КАЗАТА НА ОРУЧА

А) КАЗАТА НА РАМАЗАНСКИЯ ОРУЧ


Съществува единодушие, че онези, които не са държали един или повече дни от Рамазана, трябва да направят каза за тези дни, които не са държали. Развалянето на рамазанския оруч може да стане поради болест, пътуване, хайз, нифас и подобни извинени състояния или с изоставянето на нийета нарочно или поради объркване. Независимо поради каква причина не е успяно рамазанският оруч да бъде държан в съответния си ден, то трябва да му се направи каза. По същия начин се налага каза и за нафиле оручите, които са кефарет, адак или започнат, но по-късно развален оруч. Докато Шафиите по никакъв начин не смятат за нужна казата за нафиле оруча, то Маликиите са сметнали за небходима казата само в положение при нарочно разваляне.
Казата на рамазанския оруч може да бъде направена по всяко време освен във времената, в които е забранено говеенето. Според Шафиите пък казата за останалия за каза оруч в един Рамазан, трябва да бъде направена до следващия Рамазана след него. Ако не бъде издължен дългът за една рамазанска каза и дойде другият Рамазан, то като допълнение към дълга за каза възниква и задължение за плащане на фидйе – откуп.

Б) ИЗКУПИТЕЛНИЯТ ОРУЧ (КЕФАРЕТ)


Недържанието на оруч в Рамазан без оправдание е голям грях. Пропускането на оруча без оправдание от един мюсюлманин е много малко вероятно. Въпреки това понеже нарочното пропускане на оруч без оправдание в Рамазан ще означава непочитане на Рамаза-на,то трябва да се плати кефарет. От трите избора, които по принцип са предложени за кефарет, днес е възможно само два да бъдат приложени. Единият от тях е държането на оруч 2 месеца без прекъсване, а вторият- нахранването на 60 бедняка. Като нещо, което го налагат обществените условия и което в даден смисъл е предложено с цел премахването на робството, възможността за освобождаване на роб е станала неприложима с изчезването на робството.
Понеже Ханефиите защитават тезата, че в избора на кефарет трябва да бъде съблюдаван редът, са предявили мнението, че преди всичко трябва да се държи оруч 2 месеца един след друг. Ако това не е възможно, то може да се приложи другата алтернатива, която е да се нахранят 60 бедняка. А Маликиите пък са сметнали за достатъчно извършването на която и алтернатива да е, без да се съблюдава реда.
При положение, че помежду тези дни влезнат естествени извинени състояния като хайз и нифас, то това не вреди на свойството на изкупителния оруч да бъде един след друг (т.е. без прекъсване). След като отминат тези състояния, правейки нийет отново, се продължава от мястото, където е бил прекъснат оручът.
Под наказанието с кефарет за развалянето на оруча в месец Рамазан лежи наличието на провинение, което е извършено срещу почитта на Рамазана. Понеже развалянето на оруч в Рамазан е едно неуважение, което е извършено срещу месец Рамазан и рамазанския оруч, за правещите това е предвиден кефарет. Някои факихи, които са взели под внимание това схващане, приемайки кефарета не като наказание за недържанието на оруча, а като наказание за развалянето на оруча, са казали, че при положение, че не се възнамери за рамазанския оруч в месец Рамазан, пропускането на оруч не налага кефарет. Но това мнение не изглежда много смислено и точно, защо-то независимо дали е направил нийет или не, човек, който не държи оруч без оправдание в Рамазан, дори и да не е към рамазанския оруч, то към месец Рамазан се счита за проявил неуважение. От друга страна, предвиждането само на един кефарет при положение, че бъдат пропускани повече от един оруч в един месец Рамазан, показва, че по темата за кефарет се вземат предвид не само оручът, а като цяло Рамазана. Ако причината за кефарета беше рамазанският оруч, то трябваше да се даде становище за кефарет за всеки един развалян рамазански оруч.


Всъщност разделянето на рамазанския оруч и Рамазана един от друг наистина е невъзможно. Тогава какъв е смисълът на това виждане, което са изказали Ханефиите? Ние предполагаме, че дори и мислено да е възможно разделянето на месец Рамазан и рамазанския оруч, то разбира се те са знаели, че всъщност подобно нещо не е възможно. То от ислямско-правна техническа гледна точка, за да не загубят съответствието между собствените си виждания и за да не попаднат под критики от тази гледна точка, то е трябвало да направят това разделение. От тази гледна точка приемането на това виждане, което е резултат от техническа подробност като основно мнение и не-държането на оруч в месец Рамазан, опростявайки действието, казвайки “не се е налагало кефарет, когато не направим нийет” е както грешно, така и правещият така, е излъгал себе си. Освен това понеже този човек е приел несериозно едно от основните задължения на религията и е проявил неуважение, както към Рамазана, така и към ору-ча, той е извършил голям грях. Дали се налага или не кефарет представлява една техническа тема и трябва да се отнася внимателно по темата за рамазанския оруч при положение, че няма извинение или оправдание. Онзи, който не държи оруч в Рамазан без оправдание, е грешник. Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал, че онзи, който е пропуснал един ден оруч в Рамазан без оправдание, дори и да държи оруч през целия си живот, то никога не ще може да изплати истински дълга си за този пропуснат ден.


В) ФИДЙЕ/ОТКУП


Казано е, че изразът “уе але’ллезине йетикунеху” (ел-Бакара, 2/184) от езикова гледна точка може да значи както “онези, които не могат”, така “онези, които трудно могат…”. Дори в някои предания се пояснява, че докато бил низпослан айетът “Който от вас се окаже в този месец, да говее през него.” (ел-Бакара, 2/185), тръгвайки от айета за откуп, някои от сахабетата държали оруч, а други – недър-жали, а давали фидйе. Пояснява се също, че след като бил низпослан този айет, е било премахнато становището за фидйе за тези, които могат да държат оруч и че то е останало като един рухсат само за болните и възрастните. (Муслим, Сиям, 149-150) Като един резултат от практиката на пратеника и сахабетата с израза в айета “тези, които се затрудняват в държенето да оруч” разпространено се приема, че се има предвид възрастни хора, които се наричат шейх-и фани (отпаднал старец). Според това айетът внася становището за даване на откуп за оруча, който не са успели да държат онези от възрастните, които не им достигат сили за това, и определя количеството на откупа като “нахранване на един бедняк”. Понеже вероятността болният, който е хванал тежка болест и няма надежда за подобрение, да направи каза в бъдеще на оруч, е много малка, то тази вероятност е била счетена за несъществуваща. Той бил възприет като шейх-и фани и е бил взет в категорията на становището за фидйе. Не е било поискано компенсирането с ибадет, който е от същия вид на оруча, който не е било възможно да бъде държан поради това, че няма надежда тези хора отново да оздравеят и да могат да държат оруч. Но за да не бъдат тези хора лишени от удоволствието на ибадета, вместо това е бил предложен начин на компенсиране, който освен че е свързан със същността на оруча, има и социална цел. И това е “нахранването на един бедняк за всеки един оруч”.
Онези болни и възрастни, чиито тела с всеки изминал ден отслабват, могат както да нахранят един бедняк за всеки един оруч, който не са могли да държат, така и в началото или края на рамазана могат да дадат фидйе като пари или имущество колкото нахранването на един бедняк. Ако не могат да платят това фидйе, докато са живи, те трябва да завещаят то да бъде изплатено. При положение, че съществува едно такова завещание и 1/3 от наследството е достатъчна, то изплащането на този откуп от страна на наследниците е едно религиозно задължение. Ако няма завещание или ако 1/3 от наследството не е достатъчно за посрещането на откупа, то е било препоръчано това да бъде изплащането от наследниците от рода на дарение.
Начина за компенсиране чрез фидйе е специфична за тези, които не могат да държат оруч поради постоянна болест или старост. Изве-нените състояния, които са извън тези две положения, дори и да представляват рухсат за недържане на оруч или за разваляне на оруч, който е започнат (вж; “Условия на оруча”), то те не правят джайз изплащането на откуп за оручите, които не са могли да бъдат държани. Но ако тези хора са загинали без да могат да направят каза, то даването на фидйе по същия начин от наследниците им за тези оручи е било сметнато за джайз от ислямските учени, дори за мендуб. Това е така, защото дори и да е необходимо да не бъде забавян дългът за каза, то изоставянето, за което става въпрос тук, се базира в началото на извинено състояния, а в продължението му на едно пренебрежение, носещо надежда за правене на каза, което може да бъде добре прието. Освен това понеже смъртта е премахнала възможността и вероятността този човек да направи каза за оруча си, то положението “аджз-безси-лие”, което се отнася за болните и старите, може да бъде отннесено и за тях. Както ще бъде разяснено долу в темата за “искат-ъ сауум”, това дали ще се дава фидйе след смъртта за онези, които нарочносо са изоставили оруча, до като са били живи, е спорно.
Според тези, които смятат за джейз тези, които работят тезежка работа да дават фидйе вместо оруч, становището на айета не» е било премахнато. Тези, които са в това положение, са задължени ı да плащат един откуп за всеки техен оруч.


Откупът за оручите, които не са могли да бъдат държании, могат да бъдат дадени както на няколко бедняка, така и общата суума може да бъде дадена на един нуждаещ се. А според Ебу Юсуф едвщо фидйе може да бъде разделено между няколко бедни. Понеже пою принцип действителното нахранване на един бедняк като откуп нне е било практично, в началото се е изпитала нужда формата на налхранва-нето на беден да бъде превръщана в хранителен продукт. Тонва доста практично решение за нахранването на нуждаещ се, което в н началото било приведено, понеже хранителни продукти като брашнно, фурма, ечемик изграждат основното земеделско производство им са широко разпространени, в следващите периоди съобразно с проумяната на разбирането за земеделско производство и с промяната в на формата и взаимоотношенията в производството е породило труудности. И така както в родината ни нахранването на беден започналло да се обръща в парична сума. Въпреки че критерият “еднодневно ннахран-ване на беден” е установено и непроменливо, то съответната ı на това парична сума или имущество могат да се променят спрямо ф(|)ормата и взаимоотношенията на производството, условията за преххрана и икономическото ниво на обществото. Според мярката, която ХХанефи-ите са определили в онези периоди, количеството фидйе за ннахран-ването на един беден се равнява и съответства на половин caYa (мерна единица, която се равнява съответно половин са’ – 1620 грсрама)от рода на брашното; а съответното на това от ечемика, фурма или сушено грозде – 1 са’, която е 3240 грама).
Общата сума на откупа за оруч е равна на садаката фитърр. За да бъде улеснение за мукеллефа в наши дни количеството на фк)итрага, всяка година се известява като парична сума. Но пропускайкпи идеята за “колкото нахранването на един беден”, известяването н<на количеството на откупа с вземането за база на количествата брашнно, фурма, ечемик, които фъкъхските школи са определили до голяпма степен, вземайки под внимание формите на производство и станндарти-те на живот от собствените периоди, казвайки “толкова брашнно, толкова фурма”, може да причини грешни разбирания. Въпреки че това, какво означава “Нахранването на беден” се разбира от всички, то ко-гато това нахранване бъде обърнато в пари, то промяната му спрямо хранителното вещество, с което се прави сметката, не се приема за разумно. Въпреки че в наши дни пресмятането на “нахранването на един беден” е възможно и по-точно, ако бъде поотделно спрямо местностите, тръгвайки от икономически данни като минимална прехрана и жизнен стандарт, екзистенциален минимум, то ако не друго, по-уместно изглежда да се извести средното количество, което съсответсва с брашното, ечемика, фурмата и гроздето, които се вземат за основни в пресмятането, а останалото да се да бъде положено усилие да бъде регулирано според средната заплата или едногодишния жизнен стандарт на мукеллефите (вж. Садаката Фътър).

Г) ИСКАТ-Ъ САУМ

Искат-ъ саум означава компенсирането или отпадането на дълга за оруч на някого, който не се е издължил, докато е бил жив. В предишната част достатъчно са се дали сведения относно иската в ибаде-тите и темата за девира. А и без това има силна връзка между искат-ъ саум и искат-ъ салят, което е наименованието на инициативата за премахването на дълга за намаз на починалия, плащайки фидйе.


Понеже ибадетите по смисъл и цел са индивидуални и лични въпросите по правило не приемат заместничество и упълномощаване. Както във всяка сфера, така и в изпълнението на ибадетите ислямската религия е взела за основна простотата, леснотата и посилността. Като нещо, което налага този принцип ислямската религия, освен, че дава някои улеснения за положения, които могат да породят затруднения в извършването на ибадетите, но когато не е възможно ибадетите да бъдат извършени в своята първична и основна форма, която е предвидена, тя е предвидила дозина механизми за компенсиране, а дори и някои алтернативни форми на изпълнение. Разрешаването на заместничеството в правещите изключения положения (бедел хадж/ замяна при хадж) може да бъде разяснено с други обмисляния, които остават извън ибадетското съдържание на съответното положение. Правилото е ибадетите да се извършват само и единствено от страна на мукеллефа, следвайки предвидените форми.


Всъщност с пресилени тълкувания, които по-късно могат да не се сметнат за съответстващи с целта от поставянето на становището, формата на компенсиране чрез фидйе, която се препоръчва в съответния айет за тези болни и възрастни, за които няма надежда да оздравеят и отново да могат да говеят, се е превърнала в разбирането и практиката на искат-ъ саум (а след нея и в искат-ъ салят). дълга за оруч на мукеллефа, давайки фидйе след смъртта му, да остане ограничено само с положението на онзи, който не може да държи оруч поради постоянно извинено състояние или с положението на онзи, който не е успял да държи оруч поради времменно извинено състояние и по-късно е починал, без да успее да направи каза на оруча си, то с една аналогия и тълкуване, за които не се знае в кой точно период са започнали, ное вероятно да са възникнали към края на II. век по хиджра, е дошло на дневен ред практиката и виждането, че след смъртта в името нададен човек който, докато е бил жив, не е държал оруч без оправдание и не е правил каза може да се дава фидйе, и че е вероятно това фидйе – откуп да премахне дълга за оруч на починалия. Понеже със смъртта си онзи, който не е държал оруч, е изгубил възможността за правене на каза, то това виждане притежава доводите, че аналогично с положението на онзи, който не може да държи оруч поради извинено състояние, може да се дава фидйе и в името на този човек и че ако е оставил завещание, то киясът ще бъде по-силен.


В ханефитските източници се предава, че Имам Мухаммед е казал, че дори и да няма завещание на загиналия, ако Аллах пожелае даването на фидйе от наследниците му за неговия дълг за оруч ще бъде достатъчно. Хадисът, който казва, че близките могат да държат оруч в името на починалия, и старото мнение на Имам Шафии в тази насока в шафитската литература от по-късния период е била подложена на широко тълкуване. Вижда се, че те са били поставени на въпрос за всеки един вид дълг за оруч, включително и оручите, които нарочно са изоставени, и по-късно не им е направена каза. Също така се акцентира, че в нея заемали място виждания и спорове като това, че не се е смятало за условие онзи, който ще държи оруч в името на загиналия да бъде негов роднина, и че независимо дали са близки или не на загиналия такъв оруч могат да държат и трети лица платено или безплатно. В крайна сметка механизмът за компенсиране чрез фидйе, който в айета бил предвиден само за тези, които имали постоянно извинено състояние, надхвърляйки целта и смисъла от поставянето си, е обхванала всеки, който докато е бил жив, е изоставил оруча и не е оспял да го оттърпи, с или без извинено състояние.
Колкото ида се твърди, че съдържа невинни и човешки чувства в себе си, то разпространението на разбирането за искат-ъ саум и ис-кат-ъ салят и прилагането му в действие в една доста широка сфера на практикуване, пресилвайки всякакви логични и религиозни критерии, е в положение на един показател за това как се загърбват основните фукнции на ибадетите и как те са се превърнали в “ритуали за спасяване от дълга”, които са опростени в една дозина външни условия и демонстрации. Приемането в една обикновена рамка на изплащане на дълг при ибадетите, които освен че символизират извисяването на духа към Аллах, спомагат за това човек да се саморазвие и докаже, и съдържат още много душевни и вътрешни ползи за човека, е както противоречащо с духа и целта на ибадетите, така и може да причини проявата на ленивост и небрежност в извършването на ибадетите отстрана на хората,докато са живи.
Доброто възнамерение на близките на загиналия в насока на това да могат да направят нещо, което да намали отвъдната отговорност на загиналия, е едно положение, което може да бъде разбрано. Но насочвайки го правилно, това намерение трябва да бъде осъществено, без да бъдат прескачани основните граници, които са били предвидени от страна на законодателя – Шари. Законодателят Шари не иска да се действа спрямо формите, които са се образували в резултат на изкривяването на наличните форми, а желае да се действа спрямо формите, които самият Той е препоръчал.

относно Mustafa

Проверете Също

17.Тефсир на сура ел-Кехф с лектор д-р Сефер Хасанов

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir