Кефаретът за разваляне на оруча

Във фъкъхската литература този кефарет се изразява с термина

„ке-фарет-и савм” и се налага за онзи, който докато спазва рамазанския оруч, без да има някакво оправдание, развали своя оруч нарочно”.
Ибадетът оруч е един от петте стълба на исляма. За тези, които се затрудняват в извършването на този ибадет, както се спомена и в темата за оруча, са приведени една дузина улеснения и рухсати. Освен това онзи, който въобще не държи оруч или го е развалил, който е започнал извън волята си, поради определена причина, приета за оправдана, има възможност да направи каза на оруча си. Но след всички тези рухсати и възможности, положението на онзи, който е развалил своя рамазански оруч, знаейки и желаейки това, без да има разумна и оправдана причина, е прието като тежко провинение и престъпление. Хората в това положение, за да молят прошка от Аллах (с.т.) за грешките и действията си, е предвиден като кефарет един от трите ибадета, от които единият е от вида на оруча.
Наказателната страна на кефарета, предвиден за онзи, който нарочно е развалил оруча, надделява. А причината, която го налага е, че онзи, който извършва рамазанския оруч, го е развалил нарочно.
Положения, които не са нарочни като икрах (тежък натиск), грешка, забрава, не налагат кефарет. Докато според мнозинството от факи-хи, сред които са и ханефиите, развалянето на рамазанския оруч чрез сексуален контакт или ядене и пиене, подлежи на същото становище. Според друга група факихи, сред които на първо място са шафиите, само развалянето чрез сексуален контакт на рамазанския оруч, налага кефарет. Първата група твърди, че нарочното осъществяване на сексуален контакт и нарочното ядене и пиене имат същия общ иллет – причина и мотив, и че и двете са от естеството на нарочното разваляне на оруча. А втората група – със съображението, че в преданието, в което се разказва, за Пратеника на Аллах (с.а.с.), който дал становище за кефарет относно сахабе, което извършило полово сношение със съпругата си в рамазанския месец (Бухари, Саум, 31; Муслим, Сиям, 14), не се споменава нищо за ядене и пиене, съответно на това, не искат да разширят становището за кефарета като правят къяс (аналогия), че яденето и пиенето не се различават от сексуалния контакт.
Това, че шафиите не са тръгнали по пътя на къяса, може да е произлязло от мисълта да го улеснят, и да не причиняват затруднения и притеснения.
Кефаретът за разваляне на оруча е; освобождаване на роб – а ако това не е възможно – държане на оруч два месеца без прекъсване, ако не достигат силите му и за това, да нахрани 60 бедняка сутрин и вечер. След като в наши дни робството е изчезнало, в кефарета за оруч на първо място е неговото спазване, а на второ – нахранването на беден. За подобно становище става въпрос и при останалите. Това, че освобождаването на роб заема първо място при кефаретите е ясно доказателство, че ислямът отдава значение на свободата и човешките права и е установил различни мотиви, за да може онези хора, които са роби, да се освободят и получат свободата си.
Според мнозинството от факихи, включително и ханефиите, онзи, който ще плаща кефарет, трябва да спазва гореизброения ред. Ко-гато няма възможност да осъществи първото изискване, трябва да се насочи към следващото. Според маликиите пък мукеллефът трябва да избере един от тези варианти. Най-достойното е нахранването на 60 бедняка. А мнозинството са взели под внимание това, че в хадиса и айета за зихара, поясняващи кефарета за оруч, този ред е споменат с подобни условия. Освобождаването на човека, който е под робство, е най-достойният ибадет сред тях, възпитанието на нефса с оруч е на второ ниво по достойнство, като отдава приоритет на тези два ибаде-та Законодателят (Шари) е съблюдавал мъдростите, криещи се в тях.
При положение, че кефаретът за оруч бъде изплатен под формата на оруч в продължение на два месеца, то тези 60 дни трябва да се държат един след друг без да се прекъсват. Само месечният цикъл на жените го променя. Извън това, ако се прекъсне оруча въз основа на оправдание като болест, пътуване, държаните преди това дни се считат за неосъществени и трябва отново да се започне двумесечен оруч. Шафиите са на мнение, че прекъсването на оруча поради нифас, лахуса, следродилно течение, а ханбелиите – поради болест, не променя тази непрекъснатост. След като етака.оручът за кефарет трябва да започне тогава, когато помежду им няма да се падне месец рамазан или курбан байрам. Когато свършат оправданите състояния на жените, продължават оттам, където са останали без да прекъсват и без да се изчисляват дните, в които не е могло да бъде държан оруч и завършват до два месеца.

При изкупителния оруч (кефарет) – условието е да се възнаме-ри за оруча от вечерта, освен това да се поясни, че е оруч за кефарет.
Когато в изкуплението за оруча не е възможно извършването на изкупителната форма на първите две алтернативи, като трета – му-келлефът трябва да нахрани 60 бедняка сутрин и вечер. Това може да стане както с ядене, така и с равностойността на храната. Освен това има различни алтернативи като нахранването на 60 бедняка в един ден и на един бедняк в 60 дни. Но бедният, който ще бъде нахранен, не трябва да бъде от тези, за чието препитание е отговорен даващият кефарета. Мярата в нахранването или плащането на пари е дошло от израза на айета, свързан с кефарета за клетва (ел-Майде, 5: 89) и е средно – нормално изразходваната храна на този, който ще дава кефарета и неговото семейство.
След нарочното разваляне на фарз оруча и плащането на кефарета, когато стане ново нарушение по същия начин, за него отново се налага нов кефарет. Но според ханефиите – ако причините за кефарета станат повече от една преди извършването му, то за всички е достатъчно плащането на един единствен кефарет при искат-ъ савм, тоест за вероятните изкупителни дългове за оруча на починалия, също се базират на този принцип.

относно Mustafa

Проверете Също

16. Тефсир на сура ел-Кехф с лектор д-р Сефер Хасанов

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir