципа за улеснение в исляма, забавянето на зе-кятския дълг в един разумен срок е джайз. Например поради причини като издирване на по-нуждаещи се бедни с цел зекятът да сигне до тези, за които е предназначен, изпращане на зекят на беден роднина, който е в странство или необходимостта да се плати по-късно зекята, за да се избегне икономическо затруднение и т.н., зекятският дълг може да бъде забавен известно време. Но ако през този срок имуществото пропадне, той плаща зекята, който му се е падал. Защо-то дългът за зекята е възникнал, мукллефът е имал възможност да го плати, но е забавил плащането поради някаква причина.


Предава се, че Омер (р.а.) е отложил зекятските дългове на му-келлефите, които в година на глад изпаднали в трудно положение. Мнозинството от факихи, основавайки се на тази практика на Омер (р.а.), са стигнали до заключението, че зекятският дълг може да се плати по-късно поради подобна причина. Но Ахмед ибн Ханбел и някои маликииски факихи са на мнение, че зекятският дълг не може да бъде отложен независимо каква е причината.
Въпреки че много отдавна мюсюлманите са превърнали в обичай плащането на зекятския си дълг в свещения месец рамазан, то за това няма определен ден или месец. Изискването е, когато условията за задължителността му се осъществят, той да бъде платен.


Ако след като в едно имущество възникне зекятски дълг и преди той да се изплати, то пропадне поради кражба, загуба, заграбване, според ханефиите, независимо дали мукеллефът притежава платежоспособност или не, зекятският дълг отпада. Но ако това имущество се изразходи чрез дарение или продажба, зекятският дълг остава.
А според повечето от факихи, при това положение зекятският дълг не отпада и мукеллефъттрябва да го плати. Единствено според имам Малик не се плаща зекят за животните, който са били загубени.


Според ханефиите, зекятът е ибадет, който се изпълнява с въз-намерението на мукеллефа и не търпи заместничество, със смъртта на мукеллефа отпада и неговият зекятски дълг. Но, ако починалият е направил завещание, то зекятският дълг се плаща в размер на 1/3 от наследството му. Ако няма завещание имуществото му преминава у неговите наследници, но те не са задължени да плащат. Ако все пак платят, това се смята за нафиле – допълнителна садака. Това се дължи на факта, че зекятът е ибадет и като всеки ибадет се извършва с възнамерение. Понеже няма възнамерение поради смъртта на дъл-жника, дългът също отпада. Ханефиите са на мнение, че онзи, който почине без да плати своя зекятски дълг, умира като грешник, чийто грях като на починалия, който не е спазвал намаза и оруча, и не са в състояние да го спасят от този дълг.


Според мнозинството учени, което повече държи на осъществяване на правото на нуждаещите се, отколкото на качеството на зекята, тоест той да се базира на възнаиерението, зекятският дълг не отпада със смъртта на мукеллефа. Точно обратното, дори починалиятда не остави завещание, зекятът се плаща от наследството му. Нама-зът и оручът са телесни ибадети. За извършването им не е възможно да бъде упълномощен някой друг. А в зекята, който е имуществен ибадет, умълномощаването е валидно. Както настойниците са задължени да плащат зекята от имуществата на децата и умствено болните, така и наследниците на починалия са задължени да плащат неговия зекятски дълг.

относно Mustafa

Проверете Също

ВАДЖИБИТЕ НА НАМАЗА

Изоставянето на някой отваджибите на намаза не разваля намаза. Ако някой от ваджибите бъде изоставен …

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir