МЕТОД ЗА ДАВАНЕ НА ЗЕКЯТ

Зекятьт, освен че е един многостранен институт, един фарз, но той е и третият стълб, върху който се изгражда ислямът, след засвиде-телството и намаза. Поради тази причина мюсюлманите мукеллефи трябва да извършват този важен ибадет по най-добрия начин, спазвайки съответните правила. Тези правила за даване на зекят може да бъдат резюмирани по следния начин:

  1. Мюсюлманинъттрябва да дава своя зекят единствено, за да спечели задоволството на Аллах, да извърши това задължение, без да натяква и притеснява получаващия зекят. Всевишният Аллах известява, че ще възмезди многократно разходите, които са направени единствено заради задоволството Му, че средствата на тези, които харчат единствено за показност, ще отидат напразно, и повелява следното:

“Хората, които раздават своите имоти по пътя на Аллах, приличат на зърно, родило седем класа, а във всеки клас по сто зърна. Аллах умножава комуто пожелае. Аллах е всеобхватен, всезнаещ. Онези, които раздават своите имоти по пътя на Аллах и после ншпо натякват, нито обиждат, имат наградата си при своя Господ. И не ще има страх за тях, и не ще скърбят.До-бри думи и прошка са за предпочитане пред милостиня, последвана от обида. Аллах е над всяка нужда, всеблаг.О, вярващи, не проваляйте своята милостиня с натякване и обида, както онзи, който раздава своя имот за пред хората на показ, а не вярва в Аллах и в Сетния ден! Той прилича на гладка скала с пръст отгоре, но щом над нея се изсипе силен дъжд, оголва я. Така са безсилни за онова, което са придобили. Аллах не напътва невярващите хора. А които изразходват своите имоти заради благоволението на Аллах и с убеденост в душите си, приличат на градина върху хълм щом над нея се изсипе силен дъжд, тя дава двойно повече плодове, но дори и да не се изсипе силен дъжд, и дъждец [с стига]. Аллах съзира вашите дела.”

(ел-Бакара, 2/261-265).
  1. Религиозно задълженият мюсюлманин трябва да дава зекят от своята чиста и позволена печалба. Ако той дава зекята си в стока, то той трябва да подбере стока от добро качество. Той не трябва да дава на другите стоки, които не би искал да бъдат дадени на него. Всевишният Аллах повелява следното:
    “О, вярващи, раздавайте от благата, които сте придобили, и от онова, което извадихме за вас от земята! И не възнамерявайте да раздадете от него лошото, което сами не бихте взели, освен ако не си затворите очите! И знайте, че Аллах е над всяка нужда, всеславен!” (ел-Бакара, 2/267)
  2. Според Ханефиите по-добре е зекятът да бъде даден тайно, за да не накърни достойнството на взимащия го и за да се отдалечи даващият от греха на показността.
    А според шафиите и ханбелиите, по-уместно е зекятът да се дава явно, за да се поощрят хората да правят този ибадет.
    Според всички факихи по-достойно е доброволните плащания извън зекята да се дават тайно. Всевишният Аллах повелява следното:

“Ако явно раздавате милостиня, колко хубаво е това! Но ако скътате и тайно дадеше на бедняците, това е най-доброто за вас и то ще изкупи от лошите ви постъпки. Сведущ е Аллах за вашите дела. ”

(ел-Бакара, 2/271)
  1. Най-достойният сред ибадетите е този, който се прави в определеното за него време. Тези, които са задължени с даването на зекят, трябва да побързат с изпълнението на този ибадет и да не ги забавят, без да имат съобразено с шериата оправдание.
  2. Мукеллефът трябва да търси и намира хора, които се страхуват от Аллах, богобоязливи са и поради своя свян не изказват нуждите си на хората, и да даде зекята си на тях. Това е така, защото даденият зекят им помага да опазят своите достойнства и правят повече ибадет на Аллах. Всевишният Аллах повелява следното:

“[Да се дарява] на бедните, които са се посветили по пътя на Аллах и не могат да обикалят [за препитание] по земята. Невежият ги смята за богати, поради въздържанието [им]. Ще ги познаеш по техния белег те не просят настойчиво от хората. И какаото и добро да раздадеше, Аллах го знае.”

(ел-Бакара, 2/273)

Това, което се има предвид при добрините и садаката, които се поощряват в гореспоменатите айети на първо място, е закятът, а след него – доброволните финансови дарения.

  1. По-достойно е зекятът да се плати на роднина, на когото може да се дава зекят. Зекятът преди всичко трябва да се дава (ако са нуждаещи се) на брат или сестра, следвани от техните деца, на нуждаещите се чичовци, лели, на техните деца и накрая на останалите роднини, съседи и колеги.
  2. Зекятът преди всичко трябва да бъде даден на бедните, които живеят там, където той се раздава. Но ако бедни роднини или по-нуждаещи се живеят извън това селище, той може да бъде изпратен на тях.
  3. В 103. айет от сура Теубе Всевишният Аллах, обръщайки се към Пратеника (с.ас), повелява следното: “Вземи от техните имоти милостиня, за да се пречистят с нея ида им се въздаде! И се моли за тях! Твоята молитва е успокоение за тях. Аллах е всечуващ, всезнаещ.” (ет-Теубе, 9/103). Следвайки тази заповед, Пратеника на Аллах (с.а.с.) е отправил дуа задаващите зекят в следния смисъл: “О, Аллах! Дай берекет на смейапвото на един кой си…” (Бухари, Зекят, 64) Според факихите формалисти уаджиб е служителят, който събира зекята, да отправи дуа за мукеллефа, от когото е взел зекят. Мнозинството отфакихи, които са взели под внимание, че Пратеникът не

е дал заповед на зекягските служители да отправят дуа за тези, ог които са взели зекят и че е оставил това на тяхната преценка, са реши-ли, че правенето на дуа е мустехаб.
Следователно, добре е даващият и вземащият зекят да отправят дуй, имащи благодарствен смисъл. Като съответно на това даващият да каже: “0, Аллах, направи този зекят полезен и премахващ нуждата!”, а взимащият: “Нека Аллах даде берекет на имуществото ти”.

  1. Не е условие непременно мюсюлманинът лично да даде зекята си. За извършването на това задължение той може да упълномощи и доверен човек.
    За да се избегнат показността и хвалбите на хората, някои от ма-ликийските факихи са сметнали за мустехаб зекягьт да бъде даден чрез упълномощен.
    По-добре е този, който дава зекят, да не съобщава на бедния, че му е дал зекят, защототова, може да разтревожи и нарани взимащия, особено този, който иска да скрие или се срамува да вземе зекят, въпреки че е нуждаещ се. Предава се, че на въпроса да се каже ли при даването, че това е зекят, Ахмед ибн Ханбел казал следното: “Защо е нужно да се огорчава човека с тази дума, нека даде зекята си и да замълчи. Защо трябва да удря това в лицето му?”
    Някои маликийски учени са казали: “Мекрух е да се казва, че това, което се дава, е зекят, защото това наскърбява сърцето на бедния”.

относно Mustafa

Проверете Също

ВЯРАТА В КНИГИТЕ

а) Понятието “божествена книга” и вярата в (божествените) книгите Думата “книга/китаб” в речника означава “писане, …

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir